1.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 102/10

1)

Работник по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО/Турция (наричано по-нататък „ARB 1/80“) ли е турски гражданин, който принадлежи към редовния пазар на труда на държава-членка и извършва услуги за друго лице, под ръководство на последното, които имат определена икономическа стойност и за които получава като насрещна престация възнаграждение, дори когато времевият обхват на дейността съставлява само 14 % от работното време на заето на пълно работно време лице (в конкретния случай 5,5 часа от 39 работни часа на седмица) и когато доходът, който получава от тази дейност, покрива само около 25 % от изискуемия минимум според правото на държавата-членка за осигуряване на жизненото равнище (в конкретния случай приблизително 175 EUR от приблизително 715 EUR)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)

Може ли турски гражданин да се позове на правото на свободно движение в качеството му на работник по смисъла на член 6, параграф 1 от ARB 1/80 и тогава, когато целта, поради която е влязъл на територията на държавата-членка, е отпаднала (в конкретния случай събиране на съпрузи), когато не съществува никакъв друг подлежащ на закрила интерес от оставане в държавата-членка и възможността за продължаване на ограничена трудова дейност в държавата-членка не може да се смята за мотив, тъй като по-специално липсват сериозни усилия за стабилно икономическо интегриране без да се иска предоставянето на социални помощи за осигуряване на издръжката на живот?