ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.5.2023

COM(2023) 600 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ, КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА

Европейски семестър за 2023 г. — пролетен пакет

{SWD(2023) 628 final} - {SWD(2023) 629 final} - {SWD(2023) 630 final} - {SWD(2023) 631 final} - {SWD(2023) 632 final} - {SWD(2023) 633 final} - {SWD(2023) 634 final} - {SWD(2023) 635 final} - {SWD(2023) 636 final} - {SWD(2023) 637 final} - {SWD(2023) 638 final} - {SWD(2023) 639 final} - {SWD(2023) 640 final} - {SWD(2023) 641 final} - {SWD(2023) 642 final} - {SWD(2023) 643 final} - {SWD(2023) 644 final}

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Икономиката на ЕС продължи да показва забележителна устойчивост в изпълнена с предизвикателства среда, белязана от непровокираното нашествие на Русия в Украйна. ЕС успешно намали зависимостта си от руските изкопаеми горива, ограничи неблагоприятното въздействие върху икономическата активност и влезе в 2023 г. на по-добра основа от очакваното. Като се възстановява от стагнацията в края на 2022 г., растежът на БВП се очаква да се ускори през 2023 г. благодарение на значително по-ниските цени на едро на газа и продължаващата устойчивост на пазара на труда. Въпреки това високата инфлация продължава да влияе върху покупателната способност на домакинствата, по-конкретно на уязвимите групи, което води до по-силни рискове от бедност и оказва тежест върху европейската конкурентоспособност, по-специално след като цените на енергията остават значително по-високи, отколкото в останалата част на света. Освен това външната среда, белязана от нарастващ протекционизъм и геостратегическа конкуренция, поражда допълнително необходимост от запазване на конкурентоспособността и откритата стратегическа автономност на икономиката на ЕС. Методичното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) задейства големи реформи и инвестиции в широк кръг от области на политиката. С изпълнението на МВУ се подкрепя икономическата експанзия и ще се повиши устойчивостта на държавите членки.

Запазването на динамиката за осъществяване на реформи и инвестиции ще бъде от ключово значение за осигуряването на дългосрочен просперитет, конкурентоспособност, справедливост и устойчивост в ЕС. Европейският семестър, подкрепен от МВУ и други фондове на ЕС, като политиката на сближаване и програмата InvestEU, е в центъра на ориентираната към бъдещето икономическа стратегия и стратегията за заетост на ЕС, както е посочено в промишлен план на Зеления пакт 1 на ЕС и дългосрочната стратегия за конкурентоспособност 2 . По-специално държавите членки следва да продължат да постигат напредък в декарбонизирането на своите икономики, да се справят с недостига на работна ръка и умения, както и с несъответствието между търсените и предлаганите работни места и умения, да подкрепят създаването на качествени работни места, да насърчават равните възможности, цифровизацията, научните изследвания и иновациите, да намаляват административната и регулаторната тежест, да ускоряват и опростяват административните процедури и процедурите за издаване на разрешителни, да осигуряват адекватни рамкови условия за инвестиции на национално и поднационално равнище и да модернизират своите публични администрации. Европейският семестър продължава да осигурява рамката за координиране на политиката за тази цел чрез насоки и наблюдение на прилагането на МВУ и на програмите по политиката на сближаване, като допълва усилията и допринася за прилагането на Европейския стълб на социалните права и водещите цели на ЕС за 2030 г. за заетост, умения и намаляване на бедността. В докладите по държави за 2023 г. 3 , които Комисията публикува днес, се прави равносметка на предизвикателствата, включително на свързаните с двойния преход, социалната и икономическа устойчивост и конкурентоспособността, във всяка държава членка, и очертава до каква степен тези предизвикателства са взети под внимание в техните национални планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Текущите преразглеждания на ПВУ и включването на глави за REPowerEU 4 с допълнително финансиране под формата на безвъзмездни средства и заеми осигуряват допълнителна възможност за ефективен отговор на тези предизвикателства, по-специално по отношение на изпълнението на промишления план на Зеления пакт и плана REPowerEU.

Въз основа на анализа на докладите по държави в предложенията на Комисията за специфичните за всяка държава препоръки за 2023 г. 5 се предоставят насоки на държавите членки как да се справят с ключови икономически и социални предизвикателства, които са разгледани само частично или не са разгледани в ПВУ. Четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост на ЕС — екологична устойчивост, продуктивност, справедливост и макроикономическа стабилност — остават в основата на тези насоки 6 . В предложените препоръки се подчертава необходимостта от осигуряване на разумна фискална политика през периода 2023—2024 г., по-конкретно чрез постепенно премахване на действащите в момента мерки за енергийна подкрепа, които са с по-слаба насоченост, и намаляване на дълга в средносрочен план. В препоръките държавите членки се призовават също да продължат стабилното изпълнение или, в някои случаи, да ускорят изпълнението на своите ПВУ с оглед на крайния срок през 2026 г., както и да продължат с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване, в тясна координация с ПВУ, в т.ч. чрез осигуряване на адекватен административен капацитет. В предложенията за препоръки се очертават също свързаните с енергетиката реформи и предизвикателства пред инвестициите, включително преквалификацията и повишаването на квалификацията на работната ръка, които държавите членки трябва да предприемат в рамките на REPowerEU и националните си планове в областта на енергетиката и климата 7 . В докладите по държави и в доклада за наблюдение на целите за устойчиво развитие на Евростат за 2022 г. се съдържат също актуализирани и последователни доклади за напредъка по изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в държавите членки. На равнището на ЕС през последните години се наблюдава напредък по изпълнението на различни ЦУР, като особено сериозен е напредъкът към осигуряване на достоен труд и икономически растеж (ЦУР 8) и намаляване на бедността (ЦУР 1). Значителен напредък беше постигнат и по отношение на равенството между половете (ЦУР 5) 8 . Докладите по държави включват също набор от социални показатели, чрез които се прави цялостен преглед на заетостта, равенството, уменията и социалните предизвикателства, свързани с прилагането на Европейския стълб на социалните права и на стратегиите на Съюза за равенство.

Конструктивният диалог с държавите членки, както и засиленият междуинституционален диалог на равнището на ЕС ще продължат през целия процес на европейския семестър. Благодарение на тесния политически диалог относно ПВУ Комисията и държавите членки засилиха и задълбочиха сътрудничеството си по икономическите и социалните политики. Това гарантира широка ангажираност и е предвидено да продължи през текущото изпълнение на ПВУ и измененията им, очаквани през 2023 г., включително в контекста на REPowerEU. Темите, обхванати в националните доклади и специфичните за всяка държава препоръки, представляват допълнителна възможност за разширяване на диалога. Комисията ще продължи тесния си диалог с Европейския парламент относно ключови социални и икономически развития и ще продължи да го обсъжда с него всеки ключов етап от годишния цикъл на координация на европейския семестър.

За успешното реализиране на европейския семестър и изпълнението на приоритетите на МВУ се изисква постоянното и структурирано участие на социалните партньори и други заинтересовани страни и повишаване на осведомеността както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. С макроикономическия диалог, който се провежда два пъти годишно на политическо и техническо равнище между Съвета, Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и европейските социални партньори се осъществява непрекъснат обмен на информация относно социалното и икономическото развитие в ЕС. В допълнение, активното участие на социалните партньори и заинтересованите страни на равнището на ЕС, на национално и поднационално равнище, според случая, чрез специални редовни срещи (например годишни събития на заинтересованите страни по МВУ) през всички етапи на европейския семестър и процеса на изпълнение на МВУ помага за съвместното установяване на предизвикателства, подобряване на решенията на политиката и гарантиране на по-голяма ангажираност и прозрачност за програмата за икономическа и социална политика 9 . Действията за осведомяване и предоставяне на информация също допринасят за повишаване на осведомеността на обществеността и за повишаване на прозрачността относно подкрепата, предоставена чрез МВУ 10 .

На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за реформирана рамка за икономическо управление 11 . Основната цел на нейните предложения е укрепване на устойчивостта на обслужването на публичния дълг и насърчаване на устойчив, приобщаващ и стабилен растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Средносрочните фискални и структурни планове, които държавите членки ще разработят и представят, представляват основният акцент на предложенията. Съгласно предложенията на Комисията държавите членки ще определят в плановете си своите цели за разходите, мерките за справяне с макроикономическите дисбаланси и приоритетните реформи и инвестиции за период от поне 4 години. Новият процес на фискален надзор ще остане интегриран в европейския семестър, който по този начин ще продължи да представлява централната рамка за координация на икономическата политика и политиката по заетостта, като се гарантира взаимното допълване между средносрочните фискални и структурни планове и инвестициите и реформите, включени в ПВУ и програмите по политиката на сближаване. Бързото постигане на съгласие между Европейския парламент и Съвета по предложенията е неотложен приоритет и Комисията подкрепя решимостта на Съвета да приключи работата по рамката за икономическо управление през 2023 г.

2. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ИКОНОМИКАТА И ЗАЕТОСТТА

По-доброто от очакваното представяне на икономиката на ЕС в началото на 2023 г. и намаляването на цените на енергията повишават перспективите за растеж за тази и следващата година. Освен това общите усилия за диверсифициране на енергийните доставки, запълване на газохранилищата и намаляване на търсенето на енергия, съчетани с благоприятните атмосферни условия, смекчиха социално-икономическото въздействие на създаденото напрежение. В бъдеще се очаква по-ниските цени на енергията, подобряването на веригите на доставките и продължаващата активност на пазара на труда да подкрепят икономиката на ЕС. Въпреки че рискът от недостиг на газ значително намаля, остава несигурността относно цените на газа за следващата зима и след това. Като цяло се очаква икономическата активност да се повиши с малко по-висок темп от очаквания на по-ранен етап. БВП на ЕС се очаква да нарасне с 1,0 % през 2023 г. и с 1,7 % през 2024 г.

Инфлацията се предвижда да продължи да се понижава, но натискът върху основните цени се оказва по-устойчив, което се отразява на предприятията и подкопава покупателната способност на домакинствата. През октомври 2022 г. номиналната инфлация в ЕС достигна връх от 11,5 %, а различните нива на инфлацията в държавите членки на ЕС и еврозоната достигнаха исторически високи стойности. Натискът върху цените обаче продължи да нараства с адаптирането на националните икономически участници към по-високите цени на суровините. В резултат на това основната инфлация, в която не е включена цената на енергията и непреработените храни, се оказа по-устойчива, въпреки че се очаква да достигне своя връх през първото тримесечие на 2023 г. и постепенно да се понижи през следващите тримесечия. По същия начин повишаването на цените на храните се ускори през първото тримесечие на 2023 г., но се очаква да достигне своя връх през 2023 г. в съответствие с известното забавяне на повишението на цените на селскостопанските стоки. В отговор на високата инфлация паричните условия се затягат и се очаква тази тенденция да продължи. В резултат на това разходите за финансиране на банките се увеличиха, а стандартите за отпускане на заеми се затегнаха, което забави потока от кредити към икономиката. Въпреки че се очаква инфлацията да продължи да се понижава през 2023 г., тя ще остане доста над целта и ще продължава да влияе върху покупателната способност на домакинствата, по-конкретно върху групите с ниски и средни към ниски доходи и предприятията.

Пазарът на труда остава динамичен и се очаква растежът на заплатите да се засили. Равнището на заетост, което достигна 74,8 % през последното тримесечие на 2022 г., е близо до историческия си връх. Неоползотворените възможности пазара на труда 12 и безработицата намаляха до рекордно ниски нива. Процентът на незаетите работни места в цялата икономика е над средния за периода 2010—2019 г. въпреки лекия спад през втората половина на 2022 г., а недостигът на работна ръка забавя производството при все по-голям брой дружества 13 . Що се отнася до заплатите, номиналното възнаграждение на наето лице се е увеличило с 4,9 % в ЕС през 2022 г. в сравнение с 2021 г. Този темп обаче остава доста под инфлацията, с много големи различия между отделните сектори и държави членки. В резултат на това реалните заплати намаляха с повече от 4 % в ЕС през 2022 г., което значително подкопа покупателната способност на работниците. Неотдавнашните увеличения на законоустановените минимални заплати в редица държави членки, заедно с по-високите договорени заплати, помагат за смекчаване на загубата на покупателна способност, наблюдавана през 2022 г. През 2024 г. се очаква пазарът на труда да остане динамичен и растежът на заплатите да се засили, изпреварвайки инфлацията.

Финансовият сектор на ЕС се оказа издръжлив спрямо нововъзникващите предизвикателства. Силното регулиране, по-специално благодарение на прилагането на международни стандарти към всички банки, ефективният надзор и солидната рамка за управление при кризи, въведени в отговор на световната финансова криза, както и напредъкът в завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари направиха финансовата система на ЕС по-устойчива. Въздействието на неотдавнашните пазарни сътресения в САЩ и Швейцария от март 2023 г. насам е овладяно в ЕС. С този случай обаче бе подчертана взаимосвързаността на глобалните финансови пазари и нестабилността на нагласите на инвеститорите. В него също така се подчертава решаващата роля на регулирането, надзора и управлението на риска в банковия сектор в условията на изпълнена с предизвикателства макрофинансова среда. Постоянната геополитическа несигурност, продължителният инфлационен натиск и постепенните последици от по-строгата парична политика оказват натиск върху финансовата система. Като се има предвид много високото ниво на дълга в някои части на икономиката и по целия свят, рисковете продължават да бъдат големи.

3. ИЗГРАЖДАНЕ НА СТАБИЛНА И ОРИЕНТИРАНА КЪМ БЪДЕЩЕТО ИКОНОМИКА НА ЕС — КЛЮЧОВИ ЦЕЛИ ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА 2023 Г.

Икономическата политика следва да продължи да противодейства на рисковете, свързани с високата инфлация, по-специално на рисковете за уязвимите домакинства и дружества, и да се справи с дългосрочните предизвикателства. Въпреки намаляването на инфлацията в енергетиката, ще отнеме време преди натискът върху цените да изчезне. Борбата с инфлацията остава основен приоритет на политиката през предстоящия период. За тази цел е необходима последователност на паричната и фискалната политика. В този контекст фискалните мерки, предприети в отговор на енергийния ценови шок, следва да бъдат отменени през 2023 г. Ако цените на енергията се повишат отново и подкрепата не може да бъде напълно преустановена, от решаващо значение ще продължат да бъдат целенасочените политики за подкрепа на уязвимите домакинства и дружества, а не широките и по-слабо ефективни политики за подкрепа. Умереното увеличение на заплатите досега не е стимулирало допълнително инфлация на цените, докато корпоративната рентабилност се е увеличила. Въпреки това се очаква номиналните заплати да продължат да нарастват и взаимодействието с промените в цените следва да се следи отблизо. В резултат на продължаващото затягане на финансовите условия бе поставен акцент и върху необходимостта от наблюдение на макрофинансовите рискове и по-нататъшния напредък в развитието на съюза на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз. Освен на краткосрочните приоритети, в политиката на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС трябва да продължи да се обръща внимание на дългосрочните предизвикателства, включително на необходимостта от укрепване на конкурентоспособността, производителността, уменията и устойчивостта на икономиката на ЕС, като се вземат предвид демографските промени, и да се постигне бърз напредък относно цифровия и екологичния преход, в съответствие с промишления план на Зеления пакт.

МВУ е от съществено значение за ускоряването на двойния екологичен и цифров преход и за укрепването на устойчивостта на ЕС към бъдещи предизвикателства, като същевременно допринася за прилагането на Европейския стълб на социалните права. Той следва да продължи да се прилага без забавяне. Две години след началото на прилагането му, МВУ получава високо ниво на обществена подкрепа от европейските граждани 14 , осигури значителна финансова подкрепа и подпомогна икономическото възстановяване на ЕС след COVID и укрепването на устойчивостта му. До края на 2022 г. бяха въведени всички ПВУ, като те отразяват всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки. Няколко държави членки бяха подпомогнати при подготовката и изпълнението на плановете си чрез Инструмента за техническа подкрепа. Досега Комисията е обработила 24 искания за плащане по МВУ и до момента е изплатила общо над 152 милиарда евро по него за успешното осъществяване на реформи и инвестиции. С включването на главите за REPowerEU бе демонстрирана гъвкавостта на МВУ за справяне с възникналите нови предизвикателства, свързани по-специално с енергийната сигурност на ЕС и промишления преход към неутрална по отношение на климата икономика. За да се използват тези преимущества, ПВУ трябва да се прилагат бързо, включително, като бъдат отстранени рисковете от забавяния в редица случаи. Въпреки че изпълнението на ПВУ като цяло върви по план към края на 2022 г., някои държави членки се сблъскват с предизвикателства при управлението на средствата, което се дължи отчасти на ограничения административен капацитет или пречките пред инвестициите. Продължаващият процес на преразглеждане на ПВУ представлява възможност за справяне с тези проблеми и увеличаване на капацитета за усвояване на средствата от МВУ. В същото време обаче се очаква преразглеждането на плановете да се отрази и на графика за изплащане на средствата от МВУ през 2023 г. и след това. За да се гарантира достатъчна предвидимост на операциите по заемане на средства на ЕС и същевременно, като част от процедурата за изготвяне на проект на бюджет за 2024 г., на бюджетния орган да се предостави подходяща видимост по отношение на нуждите от финансиране през следващите месеци, е важно да бъде правилно отразено очакваното забавяне на планирането на бъдещи плащания. Едновременно с това успешното преразглеждане на плановете ще даде възможност на държавите членки да компенсират забавянията през 2024 г. и да наваксат с графика за изплащане. Успоредно с това, в допълнение към повече от 186 милиарда евро, изплатени на държавите членки по програмите на политиката за сближаване за периода 2014—2020 г. от началото на пандемията, по програмите на политиката за сближаване за периода 2021—2027 г. ще бъдат мобилизирани около 505 милиарда евро за държавите членки и регионите на ЕС. Тези програми трябва също да бъдат изпълнени бързо, включително като бъдат отстранени проблемите с капацитета за изпълнение.

В тазгодишните доклади по държави се посочват необходимите политически действия на равнището на държавите членки за преодоляване на непосредствените икономически и социални предизвикателства, като същевременно се повишават устойчивостта, дългосрочната конкурентоспособност и производителността. В докладите по държави се предоставя цялостен анализ на устойчивостта 15 , икономическото и социалното развитие и предизвикателствата пред държавите членки, като се взема предвид регионалното измерение. Те включват оценка на напредъка по прилагането на Европейския стълб на социалните права чрез набор от социални показатели и постигането на основните и националните цели на ЕС за 2030 г. по отношение на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и на ЦУР. В тях се обръща също така специално внимание на дългосрочната конкурентоспособност и производителност, като същевременно се предоставя актуализиран и задълбочен анализ на енергийната сигурност и достъпността на енергията, на прехода към чиста енергия и екологичната устойчивост. В докладите по държави са посочени предизвикателствата, които са разгледани само частично или не са разгледани в ПВУ, както и всички нововъзникнали предизвикателства. В тях се разглежда по-подробно напредъкът по изпълнението на ПВУ, като се дават примери за достигнати етапи и постигнати цели и същевременно се подчертават случаите, при които следва да се обърне внимание на рисковете и забавянията при изпълнението.

В съответствие с анализа на докладите по държави, препоръката на Комисията за специфични за всяка държава препоръки отразява идентифицираните предизвикателства и състоянието на изпълнението на ПВУ. Препоръките са разделени на четири подчасти:

1.препоръка относно фискалната политика, включително фискално-структурните реформи, където е целесъобразно;

2.препоръка за продължаване или ускоряване на изпълнението на ПВУ, включително неговото преразглеждане и включването на главите за REPowerEU, като се вземат предвид потенциалните, специфични за всяка държава рискове при изпълнението, както и за бързо изпълнение на приетите програми по политиката на сближаване;

3.актуализирана препоръка относно прехода към чиста енергия в съответствие с целите на REPowerEU;

4.където е целесъобразно, допълнителна препоръка относно нерешени и/или нововъзникващи икономически предизвикателства или предизвикателства, свързани със заетостта.

Актуализираната, по-подробна препоръка относно свързаните с енергетиката предизвикателства пред реформите и инвестициите допринася за текущото финализиране на главите за REPowerEU и ориентира държавите членки за актуализирането на националните им планове в областта на енергетиката и климата. Като част от ПВУ, главите за REPowerEU, заедно със съпътстващото допълнително финансиране, следва да бъдат надлежно насочени към справяне с предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, че са от значение за REPowerEU 16 . В специфичните за всяка държава препоръки на държавите членки ще бъдат дадени насоки как да се справят с ключови предизвикателства, които са разгледани само частично или не са разгледани в първоначалните ПВУ, и ще се подпомага изпълнението на промишления план на Зеления пакт на национално и регионално равнище.

4. ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА ПО СОЦИАЛНО ПРИОБЩАВАЩ НАЧИН — ПРЕГЛЕД НА ИДЕНТИФИЦИРАНИТЕ ОБЩИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Освен своевременното реализиране на реформите и инвестициите, обхванати от ПВУ, държавите членки са изправени пред редица нерешени или възникващи общи и специфични за всяка държава предизвикателства.

4.1 Макроикономическа стабилност

Въздействието на високата инфлация води до нова уязвимост в контекст, в който публичният дълг трябва да намалее. Координираните политически действия на равнището на ЕС и на национално равнище помогнаха за смекчаване на въздействието на COVID-19 и на скока на цените на енергията и тяхното икономическо и социално въздействие, по-конкретно върху уязвимите дружества и домакинства. Тези кризи обаче доведоха до по-голям публичен дълг в няколко държави членки. Съвсем наскоро мерките на фискалната политика, въведени през 2022 г. за справяне с енергийната криза, доведоха до значителни фискални разходи. Според икономическата прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. нетните разходи за тези мерки възлизат на 1,2 % от годишния БВП на ЕС през 2022 г. и на подобна сума през 2023 г. Фискалната политика следва да бъде разумна, за да се гарантира устойчивост на обслужването на дълга, като по този начин бъде подкрепена и паричната политика. Успоредно с това различията в нивата на инфлация и затягането на финансовите условия увеличиха макроикономическата уязвимост.

Силната координация на фискалната политика на ЕС и еврозоната е инструмент за осигуряване на съгласувана комбинация от фискална и парична политика и ще улесни задачата на паричната политика. През 2023 и 2024 г. фискалните политики следва да бъдат разумни, за да се гарантира съсредоточаване върху средносрочната устойчивост на дълга, като същевременно се повишава потенциалният растеж и се гарантира екологичен и цифров преход по устойчив начин. В зависимост от свързаното с дълга предизвикателство държавите членки следва да поддържат дълга на разумни нива или да осигурят неговото реалистично и непрекъснато намаляване в средносрочен план. Фискалната корекция за 2024 г. следва да бъде в съответствие с действащото законодателство съгласно Пакта за устойчивост и растеж и всички държави членки следва да поддържат или да намалят дефицита си под референтната стойност от 3 % от БВП съгласно Договора. Както е посочено в съобщението на Комисията относно насоките за фискалната политика за 2024 г. от 8 март 2023 г. 17 , фискалният компонент на предложените специфични за всяка държава препоръки включва онези елементи от законодателните предложения от 26 април 2023 г., които са в съответствие със действащото законодателство.

Фискалните мерки, предприети в отговор на енергийния ценови шок, следва да бъдат премахнати. Продължаващият спад на цените на енергийните суровини забавя номиналната инфлация от върховата стойност, която тя достигна през октомври 2022 г., въпреки че основната инфлация продължава да бъде висока и има възходяща тенденция. На този фон продължителната нецеленасочена фискална подкрепа за домакинствата и дружествата засилва инфлационния натиск. Това повишава вероятността централните банки допълнително да затегнат паричната политика и би оказало натиск върху финансовата стабилност. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на мерки за подкрепа, те следва да бъдат съсредоточени върху защитата на уязвимите домакинства и дружества, да бъдат фискално достъпни и трябва да запазят стимулите за икономии на енергия. Освен това държавите членки следва да подобрят качеството и структурата на публичните си финанси, да продължат да защитават финансираните на национално равнище инвестиции и да гарантират ефективното използване на МВУ и други фондове на ЕС, като програмата InvestEU, по-специално с оглед на зеления и цифровия преход и необходимостта от укрепване на икономическата и социална устойчивост на ЕС. Предвид на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., разходите за пряка спешна подкрепа, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки.

Тъй като понастоящем несигурността относно макроикономическите перспективи остава силна, Комисията счита, че тази пролет не е необходимо да се взема решение дали държави членки да бъдат подложени на процедура при прекомерен дефицит, както вече беше посочено в съобщението ѝ от 8 март 2023 г. относно насоките на фискалната политика за 2024 г. В същото време Комисията ще предложи на Съвета да открие основани на дефицит процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие със съществуващите правни разпоредби. Държавите членки следва да вземат предвид това, когато изпълняват бюджетите си за 2023 г. и когато изготвят проектите си на бюджетни планове за 2024 г. тази есен.

Балансираният данъчен микс, ефективните инструменти за борба със стратегии за агресивно данъчно планиране и подобреното спазване на данъчното законодателство допринасят за справедливото третиране на данъкоплатците и ефективното финансиране на публичните услуги. Изместването на част от данъчната тежест от облагането на труда към други видове данъци, включително екологичното и данъчното облагане на недвижимото имущество, като същевременно надлежно се отчита въздействието на такава промяна върху разпределянето, би подкрепило екологичния преход и би насърчило устойчивия растеж и създаването на работни места. Стратегиите за агресивно данъчно планиране от страна на дружества или лица в една държава членка могат да имат отрицателни странични ефекти върху останалата част от ЕС. Ето защо това налага предприемането на решителни и координирани действия. Приемането на Директивата на ЕС за минимално данъчно облагане (стълб 2) относно минималната ефективна данъчна ставка от 15 %, която трябва да бъде приложена до края на 2023 г., представляваше важен етап 18 . По същия начин, чрез продължаващата модернизация и цифровизация на данъчните администрации следва допълнително да бъдат намалени разходите за привеждане в съответствие и да бъдат увеличени данъчните приходи.

Затягането на финансовите условия увеличи уязвимостта и рисковете в някои държави членки, а различните нива на инфлацията в ЕС може да доведат до конкурентен натиск. Силният растеж на номиналния БВП, предизвикан от инфлацията, спомага за намаляване на съотношението на дълга към БВП както в публичния, така и в частния сектор в краткосрочен план, докато по-високите лихвени проценти се отразяват постепенно на разходите за обслужване на дълговете. Затягането на условията за финансиране обаче увеличава рисковете, свързани с високите нива на дълга. Цените на жилищата нараснаха силно в няколко държави членки през 2022 г., но това увеличение започна да се забавя, тъй като доходите са поставени под натиск и лихвените проценти се повишават. Успоредно с това различията в темповете на инфлация, придружени от увеличения на маржовете на печалба и разходите за труд, могат да доведат до загуба на разходна конкурентоспособност в някои отрасли и региони. Дефицитите по текущата сметка се разшириха в някои държави членки, отразявайки много по-високите цени на вноса на енергоносители, но също така, в някои случаи, силното вътрешно търсене.

Неотдавнашните увеличения на лихвените проценти породиха опасения относно уязвимите области във финансовия сектор, поради което е необходимо внимателно наблюдение. Напредъкът, постигнат от ЕС в укрепването на банковия надзор и завършването на банковия съюз, са важни стъпки за гарантиране на макрофинансова стабилност 19 . Освен това необслужваните заеми намаляват и продължават да бъдат обект на действия, докато повишаването на лихвените проценти подобрява рентабилността на банковия сектор. Въпреки това нарастващите лихвени проценти по ипотечните кредити и влошаването на капацитета за обслужване на дълга поради спад в реалните доходи на домакинствата оказват натиск върху цените на жилищата в някои държави. Секторът на търговските недвижими имоти в някои държави отбеляза подобни спадове на фона на по-високите разходи за финансиране и по-слабите нива на заетост. На този фон остават важни наблюдението на качеството на активите, навременното и проактивно взаимодействие с длъжниците в затруднено положение (по-специално жизнеспособните), по-нататъшното подобряване на ефективността на рамките за несъстоятелност и по-нататъшното развитие на вторичните пазари за необслужвани заеми. В по-широк план предизвикателствата, свързани с цифровизацията, продължават да съществуват и дори са се засилили в някои области, както се вижда от по-честите широкомащабни киберинциденти. Рисковете, свързани с небанковото финансово посредничество, както и онези, които е възможно да възникнат при увеличеното използване на децентрализирано финансиране, трябва да бъдат надлежно наблюдавани и преодолени. Сътрудничеството по всички тези въпроси между националните и европейските надзорни органи, както и с ЕЦБ и международните регулаторни органи, е от първостепенно значение.

Комисията установи уязвимости, свързани с макроикономически дисбаланси или прекомерни дисбаланси в 11 държави членки в контекста на процедурата при макроикономически дисбаланси. Установените неотдавна уязвимости е шест държави членки изглежда са ограничени в момента и са временни. В каре 2 са обобщени констатациите относно макроикономическите дисбаланси в държавите членки в този случай; В допълнение 4 са предоставени повече подробности.

4.2 Устойчивост на енергията и околната среда

Въпреки постиженията по отношение на сигурността на енергийните доставки през последните месеци, при подготовката за следващата зима усилията не бива да отслабват. През последната година ЕС постигна забележителен напредък в пестенето на енергия, диверсификацията на своите енергийни доставки и оптимизирането на съществуващата инфраструктура. Потреблението на природен газ в ЕС е намаляло със 17,7 % от август 2022 г. до март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ през същите месеци между 2017 и 2022 г 21 . Делът на вноса по руски газопроводи в общия внос на газ в ЕС спадна до 7 % през януари 2023 г. от около 50 % в миналото. Това е резултат от комбинация от мерки, предприети от ЕС и националните правителства, структурни промени на търсенето, но също и високите цени. Доставяният по море втечнен природен газ (ВПГ) изигра водеща роля за замяна обемите руски газ, като се увеличи рязко от 81 млрд. куб. м през 2021 г. до около 135 млрд. куб. м през 2022 г. Новите проекти за ВПГ следва да увеличат още повече капацитета за внос на ВПГ в ЕС, като същевременно се избягват ненужни зависимости в бъдеще. Въпреки това, евентуалното пълно спиране на доставките на руски газ, инфраструктурните аварии, засушаванията и непланираната поддръжка на електроцентрали може да създаде опасения за сигурността на доставките в ЕС, поради което е необходима постоянна бдителност. Усилията за диверсификация чрез ВПГ ще бъдат засилени през 2023 г. с първите съвместни покупки на газ и разширяването на алтернативните доставчици на газ. Освен това се очаква мерките в главите за REPowerEU в ПВУ на държавите членки, заедно с програмите по политиката на сближаване, приходите от системата за търговия с емисии на ЕС, финансовата подкрепа от Иновационния фонд и фонда за модернизация и програмата InvestEU да допринесат за енергийната сигурност чрез насърчаване на чистата енергия наред с енергийната ефективност и стимулиране на намаляването на търсенето на енергия, както и чрез справяне с енергийната бедност, с вътрешните и трансграничните затруднения при преноса и разпределението. Освен това остава изключително важно да се рационализират инвестициите, да се опростят процедурите за издаване на разрешителни и да се преодолеят пречките, за да се даде възможност за внедряване на възобновяеми енергийни източници и тяхното интегриране в мрежата. Необходимо е също така да се положат усилия за подпомагане на съхранението на електроенергия и устойчивостта на мрежата, за да бъде посрещната нарастващата променливост на предлагането и търсенето.

След одобрението на голяма част от пакета „Подготвени за цел 55“ вниманието следва да се насочи към прилагането на мерки за постигане на целите в областта на климата, енергията и транспорта. С пакета се постига баланс между ценообразуването, целите, стандартите и мерките за подкрепа за постигане на целта в областта на климата за 2030 г., определена в Европейския закон за климата. По-високите цели за климата, транспорта и енергетиката до 2030 г. и решението на ЕС да намали зависимостта от руските изкопаеми горива означават, че екологичният преход следва да продължи да се ускорява. Предизвикателството, което предстои, е неотклонното прилагане на планираните и/или договорените мерки. В същото време е необходимо да бъдат определени нови мерки на политиката в областта на климата и енергетиката, за да се отговори на по-високата амбиция за 2030 г. Актуализирането на националните планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки ще допринесе за това. С плановете, в които следва да се вземат предвид най-новите специфични за всяка държава препоръки 22 , се осигурява краткосрочна, средносрочна и дългосрочна предвидимост на инвестициите и те са от решаващо значение за мобилизирането на широкомащабните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на климата за 2030 и 2050 г 23 . Необходимо е да бъдат положени допълнителни усилия в повечето области като адаптиране към изменението на климата, включително за устойчиво управление на водите, хранително-вкусовите системи, както и за опазването на почвите и спирането на загубата на биологично разнообразие, както и в други сектори на земеползването. Успоредно с това държавите членки трябва да изпълнят останалите цели на политиката в областта на околната среда, договорени на равнището на ЕС, включително постигане на нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата. Годишният недостиг на инвестиции за постигане на екологичните цели на ЕС извън областта на климата и енергетиката се оценява на 110 милиарда евро 24 . При планирането на бюджета следва да се отчитат условните задължения, засягащи свързаните с климата рискове и практиките за екологосъобразно бюджетиране следва да бъдат допълнително развити, за да се пренасочат публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към екологични приоритети.

Укрепването на екологичния преход на нашите промишлени отрасли ще намали цялостната зависимост на ЕС от изкопаемите горива и ще повиши устойчивостта на Съюза на сътресения при енергийните доставки. Много дружества, по-специално малките и средните предприятия (МСП), както и онези в енергоемките промишлени отрасли, бяха сериозно засегнати от увеличенията на цените на енергията, дори след като се вземе предвид държавната подкрепа. Политиките следва да продължат да бъдат съсредоточени върху насърчаването на екологичния преход в области като енергийната ефективност на промишлените и производствените процеси и сгради, декарбонизацията на промишлеността и кръговата икономика 25 . Полезните взаимодействия с цифровия преход следва да бъдат максимално увеличени. Държавите членки следва да продължат да инвестират чрез своите ПВУ във водород от възобновяеми или неизкопаеми източници в промишлени приложения, за които е трудно емисиите да бъдат намалени,и определени транспортни сектори, като автомобилния, морския и въздушния транспорт. Освен това по-нататъшното намаляване на вредните за околната среда субсидии и включването на принципа „замърсителят плаща“ би спомогнало за интернализиране на разходите за увреждането на природата и би насърчило ефективното използване на ресурсите и производителността. За да се гарантира, че нито един човек и нито един регион няма да бъде изоставен, следва да се вземат предвид въздействията върху разпределянето, територията и социалната сфера. Фондът за справедлив преход следва да бъде правилно разгърнат, за да допринесе за справедлив преход за най-засегнатите територии, включително чрез подкрепа на мерките за преквалификация и повишаване на квалификацията.

Действията на държавите членки за съкращаване и опростяване на процедурите за издаване на разрешителни са от решаващо значение за ускоряване на производството и внедряването на енергия от възобновяеми източници и други неутрални по отношение на климата решения. Дългите и сложни процедури за издаване на разрешителни на национално ниво представляват голямо затруднение при внедряването на възобновяеми енергийни източници в повечето държави членки. През 2022 г., въз основа на докладите от предприятията, Работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар 26 извърши преглед на около 170 свързани с процедурите пречки пред разрешаването на използването на възобновяеми енергийни източници в държавите членки и се съгласи да премахне повече от 80 от тях. Сред заслужаващите внимание примери са продължителните процедури, органите за издаване на разрешителни с недостатъчен персонал, фрагментираното вземане на решения и липсата на координация, което води до непоследователни решения и действия във времето в различните региони.

По-бързото разширяване и надграждане на инфраструктурата за пренос и разпределение на електроенергия, включително трансграничните междусистемни връзки, представлява ключово условие за интегрирането на значително по-голям дял възобновяеми енергийни източници и за по-нататъшното електрифициране на потреблението. Държавите членки следва да се съсредоточат върху нови съоръжения за дългосрочно и краткосрочно съхранение на енергия, за да осигурят гъвкавост и сигурност на доставките в енергийните системи с голям дял на разнообразни възобновяеми източници на енергия. Амбицията на държавите членки да внедрят енергия от възобновяеми източници в морето (111 GW до 2030 г.) обосновава необходимостта те бързо да разработят особено важните морски електропреносни мрежи и да направят необходимите укрепвания на мрежите на сушата.

Силният и иновативен производствен капацитет във веригите за стойност на чистите технологии ще ускори екологичния преход. С цел да укрепи устойчивостта и конкурентоспособността на неутралните по отношение на климата технологии в ЕС и да направи енергийната система на ЕС по-сигурна и устойчива, през март 2023 г. Комисията предложи законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии 27 . В същото време държавите членки трябва да използват още повече своя капацитет от знания, интелектуални активи и промишлен капацитет и да насърчават по-силно частните инвеститори да участват в базирани в ЕС новосъздадени предприятия и да увеличават мащаба на иновациите 28 . Държавите членки следва също така да се съсредоточат върху преодоляването на предизвикателствата, свързани с недостига на квалифицирани работници в различни сегменти на технологиите за чиста енергия. Укрепването на конкурентоспособността на сектора на чистата енергия е от ключово значение за изпълнението на плана REPowerEU и по-дългосрочната амбиция на ЕС 29 .

За производството посредством чисти технологии трябва да се осигури достъп до критични суровини, включително чрез диверсификация, рециклиране и заместване. За да бъдат постигнати целите на ЕС за екологичен и цифров преход, трябва да бъде осигурен достъп до сигурни, устойчиви и диверсифицирани източници на критични суровини, да бъде намалена зависимостта на ЕС от отделни доставчици и да бъдат изградени сигурни и устойчиви вериги на доставките по отношение на добива, преработката и рафинирането, както и за рециклиране. В този контекст ключово значение ще има оптималното използване и разширяването на сътрудничеството с търговските партньори на ЕС, включително чрез встъпване във взаимноизгодни стратегически партньорства с нововъзникващи пазари и развиващите се икономики. За решенията и бизнес моделите в кръговата икономика са необходими също значителни възможности за преследване на стратегически цели за автономност, като същевременно се зачита околната среда. Проектирането с цел пригодност за рециклиране, рециклирането и напредването на прехода към кръгова икономика са приоритети на законодателния акт за суровините от критично значение 30 . Това следва да бъде допълнено от държавите членки, например по отношение на постоянните магнити и повторната употреба на миннодобивни отпадъци. Необходимо е да се разработят съгласувани стратегии, които не само премахват препятствията, но и насърчават проучването, добива, преработването и рециклирането на материали в цяла Европа. В по-общ план, преходът на промишлените сектори на ЕС към кръговост тепърва ще се осъществява на практика, тъй като производителността на ресурсите се е увеличила незначително между 2012 и 2021 г.

4.3 Производителност

Правилно функциониращият единен пазар намалява различията в производителността и конкурентоспособността между държавите — членки на ЕС и регионите. Единният пазар е в основата на просперитета на Европа от създаването му преди три десетилетия. Предприятията в ЕС се възползват от „вътрешен пазар“ с над 450 милиона потребители за техните продукти, по-лесен достъп до широка гама от доставчици и по-ниски разходи за единица продукция, докато гражданите на ЕС се възползват от повече иновации, по-ниски цени и по-високи стандарти за безопасност и опазване на околната среда поради конкуренцията между дружествата 31 . Освен това той предпазва ЕС от големи сътресения в търсенето или предлагането и може да помогне за ограничаване на натиска върху цените при висока инфлация. В средносрочен до дългосрочен план това може да помогне за справяне с уязвимостите на веригата на доставките и да подкрепи капацитета за увеличаване на мащаба на двойния преход, както и устойчивостта и сигурността на ЕС. Въпреки че единният пазар има фундаментално значение за привлекателността на ЕС по света, средното повишение на производителността се забави през последните няколко десетилетия и е по-слабо, отколкото в други големи икономики, което възпрепятства конкурентоспособността на дружествата в ЕС 32 . В няколко държави членки и региони на ЕС производителността всъщност е в застой, което води до нарастващи различия, по-специално между държавите — членки на ЕС. Съществуват също значителни регионални различия в достъпа до образование, научни изследвания и иновации и мобилност, които са още по-силно изразени в селските и най-отдалечените райони и в изключително отдалечените райони като най-отдалечените региони, в които достъпът до основни услуги и услуги за социална подкрепа като цяло остава предизвикателство. Изпълнението на програмите по политиката на сближаване и ПВУ до 2026 г. ще допринесе значително за подобряване на конкурентоспособността на ЕС и за по-голямото сближаване в ЕС. Освен мерки за инвестиции, включително по програмата InvestEU, ПВУ включват реформи, насочени към опростяване на регулаторната среда на национално и регионално равнище, ускоряване на достъпа до финансиране и подобряване на растежа и устойчивостта на МСП чрез преквалификация и повишаване на квалификацията на служителите или укрепване на капацитета им за научноизследователска и развойна дейност.

Наличието на истински единен пазар за услуги също би донесъл значително повишение на производителността. Пазарите на услуги в ЕС са изправени пред няколко предизвикателства, включително слаб конкурентен натиск, по-ниски нива на продуктивност и по-ниски темпове на растеж в сравнение с промишлеността, слаба интеграция на трансграничните услуги и ниска професионална мобилност. Намаляването на регулаторните ограничения на национално равнище би увеличило конкуренцията и би улеснило мобилността на работната ръка, както и би увеличило предлагането на услуги там, където са най-необходими. Това ще повиши конкурентоспособността на производствените сектори, които също така предоставят много професионални услуги и все повече предлагат своите продукти в комбинация с услуги. Намаляването на регулаторните пречки обаче се осъществява бавно, а в някои случаи се наблюдава отстъпление от предходни реформи и продължават да са налице високи нива на ограничения 33 . Регулаторните пречки например са силно разпространени в ключовите услуги за предприятията (правни услуги, счетоводни услуги и услуги от архитекти) в много държави членки. Строителният сектор, който е ключов за екологичния преход, често е възпрепятстван от изисквания за разрешение и квалификация, които са ненужно обременяващи. Фрагментираните отговорности и дейности, запазени за няколко професии и специалности (по-специално архитекти и строителни инженери), допълнително влияят върху свободното движение на специалистите. В много държави членки нивото на ограниченията при услугите на дребно остава или непроменено, или дори по-високо през 2022 г. в сравнение с 2018 г 34 .

Премахването на регулаторните пречки, като същевременно се гарантира добро управление и зачитане на върховенството на закона, повишава институционалната устойчивост и подобрява бизнес средата. 60 % от пречките, с които предприятията в ЕС съобщават, че се сблъскват понастоящем, са от същия тип като посочваните преди 20 години. Повечето от тях се отнасят до национални разпоредби и административни практики, по отношение на които държавите членки могат да предприемат действия пряко. Ползите от премахването на пречките пред единния пазар на равнище държава членка само за стоки и услуги биха представлявали допълнителни 713 милиарда евро за икономиката като цяло до края на 2029 г. 35 . Справянето със законодателните и административните пречки е подкрепено от реформи в рамките на МВУ и Комисията прикани държавите членки да засилят допълнително реформите в тази област като част от текущите преразглеждания. Това допълва работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар, както беше посочено по-горе. Използването на SOLVIT 36 за справяне с проблеми, свързани с прилагането на законодателството за единния пазар, също нараства, по-специално сред заинтересованите страни от бизнеса. Доброто управление и зачитането на върховенството на закона, по-специално независими, качествени и ефективни съдебни системи 37 , функциониращи и ефективни данъчни системи, както и наличието на ефективни рамки за несъстоятелност и стабилни рамки и борба с корупцията и измамите също са ключови определящи фактори за икономика, която работи за хората, и спомагат за подобряване на бизнес средата. Освен това Комисията ще положи нови усилия за рационализиране и опростяване на изискванията за отчетност за дружествата и администрациите, с цел да се намали тази тежест с 25 %, без да се подкопават съответните цели на политиката.

Правилно функциониращите капиталови пазари са от решаващо значение за финансирането на екологичния и цифров преход и за подкрепата на макроикономическата устойчивост на ЕС и откритата стратегическа автономност на ЕС. Публичното финансиране, заедно с ускоряването на развитието на съюза на капиталовите пазари, може да допринесе за значителните количества частно финансиране, необходимо за двойния преход. Въпреки че от започването на инициативата за съюз на капиталовите пазари през 2015 г. насам е постигнат напредък, капиталовите пазари в ЕС остават фрагментирани и недоразвити, което показва необходимостта от допълнителни конкретни действия. В условията на нарастващи лихвени проценти много дружества, по-конкретно МСП, изпитват затруднения с достъпа до финансиране. Влошени от високите цени на енергията, забавените плащания също представляват пречка за устойчивостта на предприятията, по-специално на МСП. За постигане на напредък са необходими по-големи колективни усилия от страна на политиците и участниците на пазара в целия ЕС 38 . Допълнително увеличение на производителността и конкурентоспособността на ЕС ще се получи от по-иновативните и безопасни платежни системи и от отворената финансова рамка, благодарение на която ще извлечем ползите от цифровизацията.

Цифровизацията играе важна роля за повишаване на конкурентоспособността и изисква работна ръка с по-добри цифрови умения, включително за МСП, както и за по-нататъшното цифровизиране на обществените услуги. Разполагащите с цифрови умения лица движат технологичния прогрес и стимулират производителността. Цифровизацията на МСП е необходима за увеличаване на потенциала им за иновации и конкурентоспособност. Тя може да бъде подсилена чрез всеобхватни действия, както се предлага в двете неотдавнашни предложения за препоръки на Съвета относно предлаганото цифрово образование и умения 39 , в които структурираният диалог относно цифровото образование и умения подготвя почвата. Цифровото преобразуване на управлението, което включва разширяване на обхвата и оперативната съвместимост на достъпните онлайн публични услуги и наличието на отворени данни, подобрява ефективността на предприятията. Освен това цифровият преход укрепва екологичния преход, тъй като цифровите технологии като космическите данни и услуги играят значителна роля в действията в областта на климата 40 . В политическата програма за цифровото десетилетие се предлага пътна карта за отключване на потенциала на ЕС за цифрова трансформация, с което ще се проправи пътят към по-конкурентоспособна Европа. 

Обществените поръчки се нуждаят от открита конкуренция, за да осигурят оптимално използване на публичните средства. През последните години нараства броят на обществените поръчки само с една оферта. През 2022 г. този брой достигна най-висока стойност на равнището на ЕС (37 %) от приемането на Директивата за обществените поръчки през 2014 г 41 . Необходими са усилия от страна на държавите членки за намаляване на тази стойност и създаване на еднакви условия на конкуренция. Обществените поръчки могат да стимулират веригите на доставките чрез разнообразяване на търсенето. Ако се използват по стратегически начин и с акцент не само върху цената, обществените поръчки могат също да подобрят качеството, гъвкавостта и устойчивостта. Благодарение на законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии участието в обществени поръчки на иновативни, устойчиви МСП, или на консорциуми, включващи МСП, би трябвало да стане по-лесно 42 . Когато е възможно, търговете следва да бъдат замислени по начин, който дава възможност на МСП да участват.

Иновациите са един от основните двигатели за по-силно повишение на производителността, но пред тях има някои пречки. Недостигът на висококвалифициран персонал в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) се превърна в общо предизвикателство за повечето държави членки, което подкопава потенциала за растеж на дружествата, включително в сектори с високи нива на иновации и високи технологии. Иновациите са силно концентрирани в някои държави членки и региони на ЕС, по-специално в столични региони и други големи градски региони, и остават на много по-високо ниво в Северна и Западна Европа. По-силните резултати в областта на иновациите са възпрепятствани от редица недостатъци като недостатъчни и/или несистематични публични инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, слаби връзки между академичните среди и предприятията в повечето държави членки или неефективна обществена подкрепа за бизнес иновациите. Влияние върху водещите до пробив иновации например оказва липсата на разрастващи се предприятия, трудностите при достъпа до капитал, регулаторната тежест и пречките на единния пазар. Много мерки се изпълняват в ПВУ. Инвестициите в политиката на сближаване и други инициативи като регионалните „долини за иновации“ също ще помогнат за справяне с тези предизвикателства. 

4.4 Справедливост

Въпреки че пазарът на труда в ЕС досега е доказал своята устойчивост, високата инфлация и несигурността могат да повлияят на перспективите пред него и да засегнат домакинствата. Пазарът на труда в ЕС постигна рекордно ниво на заетост от [74,8 %] през [четвъртото тримесечие] на 2022 г., което представлява значителен напредък към целта за равнище на заетост за 2030 г. от поне 78 %. Недостигът на работна ръка и умения остава силен и над нивата от 2019 г., но започна да намалява през втората половина на 2022 г. на фона на продължаващо положително като цяло представяне на пазара на труда. Въпреки това забавянето на икономическата активност се очаква да доведе до по-слабо развитие на пазара на труда през 2023 и 2024 г., докато регионалните различия на пазара на труда остават големи с равнища на заетост под 50 % в някои региони. В същото време продължават да съществуват значителни разлики в заетостта за някои групи от населението, включително жени и млади хора. Рязкото увеличение на цените, по-конкретно на храните, енергията и транспорта, се отрази по-специално на покупателната способност на домакинствата с ниски и средни към ниски доходи. Тези стоки заемат по-голям дял в техните потребителски кошници, поради което са необходими добре насочени мерки на социалната политика. В този контекст адаптативните политики за заплатите и ефективното колективно договаряне са от ключово значение за насърчаване на адекватното развитие на реалните заплати, по-специално за работниците с ниски доходи. Важна роля в това отношение играят периодичните актуализации на минималните работни заплати. Приемането на директивата на ЕС за минималната работна заплата 43 създава положителен тласък за мерки за осигуряване на адекватни минимални заплати.

За да се смекчи загубата на покупателна способност и да се предотврати нарастването на риска от бедност, системите за социална закрила трябва да бъдат защитени и укрепени, както и тяхната адекватност и устойчивост. Необходимо е непрекъснато наблюдение на социалната ситуация и бързи политически реакции, за да се предотврати изпадането на хора в бедност или социално изключване, включително в енергийна бедност, както и изостряне на съществуващите неравенства. В контекста на нарастващите разходи за живот намаляването на разликите в достъпа до системи за адекватна и устойчива социална закрила и социално приобщаване играе ключова роля за свеждането до минимум на въздействието на високата инфлация върху уязвимите лица, наред с промените в заплатите, които смекчават загубата на покупателна способност, по-конкретно на лицата с ниски доходи. Структурните или ad hoc механизми за коригиране на осигурителните плащания в отговор на високата инфлация са важни за поддържане на адекватността на тези плащания, като същевременно се гарантира, че съответните разходи остават фискално устойчиви. В същото време системите за социална закрила и системите за приобщаване трябва да запазят стимулите за работа и активно да насърчават участието и интеграцията на пазара на труда, включително чрез интегрирани качествени услуги. Поради застаряването на населението, бремето на хроничните заболявания, новите здравни изисквания и новите технологии ще се налага създаването на повече работни места с променящ се набор от умения в сектора на здравеопазването и в социалния сектор. Достъпът до качествено и устойчиво здравеопазване и дългосрочни грижи на достъпна цена трябва да се подобри. Електронното здравеопазване продължава да трансформира начина, по който хората получават достъп до здравни грижи, като се изисква все по-високо ниво на цифрови умения, както и по-голяма гъвкавост от страна на работната ръка в здравеопазването.

Системите за образование и обучение са ключови за справяне с недостига на работна ръка и умения и предотвратяването му. Най-големият недостиг на работна ръка в момента е в секторите на здравеопазването и дългосрочните грижи, хотелиерството, строителството, информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и свързаните с тях професии, както и в ключови сектори за екологичния преход като възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Освен цикличното развитие, недостигът на умения отразява структурните промени в икономиката на ЕС, включително застаряването на населението и продължаващите екологични и цифрови промени, което води до променящи се изисквания към уменията. В същото време недостигът на умения разкрива съществуващите слабости в системите за образование и обучение. Въпреки че намалява, делът на младите хора, които не работят, не учат или не се обучават, остава голям в някои държави членки. Още през 2018 г. всеки пети юноша на 15 години не притежаваше основни умения, а за младите хора в неравностойно положение беше почти шест пъти по-вероятно да успехът им в училище да е слаб. През последните няколко години натискът върху системите за образование и обучение се увеличи, тъй като те трябваше да се справят с въздействието на пандемията, липсата на подходяща цифрова инфраструктура и нарастващия недостиг на преподаватели на всички нива на образование, по-специално по предметите, които имат най-силно отношение към двойния преход. Макар че броят на завършилите висше образование се увеличава, делът на завършилите висше образование в областта на НТИМ (науки, технологии, инженерство и математика) не отговаря на търсенето на пазара на труда в повечето държави членки. Укрепването на качеството, приобщаващия характер и съответствието на системите за образование и обучение с нуждите на пазара на труда на всички нива в целия Съюз продължава да бъде от основно значение за силните пазари на труда и справедливия преход. По подобен начин увеличаването на участието на пазара на труда на жени, млади хора и слабо представени и уязвими групи, като хора с увреждания, хора с мигрантски произход и роми, остава основна възможност за приобщаващ растеж и равенство.

По-специално, развитието и придобиването на умения и компетентности, свързани с екологичния преход, става все по-наложително. Все по-важно е да се гарантира, че всички работници, по-специално работниците в сектори и региони, които са по-силно засегнати от екологичния преход, могат да се възползват от предимствата на заетостта в неутрална по отношение на климата икономика. Професионалните и техническите специализации ще бъдат по-силно търсени с оглед на ускорения енергиен преход и технологичната трансформация в контекста на промишления план на Зеления пакт на ЕС. Държавите членки са изправени пред значителен и нарастващ недостиг на работна ръка, докато слабото предлагане на обучение в ключови сектори може да създаде затруднения в прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Предизвикателството е още по-голямо в някои периферни региони или региони с икономическа стагнация. В този контекст е от решаващо значение държавите членки да подкрепят предвиждането, придобиването и предоставянето на умения за екологичната икономика, както се подчертава в специфичните за всяка държава препоръки за всички държави членки и в съответствие с препоръката на Съвета за осигуряване на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, за да посрещнат нуждите на пазара на труда и да предлагат равни възможности за всички. Насърчаването на повишаването на квалификацията и преквалификацията на работниците в публичния сектор на всички нива (включително местната администрация) също би ускорило инвестициите и реформите, необходими за екологичния преход 44 . 

МВУ и фондовете по политиката на сближаване, по-специално Европейският социален фонд плюс, помагат за справянето с предизвикателствата в системите за образование и обучение на всички нива. Подкрепените мерки включват подобряване на достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, реформи на учебните програми, модернизиране на висшето образование, улесняване на прехода от образователната система към пазара на труда, създаване на възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация — по-специално за умения, подходящи за екологичния преход — както и реформиране и модернизиране на активните политики на пазара на труда. Чрез подкрепата за ускорена преквалификация на работната ръка за придобиване на умения, подходящи за екологичния преход, в специалните глави за REPowerEU, които ще бъдат включени в съществуващите ПВУ, ще бъде предвидено допълнително финансиране за реформи и инвестиции в тази област. В съчетание с тези увеличени инвестиции, включително по програмата InvestEU, амбициозната и устойчива политика за законна миграция, предложена от Комисията в нейния пакет за уменията и талантите 45 , може също да помогне за справяне с недостига на работна ръка и умения и да отключи пълния потенциал на европейската работна ръка. Европейската година на уменията (2023 г.) ще даде нов тласък за ангажиране на заинтересованите страни и мобилизиране на публично и частно финансиране с цел справяне с недостига на умения и с недостига на работна ръка в средносрочен до дългосрочен план, по-специално в областта на цифровите и екологичните умения 46 .

От началото на военната агресия на Русия срещу Украйна близо 4 милиона разселени лица са били приети в ЕС съгласно Директивата за временна закрила. Приобщаването на пазара на труда е от основно значение за разселените лица, за да бъдат финансово независими, да подкрепят семействата си и да допринасят за приемащата общност 47 . Според наличните оценки 48 между 600 000 и 1 милион лица, които се ползват от временна закрила, са намерили работа в целия ЕС, докато повече от 350 000 са се регистрирали като търсещи работа. Езиковите бариери са основна пречка за намирането на работа на разселените хора, поради което предоставянето на езиково обучение е от решаващо значение. Бързото валидиране на уменията и признаването на квалификациите, включително в секторите, в които се търси работна ръка, като здравеопазването, също е важно, за да се гарантира, че хората имат достъп до работа, която отговаря на техните умения и опит. Много държави членки вече са предприели важни стъпки за улесняване на този процес в съответствие с насоките на Комисията 49 , като използват и гъвкавостта на финансирането, предоставено чрез CARE (действия по линия на сближаването за бежанците в Европа). Тъй като много от лицата, които се ползват от временна закрила, са жени с деца, наличието на услуги за образование и грижи в ранна детска възраст е особено важна предпоставка за участието им на пазара на труда.

Прилагането на Европейския стълб на социалните права продължава да води напред социална конвергенция в ЕС. Две години след социалната среща на върха в Порто и ангажиментите, поети по основните цели за 2030 г. относно заетостта, уменията и намаляването на бедността, приоритет за държавите членки продължава да бъде въвеждането на необходимите реформи и инвестиции за постигане на напредък към изпълнението на националните цели. Това е от ключово значение за подпомагане на възходящата социална конвергенция и социалното сближаване в ЕС. Като част от пролетния пакет, Комисията също така предлага насоките за заетостта да бъдат пренесени към следващия годишен цикъл. Това се предлага след голяма промяна през 2022 г., за да се отрази по-добре средата след COVID и най-новите политически инициативи, както и засилващите се дискусии относно значението на осигуряването на устойчиво и приобщаващо благосъстояние

5. Заключение

Предвид настоящата геополитическа реалност и сложните икономически и социални предизвикателства, ЕС се стреми да изгради стабилна и подготвена за бъдещето икономика, която гарантира конкурентоспособност и дългосрочен просперитет за всички. Това налага прилагането на интегриран подход във всички области на политиката с цел повишаване на производителността, устойчивостта, справедливостта и устойчивия растеж на икономическата основа като цяло. Европейският семестър предоставя правилната рамка за координиране на политиката за тази цел, като също така включва изпълнението на МВУ и програмите по политиката на сближаване. Въпреки че изпълнението на ПВУ е напреднало в някои държави членки, в други то е застрашено от риск от забавяне по отношение на индикативните календари за изпълнение, договорени в решенията за изпълнение на Съвета. Тъй като изпълнението на програмите по политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. ще приключи през 2023 г., в приетите неотдавна програми за периода 2021—2027 г. се дава възможност инвестициите да бъдат увеличени при пълно взаимодействие с МВУ. За да осигурят траен напредък, държавите членки следва да продължат да се съсредоточават върху пълното и навременно изпълнение на ПВУ до 2026 г. и да пристъпят към бързо изпълнение на наскоро договорените програми по политиката на сближаване. Предвидените преразглеждания на ПВУ, включително главите за REPowerEU с допълнително финансиране, представляват заедно с програмите по политиката на сближаване възможност да бъдат посрещнати продължаващите предизвикателства, набелязани в контекста на европейския семестър, включително в областта на климата и енергетиката.

В докладите за 2023 г. се описва текущото състояние на икономическото развитие, на развитието на пазара на труда и социалното развитие, както и предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки в момента. Анализът на предизвикателствата е в основата на специфичните за всяка държава препоръки за 2023 г. В тазгодишния европейски семестър се обръща специално внимание на темата за дългосрочната конкурентоспособност и производителност, като същевременно се предоставя актуализиран, по-подробен анализ на енергийната сигурност и финансовата достъпност. Комисията призовава за амбициозни действия от страна на държавите членки за преодоляване на уязвимостите, станали явни по време на неотдавнашните кризи и идентифицирани в докладите на държавите на национално и регионално равнище. Тези действия включват укрепване на устойчивостта и производителността, улесняване на достъпа до финансиране, осигуряване на достъпна енергия, намаляване на стратегическите зависимости, ускоряване на прехода към кръгова икономика, осигуряване на умения за бъдещето, подкрепа за създаването на качествени работни места и превръщане на икономическата, научната, промишлената и технологичната основа в основа, която е годна за осъществяването на екологичния и цифровия преход, като същевременно се вземат предвид интересите на всички.

Комисията призовава Европейския съвет да одобри, а Съвета да приеме предложенията на Комисията за специфични за всяка държава препоръки за 2023 г. Тя също така призовава държавите — членки на ЕС да изпълнят изцяло и своевременно препоръките в тесен диалог със социалните си партньори, организациите на гражданското общество и другите заинтересовани страни.

ДОПЪЛНЕНИЕ 1 — ПРЕГЛЕД НА ТЕМАТИЧНИТЕ ОБЛАСТИ, ОБХВАНАТИ В СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПРЕПОРЪКИ

ДОПЪЛНЕНИЕ 2 — НАПРЕДЪК В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ЗА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПРЕПОРЪКИ

В европейския семестър за 2023 г. се прави преглед на мерките на политиките на държавите членки за справяне със структурните предизвикателства, установени в специфичните за всяка държава препоръки, приети от 2019 г. насам. След създаването на МВУ като ключов инструмент за постигане на приоритети на политиката на равнището на ЕС и на национално равнище, в оценката на специфичните за всяка държава препоръки за 2023 г. се вземат предвид мерките на политиките, предприети до момента от държавите членки 50 , както и поетите ангажименти в ПВУ, в зависимост от тяхната степен на изпълнение. Поради това оценката отразява текущите, все още относително ранни етапи на изпълнение на ПВУ, а не равнището на напредък, което би могло да се постигне, ако се предполага цялостно изпълнение на плановете до 2026 г 51 .

От многогодишна гледна точка е отчетен поне известен напредък за 68 % от специфичните за всяка държава препоръки за периода 2019—2020 г. (вж. фигура 1). В сравнение с оценката от миналата година е постигнат по-нататъшен напредък по отношение както на специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. със структурен характер, така и на по-ориентираните към кризата специфични за всяка държава препоръки за 2020 г. По този начин процентът на тези специфични за всяка държава препоръки, при които е постигнат поне известен напредък в изпълнението, непрекъснато се е увеличавал от 59 % през 2021 г. до 63 % през 2022 г. и понастоящем е достигнал ниво от 68 %. Това ясно показва стимулите, които се предоставят от МВУ от 2021 г. насам, чийто базиран на изпълнението подход се очаква да продължи да укрепва изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки през идните години. През последните години държавите членки са постигнали най-голям напредък по отношение на достъпа до финанси и финансови услуги, следван от функционирането на пазара на труда, борбата с изпирането на пари и бизнес средата. В същото време напредъкът е по-малко видим в областта на единния пазар, конкуренцията и държавните помощи, жилищата, дългосрочните грижи и пенсионните системи.

Напредъкът в изпълнението на препоръките, приети през 2022 г., е значителен. Държавите членки постигнаха поне „известен напредък‘ при почти 52 % от препоръките, отправени към тях през юли 2022 г. (фигура 2). Като се имат предвид областите, в които значителен брой държави членки получиха препоръка през 2022 г., най-голям напредък като цяло е постигнат по отношение на бюджетната рамка и фискалното управление, следвани от транспорта, бизнес средата и енергийната ефективност. От друга страна, по-малък напредък е постигнат при изпълнението на препоръките относно данъчната политика.

Резултатите от оценката на специфичните за всяка държава препоръки за 2023 г., заедно с тези от минали години, ще бъдат достъпни на уебсайта на Комисията.

ДОПЪЛНЕНИЕ 3 — НАПРЕДЪК В ЦЕЛИЯ ЕС ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦУР

 Бележка: На фигурата по-горе е показано темпото, с което ЕС е постигнал напредък към всяка от 17-те цели през последния петгодишен период според избраните показатели. Методът за оценка на тенденциите в показателите и тяхното обобщаване на ниво цел както и по-подробни анализи могат да бъдат намерени на уебсайта на Евростат: Преглед — Показатели за устойчиво развитие — Евростат (europa.eu) .

През последния оценен петгодишен период ЕС постигна значителен напредък към осигуряване на достоен труд и икономически растеж (ЦУР 8) и намаляване на бедността (ЦУР 1). Значителен напредък беше реализиран и за постигането на равенство между половете (ЦУР 5). Добър, но по-умерен напредък е постигнат и по отношение на целите за намаляване на неравенствата (ЦУР 10), осигуряване на качествено образование (ЦУР 4), насърчаване на мира и личната сигурност на територията на ЕС и подобряване на достъпа до правосъдие и доверие в институциите (ЦУР 16), здраве и благосъстояние (ЦУР 3), въпреки трудностите, дължащи се на пандемията от COVID-19, и по отношение на иновациите и инфраструктурата (ЦУР 9). Напредъкът към оставащите цели — нулев глад (ЦУР 2), чиста вода и добри санитарни условия (ЦУР 6) и достъпна и чиста енергия (ЦУР 7) — е по-малко значим.

Очаква се по-голям напредък по три цели — борба с изменението на климата (ЦУР 13), живот на земята (ЦУР 15) и глобални партньорства (ЦУР 17) — тъй като държавите — членки на ЕС възнамеряват да прилагат по-високото ниво на амбиция в екологичните цели, определени на равнището на ЕС. По отношение на борбата с изменението на климата (ЦУР 13) ЕС си е поставил много амбициозни и безпрецедентни цели в областта на климата за 2030 г. и в сравнение с минали тенденции за тях ще се изискват повече усилия. ЕС вече е въвел мерките на политиката за полагането на тези допълнителни усилия, по-специално чрез пакета „Подготвени за цел 55“, чрез преразглеждането на системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) и Регламента за споделяне на усилията, в който се определят обвързващи годишни цели за емисиите на парникови газове за държавите членки. В областта на енергетиката ЕС също си е поставил по-амбициозни цели за 2030 г. Това означава, че се очаква през следващите години да е налице по-значителен напредък и в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в ЕС 52 . Що се отнася до живота на земята (ЦУР 15), въпреки че защитените сухоземни територии са се увеличили от 2013 г. насам, ЕС продължава да е засегнат от постоянен спад в популациите на обикновените видове птици и полски пеперуди. Допълнителни усилия, необходими за обръщане на тенденцията на деградация на екосистемите, са предвидени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., в стратегията на ЕС за горите до 2030 г., стартирана тази година, и в стратегията на ЕС за почвите, в която е поставена цел до 2030 г. за възстановяване на земи и почви във влошено състояние и борба с опустиняването. По отношение на партньорствата за целите (ЦУР 17), тенденцията частично отразява цикличните ефекти и по-специално увеличението на публичния дълг в резултат на кризата с COVID-19. 

ДОПЪЛНЕНИЕ 4 — КОНСТАТАЦИИ ОТ ЗАДЪЛБОЧЕНИТЕ ПРЕГЛЕДИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДИСБАЛАНСИ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС

В 11 от 17-те държави членки, по отношение на които беше извършен задълбочен преглед, бяха установени дисбаланси или прекомерни дисбаланси. В анализа на задълбочения преглед се разглеждат тежестта на дисбалансите, неотдавнашното им развитие и изгледите за бъдещето, както и свързаните с това ответни мерки на политиката. Съответните външни ефекти и системните трансгранични последици от дисбалансите също са взети предвид. В анализа на задълбочения преглед е използвана информация от констатациите по три тематични бележки относно i) външната устойчивост, ii) разликите в инфлацията и последиците за конкурентоспособността и iii) динамиката на жилищния пазар, като тези бележки бяха съсредоточени върху редица държави членки, избрани за анализа на задълбочения преглед в текущия цикъл. 53

Високата инфлация представлява фонът, на който понастоящем възникват дисбаланси. Продължителната висока инфлация може да повлияе неблагоприятно върху конкурентоспособността, ако не бъде съчетана с повишаване на производителността, и може да доведе до развитие или изостряне на макроикономически дисбаланси при наличието на други уязвимости. Това може да се случи, ако инфлацията се утвърди, по-специално при наличието на спиралата заплати-цени, вероятно изострена от увеличените маржове на печалба, които се прехвърлят към цените на търгуваните стоки и услуги. Това е по-вероятно да е така, колкото по-висока е добавената стойност на износа на национално равнище. В такъв случай това може да повлияе отрицателно на конкурентоспособността, което вероятно ще доведе до увеличаване на външната задлъжнялост. Инфлацията създава предизвикателства и за домакинствата, чиито доходи в момента изостават значително от цените, което води до загуба на покупателна способност и има неблагоприятни последици за разпределението. По отношение на дружествата, които не са в състояние да отразят увеличените си разходи в цените, продължителната инфлация възпрепятства обслужването на задълженията, а това вероятно оказва влияние върху финансовия сектор и забавя икономическия растеж чрез намаляващо потребление и инвестиции. За намаляването на инфлацията са необходими политически усилия, включително ограничаване на търсенето, което от своя страна може да повлияе на краткосрочния растеж на БВП. Това поражда особена загриженост, когато основната инфлация е значително над средните стойности за ЕС или еврозоната и има риск да се запази; в тези случаи за намаляването на инфлацията не може да се разчита само на паричната политика.

Различията в инфлацията между държавите членки са на исторически високи нива. Част от различията в инфлацията са свързани с диференцираното въздействие на по-високите цени на енергията и храните в различните държави, което отразява техните различни източници на енергия, разнообразните икономически структури и свързаното с тях търсене на енергия, както и дела на потребяваната енергия и храни. В няколко държави обаче то е придружено от други източници на инфлационен натиск, включително увеличения на разходите за труд на единица продукция и надценките и печалбите на дружествата. Освен това държавните разходи, включително мерките за подпомагане, в някои случаи са допринесли за разликите в инфлацията между държавите от ЕС и еврозоната. В държавите, в които инфлацията се дължи до голяма степен на отразяването на цените на енергията, тяхното нормализиране следва да бъде достатъчно, за да намалеят разликите в инфлацията, ако не възникнат други въздействия и докато цените се коригират в низходяща посока, когато е необходимо. Въпреки това, когато инфлацията е резултат най-вече от вътрешния натиск върху цените, свързан с динамиката на заплатите и печалбите, бързото спиране на динамиката на инфлацията може да бъде по-трудно, особено ако тази динамика на цените е по-трайна или се корени в постоянни фактори и поради това може да са необходими структурни мерки, за да се създаде по-голяма конкуренция на определени пазари.

Разликите в инфлацията предизвикват повишена загриженост в рамките на паричен съюз, поради което е необходимо специално внимание. В един паричен съюз различията в темповете на инфлация правят задачата на органите по паричната политика особено трудна, тъй като равномерното прехвърляне на промените от гледна точка на паричната политика към всички части на съюза може да бъде нарушено. Тъй като няма възможност вътрешните разходи и цени да се коригират чрез промени в номиналния валутен курс, устойчивите разлики в инфлацията могат да доведат до трайни загуби на конкурентоспособност и структурни изменения, чието преодоляване вероятно ще бъде трудно и скъпо. Заради тях може да бъде необходимо допълнително затягане на фискалната политика с цел да се намали прекомерното търсене, да се намали натрупването на уязвимости и да се избегне необходимостта от по-вредни корекции в бъдеще.

За държавите извън еврозоната номиналният валутен курс може да се коригира, за да се противопостави на натиска върху конкурентоспособността, но това може да доведе и до рискове. По-специално девалвацията и обезценяването могат да доведат до допълнителен инфлационен натиск, тъй като вносните стоки и услуги стават по-скъпи. В същото време цената на дълга в чужда валута, се увеличава и може да доведе до премия за по-голям риск при емитиране на държавни дългови инструменти и при вземане на заеми от чужбина.

Високите съотношения на частния и държавния дълг продължиха да намаляват през 2022 г., понякога дори с ускорени темпове, но продължават да са налице уязвимости. След паузата в намаляването на задлъжнялостта, причинена от кризата с COVID-19, съотношенията на дълга към БВП оттогава намаляха с реализирането на по-силен растеж на номиналния БВП. Това бележи връщане към дългогодишната тенденция на намаляване на задлъжнялостта, при която през годините се наблюдава значително намаляване на съотношението на дълга в много държави. В някои случаи на голям дълг съотношенията на дълга към БВП са намалели повече през 2022 г., отколкото през предходните години, поради силния ефект на деноминацията. Въпреки това съотношенията на дълга остават високи и, по-специално при държавния дълг, понякога все още видимо над нивата си отпреди кризата с COVID-19. В някои случаи намаляването на съотношенията на държавния дълг е ограничено от мерките за подпомагане, въведени за смекчаване на въздействието на по-високите цени на енергията.

Предвижда се продължаващият растеж на номиналния БВП да подпомогне по-нататъшното намаляване на задлъжнялостта, но в контекста на по-неблагоприятни условия за финансиране. Укрепването на потенциалния растеж на БВП, по-специално чрез ефективното изпълнение на ПВУ, допълнително ще подпомогне намаляването на съотношенията на дълга към БВП. Макар високата инфлация в момента да увеличава номиналния БВП и да намалява задлъжнялостта като дял от него, очаква се инфлацията да намалее, а същевременно по-строгите условия на финансиране може да утежнят обслужването на големите дългове. Това предизвиква по-голямо безпокойство, когато лихвените проценти са променливи или се променят по-бързо или когато нуждите от финансиране са по-големи. Дългът и вземането на заеми в чужда валута може да усложнят тези опасения за някои държави. В тези случаи не могат да бъдат изключени промени във възприятията или склонността за поемане на риск на финансовите пазари, което изисква стабилна икономическа и фискална политика.

Без изненада външните позиции се влошиха от ценовия шок при вноса на енергоносители, като силното вътрешно търсене има допълнителен принос в някои случаи. Търговските баланси намаляха значително в целия ЕС, тъй като разходите за внос на енергия се увеличиха. Все пак някои държави бяха по-силно засегнати от други поради зависимостта си от енергията от изкопаеми горива и географския източник на тази енергия. Освен това, в някои случаи влошаването на текущите сметки е засилено от намаляващите, несвързани с енергията баланси, когато увеличението на вътрешното търсене е много силно. Обратно, по-нататъшното възстановяване на трансграничния туризъм спомогна за ограничаване на влошаването на текущите сметки на някои държави, които са големи нетни длъжници със значителен туристически сектор, но в други случаи това не беше достатъчно, за да се избегнат значителни дефицити по текущата сметка. Големите излишъци по текущата сметка също намаляха, но останаха значителни.

В бъдеще се очаква по-ниските цени на вноса на енергия да увеличат текущите сметки на почти всички държави членки през 2023 г., както дефицитите, така и излишъците. Големите отрицателни нетни международни инвестиционни позиции се подобриха допълнително през 2022 г., подкрепени от номиналния растеж на БВП и въпреки влошаващите се текущи сметки; очаква се те да се подобрят допълнително през тази и следващата година, но с по-бавен темп, което отразява по-слабия растеж на номиналния БВП, а в някои случаи и продължаващите големи нужди от външни заеми. Въпреки увеличението на текущите сметки, което би следвало да е резултат от намаляването на цените на енергията, в редица случаи дефицитите по текущата сметка може да продължат да бъдат по-малки, отколкото през последните години, и развитието им следва да се следи отблизо. Излишъците по текущата сметка, които намаляха през 2022 г., се очаква да се увеличат през 2023 г. с обръщането на ефекта от цената на енергията, но до по-умерени нива. Стабилизирането на цените на енергията на по-високо ниво или продължаващата по-висока инфлация са рискови фактори, които могат да доведат до трайно влошаване на външните баланси. Притокът на средства по линия на МВУ в редица случаи ще подкрепи външната позиция през следващите години.

Цените на жилищата продължиха да растат силно през по-голямата част от 2022 г., но „охлаждането“ на жилищните пазари беше видимо през следващите месеци. Номиналните цени на жилищата продължиха да се увеличават в повечето държави членки през 2022 г., повишавайки още повече съотношенията цена/доход. Тенденцията се промени през годината, като растежът на цените на жилищата започна да се забавя и редица държави регистрираха спадове на номиналните цени през втората половина на 2022 г. По-строгите условия на финансиране, заедно със спадовете в реалните доходи на домакинствата, намалиха търсенето на жилища и предизвикаха корекция в цените на жилищата.

В бъдеще се очаква цените на жилищата да се понижат допълнително на фона на затягането на финансовите условия и доходите, които са подложени на натиск, докато предлагането на жилища е затруднено от нарастващите разходи за строителство. Там, където цените на жилищата изглеждат прекомерно завишени и там, където увеличението на цените е настъпило заедно с голямата и нарастваща задлъжнялост на домакинствата, домакинствата и кредиторите могат да са по-уязвими към низходящи корекции на цените на жилищата. По-силно засегнати могат да бъдат по-конкретно онези държави, в които преобладават променливите лихвени проценти, тъй като задълженията за обслужване на дълга нарастват бързо, особено когато срокове за погасяване на жилищни кредити са дълги и лихвата представлява значителна част от месечните плащания и вероятно ще засегне потреблението и БВП. В същото време съществуват допълнителни опасения по отношение на някои държави членки, свързани с техния сектор на недвижими имоти, които в някои случаи са били особено засегнати от по-високите разходи за финансиране. Отвъд близкото бъдеще може да се очаква вече съществуващите отпреди пандемията ограничения на предлагането да се запазят и през следващите години, което като цяло може да ограничи спада на цените, но остава пречка за увеличаването на жилищния фонд. Всъщност строителната дейност напоследък спадна в някои държави. Ако не им бъде обърнато внимание, тези ограничения на доставките могат да доведат до подновяване на натиска върху цените и влошаване на достъпността в средносрочен план.

Банковият сектор показа повишена устойчивост въз основа на извършените в миналото реформи, но уязвимостта може да се увеличи в настоящия макроикономически контекст. Държавите членки с големи наследени необслужвани заеми продължиха да ги намаляват, понякога в значителна степен. Въпреки това, ако възникнат рискове като влошаване на икономическите перспективи и повишена нестабилност на финансовите пазари, това може да предизвика проблеми за балансите на банките. По-високите лихвени проценти следва да повишат маржовете на печалбите на банките, но също така могат да породят предизвикателства, ако домакинствата и нефинансовите дружества се затрудняват с обслужването на дълговете си. В държави членки със силна обвързаност между банките и правителството, увеличените финансови разходи за държавата също могат да представляват риск за банките. Експозицията към секторите на жилищата и по-специално търговските недвижими имоти може да се превърне в източник на безпокойство в някои държави.

Таблица 1: КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ПО ПРОЦЕДУРАТА ПРИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ДИСБАЛАНСИ (ПМД)

Бележка: Държавите членки, чиято класификация е променена между 2022 и 2023 г., са отбелязани с удебелен шрифт и в двете колони.

Други държави членки, които не са засегнати от дисбаланси 

Чехия не е засегната от дисбаланси. Уязвимостите са свързани с ценовата конкурентоспособност и цените на жилищата, но изглеждат ограничени в бъдеще, тъй като задлъжнялостта на домакинствата е ограничена и се очаква инфлацията да се забави значително по-бързо от средното за ЕС. Икономиката беше силно засегната от енергийния ценови шок и бързо нарастващата инфлация. Отслабената фискална позиция след пандемията също допринесе за ускоряването на инфлацията. Въпреки че общият натиск върху цените остава силен, конкурентоспособността на разходите се предвижда частично да се възстанови в бъдеще на фона на понижаващите се цени на енергията, без да има непосредствени външни предизвикателства пред устойчивостта. Очаква се инфлацията да се забави значително по-бързо от средния за ЕС темп. Въпреки това, ако инфлацията продължи, това може да създаде известни рискове за конкурентоспособността на Чехия. Поради неотдавнашното влошаване на текущата сметка е необходимо внимателно наблюдение в бъдеще. През последните години силно се увеличи търсенето на жилища, стимулирано от ниските лихвени проценти, силното увеличение на доходите и отслабените макропруденциални мерки, а предлагането на жилища беше недостатъчно. Цените на жилищата нараснаха по-силно по време на пандемията, но това увеличение започна да се забавя в средата на 2022 г. на фона на по-високите лихвени проценти и по-строгите условия за кредитиране. Въпреки това рисковете от значителна корекция на цените на жилищата изглеждат слаби, задлъжнялостта на домакинствата е ограничена, а банковият сектор е стабилен. Въпреки това продължителното ограничено предлагане в средносрочен план ще продължи да води до повишаване на цените. Необходими са постоянни усилия за ограничаване на инфлацията. За бързото намаляване на инфлацията е необходимо силно забавяне на растежа на търсенето, което от своя страна може да бъде постигнато чрез достатъчно строга парична и фискална политика.

Естония не е засегната от дисбаланси. Напоследък се увеличиха уязвимостите, свързани с конкурентоспособността и развитието на цените на жилищата, но като цяло изглеждат овладени в момента. Заплатите и по-специално цените се повишиха значително през 2022 г., но загубите на конкурентоспособност изглеждат ограничени, докато по текущата сметка се отчита само малък дефицит и се прогнозира доближаване до баланса през тази и през следващата година. Въпреки това, ако е постоянен, натискът от инфлацията и заплатите е възможно да навреди на конкурентоспособността на Естония, по-специално като се има предвид, че основната инфлация е доста над средната за еврозоната. Цените на жилищата са нараснали силно след пандемията, но не се наблюдават признаци на надценяване. Цените на жилищата вероятно ще се понижат, предвид повишаването на лихвените проценти и неотдавнашната икономическа рецесия. Освен това дългът и заемите на домакинствата са относително умерени, а финансовият сектор е стабилен. Изготвянето на политиката като цяло е благоприятно, въпреки че някои допълнителни усилия биха могли да помогнат за справяне с рисковете от идентифицираните уязвимости. Важни в това отношение могат да бъдат продължаващите антициклични фискални и макропруденциални политики, които следва да бъдат подсилени, когато е необходимо. Насърчаването на конкуренцията на вътрешния пазар може да помогне за справяне с натиска върху цените.

Латвия не е засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с външните заеми и жилищата, остават слаби. Рисковете за конкурентоспособността са реалистични, но като цяло изглеждат ограничени в близко бъдеще. Неотдавнашното разширяване на дефицита по текущата сметка беше значително, но се очаква той да намалее значително тази година и допълнително през 2024 г. Нетната международна инвестиционна позиция на Латвия, която се подобри значително през последното десетилетие, се очаква да остане като цяло стабилна. Въпреки това, ако е постоянен, натискът от инфлацията и заплатите е възможно да навреди на конкурентоспособността на Латвия, по-специално като се има предвид, че основната инфлация е доста над средната за еврозоната. Въпреки че растежът на цените на жилищата продължават напоследък, надценяването им не изглежда значително. Освен това растежът на цените на жилищата се забави в края на 2022 г., ипотечното кредитиране е слабо, а задлъжнялостта на домакинствата е ограничена и намалява по отношение на доходите им. Латвия е изправена пред ключови структурни икономически предизвикателства, свързани с намаляващото предлагане на работна ръка, което е допринесло за бързо нарастване на разходите за труд на единица продукция и съществува риск да влоши конкурентоспособността в средносрочен план. Изготвянето на политиката като цяло е благоприятно, въпреки че някои допълнителни усилия биха могли да помогнат за справяне с рисковете от идентифицираните уязвимости. Важни в това отношение могат да бъдат политиките за запазване на конкурентоспособността, включително мерките за повишаване на качеството и количеството на предлагането на работна ръка. Съкращаването на процеса на издаване на разрешителни за строеж би спомогнало за предлагането на жилища и би подобрило ситуацията на жилищния пазар.

Литва не е засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с ценовата конкурентоспособност, външните баланси и развитието на цените на жилищата, напоследък се увеличиха, но като цяло изглеждат овладени в момента. Икономиката беше силно засегната от енергийния ценови шок и бързо нарастващата инфлация. Въпреки това се очаква конкурентоспособността на Литва да се възстанови бавно, тъй като цените на енергията се понижават. Текущата сметка се влоши значително през 2022 г. поради увеличените цени на вноса на енергия, но се прогнозира да се доближи до баланса през тази година. В бъдеще неголемите дефицити по текущата сметка няма да застрашат външната устойчивост, като се има предвид стабилната позиция на салдата. Въпреки това, ако е постоянен, натискът от инфлацията и заплатите е възможно да навреди на конкурентоспособността на Литва, по-специално като се има предвид, че основната инфлация е доста над средната за еврозоната. Цените на жилищата са нараснали значително след пандемията, но няма доказателства за надценяване, и в момента растежът им се забавя предвид повишаването на лихвените проценти и настоящата икономическа рецесия. Освен това задлъжнялостта на домакинствата е малка, а банковият сектор е с голяма капитализация, високи печалби и малко на брой необслужвани кредити. Изготвянето на политиката като цяло е благоприятно, въпреки че някои политики биха могли да помогнат за справяне с рисковете от идентифицираните уязвимости. Важни в това отношение могат да бъдат продължаващите антициклични фискални и макропруденциални политики, които следва да бъдат подсилени, когато е необходимо. В същото време по-силният акцент върху насърчаването на конкуренцията на вътрешния пазар и политиките за повишаване на качеството и количеството на предлагането на работна ръка биха могли да помогнат за управление на натиска върху цените и разходите за труд на единица продукция.

Люксембург не е засегнат от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с високите цени на жилищата и голямата задлъжнялост на домакинствата, напоследък се увеличиха, но като цяло изглежда, че за момента са ограничени и се очаква да намалеят в средносрочен план. Високият прираст на населението, в комбинация с повишеното ипотечно кредитиране, стимулирано от фискалната подкрепа, увеличи търсенето на жилища, докато предлагането беше ограничено поради ограничената земя, налична за строителство, и презапасяването със земя. Разширяващата се разлика между търсенето и предлагането на жилища доведе до силно увеличение на цените на жилищата с нарастващи рискове от надценяване на цените на жилищата и влошаване на достъпността. Цените на жилищата започнаха да забавят своя растеж в края на 2022 г. и броят на сделките с жилища рязко намаля, тъй като повишаването на лихвените проценти доведе до обрат на пазара. Въпреки това не се очаква рязка корекция в цените на жилищата, тъй като доходите са на добро равнище и се очаква недостатъчното предлагане да продължи. Задлъжнялостта на домакинствата е много голяма спрямо разполагаемите доходи и се увеличава, докато заемите забавиха своя растеж до известна степен в края на 2022 г. Финансовите активи на домакинствата също са значителни, задлъжнялостта се увеличава сред домакинствата с по-високи нива на доходи и богатство, а банковият сектор е стабилен, което като цяло смекчава макрофинансовите рискове. Допълнителни политически усилия, сред които засилване и приоритизиране на приемането и прилагането на скорошни мерки, включително постоянни данъци за увеличаване на предлагането на земя за строеж, съчетани с текущата реформа на планирането на земеползването, биха могли да помогнат за увеличаването на предлагането на жилища, включително чрез доставка на достъпни и социални жилища, насочени към най-нуждаещите се. Ефективността на пазара за наеми също може да бъде подобрена. В допълнени към това, намаляването на приспадането на лихвите по ипотечните кредити, което наскоро беше значително увеличено, би намалило фискалните стимули за вземане на заеми, а това поддържа високите цени на жилищата.

Словакия не е засегната от дисбаланси. Уязвимостта, свързана с конкурентоспособността, жилищата, задлъжнялостта на домакинствата и външния баланс, нараства, но като цяло изглежда овладяна в близко бъдеще и се очаква да отслабне с нормализирането на икономическите условия. Икономиката беше силно засегната от енергийния ценови шок и бързо нарастващата инфлация. Основната инфлация и повишението на разходите за труд на единица продукция са доста над средното за еврозоната равнище. Въпреки че се прогнозира те да се нормализират, съществува риск намаляването на натиска върху конкурентоспособността на разходите да отнеме време и силното вътрешно търсене да продължи да оказва натиск върху външните сметки. Текущата сметка се влоши значително през 2022 г. поради по-високите цени на вноса на енергия, както и значителното намаляване на нетния износ на неенергийни стоки. Прогнозите са, че дефицитът по текущата сметка ще се подобри леко, но ще остане голям през 2023 и 2024 г., въпреки падащите цени на енергията. Независимо от това външните рискове за устойчивостта се оценяват като ограничени в близко бъдеще. Според прогнозите бюджетният дефицит ще бъде значителен през тази и следващата година и ще се коригира през 2024 г. Цените на жилищата изглеждат леко завишени след няколко години на подчертан растеж. Това се случи на фона на широко кредитиране, което понастоящем се забавя, и силното увеличение на задлъжнялостта на домакинствата, които, взети заедно, представляват известен риск за финансовата стабилност. Въпреки това капитализацията на банковия сектор остава голяма, в него се реализират високи печалби, необслужваните кредити са малко. Необходими са постоянни усилия за справяне с икономическата уязвимост на Словакия. По-конкретно прекомерното търсене следва да бъде ограничено, за да се подпомогне коригирането на дефицита по текущата сметка и разликата на основната инфлация спрямо останалата част от еврозоната. Това може да се постигне чрез осигуряване на адекватна фискална консолидация и мерки за справяне със задлъжнялостта на домакинствата, като същевременно се запази достъпността на жилищата чрез данъчно облагане на имотите и мерки в подкрепа на предлагането на жилища.

Държави членки, които са засегнати от дисбаланси 

Кипър е засегната от дисбаланси, след като до 2022 г. беше класифицирана като засегната от прекомерни дисбаланси. Уязвимостите, свързани с частния, държавния и външния дълг, като цяло са намалели, но продължават да бъдат повод за безпокойство. По-специално, големите дългове, включително необслужваните заеми, са намалели значително и се очаква това да продължи, докато дефицитите по текущата сметка продължават да са проблем. Частният дълг намалява от 2015 г. насам, с изключение на 2020 г. на фона на кризата с COVID-19, и се очаква да продължи да намалява през настоящата и следващата година, подкрепен от номиналния растеж на БВП. По-високите лихвени проценти все пак биха могли да окажат натиск върху обслужването на дълга, тъй като преобладават заемите с променлив лихвен процент. Частният и външният дълг са засегнати от наличието на дружества със специална цел в Кипър, които повишават равнищата, но представляват ограничени рискове за икономиката. Необслужваните заеми, държани от банките, намаляха значително през последните години благодарение на продажбите на необслужвани заеми, отписванията, изплащанията в брой, погасяването и замените на дълг срещу активи. Държавният дълг непрекъснато намалява. Той спадна под нивото си отпреди пандемията и се очаква да намалее допълнително през 2023 и 2024 г. Въпреки възстановяването на туризма, големият дефицит по текущата сметка се разшири през 2022 г., отразявайки силното вътрешно търсене, както и високите цени на енергията. Очаква той да намалее до известна степен праз тази и следващата година, но да продължи да бъде голям. Реакцията на политиката беше благоприятна. Очаква се няколко мерки, включени в ПВУ, да помогнат за диверсификация на икономиката, да подкрепят растежа на износа и да облекчат прекомерната зависимост от вноса на петрол. Като част от ПВУ в средата на 2022 г. беше приет пакет от закони за изменение по отношение на придобиващите кредит дружества и лицата, обслужващи кредити, което подобри работната им среда и подкрепи намаляването на необслужваните заеми. След няколко удължавания на сроковете, спирането на реализирането на обезпеченията приключи през този февруари: ефективната рамка за реализиране на обезпеченията е от ключово значение за насърчаване на кредитополучателите да участват в преструктуриране на заеми, за допълнително намаляване на необслужваните заеми в икономиката, за намаляване на частната задлъжнялост и подобряване на дисциплината на плащане.

Испания продължава да бъде засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с големия частен, държавен и външен дълг, които имат трансгранично значение, намаляват, но остават налице. Съотношенията на външния дълг и по-специално на частния дълг намаляха през периода от 2010—2019 г. и след временно прекъсване през 2020 г. възобновиха своя спад през 2021 г., като се очаква да продължат да намаляват, благоприятствани от икономическия растеж. Те обаче продължават да бъдат на все още високи нива. Външната позиция е облагодетелствана от текущата сметка, в която имаше излишък в продължение на десетилетие, въпреки че напоследък отбелязва свиване, което отразява въздействието на пандемията върху износа на туризъм и на по-високите цени на енергията през 2022 г. Държавният дълг продължава да бъде голям. През 2022 г. той възобнови низходящата си траектория, което доведе до подобрения преди пандемията в резултат на силния номинален растеж на БВП, но остава над нивата отпреди пандемията. С по-умерени темпове, изгледите са това намаление да продължи през 2023 и 2024 г., подкрепено от политически мерки в ПВУ. Финансовата система показа устойчивост при последните сътресения, предизвикани от пандемията и енергийната криза. Безработицата отново намалява, но все още е висока и остават зони на уязвимост, включително много високата дългосрочна и младежка безработица. Потенциалните рискове, засягащи по-нататъшното намаляване на уязвимостите, са свързани главно с въздействието на затягането на финансовите условия върху финансовите позиции на домакинствата и дружествата, както и върху средносрочната до дългосрочната устойчивост на държавния дълг в условията на настоящите пазарни условия и застаряването на населението. Напредъкът в политиката е благоприятен и продължаващото прилагане на ПВУ следва да доведе до допълнителни подобрения.

Франция продължава да е засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с големия държавен дълг и конкурентоспособността и слабото повишение на производителността, които имат трансгранично значение, продължават да да налице, но показват признаци на намаляване. Държавният дълг продължава да намалява от възстановяването на БВП през 2021 г., след като беше отбелязал увеличение през пандемията. През 2022 г. различни фискални мерки значително смекчиха въздействието на енергийната криза, но забавиха намаляването на дълга. Прогнозира се дългът да продължи да намалява през тази и следващата година, но след това се предвижда отново да навлезе във възходяща тенденция при липса на политически действия, като остане голям и над нивата отпреди пандемията, а предизвикателствата пред средносрочната фискална устойчивост продължават да бъдат големи. Политическите мерки, предприети през последните години за засилване на потенциалния растеж, могат да помогнат за коригиране на прогнозираното увеличение на публичния дълг в средносрочен план. Приети бяха няколко реформи за повишаване на конкурентоспособността на разходите. Вече се забелязва малък положителен ефект върху конкурентоспособността и се очаква пълното им въздействие да се прояви през следващите години. По същия начин се очаква ефективното изпълнение на планираните инвестиции и реформи да има положително въздействие върху производителността на труда. Френската икономика показа устойчивост през последната година, тъй като конкурентоспособността на разходите беше по-слабо засегната от увеличенията на цените на енергията, отколкото в останалата част от еврозоната. Износът се подобрява благодарение на последващото възстановяване на трансграничния туризъм и авиационната промишленост, които бяха силно засегнати от пандемията. Докато дългът на частния сектор се увеличи по време на най-тежкия период от пандемията, по-голямото корпоративно кредитиране бе съпътствано от увеличения на собствения капитал и натрупване на ликвидни буфери. По-високите лихвени проценти могат да затруднят намаляването на публичния и частния дълг. Политическият отговор беше благоприятен, но остават предизвикателства, съсредоточени върху управлението на публичните финанси. Ефективното прилагане на приетите неотдавна реформи е от основно значение за по-нататъшното намаляване на уязвимостите, а именно реформата на управлението на публичните финанси и новия механизъм за извършване на годишни оценки на публичните разходи. И двете действия са от решаващо значение, за да продължи ограничаването на разходите и поддържането на публичния дълг в устойчива низходяща тенденция. Освен това правителството прие реформа на държавната пенсионна система, която се очаква да подпомогне устойчивостта на публичния дълг.

Германия продължава да е засегната от дисбаланси. Устойчивият голям излишък по текущата сметка, който отразява също слабите инвестиции в сравнение със спестяванията и има трансгранично значение, постепенно намалява, последно на фона на енергийната криза, но се очаква да нарасне значително. Излишъкът по текущата сметка намалява бавно до 2019 г. с леко нарастващо съотношение на вътрешните инвестиции и намаляващ търговски баланс и оттогава е засегнат от необичайни икономически обстоятелства. Той намаля значително през 2022 г. на фона на по-високите цени на вносната енергия, успоредно със свиването на неенергийния търговски излишък и възстановяването на вноса на туризъм. През 2022 г. излишъкът остана над нивата, обусловени от основните показатели на държавата, и се очаква да се възстанови значително през 2023 г. и да остане почти непроменен през 2024 г., но под прага за ПМД. Предвижда се заплатите да се увеличат значително, което да подкрепи вътрешното търсене, докато разходите за труд на единица продукция е вероятно да се увеличават по-бързо, отколкото в останалата част от еврозоната. Въпреки това високата инфлация временно забавя потреблението и инвестициите. През последните години имаше рязко увеличение на цените на жилищата, въпреки известното му забавяне от средата на 2022 г. насам. Предлагането на жилища не може да настигне търсенето на фона на слабите инвестиции в жилищно строителство, което може да увеличи съществуващите рискове от надценяване. Навременното и ефективно изпълнение на публичните инициативи за инвестиции и премахването на пречките пред инвестициите би имало положителен ефект върху по-нататъшното намаляване на уязвимостите.

Унгария е засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с много силния натиск от цените и нуждите от външно и държавно финансиране, нараснаха и продължават да бъдат значителни. Инфлацията се повиши значително и все още не се наблюдават признаци на намаляване. Ако инфлацията остане висока за продължителен период от време, това допълнително би подкопало разходната конкурентоспособност и би могло да задържи разходите за финансиране високо равнище. Големият дефицит по текущата сметка беше силно увеличен вследствие на по-високите цени на енергията през 2022 г., а краткосрочният външен дълг се увеличи. Подобренията в текущата сметка през тази и следващата година зависят от очакваното по-нататъшно ограничаване на повишаването на цените на енергията, но въпреки това се прогнозира, че дефицитът по текущата сметка няма да остане пренебрежим през 2023 и 2024 г. Силната енергоемкост на икономиката е важна за динамиката на текущата сметка. Бюджетният дефицит е голям, само отчасти обусловен от ответните мерки на политиката спрямо пандемията и енергийните кризи, и представлява голяма част от външните заеми на икономиката. Съотношението на държавния дълг намаля благодарение на силния растеж на номиналния БВП, но то може да бъде засегнато от забавяне на активността и запазване на високи дефицити. Разходите по държавните заеми са се увеличили от 2021 г. насам и правителството е изправено пред нарастваща лихвена тежест, а падежът на дълга все още е сравнително краткосрочен. Цените на жилищата се удвоиха в рамките на пет години, но увеличението им спря в края на 2022 г. Вероятността от значителен номинален спад на цените обаче изглежда ограничена на фона на слабата задлъжнялост на домакинствата, а също и с оглед на настоящата среда с висока инфлация. Липсата на съгласуваност в политиката изостри идентифицираните уязвимости. Ефективната координация и ясното разграничаване на макроикономическите политики, подкрепени от силна институционална политическа рамка, са от основно значение за запазване на фискалната и външната устойчивост, както и за оправдаване на очакванията. Очаква се навременното и пълно прилагане на структурните реформи, включени в Плана за възстановяване и устойчивост на Унгария, да помогне за намаляване на макроикономическите уязвимости и да подпомогне растежа и приспособяването в средносрочен план.

Нидерландия продължава да е засегната от дисбаланси. Продължават да са налице уязвимостите, свързани с големия частен дълг и големия излишък по текущата сметка, които са от трансгранично значение, въпреки някои признаци за намаляването им. Излишъкът по текущата сметка, въпреки последните прегледи на данните, и частният дълг са големи според международните стандарти, като надвишават и основните показатели на икономиката. Големият излишък по текущата сметка намаля през 2022 г., което се дължи на влошените условия на търговия и на разширяването на дефицита в първичните доходи, като текущата сметка, изразена в постоянни цени, нараства. С подобряването на условията на търговия се очаква излишъкът да се възстанови значително през 2023 г. и да се стабилизира през 2024 г. Постигнат беше ограничен напредък в политиката, но са необходими повече действия, за да се намалят пречките пред инвестициите. Задлъжнялостта на нефинансовите предприятия и домакинствата остава голяма: задлъжнялостта на домакинствата предизвиква по-голямо безпокойство, тъй като ги прави уязвими на сътресения, като тези рискове се изострят от силното и нарастващо надценяване на цените на жилищата. В бъдеще се очаква задлъжнялостта да навлезе в тенденция на умерено намаляване. Въпреки умерения спад на цените на жилищата, натискът върху жилищния пазар продължава, по-специално поради по-ниските цели, които правителството залага на строителството на нови жилища. В същото време финансираната с дълг жилищна собственост продължава да се субсидира посредством благоприятно данъчно облагане, но съществува риск политиките по отношение на частния пазар на наеми да подкопаят неговото развитие.

Португалия продължава да е засегната от дисбаланси. Уязвимостите, свързани с големия частен, държавен и външен дълг, намаляват, но остават налице. След временно прекъсване поради избухването на пандемията съотношенията на частния и държавния дълг възобновиха низходящите си тенденции през 2021 г. и се очаква да продължат да намаляват благодарение на икономическия растеж. Въпреки че сега са под нивата отпреди пандемията, те остават на все още високи нива. Очевидно отрицателната нетна международна инвестиционна позиция също се подобри, както преди, така и след пандемията, и се предвижда външната задлъжнялост да продължи да намалява, подкрепена от продължаващия икономически растеж въпреки известно забавяне през 2023 г. Малкият дефицит по текущата сметка се влоши леко през 2022 г. в резултат на по-високите цени на енергията, но това влошаване беше смекчено от по-нататъшното значително възстановяване на износа и по-конкретно на туризма. В бъдеще предполагаемото продължаващо намаляване на цените на енергията и по-нататъшното увеличаване на износа на туризъм, както и текущите политики в подкрепа на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници се очаква да имат балансиращ ефект върху текущата сметка и да подпомогнат допълнително корекцията в нетната международна инвестиционна позиция. Цените на жилищата нараснаха силно в продължение на няколко години, докато необслужваните кредити продължават да намаляват от вече умерените нива. Основните рискове за по-нататъшното намаляване на уязвимостите са свързани с въздействието на затягането на финансовите условия и несигурната външна среда, както и с потенциалното им въздействие върху икономическия растеж. Напредъкът в политиката е благоприятен, като се обръща специално внимание на ПВУ, и продължаващото изпълнение на ПВУ следва да доведе до допълнителни подобрения.

Румъния продължава да е засегната от дисбаланси. Уязвимостите засягат външните сметки, свързани с големи бюджетни дефицити, докато натискът от прегряване на икономиката се е увеличил. Големият дефицит по текущата сметка се влоши значително след предизвиканата от пандемията рецесия и прави икономиката уязвима на сътресения във външното финансиране. Ако големият дефицит по текущата сметка продължи, съществува риск нетната международна инвестиционна позиция да се влоши още повече. Признаците на прегряване на икономиката са ясно видими, с притеснително висока основна инфлация, двуцифрен увеличение на заплатите и относително ниско ниво на безработица. Очаква се показателите за конкурентоспособност на разходите да се стабилизират, но продължават да съществуват структурни проблеми. Обменният курс е над нивото, обусловено от основните показатели, и остава под силен контрол. Бюджетният дефицит е голям от няколко години насам и обяснява голяма част от прекомерното търсене и последващите външни дефицити. Дори и да се подобри, според прогнозите бюджетният дефицит ще остане значителен през тази и следващата година. Намаляването на бюджетния дефицит през 2022 г. се дължеше главно на изразения номинален растеж на БВП, който от своя страна се основава до голяма степен на прекомерното вътрешно търсене. Премиите за риск и разходите по държавни заеми са значително по-големи, отколкото в годините преди пандемията. Като се има предвид продължаващото затягане на глобалните условия за ликвидност, е важно текущите тенденции да бъдат обърнати. В бъдеще фискалната корекция следва да бъде предпочитаният начин за привеждане на търсенето в съответствие с предлагането в по-голяма степен и за ограничаване на вътрешния и външния дефицит. Цялостното изпълнение на данъчните и пенсионните реформи, включени в ПВУ, както и спазването на фискалните цели съгласно процедурата при прекомерен дефицит, биха допринесли значително за ограничаване на настоящата динамика.

Швеция продължава да е засегната от дисбаланси. Продължават да са налице уязвимости, свързани с пазара на недвижими имоти и високия частен дълг. Цените на недвижимите имоти са високи и до неотдавна нарастваха. Повишаването на цените на жилищата е тясно свързано с нарастващия частен дълг. През 2022 г., на фона на изразено затягане на паричните и финансовите условия, цените на недвижимите имоти започнаха видимо да се понижават, което изглежда е началото на премахването на натрупаните уязвимости. Цените остават значително завишени и се очаква допълнително да се понижат. Оборотът в сектора на недвижимите имоти напоследък значително намаля и в резултат на това спадна и търсенето на новопостроени жилища. Неблагоприятното развитие досега беше ограничено до секторите на строителството и недвижимите имоти, които сега отбелязват рязък спад след години на висок растеж. Като цяло се очаква икономиката на Швеция да се свие през 2023 г., като промените в паричните условия ще доведат до затягане на балансите на домакинствата и дружествата за търговски недвижими имоти и възможността им за потребление и инвестиции. Въздействието на повишените лихвени проценти върху ипотечните плащания е значително поради преобладаването на променливи лихвени проценти и ипотеки с много дълги срокове. Въздействието на променящите се условия върху финансовия сектор е ограничено. Секторът е стабилен и отчита големи маржове на печалба и капиталови съотношения, претеглени спрямо риска, което служи вероятно като защита срещу разпространението на проблемите от сектора на недвижимите имоти към икономиката в в по-широк смисъл чрез финансовия сектор, въпреки че има силна експозиция към сектора на недвижимите имоти. Напредъкът в областта на политиката е ограничен. По-конкретно, данъчната система продължава да благоприятства собствеността върху жилищата чрез ниско периодично данъчно облагане на имотите и насърчава закупуването на жилища, финансирано със заеми, чрез значително данъчно приспадане на лихвените плащания по ипотечните кредити. Освен това неефективният пазар на наемите претърпя ограничена реформа.

Държави членки, които са засегнати от прекомерни дисбаланси 

Гърция продължава да е засегната от прекомерни дисбаланси. Уязвимостите, свързани с големия държавен дълг и големия брой необслужвани кредити в контекста на високата безработица, намаляват, но външната позиция на държавата се влошава. Едно от основните безпокойства е, че дефицитът по текущата сметка значително се увеличи през 2022 г., въпреки възстановяването на приходите от туризъм. Въпреки че се очаква да намалее до известна степен през тази и следващата година, външният дефицит се очаква да остане доста над нивото, което е необходимо за осигуряване на трайно подобрение на нетната международна инвестиционна позиция. Въпреки че съотношението на държавния дълг към БВП остава най-високото в ЕС, то се подобри значително през 2022 г., до голяма степен благодарение на силния растеж на номиналния БВП, и се очаква да намалее допълнително през 2023 и 2024 г. При необслужваните кредити бе отчетен рязък спад през миналата година в резултат на големи понижения през предходните години, но размерът им остава голям и продължават да влияят върху рентабилността на банките и капацитета за отпускане на заеми, което от своя страна засяга увеличаването на капитала и растежа на производителността на икономиката. Ответните мерки на политиката допринесоха за премахването на дисбалансите, а изпълнението на ПВУ представлява голяма възможност за справяне с оставащите структурни слабости. Необходими са обаче повече усилия, по-специално за да се гарантира, че външните баланси са насочени към стабилно подобряване и че необслужваните заеми продължават да намаляват, включително чрез повишаване на ефективността на принудителното събиране на дългове и подобряване на вторичния пазар на необслужвани заеми.

Италия продължава да е засегната от прекомерни дисбаланси. Въпреки че имаше някои подобрения, продължават да съществуват уязвимости, свързани с големия държавен дълг и слабия растеж на производителността в условията на нестабилност на пазара на труда и някои слабости на финансовите пазари, които са от трансгранично значение. Дългосрочно съществуващите уязвимости на Италия намаляха донякъде през последните години, но остават значителни и не се очаква да бъдат отстранени бързо. Запазващото се слабо повишение на производителността е ключов фактор за продължителния слаб икономически растеж в Италия, който забави намаляването на задлъжнялостта по отношение на държавния дълг, влияе на възможностите за заетост и на баланса на банките. Съотношението на държавния дълг допълнително намаля през 2022 г. успоредно с икономическото възстановяване. То обаче остава голямо и представлява значително предизвикателство за фискалната устойчивост. Предвижда се съотношението на публичния дълг да продължи да намалява до 2024 г., но да се увеличи в средносрочен план при липса на мерки за консолидация. Правителството приложи допълнителни мерки за подкрепа на устойчивостта на финансовия сектор и необслужваните заеми значително намаляха, но банките все още имат значителна експозиция към държавните облигации. Известен напредък е постигнат чрез политиките за справяне с дисбалансите, но постоянните усилия са оправдани и изпълнението на ПВУ остава ключовият приоритет на политиката, тъй като включва цялостни реформи и значителни инвестиции. За да се осигури устойчиво намаляване на големия държавен дълг в контекста на нарастващите разходи за обслужване на дълга и на нарастващите разходи, свързани със застаряването на населението, е необходим многостранен подход, при който се разчита на разумни фискални политики с адекватни първични излишъци, стимулиращи растежа инвестиции и реформи, по-добро спазване на данъчното законодателство, както и ефективно използване на национални и европейски ресурси. Италия е изправена пред предизвикателства, които, освен с продължаващото стабилно изпълнение на ПВУ, могат да бъдат отстранени и чрез допълнителни политически усилия, по-специално в областта на данъчното облагане, фискалната рамка и пенсионните системи, както и в областите на демографията, пазара на труда и енергетиката.

(1)      COM(2023) 62 final.

(2)      COM(2023) 168 final.

(3)      SWD(2023) 601—627

(4)      Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета от 27 февруари 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 63, 28.2.2023 г., стр. 1).

(5)      COM(2023) 601—627

(6)      Вж. Годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г.: COM(2022) 780 final.

(7)      Вж. Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (C/2022/9264 final) .

(8)      Вж. допълнение 3. На 15 май Комисията публикува и първия си доброволен преглед на равнището на ЕС на изпълнението на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (COM(2023) 700 final), който ще бъде представен на Политическия форум на високо равнище за устойчивото развитие на ООН през 2023 г. В прегледа се потвърждава отново ангажимента на ЕС към Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в „подхода на всички равнища на управление “, свързващ вътрешното и външното измерение.

(9)      На 25 януари 2023 г. Комисията предложи препоръка на Съвета (COM(2023) 38 final), в която определя как държавите — членки на ЕС могат допълнително да засилят социалния диалог на национално равнище, както и съобщение за засилване и насърчаване на социалния диалог на равнището на ЕС. Освен това Комисията ще продължи да използва съществуващите форуми в рамките на европейския семестър, за да информира и включва социалните партньори също при прилагането на МВУ.

(10)      Европейската комисия пусна интерактивна карта с примери от реалния живот за положителната промяна, произтичаща от финансираните проекти: Механизъм за възстановяване и развитие (europa.eu)

(11)      COM(2023) 240—242 final.

(12)      В неоползотворените възможности на пазара на труда се отчитат безработните лица, работниците на непълно работно време, които искат да работят повече, лица, които са на разположение да работят, но не търсят работа, и лица, които търсят работа, но не са на разположение за работа веднага. Това по-широко определение отразява по-добре незадоволените нужди в областта на заетостта.

(13)      Европейска комисия (2022 г.), European Business Cycle Indicators – A closer look at labour shortages across the EU ((Европейски показатели за бизнес цикъла — по-внимателно разглеждане на недостига на работна ръка в ЕС), European Economy-Technical Paper, 59.

(14)      Три четвърти от анкетираните в ЕС (74 %) смятат, че принципът на солидарност, който е в основата на МВУ, е добър подход, за да може ЕС да излезе по-силен от пандемията от Covid-19, докато две трети от анкетираните в ЕС смятат, че той ще окаже положително въздействие върху бъдещите поколения (вж. експресно проучване на Евробарометър № 515 относно „Плана за възстановяване на ЕС NextGeneration EU“, проведено през януари 2023 г.).

(15)      Разработените от Комисията информационни табла за издръжливост имат за цел да се предостави цялостна оценка на устойчивостта в ЕС и неговите държави членки. В тях устойчивостта се оценява като способност за постигане на напредък по отношение на целите на политиката на фона на предизвикателства.

(16)      Повече информация за главите за REPowerEU и връзката им със специфичните за всяка държава препоръки може да бъде намерена в „Насоки относно плановете за възстановяване и устойчивост в контекста на плана REPowerEU“ (ОВ C 80, 3.3.2023 г., стр. 1).

(17)      COM(2023) 141 final.

(18)      Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ L 328, 22.12.2022 г., стр. 1). Комисията работи също по конкретни инициативи, включително BEFIT и FASTER, и предложи поредица от мерки за модернизиране на системата на ЕС за данък върху добавената стойност (COM(2022) 701, COM(2022) 703 и COM(2022) 704) с цел опростяване на данъчните правила, намаляване на бюрокрацията и ограничаване на агресивното данъчно планиране и практиките за избягване на данъци. 

(19)      ЕС приключва също преговорите по банковия пакет, а Комисията наскоро прие предложение за подобряване на приложимостта на своята уредба за управление при кризи и за застраховане на депозитите за по-малките и средните банки (COM(2023) 225 final).

(20) [1]     “Анализ на външната устойчивост, European Economy-Institutional Papers 196; „Развитие на пазара на жилища“, European Economy-Institutional Papers 197; „Разлики в инфлацията в Европа и последици за конкурентоспособността“, European Economy-Institutional Papers 198.

(21)      Евростат, 19 април 2023 г.

(22)      Известие на Комисията относно насоките за държавите членки за актуализиране на националните
планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. (C/2022/9264 final).

(23)      Вж. също COM(2022)83 final и SWD(2022) 230 final.

(24)      COM(2022) 438 final.

(25)      Ускоряването на прехода към кръгова икономика може да увеличи откритата стратегическа автономност на ЕС и значително да допринесе за икономии на първична енергия.

(26)       Работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар (2022 г.), „Доклад за периода 2021—2022 г.“

(27)      COM(2023) 62 final.

(28)      Вж. COM(2022) 332 final.

(29)      COM(2022) 643 final.

(30)      COM(2023) 160 final.

(31)      COM(2023) 162 final

(32)      COM(2023) 168 final.

(33)      COM(2021) 385 final.

(34)      Европейска комисия, предстои актуализация за 2022 г. на показателя за рестриктивността в търговията на дребно.

(35)      COM (2023) 162 final,16.3.2023 г.

(36)      SWD(2022) 325 final.

(37)      В допълнение към европейския семестър, докладът на Комисията за върховенството на закона обхваща също в един от стълбовете си функционирането на съдебните системи.

(38)      Европейската комисия ще публикува пакет за подпомагане на МСП през юни 2023 г. и наскоро представи предложения, за да направи услугите по клиринг в ЕС по-привлекателни и устойчиви, да хармонизира някои правила за несъстоятелността на дружествата в целия ЕС и да облекчи административната тежест за дружества от всякакъв размер, по-специално за МСП , при регистрирането и запазването на регистрацията на фондовата борса: COM(2022) 696 final.

(39)      COM(2023) 205 final; COM(2023) 206 final.

(40)      Вж. например плана за действие на ЕС за цифровизиране на енергийната система: COM(2022) 552.

(41)      Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО текст от значение за ЕИП (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(42)      Вж. също „Нова европейска програма за иновации“: COM(2022) 332 final.

(43)      Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (ОВ L 275, 25.10.2022 г., стр. 33).

(44)      С Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) на ЕС ще се улесни обменът между служители от национални и/или регионални администрации чрез водещата инициатива PACE (обмен на сътрудничество в областта на публичната администрация ) като начин за подобряване на административния капацитет и насърчаване на най-добрите практики (Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа, ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1).

(45)       COM(2022) 657 final.

(46)      Европейската година на уменията (2023 г.) има за цел да се справи с недостига на умения и с недостига на работна ръка в средносрочен до дългосрочен план чрез преквалификация и повишаване на квалификацията на европейската работна ръка и чрез осигуряване на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда.

(47)      COM(2023) 140 final.

(48)      Трудно е да се оцени действителният брой на лицата, които се ползват от временна закрила и които са наети на работа в ЕС, поради липсата на данни от някои държави членки и разликите във вида на използваните административни източници. По-специално, някои държави отчитат кумулативния брой на „уведомленията за заетост“ (т.е. декларациите, подадени от работодателите при наемане на украински граждани), който съответства на броя на създадените работни места, а не на броя на действително наетите лица.

(49)       Съобщение на Комисията „Насоки за достъпа до пазара на труда, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни за хората, бягащи от агресивната война на Русия срещу Украйна“ (ОВ C 233, 16.6.2022 г., стр. 1).

(50)      Включително политическите действия, докладвани в националните програми за реформи, както и в докладите по МВУ (докладване на всеки две години относно напредъка в изпълнението на етапи и цели и в резултат на оценката на исканията за плащане).

(51)      От държавите членки бе поискано да разгледат ефективно в своите ПВУ всички или значителна част от съответните специфични за държавата препоръки, по-конкретно препоръките от 2019 и 2020 г. В представената тук оценка на специфичните за всяка държава препоръки се взема предвид степента на изпълнение на мерките, включени в ПВУ, както и на изпълнените извън ПВУ към момента на оценката. Мерките, предвидени в приложенията към приетите решения за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на ПВУ, които все още не са приети или изпълнени, но се считат за достоверно обявени, в съответствие с методиката за оценка на специфичните за всяка държава препоръки, гарантират „ограничен напредък‘. След като бъдат приложени, тези мерки могат да доведат до „известен/значителен напредък“ или „цялостно изпълнение“ в зависимост от тяхното значение.

(52)      Освен това върху данните за 2021 г. оказаха силно въздействие тежките наводнения в Германия, Люксембург и Белгия, като през 2021 г. нетните емисии на парникови газове, дори и все още под нивата отпреди пандемията, частично се повишиха от ниските нива, достигнати по време на пандемията.

(53)      Тези бележки бяха публикувани на 5 април 2023 г. като институционални документи на ECFIN .