6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/24

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (1),

—

като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС под председателството на Жак дьо Ларозиер,

—

като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (2),

—

като взе предвид Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 258/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 716/2009/ЕО (4),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 258/2014 за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. (COM(2016)0202),

—

като взе предвид доклада от октомври 2013 г. на Филип Мейстад, озаглавен „Трябва ли МСФО да бъдат по-европейски?“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2 юли 2014 г. до Европейския парламент и Съвета относно постигнатия напредък при провеждането на реформата на ЕКГФО в резултат на препоръките от доклада на Мейстад (COM(2014)0396),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно оценка на Регламент (ЕО) № 1606/2002 от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (COM(2015)0301),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 17 септември 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно дейността на Фондацията за МСФО, ЕКГФО и PIOB през 2014 г. (COM(2015)0461),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0468),

—

като взе предвид изследването относно Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) („Ролята на Европейския съюз в международните икономически форуми — научно изследване № 7: СМСС“) и четирите изследвания относно МСФО 9 („Критерии на МСФО за одобрение по отношение на МСФО 9“, „Значимостта на МСФО 9 за финансовата стабилност и надзорните разпоредби“, „Обезценка на гръцките държавни облигации по МСС 39 и МСФО 9: проучване на казуса“ и „Счетоводство, основано на очакваната загуба, за обезценката на финансови инструменти: подходите на Съвета по стандартите за финансово отчитане (ССФО) и на СМСС МСФО 9“),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно Директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5),

—

като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-20 от 2 април 2009 г.,

—

като взе предвид документа за обсъждане на СМСС от юли 2013 г., озаглавен „Преглед на концептуалната рамка за финансово отчитане“ (DP/2013/1), и искането на СМСС от юли 2015 г. за представяне на становища, озаглавено „Преглед, извършен от членовете на управителния съвет, на структурата и ефективността: въпроси във връзка с прегледа“,

—

като взе предвид коментарите на Комисията от 1 декември 2015 г. относно прегледа, извършен от членовете на управителния съвет на СМСС, на структурата и ефективността,

—

като взе предвид Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“, публикуван на 24 юли 2014 г. от СМСС, консултацията с ЕКГФО относно одобряването на МСФО 9, оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 въз основа на принципа на „вярна и точна представа“, документите, свързани със заседанието на Счетоводния регулаторен комитет (СРК) относно МСФО 9, и писмата с коментари от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) относно одобряването на МСФО 9,

—

като взе предвид писмото от 14 януари 2014 г., изпратено от името на координаторите на комисията по икономически и парични въпроси, в което се съдържат коментари относно документа за обсъждане на СМСС, озаглавен „Преглед на концептуалната рамка за финансово отчитане“,

—

като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно дейностите по гарантиране на прилагането и регулаторните дейности на счетоводните правоприлагащи органи през 2014 г. от 31 март 2015 г. (ESMA/2015/659),

—

като взе предвид насоките на ЕОЦКП относно прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация от 10 юли 2014 г. (ESMA/2014/807),

—

като взе предвид таблицата на ЕОЦКП относно изпълнението на препоръките на ЕОЦКП за прилагане на изискването за предоставяне на финансова информация от 19 януари 2016 г. (ESMA/2015/203 REV),

—

като взе предвид резолюцията си от 24 април 2008 г. относно международните стандарти за финансова отчетност (IFRS) и управлението на Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи (7),

—

като взе предвид Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (8), изменена с Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (9), приложима от средата на юни 2016 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0172/2016),

A.

като има предвид, че Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и Международните стандарти за одит (МСО) са основен елемент, необходим за ефикасното функциониране на вътрешния пазар и на капиталовите пазари; като има предвид, че МСФО и МСО могат да се разглеждат като обществено благо, поради което те следва да не застрашават финансовата стабилност и да не възпрепятстват икономическото развитие на Съюза и следва да бъдат от полза за общото благо, а не само за интересите на инвеститорите, заемодателите и кредиторите;

Б.

като има предвид, че фалшифицирането на счетоводните данни на предприятията представлява заплаха за икономическата и финансовата стабилност и освен това подкопава доверието на гражданите в модела на социална пазарна икономика;

В.

като има предвид, че целта на МСФО е да повишат отчетността, като намалят недостига на информация в отношенията между инвеститорите и дружествата, да защитават инвестициите и да гарантират прозрачност, като повишават съпоставимостта в международен план и качеството на финансовата информация, както и да осигуряват възможност на инвеститорите и на други участници на пазара да вземат информирани икономически решения и по този начин да влияят върху поведението на участниците на финансовите пазари и да оказват въздействие върху стабилността на посочените пазари; като има предвид обаче, че този счетоводен модел, който се основава на „ползата при вземането на решения“, не е изцяло в съответствие с функцията на счетоводната дейност да определя „капиталовата адекватност“, описана в съдебната практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството, което навежда на мисълта, че концептуалната основа за счетоводството съгласно рамката на МСФО не обхваща целта на счетоводните отчети съгласно законодателството на ЕС, за която стандартът е вярната и точна представа за конкретните числа, както се посочва в отговора от члена на Комисията Джонатан Хил от 25 февруари 2016 г. на въпрос с искане за писмен отговор E-016071/2015; като има предвид, че изискването за вярна и точна представа предполага цялостна оценка, при която са важни числата и качествените разяснения;

Г.

като има предвид, че в Директивата за счетоводството се посочва, че счетоводните отчети са „от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни“ и че „тези предприятия не осигуряват защита за трети страни в степен, надвишаваща размера на нетните им активи“; като има предвид, че в Директивата за счетоводството също така се посочва, че нейната цел е „да се защитят съществуващите интереси в капиталовите дружества“, като се гарантира, че дивидентите не се изплащат от акционерния капитал; като има предвид, че общата цел на счетоводните отчети може да се постигне единствено ако числата, посочени в отчетите, дават вярна и точна представа за активите и пасивите, финансовото състояние и наличието на печалба или загуба; като има предвид, че във връзка с вярната и точна представа, определянето на плащането на дивиденти и оценката на платежоспособността на дадено дружество също се изискват качествени данни и по-широка оценка на рисковете;

Д.

като има предвид, че СМСС функционира в рамките на Фондацията за МСФО — частна корпорация с нестопанска цел, регистрирана в Лондон, Обединеното кралство и Делауеър, САЩ — и като организацията, определяща стандартите, трябва да разполага с прозрачни, независими и демократични процедури, които подлежат на публична отчетност; като има предвид, че ЕС осигурява приблизително 14 % от бюджета на Фондацията за МСФО и съответно има най-голямо финансово участие;

Е.

като има предвид, че движението на капитали в световен мащаб поражда необходимост от глобална система от счетоводни стандарти; като има предвид, че МСФО се прилагат в 116 юрисдикции при различни условия (пълно приемане, частично или факултативно въвеждане или сближаване), но не и в САЩ за националните емитенти;

Ж.

като има предвид, че „Споразумението от Норуок“ от септември 2002 г. между СМСС и Съвета по финансово-счетоводни стандарти на САЩ (Financial Accounting Standards Board, FASB) предлага сближаване между МСФО, издавани от СМСС, и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ, издавани от FASB;

З.

като има предвид, че в ЕС процесът на одобряване се основава на критериите за одобрение, посочени в Регламента за МСС; като има предвид, че МСФО следва да не противоречи на принципа на вярна и точна представа, предвиден в Директивата за счетоводството, който изисква финансовите отчети да дават „вярна и точна“ представа за активите и пасивите на дружеството, за неговото финансово състояние и за наличието на печалба или загуба; като има предвид, че дивиденти и бонуси следва да не се изплащат от нереализирани печалби, което в крайна сметка означава от капитала, съгласно изискването на Директивата за поддържането на капитала; като има предвид, че МСФО следва да допринася за общественото благо в Европа и следва да отговаря на основни критерии, свързани с качеството на информацията, необходима за финансовите отчети;

И.

като има предвид, че Комисията, Съветът и Европейският парламент участват в процеса на одобряване, основаващ се на консултации от страна на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), частен технически съветник на Комисията, и на работата на Счетоводния регулаторен комитет (СРК), съставен от представители от държавите членки; като има предвид, че в доклада на Мейстад се обсъжда възможността за създаване на агенция, която да замени ЕКГФО като дългосрочно решение;

Й.

като има предвид, че в рамките на ЕС различните заинтересовани страни, по-специално дългосрочните инвеститори, повдигнаха въпроса относно съгласуваността на МСФО с правните изисквания на Директивата за счетоводството, и по-специално принципите на предпазливост и разпореждане; като има предвид, че участието на Парламента в процеса на разработване на стандарти не е достатъчно и не е пропорционално на размера на финансовата вноска от бюджета на ЕС за Фондацията за МСФО; като има предвид, че е поставен също така акцент върху укрепването на позицията на Европа с цел да се гарантира, че тези принципи се отчитат в пълна степен и се интегрират в целия процес на определяне на стандарти;

К.

като има предвид, че в резултат на финансовите кризи в последно време в дневния ред на Г-20 и на ЕС беше включена ролята, която МСФО играе по отношение на финансовата стабилност и растежа, в частност правилата за признаване на загубите, понесени в банковата система; като има предвид, че Г-20 и докладът „дьо Ларозиер“ изтъкнаха основни въпроси по отношение на счетоводните стандарти преди кризата, включително задбалансовото счетоводно отчитане, процикличността, свързана с принципа на оценяване по пазарни цени и признаване на печалбите и загубите, подценяването на натрупването на риск във фазите на растеж и липсата на обща и прозрачна методология за оценяване на неликвидните и обезценените активи;

Л.

като има предвид, че СМСС предостави МСФО 9 „Финансови инструменти“ като ключова мярка за справяне с някои аспекти на кризата и с нейното въздействие върху банковия сектор; като има предвид, че оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 беше положителна, като съдържаше редица забележки относно използването на „справедлива стойност“ в случай на затруднения на пазара, липсата на концептуална основа във връзка с подхода на обезпечаване на загубите за период от 12 месеца и незадоволителните разпоредби, свързани с дългосрочните инвестиции; като има предвид, че поради различните дати на влизане в сила на МСФО 9 и предстоящия застрахователен стандарт, в оценката се изразяват резерви относно приложимостта на стандарта в застрахователния сектор; като има предвид, че този проблеми се признава от самия СМСС; като има предвид, че съществуват опасения, че предложеният счетоводен подход към собствения капитал може да се отрази неблагоприятно върху дългосрочните инвестиции; като има предвид, че писмата с коментари от ЕЦБ и ЕБО относно МСФО 9 бяха положителни, но в тях бяха посочени и редица конкретни недостатъци;

М.

като има предвид, че въпросът за задбалансовото счетоводно отчитане беше разгледан в последващите изменения към „МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване на информация“ и с публикуването на три нови стандарта — „МСФО 10 Консолидирани финансови отчети“, „МСФО 11 Съвместни предприятия“ и „МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия“;

Н.

като има предвид, че през май 2015 г. СМСС публикува проектопредложение за „Концептуална рамка“, в коeто се описват концепции за подпомагане на СМСС при разработването на МСФО, които дават възможност на лицата, изготвящи финансови отчети, да разработват и подбират счетоводни политики, както и да помагат на всички страни да разберат и тълкуват МСФО;

О.

като има предвид, че управленската структура на Фондацията за МСФО е в процес на преразглеждане, в съответствие с нейните учредителни документи; като има предвид, че следователно това е подходящият момент да се извърши преглед на организационната структура и на необходимите промени по отношение на ръководните и надзорните органи на Фондацията за МСФО и на СМСС с цел те да бъдат интегрирани по-добре в системата на международните финансови институции и да се осигури широко представителство (като например агенции за защита на потребителите и финансови министерства) на интереси и публична отчетност, които ще гарантират висококачествени счетоводни стандарти;

П.

като има предвид, че МСО са разработени от Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност (СМОССИС) — независим орган към Международната федерация на счетоводителите (МФС); като има предвид, че Надзорният съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) е независима международна организация, която следи процеса, водещ до приемането на МСО, и другите дейности от обществен интерес на МФС;

Р.

като има предвид, че програмата на Съюза за подкрепа на конкретни дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. обхваща финансирането на Фондацията за МСФО и PIOB за периода 2014—2020 г., но финансирането на ЕКГФО е предвидено само за периода 2014—2016 г.;

1.

Отбелязва доклада на Комисията за оценка на МСС относно прилагането на МСФО в ЕС и нейната оценка, че целите на Регламента за МСС са изпълнени; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е предложила необходимите законодателни промени за коригиране на недостатъците, установени при извършената от нея оценка; призовава организацията, определяща стандартите, да гарантира, че МСФО са последователни в рамките на съществуващия набор от счетоводни стандарти и насърчават сближаването на международно равнище; призовава за по-координиран подход при разработването на нови стандарти, включително координирани срокове за прилагане, по-специално по отношение на прилагането на МСФО 9 (Финансови инструменти) и на новия МСФО 4 (Застрахователни договори); настоятелно призовава Комисията за целта надлежно да представи правни предложения и да гарантира, че евентуалните забавяния няма да доведат до несъответствия или нарушаване на конкуренцията в застрахователния сектор; призовава Комисията да проучи подробно дали са изпълнени изцяло препоръките, отправени в доклада „Дьо Ларозиер“, и по-специално препоръка № 4, в която се заявява, че е необходимо по-широко обсъждане относно принципа на оценка по пазарни цени;

2.

Призовава Комисията спешно да изпълни препоръките на Мейстад по отношение на разширяването на критерия „обществено благо“ — т.е. счетоводните стандарти следва да не застрашават финансовата стабилност в ЕС и да не възпрепятстват икономическото развитие на ЕС — и да гарантира, че този критерий ще бъде съблюдаван в пълна степен в рамките на процеса на одобряване; настоятелно призовава Комисията, заедно с ЕКГФО, да издаде ясни насоки относно значението на „обществено благо“ и на принципа на „вярна и точна представа“ въз основа на съдебната практика на Съда на ЕС и на Директивата за счетоводството, за да се постигне общо разбиране на тези критерии за одобряване; призовава Комисията да представи предложение за включване на определението на критерия „обществено благо“ от доклада на Мейстад в Регламента за МСС; призовава Комисията заедно с ЕКГФО да проучи задълбочено дали критерият „обществено благо“ — съгласно определението от доклада на Мейстад — налага да се въведат промени в действащите счетоводни стандарти и на тази основа да си сътрудничи със СМСС и с определящите стандарти национални органи и органи от трети държави, за да осигури широка подкрепа за промените или, ако липсва подобна широка подкрепа, да предвиди в правото на ЕС конкретни стандарти, за да бъдат изпълнени посочените критерии, когато е необходимо;

3.

Отбелязва, че проверката за „вярна и точна представа“ по член 4, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС се прилага за конкретните числа, посочени в отчетите, като стандарт за целите на изготвяне на отчетите съгласно европейското право, както е описано в съображения 3 и 29 от посочената директива; подчертава, че тази цел е свързана с функцията на отчетите за определяне на капиталовата адекватност, т.е. целта инвеститорите — както кредиторите, така и акционерите — да използват данните в годишните отчети като основа, за да определят дали дадено дружество е платежоспособно, що се отнася до нетните му активи, и за определяне на плащанията на дивиденти;

4.

Подчертава, че основен фактор за постигането на вярна и точна представа за конкретните числа в счетоводните отчети е оценката да се извърши въз основа на принципа на предпазливост, т.е. да не се подценяват загубите или да се преувеличават печалбите, както се посочва в член 6, параграф 1, буква в), подточки i) и ii) от Директивата за счетоводството; посочва, че това тълкуване на Директивата за счетоводството беше потвърдено в множество решения на Съда на ЕС;

5.

Отбелязва, че в съображение 9 от Регламента за МСС се предоставя възможност за известна степен на гъвкавост при вземането на решение относно одобряването на даден МСФО, като не се изисква „стриктно спазване на всяка една разпоредба на директивите“; предлага обаче посочената гъвкавост да не достига степен, която предоставя възможност МСФО да се отклонят до такава степен от общата цел на Директивата за счетоводството от 2013 г. (Директива 2013/34/ЕС), която замени Четвъртата директива в областта на дружественото право (Директива 78/660/ЕИО) и Седмата директива в областта на дружественото право (Директива 83/349/ЕИО), посочена в член 3, параграф 2 от Регламента за МСС, че това да доведе до преувеличаване на печалбите или подценяване на загубите във финансовите отчети; счита във връзка с това, че е възможно одобряването на МСС 39 да е било в разрез с общата цел на Четвъртата и Седмата директива в областта на дружественото право, заменени от Директивата за счетоводството от 2013 г., поради предвидения в нея модел на понесените загуби, и по-специално с член 31, параграф 1, буква в), подточка бб) от Четвъртата директива в областта на дружественото право, където се посочва, че следва да се изчисляват и отчитат „всички предвидими рискове и предполагаеми загуби, възникнали в течение на съответната или предходна финансова година, дори и ако тези рискове или загуби са станали известни едва през периода между датата на приключване на баланса и датата на съставянето му“;

6.

Приветства намерението на СМСС да въведе отново принципа на „предпазливост“ и да укрепи „разпореждането“ в новата Концептуална рамка; изразява съжаление във връзка с факта, че СМСС тълкува „предпазливост“ единствено като „подход на предпазливост по собствена преценка“; отбелязва, че тълкуването от страна на СМСС на принципа на предпазливост и разпореждане се различава от посоченото в съответната съдебна практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството; счита, че принципът на предпазливост следва да се придружава от принципа на надеждност; призовава Комисията и ЕКГФО да постигнат съгласие относно значението на принципите на предпазливост и разпореждане съгласно определенията в съдебната практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството и на тази основа да си сътрудничат със СМСС и с определящите стандарти национални органи и органи от трети държави, за да се осигури по-широка подкрепа за посочените принципи; призовава СМСС да проучи задълбочено въпроса дали преразгледаната концептуална рамка налага да се въведат промени в действащите счетоводни стандарти и да извърши измененията, когато такива са необходими;

7.

Отбелязва реформата по отношение на признаването на загубите в рамките на МСФО, която следва да даде възможност за по-предпазливо обезпечаване във връзка с натрупването на загуби въз основа на ориентираната към бъдещето концепция за очаквани загуби вместо понесени загуби; счита, че в рамките на процеса на одобряване на ЕС трябва внимателно и благоразумно да се определи начинът, по който следва да се уточни понятието „очаквана загуба“, така че да не се разчита в прекалено висока степен на модели и да се предостави възможност за ясни насоки за надзор на обезценяването на активи;

8.

Счита, че въпросът относно задбалансовото счетоводно отчитане все още не е разгледан по подходящ и ефективен начин, тъй като решението за това дали даден актив трябва да бъде отчетен в баланса или не все още се взема въз основа на механично правило, което може да бъде заобиколено; призовава СМСС да коригира тези недостатъци;

9.

приветства протоколите на МСФО и на Международната организация на комисиите по ценни книжа относно засиленото сътрудничество с оглед на набелязаните от Г-20 ключови проблеми във връзка с регулирането на пазарите на ценни книжа; счита, че това сътрудничество е необходимо, за да се задоволи нуждата от висококачествени световни счетоводни стандарти и да се насърчи прилагането на последователни стандарти при различни национални условия;

10.

Изразява убеждение, че обменът на информация между СМСС и Международната организация на комисиите по ценни книжа относно нарастващото използване на МСФО трябва да се разглежда не само като извършване на преглед, но също така и като възможност за установяване на примери за най-добри практики; във връзка с това приветства въведената от Международната организация на комисиите по ценни книжа годишна дискусионна сесия на правоприлагащите органи с цел да се предостави информация на СМСС по ключови въпроси във връзка с прилагането и изпълнението;

11.

Отбелязва, че последиците от даден счетоводен стандарт трябва да бъдат напълно разбрани; настоява, че СМСС и ЕКГФО следва да отдават приоритет на засилването на своите анализи на въздействието, по-специално в областта на макроикономиката, както и на оценката на различните нужди на широкия кръг от заинтересовани страни, включително дългосрочните инвеститори и дружествата, както и широката общественост; призовава Комисията да напомни на ЕКГФО да засили капацитета си за оценка на въздействието на новите счетоводни стандарти върху финансовата стабилност, като още на ранен етап в процеса на стандартизация на СМСС следва да се постави ясен акцент върху потребностите на Европа; отбелязва по-специално липсата на количествена оценка на въздействието за МСФО 9, за който няма да има на разположение данни преди 2017 г.; призовава Комисията да гарантира, че МСФО 9 служи на дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС, особено като се ограничават разпоредбите, които биха могли да доведат до прекомерни колебания във финансовите отчети в краткосрочен план; отбелязва, че европейските надзорни органи (ЕНО) — ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО, които имат необходимия експертен опит и капацитет, за да помогнат за изпълнението на тази задача, отхвърлиха възможността за пълноправно членство в Съвета на ЕКГФО, тъй като ЕКГФО е частен орган; счита, че ЕЦБ и ЕНО, като наблюдатели в Съвета на ЕКГФО след реформата на договореностите относно управлението, биха имали положителен принос, за да може последиците за финансовата стабилност да се вземат предвид в по-голяма степен; призовава Комисията да проучи в рамките на преразглеждането на Регламента за МСС какви са възможните начини да получава систематична официална обратна информация от ЕНО;

12.

Изразява убеждение, че единствено простите правила могат да бъдат ефективно прилагани от ползвателите и контролирани от надзорните органи; припомня, че в своето изявление от 2 април 2009 г. Г-20 призова за намаляване на сложността на счетоводните стандарти за финансовите инструменти и за постигане на яснота и последователност при прилагането на стандартите за оценка в международен план в сътрудничество с надзорните органи; изразява загриженост относно запазващата се сложност на МСФО; призовава за намаляване на тази сложност, когато това е целесъобразно и възможно, при разработването на нови счетоводни стандарти; счита, че една по-малко сложна система от счетоводни стандарти ще допринесе за по-единното прилагане, така че финансовите данни на дружествата да бъдат съпоставими между отделните държавите членки;

13.

Призовава за задължително отчитане по държави съгласно МСФО; отново изразява становището на Парламента, че публичното отчитане по държави може да играе решаваща роля в борбата с избягването на данъци и данъчните измами;

14.

Отправя искане СМСС, Комисията и ЕКГФО да включат Европейския парламент и Съвета на ранен етап при разработването на стандарти за финансово отчитане като цяло и по-специално в процеса на одобряване; счита, че тази процедура на контрол в процеса на одобряване на МСФО в ЕС следва да бъде стане официална и да бъде структурирана по аналогия с процедурата на контрол по отношение на мерките от „равнище 2“ в областта на финансовите услуги; препоръчва на европейските органи да приканят заинтересованите страни от гражданското общество да подкрепят техните дейности, включително на равнището на ЕКГФО; призовава Комисията да създаде платформа, в рамките на която заинтересованите страни да обсъждат основните счетоводни принципи в Европа; призовава Комисията да предостави възможност на Парламента да получава кратък списък на кандидатите за председател на ЕКГФО, за да организира неофициални изслушвания преди гласуването на предложения кандидат;

15.

Отбелязва в тази връзка, че Парламентът следва да изпълнява ролята на активен застъпник за МСФО — при условие че исканията, съдържащи се в настоящата резолюция, бъдат взети надлежно предвид — тъй като съществуват доказателства, че ползите надвишават разходите;

16.

Изразява убеждението, че една глобализирана икономика се нуждае от международно приети счетоводни стандарти; припомня обаче, че сближаването само по себе си не е цел, а е желателно само ако води до по-добри счетоводни стандарти, които да отразяват насоченост към общественото благо, предпазливост и надеждност; поради това счита, че следва да продължи конструктивният диалог между СМСС и националните органи, определящи счетоводни стандарти, въпреки бавния напредък в процеса на сближаване;

17.

Отбелязва, че по-голямата част от предприятията са малки и средни предприятия (МСП); отбелязва намерението на Комисията да проучи заедно със СМСС възможността за разработването на общи висококачествени и опростени счетоводни стандарти за МСП, които биха могли да бъдат използвани доброволно на равнище ЕС от МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия в многостранни системи за търгуване (МСТ), и по-конкретно на пазарите за растеж за МСП; отбелязва в тази връзка възможностите, които предлагат вече съществуващите стандарти за финансово отчитане за МСП; счита, че — като условие да продължи работата в тази област — МСФО трябва да са по-малко сложни и трябва да не насърчават процикличността, както и че интересите на МСП следва да са представени в достатъчна степен в СМСС; счита, че съответните заинтересовани страни следва да бъдат представени в СМСС; призовава Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието по отношение на последиците от МСФО за МСП, преди да предприеме по-нататъшни действия; призовава това развитие да бъде наблюдавано внимателно и Парламентът да получава изчерпателна информация, като надлежно се вземе предвид процесът на „по-добро законотворчество“;

18.

Подчертава, че националните органи, определящи стандарти, понастоящем са тясно интегрирани в ЕКГФО; поради това посочва консултативната роля на ЕКГФО по отношение на счетоводните въпроси, свързани с малките дружества, допуснати до борсова търговия, както и с МСП в по-общ план;

19.

Приветства факта, че Комисията насърчава държавите членки да следват насоките на ЕОЦКП относно прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация; изразява съжаление, че няколко държави членки не спазват и не възнамеряват да спазват насоките на ЕОЦКП за прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация; призовава съответните държави членки да работят за постигане на съответствие; призовава Комисията да извърши оценка по въпроса дали правомощията на ЕОЦКП предоставят възможност да се гарантира последователното и съгласувано изпълнение в целия ЕС и ако отговорът на въпроса е „не“, да потърси други начини, за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение;

20.

Признава, че балансът между задължителното приложно поле на Регламента за МСС и възможността държавите членки да разширят използването на МСФО на национално равнище осигурява подходяща степен на субсидиарност и пропорционалност;

21.

Приветства намерението на Комисията да разгледа възможността за координиране на разпоредбите на ЕС, свързани с разпределянето на дивиденти; в тази връзка припомня член 17, параграф 1 от Директивата за поддържане на капитала, в който годишните счетоводни отчети на дадено дружество пряко се посочват като основа за вземането на решения, свързани с разпределянето на дивиденти, и се поставят определени ограничения относно разпределението на дивиденти; отбелязва, че оценката на Комисията относно Регламента за МСС съдържа някои доказателства, че съществуват различия между държавите членки при прилагането на МСФО; подчертава, че правилата за поддържане на капитала и разпределяне на дивиденти са посочени в доклада относно оценката на Регламента за МСС като източник на затруднения от правен характер, които могат да възникнат в определени юрисдикции в случаите, в които държавите членки разрешават или изискват използването на МСФО за индивидуалните годишни финансови отчети, на които се основава подлежащата на разпределяне печалба; изтъква, че всяка държава членка избира как да решава тези въпроси в своето национално законодателство в рамките на изискванията на ЕС за поддържане на капитала; призовава в тази връзка Комисията да гарантира спазването на Директивата за поддържане на капитала и на Директивата за счетоводството;

22.

Призовава ЕКГФО и Комисията да проучат във възможно най-кратък срок дали счетоводните стандарти предоставят възможности за данъчни измами и избягване на данъци и да извършат всички необходими промени за коригиране и предотвратяване на потенциални злоупотреби;

23.

Отбелязва продължаващите усилия за повишаване на прозрачността и на съпоставимостта на публичните сметки чрез разработването на европейски счетоводни стандарти за публичния сектор;

24.

Подкрепя препоръките на Комисията, според които Групата за текущо наблюдение към Фондацията за МСФО следва да измести акцента на вниманието си от въпроса относно вътрешната организация към обсъждането на въпросите от обществен интерес, които биха могли да бъдат отнесени към Фондацията за МСФО; счита обаче, че следва да се постигне допълнителен напредък по отношение на управлението на Фондацията за МСФО и на СМСС, особено по отношение на прозрачността, предотвратяването на конфликти на интереси и многообразието на наетите експерти; отбелязва, че е застрашена легитимността на СМСС, ако Групата за текущо наблюдение и занапред не може да постигне съгласие относно своите отговорности, при положение че за вземането на решения е необходим консенсус; подкрепя по-конкретно предложението на Комисията да разгледа потребностите във връзка с отчитането за инвеститорите с различни времеви хоризонти за инвестиции и да осигури конкретни решения, по-специално за дългосрочните инвеститори, при разработването на съответните стандарти; подкрепя по-добрата интеграция на СМСС в системата на международните финансови институции и мерките за осигуряване на широко представителство (като например агенции за защита на потребителите и финансови министерства) на интереси и публична отчетност, които ще гарантират висококачествени счетоводни стандарти;

25.

Отбелязва доминиращата позиция на представители на частния сектор в СМСС; посочва, че средните предприятия изобщо не са представени; посочва, че Фондацията за МСФО продължава да разчита на доброволни вноски, често от частния сектор, което може да доведе до риск от конфликт на интереси; призовава Комисията да призове настоятелно Фондацията за МСФО да се стреми към изграждането на по-разнообразна и балансирана структура на финансиране, включително въз основа на такси и публични източници;

26.

Приветства дейностите на Фондацията за МСФО/СМСС във връзка с отчитането в областта на въглеродните емисии и климата; по-специално счита, че ключови структурни въпроси в дългосрочен план, като например оценката на неизползваните въглеродни активи в счетоводните баланси на предприятията, следва изрично да се добавят към работната програма на МСФО с оглед на разработването на съответните стандарти; призовава органите на МСФО да включат проблема с отчитането на въглеродните емисии и рисковете, свързани с въглеродните емисии, в своя дневен ред;

27.

Призовава Комисията и ЕКГФО да разгледат прехвърлянето на пенсионни активи от акции към облигации в резултат на въвеждането на отчитане по пазарната стойност съгласно МСФО;

28.

Подкрепя Комисията, която настоятелно приканва Фондацията за МСФО да гарантира, че използването на МСФО и наличието на постоянно финансово участие са условия за членство в управителните и контролните органи на Фондацията за МСФО и на СМСС; призовава Комисията да проучи начините за реформа на Фондацията за МСФО и на СМСС, за да прекрати правото на вето на членовете, които не отговарят на посочените по-горе критерии;

29.

Призовава членовете на управителния съвет на Фондацията за МСФО, Групата за текущо наблюдение към Фондацията за МСФО и СМСС да насърчават подходяща равнопоставеност между половете в рамките на съответните форуми;

30.

Припомня своето искане, отправено в доклада „Гулар“, за въвеждането на мерки за укрепване на демократичната легитимност, прозрачността, отчетността и почтеността, които засягат, наред с другото, достъпа до документи, открития диалог с различните заинтересовани страни, създаването на задължителни регистри за прозрачност и правила относно прозрачността при срещите с лобисти, както и вътрешни правила, по-специално предотвратяване на конфликт на интереси;

31.

Подчертава, че реформата на ЕКГФО трябва да подобри европейския принос към разработването на нови МСФО и би могла да бъде част от реформата на управлението на Фондацията за МСФО;

32.

Изразява съжаление във връзка с факта, че ЕКГФО работи от известно време без председател на съвета, като се има предвид ключовата роля, която той/тя играе за постигането на консенсус и за гарантирането на ясна и силна европейска позиция по въпросите на счетоводното отчитане на международно равнище; подчертава значението на това да се назначи председател във възможно най-кратък срок; поради това настоятелно призовава Комисията да ускори процеса на назначаване, като отчете в пълна степен ролята на Парламента и на неговата комисия по икономически и парични въпроси;

33.

Приветства реформата на ЕКГФО, която влезе в сила на 31 октомври 2014 г., и признава, че в това отношение са положени значителни усилия; отбелязва повишената степен на прозрачност; изразява съжаление във връзка с факта, че по отношение на финансирането на ЕКГФО и по-специално възможността за създаване на система на задължителни вноски, плащани от дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, Комисията насочи своите усилия към изпълнението на онези части от реформата, които са осъществими в краткосрочен план; отправя искане Комисията да предприеме официални мерки — съгласно препоръките в доклада „Мейстад“ — за да насърчи държавите членки, които все още не разполагат с Национален механизъм за финансиране, да създадат такъв; отбелязва предложението на Комисията за разширяване на програмата на Съюза за ЕКГФО за периода 2017—2020 г.; призовава Комисията да извършва годишна всеобхватна оценка на договорената от нея реформа, както е предвидено в член 9, параграфи 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 258/2014; призовава Комисията да извърши оценка на възможностите за преобразуване на ЕКГФО в публична агенция в дългосрочен план;

34.

Изразява съжаление във връзка с факта, че изискването, предложено в доклада „Мейстад“, за съчетаване на функциите на главен изпълнителен директор на ЕКГФО и председател на Групата на техническите експерти (ГТЕ) на ЕКГФО, беше превърнато във възможност; отбелязва, че съставът на новия съвет се отклонява от предложението в доклада „Мейстад“, тъй като европейските надзорни органи и Европейската централна банка отхвърлиха предложеното им пълноправно членство в Съвета; призовава ЕКГФО да увеличи броя на ползвателите — понастоящем само един — в съвета и да гарантира, че всички заинтересовани страни са представени в ЕКГФО;

35.

Приветства факта, че през 2014 г. PIOB диверсифицира своето финансиране; отбелязва, че общият размер на финансирането, предоставено от МФС, възлизаше на 58 %, което, макар все пак да се равнява на значителен дял от финансирането на PIOB, е под прага от две трети, както и че поради това не се наложи Комисията да ограничи своята годишна вноска, както е предвидено в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 258/2014; призовава PIOB да положи повече усилия за гарантиране на почтеността по отношение на професията на одитора;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.