1.

Член 6 от Договора от Лисабон от 13 декември 2007 г., с който се изменя Договорът за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г., и който влиза в сила на 1 декември 2009 г. и гласи, че „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. (…)“;

2.

Член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1), съгласно който „Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи (…). При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“;

1.

Член 6 от Договора от Лисабон от 13 декември 2007 г., с който се изменя Договорът за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г., и който влиза в сила на 1 декември 2009 г. и гласи, че „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. (…)“

2.

и член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който „Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи (…). При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“;

член 1 от Общия закон за митниците и акцизите, съгласуван с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Moniteur belge от 21 септември 1977 г.) и потвърден със закона от 6 юли 1978 г. (Moniteur belge от 12 август 1978 г.);

Закон от 10 юни 1997 г. за общия режим, държането, движението и контрола върху акцизните стоки (Moniteur belge от 1 август 1997 г.);

Закон от 3 април 1997 г. за данъчния режим на тютюневите изделия (Moniteur belge от 1 август 1997 г.), изменен със закона от 26 ноември 2006 г. (Moniteur belge от 8 декември 2006 г.);

от една страна, посочената държава официално признава, че тези стоки са особено вредни за здравето на потребителите им и причиняват множество заболявания, водещи до трайна неработоспособност, а често и преждевременна смърт, което логично би трябвало да оправдава тяхното премахване;

от друга страна, по този начин сама препятства приемането на мерки, които могат действително да доведат до такова премахване, като отдава предимство на данъчните приходи пред всяко реално възпиращо действие?