а)

Трябва ли да се даде предимство на предвиденото в член 7, параграф 1 от Директивата право за оставане в държавата членка, докато се разглежда молбата, или трябва параграф 2 от същия член да се тълкува в смисъл, че изпълнението на заповед за арест има превес и е основание за изключване на правото по член 7, параграф 1? Обстоятелството, че процедурата по разглеждане на молбата за убежище е в ход, дава ли възможност да се откаже предаването по смисъла на Рамковото решение, въпреки че тази хипотеза не е сред случаите на отказ за изпълнение по членове 3 и 4 от Рамковото решение?

б)

Трябва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки дискреционното правомощие да уредят по свое усмотрение изложения в буква а) въпрос в националното си законодателство?

в)

Как следва да се тълкува член 7 от Директивата с оглед на предходните въпроси в особения случай, в който лицето, чието предаване се иска въз основа на заповед за арест, е подало молба за убежище по същество поради същите причини, поради които се противопоставя на предаването си?

г)

Ако бъде предоставено убежище, поражда ли се задължение за изпълняващата държава членка да откаже предаването? Във връзка с тази хипотеза вж. и четвъртия преюдициален въпрос (букви а)—в).

а)

Ако Рамковото решение следва да се тълкува в този смисъл, кои са основанията, които изпълняващата държава членка може или трябва да изтъкне? Може ли в такъв случай държавата членка да се позове на тълкувателните принципи, изведени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в практиката му относно екстрадицията в контекста на Европейската конвенция за правата на човека? Може ли държавата членка да изтъкне и основания, с които се разширява кръгът на случаите на отказ за изпълнение спрямо възприетото в практиката на ЕСПЧ?

б)

Ако Рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че изпълнението на заповед за арест може да се откаже и в други случаи освен посочените в членове 3 и 4 от това решение, означава ли това, че Рамковото решение оправомощава държавите членки да отказват изпълнението на заповед за арест, издадена с оглед изпълнението на наказание, поради съображения, свързани с диспозитива или мотивите на съдебното решение, постановено в държавата членка, която е издала заповедта за арест, или дори свързани с редовността на производството, в което е постановено това съдебно решение — съображения, които предполагат проверка на изложените по тези въпроси оплаквания в изпълняващата държава членка? При какви условия и по какви съображения е допустимо да се извърши тази проверка („révision au fond“)?

в)

Следва ли Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че оправомощава държавата членка да откаже предаване въз основа на заповед за арест, издадена с оглед изпълнението на наказание, когато е налице основателно съмнение, че осъдителната присъда не е постановена в рамките на справедлив процес, тъй като властите в държавата на съответния съд са подлагали осъденото лице на преследване, довело до дискриминационно повдигане на обвинение?

а)

В такива случаи следва ли да се приложат съответно разпоредбите на член 4, параграф 6 от Рамковото решение? Другояче казано, отказът за изпълнение на заповедта изисква ли лицето, чието предаване се иска, да е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка и същата да поеме изпълнението на наказанието или на мярката съгласно националното си право?

б)

Трябва ли отказът най-малкото да е обусловен от поемането на задължение от държавата, от която се иска предаването, да изпълни наказанието или мярката съгласно националното си право?

в)

Ако Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че в някои случаи разрешава отказ за изпълнение на заповед за арест, издадена с оглед изпълнение на наказание, поради съображения, свързани с диспозитива или мотивите на съдебното решение, постановено в държавата членка, която е издала заповедта за арест, или дори свързани с редовността на производството, в което е постановено това съдебно решение, допустим ли е този отказ дори когато не са изпълнени посочените в букви а) и б) условия?

а)

Какво е значението на подобно съображение, като се имат предвид разпоредбите на Рамковото решение, както и задълженията на държавата членка, която е издала заповедта за арест, по отношение на гражданите на трети държави съгласно правото на Съюза, и в частност съгласно Директиви 2004/83/ЕО (3) и 2005/85/ЕО?

б)

Релевантен ли е в този контекст член 28, параграф 4 от Рамковото решение, съгласно който лице, което е предадено въз основа на европейска заповед за арест, не може да бъде екстрадирано в трета държава без съгласието на компетентния съдебен орган на държавата членка, която е предала лицето? Отнася ли се въпросната забрана освен до предаването във връзка с престъпление и до мярка по извеждане от другата държава, например експулсиране, и при какви условия?