6.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/2

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който потвърждава, че Съюзът трябва да вземе предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, съгласно който дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

—

като взе предвид параграфи 9 и 35 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията от декември 2005 г., озаглавена „Европейският консенсус за развитие“ (1),

—

като взе предвид заключенията на поредицата срещи на Съвета, двугодишните доклади на Комисията и резолюциите на Парламента относно съгласуваността на политиките за развитие, и по-специално резолюцията на Парламента от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (СПР) (2),

—

като взе предвид петия двугодишен доклад на Комисията относно СПР, а именно нейния работен документ относно съгласуваността на политиките за развитие, публикуван през август 2015 г. (SWD(2015)0159),

—

като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие през 2015 г. в Ню Йорк (3), която включва целта „да гарантира по-голяма съгласуваност на политиките за устойчиво развитие“ (цел 17.14),

—

като взе предвид заключителния документ на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта от декември 2011 г. относно партньорството за ефективно сътрудничество за развитие,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A8-0165/2016),

A.

като има предвид, че в заключенията на Съвета относно петия двугодишен доклад за СПР на ЕО, приет през октомври 2015 г., се подчертава, че СПР ще бъде важна част от приноса на ЕС за постигане на по-широката цел за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие (СПУР);

Б.

като има предвид, че приемането на Програма до 2030 г. за устойчиво развитие представлява ново предизвикателство за постигането на СПР, тъй като тя определя единен и всеобщ набор от цели за развитие, приложими за всички;

В.

като има предвид, че ЕС трябва да поеме водеща роля в областта на СПР;

Г.

като има предвид, че 1,5 милиарда души все още живеят в бедност и лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот; като има предвид, че повечето от тях са жени;

Д.

като има предвид, че фискалното пространство на развиващите се страни всъщност е ограничено от изискванията на глобалните инвеститори и финансовите пазари; като има предвид, че развиващите се страни предлагаха различни данъчни облекчения и освобождавания за привличането или задържането на инвеститори, които доведоха до вредна данъчна конкуренция и т.нар. „надпревара към дъното“;

Е.

като има предвид, че ЕС носи пряка и историческа отговорност в отношенията си със страните партньори;

Ж.

като има предвид, че на действащата европейска рамка за развитие липсват ефективни механизми за предотвратяване и преодоляване на несъответствията вследствие на водените от Съюза политики;

1.

Отново заявява, че СПР е ключов елемент за изпълнението и осъществяването на новата програма за устойчиво развитие; призовава за проактивни действия въз основа на общо разбиране за СПР; отбелязва, че подходът, основан на правата на човека, следва да доведе до задълбочено разбиране на СПР, тъй като без отстраняване на пречките пред реализирането на правата не може да има напредък към устойчиво развитие и изкореняването на бедността; счита, че СПР следва да допринесе за установяване на принципите на правовата държава, за безпристрастни институции и за справяне с предизвикателството на доброто управление в развиващите се страни;

2.

Изразява съжаление, че въпреки че СПР беше одобрена в Декларацията на хилядолетието на ООН (4), Договора от Лисабон и Форума в Пусан относно ефективността на помощта (5), много малък напредък е постигнат по отношение на нейното конкретно прилагане;

3.

Призовава за дебат в целия ЕС относно СПР в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните универсални и неделими 17 нови цели за устойчиво развитие, така че да се постигне по-добро разбиране относно начина на съгласуване на концепцията с по-широкото понятие за СПУР;

4.

Припомня, че целите за устойчиво развитие се отнасят както за развитите, така и за развиващите се страни, и че целите за устойчиво развитие следва да бъдат изцяло включени в процеса на вземане на решения на ЕС, както на вътрешно, така и на външно равнище; подчертава необходимостта от разработване на процеси на управление за насърчаване на СПР на световно равнище, като призовава за включване на СПР като ключов въпрос по време на предстоящите разисквания на политиката на ЕС относно новата глобална стратегия и МФР;

5.

Призовава за обсъждане на СПР на заседанието на Европейския съвет с цел да се насърчат междуинституционален дебат с участието на Комисията, ЕСВД, Съвета и Парламента, както и дебат на национално равнище;

6.

Предлага при подготовката на срещата на високо равнище Комисията и ЕСВД да представят конкретни препоръки на държавните и правителствените ръководители на ЕС относно ефективните механизми за привеждане в действие на СПР и интегриране на стратегиите на ЕС за по-добро прилагане на ЦУР и за това как да се определят по-ясно отговорностите на всяка институция на ЕС за постигането на ангажиментите по СПР; счита, че този процес трябва да бъде възможно най-приобщаващ и прозрачен, като включва местни и регионални правителства, организации на гражданското общество и мозъчни тръстове;

7.

Приветства създаването на група на членовете на Комисията по въпросите, свързани с външните отношения; изисква редовно докладване пред комисията по развитие от заместник-председателя на Комисията/Върховния представител относно работата на тази група.

8.

Счита, че механизмите, които бяха използвани от някои делегации на ЕС за предоставяне на обратна информация на Комисията относно доклада от 2015 г. относно СПР, следва да бъдат разширени по отношение на всички делегации на ЕС, и че това следва да бъде осъществявано ежегодно; призовава делегациите на ЕС да гарантират, че СПР е в дневния ред на съответните двустранни срещи и съвместни парламентарни заседания, както и на годишната среща на ръководителите на делегациите на ЕС в Брюксел;

9.

Приветства пакета за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г.; приветства също така факта, че СПР е изрично посочена като правно изискване в инструмент 30 от насоките за по-добро регулиране (COM(2015)0215);

10.

Изразява съжаление относно факта, че въпреки че оценките на въздействието представляват важен инструмент за постигане на целите на СПР, оценките на въздействието за областта на развитието продължават да бъдат малко на брой и не разглеждат правилно потенциалното въздействие върху развиващите се страни; изразява надежда, че пакетът за по-добро регулиране и неговите насоки ще подобрят положението чрез вземане под внимание на развитието и на правата на човека във всички оценки на въздействието и чрез повишаване на прозрачността; призовава Комисията систематично да се консултира с организациите в областта на правата на човека на ранен етап на процеса на законотворчество и да въведе по-строги предпазни мерки и механизми, за да се балансира по-добре представянето на заинтересованите страни; приветства общественото допитване относно пътната карта, с което се цели определяне на резултатите и въздействието на СПР върху развиващите се страни и което създава възможности за външни заинтересовани страни, в т.ч. развиващите се страни и гражданското общество, да изразят своите становища и да вземат активно участие; счита, че е необходимо да се извършат по-систематични последващи оценки по време на изпълнението на политиките на ЕС;

11.

Счита, че трябва да се наблегне повече на институционалната координация, както между институциите на ЕС, така и с държавите членки; призовава правителствата на държавите членки да включат СПР в правно обвързващ акт и да определят план за действие за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие (СПУР), за да я приведат в действие; счита, че националните парламенти следва да бъдат по-цялостно ангажирани в програмата за СПР предвид способността им да търсят отчетност от съответните национални правителства и да контролират напредъка в тази област;

12.

Подчертава важната роля, която Парламентът трябва да играе в процеса за насърчаване на СПР, като ѝ отдаде приоритет в своите програми, като увеличи броя на заседанията относно СПР между комисиите и между парламентите, като насърчава обмена на мнения относно СПР с държавите партньори и като стимулира диалога с гражданското общество;

13.

Отбелязва, че някои държави членки са установили ефективен механизъм за координация между министерствата с конкретен мандат за СПУР; призовава държавите членки да следват и обменят добрите практики, вече възприети от други държави членки;

14.

Отбелязва, че съвместното планиране е успешен инструмент за съгласувано планиране на дейностите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие; приветства факта, че то включва двустранните дейности на държавите членки в държавите партньори, но изразява съжаление по повод неуспеха в миналото да се свържат действията на ЕС с тези на държавите членки, което доведе до пропускането на възможности за използване на полезни взаимодействия;

15.

Признава, че правилното изпълнение на СПР ще изисква подходящо равнище на ресурси и персонал; настоятелно призовава на националните точки за контакт по въпросите на СПР в националните министерства и в делегациите на ЕС да се предоставят необходимите ресурси за въвеждането на национални и европейски стратегии в областта на СПР;

16.

Подчертава съществената роля на националните парламенти в изпълнението на СПУР, като гарантират, че политическите ангажименти, мониторинга и пълното участие на организациите на гражданското общество са периодично контролирани, както и като контролират правителствените доклади за оценка на въздействието;

17.

Припомня своето предложение за независима система в рамките на Съюза за получаване на жалби от лица или общности, засегнати от политиките на Съюза; признава важната роля на комисията по развитие на Европейския парламент и нейния постоянен докладчик за СПР по отношение съобщаването на опасенията, изразени от граждани или общности, засегнати от политиките на ЕС;

18.

Подчертава необходимостта ЕС да инвестира повече средства в основан на доказателства анализ на СПР; призовава Комисията незабавно да посочи несъответствия и да изготви анализ на породените от тях разходи, както и да разработи подходящи механизми за мониторинг и проследяване на напредъка в областта на СПР; призовава също така Комисията да включи в анализа си предложения относно начините за избягване и справяне с несъответствия между различните политики; освен това подчертава необходимостта от подобряване на позоваванията на СПР в програмните документи;

19.

Изтъква необходимостта от засилване на СПР в контекста на преразглеждането на Европейския консенсус за развитие и на обсъжданията относно бъдещото споразумение след Котону;

20.

Признава, че ЕС е изправен пред най-голямата бежанска криза след края на Втората световна война; подчертава, че укрепването на връзката между миграцията и политиките за развитие е от съществено значение за справяне с първопричините на това явление; счита, че ЕС следва да използва всички инструменти, с които разполага, за справяне с кризата, включително инструменти в областта на сигурността и дипломацията; подчертава, че отговорът на кризата с бежанците следва да се съсредоточи не само върху сигурността, като целите за развитието трябва да бъдат по-добре интегрирани, така че миграционните политики на ЕС да станат съвместими с тези, насочени към намаляване на бедността; подчертава, че СПР е важна част от новата политика на ЕС в областта на миграцията; приветства приемането на Европейската програма за миграцията (COM(2015)0240), която разработва цялостен отговор на кризата; счита, че нейното прилагане следва да бъде придружено от конкретни действия, за да се даде тласък на икономическото, политическото и социалното развитие и доброто управление в страните на произход; подчертава значението на паричните преводи като източник на финансиране за развитие; подчертава важността на споразуменията на държавите членки с трети държави при улесняването на безопасното движение и мобилността на служителите в международни организации; счита, че програмите и бюджетите за помощ за развитие не следва да се използват за целите на контрола върху миграцията; подчертава, че всяка обща политика в областта на миграцията трябва да бъде съсредоточена върху законните пътища за влизане в Европа и за приемане на мигранти;

21.

Подчертава, че ЕС има нужда от повече хармонизация на политиките в областта на миграцията, както в рамките на самия Съюз, така и с международните му партньори; счита, че едни наистина ефикасни и цялостни миграционна политика и политика на предоставяне на убежище трябва да интегрират изцяло вътрешните и външните политики на ЕС, включително и в работните структури на ЕС; подчертава значението на развитието на една обща политика в областта на убежището и имиграцията; призовава за всеобхватен подход за справяне с първопричините за миграцията, който е тясно свързан с развитието, с цел постигане на устойчиво уреждане на настоящата миграционна криза; припомня, че жените и момичетата, които са бежанци или мигранти, са особено уязвими по отношение на сексуално насилие и експлоатация и че перспективата на равенството между половете трябва да бъде интегрирана в политиката на ЕС в областта на миграцията;

22.

Призовава ЕС и неговите държави членки, с цел да се засили съгласуваността между политиките в областта на миграцията и развитието, да не отчитат разходите за бежанците като официална помощ за развитие (ОПР), тъй като това е голям алтернативен разход за сметка на програмите за развитие, които действително действат върху първопричините на миграцията;

23.

Подчертава, че ЕС и неговите държави членки, взети заедно, остават най-важният донор на помощ за търговията в света (11,7 милиарда евро през 2013 г. — SWD(2015)0128); счита, че помощта на ЕС за търговия трябва също да има за цел да се дадат повече права на бедните производители, кооперативите, микро- и малките предприятия, както и да улеснява диверсификацията на местните пазари, да повишава равнопоставеността на жените и да продължа регионалната интеграция и намаляването на неравенството по отношение на доходите; приветства целта на Комисията да се постави по-силен акцент върху свързаните с развитието разпоредби на търговските споразумения; припомня ангажимента на държавите членки да положат конкретни усилия за постигане на целта от 0,7 % от БНД за ОПР за развиващите се страни, както и от препоръката на ОИСР/КПР за постигане на среден дял на безвъзмездните средства в ОПР като цяло в размер на 86 %; подчертава, че търговските споразумения следва да допринасят за насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и борбата с корупцията по света;

24.

Припомня, че либерализацията на търговията не е положителна сама по себе си за изкореняването на бедността, тъй като може да има отрицателно въздействие върху устойчивото развитие;

25.

Призовава Комисията да представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на помощта на ЕС за търговия в развиващите се страни, като предоставя подробни данни за сумите и източниците на финансирането, отпуснато в рамките на глава 4 от бюджета на ЕС и на ЕФР; счита, че този доклад ще предостави солидна основа за докладите на ЕС относно СПР, които ще бъдат публикувани на всеки две години;

26.

Припомня, че цел 17.15 от целите за устойчиво развитие потвърждава необходимостта да се зачита политическото пространство на всяка държава за премахване на бедността и за устойчиво развитие; потвърждава отново правото на развиващите се страни да регулират инвестициите, така че да се гарантират отговорности и задължения за всички инвеститори, включително чуждестранните инвеститори, с цел защита на правата на човека и трудовите и екологичните стандарти;

27.

Приветства напредъка, постигнат след приемането на Пакта за устойчивост на Бангладеш, и призовава Комисията да разшири обвързващите рамки, за да се обхванат други сектори; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да разшири корпоративната социална отговорност и инициативите за надлежна проверка, които допълват съществуващия регламент на ЕС относно дървения материал или се отнасят до предложението за регламент на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони и в други сектори, като по този начин се гарантира, че ЕС и неговите търговци и оператори спазват задължението за зачитане на правата на човека и на най-високи социални и екологични стандарти;

28.

Припомня, че инвестиционната политика на ЕС, особено когато става въпрос за публични средства, трябва да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие; припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие, за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност по отношение на техните проекти за устойчиво развитие;

29.

Припомня уникалната роля на ОПР за постигането на ефективни резултати в областта на развитието; призовава да бъдат защитени свързаните с развитието насоченост и естество на ОПР, включително прозрачна и отговорна система на докладване; припомня, че необвързаната помощ е необходимо условие за разкриването на възможности за социално-икономическите участници от развиващите страни, като например местни дружества или експерти за техническа помощ, и призовава за насърчаване на използването, в развиващите се страни, на системите за възлагане на обществени поръчки за програми за помощ в подкрепа на дейности, управлявани от публичния сектор с оглед повишаване на местния частен сектор;

30.

Припомня обаче, че само помощта не е достатъчна; счита, че иновативните и диверсифицираните източници на финансиране, като например данък върху финансовите транзакции, данък върху въглеродните емисии, налози върху самолетните билети, рентите от природни ресурси и т.н., трябва да бъдат разгледани и следва да бъдат приведени в съответствие с принципите за ефективност на развитието; счита, че следва да се засили съгласуваността между публичното, частното, международното и националното финансиране; признава съществената роля на частния сектор в това отношение; подчертава, че е важно да се създадат правилните условия за частните инициативи в развиващите се страни, както и да се насърчи създаването на политически и правни рамки, улесняващи използването на банкова сметка и създаването на цифрови инфраструктури;

31.

Счита, че търговската политика на ЕС трябва да отчита действителността и положението, свързано с развитието, в развиващите се страни, за да се постигнат целите на СПР, както и правото на развиващите се страни да създават свои собствени стратегии за развитие; подчертава, че търговските и инвестиционните споразумения, сключени от ЕС и неговите държави членки, не трябва да подронват, пряко или косвено, целите на развитието или насърчаването и защитата на правата на човека в страни партньори; припомня, че справедливата и правилно регулирана търговия в съответствие с правилата на СТО може да има потенциал за развитие; приветства включването на подробни глави за търговия и устойчиво развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения;

32.

Призовава ЕС да създаде подходяща рамка за справяне с начина, по който дружествата интегрират въпросите за правата на човека и социалните и екологичните стандарти; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека, за да могат да търсят отговорност от дружествата за нарушения на правата на човека;

33.

Подкрепя ефикасна, справедлива и прозрачна данъчна система в съответствие с принципите на доброто управление; приветства пакета от мерки за данъчна прозрачност, представен от Комисията на 18 март 2015 г., и пакета от мерки за борба с избягването на данъци, представен на 28 януари 2016 г., включително и съобщението на Комисията относно външна стратегия за насърчаване на добро данъчно управление в международен план; подчертава значението на извършването на оценка на въздействието и анализ на новото данъчно законодателство на ЕС, за да се избегне отрицателно въздействие върху развиващите се страни; припомня, че мобилизирането на вътрешни ресурси чрез данъчно облагане е най-важният източник на приходи за публично финансиране на устойчивото развитие; настоятелно призовава ЕС да подпомага развиващите се страни в изграждането на капацитет в сферата на данъчната администрация, финансовото управление и управлението на публични финанси, както и за ограничаване на незаконните финансови потоци; призовава ЕС да гарантира, че дружествата плащат данъци в държавите, където те създават или извличат стойност; следователно подчертава отговорността на ЕС за насърчаване и привеждане в действие в световен план на принципа за съгласуваност на политиките за развитие в областта на данъчното облагане; за тази цел настоятелно призовава ЕС да даде възможност на развиващите се страни да участват равноправно в глобалната реформа на съществуващите данъчни правила;

34.

Счита, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за справяне с незаконните финансови потоци и отклонението от данъчно облагане и призовава ЕС да насърчава допълнително международно сътрудничество в областта на данъчните въпроси; призовава ЕС да гарантира справедливо третиране на развиващите се страни при договарянето на данъчните споразумения в съответствие с модела на ООН на конвенция относно двойното данъчно облагане, като се взема предвид тяхното особено положение и се гарантира справедливо разпределение на правата на данъчно облагане; приветства ангажиментите, поети на Конференцията за финансиране за развитие, проведена в Адис Абеба през юли 2015 г., като прегледа на многостранно финансиране за развитие и Данъчната инициатива от Адис Абеба, с която се цели подпомагане на развиващите се страни да изградят вътрешни системи за ресурси; призовава ЕС да се възползва в пълна степен от Модела на данъчна конвенция на ОИСР, който включва незадължителна разпоредба за оказване на помощ при събирането на данъци;

35.

Призовава за изготвяне на оценка на въздействието на субсидирането на цените за износ, тарифите и търговските бариери за развиващите се страни;

36.

Припомня, че усилията за осигуряване на достъп до суровини от развиващите се страни не трябва да възпрепятстват местното развитие и премахването на бедността, а вместо това следва да подпомагат развиващите се страни да използват своето богатство от полезни изкопаеми за постигането на реално развитие;

37.

Подчертава, че постигането на продоволствена сигурност в световен мащаб ще изисква съгласуваност на политиките за развитие на всички равнища, особено ако по-амбициозните цели на Програмата до 2030 г., именно целите за пълно премахване на глада и прекратяване на всички форми на недохранване, трябва да бъдат спазени; счита, че ЕС следва да насърчава създаването на стабилна регулаторна рамка с ясни критерии за защита на правата и продоволствената сигурност на уязвимите лица;

38.

Призовава ЕС да извършва редовна оценка на въздействието, наред с други фактори, което политиките на ЕС в областта на селското стопанство, търговията и енергетиката, като например политиката за биогоривата, оказват върху продоволствената сигурност в развиващите се страни и върху поминъка на най-уязвимите лица; настоятелно призовава Комисията да продължи да се съсредоточава върху кооперативите, микро-, малките и средните земеделски стопанства и земеделските работници, както и да насърчава устойчивите и екологичните аграрни практики в съответствие със заключенията на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), препоръките на специалния докладчик относно правото на прехрана и целите за устойчиво развитие; припомня необходимостта да се гарантира, че прилагането на мерките на ОСП не застрашава капацитета за производство на храни и дългосрочната продоволствена сигурност на развиващите се страни; подчертава, че в текущия контрол на рамката на политиката на ЕС в областта на сигурността на прехраната (COM(2010)0127) трябва да се обърне внимание на съществени въпроси на съгласуваността на политиката и въздействието; подчертава, че ЕС трябва да подкрепя изграждането на преработвателни предприятия в селскостопанския сектор и подобряването на техниките за съхранение на храни; припомня, че е важно да се вземе предвид въздействието на споразуменията в областта на рибарството върху продоволствената сигурност на развиващите се страни; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за предотвратяването на заграбването на земя чрез подпомагане на развиващите се страни при прилагането на национално равнище на доброволните насоки на ООН относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;

39.

Подчертава необходимостта развиващите се страни да отдават приоритет в своето финансиране от бюджета за създаване на стабилни здравни системи, изграждане на устойчиви здравни инфраструктури и предоставяне на основни услуги и качествени здравни грижи; призовава ЕС да подкрепя създаването на всеобщо здравно осигуряване, което ще гарантира покриване на здравните рискове в развиващите се страни;

40.

Призовава за решителни действия от страна на ЕС, неговите държави членки и всички международни партньори при изпълнението на последното споразумение в областта на климата COP21 от Париж; подчертава, че ЕС и другите развити държави трябва да продължат да подкрепят действията в областта на климата, имащи за цел намаляване на емисиите и изграждане на устойчивост към последиците от изменението на климата в развиващите се страни и по-специално в най-слабо развитите страни; във връзка с това припомня решаващото значение на осигуряването на подходящо финансиране; подкрепя процеса на енергиен преход в ЕС и преминаване към енергия от възобновяеми източници във връзка с това; подчертава, че неуспехът да се ограничи глобалното затопляне под 2 oC може да подрони постиженията в областта на развитието; призовава ЕС да поеме проактивна роля в преодоляването на свързаните с изменението на климата предизвикателства от световен мащаб като определи стратегически приоритети на всички равнища и във всички сектори, както и да изготви и прилага нови задължителни цели, свързани с климата, енергийната ефективност и възобновяемите енергии в съответствие със Споразумението от Париж;

41.

Признава, че частното финансиране в контекста на финансирането в областта на климата не може да замести публичното финансиране; подчертава необходимостта от прозрачно докладване и отчетност, както и да се осигури прилагането на съответните социални и екологични гаранции по отношение на частното финансиране в областта на климата;

42.

Приветства плана на ЕС за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г. и насърчава мониторинга и изпълнението на неговите цели във всички външни действия на ЕС, включително във финансираните от ЕС проекти на национално равнище; освен това призовава ЕС ефективно да включва равенството между половете и овластяването на жените във всички свои политики, включително бюджета, и да гарантира, че неговите външни политики допринасят за борбата с всички форми на дискриминация, включително срещу ЛГБТ лица;

43.

Признава, че не може да има устойчиво развитие или изкореняване на бедността без сигурност; признава освен това, че взаимовръзката между сигурност и развитие е важен елемент за гарантиране на ефективността на външната дейност на ЕС;

44.

Подчертава, че е важно да се гарантира политическа съгласуваност и координация между външната дейност на ЕС, сигурността, отбраната, търговията, хуманитарната помощ и политиката на сътрудничество за развитие; обръща внимание на предизвикателството, свързано с доброто управление в развиващите се страни; настоява, че СПР следва да допринесе за установяването на принципите на правовата държава и безпристрастни институции, както и за укрепване на действия, водещи до разоръжаване, и за гарантиране на общественото здравеопазване и продоволствената сигурност и свързаните с това политики, осигуряващи сигурност и развитие;

45.

Призовава ЕС да укрепи капацитета си за предотвратяване на кризи и за ранни действия, за да засили взаимодействието между общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и инструментите за развитие, като намери баланс между краткосрочните мерки в отговор на кризи и дългосрочните стратегии за развитие; счита, че създаването на нов инструмент, посветен на връзката между развитието и сигурността, може да ограничи несъгласуваността и да повиши ефикасността на СПР; подчертава, че този инструмент не следва да се финансира посредством съществуващите инструменти за развитие, а чрез нови бюджетни кредити; призовава за включване на приоритетите и политиките на съответните региони и държави в изготвянето на стратегии на ЕС за сигурността и развитието; приветства използването на политическата рамка за подход при кризи като важен инструмент за предоставяне на възможност за общо разбиране на кризите на ранен етап; призовава за засилено сътрудничество между Комисията, ЕСВД и държавите членки с цел да се осигури задълбочен анализ, който дава възможност за информиран избор между действия в рамките на ОПСО и извън нея при справянето с криза;

46.

Счита, че стратегията за сигурност и развитие в Сахел (6), европейските сили за бързо реагиране и регионалният план за действие за Сахел за периода 2015—2020 г. (7) представляват добри примери за успешно изпълнение на всеобхватния подход на ЕС, като ефективно съчетават сигурност, развитие и управление на ответни мерки;

47.

Призовава Комисията и държавите членки да продължат да подобряват връзките между хуманитарна помощ, сътрудничество за развитие и устойчивост към бедствия, така че да се даде възможност за по-гъвкав и ефективен отговор на нарастващите нужди;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.