Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предприятията от социалната икономика — двигател на интеграцията на мигрантите

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 283/01)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Решение на пленарната асамблея	21.1.2016 г.
Правно основание	член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	27.4.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	23.5.2018 г.
Пленарна сесия №	535
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	186/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Неотдавна явлението миграция постави на изпитание системата за влизане в Европейския съюз, подлагайки на истински „стрес тест“ миграционната и социалната политика, както и политиката за обществена сигурност на Съюза и на държавите членки.

1.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение европейските институции, заедно с правителствата на държавите членки, да насърчават координирани политики, за повишаване на яснотата, устойчивостта и ефективността на начините, по които лицата от трети държави могат да влизат и да се установяват в Европа, да работят, да получават гражданство и международна закрила. Комитетът призовава да се обърне особено внимание на мигрантите, които може да са изложени на риск от социално изключване, като например болните или лицата с психични разстройства, лицата с увреждания, възрастните хора.

1.3.

Комитетът подчерта, че предприятията от социалната икономика съумяха да изградят общите принципи на своите действия (1) — приобщаващи, субсидиарни и защитаващи лицата в най-неблагоприятно положение — като се изправиха пред предизвикателството да оказват помощ на мигрантите проактивно и като мобилизираха съответните общности и гражданите.

1.4.

Заради тази склонност да бъдат приобщаващи предприятия, e необходимо предприятията от социалната икономика да получат по-голямо признание; по тази причина ЕИСК отправя призив към Европейската комисия да даде приоритет на този тип предприятия при разработването на политиките на ЕС и изготвянето на програмите на европейските фондове, с особено внимание към изграждането на Европейския стълб на социалните права, както беше изтъкнато на конференцията, посветена на социалната икономика на 16 ноември 2017 г., и на Европейската среща на високо равнище на 17 ноември 2017 г., проведена в Гьотеборг.

1.5.

Предприятията от социалната икономика създават качествени работни места в трудоемките сектори и по-специално със силно участие на работна ръка от трети държави. В тези предприятия от социалната икономика измерението, свързано с участието, има значение по отношение на сигурността и защитата, които те предоставят в момента, в който се структурира икономическата дейност, тъй като те водят до излизането от сивата икономика и недекларирания труд.

1.6.

Така предприятията от социалната икономика играят основна роля, като действат върху четири ключови аспекта на процеса на интеграция на мигрантите: здравето и подпомагането, жилището, обучението и образованието (по-специално подпомагайки осведомяването за правата и задълженията, които произтичат от установяването в Европейския съюз); труда и активното интегриране на мигрантите в обществата, които ги приемат.

1.7.

ЕИСК счита, че като се има предвид тяхната особена склонност да участват в сектори за полагане на грижи и в дейностите на икономиката на споделянето и на кръговата икономика, предприятията от социалната икономика могат да насърчават и подкрепят както създаването на нови работни места, така и предприемачеството и достъпа на мигранти и бежанци до икономически дейности. Европейският съюз трябва да продължи да насърчава предприятията от социалната икономика като един от лостовете за растежа и за професионалното и социалното приобщаване на мигрантите. Вследствие на това Комитетът призовава европейските институции да дадат приоритет на политиките, насочени към предприятията от социалната икономика, както се посочва и в приноса към работната програма за 2018 г. на Европейската комисия (2).

1.8.

Като се имат предвид доказателствата в подкрепа на полезността на предприятията от социалната икономика за насърчаване на професионалното и социалното приобщаване на мигранти, Комитетът призовава Съюза, държавите членки и международната общност да създадат стимули за заетостта, до които предприятията от социалната икономика, които се занимават с професионално приобщаване да могат да имат достъп.

1.9.

Предвид доклада относно напредъка на действията, представен през ноември 2017 г., Комитетът потвърждава необходимостта от координиран подход на Съюза и на държавите членки (3). По-специално става ясно, че при липсата на ефикасна система за влизане за мигрантите ще продължи неправилното използване на молбите за международна закрила, което наблюдаваме през последните години. Комитетът отново категорично потвърждава, че случаите на неправилно използване на системата за международна закрила не оправдават въвеждането от страна на някои държави членки на ограничения върху възможностите за граждани на трети държави да подават молба за предоставяне на убежище на тяхна територия.

1.10.

ЕИСК насърчава Комисията и Съвета да създадат по-добра координация на миграцията с държавите на произход и на транзитно преминаване, за да се изградят перспективи за подобряване на условията на живот, по-специално на хората, които се преместват поради икономически причини, глад или поради изменението на климата, като същевременно би било желателно да има по-решителна европейска външна политика спрямо държавите, в които войни, диктатури и преследвания водят до бягството на хора.

1.11.

По-конкретно, Комитетът призовава Съюза да се справи с явлението миграция, като започне от причините, които пораждат необходимостта от преместването на хората: бедност, конфликти, дискриминация, изменение на климата. Подобно действие неизбежно минава през подновен ангажимент на Европейския съюз в сферата на дипломацията и международното сътрудничество за развитие, включително и със „специален инвестиционен план в сътрудничеството за развитие“.

2.   Общи бележки

2.1.

Предприятията от социалната икономика са ключов участник в икономиката и европейското общество, представляват богатство на многообразието на Съюза и допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, тъй като изграждат една по-интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа (4).

2.2.

Предприятията от социалната икономика допринесоха в значителна степен за справяне с настъпилите промени в обществото. Предприятията от социалната икономика работят в много сектори на обществото и създадоха новаторски инициативи в отговор на растящата потребност от подпомагане и грижи на нуждаещите се от грижи лица, по-специално възрастните хора и хората с увреждания. В много случаи го направиха, като успяха да постигнат по-голямо участие на жените на пазара на труда, не само с прякото им включване в предприятията от социалната икономика, но и чрез създаване на нови услуги за децата и семействата (5). В същото време предприятията от социалната икономика насърчават създаването на възможности за заетост за хора в неравностойно положение, като обръщат особено внимание на лицата, които са изложени на потенциален риск от сериозно социално изключване, като например хора с увреждания, хора, които страдат от психични разстройства или са зависими от алкохол и наркотици. Предприятията от социалната икономика са ключов фактор в насърчаването на европейския социален модел (6).

2.3.

Сред предизвикателствата, с които Съюзът трябваше да се справя през последните години, особена важност придоби управлението на растящия миграционен поток от милиони хора, пресичащи границите на континента, за да избягат от войни, глад, преследване и екстремни условия на живот поради климатичните промени. Това явление подложи на изпитание системата за влизане на държавите членки, миграционните и социалните политики и политиките за обществена сигурност. В известен смисъл миграционните политики на Съюза са подложени на „стрес тест“; важно е да се използва тази възможност за внимателно анализиране на реакциите, които системата предизвиква и сигналите, които дава, за да може да се насърчат целенасочени действия и да се повиши ефективността и ефикасността на политиките на ЕС.

2.4.

Интеграцията на новопристигналите е динамичен процес, който се променя във времето, като се развива заедно с икономическия, социалния и културния контекст на държавата, в която се установяват. Този процес поставя пред Съюза, държавите членки и европейското общество преди всичко въпроса как гражданите извън Европа могат да влизат, да се установяват, живеят и работят в Съюза, както и как да получат достъп до международна закрила.

2.5.

Независимо от разнообразието на структурите, с които оперират в различните национални условия, предприятията от социалната икономика съумяха да приложат общите принципи на своите действия — приобщаващи, субсидиарни и защитаващи лицата в неблагоприятно положение — справяйки се проактивно с предизвикателството за подпомагане на мигрантите.

2.6.

Сред основните характеристики на предприетите от предприятията от социалната икономика действия можем да подчертаем способността да мобилизират и включват съответните местни общности чрез активирането на мрежи и партньорства, които подобряват отношенията с централните и местните администрации за организиране на практики за подпомагане и приобщаване, които се приемат по-добре от местното население.

2.7.

Така предприятията от социалната икономика играят основна роля, като действат върху четири ключови аспекта на процеса на интеграция на мигрантите: здравето и подпомагането, жилището, обучението и образованието (по-специално подпомагайки осведомяването за правата и задълженията, които произтичат от установяването в Европейския съюз); труда и активното интегриране на мигрантите в обществата, които ги приемат. При това предприятията от социалната икономика и организациите на гражданското общество изграждат места за среща между европейски граждани и новодошлите, улеснявайки диалога, като по този начин премахват предразсъдъци и страхове.

3.   Миграцията в Европа: преглед за последните години

3.1.

Поставянето в рамки на явлението миграцията е сложна операция, тъй като то непрекъснато се променя. Войните, наличието на диктаторски режими, изменението на климата, крайната бедност и лишенията създадоха условията за положението, в което се намираме днес.

3.2.

Според ООН през 2015 г. над 244 милиона души, т.е. 3,3 % от световното население, са пресекли границите на своята държава на произход, за да търсят политическо убежище, работа и по-„гостоприемни“ икономически и климатични условия (7).

3.3.

През последните години Европа стана свидетел на нарастването на броя на лицата, които са се опитали да влязат на нейна територия. В абсолютно изражение данните на Евростат от 2015 г. показват, че имигриралите в ЕС-28 от трети държави са били 2,7 милиона, 56 % от които мъже и 44 % жени.

3.4.

Изключително големият поток е повлиян в особена степен от предизвикваната от войните нестабилност, както в държави в положение на конфликт като Сирия, така и в държави, в които процесът на стабилизиране след военни конфликти и днес среща сериозни трудности, като например в Ирак и Афганистан. Всъщност това са държавите, от които през 2016 г. са тръгнали 54 % от мигрантите, които са потърсили убежище в държавите от Съюза (8).

3.5.

Освен това продължава да е голяма миграцията на хора, които в своята държава на произход живеят при тежки икономически или климатични условия. В много случаи става въпрос за хора от африканския континент, поток, повлиян от растящата нестабилност на държавите от южното крайбрежие на Средиземно море.

3.6.

В този контекст в системата от предвидените от Европейския съюз правила се откроиха някои празноти и трудности, показващи липсата на достатъчно ефективно управление на външните граници на Съюза и неадекватното регулиране на влизанията, като изпъкна необходимостта от преразглеждане на принципите и начините, с които да се насочват действията на държавите членки.

3.7.

Комитетът неколкократно е разглеждал темата за миграционните политики (9) и приветства инициативата на Европейската комисия, която прие Европейската програма за миграцията. По-специално, в доклада от ноември 2017 г., Комисията предприе действия, за да насърчи по-добрата координация между страните от ЕС и да даде нов тласък на дискусията с държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите (10). Комитетът изразява желание да се предвиди преразглеждане на квотния механизъм в светлината на трудното му прилагане.

3.8.

Ето защо е важно да се преразгледа системата от правила, която позволява на мигрантите да използват законни начини за влизане в Съюза, като се предоставя закрила на търсещите убежище лица и се дава възможност на хората, които бягат от неблагоприятни климатични и икономически условия, да намерят в Европа убежище и да допринесат за растежа на Съюза, като същевременно се гарантират техните права. С подобно действие биха могли да се приложат препоръките на ООН за миграцията, „че е в интерес на всички, тя да се извършва по сигурен и законен начин, в регулирана, а не в незаконна форма“ (11).

3.9.

Комитетът приветства заключенията от срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители в Гьотеборг от 17 ноември 2017 г., по време на която беше разгледана темата за изграждането на бъдеще на Европа, в чийто център ще бъдат равнопоставеността на труда и растежът. Освен това Комитетът подчертава значението на съпътстващата проява на тема „Ролята на социалната икономика в бъдещето на труда“, с която започна работата на заседанието в Гьотеборг, изтъквайки приноса на социалната икономика, с цел подпомагане на политиките на Съюза.

3.10.

Освен това е окуражително споразумението между Съвета и Европейския парламент относно бюджета на Съюза за 2018 г., сред приоритетите за действие на което се признават „икономическият растеж и създаването на работни места, укрепването на сигурността и преодоляване на предизвикателствата, породени от миграцията“ (12).

3.11.

Комитетът насърчава европейските институции да разгледат критичните елементи, които проличаха при прилагането на Регламента от Дъблин. На 16 ноември 2017 г. Европейският парламент прие резолюция, в която се предлагат насоки за работа за преразглеждането на този регламент, с важно позоваване на участието на всички държави членки в постоянния и автоматичен механизъм за настаняване.

4.   Превръщане на предизвикателствата във възможности: предприятията от социалната икономика като двигател за подпомагане и приобщаване

4.1.

Един от факторите, които не дават възможност на новопристигналите да поемат по пътя към приобщаване, и следователно да допринесат за икономическия и социалния живот на общностите, в които се установяват, може да се открие в несигурността на техния статут и продължителното разглеждане на молбите за убежище.

4.2.

Ограничаването на новопристигналите в рамките на хуманитарната помощ в продължение на години, без достъп до образование, професионално обучение и възможности за доходи, пречи на развитието на техния човешки капитал и намалява способността им да допринасят положително за икономиката и обществото на държавата, която ги приема (13). По този начин Комитетът неотдавна подчерта ключовата роля на предприятията на социалната икономика за предотвратяване на радикализацията и насърчаването на общите ценности, мира и ненасилието (14).

4.3.

Комитетът изразява надежда, че в дебата ще бъде разгледана и необходимостта от проверка на ефикасността на настоящите механизми, които да дават възможност на граждани на трети държави за подаване на молби за влизане, за да се установят в Европейския съюз с цел работа.

4.4.

По същия начин е от съществено значение Съюзът да се справи с миграцията, като започне с причините, които пораждат необходимостта от придвижването на хората: бедност, конфликти, дискриминация, изменение на климата. Подобно действие неизбежно минава през подновен ангажимент на Европейския съюз в сферата на дипломацията и международното сътрудничество за развитие.

4.5.

Въпреки че употребата ѝ беше по-скоро ограничена, преразглеждане на системата за синята карта можe да отговори и на изискванията за нови законови възможности за влизане в Съюза. Всъщност Комитетът припомни, че е необходима европейска стратегия за привличане на работна ръка от неевропейски държави, за да се гарантира растеж и просперитет на Съюза. За целта трябва да се отчитат последиците от миграцията в държавите на произход на мигрантите, да се подкрепя по-нататъшното им развитие както и развитието на техните образователни системи (15). Комитетът предлага да се обмисли разширяване на кръга на потенциалните бенефициери на синята карта, като се обръща по-специално внимание на тези, които възнамеряват да започнат стопанска дейност, като едновременно с това насочва вниманието и към социалното предприемачество.

4.6.

В много случаи гражданското общество се мобилизира, за да насърчава законните и прозрачните процедури в сътрудничество с институциите на местно, национално и международно равнище, като дава окуражаващи сигнали. Проектът „Хуманитарни коридори“, осъществен в Италия от организацията Sant’Egidio, Федерацията на евангелистките църкви в Италия, Tavola valdese и италианското правителство е важен пример за пилотно действие. По този начин от февруари 2016 г. до сега над 1000 души са имали възможност да потърсят международна закрила и да получат съдействие при придвижването на молбите преди да предприемат пътуване към някоя държава от Съюза (16).

4.7.

Желателно е в изграждането на бъдещите политики по отношение на миграцията да се обърне внимание на тези пилотни действия. По-специално би било целесъобразно, координацията между международните институции да бъде по-добра, от една страна за постоянно управление на тези форми на влизане и, от друга страна, за да се избегне дискриминация между „малцина избрани“, които могат да се възползват от хуманитарните коридори, заедно с всеобхватна защита и за следващия етап на пътуването във фазата на приемане и множеството изключени от пътуванията, които се превръщат в жертва на трафиканти и незаконни пътувания.

4.8.

Ролята на предприятията от социалната икономика е определяща за действията, които същите могат да предприемат за социално и професионално приобщаване, като стимулират потенциала на мигрантите, които в повечето случаи решават да напуснат своята държава на произход именно за да търсят по-добри условия на живот и възможности за работа.

4.9.

В много случаи беше призната важната роля на мигрантите в Съюза, в желанието, например, да се засили тяхната креативност и иновативен капацитет. Постигането на тази цел е предпоставка за увеличаването на работните места, но в същото време повишава интернационализирането на производствените сектори и насърчава създаването на връзки, в това число търговски, с държавите на произход на мигрантите (17). Следователно увеличаването на способността на европейската икономическа и социална тъкан за приобщаване на мигрантите е от ключово значение и за подобряване на ефективността на европейските политики в полза на МСП, по-специално по отношение на капацитета за справяне с все по-глобализирани пазари, както се подчертава в становището на ЕИСК на тази тема (18).

4.10.

В много случаи предприятията от социалната икономика изиграха важна роля за това признаване на положителната икономическа и социална роля на мигрантите, тъй като те създават качествени работни места, както в трудоемките сектори, така и в области на технологични иновации и цифровизация. Сред най-важните дейности без съмнение са онези, които се осъществяват в областта на грижите за хората, гарантирането на достъпа до социални услуги, услугите за деца, и като цяло за подпомагане на нуждаещите се от чужда помощ лица и лицата, изложени на риск от социално изключване. Често това са секторите с по-голямо участие на работници от трети държави.

4.11.

В някои сектори, обаче, като например в сектора за подпомагането, сред селскостопанските работници, в строителството и ресторантьорството продължава да съществува недекларирана заетост, и именно поради това е важно да се насърчава присъствието на предприятия от социалната икономика, които са показали, че могат да играят важна роля за приобщаване и за узаконяване на трудовите договори, като се повишава стойността на ролята на мигрантите и се гарантират правата на работниците от тези сектори, в съответствие с политиките на ЕС за борба със злоупотребите и квалификациите на самостоятелно заетите лица (19).

4.12.

В сектора за полагане на домашни грижи, където преобладават жени, ангажирани с полагане на грижи пряко в семействата, често се създават условия, които пречат на професионалното израстване. Неотдавнашно проучване относно определящите фактори за предприемчивостта на жените мигранти показа, че непризнаването на уменията им е един от факторите, който води до активизиране на автономното предприемачество (20). Предприятията от социалната икономика в тези сектори могат да играят важна роля за узаконяването на заетостта и подобряването на възможностите за развитие на мигрантите, ако се подкрепят от подходящи публични политики.

4.13.

Много предприятия от социалната икономика, които се занимават с професионалната интеграция на хора в неравностойно положение, извършват дейност в сектори, които са част от т. нар. кръгова икономика: разделно събиране и обработване на отпадъци, събиране и повторна употреба на материали, социално земеделие, поддръжка на обществени зелени площи. Тези сектори са важен източник на заетост и методологията на предприятията за професионална интеграция изглежда особено ефективна и за професионалното приобщаване на мигрантите.

4.14.

В много случаи заетостта на мигрантите дава възможност да се обърнат процесите на социално изключване и културно обедняване на Съюза, като се съживяват традиционни професии и занаяти в условия на трудности с приемствеността между поколенията (21). Наистина, много са занаятчийските предприятия и малките търговски предприятия, създадени от граждани мигранти.

4.15.

В проектите, свързани с гостоприемството спрямо мигрантите много организации от социалната икономика насърчиха споразумения с централните институции и местните администрации за преодоляване на възникналите в системата проблеми и за улесняване на географското разпределение на новопристигналите на територията, като въведоха концепцията за „децентрализиран прием“ с цел улесняване създаването на справедливи механизми за поемане от страна на местните общности (22).

4.16.

В тези проекти е даден приоритет на активизирането на процеси на приобщаване на мигрантите, като се предвиждат езикови курсове, оценка на уменията, курсове за професионално обучение. По този начин се постига насърчаване на механизмите за признаване на образованието или придобития професионален опит, полезни за увеличаване на възможностите за трудова заетост на новопристигналите.

4.17.

Някои от тези случаи на „децентрализиран прием“ допринасят за повторното заселване на отдалечените територии, особено в планинските райони, където присъствието на мигранти допринася за поддържането на икономически дейности и услуги (като се започне с училищата), което намалява риска от обезлюдяване на тези територии. Във всеки случай, за гарантиране на успеха на такива мерки е необходимо те да бъдат придружени от политики за заетост и жилищно установяване.

4.18.

При тези условия предприятията от социалната икономика могат да се свържат с традиционното предприемачество, предоставяйки възможност на мигрантите да се интегрират на пазара на труда чрез специално пригодени курсове на обучение и стажове (23).

4.19.

Създаденият от кооперативните предприятия модел в тази насока несъмнено стана обект на по-голямо внимание от страна на изследователите, които задълбочено проучваха ролята на кооперациите във връзка мигрантите. В тези предприятия от социалната икономика измерението, свързано с участието, оказва влияние по отношение на сигурността и защитата в момента, в който се структурира икономическата дейност, тъй като води до появата на сива икономика и недеклариран труд.

4.20.

В конкретен анализ, проведен от Международната организация на труда, бяха определени областите, в които действията на кооперациите оказват положително влияние върху приобщаването на мигрантите и бежанците: професионална интеграция, грижи и подпомагане, образование и обучение, подкрепа във всекидневния живот и независимостта, достъп до пазара, достъп до финанси, правна помощ и консултиране, помощ за задоволяване на основни потребности (24).

4.21.

В първия и втория европейски ден на предприятията от социалната икономика, организирани от Комитета през 2016 и 2017 г., посочените проучвания по конкретни случаи показаха интереса към темата за мигрантите (25), като изтъкнаха активирането на възможности за професионална обучение и включване в пазара на труда, насочени в особена степен към жените мигранти.

4.22.

Европейската комисия също призна, че предприятията от социалната икономика са важни за справяне с предизвикателството на миграцията, посвещавайки Конкурса за социални иновации 2016 г. на идеите за приема и интеграцията на бежанците (26). Комитетът изразява надежда, че вниманието на Комисията към инициативи по отношение на миграцията ще продължи във времето и ще стане приоритетно при разработването на политиките на ЕС.

4.23.

Освен важната роля на професионалната интеграция, образованието, обучението и подпомагането, много предприятия от социалната икономика работят активно и в областта на проекти за предоставяне на достъп до жилище за много мигранти, по-специално за бежанци и за търсещи убежище лица. Този модел за управление на жилищни имоти от страна на предприятията от социалната икономика достигна големи икономически измерения в държави като Италия с хиляди жилищни единици, предоставени на разположение на проекти за приобщаване, които често подпомагат обновяването на квартали или отдалечени райони.

4.24.

И накрая, предприятията в сектора на социалната икономика и гражданското общество като цяло извършват решаваща дейност по отношение на достъпа до здравни услуги и грижи, като значително намаляват трудностите при достъп до лечение. Комитетът призовава държавите членки да гарантират пълен достъп до системите за здравеопазване и до социалните услуги за мигрантите без дискриминация въз основа на техния статут.

5.   Допълнителни съображения на Постоянната група на ЕИСК за предприятията от социалната икономика

5.1.

Предприятията от социалната икономика имат особена склонност и желание да работят в секторите за полагане на грижи, за управление на културните ценности и околната среда, в дейностите на икономиката на споделянето и на кръговата икономика. Тези предприятия могат да бъдат ценен съюзник в насърчаването на политики за „екологичен преход“ на модела за европейско развитие, намирайки, наред с другото, в тези видове дейности важен източник за създаване на нови работни места.

5.2.

Предприятията от социалната икономика подкрепят и насърчават склонността към предприемачество на хората и улесняват достъпа им до икономически дейности, независимо от финансовите им възможности и от началния капитал за започване на някаква дейност. Това се отнася особено за предприятията от кооперативен вид, поради което би било полезно и важно в програмите за сътрудничество за развитие, осъществявани от Европейския съюз в развиващите се страни, да се въведат програми за насърчаване на предприятията от социалната икономика.

5.3.

Като се имат предвид доказателствата в подкрепа на полезността на предприятията от социалната икономика за насърчаване на професионалното и социалното приобщаване на мигранти, държавите членки трябва да бъдат призовани да създадат стимули за заетостта, до които могат да имат достъп предприятията от социалната икономика, които извършват професионално приобщаване. Тези стимули биха могли да бъдат валидни за срок от две години след признаването на статута на лице, на което е предоставена международна закрила.

5.4.

И накрая трябва да се има предвид, че през следващите години ще се увеличават мигрантите, които тръгват на път поради тежките последици от изменението на климата, предизвикващи увеличаване на опустиняването, глад и природни бедствия. Това явление ще ни принуди да преосмислим изкуственото и дискриминационно разграничаване между бежанци, търсещи убежище лица и икономически мигранти, поне в случаите, когато тези мигранти бягат от глад и природни бедствия.

5.5.

За целта трябва в крайна сметка да се продължи насърчаването на устойчиво развитие и екологичен преход, което би могло да се отрази положително и на икономиката, като се подчертае приносът на предприятията от социалната икономика за насърчаването на растежа, приобщаването и благосъстоянието, както се подчертава в последните становища на Комитета (27).

---

(1)  Относно ролята на предприятията от социалната икономика виж също ОВ C 117, 26.4.2000 г., стp. 52.

(2)  Принос на ЕИСК към работната програма на Комисията за 2018 г., по-специално параграфи 2.4.6 и следващи.

(3)  „Доклад за напредъка по европейската програма за миграцията“.

(4)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 22.

(5)  В много случаи тези дейности щяха да бъдат извършвани в рамките на семейството почти изключително от жени, като по този начин възпрепятстват участието на жените на пазара на труда.

(6)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 1.

(7)  https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N17/002/18/PDF/N1700218.pdf?OpenElement.

(8)  Данни на Евростат — в „Доклад относно международната закрила“, изготвен от НСИО, Caritas italiana, Cittalia, Fondazione Migrantes, Servizio centrale dello SPRAR, в сътрудничество с ВКБООН, вж. също http://ec.europa.eu/eurostat/web/asylum-and-managed-migration/data/main-tables.

(9)  https://www.eesc.europa.eu/bg/policies/policy-areas/migration-and-asylum/opinions

(10)  Виж бележка под линия № 2.

(11)  Доклад на специалния представител за миграцията на Генералния секретар на ООН,3 февруари 2017 г.

(12)  http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2017/11.18.2018-eu-budget-agreement-reached/.

(13)  ВКБООН, 2003 г. „Рамка за устойчиви решения за бежанците и лица, чието положение буди загриженост“, май, Женева.

(14)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 11.

(15)  ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 75.

(16)  http://www.santegidio.org/pageID/11676/Corridoi-umanitari.html.

(17)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 16.

(18)  ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(19)  Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд, COM(2014) 221 final, ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 14; ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 1.

(20)  Corsi, M., De Angelis, M., Frigeri, D., работен документ „Определящи фактори за предприемчивостта на мигрантите в Италия. „Възможностите“ или „нуждата“ пораждат предприемчивостта на мигрантите в Италия?“ Вж. също МОТ, Кооперативи и сферата на труда № 2 „Сътрудничество извън изолацията: кооперативи на домашни работници“ (Cooperating out of isolation: domestic workers’ cooperatives).

(21)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 16.

(22)  http://www.interno.gov.it/it/notizie/carta-buona-accoglienza-nuovo-modello-integrazione.

(23)  Вътрешни разработки, Асоциация „Veneto Insieme“. За повече информация http://venetoinsieme.it/.

(24)  Преглед на литературата„Кооперации и бежанци“, МОТ, 2016 г. (непубликуван).

(25)  По-конкретно проектът „Okus Doma“ за 2016 г. и проектът „Solidarity Salt“ през 2017 г. (вж. също https://www.eesc.europa.eu/en/agenda/our-events/events/2nd-european-day-social-economy-enterprises).

(26)  http://ec.europa.eu/growth/content/4-social-innovators-win-%E2%82%AC200000-2016-european-social-innovation-competition-0_en, вж.също: http://eusic-2016.challenges.org/how-is-europe-supporting-the-integration-of-refugees-and-migrants/.

(27)  Становище „Насърчаване на действия в областта на климата от страна на недържавни участници“ ОВ C 227, 28.6.2018, стр. 35, и становище „Нови устойчиви модели на икономическа дейност“, ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57.