This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32000L0060
Directive 2000/60/EC of the European Parliament and of the Council of 23 October 2000 establishing a framework for Community action in the field of water policy
Директива 2000/60/EО на Европейския ларламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите
Директива 2000/60/EО на Европейския ларламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите
OB L 327, 22.12.2000, p. 1–73
(ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV) Този документ е публикуван в специално издание
(CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)
In force: This act has been changed. Current consolidated version: 20/11/2014
15/ 06 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
193 |
32000L0060
L 327/1 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
ДИРЕКТИВА 2000/60/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 23 октомври 2000 година
за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията (1),
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),
като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),
в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 18 юли 2000 г.,
като имат предвид, че:
(1) |
Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова. |
(2) |
Заключенията от семинара на равнище министри по политиката на Общността в областта на водите, състоял се във Франкфурт през 1988 г., подчертаха необходимостта от законодателство на Общността, касаещо качеството на околната среда. Съветът в Резолюцията си от 28 юни 1988 г. (5) помоли Комисията да представи предложения за подобряване на екологичните качества на повърхностните води в Общността. |
(3) |
Заключителната декларация на Министерския семинар за подземните води, състоял се в Хага през 1991 г., призна необходимостта от действия, посредством които да бъде избегнато дългосрочното влошаване на качеството и количеството на пресните води, и предложи да се състави програма за действие, която да се приложи до 2000 г., целяща устойчивото управление и опазване на ресурсите на пресните води. В своите резолюции от 25 февруари 1992 (6) и 20 февруари 1995 (7) Съветът поиска програма за действие за подземните води и преразглеждане на Директива 80/68/EИО на Съвета от 17 декември 1979 г. за опазването на подземните води от замърсяване с някои вредни и опасни вещества (8) като част от цялостната политика за опазване на пресните води. |
(4) |
Водите в Общността са под непрекъснатия натиск от нарастващите изисквания за достатъчни количества вода с добро качество, предназначена за всякакви цели. На 10 ноември 1995 г. Европейската агенция за околна среда представи в доклада си „Околната среда в Европейския съюз – 1995 г.“ осъвременени данни за състоянието на околната среда, потвърждавайки необходимостта от действия по опазване както на количеството, така и на качеството на водите в Общността. |
(5) |
На 18 декември 1995 г. Съветът одобри заключенията, изискващи между другото изгoтвянето на нова рамкова директива, която да установи основните принципи на устойчива политика в областта на водите в Европейския съюз, и покани Комисията да излезе със съответно предложение. |
(6) |
На 21 февруари 1996 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за политиката в областта на водите в Европейската общност, установяващо принципите на политиката на Общността в областта на водите. |
(7) |
На 9 септември 1996 г. Комисията представи предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за програма за действие за интегрирано опазване и управление на подземните води (9). В това предложение Комисията наблегна на необходимостта от установяване на процедура за регулиране водочерпенето на пресни води и за мониторинг на тяхното количество и качество. |
(8) |
На 29 май 1995 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за разумното използване и консервиране на влажните зони, което фокусира върху важните им функции за опазването на водните ресурси. |
(9) |
Необходимо е да се разработи интегрирана политика на Общността в областта на водите. |
(10) |
На 25 юни 1996 г. Съветът, на 19 септември 1996 г. Комитетът на регионите, на 26 септември 1996 г Икономическият и социален комитет, както и Европейският парламент на 23 октомври 1996 г. поискаха от Комисията да излезе с предложение за директива на Съвета, установяваща рамката за политиката на Общността в областта на водите. |
(11) |
Съгласно член 174 от Договора политиката на Общността за околната среда трябва да допринася за постигане целите на предпазване, опазване и подобряване качеството на околната среда посредством внимателното и рационално използване на природните ресурси, както и следва да се основава на принципите на предпазни и превантивни мерки, на принципа на приоритетно коригиране на екологичните щети при източника както и на принципа „замърсителят плаща“. |
(12) |
Съгласно член 174 от Договора при изготвяне на политиката си за околната среда, Общността следва да вземе предвид наличните научни и технически данни, условията на околната среда в различните региони на Общността, както и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на регионите ѝ, както и потенциалните предимства и недостатъци на действията или бездействията. |
(13) |
В Oбщността съществуват различни условия и нужди, които изискват съответните специфични решения. Тези различия следва да бъдат взети предвид при планирането и изпълнението на мерките, осигуряващи опазването и устойчивото използване на водите в рамките на речния басейн. Решенията следва да бъдат вземани съобразно условията, максимално близки до мястото на използването или засягането по някакъв начин на водите. Посредством създаването на програми от мерки, съобразени с регионалните и местните условия, следва да се дава приоритет на действия, които са в задълженията на, държавите-членки чрез изготвяне на прогpами от мерки, съобразени с регионалните и мeстните условия. |
(14) |
Успехът на настоящата директива зависи от близкото сътрудничество и съвместните действия на oбщностно ниво, на ниво държави-членки и на местно ниво, както и от информацията, консултациите и участието на обществеността, включително ползвателите. |
(15) |
Водоснабдяването е услуга от общ интерес, както е посочено и в съобщeнието на Комисията за услугите от общ интерес в Европа (10). |
(16) |
Необходимо е по-нататъшното интегриране на опазването и устойчивото управление на водите в други политики на Общността, като енергийната, транспортната, селскостопанската, рибарската, регионалната и туристическата. Настоящата директива следва да осигури основата за продължителен диалог и за развитие на стратегии за по-нататъшното интегриране на политиките на Общността. Настоящата директива може също да има значителен принос в другите области на сътрудничество между държавите-членки, inter alia, Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP). |
(17) |
Ефективната и съдържателна политика в областта на водите следва да вземе предвид чувствителността на водните екосистеми, намиращи се в близост до брега и естуарите или в заливи или относително затворени морета, тъй като равновесието им е силно повлияно от качеството на вътрешнотериториалните води, вливащи се в тях. Опазването на състоянието на водите в речните басейни ще осигури икономически ползи посредством приноса за опазването на рибните популации, включително и на крайбрежните такива. |
(18) |
Политиката на Общността в областта на водите изисква прозрачна, ефективна и съдържателна законова рамка. Общността следва да осигури общите принципи и цялостната рамка за действия. Настоящата директива следва да осигури именно рамката, както и да координира и интегрира и, в дългосрочна перспектива, доразвие общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на водите на Общността в съответствие с принципа на субсидиарност. |
(19) |
Настоящата директива цели поддържането и подобряването на състоянието на водната среда в Общността. Тази цел е предварително обвързана с качеството на разглежданите води. Контролът на количеството е допълнителен елемент в осигуряването на добро качество на водите и поради това следва да бъдат установени мерки за количествата, обслужващи целите за добро качество. |
(20) |
Количественото състояние на подземните води може да окаже въздействие върху екологичното качество на повърхностните води и земните екосистеми, свързани с подземния воден обект. |
(21) |
Общността и държавите-членки са страни в многобройни международни споразумения, съдържащи важни задължения по опазване на морските води от замърсяване, и по-специално — Конвенцията за опазване на морската среда на Балтийско море, подписана в Хелзинки на 9 април 1992 г. и одобрена с Решение 94/157/EО на Съвета (11), Конвенцията за опазване на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан, подписана в Париж на 22 септември 1992 г. и одобрена с Решение 98/249/EО на Съвета (12), както и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 г. и одобрена с Решение 77/585/EИО на Съвета (13), и протокола към нея за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, базирани на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г. и одобрен с Решение 83/101/EИО на Съвета (14). Настоящата директива следва да допринесе за спазването на тези задължения от държавите-членки и Общността. |
(22) |
Настоящата директива следва да допринесе за прогресивното намаляване на емисиите на опасни вещества във водите. |
(23) |
Необходими са общи принципи, за да се координират действията на държавите-членки за подобряване опазването на водите на Общността в качествено и количествено отношение, за осигуряване устойчивото използване на водите, за допринасяне за контрола на трансграничните проблеми с водите, за опазването на водните и земните екосистеми и влажните зони, зависещи директно от тях, както и за опазването и развитието на потенциалното използване на водите на Общността. |
(24) |
Доброто качество на водите ще допринесе за осигуряването на снабдяването с питейна вода на населението. |
(25) |
Следва да се установят общи дефиниции за състоянието на водите по отношение на качеството им и, където е необходимо за целите на опазването на околната среда — за количеството им. Следва да се установят екологични качествени стандарти, осигуряващи достигането на добро състояние на повърхностните и подземните води в Общността, както и предпазването им на ниво Общност от влошаване на състоянието. |
(26) |
Държавите-членки следва да се стремят да достигнат целта за поне добро състояние на водите посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като вземат предвид съществуващите изисквания в Общността. Там, където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано. В допълнение към изискванията за добро състояние по отношение на подземните води следва да се определят и да се отстраняват своевременно всякакви тенденции за нарастване концентрациите на каквито и да било замърсители в тях. |
(27) |
Основна цел на настоящата директива е пълното отстраняване на определени приоритетни опасни вещества и допринасяне за задържането на концентрациите им в морската среда близо до фоновите стойности за естествено намиращи се вещества. |
(28) |
По принцип повърхностните и подземните води са възстановим естествен ресурс; задачата за осигуряване доброто състояние на подземните води по-специално изисква възможно най-ранни действия и стабилно дългосрочно планиране на предпазващи мерки, допринасящи избягването на естественото закъснение в тяхното формиране и възстановяване. Това закъснение в подобрението следва да се вземе предвид в съответните времеви разчети при установяването на мерки за достигане на доброто състояние на подземните води и отстраняването на всякакви възходящи тенденции в концентрациите на замърсители в тях. |
(29) |
За да се разпределят разходите по прилагането, допустимо е държавите-членки да възприемат поетапно прилагане на програмите от мерки, изискуеми по настоящата директива за достигане на целите, заложени в нея. |
(30) |
За да се постигне пълно и съдържателно прилагане на настоящата директива, всяко удължаване на сроковете следва да се направи след прилагане на подходящи, ясни и прозрачни критерии и да бъде преценено от държавите-членки в съответните им планове за управление на речните басейни. |
(31) |
В случаите, когато воден обект е засегнат до такава степен от дейността на човека или състоянието му по естествен начин е такова, че не е целесъобразно, ефикасно или разумно да се цели достигането на добро състояние, за него следва да се приложат по-либерални качествени стандарти, отново основани на подходящи, ясни и прозрачни критерии, както и всички възможни практически действия за опазване от по-нататъшното влошаване на състоянието му. |
(32) |
Може да съществуват основания за отклонения от изискванията за достигане на добро състояние или опазването от по-нататъшно влошаване на състоянието, например когато това е вследствие на изключителни или непредвидени обстоятелства, като наводнения и разливи или по причини от надделяващ обществен интерес, нови въздействия и промени във физическите характеристики в повърхностния воден обект или колебания в нивата на подземен воден обект. В тези случаи следва да се осигури предприемането на всички възможни практически действия за опазване от и намаляване на вредното въздействие върху състоянието на водния обект. |
(33) |
За всеки речен басейн следва да се преследват целите за достигане на добро състояние, и то така, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи на една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система. |
(34) |
За целите на опазване на околната среда е необходимо по-пълното интегриране на количествените и качествените аспекти, касаещи повърхностните и подземните води, като се вземат предвид естествените условия в хидроложкия цикъл. |
(35) |
В рамките на речни басейни, където водоползването може да има трансграничен ефект, изискванията за достигане на екологичните качествени стандарти, произтичащи от настоящата директива, и по-специално — програмите от мерки, следва да се координират за цялата територия на речния басейн. За речни басейни, достигащи извън границите на Общността, държавите-членки следва да положат усилия за осигуряване на подходяща координация със съответните държави, нечленуващи в Общността. Настоящата директива следва да допринесе за прилагането на задълженията на Общността по международните конвенции за опазване и управление на водите, особено за Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансгранични водни течения и международни езера, одобрена с Решение 95/308/EО на Съвета (15), и всички следващи споразумения за прилагането ѝ. |
(36) |
Необходимо е да се направи анализ на характеристиките на речния басейн и влиянието на човешките дейности, както и икономически анализ на водоползването. Развитието в състоянието на водите следва да бъде предмет на мониторинг от държавите-членки на систематична и сравнима основа на цялата територия на Общността. Тази информация е необходима, за да се осигури стабилна основа, върху която държавите-членки да създават програмите от мерки, целящи достигането на целите, поставени от настоящата директива. |
(37) |
Държавите-членки следва да определят водите, използвани за черпене на питейни води, и да осигурят съответствието им с Директива 80/778/EИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (16). |
(38) |
Използването на икономически инструменти от държавите-членки като част от програмите от мерки е подходящо. Принципът за възстановяване разходите за услугите, включително разходите за околната среда и източниците, свързани с увреждането или отрицателното въздействие върху водната среда, следва да се има предвид, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За тази цел ще е необходимо изготвянето на икономически анализ на услугите в областта на водите, основаващ се на дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането на вода в района на речния басейн. |
(39) |
Необходимо е пълното предпазване от или намаляването на въздействието на инциденти, при които водите са аварийно замърсявани. В програмата от мерки следва да се включат и такива, целящи постигането ѝ. |
(40) |
Предвид предотвратяването и контрола на замърсяването политиката в областта на водите на Общността следва да бъде базирана на комбинирания подход, използващ контрол на замърсяването при източника, посредством установяване на норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти. |
(41) |
По отношение количеството на водите следва да се установят общи принципи за контрол на водочерпенето и прекратяването му с цел осигуряване екологична устойчивост на засегнатите водни системи. |
(42) |
За някои групи и семейства замърсители следва да бъдат установени общи екологични качествени стандарти като минимални изисквания на законодателството на Общността. Следва да се осигурят разпоредби на ниво Общност за приемането на такива стандарти. |
(43) |
Замърсяването от заустване, емитиране или изпускане на приоритетни опасни вещества следва да бъде напълно или поетапно прекратено. По предложение на Комисията Европейският парламент и Съветът следва да определят веществата, разглеждани като приоритетни, както и специфичните мерки, които следва да бъдат предприети за отстраняване замърсяванията с такива вещества, като вземат предвид всички значими източници и определят ефективните ценови пропорционални нива, както и комбинацията от използвани подходи. |
(44) |
При определянето на опасните вещества следва да се има предвид принципът на превантивни мерки, като се разчита конкретно на определянето на всички потенциални отрицателни въздействия на продукта и на научната оценка на риска. |
(45) |
Държавите-членки следва да предприемат мерки за отстраняване замърсяването на повърхностните води с приоритетни вещества и прогресивно да намаляват замърсяванията с всички други вещества, които биха им попречили да постигнат целите за повърхностните водни обекти. |
(46) |
За да се осигури участието на обществеността, включително потребителите на вода, в създаването и актуализирането на плановете за управление на речните басейни, необходимо е да бъде предоставена съответната информация за планираните мерки, както и да се докладва за напредъка в прилагането им, с оглед включването на обществеността преди вземането на окончателните решения относно мерките. |
(47) |
Настоящата директива следва да предостави механизмите, предотвратяващи пречките в напредъка в подобряване състоянието на водите, когато това попада извън обсега на законодателството на Общността в областта на водите, с оглед създаването на подходящи стратегии на Общността за избягването на тези пречки. |
(48) |
Комисията следва ежегодно да представя осъвременен план за всички инициативи, които тя смята да предложи в областта на водите. |
(49) |
За осигуряването на последователен подход на Общността като част от настоящата директива следва да бъдат установени техническите спецификации. Важна стъпка напред са критериите за оценка състоянието на водите. Някои технически елементи следва да бъдат адаптирани към техническото развитие на стандартизацията на методите за мониторинг, пробовземане и анализ посредством съответната процедура на комитета. За нуждите на пълното разбиране и прилагане на критериите за характеризиране на районите на речните басейни и оценка състоянието на водите Комисията може да приеме насоки за прилагане на тези критерии. |
(50) |
Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г., за установяване на процедура за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17). |
(51) |
Прилагането на настоящата директива следва да постигне ниво на опазване на водите, поне еквивалентно на установеното с предишни актове, поради което те ще бъдат отменени в момента на пълно прилагане на съответните разпоредби на настоящата директива. |
(52) |
Разпоредбите на настоящата директива възпроизвеждат от Директива 76/464/EИО (18) рамката за контрол на замърсяването с някои опасни вещества. По тази причина тя ще бъде отменена, когато съответните разпоредби на настоящата директива са напълно приложени. |
(53) |
Следва да се осигури пълно прилагане и налагане на съществуващото законодателство за опазване на водите. Необходимо е също да се осигури правилното въвеждане на разпоредбите за прилагане на настоящата директива в цялата Общност посредством съответни санкции, установени в законодателството на държавите-членки. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи |
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Цел
Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която:
a) |
предпазва от по-нататъшно влошаване и опазва и подобрява състоянието на водните екосистеми и, съобразно нуждите им, земните екосистеми и влажните зони, зависими директно от водните екосистеми; |
б) |
подпомага устойчивото използване на водите на база дългосрочно опазване на наличните водни ресурси; |
в) |
цели разгръщане на мерките по опазване и подобряване състоянието на водната среда, inter alia, посредством специфични мерки за прогресивно намаляване на заустванията, eмисиите и загубите от приоритетни вещества, както и пълното или поетапното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества; |
г) |
осигурява прогресивното намаляване замърсяването на подземните води и предотвратява по-нататъшното замърсяване, и |
д) |
допринася за намаляване на въздействието от наводнения и засушавания |
и поради това допринася за:
— |
осигуряването на достатъчно количество повърхностни и подземни води с добро качество, необходими за устойчивото, балансирано и равномерно използване на водите, |
— |
значителното намаляване на замърсяването на подземните води, |
— |
опазването на териториалните и морските води, и |
— |
достигане целите на съответните международни споразумения, включително на тези, целящи предотвратяване и елиминиране на замърсяването на морската среда, посредством действия на Общността съобразно член 16, параграф 3 за пълно или поетапно прекратяване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества с единствената цел за достигане концентрации в морската среда, близки до фоновите нива за естествено намиращите се вещества и близки до нулата за произведени от човека синтетични вещества. |
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива:
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
Тази концепция се прилага за целите на член 1 и икономическия анализ, изготвен съгласно член 5 и приложение III, буква б).
40.
Емисионните ограничения за веществата се прилагат нормално в точката, където емисиите напускат инсталацията, без при определянето им да се взема под внимание разреждането. С оглед индиректни изливания във водите може да бъде взет предвид ефектът от пречиствателни станции за отпадни води когато се определят граничните стойноcти на емисия за съответните инсталации, като се осигури еквивалентно ниво на опазване на околната среда и се гарантира, че това не води до повишаване нивата на замърсяването ѝ.
41.
Член 3
Координиране на административните разпоредби в рамките на районите на речните басейни
1. Държавите-членки определят индивидуални речни басейни в рамките на националните им територии, като за целите на настоящата директива ще ги определят като индивидуални райони на речни басейни. Малки речни басейни могат да се комбинират с по-големи такива или да се присъединяват към съседни малки басейни, за да формират индивидуален район на речен басейн, когато това е необходимо. На места, в които подземните води не следват точно определен речен басейн, те трябва да бъдат причислени към най-близкия или най-подходящия район на речен басейн. Крайбрежните води се определят към най-близкия или най-подходящия район или райони на речен басейн.
2. Държавите-членки осигуряват съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на съответен компетентен орган, за прилагането правилата на настоящата директива в рамките на всеки район на речен басейн на тяхната територия.
3. Държавите-членки осигуравят причисляването към международен район на речен басейн на всеки речен басейн, покриващ територията на повече от една държава-членка. По молба на засегнатите държави-членки Комисията ще подпомогне определянето на такъв международен район на речен басейн.
За целите на прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на всеки международен район на речен басейн на тяхна територия държавите-членки ще осигурят съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на компетентен орган.
4. Държавите-членки осигуряват координирането за целия район на речен басейн на изискванията на настоящата директива за постигане екологичните цели, установени съобразно член 4, и особено на програмите от мерки. Що се отнася до международните райони на речни басейни, държавите-членки осигуряват координирането съвместно, като за тази цел могат да използват съществуващи структури. По молба на засегнатите държави-членки Комисията подпомага установяването на програмите от мерки.
5. Когато район на речен басейн се простира извън територията на Общността, съответната държава-членка или държави-членки трябва да инициират установяването на подходяща координация със съответната държава, която не е член на Съюза, с цел постигане целите на настоящата директива за целия район на речен басейн. Държавите-членки осигуряват прилагане правилата на настоящата директива на тяхна територия.
6. Държавите-членки могат да определят като компетентен орган за целите на настоящата директива съществуващи национални или международни структури.
7. Държавите-членки определят компетентния орган в срока, посочен в член 24.
8. Държавите-членки предоставят на Комисията списък на компетентните си органи, както и на компетентните органи на всички международни структури, в които те участват, най-късно 6 месеца след датата по член 24. За всеки компетентен орган трябва да се предостави информацията по приложение I.
9. Държавите-членки уведомяват Комисията при всякакви промени в информацията съгласно параграф 8 в тримесечен срок от настъпването им.
Член 4
Екологични цели
1. За постигане пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни:
a) |
без това да влияе на съответните международни споразумения по член 1 за съответните страни; |
б) |
|
в) |
|
2. В случай че за един и същ воден обект е приложима повече от една цел по параграф 1, трябва да бъде приложена по-строгата.
3. Държавите-членки могат да определят даден воден обект като изкуствен или силно модифициран, когато:
a) |
промените в хидроморфологичните характеристики на обекта, за който трябва да се достигне добро състояние, ще имат значителен отрицателен ефект върху:
|
б) |
благоприятните цели за изкуствени или силно модифицирани характеристики на водния обект не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат достигнати по разумен начин с други средства, които са значително по-добри като екологична възможност. Всички подобни случаи и причините за тях се описват подробно в плановете за управление на речните басейни по член 13, като се преразглеждат на всеки 6 години. |
4. Сроковете, установени по параграф 1, могат да бъдат удължавани за целите на поетапното постигане на целите за водни обекти, за които е доказано, че липсва по-нататъшно влошаване на състоянието, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:
a) |
държавите-членки установят, че всички необходими подобрения в състоянието на водните обекти не биха могли да бъдат разумно постигнати в сроковете по този параграф поради поне една от следните причини:
|
б) |
удължаването на сроковете, както и причините за това са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13; |
в) |
продължаването на сроковете трябва да се ограничи максимум до 2 актуализации на плана за управление на речния басейн, освен в случаите, когато естествените условия са такива, че целите не могат да бъдат постигнати в този период; |
г) |
в плана за управление на речния басейн са посочени: обобщение на мерките по член 11, за които се счита, че е необходимо да се приложат с цел прогресивното достигане на добро състояние в продължения срок, причините за всяко значимо забавяне в действието на тези мерки, както и очакваните срокове за прилагането им. Преглед на прилагането на мерките и резюме на всички допълнителни мерки трябва да бъдат включени в актуализациите на плана. |
5. Държавите-членки могат да се стремят към по-малко строги екологични цели от изискуемите по параграф 1 за определени водни обекти, когато те са до такава степен засегнати от човешката дейност по член 5, параграф 1, или естествените им условия са такива, че постигането на тези цели е технически невъзможно или непропорционално скъпо и са постигнати всички условия, изброени по-долу:
a) |
екологичните и социо-икономически нужди, обслужвани от човешките дейности, не могат да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добрата екологична възможност и не са необходими непропорционални разходи; |
б) |
държавите-членки осигуряват:
|
в) |
в състоянието на засегнатия воден обект не се наблюдава по-нататъшно влошаване; |
г) |
установяването на най-либерални екологични цели, както и причините за това, са изрично посочени в плана за управление на речния басейн, изискуем по член 13 и тези цели се преразглеждат на всеки 6 години. |
6. Временното влошаване на състоянието на водните обекти няма да бъде нарушение на изискванията на настоящата директива, ако е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани, и особено силни наводнения и продължителни засушавания, или пък са в резултат на обстоятелства, предизвикани от непредсказуеми инциденти и при положение, че са изпълнени всички следващи условия:
a) |
предприети са всички практически действия за предпазване от по-нататъшно влошаване състоянието на водния обект, така че да бъдат достигнати целите на настоящата директива за другите водни обекти, незасегнати от тези обстоятелства; |
б) |
условията, съгласно които тези обстоятелства са изключителни или не са могли да бъдат предвидени, да са декларирани, включително приемането на съответни индикатори, и записани в плана за управление на речния басейн; |
в) |
мерките, които следва да се предприемат при такива извънредни обстоятелства да са включени в програмите от мерки и да не противоречат на възстановяване качеството на водния обект след отминаване на тези обстоятелства; |
г) |
ефекта от такива извънредни или непредвидими обстоятелства да се разглежда веднъж годишно и, съобразно причините по параграф 4, буква a), да се предприемат всички практически мерки за възстановяване на водния обект до състоянието му преди тези обстоятелства възможно най-скоро; и |
д) |
обобщение на последствията от обстоятелствата и предприетите съобразно букви a) и г) мерки да се включат в следващото актуализиране на плана за управление на речния басейн. |
7. Държавите-членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато:
— |
невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект, или |
— |
невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието |
и всички следващи условия са спазени:
a) |
предприети са всички практически действия за намаляване отрицателния ефект върху състоянието на водния обект; |
б) |
причините за тези модификации или промени в нивото са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13, като целите се преразглеждат всеки 6 години. |
в) |
причините за тези промени или модификации са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 са по-незначими от ползите от новите модификации или промени в нивото за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие; и |
г) |
полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водния обект, не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са по-добрата екологична възможност. |
8. При прилагането на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, държавите-членки осигуряват, че то не изключва постоянно или не е в противоречие с постигането на целите на настоящата директива за други водни обекти в рамките на същия район на речен басейн, както и съответствието с останалото екологично законодателство на Общността.
9. Трябва да се предприемат стъпки, гарантиращи при прилагането на новите разпоредби, включително параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, поне такова ниво на опазване, каквото е осигурено от съществуващото законодателство на Общността.
Член 5
Характеристики на района на речния басейн, преглед на въздействието на човешките дейности върху околната среда и икономически анализ на водоползването
1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв, попадащ на нейна територия, всяка държава-членка трябва да осигури:
— |
анализ на характеристиките му, |
— |
преглед на въздействието на човешките дейности върху състоянието на повърхностните и подземни води, и |
— |
икономически анализ на водоползването |
които да се извършат в съответствие с техническите спецификации, установени с приложения II и III и най-късно до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.
2. Посочените по-горе анализи и прегледи трябва да бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани най-късно 13 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.
Член 6
Регистър на защитените територии
1. Държавите-членки създават регистър или регистри на всички области в рамките на всеки район на речен басейн, определени като изискващи специално опазване съгласно специфичното законодателство на Общността за опазване на повърхностните и подземните им води или за консервиране на местообитанията и видовете им, зависещи директно от водите. Този регистър трябва да бъде завършен до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.
2. Регистърът или регистрите на защитените територии трябва да включва всички водни обекти, определени по член 7, параграф 1 и всички защитени територии, покрити от приложение IV.
3. За всеки район на речен басейн регистъра или регистрите трябва да бъде редовно преразглеждан и актуализиран.
Член 7
Води, използвани за водочерпене на питейна вода
1. За всеки район на речен басейн, държавите-членки трябва да определят:
— |
всички водни обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, с дебит по-голям от средно 10м3 на ден или обслужващи повече от 50 души, и |
— |
водните обекти, предвидени за такава употреба в бъдеще. |
В съответствие с приложение V, държавите-членки трябва да извършват мониторинг на обекти с дебит по-голям от средно 100м3 на ден.
2. За всеки воден обект, определен по параграф 1 и за постигане целите на член 4 и съответствие с изискванията на настоящата директива за повърхностни водни обекти, включващи качествените стандарти, установени на общностно ниво по член 16, държавите-членки осигуряват прилагането на съответен режим на пречистване на водите в съответствие със законодателството на Общността, така че ползваната вода да отговаря на изискванията на Директива 80/778/ЕИО, изменена с Директива 98/83/ЕО.
3. Държавите-членки осигуряват и съответното опазване за водни обекти, определени с цел избягване влошаването на тяхното качество, в случай на намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производството на питейна вода. Държавите-членки могат да определят предпазни зони около такива водни обекти.
Член 8
Мониторинг на състоянието на повърхностните, подземните води и защитените територии
1. Държавите-членки трябва да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн:
— |
за повърхностните води тези програми трябва да покриват:
|
— |
за подземните води тези програми трябва да покриват мониторинга на химическото и количествено състояние; |
— |
за защитените територии тези програми трябва да бъдат подпомагани от спецификациите, съдържащи се в законодателството на Общността, съгласно което е определена съответната защитена територия. |
2. Тези програми трябва да действат най-късно 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако в съответното законодателство не е предвидено друго. Подобен мониторинг трябва да бъде в съответствие с изискванията на приложение V.
3. В съответствие с процедурата, предписана от член 21, трябва да се установят технически спецификации и стандартизирани методи за анализ и мониторинг на състоянието на водите.
Член 9
Възвръщаемост на разходите за водни услуги
1. Държавите-членки се съобразяват с принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи, като се вземе предвид икономическият анализ, проведен съгласно приложение III, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.
До 2010 г. държавите-членки осигуряват
— |
водните ценови стратегии да осигуряват адекватни мотивации за ефективното използване на водните ресурси от ползвателите, което да допринесе за екологичните цели на настоящата директива; |
— |
адекватен принос във възстановяването на разходите за водни услуги на различните ползватели на вода, разпределени най-малко на промишлени, домашни и селскостопански, основаващ се на икономическия анализ по приложение III и предвиждащ прилагането на принципа „замърсителят плаща“. |
При гореспоменатите дейности, държавите-членки могат да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област.
2. В плановете за управление на речните басейни, държавите-членки трябва да докладват за планираните стъпки за прилагане на параграф 1, които ще допринесат за постигане екологичните цели на настоящата директива, както и за приносът на различните водоползватели във възвращаемостта на разходите за водни услуги.
3. Нито една разпоредба на този член не трябва да пречи на финансирането на определени превантивни или отстраняващи мерки за постигане целите на настоящата директива.
4. Държавите-членки не са в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, ако решат да не прилагат разпоредбите на второто изречение на параграф 1 в съответствие с вече установената практика, както и, съответно, разпоредбите на параграф 2 за определена водоползвателна дейност, ако това не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на настоящата директива. Причините за непълното прилагане на второто изречение от параграф 1, трябва да бъдат докладвани от държавите-членки в плана за управление на речния басейн.
Член 10
Комбиниран подход за точкови и дифузни източници
1. Държавите-членки контролират всички зауствания в повърхностни води по параграф 2, в съответствие с комбинирания подход, установен в този член.
2. Държавите-членки установяват и/или прилагат:
a) |
контрол на емисиите, основаващ се на най-добрите налични технологии; или |
б) |
съответни норми за допустими емисии; или |
в) |
в случаите на дифузни влияния, контролът да включва най-добрите екологични практики; |
установени във:
— |
Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (19), |
— |
Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води (20), |
— |
Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (21), |
— |
директивите, приети по член 16 на настоящата директива, |
— |
директивите, изброени в приложение IX, |
— |
всяко друго съответно законодателство на Общността |
най-късно 12 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако е предписано друго в споменатото законодателство.
3. Ако цел за качество или качествен стандарт, установени по настоящата директива, директивите, изброени в приложение IX, или някакво друго законодателство на Общността изискват по-строги условия от произтичащите от прилагането на параграф 2, трябва да бъде установен съответно по-строгият контрол на емисиите.
Член 11
Програми от мерки
1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава-членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките следващи от законодателството, прието на национално ниво и покриващи цялата територия на държавата-членка. Когато това е подходящо, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия.
2. Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки.
3. „Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от:
a) |
мерките изискуеми за прилагане на законодателството на Общността в областта на опазване на водите, включително мерките, изискуеми по законодателството съгласно член 10 и част A на приложение VI; |
б) |
мерките, считани за необходими за целите на член 9; |
в) |
мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4; |
г) |
мерките, необходими за съответствие с изискванията на член 7, включително тези за охранителни зони за намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производство на питейна вода; |
д) |
контролът върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води и събирането в резервоари на пресни повърхностни води, включващ и регистър или регистри на водочерпенето, както и изискването за предварително разрешение за водочерпене или събиране. Този контролен режим трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, обновява. От него държавите-членки могат да изключат водочерпене и събиране с незначително въздействие върху състоянието на водите; |
е) |
контрол, включващ изискване за предварително разрешение за изкуствено презареждане или подсилване на подземни водни обекти. Използваната вода може да произтича от всякакви повърхностни или подземни води, при условие че употребата на източника не е в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за източника на презареждания или подсилван подземен воден обект. Този тип контрол също трябва да бъде преразглеждан периодично и при необходимост обновяван; |
ж) |
за точкови зауствания, предизвикващи замърсяване се изисква предварително регулиране на процеса, като забрана за вкарване на замърсители във водите или предварително разрешаване, или регистрация, основаваща се на общи забрани и установяващи контрол върху емисиите на разглежданите замърсители, включително и контрола по членове 10 и 16. Тези процедури също следва периодично да бъдат преразглеждани и обновявани, когато е необходимо; |
з) |
за дифузни източници, предизвикващи замърсяване се предприемат мерки за предпазване или контролиране навлизането на замърсителите. Те могат да бъдат под формата на изискване за предварително регулиране, като забрана за вкарване на замърсители във водите, предварително разрешение или регистрация, основаваща се на общи забрани, когато няма такова изискване по други законодателни актове на Общността. Контролът следва да се преразглежда периодично и при необходимост - обновява; |
и) |
за всички останали значими отрицателни въздействия върху състоянието на водите по член 5 и приложение II, са особено важни мерките, осигуряващи съответствие на хидроморфологичните условия с постигането на изискуемото екологично състояние или добър екологичен потенциал за водни обекти, определени като изкуствени или силно модифицирани. Този тип контрол може да бъде под формата на предварително разрешително, основано на общи забрани, когато няма такова изискване по други актове на Общността. Той също следва да се преразглежда и обновява при необходимост; |
й) |
забрана за директно заустване на замърсители в подземните води, при спазване на следващите разпоредби.
|
к) |
в съответствие с действията, предприети съгласно член 16, мерките за елиминиране замърсяването на повърхностни води с веществата от списъка на приоритетните вещества съгласно член 16, параграф 2) и за прогресивно намаляване замърсяването с други вещества, които биха попречили на държавите-членки да достигнат целите за повърхностни водни обекти, определени в член 4; |
л) |
всички изискуеми мерки за предпазване от значителни увреждания, причинени от замърсители от технически инсталации, както и предпазване и/или намаляване въздействието от инцидентни замърсявания, например, в резултат на наводнения, включително посредством системи за откриване или предупреждение за такива събития, включително за инциденти, които не са могли да бъдат предвидени, всички мерки намаляващи риска за водните екосистеми. |
4. „Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа пълен списък на такива мерки.
Държавите-членки могат да приемат и други допълнителни мерки за да осигурят допълнителна защита или подобрение състоянието на водите от приложното поле на настоящата директива, включително и по прилагането на съответните международни споразумения, посочени в член 1.
5. В случай, че данни от мониторинг или друга информация сочат, че целите, установени по член 4 за даден воден обект не биха могли да бъдат постигнати, държавите-членки трябва да гарантирaт, чe:
— |
Се изследват причините за възможен неуспех; |
— |
Съответните разрешителни, включително предварителните се проверяват и подновяват когато е необходимо; |
— |
Програмите за мониторинг се обновяват и уточняват, когато и както е необходимо; и |
— |
Предприемат се допълнителни мерки, когато е необходимо за достигане на целите, включително установяване на по-строги екологични качествени стандарти съгласно процедурите в приложение V. |
Когато тези причини са резултат на естествени или форс мажорни обстоятелства, които са извънредни и не биха могли да бъдат предвидени, като силни наводнения и продължителни засушавания, държавите-членки могат да не прилагат на практика допълнителните мерки при спазване на член 4, параграф 6.
6. При прилагането на мерки по параграф 3, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да не увеличават замърсяването на морските води. Без това да противоречи на съществуващото законодателство, прилагането на мерките по параграф 3 не може по никакъв начин, директно или индиректно, да води до увеличаване замърсяването на повърхностните води. Това изискване не се прилага в случай, че би довело до увеличаване замърсяването на околната среда като цяло.
7. Програмите от мерки се установят най-късно 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и всички мерки трябва да са в действие най-късно 12 години след тази дата.
8. Програмите от мерки се преразглеждат и, при необходимост, подновяват най-късно 15 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Всички нови или ревизирани мерки, установени при преразглеждането трябва да са в действие до 3 години от установяването им.
Член 12
Въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави-членки
1. Когато пред държава-членка стои за разрешаване въпрос, който има влияние върху управлението на нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да направи препоръки за разрешаването му.
2. Комисията отговоря на всички доклади и препоръки от държавите-членки в 6 месечен срок.
Член 13
Планове за управление на речни басейни
1. Държавите-членки осигуряват разработването на планове за управление на речните басейни за всеки район на речен басейн в рамките на нейната територия.
2. Когато определен район на речен басейн е международен и попада изцяло в рамките на Общността, държавите-членки координират изработването на един единствен план за управление на този басейн. Ако такъв не бъде изработен, държавите-членки разработват планове за управление на речен басейн, покриващи поне тези части от международния район на речен басейн, които попадат в тяхната територия, с цел постигането на целите на настоящата директива.
3. В случаите, когато международен район на речен басейн попада извън границите на Общността, държавите-членки полагат всички усилия за изработване на един единствен план за управлението му, а когато това не е възможно, планът трябва да покрива поне частта от международния район на речен басейн, която е на територията на съответната държава-членка.
4. Плановете за управление на речни басейни съдържат информацията описана в приложение VII.
5. Плановете за управление на речни басейни могат да бъдат допълвани от по-детайлизирани програми и планове за управление на подбасейни, сектори, определен проблем или тип води, третиращи определени аспекти на управлението на водите. Прилагането на тези мерки не освобождава държавите-членки от техните задължения, произтичащи от останалите разпоредби на настоящата директива.
6. Плановете за управление на речни басейни трябва да бъдат публикувани най-късно 9 години след влизане в сила на настоящата директива.
7. Плановете за управление на речни басейни се преразглеждат и обновяват най-късно 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.
Член 14
Информация за обществеността и консултации
1. Държавите-членки окуражават активното участие на всички заинтересовани страни в прилагането на настоящата директива, и особено в изработването, преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на речни басейни. Държавите-членки публикуват и предоставят за обсъждане и коментар от обществеността, включително потребителите:
a) |
разписание и работна програма за изработването на плана, включително консултациите, които да се проведат, най-късно 3 години преди началото на периода, за който се разработва планът; |
б) |
преглед на значими проблеми в областта на управление на водите, установени в съответния речен басейн, най-късно 2 години преди началото на периода, за който планът се разработва; |
в) |
проектни копия на плана за управление на речния басейн, най-късно 1 година преди периода, за който се изработва планът. |
При поискване се осигурява достъп до работните документи и информация, използвани за разработването на плана за управление на речния басейн.
2. За целите на активното включване на обществеността и консултациите, държавите-членки предоставят най-малко 6 месеца за писмени коментари по тези документи.
3. Параграфи 1 и 2 се отнасят еквивалентно и за актуализираните планове за управление на речни басейни.
Член 15
Докладване
1. Държавите-членки изпращат копия от плановете за управление на речни басейни и съответните им актуализации на Комисията и всяка друга заинтересована държава-членка в тримесечен срок от публикуването им:
a) |
за райони на речни басейни, попадащи изцяло на тяхна територия, всички планове за управление на речни басейни, покриващи националната им територия и публикувани съгласно член 13; |
б) |
за международни райони на речни басейни, най-малко частта от плана за управление на речния басейн, покриваща територията на държавата-членка. |
2. Държавите-членки предоставят обобщени доклади за:
— |
анализите, изискуеми по член 5; и |
— |
програмите за мониторинг по член 8 |
разработени за целите на първия план за управление на речни басейни, в тримесечен срок от завършването им.
3. В тригодишен срок от публикуването на всеки план за управление на речен басейн или актуализацията по член 13, държавите-членки предоставят междинен доклад за напредъка в прилагането на планираните програми от мерки.
Член 16
Стратегии срещу замърсяването на водите
1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки срещу замърсяването на водите с отделни замърсители или групи замърсители, представляващи съществен риск за или посредством водната среда, включително подобни рискове за водите, използвани за черпене на питейна вода. Мерките, предприети спрямо тези замърсители, целят прогресивното им намаляване и, за приоритетните опасни вещества, съгласно член 2, параграф 30, отстраняването – пълно или поетапно на заустванията, емисиите и увредите. Такива мерки биват приемани след предложения, предоставени от Комисията, в съответствие с процедурите, залегнали в Договора.
2. Комисията представя предложение, установяващо списък на приоритетните вещества, избрани измежду представляващите съществен риск за или посредством водната среда. Веществата се приоритизират на основата на риска за или посредством водната среда, определен чрез:
a) |
оценка на риска, направена съгласно Регламент (EИО) № 793/93 на Съвета (22), Директива 91/414/EИО на Съвета (23), и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24); или |
б) |
планирана оценка, базирана на риска (следвайки методологията на Регламент (EИО) № 793/93) фокусираща изключително върху водната екотоксичност и човешката токсичност посредством водната среда. |
Когато това е необходимо за целите на разписанието по параграф 4, веществата ще бъдат приоритизирани на база риска за или посредством водната среда, определен чрез опростената процедура за оценка на риска, основаваща се на научни принципи, като се вземат предвид:
— |
доказателствата за природната опасност на съответните вещества и особено водната им екотоксичност и човешката токсичност чрез контактните водни течения; и |
— |
доказателства от мониторинга за широко разпространено замърсяване на околната среда; и |
— |
други доказани фактори, които могат да показват възможността за широко разпространено екологично замърсяване, като производството или използваемия обем на съответните вещества, както и моделите за употребата им. |
3. Предложението на Комисията ще определя също и приоритетните опасни вещества. В този процес, Комисията ще вземе предвид изборът на съответните вещества, направен в съществуващото законодателство на Общността по въпроса за опасните вещества или съответните международни споразумения.
4. Комисията ще преразгледа приетия списък на приоритетните вещества най-късно 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и поне на всеки 4 години след това, като излиза с предложения когато е необходимо.
5. При изготвянето на предложението си, Комисията ще вземе предвид препоръките на Научния комитет по токсичността, екотоксичността и околната среда, държавите-членки, Европейския парламент, Европейската агенция по околна среда, изследователските програми на Общността, международните организации в които Общността е страна, европейските бизнес организации, включително представляващите малки и средни предприятия, европейските екологични организации, както и всяка друга информация по въпроса, която ѝ е предоставена.
6. По отношение приоритетните вещества, Комисията ще предостави предложения за контрол на:
— |
Прогресивното намаляване на заустванията, емисиите и увредите от съответните вещества и, особено |
— |
Пълното или поетапно преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от веществата, съгласно параграф 3, както и разписание за това. Разписанието не трябва да е за период, по-дълъг от 20 години след приемането на тези предложения от Европейския парламент и Съвета, в съответствие с разпоредбите на настоящия член. |
В този процес, трябва да се определи подходящото ценово-ефективно и пропорционално ниво и контрол над комбинациите от производство и преработка за точкови и дифузни източници, както и да се вземе пред вид нивото на унифицирани норми за допустими емисии за преработка в цялата Общност. Където е необходимо може да се предприемат действия на Общностно ниво за контролиране на преработката, установени на база отделни сектори. Когато контролът над продуктите включва преглед на съответните разрешителни, издавани по Директива 91/414/EИО и Директива 98/8/EО, той се провежда в съответствие с разпоредбите на тези директиви. Всяко предложение за контрол определя условията за преразглеждане, актуализиране и оценка на ефективността им.
7. Комисията ще предостави предложения за качествени стандарти, приложими към концентрациите на приоритетни вещества в повърхностните води, седимента или живата част на екосистемата.
8. Комисията ще предостави предложения в съответствие с параграфи 6 и 7, и най-малко за контрола на емисиите за точкови източници и екологичните качествени стандарти в срок от 2 години от включването на съответните вещества в списъка на приоритетните вещества За вещества, включени в списъка на приоритетните вещества и при отсъствие на споразумение на общностно ниво, най-късно 6 години след влизането на настоящата директива в сила, държавите-членки ще установят екологични качествени стандарти за тези вещества по отношение всички повърхностни води, засегнати от заустванията на такива вещества, както и контрол над принципните източници на такива зауствания, основаващи се, между другото, на разглеждането на техническите възможности за намаляване. За веществата, включени в последствие в списъка на приоритетни вещества, при отсъствие на общностно споразумение, държавите-членки ще предприемат такива действия 5 години след датата на включване в списъка.
9. Комисията може да изготви стратегии срещу замърсяването на водите с всякакви други замърсители или групи замърсители, включително всяко замърсяване, възникнало вследствие инциденти.
10. При изготвяне на предложенията си по параграфи 6 и 7, Комисията ще преразгледа и всички директиви, описани в приложение IX. Тя ще предложи, в срока по параграф 8, преразглеждане на контрола от приложение IX за всички вещества, включени в списъка на приоритетни вещества, както и съответните мерки, включително възможна отмяна на контрола по приложение IX за всички останали вещества.
Контролът по приложение IX, за който е предложено преразглеждане, ще бъде отменен от датата на влизане в сила на преразглеждането.
11. Списъкът на приоритетни вещества, споменат в параграфи 2 и 3 и предложен от Комисията, при приемането му от Европейския парламент и Съвета ще стане приложение X на настоящата директива. Преразглеждането му по параграф 4 ще следва същата процедура.
Член 17
Стратегии за предпазване и контрол на замърсяването на подземните води
1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки за опазване и контрол над замърсяването на подземните води. Тези мерки целят достигането на целите за добро химично състояние на подземните води, в съответствие с член 4, параграф 1, буква б)и биват приемани в следствие предложения, представени в двугодишен срок от влизането в сила на настоящата директива от Комисията, в съответствие с процедурата, установена в Договора.
2. При предлагането на мерките, Комисията взима предвид анализа, проведен по член 5 и приложение II. Мерките могат да бъдат предложени и в по-ранен срок, ако има налични данни и трябва да включват:
a) |
Критерии за оценка на доброто химично състояние на подземните води, в съответствие с приложение II.2.2 и приложение V 2.3.2 и 2.4.5; |
б) |
Критерии за определяне на значителните и устойчиви възходящи тенденции, както и за избор на началните точки за тяхното обръщане, които да се използват в съответствие с приложение V 2.4.4. |
3. Мерките, произтичащи от прилагането на параграф 1 се включат в програмите от мерки, изискуеми по член 11.
4. При отсъствие на критерии по параграф 2 на общностно ниво, държавите-членки ще установят такива най-късно 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
5. При отсъствие на критерии по параграф 4 на национално ниво, обръщането на тенденциите трябва да стане от начална точка максимум 75 % от нивото на качествените стандарти, установени в съществуващото законодателство на Общността, приложимо за подземните води.
Член 18
Доклад на Комисията
1. Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива най-късно 12 години след датата на влизане в сила на директивата и на всеки шест години след това, като го предоставя на Европейския парламент и Съвета.
2. Докладът включва:
a) |
преглед на напредъка в прилагането на директивата; |
б) |
преглед на състоянието на повърхностните и подземни води на Общността, извършен при координация с Европейската агенция по околна среда; |
в) |
проучване на плановете за управление на речни басейни, предоставени в съответствие с член 15, включващо предложения за тяхното подобрение; |
г) |
обобщение на отговорите на всички доклади или препоръки към Комисията, направени от държавите-членки съгласно член 12; |
д) |
обобщение на всички предложения, мерки за контрол и стратегии, разработени съобразно член 16; |
е) |
обобщение на отговорите на коментарите, направени от Европейския парламент и Съвета по предишни доклади за прилагането. |
3. Комисията публикува също и доклад за напредъка в прилагането, основан на обобщените доклади на държавите-членки, предоставени съгласно член 15, параграф 2, и го предоставя на Европейския парламент и държавите-членки, най-късно 2 години след сроковете по членове 5 и 8.
4. В тригодишен срок от публикуването на всеки доклад по параграф 1, Комисията публикува междинен доклад относно прогреса пpи прилагането на базата на междинните доклади на държавите-членки, както е посочено в член 15, параграф 3. Тази публикация се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.
5. При необходимост и в съотвествие с цикъла на докладване, Комисията свиква конференция на заинтересованите страни по политиката на Общността в областта на водите, с цел коментари по докладите за прилагане на Комисията и обмяна на опит.
Участниците включват представители на компетентните органи, Европейския парламент, НПО, социални и икономически партньори, органи на потребителите, академични и други експерти.
Член 19
Планове за бъдещи мерки на Общността
1. Веднъж годишно, Комисията предоставя на комитета по член 21 с цел информация, план за мерките, влияещи върху законодателството в областта на водите, който смята да предложи в най-близко бъдеще, включващ всички произтекли от предложенията мерки за контрол и стратегии, разработени по член 16. Комисията ще направи първото представяне на такъв план най-късно 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.
2. Комисията ще преразгледа настоящата директива най-късно 19 години след датата на влизането ѝ в сила и ще предложи необходимите изменения в нея.
Член 20
Технически адаптации на директивата
1. Приложения I, III и раздел 1.3.6 на приложение V могат да бъдат адаптирани към научния и технически прогрес в съответствие с процедурите по член 21, като се вземе предвид периодът за преразглеждане и актуализиране на плановете за управление на речни басейни съгласно член 13. Когато е необходимо, Комисията може да приеме ръководство за прилагането на приложения II и V в съответствие с процедурите по член 21.
2. За целите на предаването и обработката на данните, включително статистическите и картографски данни, техническите формати за целите на параграф 1 могат да бъдат одобрени в съответствие с процедурите на член 21.
Член 21
Регулаторен комитет
1. Комисията бива подпомагана от комитет (нaричан по-долу „Комитетът“).
2. Когато се прави позоваване към настоящия член, членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО се прилагат в съответствие с разпоредбите на член 8 от него.
Периодът по член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО се установява на 3 месеца.
3. Комитетът приема свой прощедурен правилник.
Член 22
Отмяна и преходни разпоредби
1. В седемгодишен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:
— |
Директива 75/440/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно качеството на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки (25), |
— |
Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. за установяване на обща процедура за обмен на информация за качеството на повърхностните пресни води в Общността (26), |
— |
Директива 79/869/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1979 г. относно методите за измерване и честотите на пробовземане и анализ на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки (27). |
2. В тринадесетгтодишен период от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:
— |
Директива 78/659/ЕИО на Съвета от 18 юли 1978 г. относно качеството на пресните води, нуждаещи се от опазване или подобряване с цел поддръжка живота на рибите (28), |
— |
Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 за качеството на водите за развъждане на черупчести мекотели (29), |
— |
Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 за опазването на подземните води от замърсяване с някои опасни вещества, |
— |
Директива 76/464/ЕИО, с изключение на член 6, който ще бъде отменен ефективно от влизането на настоящата директива в сила. |
3. Следните преходни разпоредби се прилагат за Директива 76/464/ЕИО:
a) |
списъкът на опасните вещества, приет съгласно член 16 на настоящата директива ще замени списъка на приоритетните вещества от съобщението на Комисията към Съвета от 22 юни 1982; |
б) |
за целите на член 7 от Директива 76/464/ЕИО, държавите-членки могат да прилагат принципите за определяне проблемите по замърсяването и веществата, които ги предизвикват, установявайки качествени стандарти и приемайки мерките, установени в настоящата директива. |
4. Екологичните цели по член 4 и екологичните качествени стандарти, установени в приложение IX и в съответствие с член 16, параграф 7, както и от държавите-членки съгласно приложение V за веществата, невключени в списъка на приоритетните вещества, за които не са установени общностни стандарти, се разглеждат като екологични качествени стандарти за целите на точка 7 от член 2 и член 10 на Директива 96/61/ЕО.
5. Когато вещество от списъка на приоритетните вещества, приет по член 16 не е включено в приложение VIII към настоящата директива или приложение III към Директива 96/61/ЕО, то се добавя там.
6. Екологичните цели, установени за повърхностни водни обекти в първия план за управление на речни басейни като минимум, стават ефективни качествени стандарти, поне толкова строги, колкото изискуемите за прилагането на Директива 76/464/ЕИО.
Член 23
Санкции
Държавите-членки определят санкции, приложими към нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Така определените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Член 24
Изпълнение
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 22 декември 2003 г. Те своевременно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на пoзоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива. Комисията инфрмира другите държави-членки за това.
Член 25
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.
Член 26
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Люксембург на 23 октомври 2000 година.
За Европейския парламент
Председател
N. FONTAINE
За Съвета
Председател
J. GLAVANY
(1) ОВ С 184, 17.6.1997 г., стр. 20,
ОВ С 16, 20.1.1998 г., стр. 14, и
ОВ С 108,7.4.1998 г., стр. 94.
(2) ОВ C 355, 21.11.1997, стр. 83.
(3) ОВ C 180, 11.6.1998, стр. 38.
(4) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 419), потвърдено на 16 септември 1999 г., и Обща позиция на Съвета от 22 октомври 1999 г.(ОВ C 343, 30.11.1999 г., стр. 1). Решение на Европейския парламент от 7 септември 2000 г. и Рещение на Съвета от 14 септември 2000 г.
(5) ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.
(6) ОВ C 59, 6.3.1992 г., стр. 2.
(7) ОВ C 49, 28.2.1995 г., стр. 1.
(8) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).
(9) ОВ C 355, 25.11.1996 г., стр. 1.
(10) ОВ C 281, 26.9.1996 г., стр. 3.
(11) ОВ L 73, 16.3.1994 г., стр. 19.
(12) ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1.
(13) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр 1.
(14) ОВ L 67, 12.3.1983 г., стр 1.
(15) ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 42.
(16) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 98/83/EО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).
(17) ОВ C 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(18) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377,31.12.1991 г., стр. 48).
(19) ОВ L 257, 10.10.1996, стр. 26.
(20) ОВ L 135, 30.5.1991, стр. 40, Директива, изменена с Директива 98/15/ЕО на Комисията (ОВ L 67, 7.3.1998, стр. 29).
(21) ОВ L 375, 31.12.1991, стр. 1.
(22) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.
(23) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 98/47/ЕО (ОВ L 191, 7.7.1998, стр. 50).
(24) ОВ L 123, 24.4.1998, стр. 1.
(25) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО.
(26) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. Решение, последно изменено с Акта за присъединяване от 1994 г.
(27) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
(28) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
(29) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАНА ЗА СПИСЪКА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ
Както се изисква от член 3, параграф 8, държавите-членки предоставят следната информация за всички компетентни органи в рамките на всеки район на речен басейн, както и за частите от всички международни райони на речни басейни, попадащи на тяхна територия.
i) |
— официалното име и адрес на органа, определен съгласно член 3. параграф 2. |
ii) |
— имената на основните реки в района на речния басейн заедно с подробно описание на границите на района на речния басейн. Тази информация трябва да е на разположение, доколкото е възможно, за включване в Географската информационна система (GIS) и/или Географската информационна система на Комисията (GISCO). |
iii) |
– описание на правния статут на компетентния орган и, при необходимост, описание или копие от устава му, учредителния договор или съответния еквивалентен правен акт. |
iv) |
— описание на правните и административни отговорности на всеки компетентен орган и ролята му в рамките на всеки район на речен басейн. |
v) |
— когато компетентният орган е координиращо тяло за други компетентни органи, се изисква списък на тези органи заедно с обобщение на институционалните взаимоотношения установени по координацията между тях. |
vi) |
— когато район на речен басейн покрива територия на повече от една държава-членка, се изисква обобщение на международните отношения, установени за осигуряване на координация. |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ
1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти
Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи.
i) |
повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива; |
ii) |
за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система B“, описани в раздел 1.2; |
iii) |
ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A; |
iv) |
ако е избрана за ползване система B, държавите-членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се раздеят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид; |
v) |
за изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти разделянето се предприема в съответствие с описанията за тази категория повърхностни води, която отговаря най-пълно на разглеждания силно модифициран или изкуствен воден обект; |
vi) |
държавите-членки ще предоставят на Комисията карта или карти (в GIS формат) на географското положение и типовете, съобразно степента на разделение, изискуема по система A. |
1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти
1.2.1. Реки
Система A
Фиксирана типология |
Описания | ||||||||||||||||||||
Екорегион |
Екорегиони, показани в карта A на приложение XI | ||||||||||||||||||||
Тип |
Височинна типология
Типология на размера, основана на района на водосбора
Геология
|
Система Б
Алтернативна характеристика |
Физични и химични фактори, определящи характеристиките на реката или част от нея и, съответно, структурата и състава на биологичните популации |
Задължителни фактори |
височина ширина дължина геология размер |
Избираеми фактори |
разстояние от източника енергия на потока (функция от потока и наклона) средна ширина на водата средна дълбочина на водата среден наклон на водата форма на основното речно корито категория на речното заустване (поток) форма на равнината транспорт на твърди материали киселинно неутрализиращ капацитет среден състав на субстратите хлор граници на температурата на въздуха средна температура на въздуха валежи |
1.2.2. Езера
Система A
Фиксирана типология |
Описания | ||||||||||||||||||||
Екорегион |
Екорегиони, показани на карта A от приложение XI | ||||||||||||||||||||
Тип |
Височинна типология високи: > 800 м средно високи: 200 до 800 м равнинни: < 200 м Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина
Типология на размера, базирана на повърхността
Геология
|
Система Б
Алтернативна характеристика |
Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация |
Задължителни фактори |
ширина височина дължина дълбочина геология размер |
Избираеми фактори |
Средна дълбочина на водата Форма на езерото Време на обитаване Средна температура на въздуха Граници на температурата на въздуха Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни) Киселинно неутрализиращ капацитет Фоново хранително състояние Среден състав на субстратите Колебания в нивото на водата |
1.2.3. Преходни води
Система A
Фиксирана типология |
Описания | ||||||||||||
Екорегион |
На карта Б от приложение XI са определени следните:
| ||||||||||||
Тип |
Базиран на средно-годишна соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средните граници на заливаемата част от прилива < 2 м: микрозаливаеми 2 до 4 м: мезозаливаеми > 4 м: макрозаливаеми |
Система Б
Алтернативна характеристика |
Физични и химични фактори, определящи характеристиките на преходните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация |
Задължителни фактори |
ширина дължина граници на прилива и отлива соленост |
Избираеми фактори |
дълбочина скорост вълни време на обитаване средна температура на водата смесителни характеристики мътност среден състав на субстратите форма граници на температурата на водата |
1.2.4. Крайбрежни води
Система A
Фиксирана типология |
Описания | ||||||||||||
Екорегиони |
На карта Б от приложение XI са определени следните:
| ||||||||||||
Тип |
Базиран на средно-годишната соленост < 0,5 %: пресни води 0,5 до < 5 %: олигосолени 5 до < 18 %: мезосолени 18 до < 30 %: полисолени 30 до < 40 %: еусолени Базиран на средната дълбочина плитки води: < 30 м, средни: (30 до 200 м), дълбоки: > 200 м |
Система Б
Алтернативна характеристика |
Физични и химични фактори, определящи характеристиките на крайбрежните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация |
Задължителни фактори |
ширина дължина граници на прилива и отлива соленост |
Избираеми фактори |
скорост вълни средна температура на водата смесителни характеристики мътност време на задържане (за затворени заливи) среден състав на субстратите граници на температурата на водата |
1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти
i) |
За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. |
ii) |
При прилагането на процедурите, определени в този раздел за силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти, препоръките за добро екологично състояние се разбират като препоръки за максимален екологичен потенциал, както е определено в таблица 1.2.5 от приложение V. Нивата за максимален екологичен потенциал на водните обекти се преразглеждат на всеки 6 години. |
iii) |
Специфичните за съответния тип условия за целите на i) и ii), както и специфичните препоръчителни биологични условия могат да бъдат или пространствено, или моделно базирани, а могат и да се различават като използват комбинация от тези методи. Когато не е възможно да се използват тези методи, държавите-членки могат да използват експертна оценка за установяването на такива условия. При определянето на доброто екологично състояние в съответствие с концентрациите на специфични синтетични замърсители, ограниченията на нормите са тези, които могат да бъдат достигнати в съответствие с наличните технологии по времето, когато трябва да бъдат установени специфичните за типа условия. |
iv) |
За пространствено базираните специфични за типа препоръчителни биологични условия, държавите-членки ще разработят мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Мрежата ще съдържа достатъчен брой обекти с добро състояние за осигуряване достатъчно ниво на надеждността на обема на препоръчителните условия, при дадена променливост в обема на качествените елементи, отговарящи на доброто екологично състояние за този тип повърхностен воден обект и техниките на моделиране, които следва да бъдат приложени съгласно v). |
v) |
Специфичните за типа препоръчителни биологични условия, базирани на моделирането, могат да се различават от останалите, използвайки или метода на модели за предсказване, или метода на отхвърлянето. Методите трябва да използват исторически, палеологични и други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност на обема на препоръчителните условия, доказващо че така определените условия са достатъчни и валидни за всеки тип повърхностен воден обект. |
vi) |
Когато поради високата степен на естествена променливост на елементите в следствие не само на сезонните промени, не е възможно да се установят надеждни специфични за типа препоръчителни условия за качествените елементи на типовете повърхностни водни обекти, елемента може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностен воден обект. При това условие, държавите-членки заявяват причините за изключването в плана за управление на речния басейн. |
1.4. Определяне на товарите
Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено:
Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно:
i) |
членове 15 и 17 от Директива 91/271/ЕИО, |
ii) |
членове 9 и 15 от Директива 96/61/ЕО, (1) |
както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни:
iii) |
член 11 от Директива 76/464/ЕИО, и |
iv) |
Директиви 75/440/ЕО, 76/160/ЕИО (2), 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО (3), |
определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопаски и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно
i) |
членове 3, 5 и 6 от Директива 91/676/ЕИО (4), |
ii) |
членове 7 и 17 от Директива 91/414/ЕИО, |
iii) |
Директива 98/8/ЕО, |
както и за целите на първия план за управление на речни басейни:
iv) |
Директиви 75/440/ЕИО, 76/160/ЕИО, 76/464/ЕИО, 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО, |
изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система,
изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси,
определяне на значими морфологични промени във водните обекти,
изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и
изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори.
1.5. Оценка на въздействието
Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари.
Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката.
За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.
2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ
2.1. Първоначално характеризиране
Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за:
— |
местонахождението и границите на подземния воден обект или обекти, |
— |
товарите, на които е подложен подземният воден обект или обекти, включително:
|
— |
общия характер на пласта над водосбора, от който подземният воден обект се презарежда, |
— |
подземните водни обекти, от които съществуват пряко зависими повърхностни водни екосистеми или земни екосистеми. |
2.2. По-нататъшно характеризиране
След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за:
— |
геоложките характеристики на подземния воден обект, включително обхвата и типа на геоложките единици, |
— |
хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозността и ограничеността, |
— |
характеристиките на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от които подземният воден обект се зарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост, както и абсорбиращите качества на отлаганията и почвите, |
— |
характеристики на стратификацията на водата в подземния воден обект, |
— |
инвентаризация на свързаните повърхностни системи, включително земни екосистеми и повърхностни водни обекти, с които подземния воден обект е динамично свързан, |
— |
изчисления на посоките и степента на обмен на води между подземния воден обект и свързаните повърхностни системи, и |
— |
достатъчно данни за изчисляване на дългосрочната годишна средна степен на пълно презареждане. |
— |
характеризиране на химичния състав на подземните води, включително спесификация на приносите от човешка дейност. За характеризирането на подземните води, държавите-членки могат да използват типологии при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти. |
2.3. Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води
За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект:
a) |
местонахождението на точките, използвани за водочерпене от подземния воден обект, с изключение на:
|
б) |
средно годишните нива на водочерпене от тези точки, |
в) |
химически състав на черпената вода от подземния воден обект, |
г) |
местонахождение на точките от подземния воден обект, в които пряко се зауства вода, |
д) |
нивата на заустванията в тези точки, |
е) |
химически състав на заустванията в подземния воден обект, и |
ж) |
използването на земята във водосбора или водосборите, от които подземният воден обект се презарежда, включително въвода на замърсители и антропогенни промени в характеристиките на презареждане, като дъждовни води или изливи поради уплътняване на земята, изкуствено презареждане, завиряване или дрениране. |
2.4. Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води
Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху:
i) |
повърхностните води и свързаните земни екосистеми; |
ii) |
регулирането на водите, предпазването от наводнения и земния дренаж; |
iii) |
човешкото развитие. |
2.5. Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води
Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо.
(1) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 98/15/ЕО (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29).
(2) ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.
(3) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).
(4) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ
Икономическият анализ съдържа достатъчно информация в необходимите детайли (вземайки предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация), за да:
a) |
бъдат направени съответните пресмятания, необходими за възприемането на принципа за възстановяване разходите за водни услуги по член 9, както и за дългосрочните прогнози за търсене и предлагане на вода в района на речния басейн и, когато е необходимо:
|
б) |
бъдат направени преценки за най-ефективната комбинация от мерки за водоползване, които да се включат в програмите от мерки по член 11, основаващи се на изчислението на потенциалните разходи за такива мерки. |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ
1. Регистърът на защитените територии, изискуем по член 6 включва следните типове защитени територии:
i) |
териториите, определени за водочерпене за човешка консумация по член 7; |
ii) |
териториите, определени за такива с цел опазване на икономически значими водни видове; |
iii) |
водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО; |
iv) |
хранително-чувствителни зони, включително зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/676/ЕИО и зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО; и |
v) |
зони, определени като чувствителни с цел опазване на местообитания от видове, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им, включително съответните обекти по „Натура 2000“, определени съгласно Директива 92/43/ЕИО (1) и Директива 79/409/ЕИО (2). |
2. Обобщението на регистъра, изискуемо като неразделна част от плана за управление на речен басейн включва карти, показващи местонахождението на всяка защитена територия и описание на общностното, национално и местно законодателство, по което те са определени като такива.
(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/EО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42).
(2) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9).
ПРИЛОЖЕНИЕ V
1. | СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ |
1.1. | Качествени елементи за класификация на екологичното състояние |
1.1.1. |
1.1.2. |
1.1.3. |
1.1.4. |
1.1.5. |
1.2. | Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние |
1.2.1. |
1.2.2. |
1.2.3. |
1.2.4. |
1.2.5. |
1.2.6. |
1.3. | Мониторинг на екологичното състояние и химичното състояние на повърхностните води |
1.3.1. |
1.3.2. |
1.3.3. |
1.3.4. |
1.3.5. |
1.3.6. |
1.4. | Класификация и представяне на екологичното състояние |
1.4.1. |
1.4.2. |
1.4.3. |
2. | ПОДЗЕМНИ ВОДИ |
2.1. | Количествено състояние на подземните води |
2.1.1. |
2.1.2. |
2.2. | Мониторинг на количественото състояние на подземните води |
2.2.1. |
2.2.2. |
2.2.3. |
2.2.4. |
2.3. | Химично състояние на подземните води |
2.3.1. |
2.3.2. |
2.4. | Мониторинг на химичното състояние на подземните води |
2.4.1. |
2.4.2. |
2.4.3. |
2.4.4. |
2.4.5. |
2.5. | Представяне състоянието на подземните води |
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ
1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние
1.1.1. Реки
Биологични елементи
|
Състав и изобилие на водната флора |
|
Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна |
|
Състав, изобилие и възрастова структура на рибна фауна |
Хидроморфологични елементи, поддържащи биологичните
|
Хидроложки режим
|
|
Продължителност на реката |
|
Морфологични условия
|
Химични и физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Общи
|
|
Специфични замърсители
|
1.1.2. Езера
Биологични елементи
|
Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона |
|
Състав и изобилие на друга водна флора |
|
Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна |
|
Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна |
Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Хидроложки режим
|
|
Морфологични условия
|
Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Общи
|
|
Специфични замърсители
|
1.1.3. Преходни води
Биологични елементи
|
Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона |
|
Състав и изобилие на друга водна флора |
|
Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна |
|
Състав и изобилие на рибната фауна |
Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Морфологични условия
|
|
Приливен режим на заливаемост
|
Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Общи
|
|
Специфични замърсители
|
1.1.4. Крайбрежни води
Биологични елементи
|
Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона |
|
Състав и изобилие на друга водна флора |
|
Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна |
Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Морфологични условия
|
|
Приливен режим на заливаемост
|
Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи
|
Общи
|
|
Специфични замърсители
|
1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти
Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект.
1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние
Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води
Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 - 1.2.4 по-долу.
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Общи |
Не съществуват никакви или съществуват само незначителни антропогенни изменения в стойностите на физико-химичите и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, различни от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват нормално свързваните с този тип при непроменени условия и показват никакви или много малки доказателства за изкривяване. Това са типовете специфични условия и общности. |
Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват нива на изкривяване в следствие на човешка дейност, но различаващи се само малко от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия. |
Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се различават умерено от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите показват знаци за изкривяване в следствие човешка дейност и са значително по-изкривени от тези в условия на добро състояние. |
Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши.
Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри.
Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши.
1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките
Биологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Фитопланктон |
Таксономичната структура на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средното изобилие на фитопланктон е в пълно съответствие със специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктона се наблюдава в честоти и с интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонни видове в сравнение със специфичните за вида общности. Тези промени не определят засилен растеж на водораслите, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Може да се наблюдава слабо увеличение в честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. |
Структурата на планктонните видове се различава умерено от специфичните за типа общности. Изобилието е умерено нарушено и може да е до такава степен, че да предизвика значими нежелани нарушения в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонен цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. |
Макрофити и фитобентос |
Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитните и фитобентосни видове, в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не определят засилен растеж на фитобентосни или по-висши форми растения, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от налични бактериални снопове и слоеве вследствие антропогенна дейност. |
Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-нарушена отколкото при добро състояние. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макрофитни и фитобентосни видове. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и, в някои области, изместена от бактериални снопчета и пластове вследствие на антропогенни дейности. |
Бентосна безгръбначна фауна |
Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните не показва знаци на различие от непроменените нива Нивото на разнообразието на безгръбначни видове не показва знаци на различие от непроменените условия. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности Съотношението между чувствителните към нарушения видове в сравнение с нечувствителните показва слаби отклонения от нивата, специфични за типа. Нивото на нарушенията в безгръбначните видове показва слаби следи от отклонения от специфичните за типа нива. |
Структурата и изобилието на безгръбначните видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Съотношението между чувствителните към нарушения видове и нечувствителните, както и нивото на разнообразието са чувствително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски от тези за добро състояние. |
Рибна фауна |
Структурата и изобилието на видовете отговаря изцяло или почти изцяло на непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения специфичнични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват малко знаци за антропогенни изменения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на някои определени видове. |
Има слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за вида общности, главно вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци на нарушения в следствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични качествени елементи, а в някои случаи са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. |
Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за антропогенни нарушения до степен на отсъствие в умерени пропорции на специфични за типа видове или твърде ниското им изобилие. |
Хидроморфологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Хидроложки режим |
Количеството и динамиката на потока и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Продължителност на реката |
Продължителността на реката не е нарушена от антропогенни дейности и позволява непроменена миграция на водни организми и пренос на седимент. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Морфологични условия |
Каналните модели, разликите в ширината и дълбочината, скоростта на потока, субстратните условия и структурата и условията на крайречната зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Физико-химични качествени елементи (1)
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Общи условия |
Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс, киселинно неутрализиращ капацитет и температурата не показват знаци за антропогенно нарушение и остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. |
Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет и солеността не достигат нива извън установените граници и осигуряват функционирането на специфичната за типа екосистема и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, определени по-горе. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, установени по-горе. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични синтетични замърсители |
Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриване на най-напредналите аналитични техники в употреба |
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични несинтетични замърсители |
Концентрациите остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн). |
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 (2) без да се засягат Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата
Биологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Фитопланктон |
Таксономичната структура и изобилие на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност. Цъфтеж на планктон възниква с честота и интензитет, които са в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне слабо увеличение на честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж. |
Структурата и изобилието на планктонни видове се различават умерено от специфичните за типа общности. Биомасата е умерено променена и може да доведе до значими нежелани промени в условията на други биологични качествени елементи и физико-химичното качество на водите или седимента. Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци могат да възникнат упорити цъфтежи. |
Макрофити и фитобентос |
Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитни и фитобеносни видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на фитобентос или по-висши форми на растителност, които да доведат до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите. Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от съществуващи бактериални снопчета или слоеве вследствие антропогенна дейност. |
Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от наблюдаваната при добро качество. Наблюдават се умерени промени в средното изобилие на макрофити и фитобентос. Фитобентосната общност може да бъде нарушена и в някои области изместена от съществуващи бактериални снопчета и слоеве в резултат антропогенни дейности. |
Бентосна безгръбначна фауна |
Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Отношението на чувствителните към нарушения видове към нечувствителните не показва знаци за изкривявания на непроменените нива Нивото на разнообразие за безгръбначните видове не показва знаци за изкривявания на непроменените нива |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните показва слаби знаци за отклонения от специфичните за типа нива. Нивото на разнообразие на безгръбначните видове показва слаби знаци за отклонение от специфичните за типа нива. |
Структурата и изобилието на безгръбначни видове се различават умерено от специфичните за типа условия Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности. Отношението между чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и тези при добро състояние |
Рибна фауна |
Структурата и изобилието на видовете отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. Представени са всички специфични за типа видове. Възрастовите структури на рибните общности показват слаби знаци за антропогенни отклонения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за типа общности, вследствие антропогенно въздействие върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи. Възрастовите структури на рибните общности показват знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи и в някои случаи са определящи за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове. |
Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи. Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи до степен на отсъствие на специфични за типа видове или много ниското им изобилие. |
Хидроморфологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Хидроложки режим |
Количеството и динамиката на потока, нивото, времето на обитаване и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Морфологични условия |
Разликите в дълбочините на езерото, количеството и структурата на субстрата, както и структурата и условията на езерната брегова зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Физико-химични качествени елементи (3)
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Общи условия |
Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс киселинно неутрализиращ капацитет, прозрачност и температура не показват знаци за антропогенни нарушения и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. |
Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет, прозрачността и солеността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични синтетични замърсители |
Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-модерните аналитични техники в употреба. |
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични несинтетични замърсители |
Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн). |
Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (4) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води
Биологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Фитопланктон |
Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. |
Структурата и изобилието на фитопланктонни видове се различават умерено от специфичните за типа условия. Биомасата е умерено нарушена и може да доведе до значими нежелани промени в баланса на условията за други биологични качествени елементи. Може да възникне умерено повишение на честотата и интензитета на цъфтежите на планктон. През летните месеци е възможна появата на упорити цъфтежи. |
Макроалгии |
Структурата на макроалгалните видове е в зависимост от непроменените условия. Няма откриваеми промени в макроалгалния слой поради антропогенни дейности. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макроалгалните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са определящи за повишен растеж на фитобентос или по-висши форми растителност, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. |
Структурата на макроалгалните видове умерено се различава от специфичните за типа условия и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макроалгални видове, които могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. |
Покритосеменни |
Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия Няма откриваеми промени в изобилието на покритосеменните поради антропогенни дейности. |
Съществуват слаби промени в структурата на покритосеменните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Изобилието на покритосеменни показва слаби признаци на нарушения. |
Структурата на покритосеменните видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени нарушения в изобилието на покритосеменни видове. |
Бентосна безгръбначна фауна |
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове, свързвани с непроменените условия. |
Нивото на разнообразието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани със специфичните за типа условия Представени са повечето от чувствителните видове специфични за типа общности. |
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни видове са умерено извън границите, свързвани със специфичните за типа условия. Откриват се видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности |
Рибна фауна |
Структурата и изобилието на видовете е в зависимост от непроменените условия. |
Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва слаби признаци на изменения на специфичните за типа условия в следствие антропогенни влияния върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи |
Отсъстват умерено пропорционално количество от специфичните за типа чувствителни към нарушения видове в резултат на антропогенни влияния върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи |
Хидроморфологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Режим на заливаемост |
Режима на потока пресни води отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Морфологични условия |
Разликите в дълбочината, условията на субстрата и структурата и условията на вътрезаливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Физико-химични качествени елементи (5)
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Общи условия |
Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. |
Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива, извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични синтетични замърсители |
Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-напредналите аналитични техники в употреба. |
Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични несинтетични замърсители |
Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн). |
Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (6) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води
Биологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Фитопланктон |
Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия. |
Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи. |
Структурата и изобилието на планктонни видове показва признаци за умерено изменение. Алгалната биомаса е значително извън границите, свързвани със специфичните за типа условия и влияе върху другите биологични качествени елементи. Може да възникне умерено увеличение на честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи. |
Макроалгии и покритосеменни |
Представени са всички чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивата на слоя макроалгии и изобилието на покритосеменните са в съответствие с непроменените условия. |
Представени са повечето чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Нивото на макроалгалния слой и изобилието на покритосеменните показват слаби признаци на нарушение. |
Отсъстват умерен брой чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия. Макроалгалния слой и изобилието на покритосеменни са умерено нарушени и могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект. |
Бентосна безгръбначна фауна |
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове свързвани с непроменените условия. |
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани нормално с непроменените условия. Представени са повечето от чувствителните към нарушения видове свързвани с непроменените условия. |
Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове са умерено извън границите, свързани със специфичните за типа условия. Присъстват видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности |
Хидроморфологични качествени елементи
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Режим на заливаемост |
Режимът на потока пресни води и посоката и скоростта на преобладаващите потоци отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Морфологични условия |
Разликите в дълбочината, структурата и субстрата на крайбрежното легло и структурата и условията на вътрешно-заливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Физико-химични качествени елементи (7)
Елемент |
Отлично състояние |
Добро състояние |
Средно състояние |
Общи условия |
Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия. |
Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на нивата, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични синтетични замърсители |
Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба. |
Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични несинтетични замърсители |
Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн) |
Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (8) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти
Елемент |
Максимален екологичен потенциал |
Добър екологичен потенциал |
Среден екологичен потенциал |
Биологични качествени елементи |
Стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно, свързаните с най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект, при условие че физическите условия са резултантни от изкуствените или силно-модифицирани характеристики на водния обект. |
Съществуват слаби промени в стойностите на съответните биологични качествени елементи, в сравнение с тези при максимален екологичен потенциал. |
Съществуват умерени промени в нивата на съответните биологични качествени елементи, в сравнение със стойностите при максимален екологичен потенциал. Тези стойности са значително по-променени от тези при добро качество. |
Хидроморфологични елементи |
Хидроморфологичните условия са в съответствие с единствените влияния върху повърхностните водни обекти, а именно тези в резултат на изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект след всички предприети мерки за подобрение, осигуряващи приближаването да екологичния континуум, и особено подобряващите фауната и съответните хайверни и живораждащи видове. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Физикохимични елементи |
|
|
|
Общи условия |
Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия свързвани с типовете повърхностни водни обекти най-близко сравними със съответните изкуствените или силно модифицирани обекти. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на температурата, кислородния баланс и pH са в съответствие с тези на най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект при непроменени условия. |
Стойностите на физико-химичните елементи са в рамките, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Температурата и pH не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични синтетични замърсители |
Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба. |
Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
Специфични несинтетични замърсители |
Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия на типа повърхностен воден обект, най-близко сравним с изкуствения или силно модифициран обект. (фонови нива = фн) |
Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (9) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс) |
Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. |
1.2.6. Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки
При определянето на различни екологични качествени стандарти за замърсителите, описани в точки 1 — 9 на приложение VIII с цел опазване живата част на водните екосистеми, държавите-членки действат в съответствие със следващите разпоредби. Стандартите могат да бъдат определяни за води, седимент или живата част на екосистемата.
Когато е възможно се събират както обикновените, така и интензивни данни за видовете, описани по-долу, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни. Основният „комплект“ видове е:
— |
Алгии и/или макрофити |
— |
Дафниа или представителни организми за солени води |
— |
Риби |
Определяне на екологични качествени стандарти
За определяне на максималната средна годишна концентрация се прилага следната процедура:
i) |
Държавите-членки определят подходящи фактори на безопасност във всеки случай, който е в съответствие с естеството и качеството на наличните данни и ръководството дадено в раздел 3.3.1 на глава II oт „Техническо ръководство в допълнение към Директива 93/67/ЕИО на Комисията за оценка на риска за нови нотифицирани вещества и Регламент (EО) № 1488/94 на Комисията за оценка на риска за съществуващи вещества“, както и с факторите на безопасност, дадени в таблицата по-долу:
|
ii) |
Когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулацията, те трябва да бъдат взети предвид при определянето на крайните стойности на екологичните качествени стандарти. |
iii) |
Така определените стандарти трябва да бъдат сравнени с всички данни от проучванията на място. При наличие на аномалии трябва да бъдат преразгледани, с цел определяне на по-прецизни фактори на безопасност. |
iv) |
Определените стандарти се преразглеждат периодично и се подлагат на консултации с обществеността за определянето на по-прецизни фактори на безопасност. |
1.3. Moниторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води
В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни.
На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг.
Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана.
1.3.1. Наблюдаващ мониторинг
Цел
Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за:
— |
подпомагане и валидиране процедурата за оценка на влиянията, дадена в приложение II; |
— |
осигуряване производителността и ефективността на бъдещите програми за мониторинг; |
— |
оценката на дългосрочните промени в естествените условия; и |
— |
оценката на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност. |
Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни.
Избор на пунктове за мониторинг
Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където:
— |
нивото на водния поток е значително като цяло в района на речния басейн; включително пунктове на големи реки, където областта на водосбор е по-голяма от 2 500 kм2, |
— |
обемът на водата е значителен в рамките на района на речния басейн, включително големи езера и язовири, |
— |
значителни водни обекти пресичат границата на държавата-членка, |
— |
обектите са определени съобразно Решение за обмен на информация 77/795/ЕИО; и |
във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда.
Избор на качествени елементи
За период от една година във времето, покрито от действието на плана за управление на речен басейн се провежда наблюдаващ мониторинг за всеки мониторингов пункт на:
— |
параметрите, определящи за всички качествени елементи, |
— |
параметрите, определящи за всички хидроморфологични качествени елементи, |
— |
параметрите, определящи за всички общи физико-химични качествени елементи, |
— |
заустваните в речния басейн или под-басейн замърсители от списъка на приоритетните вещества, и |
— |
други замърсители, зауствани в значителни количества в речния басейн или под-басейн |
освен ако предишният наблюдаващ мониторинг не е показал, че съответния воден обект е достигнал добро състояние и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност по приложение II. В тези случаи наблюдаващия мониторинг се провежда веднъж на всеки три плана за управление на речния басейн.
1.3.2. Оперативен мониторинг
Оперативният мониторинг се провежда с цел:
— |
установяване състоянието на водните обекти, определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели, и |
— |
оценка на всякакви промени в състоянието на такива обекти в следствие програмите от мерки. |
Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящоtо приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат.
Избор на пунктове за мониторинг
Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва:
— |
за водни обекти, подложени на риск от замърсявания от значителни точкови източници, пунктовете в рамките на един обект трябва да са достатъчни за оценка на големината и влиянието на точковия източник. Когато един воден обект е подложен на товарите на няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг могат да бъдат избрани по начин, даващ възможност за оценка на големината и влиянието на тези товари като цяло; |
— |
за водни обекти застрашени от значителни дифузни източници трябва да има достатъчно пунктове в рамките на избрани обекти, с цел оценка големината и влиянието на дифузните товари. Изборът на водните обекти трябва да се направи така че те да бъдат представителни за относителните рискове при възникването на товарите от дифузни източници, както и за относителните рискове по отношение невъзможността за достигане добро състояние на повърхностните води; |
— |
за водни обекти подложени на значителни хидроморфологични товари, трябва да се определят достатъчно пунктове за мониторинг в рамките на избрани водни обекти, така че това да дава възможност за преценка на големината и влиянието на хидроморфологичните товари. Изборът на водни обекти трябва да е определящ за цялостното влияние на хидроморфологичните товари, на които са подложени всички водни обекти. |
Избор на качествени елементи
За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на:
— |
параметрите, показателни за биологичните качествени елементи или елемент, които са най-чувствителни към товарите, на които са подложени водните обекти, |
— |
всички зауствани приоритетни вещества, както и други замърсители, зауствани в значителни количества, |
— |
параметрите, показателни за хидроморфологичния качествен елемент, който е най-чувствителен към съществуващите товари. |
1.3.3. Проучвателен мониторинг
Цел
Проучвателен мониторинг се провежда:
— |
когато не е известна причината за надвишени норми; |
— |
когато наблюдаващия мониторинг показва, че целите, установени по член 4 за водния обект няма да бъдат постигнати и все още не е установен оперативен мониторинг, с цел установяване причините за недостигането на екологичните цели от водния обект или водните обекти; или |
— |
за определяне големината и влиянията на инцидентни замърсявания; |
и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания.
1.3.4. Честота на мониторинга
За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг.
Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка.
Честотите се избират така че да достигнат приемливо ниво на надеждност и прецизност. Изчисленията на надеждността и прецизността, получени чрез използваната мониторингова система се посочват в плана за управление на речния басейн.
Честотите за мониторинг се избират като се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие както на естествени, така и на антропогенни условия. Времето, в което се провежда мониторинг се избира така че да минимизира влиянието на сезонните промени в резултата, като по този начин се осигури отразяването от резултатите на промените във водния обект в резултат на промени поради антропогенни натоварвания. Трябва да се провежда допълнителен мониторинг през различните сезони на годината за достигането на тази цел.
Качествен елемент |
Реки |
Езера |
Преходни |
Крайбрежни |
Биологични | ||||
Фитопланктон |
6 месеца |
6 месеца |
6 месеца |
6 месеца |
Друга водна флора |
3 години |
3 години |
3 години |
3 години |
Макро безгръбначни |
3 години |
3 години |
3 години |
3 години |
Риби |
3 години |
3 години |
3 години |
|
Хидроморфологични | ||||
Общности |
6 години |
|
|
|
Хидрология |
непрекъснат |
1 месец |
|
|
Морфология |
6 години |
6 години |
6 години |
6 години |
Физико-химични | ||||
Заливаемост |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
Окисляемост |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
Соленост |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
|
Хранително състояние |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
Киселинно състояние |
3 месеца |
3 месеца |
|
|
Други замърсители |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
3 месеца |
Приоритетни вещества |
1 месец |
1 месец |
1 месец |
1 месец |
1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии
Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания:
Точки за водочерпене на питейна вода
Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу:
Обслужвана община |
Честота |
< 10 000 |
4 пъти годишно |
10 000 до 30 000 |
8 пъти годишно |
> 30 000 |
12 пъти годишно |
Области на защита на местообитания и видове
Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4.
1.3.6. Стандарти за мониторинг на качествени елементи
Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост.
Пробовземане на макробезгръбначни
ISO 5667-3: 1995 |
Качество на водите — Пробовземане — ЧАСТ 3: Ръководство за опазване и съхранение на пробите |
EN 27828: 1994 |
Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за пробовземане на бентосни макробезгръбначни |
EN 28265: 1994 |
Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за съставяне и употреба на тестове за количество за бентосни макробезгръбначни и каменни субстрати в дълбоки води |
EN ISO 9391: 1995 |
Качество на водите — Пробовземане в дълбоки води за макробезгръбначни — Ръководство за употреба на колонизационни, качествени и количествени тестове. |
EN ISO 8689 - 1:1999 |
Биологична класификация на реките ЧАСТ I: Ръководство за тълкуване на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води |
EN ISO 8689 - 2:1999 |
Биологична класификация на водите ЧАСТ II: Ръководство за представяне на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води |
Пробовземане на макрофити
Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят
Пробовземане на риби
Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят
Пробовземане на диатомея
Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят
Стандарти за физикохимичните параметри
Всякакви CEN/ISO стандарти
Стандарти за хидроморфологичните параметри
Всякакви CEN/ISO стандарти
1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние
1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг
i) |
Държавите-членки ще установят мониторингови системи за целите на установяването на стойностите на биологичните качествени елементи, определени за всяка категория повърхностни води или силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти. При прилагане на установената по-долу процедура към силно модифицираните или изкуствени водни обекти препоръките към екологичното състояние се разглеждат като препоръки към екологичния потенциал. Такива системи могат да използват определени видове или групи от видове, представителни за качествения елемент като цяло. |
ii) |
За да се осигури сравнимост на такива мониторингови системи, резултатите от системите на държавите-членки се изразяват като отношения на екологично качество за целите на класификацията на екологичното състояние. Тези отношения представят съотношението между стойностите на наблюдаваните биологични параметри за даден повърхностен воден обект и стойностите на параметрите в препоръчителните условия, приложими към този обект. Отношението се изразява като цифрова стойност между нула и единица, като отличното екологично състояние е представено от стойности близки до единицата, а лошото екологично състояние – от стойности, близки до нула. |
iii) |
Всяка държава-членка разделя скалата на отношенията на екологичното качество за собствената си мониторингова система за всяка категория повърхностни води на пет класа – от отлично до лошо екологично състояние, както е определено в раздел 1.2, като даде цифрови стойности на всяка граница между класовете. Стойностите на границата между класовете на отлично и добро състояние и на границата между добро и средно състояние се установява посредством вътрешнокалибрационната процедура, описана по-долу. |
iv) |
Тази вътрешнокалибрационна процедура ще бъде подпомогната от Комисията за да се осигури установяването на границите за тези класове съобразно нормативните определения на раздел 1.2 и сравнимостта им между държавите-членки. |
v) |
Като част от тази процедура, Комисията ще подпомогне обмена на информация между държавите-членки, което да доведе до определянето на всички обекти за определен екорегион на Общността; тези именно обекти ще формират вътрешнокалибрационната мрежа. Мрежата ще се състои от обекти, избрани от цяла гама типове повърхностни водни обекти, представени във всеки екорегион. За всеки тип избран повърхностен воден обект, мрежата ще се състои от поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за отлично и добро състояние и поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за добро и средно състояние. Обектите ще бъдат избрани посредством експертна преценка, базирана на съвместни инспекции и всякаква друга достъпна информация. |
vi) |
Мониторинговата система на всяка държава-членка се прилага към тези обекти във вътрешнокалибрационната мрежа, които са както в екорегионите, така и част от типовете повърхностни водни обекти, към които ще се приложи системата поради изискванията на настоящата директива. Резултатите от това прилагане ще се използват за установяване цифровите стойности за съответните граници на класовете за мониторинговата система на всяка държава-членка. |
vii) |
В срок от 3 години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията ще изготви проекторегистър на обектите, формиращи вътрешнокалибрационната мрежа, който може да бъде адаптиран в съответствие с процедурите, установени в член 21. Окончателният регистър на обектите се изработва до 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и следва да бъде публикуван от Комисията. |
viii) |
Комисията и държавите-членки ще завършат вътрешнокалибрационната процедура до 18 месеца от датата на публикуване на окончателния регистър. |
ix) |
Резултатите от вътрешнокалибрационната процедура и стойностите, установени за класификация на мониторинговите системи на държавите-членки ще се публикуват от Комисията до 6 месеца след завършването на вътрешнокалибрационната процедура. |
1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното сътояние и екологичния потенциал
i) |
Класификацията на екологичното състояние за категориите повърхностни води ще се представи от най-ниската от стойноститите за биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, попадащ в класификацията на екологичното състояние за всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона от долната таблица, отразяващи класификацията на екологичното състояние на водния обект:
|
ii) |
Класификацията на екологичния потенциал на водния обект за силно модифицирани или изкуствени водни обекти се представя от най-ниската от стойностите на биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал на всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона на долната таблица, а по отношение на силно модифицираните водни обекти – третата ѝ колона:
|
iii) |
С черни точки на картата държавите-членки ще определят също и тези водни обекти, за които недостигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал е вследствие несъответствие с един или повече екологични качествени стандарти, установени за този воден обект в съответствие със специфичните синтетични или несинтетични замърсители (съобразно режима на съответствие, установен от държавата-членка). |
1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние
Когато воден обект постигне съответствие с всички екологични качествени стандарти, установени в приложение IX, член 16 и друго съответно законодателство на Общността, установяващо такива стандарти, той ще бъде регистриран като постигнал добро химично състояние. В противен случай, водният обект ще се регистрира като непостигнал добро химично състояние.
Държавите-членки ще предоставят карта за всеки район на речен басейн, илюстрираща химичното състояние на всеки воден обект, снабдена с цветни кодове в съответствие с втората колона на долната таблица, отразяващи класификацията на химичното състояние на водния обект:
Класификация на химичното състояние |
Цветен код |
Добро |
Син |
Непостигнато добро |
Червен |
2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ
2.1. Количествено състояние на подземните води
2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние
Режим на нивото на подземните води
2.1.2. Определение за количествено състояние
Елементи |
Добро състояние | ||||||
Ниво на подземните води |
Нивото на подземните води в подземния воден обект е такова, че наличните ресурси на подземните води не се надвишават от дългосрочната средна годишна стойност на водочерпенето. Съответно, нивото на подземните води не е обект на антропогенни изменения, които биха довели до:
и изменения в посоката на потока, произтичащи от промени в нивото, които могат да възникнат временно или постоянно в пространствено ограничена област, но не предизвикват солени води или други интрузии и не са показателни за устойчива и ясно определена антропогенно предизвикана тенденция за посоката на потока, която да доведе до такива интрузии. |
2.2. Moниторинг на количественото състояние на подземните води
2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води
Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн.
2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг
Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено:
— |
за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане на екологичните цели по член 4 трябва да се осигури достатъчна гъстота на пунктовете за мониторинг с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води; |
— |
за подземни водни обекти в които подземните води протичат извън границите на държавата-членка, да се осигурят достатъчно пунктове за мониторинг с цел изчисляване посоката и степента на подземния поток, протичащ през границата на държавата-членка. |
2.2.3. Честоти на мониторинг
Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно:
— |
за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане екологичните цели по член 4 да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води, |
— |
за подземни водни обекти, в които подземните води текат през границата на държавата-членка да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел пресмятане посоката и степента на потока, протичащ през границата на държавата-членка. |
2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води
Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим:
Добро |
— |
зелено |
Лошо |
— |
червено. |
2.3. Химично състояние на подземните води
2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води
Проводимост
Концентрации на замърсители
2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води
Елементи |
Добро състояние | ||||||
Общи |
Химическият състав на подземния воден обект е такъв, че концентрациите на замърсители:
| ||||||
Проводимост |
Промените в проводимостта не са показателни за соленост или други интрузии в подземния воден обект |
2.4. Moниторинг на химичното състояние на подземните води
2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземни води
Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите.
На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана.
Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана.
2.4.2. Наблюдаващ мониторинг
Цел
Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел:
— |
допълване и валидиране на процедурата за оценка на въздействието, |
— |
осигуряване на информация за използване при оценката на дългосрочните тенденции, получени като резултат от промени в естествените условия и посредством антропогенни дейности. |
Избор на пунктове за мониторинг
Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните:
— |
обекти, определени като рискови вследствие характеризирането, проведено в съответствие с приложение II, |
— |
обекти, пресичащи границата на държавата-членка. |
Избор на параметри
Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти:
— |
съдържание на кислород |
— |
ниво на pH |
— |
проводимост |
— |
нитрати |
— |
амоняк |
Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари.
Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект.
2.4.3. Oперативен мониторинг
Цел
Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел:
— |
установяване на химичното състояние на всички водни обекти или групи обекти, определени като рискови, |
— |
установяване на наличието на някаква дългосрочна антропогенно предизвикана възходяща тенденция в концентрациите на някой замърсител. |
Избор на пунктове за мониторинг
Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти.
Честоти на мониторинг
Оперативният мониторинг се провежда за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, но най-малко веднъж годишно.
2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите
Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето.
2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води
При оценката на състоянието, резултатите от отделните пунктове за мониторинг на целия подземен воден обект се разглеждат цялостно за целия обект. Без това да влияе на съответните директиви, за достигането на добро състояние от подземния воден обект по отношение тези химични параметри, за които в законодателството на Общността са установени екологични качествени стандарти,
— |
трябва да бъде пресметната средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт от подземния воден обект или група обекти; и |
— |
съобразно с член 17 тези средни стойности ще се използват за демонстриране съответствието с доброто химично състояние на подземните води. |
Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана цветно, както е показано по-долу:
Добро |
— |
зелено |
Лошо |
— |
червено |
Държавите-членки ще покажат посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени в следствие влиянието на човешката дейност. Обръщането на тенденциите ще се покаже на картата посредством сини точки.
Тези карти се включат в плана за управление на речни басейни.
2.5. Представяне на състоянието на подземните води
Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции.
(1) Използвани са следните съкращения: фн = фонови нива, екс = екологичен качествен стандарт.
(2) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).
(3) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.
(4) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).
(5) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.
(6) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).
(7) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.
(8) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива:
(9) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМИТЕ ОТ МЕРКИ
ЧАСТ A
Мерки, изискуеми по следните директиви:
i) |
Директива за водите за къпане 76/160/ЕИО |
ii) |
Директива за птиците 79/409/ЕИО (1) |
iii) |
Директива за питейните води 80/778/ЕИО изменена с Директива 98/83/ЕО |
iv) |
Директива за големите катастрофи (Севезо) 96/82/ЕО (2) |
v) |
Директива за ОВОС 85/337/ЕИО (3) |
vi) |
Директива за канализационните утайки 86/278/ЕИО (4) |
vii) |
Директива за градските пречиствателни станции за отпадъчните води 91/271/ЕИО |
viii) |
Директива за опазване на растителните продукти 91/414/ЕИО |
ix) |
Директива за нитратите 91/676/ЕИО |
x) |
Директива за местообитанията 92/43/ЕИО (5) |
xi) |
Директива за цялостен контрол и предпазване от замърсяване 96/61/ЕО |
ЧАСТ Б
Следният подробен списък от допълнителни мерки, които държавите-членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, изискуема по член 11, параграф 4:
i) |
законови инструменти |
ii) |
административни инструменти |
iii) |
икономически или фискални инструменти |
iv) |
договорени екологични споразумения |
v) |
контрол на емисиите |
vi) |
кодекси на добрите практики |
vii) |
рекреация и възстановяване на влажните зони |
viii) |
контрол на водочерпенето |
ix) |
мерки за управление на търсенето, между другото, промоции на адаптирана селскостопанска продукция като изискващо малко вода зърно за районите, засегнати от суши |
x) |
мерки за производителност и повторна употреба, между другото, промоции на ефективни технологии за промишлеността и пестящи вода напоителни техники |
xi) |
строителни проекти |
xii) |
обезсолители |
xiii) |
възстановителни проекти |
xiv) |
изкуствено презареждане на водоносния хоризонт |
xv) |
образователни проекти |
xvi) |
проекти за проучване, развитие и демонстрации |
xvii) |
други подходящи мерки |
(1) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.
(2) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.
(3) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).
(4) ОВ L 181, 8.7.1986 г., стр. 6.
(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ
Плановете за управление на речни басейни включват следните елементи:
Общо описание на характеристиките на района на речен басейн, изискуемо по член 5 и приложение II, което да включва:
1.1. за повърхностните води:
— |
картографиране на местонахождението и границите на водните обекти, |
— |
картографиране на екорегионите и типовете повърхностни водни обекти в рамките на речния басейн, |
— |
определяне на препоръчителните условия за типовете повърхностни водни обекти; |
1.2. за подземните води:
— |
картографиране на местонахождението и границите на подземните водни обекти. |
2. Обобщение на значителните товари и влиянието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземни води, включително:
— |
изчисление на замърсяването от точкови източници, |
— |
изчисление на замърсяването от дифузни източници, включително използването на земята, |
— |
изчисление на товарите върху количественото състояние на водите, включително водочерпенето, |
— |
анализ на другите влияния на човешката дейност върху състоянието на водите. |
3. Определяне и картографиране на защитените територии, както се изисква по член 6 и приложение IV.
Карта на мрежите за мониторинг, установени за целите на член 8 и приложение V, както и представяне в карта на резултатите от проведените съгласно тези разпоредби програми за мониторинг на състоянието на:
4.1. повърхностните води (екологично и химично);
4.2. подземните води (химично и количествено);
4.3. защитени територии.
5. Списък на екологичните цели, установени съгласно член 4 за повърхностни води, подземни води и защитени територии, включително определянето на случаите, когато са използвани член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7, както и свързаната информация, изискуема по този член.
6. Обобщение на икономическия анализ на водоползването, изискуем по член 5 и приложение III.
Обобщение на програмата или програмите от мерки, приети съобразно член 11, включително начините, по които установените по член 4 екологични цели ще бъдат постигнати:
7.1. обобщение на мерките, изискуеми за прилагане законодателството на Общността за опазване на водите;
7.2. доклад за практическите стъпки и мерки, предприети за прилагане принципа на възстановяване на разходите за водоползване в съответствие с член 9;
7.3. обобщение на мерките, предприети за отговаряне на изискванията на член 7;
7.4. обобщение на начините за контрол над водочерпенето и съхранението на вода, включително препратка към регистрите и определянията на случаите, в които са правени изключения по член 11, параграф 3, буква д);
7.5. обобщение на начините за контрол, приети за зауствания от точкови източници и други дейности с въздействие върху състоянието на водите в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква ж) и член 11, параграф 3, буква и);
7.6. определяне на случаите, в които са разрешени директни зауствания в подземните води, в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква й);
7.7. обобщение на мерките предприети в съответствие с член 16 за приоритетните вещества по отношение на подземните води;
7.8. обобщение на мерките, предприети за опазване от или намаляване на въздействието на инцидентни замърсявания;
7.9. обобщение на мерките, предприети по член 11, параграф 5 за водните обекти, които не могат да достигнат целите, установени по член 4
7.10. детайли за допълнителните мерки, определени като необходими за да се достигнат установените екологични цели;
7.11. детайли за предприетите мерки с цел избягване увеличаването на замърсяването на морските води в съответствие с член 11, параграф 6;
8. Регистър на всякакви по-подробни програми и планове за управление за районите на речните басейни по отношение под-басейните, секторите и въпроси касаещи типовете води, заедно с обобщение на съдържанието им;
9. Обобщение на мерките за информиране и консултации с обществеността, резултатите от тях и промените в плана, направени като последици от това;
10. Списък на компетентните органи в съответствие с приложение I;
11. Контактни точки и процедури за получаване на документация и информация по член 14, параграф 1и особено детайли за мерките за контрол, приети в съответствие с член 11, параграф 3, буква ж) и буква и), както и актуалните данни от мониторинга, събрани в съответствие с член 8 и приложение V.
Първото актуализиране на плана за управление на речния басейн, както и всички следващи включват също и:
1. Обобщение на всички промени или актуализации от публикуването на предишния план за управление на речния басейн, включително обобщение на прегледите по член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7;
2. Оценка на постигнатия напредък по отношение достигането на екологичните цели, включително представяне на резултатите от мониторинга за периода на предишния план в карта и обяснение за всяко непостигане на екологичните цели;
3. Обобщение на и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на речния басейн, които не са били предприети;
4. Обобщение на всички допълнителни междинни мерки, приети по член 11, параграф 5 след публикуването на предишната версия на плана за управление на речния басейн.
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ
1. |
Органохалогенни съставки и вещества, които могат да формират такива съставки във водна среда. |
2. |
Органофосфорни съставки. |
3. |
Органотини. |
4. |
Вещества и препарати или съставящи ги вещества, които притежават доказано карциногенни или мутагенни качества или качества, които могат да засегнат стероидите, тироидите, репродукцията или други ендокринни функции във или посредством водната среда. |
5. |
Устойчиви хидровъглероди и устойчиви и биоакумулативни органични токсични вещества. |
6. |
Цианиди. |
7. |
Метали и техни съставки. |
8. |
Арсеник и съставки. |
9. |
Биоциди и продукти за опазване на растенията. |
10. |
Материали в процес на разтваряне. |
11. |
Вещества, допринасящи за еутрофикацията (особено нитрати и фосфати). |
12. |
Вещества, които имат неблагоприятно въздействие върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани посредством параметри като БПК, ХПК, и др.). |
ПРИЛОЖЕНИЕ IX
НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ И ЕКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ СТАНДАРТИ
„Емисионните ограничения“ и „качествените цели“, установени съгласно дъщерните директиви на директива 76/464/ЕИО се разглеждат като норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти и за целите на настоящата директива. Те са установени в следните директиви:
i) |
Директивата за заустването на живак (82/176/ЕИО) (1); |
ii) |
Директивата за заустването на кадмий (83/513/ЕИО) (2); |
iii) |
Директивата за живака (84/156/ЕИО) (3); |
iv) |
Директивата за заустванията на хексахлорциклохексан (84/491/ЕИО) (4), и |
v) |
Директивата за заустванията на опасни вещества (86/280/ЕИО) (5). |
(1) OB L 81, 27.3.1982 г., стр. 29.
(2) OB L 291, 24.10.1983 г., стр. 1.
(3) OB L 74, 17.3.1984 г., стр. 49.
(4) OB L 274, 17.10.1984 г., стр. 11.
(5) OB L 181, 4.7.1986 г., стр. 16.
ПРИЛОЖЕНИЕ X
ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
КАРТА A
Система A: Екорегиони на реки и езера
1. |
Иберийско-Макаронезиански регион |
2. |
Пиренеи |
3. |
Италия, Корсика и Малта |
4. |
Алпи |
5. |
Югославски западни Балкани |
6. |
Гръцки западни Балкани |
7. |
Източни Балкани |
8. |
Западни планини |
9. |
Централни планини |
10. |
Карпати |
11. |
Унгарски низини |
12. |
Понтийски регион |
13. |
Западни равнини |
14. |
Централни равнини |
15. |
Балтийски регион |
16. |
Източни равнини |
17. |
Ирландия и Северна Ирландия |
18. |
Великобритания |
19. |
Исландия |
20. |
Бореалски височини |
21. |
Тундра |
22. |
Фино-скандинавски щит |
23. |
Тайга |
24. |
Кавказ |
25. |
Каспийска низина |
КАРТА Б
Система A: Екорегиони на преходни води и крайбрежни води
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
В своя доклад съгласно член 17, параграф 3 с помощта на държавите-членки Комисията ще включи анализ, основан на съотношението цена—качество.