12.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/8

—

главно искане: i) да се отмени съдебното решение (1), доколкото Общият съд твърди, че неправомерните практики по естеството си ограничават конкуренцията, без да е необходимо да се доказва наличието на антиконкурентни последици, и ii) да се отмени решението (2) (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), като се има предвид че то не съдържа каквото и да било доказателство за последици, свързани с правото на конкуренция, на практиките, за които се приема, че жалбоподателят носи отговорност.

—

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото Общият съд твърди, че Комисията по изключение може да се позове на второто алтернативно условие на точка 53 от Насоките относно понятието за засягане на търговията (3), без да извършва изрично определяне на пазара по смисъла на точка 55 от тези насоки, и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), доколкото Комисията не е доказала надлежно в решението, че практиките значително засягат търговията между държавите членки.

—

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото Общият съд твърди, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид факта, че жалбоподателят не е участвал в писмените споразумения относно цените или в събранията, нито в рамките на преценката на нарушението, нито в рамките на смекчаващите обстоятелства и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя) поради същите съображения.

—

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото в него се прилага ставката 17 % от съответните продажби, без да се взимат предвид всичките 30 релевантни обстоятелства, основани по-специално на минимален праг от 15 % и ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя) поради същите съображения.

—

при условията на евентуалност: i) да се отмени съдебното решение, доколкото в него се твърди, че по отношение на участието на жалбоподателя в периода 31 януари 1992 г.—30 октомври 1993 г. не е изтекла погасителна давност; ii) да се отмени решението (изменено и в частта му, в която се прилага по отношение на жалбоподателя), доколкото в него глобата, наложена на жалбоподателя, се изчислява въз основа на неговото участие в периода 31 януари 1992 г.—30 октомври 1993 г.; и iii) поради това да се намали съответно размерът на глобата.

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник.

—

при преценката относно наличието на значителни последици за търговията между държавите членки Общият съд е нарушил правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки;

—

при преценката на смекчаващите обстоятелства в рамките на изчисляване на глобата Общият съд е нарушил принципа, според който отговорността има личен характер, както и правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки;

—

при определянето на основния размер на глобата Общият съд е нарушил задължението за мотивиране, принципа, според който отговорността има личен характер, както и правилото, че Комисията трябва да спазва собствените си насоки. В първата част от това твърдение се поддържа, че Общият съд неправилно е приел, че Комисията е можела да се позове на параграф 23 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите. Във втората част се поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като твърди, че съществува минимална ставка от 15 % от стойността на продажбите, която по дефиниция е минималният праг за глоба за строги ограничения на конкуренцията. В третата част се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като твърди, че ставката от 17 % е равна или се приближава до минималната ставка от 15 %, и като въз основа на това достига до заключението, че не трябва да се отчитат всички релевантни обстоятелства;

—

като е приел, че по отношение на участието на Gosselin NV в спорните практики през периода 31 ноември 1992 г.—30 октомври 1993 г. не е изтекла погасителна давност, Общият съд е нарушил член 25 от Регламент № 1/2003.