Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62015CN0637

    Дело C-637/15 P: Жалба, подадена на 1 декември 2015 г. от VSM Geneesmiddelen BV срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2015 г. по дело T-578/14, VSM Geneesmiddelen BV/Европейска комисия

    OB C 48, 8.2.2016, p. 20–22 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    8.2.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 48/20


    Жалба, подадена на 1 декември 2015 г. от VSM Geneesmiddelen BV срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2015 г. по дело T-578/14, VSM Geneesmiddelen BV/Европейска комисия

    (Дело C-637/15 P)

    (2016/C 048/27)

    Език на производството: английски

    Страни

    Жалбоподател: VSM Geneesmiddelen BV (представител: U. Grundmann, Rechtsanwalt)

    Друга страна в производството: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят моли Общия съд:

    да отмени определението на Общия съд (осми състав) по дело T-578/14, постановено на 16 септември 2015 г. и връчено по факс на 21 септември 2015 г.,

    да отмени връченото на 21 септември 2015 г. решение на председателя на състава да не включва в преписката по дело T-578/14 писмата от 22 юли 2015 г. и 24 юли 2015 г.,

    да установи неправомерното бездействие на Комисията, която от 1 август 2014 г. насам не е разпоредила на Европейския орган за безопасност на храните да извърши оценка на здравните претенции за растителните вещества съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006, и при условията на евентуалност да отмени решението, за което се твърди, че се съдържа в писмото на Комисията от 29 юни 2014 г., и съгласно което не следва да се разпорежда на ЕОБХ да извършва оценка на здравните претенции за растителните вещества съгласно член 13 преди 1 август 2014 г.,

    да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    Съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 (наричан по-нататък „Регламентът относно здравните претенции“) Европейската комисия е длъжна да приеме списък на разрешените претенции за употребявани в храни вещества най-късно до 31 януари 2010 г. Във връзка с изготвянето на този списък Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) е натоварен да извърши оценка на претенциите, представени от държавите членки. При все това през септември 2010 г. Комисията уведомява за спирането и преразглеждането на процедурата по оценяване, що се отнася до претенциите за растителни вещества, вследствие на което ЕОБХ спира да разглежда тези претенции. Комисията спира само процедурата по оценяване на растителни вещества, но не и процедурата за други, сходни химически вещества.

    С писмо от 23 април 2014 г. VSM Geneesmiddelen B.V. моли Комисията да разпореди на ЕОБХ незабавно да възобнови оценяването на здравните претенции за употребяваните в храни растителни вещества.

    VSM Geneesmiddelen B.V. е засегнато в значителна степен от настоящата забава в изясняването на правното положение и неяснотата относно здравните претенции за употребяваните в храни растителни вещества. Редица здравни претенции, представени на Европейската комисия, се отнасят до растителни вещества, употребявани в изделията от асортимента на VSM Geneesmiddelen B.V. Сред тях са претенциите относно копривата (urtica) (претенции 2346, 2498 и 2787), жълтия кантарион (hypericum perforatum) (претенции 2272 и 2273), маточината (претенции 3712, 3713, 2087, 2303 и 2848) и хамамелис виргиниана (hamamelis virginiana) (претенция 3383). До този момент нито една от тези претенции не е била оценена от ЕОБХ, а оттам и включена в списъка на Комисията съгласно член 13, параграф 3 от Регламента относно здравните претенции.

    В писмо от 19 юни 2016 г. отговарящият за тези въпроси комисар уведомява жалбоподателя, че редица държави членки и лица, чиито интереси са засегнати, са изразили пред Комисията загрижеността си относно различното третиране на съдържащите такива вещества изделия съгласно, от една страна, законодателството относно здравните претенции за храни и от друга — законодателството относно традиционните растителни лекарствени продукти. Комисарят съобщава на жалбоподателя, че на този етап Комисията няма да разпорежда извършването на оценка на здравни претенции за растителни вещества. Комисията се нуждаела от време, за да определи най-подходящите необходими действия.

    Отговорът на комисаря е неприемлив за жалбоподателя. Поради това на 8 юли 2014 г. законният представител на жалбоподателя в това производство изпраща до комисаря друго писмо, в което поставя срок до 31 юли 2014 г. за разпореждане на оценка от ЕОБХ на здравните претенции за растителните вещества. Не е получен отговор на това писмо.

    Жалбоподателят сезира Общия съд с искане да установи неправомерно бездействие от страна на Комисията, доколкото тя не е разпоредила на ЕОБХ да извърши оценка на здравните претенции за растителните вещества, и при условията на евентуалност да отмени решението да не се разпорежда на ЕОБХ извършването на оценка на посочените претенции. С определение от 16 септември 2015 г. по дело T-578/14 Общият съд отхвърля искането като недопустимо. С настоящата жалба жалбоподателят моли Съда да отмени посоченото по-горе определение на Общия съд и да уважи исканията, направени в молбата до последния.

    С обжалвания съдебен акт са допуснати процесуални нарушения, които засягат неблагоприятно интересите на жалбоподателя, и освен това Общият съд е нарушил правото на Съюза с посоченото по-горе определение. Общият съд е приел искането за недопустимо, тъй като: (i) жалбоподателят не е спазил законоустановените срокове; (ii) жалбоподателят не е доказал надлежно, че има правен интерес да предяви иска; (iii) преходните мерки по член 28 от Регламент № 1924/2006 са достатъчни за защита на бизнес операторите на храни и поради това приемането на окончателен списък на разрешените здравни претенции няма да доведе до точно определено предимство за тези оператори, и (iv) разпоредбите на Регламента относно здравните претенции оставят на Комисията да определи срока, в който трябва да бъде приет списъкът на разрешените претенции, и по този въпрос Комисията разполага с широко право на преценка. Като е направил тези изводи, Общият съд е нарушил Договора за функционирането на ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и други актове от правото на Съюза.

    Комисията не разполага с широко право на преценка за това кога и какви действия да предприеме. В член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 се предвижда, че Комисията трябва да се консултира с ЕОБХ, преди да вземе каквото и да било решение, и че следва да изготви окончателния списък най-късно до 31 януари 2010 г. Комисията не разполага с право на преценка по въпросите за консултирането с ЕОБХ и изготвянето на списъка най-късно до 31 януари 2010 г. Мотивите на Общия съд са несъстоятелни. След като държавите членки са длъжни да транспонират текста на директивите на ЕС в определения в тях срок и следователно са обвързани от правото на ЕС, то това важи и за Европейската комисия, която също е обвързана от предвидените в регламентите срокове. Щом неспазването на сроковете от държавите членки се приема за явно нарушение на правото на ЕС, то това важи и за случая, в който Комисията не е спазила сроковете по Регламента относно здравните претенции.

    Общият съд неправилно е приел, че на бизнес операторите на храни като жалбоподателя се предоставя защита с преходните мерки. В член 28, параграф 5 от Регламента относно здравните претенции пряко се препраща към член 13, параграф 3 от него, което означава, че преходните мерки спират да се прилагат най-късно на 31 януари 2010 г. Може да се допусне този срок да не бъде спазен и преходните мерки да продължат да се прилагат след 31 януари 2010 г. през още няколко месеца, но неспазването на този законоустановен срок през период от шест години не е в съответствие с целите на самия Регламент относно здравните претенции.

    След като жалбоподателят е представил претенции, които в момента се разглеждат от ЕОБХ, то той е пряко засегнат и поради това има право да заведе дело срещу Комисията. Мотивите на Общия съд по дело T-296/12 се прилагат в настоящия случай.

    Жалбоподателят е спазил сроковете по членове 265 ДФЕС и 263 ДФЕС. Общият съд е нарушил правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз.


    Top