—

за Greencarrier Freight Services Latvia SIA, от A. Brunavs, подпомаган от B. Cera, advokāte,

—

за латвийското правителство, от I. Kucina, K. Freimanis и I. Kalninš, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от M. J. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от L. Keppenne, A. Sauka и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между латвийското дружество с ограничена отговорност Greencarrier Freight Services Latvia SIA (наричано по-нататък „GFSL“) и Valsts ieņēmumu dienests (латвийската данъчна администрация, наричана по-нататък „VID“) във връзка с удържането на вносни мита и налагането на глоба при последващ контрол на няколко митнически декларации.

3

Съображения 5 и 6 от Митническия кодекс гласят следното:

„като има предвид, че за да се осигури равновесие между нуждите на митническите органи по отношение на правилното прилагане на митническото законодателство, от една страна, и правото на икономическите оператори да бъдат третирани справедливо, от друга страна, въпросните митнически органи следва да получат широки контролни правомощия, а икономическите оператори — право на обжалване; като има предвид, че въвеждането на система за обжалване в областта на митническото законодателство ще наложи Обединеното Кралство да въведе нови административни процедури, които не могат да влязат в сила преди 1 януари 1995 г.;

като има предвид, че с оглед на изключителното значение на външната търговия за Общността митническите формалности и проверки следва да бъдат премахнати или най-малко сведени до минимум“.

4

Член 68 от този кодекс предвижда:

„За проверката на декларации, които митническите органи са приели, те имат право да извършват:

5

Съгласно член 70 от посочения кодекс:

„1.   Когато предмет на проверката са само част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.

Въпреки това деклараторът може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

2.   За прилагането на параграф 1, когато с една декларация са декларирани два или повече вида стоки, данните за всяка стока се считат за отделна декларация“.

6

Член 71 от същия кодекс гласи:

„1.   Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките се поставят.

2.   Когато не се извършва проверка на декларацията, прилагането на разпоредбите, посочени в параграф 1, се осъществява въз основа на данните, обявени в декларацията“.

7

Член 78 от Митническия кодекс предвижда:

„1.   След вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията.

2.   Митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Митническите органи имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени.

3.   Когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат“.

8

Съгласно член 221, параграфи 1 и 3 от цитирания кодекс:

„1.   Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет.

[…]

„3.   Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение. […]“.

9

GFSL внася от Русия за сметка на Hantas SIA бисквити и блокчета шоколад, за да ги пускане в свободно обращение в Европейския съюз.

10

През април и май 2007 г. VID извършва проверка на митата, платени от Hantas SIA в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2006 г. въз основа на 35 митнически декларации, попълнени от GFSL, което е трябвало да се счита за длъжник в случай на възникване на митническо задължение.

11

Проверката е осъществена, след като VID взема и анализира проби от стоките по шест митнически декларации, подадени през октомври и ноември 2005 г. (наричани по-нататък „разглежданите митнически декларации“). Въз основа на резултатите от тази проверка VID установява, че в 29 митнически декларации, представени в периода между 4 юни 2004 г. и 29 ноември 2005 г., включително шестте разглеждани митнически декларации, GFSL е декларирало стоките, внесени в Съюза за пускане в свободно обращение, с грешни кодове по Комбинираната номенклатура за класиране в Интегрираната тарифа на Европейските общности (TARIC), въведена с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен.

12

С постановление от 31 май 2007 г. VID уведомява GFSL за възникването на митническо задължение, определя размера на вносните мита и на данъка върху добавената стойност, заедно с лихви за забава, и му налага глоба за погрешно прилагане на кодовете от Комбинираната номенклатура.

13

Административната жалба на GFSL срещу това постановление е отхвърлена с решение на VID от 14 септември 2007 г.

14

Сезираният с жалба за отмяна на това решение administratīvā rajona tiesa (районен административен съд) уважава частично жалбата с решение от 29 юни 2009 г., потвърдено от Administratīvā apgabaltiesa (Регионален апелативен административен съд). Последният приема с решение от 8 декември 2011 г., че вносните мита, данъкът върху добавената стойност и глобата, отнасящи се до стоките, включени в разглежданите митнически декларации, са наложени основателно, но за сметка на това решението от 14 септември 2007 г. трябва да бъде отменено в останалата част, по съображение че в нарушение на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс VID е приложила неправилно резултатите от проверката на включените в разглежданите митнически декларации стоки по отношение на стоките, предмет на 23 други декларации, подадени в периода между 4 юни 2004 г. и 6 септември 2005 г. (наричани по-нататък „предходните митнически декларации“), т.е. по отношение на стоки, внесени преди повече от една година в сравнение със стоките, обект на проверката. Тъй като VID не е успяла да докаже, че към въпросните стоки са приложени грешни кодове, GFSL изобщо не е било длъжно да представя доказателства за обективните свойства на тези стоки, още повече че тя вече не е можела да извърши проверка над тях.

15

Както VID, така и GFSL подават касационни жалби срещу това решение пред Augstākās tiesas Senāts (Сенат на Върховния съд).

16

В подкрепа на своята жалба VID изтъква, че стоките, включени в предходните митнически декларации, били идентични със стоките, посочени в разглежданите митнически декларации, тъй като имали същия състав, същото наименование, същия външен вид и същия производител, което било удостоверено от информацията, фигурираща в представените от последния сертификати. Следователно в съответствие с принципа на процесуална икономия VID можела да не проверява останалите стоки и да приложи резултатите от идентификацията по отношение на другите идентични стоки, като от своя страна GFSL било длъжно да представи доказателства за разликите между стоките.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва обаче, че предходните митнически декларации са били подадени повече от година преди разглежданите митнически декларации, по които са взети проби. Според GFSL обаче е обективно невъзможно да се представят декларираните в предходните митнически декларации стоки за последваща проверка след минаването през митницата, нито да се упражни правото да бъде поискана допълнителна проверка.

18

При тези условия Augstākās tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 70, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, извършена чрез вземане от тях на проби, да се приемат за валидни от митническите органи по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, тъй като е било разрешено тяхното вдигане, когато е ясно от писмено посочените от декларатора данни, че всички тези стоки са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и са посочени със същото наименование и същия състав.

20

Следва да се напомни, че съгласно член 68 от Митническия кодекс, митническите органи могат да проверяват митническите декларации чрез проверка на документите, обхващаща декларацията и придружаващите я документи, или чрез проверка на стоките и евентуално вземане на проба за анализ или щателен контрол.

21

В последния случай член 70, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда, че когато предмет на проверката са само част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация, освен ако деклараторът не поиска допълнителна проверка, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

22

Тази обща разпоредба въвежда по този начин фикция за еднакво качество, която позволява на митническите органи да приложат резултата от дадена частична проверка на стоки, включени в една и съща декларация, към всички стоки по тази декларация (вж. в този смисъл Решение от 7 септември 2006 г. по дело Nowaco Germany, C-353/04, Recueil, стр. I-7357, точки 54 и 55 и Решение от 24 ноември 2011 г. по дело Gebr. Stolle, C-323/10-C-326/10, Сборник, стр. I-12177, точки 100 и 101).

23

В това отношение посочената разпоредба цели да гарантира бързи и ефикасни процедури за допускане за свободно обращение, без да задължава митническите органи да предприемат задълбочена проверка на всички стоки, включени в дадена митническа декларация, което не би било в интерес нито на икономическите оператори, загрижени обикновено да поискат освобождаване на стоките, за да могат да включат бързо в търговския оборот декларираните от тях стоки, нито в интерес на митническите органи, за които систематичната проверка на декларираните стоки би довела до значително увеличаване на тяхната работа (вж. в този смисъл Решение от 4 март 2004 г. по дело Derudder, C-290/01, Recueil, стр. I-2041, точка 45).

24

Трябва да се посочи, че както от текста на член 70, параграф 1 от Митническия кодекс, така и от структурата на членове 68—74 от него следва, че възможността за разширено използване на резултатите от частична проверка се отнася само до стоките, които са включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките (вж. в този смисъл Решение по дело Derudder, посочено по-горе, точка 43).

25

Следователно същата разпоредба не допуска в случай като разглеждания в главното производство митническите органи да приемат резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки за валидни и по отношение на включени в предходни митнически декларации стоки, чието вдигане вече е било разрешено от тези органи.

26

От това не следва обаче, че подобни предходни митнически декларации не могат повече да бъдат преразглеждани от митническите органи.

27

В това отношение следва да се напомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран (вж. по-специално Решение от 8 март 2007 г. по дело Campina, C-45/06, Сборник, стр. I-2089, точка 30 и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Fuß, C-243/09, Сборник, стр. I-9849, точка 39).

28

Както обаче посочват в своите писмени становища чешкото и испанското правителство, след като са разрешили вдигането на включена в митническа декларация стока, митническите органи имат право евентуално по своя инициатива да поправят една подобна декларация по силата на член 78 на Митническия кодекс (вж. в този смисъл Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точки 62, 64 и 66).

29

Съгласно член 78, параграф 2 от този кодекс след вдигане на стоките митническите органи могат всъщност да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях, и имат право да извършват и проверка на стоките, ако те все още могат да бъдат представени.

30

По този начин посочената разпоредба позволява на митническите органи да преразглеждат предходни митнически декларации, които не са били проверени по реда на член 68 от Митническия кодекс и които поради това са били разгледани съгласно член 71, параграф 2 от този кодекс в съответствие с посочените в тях данни (вж. в този смисъл Решение от 15 септември 2011 г. по дело „ДП груп“, C-138/10, Сборник, стр. I-8369, точка 37).

31

Няма пречка за тази цел митническите органи да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато стоките са еднакви — нещо, което само запитващата юрисдикция може да провери. Установяването на идентичността на стоките може по-специално да се основе на контрола на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях, и в частност да се основе на посочените от декларатора данни, съгласно които тези стоки произлизат от същия производител, имат същото наименование, същия външен вид и същия състав като стоките, които са включени в предходните митнически декларации.

32

Подобно разширяване на обхвата е оправдано от самата цел на Митническия кодекс, който съгласно съображение 5 от него осигурява правилното прилагане на неговите разпоредби, като, видно от точка 23 от настоящото решение, гарантира същевременно бързи и ефикасни процедури в интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи, освобождавайки ги от осъществяването на систематични проверки на всички включени в дадена митническа декларация стоки, с което ограничава, доколкото е възможно, в съответствие със съображение 6 от кодекса формалностите и митническите проверки (вж. в този смисъл Решение по дело Derudder, посочено по-горе, точки 42 и 45).

33

Тази възможност съответства също на специфичната логика на член 78 от Митническия кодекс, която се състои в съобразяването на митническата процедура с действителното положение чрез поправяне на материалните грешки или пропуски, както и грешките при тълкуването на приложимото право (вж. в този смисъл Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 63, Решение от 14 януари 2010 г. по дело Terex Equipment и др., C-430/08 и C-431/08, Сборник, стр. I-321, точка 56 и Решение от 12 юли 2012 г. по дело Südzucker и др., C‑608/10, C‑10/11 и C‑23/11, точка 47).

34

Във връзка с това е без значение, ако в случай като този в главното производство деклараторът вече не е в състояние да поиска допълнителна проверка на съответните стоки и евентуално вземане на допълнителни проби.

35

Всъщност член 78 от Митническия кодекс по принцип е приложим, след като е разрешено вдигането на стоките, в момент, когато тяхното представяне може да се окаже невъзможно (вж. Решение по дело Overland Footwear, посочено по-горе, точка 66).

36

При всички случаи, както посочват повечето от представилите писмени становища заинтересовани страни, от самия текст на член 78, параграф 2 от Митническия кодекс следва, че последващият контрол на митническите декларации може да бъде осъществен по документи, без да е необходимо митническите органи да проверяват физически стоките, тъй като подобна проверка е предвидена само когато стоките „все още могат да бъдат представени“ (вж. в този смисъл Решение от 22 ноември 2012 г. по дело Digitalnet и др., C‑320/11, C‑330/11, C‑382/11 и C‑383/11, точки 66 и 67).

37

При тези условия митническите органи могат да разширят използването на резултатите от частична проверка, като ги приемат за валидни по отношение на включени в предходни митнически декларации стоки, когато стоките, които са били предмет на частична проверка, и тези, които са включени в предходни митнически декларации, са идентични по-специално поради това че съгласно осъществен контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях, и в частност поради посочените от декларатора данни, тези стоки произлизат от същия производител, имат същото наименование, същия външен вид и същия състав — нещо, което само запитващата юрисдикция може да провери.

38

Важно е обаче, че деклараторът има право да оспори подобно разширително прилагане по-специално когато подобно на случая в главното производство счита, независимо от посочените от самия него в митническата декларация данни, че резултатът от частичната проверка на включени в дадена митническа декларация стоки не е приложим към стоките, включени в предходни митнически декларации, представяйки всички възможни доказателства в подкрепа на това твърдение, които биха могли да докажат липсата на идентичност между разглежданите стоки (вж. по аналогия Решение по дело Derudder, посочено по-горе, точка 42).

39

Във връзка с това следва все пак да се подчертае, че общо и абстрактно твърдение — каквото е посоченото от GFSL в неговите писмени становища пред Съда, че когато става дума за хранителни стоки като разглежданите в спора в главното производство, различни фактори са могли да променят химическия им състав, и по-специално тяхното съдържание на скорбяла — не може да се счита за релевантно, тъй като дори подобни обстоятелства да се приемат за доказани, въз основа на тях деклараторът не е представил данни за включените в предходните митнически декларации стоки, които да са различни от тези, които са били представени във връзка със стоките, предмет на частична проверка, или евентуално не е поискал промяна на тези декларации, поради което не е доказано, нито впрочем това се твърди, че подобни фактори са могли да окажат влияние върху класирането на тези стоки в Комбинираната номенклатура. Така или иначе задача на запитващата юрисдикция е да направи необходимите преценки в това отношение.

40

Накрая следва да се отбележи, че член 78 от Митническия кодекс не въвежда никакъв специфичен срок за поправянето на митническите декларации, поради което митническите органи в съответствие с член 221, параграф 3 от същия кодекс могат да съобщят на длъжника нов размер на митническото задължение в срок от три години от възникването на това задължение.

41

В случая обаче, при условие че запитващата юрисдикция извърши съответната проверка, от представените на Съда доказателства следва, че този срок е бил спазен, както това бе потвърдено от GFSL в отговор на поставен от Съда въпрос в хода на съдебното заседание, тъй като, видно от точки 11 и 12 от настоящото решение, първата от променените митнически декларации е от 4 юни 2004 г., а новото данъчно задължение е било съобщено на 31 май 2007 г.

42

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 70, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати.

43

От друга страна, член 78 от същия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати.

От друга страна, член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.