14.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 221/16

1.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) (наричана по-нататък „Директива 77/388“) [понастоящем член 56, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в редакцията, приложима до 31.12.2009 г., наричана по-нататък „Директива 2006/112“] да се тълкува в смисъл, че „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самостоятелно зает персонал, който не е нает от доставящия услугата търговец?

2.

Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, така че възможността за данъчно облагане и данъчното задължение във връзка с една и съща услуга да бъдат преценявани по еднакъв начин спрямо доставящия и получаващия услугата търговец, дори когато по отношение на двамата търговци компетентност имат различни данъчни органи?

3.

Трябва ли член 17, параграф 1, параграф 2, буква a), параграф 3, буква a) и член 18, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 [понастоящем член 167, член 168, буква a), член 169, буква a) и член 178, буква a) от Директива 2006/112] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на услугата може да поиска приспадане на данъка за получена услуга, не трябва да изтича преди да бъде постановено решението относно възможността за данъчно облагане и данъчното задължение, което решение поражда правни последици спрямо доставящия услугата търговец?