52021DC0699

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.11.2021

COM(2021) 699 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г.
Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата

{SWD(2021) 323 final}

1.Въведение

Инвестициите в предотвратяването на увреждането и възстановяването на увредени почви е икономически оправдано. Като най-голяма земна екосистема на ЕС здравите почви поддържат много сектори на икономиката, докато увреждането на почвите струва на ЕС няколко десетки милиарда евро всяка година 11 . Чрез управленските практики, които поддържат и подобряват здравето и биологичното разнообразие на почвата, се подобрява ефективността на разходите и се ограничават вложените ресурси (например пестициди, торове), необходими за поддържане на добивите. Спирането и обръщането на настоящите тенденции на увреждане на почвите би могло да генерира икономически ползи на стойност до 1,2 трилиона евро на година в световен мащаб 12 . Разходите, които се пораждат от бездействието по отношение на увреждането на почвите, надвишават шесткратно разходите за действия в Европа 13 и надхвърлят рамките на чисто икономическите изчисления. Това би довело не само до загуба на почвено плодородие, което застрашава продоволствена сигурност в световен мащаб, но оказва въздействие и върху качеството на продуктите и тяхната хранителна стойност.

2.Визия и цели: постигане на добро здраве на почвите до 2050 г.

·борба с опустиняването, възстановяване на увредените земи и почви, включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения, и стремеж към преустановяване на влошаването на качеството на земите в световен мащаб (цел за устойчиво развитие 15.3) 16 ;

·възстановяване на значителни площи от увредени и богати на въглерод екосистеми, включително почви 17 ;

·постигане на нетни поглъщания на парникови газове в размер на 310 милиона тона CO2 еквивалент на година в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) 18 ;

·постигане на добро екологично и химично състояние на повърхностните води и добро химично и количествено състояние на подземните води до 2027 г. 19 ;

·намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50 %, на общата употреба на химически пестициди и свързания с тях риск с 50 % и на употребата на по-опасни пестициди с 50 % до 2030 г. 20 ;

·постигане на значителен напредък при възстановяването на замърсени терени 21 ;

·слагане на край на нетното усвояване на земя 22 23 ;

·замърсяването на почвата следва да бъде намалено до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и за природните екосистеми и които са съобразени с границите, до които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда 24 ;

·постигане на неутрална по отношение на климата Европа 25 и, като първа стъпка, стремеж към постигане на неутралност по отношение на климата на сушата в ЕС до 2035 г. 26 ;

·постигане на устойчиво на изменението на климата общество, напълно адаптирано към неизбежното въздействие на изменението на климата, до 2050 г. 27

·осигуряване на производство на храни и биомаса, включително в селското и горското стопанство;

·абсорбиране, съхраняване и филтриране на води и преобразуване на хранителни и други вещества, като по този начин се опазват подземните водни обекти;

·осигуряване на основата за живот и биологично разнообразие, включително местообитания, видове и генетичен материал;

·функциониране като резервоар на въглерод;

·осигуряване на физическа платформа и културни услуги за хората и техните дейности;

·функциониране като източник на суровини;

·функциониране като архив на геоложко, геоморфоложко и археологическо наследство.

3.Почвите като ключово решение за големите предизвикателства, пред които сме изправени

3.1.Роля на почвите за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него

·органичните почви (включително торфищата) имат високо съдържание на въглерод от над 20 % суха маса и покриват 8 % от ЕС 34 . Торфищата са земни влажни зони, в които условията на заблатеност предотвратяват пълното разграждане на растителността. Само на пресушаването на торфища във всички категории земи в Европа се дължат около 5 % от емисиите на парникови газове в ЕС. Емисиите от обработваеми органични почви все още не са намалели значително поради продължаването на вредните практики за отглеждане на култури. Въпреки това дори само възстановяването на пресушените органични почви би могло да намали значително емисиите на CO2 от земята, с което се създават редица съпътстващи ползи за природата, биологичното разнообразие и опазването на водите 35 ;

·минералните почви се отличават със съдържание на въглерод в размер на под 20 %, като по-често то е под 5 %. Всяка година минералните почви под обработваеми земи губят около 7,4 милиарда тона въглерод 36 , което се дължи, наред с другото, на неустойчиви селскостопански практики. Въпреки това този вид въглеродно депо представлява „банковата сметка“ на земеделските и горските стопани по отношение на природния капитал. Важно е то да не бъде изчерпано, тъй като съдържанието на въглерод е основата за биологичното разнообразие, здравето и плодородието на почвите. Освен това, макар улавянето на въглерод в минералните почви да зависи от вида на почвата и климатичните условия, то е разходоефективен метод за намаляване на емисиите със значителен потенциал за улавяне на 11—38 милиона тона еквивалент на CO2 годишно в Европа 37 , ако редица вече установени управленски практики се прилагат в по-голям мащаб по отношение на обработваемите земи. Много от тези практики са разходоефективни 38 . Горските стопани също така разполагат със значителни възможности за мерки, които едновременно подобряват производителността на горите, функцията на поглътител на въглерод и свойствата на здравата почва. Банковият и финансовият сектор са все по-заинтересовани да инвестират в земеделските стопани, които прилагат устойчиви практики и увеличават въглерода в почвата, както и да създават пазарни стимули за съхранението на въглерод. Налице са доказателства, че улавянето на въглероден диоксид в земеделието може не само да допринесе в значителна степен за усилията на ЕС за справяне с изменението на климата, но и да генерира други съпътстващи ползи, като например увеличено биологично разнообразие и опазване на екосистемите 39 .

·въз основа на резултатите от оценката на въздействието ще обмисли предлагането на правно обвързващи цели в контекста на Закона за възстановяване на природата, за да ограничи пресушаването на влажните зони и органичните почви и да възстанови управляваните и отводнени торфища, за да се запазят и увеличат запасите от въглерод в почвата, да се сведат до минимум рисковете от наводнения и суша, да се подобри биологичното разнообразие, като се вземат предвид последиците от тези цели за бъдещите инициативи за въглеродно земеделие и производствените системи в селското и горското стопанство. Освен това ЕС е поел ангажимент за опазване на влажните зони и торфищата в съответствие с разпоредбите на Регламента за стратегическите планове по ОСП.

·ще допринесе за оценката на състоянието на торфищата в контекста на Световната инициатива за торфищата, организирана от ФАО и Програмата на ООН по околната среда (ЮНЕП) 40 ;

·ще обмисли мерки, евентуално в контекста на закона за възстановяване на природата, за подобряване на биологичното разнообразие в земеделските земи, което ще допринесе за запазване и увеличаване на органичния въглерод в почвата (ОВП);

·ще се присъедини към международната инициатива „4 на 1000“ за увеличаване на съхранявания в почвата въглерод в земеделските земи 41 ;

·ще разработи дългосрочна визия за устойчиви въглеродни цикли (включително улавяне, съхранение и използване на CO2) в неутрална по отношение на климата икономика на ЕС. Като част от това през 2021 г. Комисията ще публикува съобщение относно възстановяването на устойчивите въглеродни цикли, а през 2022 г. ще представи инициативата на ЕС за улавянето на въглероден диоксид в земеделието и законодателно предложение за сертифициране на поглъщанията на въглерод с цел насърчаване на нов екологичен бизнес модел за възнаграждаване на управители на земи, като например земеделски и горски стопани, да прилагат практики, които са благоприятни за климата 42 .

3.2. Почвите и кръговата икономика

3.2.1.Безопасно, устойчиво и кръгово използване на изкопаните почви

·ще проучи потоците от изкопани почви, генерирани, обработени и използвани повторно в ЕС, и ще определи референтни показатели за състоянието на пазара в държавите членки до 2023 г. Това следва да създаде пълна представа за положението в ЕС;

·като част от разработването на закона за здравето на почвите ще оцени необходимостта от и потенциала за правно обвързващи разпоредби за „паспорт за изкопаните почви“ и въз основа на опита на държавите членки ще осигури насоки за въвеждането на такава система. Паспортът следва да отразява количеството и качеството на изкопаните почви с цел да се гарантира, че те се транспортират, третират или използват повторно по безопасен начин на друго място.

3.2.2.Ограничаване на усвояването на земя и запечатването на почви чрез кръгово използване на земята

·да определят до 2023 г. собствени амбициозни национални, регионални и местни цели за намаляване на нетното усвояване на земя до 2030 г., така че да се осъществи измерим принос за целта на ЕС до 2050 г., както и да докладват относно напредъка;

·да интегрират „йерархията при усвояването на земя“ в плановете си за екологизиране на градовете 53 и да определят като приоритет повторното използване и „рециклирането“ на земя и на качествените градски почви на национално, регионално и местно равнище чрез подходящи регулаторни инициативи и чрез прекратяване на финансовите стимули, които биха били в противоречие с тази йерархия, като например местни данъчни облекчения за превръщане на земеделска земя или земя в естествено състояние в застроена среда.

·ще предостави определение за нетно усвояване на земя в закона за здравето на почвите;

·като част от оценката на въздействието на закона за здравето на почвите ще обмисли дали следва да се въведат разпоредби за докладване от държавите членки относно напредъка при постигането на техните цели за нетното усвояване на земя;

·като част от оценката на въздействието на закона за здравето на почвите ще разгледа варианти за наблюдение и докладване на напредъка към постигане на целите за слагане на край на нетното усвояване на земя и прилагане на йерархията при усвояването на земя въз основа на данните, докладвани от държавите членки;

·ще предоставя насоки на публични органи и частни дружества за начините за намаляване на запечатването на почвите, включително най-добри практики за възникващи на местно равнище инициативи за отстраняване на запечатването на изкуствени повърхности, така че да се позволи на почвата да диша, и ще преразгледа Насоките на ЕС относно запечатване на почвата до 2024 г. 54 ; ще стимулира обмен на най-добри практики, като разчита на опита на държавите членки или регионите, които разполагат със системи за териториално устройство, в които успешно е преодоляно предизвикателството, свързано с усвояването на земя, с оглед разработване на обща методика 55 .

3.2.3.Затваряне на кръговрата на хранителните вещества и въглерода

3.3. Ролята на биологичното разнообразие на почвите за здравето на хората, животните и растенията

·ще демонстрира водещата си роля в световен план за разширяването на знанията за биологичното разнообразие на почвите, като до 2022 г. ще публикува първата оценка на биологичното разнообразие на почвите в ЕС и на гените за антимикробна резистентност в земеделските почви при различни режими на управление (чрез проучването на почвите в рамките на LUCAS);

·ще направи оценка на риска от други чуждоземни видове плоски червеи с оглед евентуалното им включване в списъка на „инвазивните чужди видове, които засягат Съюза“, в съответствие с Регламента за инвазивните чужди видове 66 ;

·ще положи усилия за постигане на по-добра съгласуваност и засилени полезни взаимодействия между конвенциите от Рио и ще се стреми към изграждане на глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., която признава значението на биологичното разнообразие на почвите, укрепва използването на устойчиви практики за управление на почвите с цел опазване на екосистемните услуги (по-специално чрез насърчаване на агроекологията и други благоприятни за биологичното разнообразие практики) и интегрира опазването и възстановяването на почвите в различни цели и показатели;

·ще допринесе активно за приемането от 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие 67 на плана за действие за периода 2020—2030 г. относно Международната инициатива за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие на почвите и на актуализирания план за действие, както и за последващото му изпълнение;

·ще увеличи усилията за описване, оценка, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на почвите и ще подкрепи създаването на Световна обсерватория за биологичното разнообразие на почвите, предложена от Глобалното партньорство в областта на почвите към Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) 68 .

3.4. Ролята на почвата за здравето на водните ресурси

4.Предотвратяване на деградацията на почвите и земите и възстановяване на здравето на почвите

4.1. Превръщане на устойчивото управление на почвите в „новото нормално“

·като част от закона за здравето на почвите и в контекста на оценка на въздействието ще прецени необходимостта от изисквания за устойчивото използване на почвите, така че да не бъде възпрепятствана способността им да осигуряват екосистемни услуги, включително варианта за въвеждане на правни изисквания;

·в консултация с държавите членки и заинтересованите страни ще подготви набор от практики за „устойчиво управление на почвите“ — включително регенеративно земеделие в съответствие с агроекологичните принципи — адаптирани към голямото разнообразие от почвени екосистеми и видове почви, и ще определи неустойчивите практики за управление на почвите;

·ще предостави помощ на държавите членки за осъществяването на инициативата „БЕЗПЛАТНО ИЗПИТВАНЕ НА ТВОЯТА ПОЧВА“ с национални средства;

·заедно с държавите членки ще създаде мрежа за високи постижения на специалистите и приобщаваща мрежа от посланици на УУП, включително по въпросите на регенеративното и биологичното земеделие, като по този начин ще се осигури връзка между заинтересованите страни извън академичните среди и участниците от сектора на селското стопанство. За тази цел ще се надгражда върху работата по линия на живите лаборатории и водещите инициативи в рамките на мисията „Пакт за почвите за Европа“ (вж. раздел 5.3);

·в контекста на ОСП и в тясно сътрудничество с държавите членки ще продължи да разпространява успешни решения за устойчиво управление на почвите и хранителните вещества, включително чрез националните мрежи на селските райони по програмата за развитие на селските райони, консултантските услуги в областта на селското стопанство и AKIS, както и Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI);

·ще насърчава УУП чрез поемане на доброволни ангажименти между участниците в продоволствената система съгласно Кодекса за поведение на ЕС относно отговорни практики в областта на храните и маркетинга;

·ще отдаде значение на изключителните постижения и новаторските инициативи за устойчиво управление на почвите чрез задълбочаване на сътрудничеството с общността на земеделските стопани, например чрез Европейската награда за управление на почвите, която се присъжда на собственици на земя 79 ;

·ще продължи да подкрепя Глобалното партньорство в областта на почвите при насърчаването на устойчивото управление на почвите в световен мащаб;

·до 2023 г. ще предложи законодателна рамка за устойчива продоволствена система на ЕС, както е посочено в стратегията „От фермата до трапезата“.

·надлежно да включат в своите програми по линия на политиката на сближаване на ЕС опазването, възстановяването и устойчивото използване на почвите, като използват пълноценно насоките на ЕС за включване на екосистемите и на техните услуги в процеса на вземане на решения 80 ;

·да гарантират, че ОСП генерира значителен принос за поддържането и подобряването на здравето на почвите в съответствие с анализа на стратегическите планове по ОСП и оценката на нуждите. Това трябва да се постигне, наред с другото, чрез приемане на амбициозни стратегически планове по ОСП, в които се предвиждат достатъчно интервенции по линия на екологосъобразната архитектура 81 , в съответствие с препоръките на Комисията относно ОСП. Комисията ще продължи да осигурява необходимите насоки и да оценява приноса и съгласуваността на тези планове за постигането на целите на Зеления пакт;

·да установят инициативата „БЕЗПЛАТНО ИЗПИТВАНЕ НА ТВОЯТА ПОЧВА“ на подходящото равнище.

4.2. Предотвратяване на опустиняването

·ще установи методика и съответни показатели, като се започне с трите показателя на UNCCD, така че да се оцени степента на опустиняване и влошаване на качеството на земите в ЕС;

·ще предложи на държавите членки да се обяви, че ЕС е засегнат от опустиняване съгласно UNCCD, и ще продължи да насърчава държавите членки да участват в програмата на ООН за определяне на цели за неутралност по отношение на деградацията на земите (LDN);

·с подкрепата на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и Съвместния изследователски център (JRC) ще публикува информация за състоянието на влошаването на качеството на земите и опустиняването в ЕС на всеки пет години;

·ще продължи да подкрепя ключови инициативи, като например инициативата „Великата зелена стена“ 89 и „Повторно озеленяване на Африка“ 90 , и да предоставя помощ по въпроси, свързани със земята/почвите, в рамките на сътрудничеството за развитие.

·в съответствие с действията, предвидени в стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата 91 , да приемат подходящи дългосрочни мерки за предотвратяване и смекчаване на влошаването на качеството на земите, по-специално чрез намаляване на потреблението на вода и чрез адаптиране на културите към наличността на вода на местно равнище, в съчетание с по-широкообхватно използване на планове за управление на сушите и прилагане на устойчиво управление на почвите.

4.3. Предотвратяване на замърсяването на почвата

·ще преразгледа Директивата относно устойчивата употреба на пестициди 94 и до 2022 г. ще извърши оценка на Директивата относно утайките от отпадъчни води;

·ще подобри и хармонизира начина, по който се отчитат качеството и биологичното разнообразие на почвите в оценките на ЕС относно риска от химикали, добавки в храни и фуражни добавки, пестициди, торове и др. Тя ще направи това в рамките на инициативата „Едно вещество — една оценка“ и в сътрудничество с Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), ЕАОС, JRC и държавите членки;

·ще ограничи умишлено използваните пластмасови микрочастици съгласно Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) и до 2022 г. ще разработи мерки относно непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици. След като някои държави членки започнаха процеса на ограничаване, Комисията ще подготви ограничаване съгласно REACH за всички несъществени употреби на пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), с което се предотвратяват емисиите им в околната среда, включително почвата, и също така до 2022 г. ще разработи рамка на политиката относно биотехнологичните, биоразградимите и компостируемите пластмаси.

·до юли 2024 г. ще приеме критерии за биоразградимост за определени полимери, като например покриващи агенти и фолиа за мулчиране в селското стопанство, съгласно Регламента на ЕС относно продуктите за наторяване. Пределните граници на замърсителите в ЕС продуктите за наторяване ще бъдат преразгледани до юли 2026 г. като част от общия преглед на този регламент.

4.4.Възстановяване на увредени почви и на замърсени терени

Увредените почви губят частично или напълно способността си да осигуряват многобройните свои функции и услуги. В някои случаи прибягването до устойчиво управление на почвите позволява да се възвърне здравето на почвата, в резултат на което се постига пълно възстановяване след няколко години (например в случай на загуба на въглерод и биологично разнообразие или уплътняване и ерозия на най-горния плодороден слой). В други случаи са необходими мерки за активно възстановяване, които понякога позволяват само частично възстановяване (например за запечатани, опустинени, засолени или подкиселени почви). В стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Комисията обяви, че през 2021 г. ще представи предложение за правно обвързващи количествени цели на ЕС за възстановяване на природата, насочени към укрепване на увредените екосистеми, и по-специално на екосистемите, които имат най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод, за предотвратяване на природните бедствия или за намаляване на въздействието от тях. Уви, понякога увреждането е необратимо.

- ще извърши оценка дали е осъществимо въвеждането на сертификат за здравето на почвите при сделки със земя, така че на купувачите да се предоставя информация за основните характеристики и здравето на почвите на терена, който възнамеряват да закупят.

·в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни ще улесни диалога и обмена на знания за методиките за оценка на риска от замърсяване на почвите и ще определи най-добри практики;

·до 2024 г. ще разработи списък с приоритети на ЕС за замърсителите, пораждащи сериозно безпокойство и/или все повече безпокойство, които водят до значителни рискове за качеството на почвите в Европа и във връзка с които са необходими бдителност и приоритетни действия на европейско и национално равнище;

·до 2022 г. ще преразгледа Директивата относно емисиите от промишлеността 104 , а до 2023 г. ще извърши оценка на Директивата относно екологичната отговорност 105 , включително по отношение на определението за нанасяне на щети на почвата и ролята на финансовата сигурност.

·да създадат система от сертификати за здравето на почвите при сделки със земя с подкрепата на научноизследователската програма на ЕС и мисията „Пакт за почвите за Европа“, ако такава не е включена в закона за здравето на почвите.

5.Трябва да знаем повече за почвите

5.1. Почвите и програмата в областта на цифровите технологии

·ще увеличи използването на цифрови инструменти и на програмата „Коперник“ и ще разчита на JRC за доусъвършенстването на Обсерваторията на ЕС за почвите (EUSO) 112 , както и на ЕАОС за разработването на Информационната система за земята в Европа (LISE) с помощта на продукти за геопространствен анализ;

·Насърчаване и подпомагане на държавите членки да създадат инструменти за устойчивост на земеделските стопанства по отношение на хранителните вещества (FaST) като част от консултантските услуги в областта на селското стопанство в рамките на новата ОСП. Такива инструменти ще предоставят на земеделските стопани препоръки относно използването на торове в съответствие с действащото законодателство и въз основа на наличните данни и знания.

·ще подобри капацитета за моделиране на свързаните с почвите процеси в рамките на инициативата „Дестинация Земя“ 113 на Комисията в сътрудничество с мисията „Пакт за почвите за Европа“ по линия на програма „Хоризонт Европа“.

5.2. Данни за почвите и мониторинг на почвите

·след оценка на въздействието и като част от закона за здравето на почвите ще обмисли разпоредби за мониторинга на почвите и биологичното разнообразие на почвите и за докладването относно състоянието на почвите чрез надграждане върху съществуващите национални и европейски схеми, включително модула за почвите в LUCAS; като част от оценката на въздействието ще обмисли осигуряването на правно основание за проучването на почвите в LUCAS, така че целите, условията, финансирането, достъпът до земя, използването на данни и въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот, да бъдат установени в законодателството;

·чрез проучванията на почвите в рамките на LUCAS ще осигури хармонизиран общоевропейски мониторинг на промените в съдържанието на органичен въглерод в почвите и на запасите от въглерод, като допълни докладите на държавите членки съгласно Регламента относно ЗПЗГС;

·ще работи за интегрирането на модул за замърсяване в бъдещото проучване на почвите в рамките на LUCAS 119 за 2022 г. с цел по-добро разбиране и очертаване на проблема с дифузното замърсяване на почвите 120 в ЕС, както и ще определи перспективите за чисти почви като част от интегрираната рамка за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване;

·във връзка със създаването на EUSO:

oс помощта на Европейската съвместна програма за управление на земеделските почви 121 ще определи пропуските в мониторинга на почвите, като провежда диалог с държавите членки и други ключови заинтересовани страни;

oще разработи информационно табло за почвите с набор от надеждни показатели за почвите, което ще интегрира тенденции и прогнози;

oще разработи списък на почвената биота в ЕС с цел мониторинг и по-добро разбиране на биологичното разнообразие на почвите.

5.3. Научни изследвания и иновации в областта на почвите

·ще прилага амбициозни пътни карти за научни изследвания и иновации с цел увеличаване на базата от знания за управление на почвите и разширяване на достъпа до резултатите от научноизследователските дейности и използването им;

·ще продължи да предоставя значително финансиране за i) научноизследователски решения за увеличаване на биологичното разнообразие на почвите; ii) борба с влошаването на качеството на почвите; iii) пилотни новаторски технологии за отстраняване на замърсяването;

·ще насърчи разработването и използването на цифрови и дистанционни датчици, приложения и ръчни уреди за вземане на проби с цел оценка на качеството на почвата.

6.Създаване на условия за преход към здрави почви

6.1. Частно финансиране и финансиране от ЕС

·през 2022 г. ще публикува насоки с преглед на наличните възможности за финансиране от ЕС с цел опазване, устойчиво управление и възстановяване на почвите, след като бъдат определени ясно всички приоритети и целеви области за периода 2021—2027 г.;

·ще насърчи инвестициите в проекти, при които почвите се управляват устойчиво и не им се нанасят значителни вреди в съответствие с Регламента на ЕС за таксономията 129 и свързаните с него делегирани актове.

6.2. Грамотност и обществена ангажираност по отношение на почвите

·ще стартира инициатива за ангажираност във връзка с грамотността по отношение на почвите и за повишаване на осведомеността в тази област въз основа на успешния пример с „океанската грамотност“ 130 ;

·ще улесни и насърчи обмена на най-добри практики за комуникация и ангажираност по отношение на почвите, като създаде портал на EUSO и информационни мрежи, насочени към постигането на здрави почви;

·ще интегрира въпроса за увреждането на почвите в общата европейска референтна рамка за компетенции в областта на устойчивостта 131 , така че да развие понятието за грамотност по отношение на почвите сред европейските граждани;

·ще осъществи всеобхватен набор от действия за комуникация, образоване и ангажираност на гражданите с цел насърчаване на здравето на почвите на различни равнища и доближаване на почвите до ценностите на гражданите въз основа на мисията „Пакт за почвите за Европа“ и Обсерваторията на ЕС за почвите.

7.Заключения

(1) Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) (2020 г.), State of knowledge of soil biodiversity – Status, challenges and potentialities (Знания за биологичното разнообразие на почвите — състояние, предизвикателства и потенциал).

(2) Институт по световните ресурси (2019 г.), Creating a sustainable food future (Изграждане на бъдеще на основата на устойчиво произведени храни).

(3) Европейска комисия (2021 г.), Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата — оценка на въздействието .

(4) Европейска комисия (2005 г.), Почвен атлас на Европа.

(5) Европейска комисия (2020 г.), Грижата за почвите е грижа за живота.

(6) Европейска агенция за околна среда (ЕАОС) (2019 г.), The European Environment: State and Outlook 2020 (Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.).

(7) Panagos P. и др. (2015 г.), The new assessment of soil loss by water erosion in Europe (Нова оценка на загубата на почви поради водна ерозия в Европа).

(8) https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/dashboards/land-take-statistics#tab-based-on-data

(9) Европейска комисия (2021 г.), „Отчитане на екосистемите и техните услуги в Европейския съюз“ (INCA).

(10) Световен бизнес съвет за устойчиво развитие (2018 г.), The business case for investing in soil health. (Икономическа обосновка за инвестиране в здравето на почвите).

(11) Оценявани на 50 милиарда евро в доклада на Комитета на мисията за опазване на здравето на почвите и храните (2020 г.), “Caring for soil is caring for life” („Грижата за почвата e грижa за живота“), https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/4ebd2586-fc85-11ea-b44f-01aa75ed71a1/

(12) Междуправителствена научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) (2018 г.), The assessment report on land degradation and restoration (Доклад за оценка на влошаването на качеството на земите и тяхното възстановяване).

(13) Nkonya и др. (2016 г.), Economics of Land Degradation and Improvement - A Global Assessment for Sustainable Development (Икономика на влошаването и подобряването на качеството на земите — глобална оценка за устойчиво развитие).

(14) Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., COM(2020) 380.

(15) Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, COM(2021) 82.

(16) Организация на обединените нации (2015 г.), „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“.

(17) Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., COM(2020) 380.

(18) Предложение за преразглеждане на Регламента относно ЗПЗГС, COM(2021) 554.

(19) Рамковата директива за водите 2000/60/ЕО .

(20) Стратегия на ЕС „От фермата до трапезата“, COM(2020) 381.

(21) Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., COM(2020) 380.

(22) Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, COM(2011) 571.

(23) Седма програма на Европейския съюз за действие за околната среда, Решение № 1386/2013/ЕС.

(24) Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400.

(25) Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата.

(26) Предложение за преразглеждане на Регламента относно ЗПЗГС, COM(2021) 554.

(27) Стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, COM(2021) 82.

(28) Изисквания, свързани със специфични аспекти на опазването на почвите, например в Директивата относно утайките от отпадъчни води, Директивата относно емисиите от промишлеността, общата селскостопанска политика, Директивата относно екологичната отговорност, Рамковата директива относно отпадъците, Регламента относно ЗПЗГС.

(29) Тематична стратегия за опазване на почвите, COM(2006) 231.

(30) Европейският парламент, Европейската сметна палата, Комитетът на регионите, ЕАОС в доклада си за състоянието и перспективите на околната среда за 2020 г., гражданите и заинтересованите страни, участвали в обществената консултация; вж. SWD(2021)xxx за подробности.

(31) Например експертен опит от стопански и професионални организации, от академични и научни организации и гражданското общество.

(32) Предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 и на Регламент (ЕС) 2018/1999, COM(2021) 554 .

(33) Осъществяване на Европейския зелен пакт: пакет „Подготвени за цел 55“ .

(34) Изчислено от информация, извлечена от националните данни, подадени за годишната инвентаризация на емисиите на парникови газове в ЕС.

(35) Европейска комисия (2021 г.), Ръководство с технически насоки: създаване и прилагане на основани на резултатите механизми за улавяне на въглероден диоксид в земеделието в ЕС . Данните са от 2016 г., включително от Обединеното кралство.

(36) Европейска комисия (2018 г.), задълбочен анализ в подкрепа на това е наличен в COM(2018) 773: Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика .

(37) Lugato и др. (2014 г), Potential carbon sequestration of European arable soils estimated by modelling a comprehensive set of management practices (Потенциално улавяне на въглерод в европейските обработваеми земи, прогнозирано чрез моделиране на всеобхватен набор от управленски практики).

(38) Европейска комисия (2021 г.), Ръководство с технически насоки: създаване и прилагане на основани на резултатите механизми за улавянето на въглероден диоксид в земеделието в ЕС .

(39) Европейска комисия (2021 г.), Ръководство с технически насоки: създаване и прилагане на основани на резултатите механизми за улавянето на въглероден диоксид в земеделието в ЕС .

(40)

www.globalpeatlands.org

(41) www.4p1000.org

(42) Инициатива на Европейската комисия за улавянето на въглероден диоксид в земеделието, „Изменение на климата — възстановяване на устойчивите въглеродни цикли“ .

(43) Принципи на ЕС за устойчиви суровини .

(44) В съответствие с член 2, параграф 1, буква в) от Рамковата директива относно отпадъците (Директива 2008/98/ЕО), от обхвата на тази директива се изключват незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан. Повторно използваните изкопани почви също не се докладват като отпадък.

(45) Европейска комисия (2020 г.), „Проучване в подкрепа на изготвянето на насоки на Комисията относно определението за насипване на отпадъци“.

(46) Pistocchi A. и др. (2015 г.), Soil sealing and flood risks in the plains of Emilia-Romagna, Italy (Запечатване на почвите и рискове от наводнения в равнините на Емилия-Романя, Италия).

(47) Европейска комисия (2012 г.), Задълбочен доклад: запечатване на почвите.

(48) Производственият капацитет на изгубената поради запечатване земеделска земя между 1990 и 2006 г. в държавите от ЕС се равнява на 6 милиона тона пшеница годишно (Gardi и др. (2014 г.).

(49) Консултативен научен съвет на европейските академии (2018 г.), Opportunities for soil sustainability in Europe (Възможности за устойчивост на почвите в Европа).

(50) Въздействието на общото потребление в ЕС се оценява на обезлесени над 9 милиона хектара между 1990 и 2008 г., за да се отговори на вноса на растителни култури и селскостопански животни в ЕС. Източник: Проучване относно въздействието на потреблението — гори — околна среда .

(51) Германия планира да запечатва по-малко от 30 хектара на ден до 2030 г.; Австрия бе определила цел от 2,5 хектара на ден до 2010 г.; два белгийски региона (съответно Фландрия и Валония) са определили цели за намаляване на усвояването на земя до нула съответно до 2040/2050 г.

(52) Рециклиране и уплътняване на земя — ЕАОС .

(53) Вж. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., основен ангажимент 11 от Плана за възстановяване на природата: До 2030 г. градовете с най-малко 20 000 жители да разполагат с амбициозни планове за екологизиране.

(54) Насоки за най-добри практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвата, Работен документ на службите на Комисията SWD(2012) 101.

(55) Чехия е предвидила пет класа на защита на земеделската земя с цел опазване на най-ценните и плодородни почви от усвояването на земя.

(56) ЕАОС (2019 г.), Land and soil in Europe (Земята и почвата в Европа).

(57) Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400.

(58) Например: програма „Хоризонт 2020“ (Затваряне на цикъла на хранителните вещества) и програма „Хоризонт Европа“ (Въздействие върху околната среда и компромиси между алтернативни продукти за наторяване на световно/местно равнище).

(59) Fortuna, A. (2012 г.), The Soil Biota (Почвената биота). Nature Education Knowledge.

(60) Brevik и др. (2020 г.), Soil and human health: current status and future needs (Почвата и човешкото здраве: настоящо състояние и бъдещи нужди) .

(61) Yu Imai и др. (2019 г.), A new antibiotic selectively kills Gram-negative pathogens (Нов антибиотик селективно убива грам-отрицателни патогени) .

(62) One Health (who.int) .

(63) Wall и Six (2015 г.), Give soils their due (Да отдадем дължимото на почвата) .

(64) Pickles и др. (2017 г.), Mycorrhizal Networks and Forest Resilience to Drought (Микоризните мрежи и устойчивостта на горите на суша) . Micorrhizal Mediation of Soil (Микоризна медиация на почвата), стр. 319—339 .

(65) Съвместен изследователски център (2021 г.), Baseline distribution of invasive alien species added to the Union list in 2019 (Изходно разпределение на инвазивните чуждоземни видове, добавени в списъка на Съюза през 2019 г.) .

(66) Регламент (ЕС) № 1143/2014 относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове.

(67) https://www.cbd.int/meetings/COP-15

(68) ФАО (2020 г.), State of knowledge of soil biodiversity – Status, challenges and potentialities (Знания за биологичното разнообразие на почвите — състояние, предизвикателства и потенциал).

(69) Европейско партньорство за иновации за селското стопанство .

(70) IUCN (2020 г.), Common ground: restoring land health for sustainable agriculture (Обща земя: възстановяване на здравето на земите с цел устойчиво земеделие) .

(71) Добри земеделски и екологични практики (ДЗЕП) в рамките на ОСП; https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/income-support/cross-compliance_bg#gaec

(72) Принципите Pro Silva, https://www.prosilva.org/close-to-nature-forestry/pro-silva-principles/

(73) ФАО (2017 г.), Voluntary Guidelines for Sustainable Soil Management (Доброволни насоки за устойчиво управление на почвите).

(74) Gattinger A. и др (2012 г.), Enhanced top soil carbon stocks under organic farming (Подобряване на въглеродните запаси в най-горния почвен слой при биологичното земеделие).

(75) https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/cap-glance_bg

(76) Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г., COM(2021) 572 final.

(77) https://www.gissol.fr/le-gis/programmes/base-de-donnees-danalyses-des-terres-bdat-62

(78) Вж. Кодекса за поведение на ЕС относно отговорни практики в областта на храните и маркетинга, https://ec.europa.eu/food/horizontal-topics/farm-fork-strategy/sustainable-food-processing/code-conduct_en

(79) Награда за управление на почвите и земята (europeanlandowners.org) .

(80) SWD(2019) 305, Насоки на ЕС относно включването на екосистемите и на техните услуги в процеса на вземане на решения.

(81) Екосхеми и развитие на селските райони, както и амбициозно „добро селскостопанско и екологично състояние“.

(82) Вж. например https://indicators.report/targets/15-3/

(83) Вж. платформата за докладване на UNCCD: https://prais.unccd.int/unccd/reports

(84) ЕАОС (2019 г.), Climate change adaptation in the agriculture sector in Europe (Адаптация към изменението на климата в сектора на селското стопанство в Европа).

(85) България, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия. Източник: Европейска сметна палата (2018 г.) Информационен документ. „Опустиняването в ЕС“.

(86) Специален доклад № 33/2018 на ЕСП: Борба с опустиняването в ЕС — нарастваща заплаха, която изисква повече действия .

(87) ЕАОС (2019 г.), Адаптация към изменението на климата в сектора на селското стопанство в Европа .

(88) Вж. препоръките от оценката на вторите планове за управление на речни басейни.

(89) https://www.greatgreenwall.org/

(90) https://regreeningafrica.org/

(91) Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, COM(2021) 82.

(92) Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400.

(93) Европейска агенция за околна среда (2021 г.), Замърсяване на земята и почвата — широко разпространено, вредно и нарастващо .

(94) Директива 2009/128/EО.

(95) Път към здравословна планета за всички, План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, COM(2021) 400.

(96) https://ec.europa.eu/environment/chemicals/mercury/regulation_en.htm

(97) Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети.

(98) Решение на Съда от 9 март 2010 г. по съединени дела C-379/08 и C-380/08, ERG aos.

(99) Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността.

(100) Замърсяването в по-ранен период е извършено преди влизането в сила на националното законодателство или правото на ЕС. При безстопанствените терени замърсителят не може да бъде установен, вече не съществува или не може да поеме разходите за възстановяване, например поради обявяване в несъстоятелност.

(101) Резолюция 3/4 на UNEA-3 относно околната среда и здравето и Резолюция 3/6 на UNEA-3 относно управлението на замърсяването на почвите, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (ЦУР 3.9 и 15.3), Конвенцията Минамата (член 12), Стокхолмската конвенция (член 6), Декларацията от Острава на шестата министерска конференция за околна среда и здраве.

(102) https://echa.europa.eu/bg/-/21-551-chemicals-on-eu-market-now-registered

(103) SWD(2020) 249 относно полифлуороалкилирани и перфлуороалкилирани съединения (PFAS), придружаващ Стратегията за устойчивост в областта на химикалите.

(104) Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността.

(105) Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност.

(106) Европейска стратегия за данните, COM(2020) 66.

(107) Директива INSPIRE (Директива 2007/2/ЕО).

(108) Стратегия „От фермата до трапезата“, COM(2020) 381.

(109) SWD(2021) 140 final .

(110) Инструмент за устойчивост на земеделските стопанства, вж. https://fastplatform.eu

(111) Услуга за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ (CLMS) .

(112) https://ec.europa.eu/jrc/en/eu-soil-observatory

(113) Вж. https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/destination-earth

(114)

https://webgate.ec.europa.eu/fpfis/wikis/display/SOIL/National+monitoring+systems

(115) Директива INSPIRE (Директива 2007/2/ЕО).

(116) Вж. също ЕАОС (2021 г.), Soil monitoring in Europe - Indicators and thresholds for soil quality assessments (Мониторинг на почвите в Европа — показатели и прагове за оценка на качеството на почвите) https://www.eea.europa.eu/publications/soil-monitoring-in-europe-indicators-and-thresholds/

(117) Директива 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, член 9.

(118) Регламент (ЕС) 2018/841 относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

(119) LUCAS — Европейски център за данни за почвите — Европейска комисия .

(120) По този въпрос се работи в координация с други инициативи за мониторинг, като например процеса за изготвяне на списъка на ЕС с наблюдавани подземни води.

(121) Европейска съвместна програма SOIL — към интелигентно по отношение на климата и устойчиво управление на земеделските почви .

(122) https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/environment/bioeconomy/food-systems/food-2030_en

(123)

Soil health for stronger farms? We can measure that (Здрави почви за по-силни земеделски стопанства? Можем да измерим това) (rabobank.com) .

(124) Например програмата Soil Capital .

(125) Microsoft uses blockchain modern technology to purchase soil carbon credit in Australia (Microsoft използва съвременни блокчейн технологии за закупуване на кредити за улавяне на въглерод в почвата в Австралия) .

(126) Living Soils initiative: Nestlé, McCain and Lidl address soil health in France (Инициативата „Живи почви“: Nestlé, McCain и Lidl предприемат действия за здравето на почвите във Франция) .

(127) Revive .

(128) Европейска комисия, C(2021) 1054 .

(129) Регламент (ЕС) 2020/852 за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088.

(130) https://oceanliteracy.unesco.org/

(131) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12985-Екологична-устоичивост-образование-и-обучение_bg

(132) https://www.eionet.europa.eu/countries/national-reference-centres/nrc-on-soil

(133) https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/missions-horizon-europe/soil-health-and-food_en

(134) http://www.fao.org/global-soil-partnership/regional-partnerships/europe/en/

Choose the experimental features you want to try