(1)

Настоящите стратегически приоритети в сферата на международното данъчно облагане открояват необходимостта да се гарантира, че данъците се плащат там, където се генерират печалбата и стойността. Следователно е наложително да бъде върнато доверието в справедливостта на данъчните системи и да се даде възможност на правителствата ефективно да упражняват своя данъчен суверенитет. Тези нови стратегически цели бяха трансформирани в препоръки за конкретни действия в рамките на инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). В отговор на необходимостта от по-справедливо данъчно облагане Комисията в своето съобщение от 17 юни 2015 г. представи План за действие за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз (3) (Планът за действие).

(1)

Настоящите стратегически приоритети в сферата на международното данъчно облагане открояват необходимостта да се гарантира, че данъците се плащат там, където се генерира печалбата и  се създава стойността. Следователно е наложително да бъде върнато доверието в справедливостта на данъчните системи и да се даде възможност на правителствата ефективно да упражняват своя данъчен суверенитет. Тези нови политически цели бяха трансформирани в препоръки за конкретни действия в рамките на инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS). В отговор на необходимостта от по-справедливо данъчно облагане Комисията в своето съобщение от 17 юни 2015 г. представи План за действие за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз (3) (Планът за действие) , в който отчита факта, че пълноценна обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), с подходяща и справедлива формула за разпределение, би могла наистина да промени „ правилата на играта “ в борбата срещу стратегиите за изкуствено прилагане на BEPS. В светлината на това Комисията следва да публикува амбициозно предложение за ОКООКД във възможно най-кратки срокове, а законодателният орган следва да приключи преговорите по това предложение с ключово значение във възможно най-кратки срокове. Следва да се обърне надлежно внимание на позицията на Европейския парламент от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД).

(1a)

Съюзът счита, че борбата с измамите, с укриването на данъци и с избягването на данъци е първостепенен политически приоритет, тъй като практиките на агресивно данъчно планиране са недопустими от гледна точка на целостта на вътрешния пазар и социалната справедливост.

(2)

Повечето държави членки, като държави — членки на ОИСР, се ангажираха да изпълнят 15-те действия срещу свиването на данъчната основа и  прехвърлянето на печалби, обявени официално на 5 октомври 2015 г. Поради това с оглед на доброто функциониране на вътрешния пазар е от съществена важност държавите членки като минимум да изпълнят ангажиментите си по BEPS и в по-общ план по достатъчно съгласуван и координиран начин да предприемат действия срещу практиките за избягване на данъци и да гарантират справедливо и ефикасно данъчно облагане в Съюза. Пазарът на силно интегрирани икономики води до необходимост от общи стратегически подходи и координирани действия за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и максимално увеличаване на положителния ефект на инициативата срещу свиването на данъчната основа и  прехвърлянето на печалби. Освен това фрагментираността на пазара може да бъде избегната само чрез обща рамка, която да сложи край на съществуващите понастоящем несъответствия и изкривявания на пазара. И на последно място, националните мерки за изпълнение, които следват една обща насока в рамките на целия Съюз, ще дадат на данъкоплатците правната сигурност, че тези мерки са съвместими с правото на Съюза.

(2)

Повечето държави членки, като държави — членки на ОИСР, се ангажираха да изпълнят 15-те действия срещу реалното свиване на данъчната основа и  прехвърляне на печалби, обявени официално на 5 октомври 2015 г. Поради това с оглед на доброто функциониране на вътрешния пазар е от съществена важност държавите членки като минимум да изпълнят ангажиментите си по BEPS и в по-общ план по достатъчно съгласуван и координиран начин да предприемат действия срещу практиките за избягване на данъци и да гарантират справедливо и ефикасно данъчно облагане в Съюза. Пазарът на силно интегрирани икономики води до необходимост от общи стратегически подходи и координирани действия за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и максимално увеличаване на положителния ефект на инициативата срещу реалните стратегии за BEPS, като същевременно се полагат подходящи грижи във връзка с конкурентоспособността на дружествата, реализиращи дейност в рамките на вътрешния пазар . Освен това фрагментираността на пазара може да бъде избегната само чрез обща рамка, която да сложи край на съществуващите понастоящем несъответствия и изкривявания на пазара. И на последно място, националните мерки за изпълнение, които следват една обща насока в рамките на целия Съюз, ще дадат на данъчно задължените лица правната сигурност, че тези мерки са съвместими с правото на Съюза. В един Съюз, характеризиращ се с твърде различаващи се национални пазари, всеобхватната оценка на въздействието на всички предвиждани мерки продължава да бъде от ключово значение за осигуряването на широка подкрепа за тази обща насока от страна на държавите членки.

(3a)

Като се има предвид, че данъчните убежища могат да бъдат класифицирани като прозрачни от ОИСР, следва да бъдат представени предложения за увеличаване на прозрачността на доверителните фондове и фондациите.

(4a)

От съществено значение е на данъчните администрации да бъдат предоставени подходящи средства за ефективна борба с BEPS и по този начин за увеличаване на прозрачността по отношение на дейностите на големите многонационални дружества, по-специално що се отнася до печалбите, платените данъци върху печалбите, получените субсидии, данъчните облекчения, броя на служителите и притежаваните активи.

(4б)

За да се осигури съгласуваност по отношение на третирането на мястото на стопанска дейност, е от съществено значение държавите членки да прилагат, както в съответното законодателство, така и в двустранните данъчни спогодби, общо определение за място на стопанска дейност в съответствие с член 5 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала.

(4в)

За да се избегне непоследователното разпределяне на печалбата по местата на стопанска дейност, държавите членки следва да прилагат правила за печалбата, относима към мястото на стопанска дейност, които са в съответствие с член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и следва да хармонизират приложимото си законодателство и двустранните си спогодби с тези правила, в случай че последните бъдат преразгледани.

(5)

Необходимо е да бъдат определени правила срещу свиването на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар и срещу прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. С оглед осигуряване на принос за изпълнението на тази цел са необходими правила в следните области: ограничения по отношение на приспадането на лихвите, данъчно облагане при напускане, клауза за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, общо правило за борба със злоупотребите, правила за контролираните чуждестранни дружества и рамка, чрез която да се уреждат несъответствията при хибридни субекти и инструменти. Когато прилагането на тези правила води до двойно данъчно облагане, данъкоплатците следва да получават данъчно облекчение посредством приспадането на данъка, платен в друга държава членка или, съответно, трета държава. Следователно целта на правилата следва да бъде не само противопоставяне на избягването на данъци, но и недопускане създаването на други пречки на пазара, като двойното данъчно облагане.

(5)

Необходимо е да бъдат определени правила срещу свиването на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар и срещу прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. С оглед осигуряване на принос за изпълнението на тази цел са необходими правила в следните области: ограничения по отношение на приспадането на лихвите , основни защитни мерки срещу използването на юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или юрисдикции с ниско данъчно облагане за BEPS , данъчно облагане при напускане, ясно определение за място на стопанска дейност, точни правила относно трансферното ценообразуване, рамка за системите на патентни кутии, клауза за преминаване от освобождаване към данъчен кредит при липса на стабилна данъчна спогодба със сходни последици с трета държава , общо правило за борба със злоупотребите, правила за контролираните чуждестранни дружества и рамка, чрез която да се уреждат несъответствията при хибридни субекти и инструменти. Когато прилагането на тези правила води до двойно данъчно облагане, данъчно задължените лица следва да получават данъчно облекчение посредством приспадането на данъка, платен в друга държава членка или, съответно, трета държава. Следователно целта на правилата следва да бъде не само противопоставяне на избягването на данъци, но и недопускане създаването на други пречки на пазара, като двойното данъчно облагане. За да прилагат правилно тези правила, данъчните органи в държавите членки трябва да бъдат адекватно обезпечени с ресурси. Необходимо е обаче спешно да се установи единен набор от правила за изчисляване на облагаемата печалба на трансграничните дружества в Съюза, като корпоративните групи се третират като един субект за целите на данъчното облагане, така че да се укрепи вътрешният пазар и да се премахнат много от слабостите в настоящата рамка за корпоративно данъчно облагане, които дават възможност за агресивно данъчно планиране.

(6)

Като част от усилията си да намалят в световен мащаб данъчните си задължения трансграничните групи от дружества във все по-голяма степен прехвърлят печалби — често чрез завишени лихвени плащания — от данъчни юрисдикции с високи ставки към държави с данъчни режими с по-ниски ставки. Правилото за ограничаване на лихвите е необходимо, за да обезсърчава подобни практики, като ограничава възможността за приспадане на нетните финансови разходи на данъкоплатеца (т.е. сумата, с която финансовите разходи превишават финансовите приходи). Поради това е необходимо да бъде определено съотношение за приспадането, което да е обвързано с печалбата на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Освободените от данъчно облагане финансови приходи следва да не бъдат приспадани от финансовите разходи. Причината за това е принципът само облагаемият доход да бъде вземан под внимание при определянето каква част от лихвените плащания може да бъде приспадната. За да бъдат улеснени данъкоплатците , при които рискът от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби е малък, нетните лихви следва винаги да подлежат на приспадане до фиксиран максимален размер, до който се прибягва, ако така се стига до по-голямо приспадане, отколкото ако се използва съотношението въз основа на EBITDA. Когато данъкоплатецът е част от група, която представя консолидирани счетоводни отчети, задлъжнялостта на групата като цяло следва да се има предвид за целите на предоставянето на данъкоплатците на право да приспадат по-големи размери от своите нетни финансови разходи. Правилото за ограничаване на лихвите следва да се прилага по отношение на нетните финансови разходи на данъкоплатеца , без да се прави разлика дали разходите произтичат от кредитни задължения, поети на национално равнище, трансгранично равнище в рамките на Съюза или в трета държава. Въпреки че по правило се приема, че финансовите предприятия, т.е. финансовите институции и застрахователните предприятия, също следва да бъдат обект на ограничаването на приспадането на лихвите, се признава, че тези два сектора имат специфични характеристики, които налагат към тях да се прилага по-индивидуализиран подход. Тъй като обсъжданията в тази област все още не са достигнали етап, на който могат да бъдат формулирани заключения, в международен мащаб и в рамките на Съюза, все още не е възможно да се предвидят специални разпоредби във финансовия и застрахователния сектор.

(6)

Като част от усилията си да намалят в световен мащаб данъчните си задължения трансграничните групи от дружества във все по-голяма степен прехвърлят печалби — често чрез завишени лихвени плащания — от данъчни юрисдикции с високи ставки към държави с данъчни режими с по-ниски ставки. Правилото за ограничаване на лихвите е необходимо, за да обезсърчава подобни практики на действително прилагане на BEPS , като ограничава възможността за приспадане на нетните финансови разходи на данъчно задълженото лице (т.е. сумата, с която финансовите разходи превишават финансовите приходи). Поради това , във връзка с разходите за лихви, е необходимо да бъде определено съотношение за приспадането, което да е обвързано с печалбата на данъчно задълженото лице преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Освободените от данъчно облагане финансови приходи следва да не бъдат приспадани от финансовите разходи. Причината за това е принципът само облагаемият доход да бъде вземан под внимание при определянето каква част от лихвените плащания може да бъде приспадната. За да бъдат улеснени данъчно задължените лица , при които рискът от свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби е малък, нетните лихви следва винаги да подлежат на приспадане до фиксиран максимален размер, до който се прибягва, ако така се стига до по-голямо приспадане, отколкото ако се използва съотношението въз основа на EBITDA. Когато данъчно задълженото лице е част от група, която представя консолидирани счетоводни отчети, задлъжнялостта на групата като цяло следва да се има предвид за целите на предоставянето на данъчно задължените лица на право да приспадат по-големи размери от своите нетни финансови разходи. Правилото за ограничаване на лихвите следва да се прилага по отношение на нетните финансови разходи на данъчно задълженото лице , без да се прави разлика дали разходите произтичат от кредитни задължения, поети на национално равнище, трансгранично равнище в рамките на Съюза или в трета държава. По правило се приема, че финансовите предприятия, т.е. финансовите институции и застрахователните предприятия, също следва да бъдат обект на ограничаването на приспадането на лихвите, евентуално при прилагане на по-индивидуализиран подход.

(6a)

В случай на финансиране на дългосрочни инфраструктурни проекти, които са от обществен интерес, чрез кредитни задължения към трета страна, когато кредитните задължения са по-високи от прага за освобождаване, установен от настоящата директива, държавите членки следва да могат да предоставят при определени условия освобождаване за заемите към трети страни, с които се финансират публични инфраструктурни проекти, тъй като прилагането на предложените разпоредби за ограничаване на лихвите в такива случаи би било контрапродуктивно.

(6б)

Прехвърлянето на печалби в юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или юрисдикции с ниски данъчни ставки представлява особен риск за данъчните постъпления за държавите членки и за справедливото и равно третиране на дружествата, които избягват данъци, и тези, които са изрядни в това отношение, както малки, така и големи. В допълнение към общоприложимите мерки, предложени в настоящата директива за всички юрисдикции, е от съществено значение юрисдикциите, практикуващи строга поверителност, и юрисдикциите с ниски данъчни ставки да бъдат възпрепятствани да използват за основа на своята корпоративна данъчна и правна среда осигуряването на убежище за печалби в резултат от избягване на данъци, като същевременно не прилагат по подходящ начин световните стандарти по отношение на доброто управление в областта на данъчното облагане, като например автоматичния обмен на данъчна информация, или негласно не спазват правилата, прилагайки неправилно данъчното законодателство и международните споразумения, въпреки политическите ангажименти за тяхното изпълнение. Поради това са предложени специални мерки за използване на настоящата директива като инструмент, който да гарантира, че съществуващите юрисдикции, практикуващи строга поверителност, или юрисдикции с ниски данъчни ставки спазват международните усилия за данъчна прозрачност и справедливост.

(7a)

Многонационалните дружества твърде често организират прехвърляне на своите печалби към данъчни убежища, без да са платили никакъв данък или плащайки много нисък данък. Концепцията за място на стопанската дейност дава възможност за точно и обвързващо определяне на критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да докаже дадено многонационално дружество, че е наистина установено в определена държава. Това ще задължи многонационалните дружества да плащат данъците си при справедливи условия.

(7б)

Терминът „трансферно ценообразуване“ се отнася до условията и правилата, обхващащи сделките, осъществени в рамките на дадено многонационално дружество, включително дъщерни дружества и дружества паравани, чиито печалби се предават на многонационално дружество майка. Той обозначава цените между свързани предприятия, установени в различни държави, за техните вътрешногрупови сделки като прехвърляне на стоки и услуги. Тъй като цените се определят от свързани предприятия, които не са независими, в рамките на едно и също многонационално предприятие, те може да не отразяват обективната пазарна цена. Съюзът трябва да гарантира, че облагаемите печалби, генерирани от многонационалните предприятия, не се прехвърлят извън юрисдикцията на засегнатата държава членка и че данъчните основи, обявени от многонационалните предприятия в тяхната държава, отразяват стопанската дейност, предприета там. В интерес на данъчно задължените лица е от съществено значение да се ограничат рисковете от двойно данъчно необлагане, които могат да възникнат в резултат на разногласие между две държави във връзка с определянето на начислената сума на принципа на сделки между несвързани лица при справедливи пазарни условия за международните им сделки със свързани предприятия. Тази система не позволява да се предотврати поредица от изкуствени действия, по-специално за продукти, за които не съществува пазарна цена (например правото на освобождаване или услуги за предприятията).

(7в)

Схеми, свързани с интелектуалната собственост, патентите и научноизследователската и развойната дейност (НИРД), се използват широко в целия Съюз. Различни проучвания на Комисията показаха обаче ясно, че връзката между патентните кутии и НИРД в повечето случаи е произволна. ОИСР разработи изменения подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и получените печалби с цел регулиране на системата на патентни кутии. Този метод гарантира, че в рамките на системата на патентни кутии с привилегировано данъчно облагане се ползват единствено приходите, които са пряко свързани с разходи за научноизследователска и развойна дейност. При все това вече сме свидетели на затруднението на държавите членки при прилагането на концепциите за връзка между НИРД и получените печалби и за икономическа същност спрямо техните патентни кутии. Ако до януари 2017 г. държавите членки все още не са приложили изцяло и по еднакъв начин изменения подход към връзката между разходите за НИРД и получените печалби с цел премахване на съществуващите вредни режими на патентни кутии, Комисията следва да представи ново обвързващо законодателно предложение съгласно член 116 от Договора за функционирането на Европейския съюз с цел по-ранна дата на премахване — 30 юни 2017 г. — на старите вредни режими, като се скъси срокът, през който се прилага правилото за запазването на придобитите права. ОКООКД следва да отстрани проблема с прехвърлянето на печалби чрез данъчно планиране по отношение на интелектуалната собственост.

(7г)

Данък при напускане на активите не следва да се начислява, когато прехвърляните активи са материални и генерират активни доходи. Прехвърлянето на такива активи е неизбежна част от ефективното разпределение на ресурсите от дадено предприятие и основната му цел не е оптимизирането и избягването на данъци, поради което следва да бъде освободено от прилагането на такива разпоредби.

(8)

Поради неизбежните трудности при предоставянето на данъчен кредит за платени в чужбина данъци, държавите са във все по-голяма степен склонни да освобождават от данъчно облагане доходите от чужбина в държавата, в която стопанският субект е местно лице. Отрицателният ефект, който възниква спонтанно от прилагането на този подход, е че се насърчават случаите, при които необложен или обложен при ниска ставка доход се влива във вътрешния пазар и впоследствие се движи — в много случаи без да бъде обложен с данъци — в рамките на Съюза, като по отношение на него се използват наличните в рамките на правото на Съюза инструменти. Обикновено за борба с тези практики се използват клаузи за преминаване от освобождаване към данъчен кредит. Поради това е необходимо да бъде предвидена клауза за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, насочена срещу някои видове доходи от чужбина, например разпределена печалба, средства от продажба на дялове и акции и печалба на места на стопанска дейност, които са освободени от данъчно облагане в Съюза и произхождат от трети държави . Този доход следва да бъде облаган с данъци в Съюза, ако облагането му в  третата държава е било под определено равнище . Като се има предвид, че в клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит не се изисква контрол на субекта, обложен с данък при ниска ставка, и поради това достъпът до сметките му може да не е възможен, изчисляването на ефективната данъчна ставка може да бъде изключително сложно. Поради това държавите членки следва при прилагането на клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит да използват законоустановената данъчна ставка . Държавите членки, които прилагат клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, следва да дават данъчен кредит за вече платения в чужбина данък, за да избегнат двойното данъчно облагане.

(8)

Поради неизбежните трудности при предоставянето на данъчен кредит за платени в чужбина данъци, държавите са във все по-голяма степен склонни да освобождават от данъчно облагане доходите от чужбина в държавата, в която стопанският субект е местно лице. Отрицателният ефект, който възниква спонтанно от прилагането на този подход, е че се насърчават случаите, при които необложен или обложен при ниска ставка доход се влива във вътрешния пазар и впоследствие се движи — в много случаи без да бъде обложен с данъци — в рамките на Съюза, като по отношение на него се използват наличните в рамките на правото на Съюза инструменти. Обикновено за борба с тези практики се използват клаузи за преминаване от освобождаване към данъчен кредит. Поради това е необходимо да бъде предвидена клауза за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, насочена срещу някои видове доходи от чужбина, например разпределена печалба, средства от продажба на дялове и акции и печалба на места на стопанска дейност, които са освободени от данъчно облагане в Съюза. Този доход следва да бъде облаган с данъци в Съюза, ако облагането му в  държава по произход е било под определено равнище и  при липса на стабилна данъчна спогодба със сходни последици с тази държава . Държавите членки, които прилагат клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит, следва да дават данъчен кредит за вече платения в чужбина данък, за да избегнат двойното данъчно облагане.

(9)

Общите правила за борба със злоупотребите (ОПБЗ) се включват в данъчните системи с цел противопоставяне на практиките за данъчни злоупотреби, които още не са обхванати в специално насочени към тях разпоредби. Поради това предназначението на ОПБЗ е да запълва празнотите, така че те да не се отразяват на приложимостта на специалните правила за борба със злоупотребите. В рамките на Съюза прилагането на ОПБЗ следва да бъде ограничено до договорености, които са „изцяло изкуствени“ (привидни); в останалите случаи данъкоплатецът следва да може да избира най-ефикасната по отношение на данъчното облагане структура за целите на своята стопанска дейност. Важно е да се гарантира също така, че ОПБЗ се прилагат еднообразно в национален контекст, в рамките на Съюза и по отношение на трети държави, така че тяхното приложно поле и резултатът от тяхното прилагане в национален мащаб и при трансгранични случаи да не се различават.

(9)

Общите правила за борба със злоупотребите (ОПБЗ) се включват в данъчните системи с цел противопоставяне на практиките за данъчни злоупотреби, които още не са обхванати в специално насочени към тях разпоредби. Поради това предназначението на ОПБЗ е да запълва празнотите, така че те да не се отразяват на приложимостта на специалните правила за борба със злоупотребите. В рамките на Съюза ОПБЗ следва да се прилагат за установени договорености, главната цел или една от главните цели на които е да бъде получено данъчно предимство, което не отговаря на предназначението или целта на приложимите в останалите случаи данъчни разпоредби, без да се възпрепятства данъчно задълженото лице да избира най-ефикасната по отношение на данъчното облагане структура за целите на своята стопанска дейност. Важно е да се гарантира също така, че ОПБЗ се прилагат еднообразно в национален контекст, в рамките на Съюза и по отношение на трети държави, така че тяхното приложно поле и резултатът от тяхното прилагане в национален мащаб и при трансгранични случаи да не се различават.

(9a)

Договореност или поредица от договорености може да се разглежда като привидна, ако води до различно данъчно облагане на определени видове доходи, като например генерираните от патенти.

(9б)

Държавите членки следва да приложат подробни разпоредби, в които да се пояснява какво означава привидни договорености и други действия в областта на данъчното облагане, които подлежат на санкции. Санкциите следва да бъдат определени по ясен начин, за да не се създава правна несигурност и да се предостави силен стимул за пълно спазване на данъчното законодателство.

(9в)

Държавите членки следва да въведат система от санкции, предвидени в националното право, и да информират Комисията за това.

(9г)

С цел да се избегне създаването на структури със специални цели като дружества „пощенски кутии“ или дружества паравани, които се ползват от по-ниско данъчно облагане, предприятията следва да отговарят на определенията за място на стопанска дейност и за минимална икономическа същност, посочени в член 2.

(9д)

Използването на дружества „пощенски кутии“ от данъчно задължени лица, осъществяващи дейност на територията на Съюза, следва да бъде забранено. Като част от задължението си за ежегодно отчитане по държави данъчно задължените лица следва да предоставят на данъчните органи доказателства, показващи икономическата същност на всеки от съответните субекти в тяхната група.

(9е)

За да се подобрят настоящите механизми за разрешаване на трансграничните данъчни спорове в Съюза, като вниманието се съсредоточи не само върху случаите на двойно данъчно облагане, но и върху двойното данъчно необлагане, следва да се въведе до януари 2017 г. механизъм за решаване на спорове с по-ясни правила и по-строги срокове.

(9ж)

Правилното идентифициране на данъчно задължените лица е от съществено значение за ефективния обмен на информация между данъчните администрации. Създаването на хармонизиран общ европейски данъчен идентификационен номер (ДИН) би осигурило най-доброто средство за това идентифициране. То би позволило на всяка трета страна бързо, лесно и правилно да идентифицира и вписва ДИН при трансгранични отношения и би послужило като основа за ефективен автоматичен обмен на информация между данъчните администрации на държавите членки. Комисията също така следва да работи активно за създаването на подобен идентификационен номер на световно равнище, като например идентификационния код на правния субект (ИКПС) на Регулаторния надзорен комитет.

(10)

Като следствие от правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) доходът на контролираното дъщерно предприятие, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, се причислява обратно към дружеството майка. След това дружеството майка подлежи на данъчно облагане по отношение на причисления доход в държавата, където е местно лице за данъчни цели. В зависимост от стратегическите приоритети на съответната държава правилата за КЧД могат да бъдат насочени към дъщерното предприятие обект на данъчно облагане с ниска ставка като цяло или да се ограничават до дохода, който по изкуствен начин е бил отклонен към дъщерното предприятие. Желателно е да бъдат обхванати случаите и в трети държави, и в Съюза. За да бъдат изпълнени изискванията на основните свободи, въздействието на правилата в Съюза следва да се ограничава до договорености, които водят до изкуствено прехвърляне на печалба извън държавата членка на дружеството майка към КЧД. В такъв случай размерът на дохода, причисляван към дружеството майка, следва да бъде коригиран съгласно принципа на сделката между несвързани лица, така че държавата на дружеството майка да обложи дохода на КЧД само дотолкова, доколкото той не отговаря на този принцип. Правилата за КЧД следва да изключват от приложното си поле финансовите предприятия, когато те са местни лица за данъчни цели на Съюза, включително местата на стопанска дейност на тези предприятия, намиращи се в Съюза. Причината за това е съображението, че приложното поле за законосъобразно прилагане на правилата за КЧД в Съюза следва да се ограничава до изкуствено създадени ситуации без икономическа мотивация, което предполага, че е малко вероятно силно регулираните финансов и застрахователен сектор да бъдат обхванати от тези правила.

(10)

Като следствие от правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) доходът на контролираното дъщерно предприятие, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, се причислява обратно към дружеството майка. След това дружеството майка подлежи на данъчно облагане по отношение на причисления доход в държавата, където е местно лице за данъчни цели. В зависимост от стратегическите приоритети на съответната държава правилата за КЧД могат да бъдат насочени към дъщерното предприятие обект на данъчно облагане с ниска ставка като цяло или да се ограничават до дохода, който по изкуствен начин е бил отклонен към дъщерното предприятие. Желателно е да бъдат обхванати случаите и в трети държави, и в Съюза. Въздействието на правилата в Съюза следва да обхваща всички договорености, на които една от основните цели е изкуственото прехвърляне на печалба извън държавата членка на дружеството майка към КЧД. В такъв случай размерът на дохода, причисляван към дружеството майка, следва да бъде коригиран съгласно принципа на сделката между несвързани лица, така че държавата на дружеството майка да обложи дохода на КЧД само дотолкова, доколкото той не отговаря на този принцип. Следва да се избягва припокриване на правилата относно КЧД и клаузата за преминаване от освобождаване към данъчен кредит.

(11)

Несъответствията при хибридни субекти и инструменти са следствие от разликите в правната квалификация на плащанията (финансови инструменти) или субектите, като тези разлики проличават при взаимодействието на правните системи на две юрисдикции. Резултатът от тези несъответствия често пъти е двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да има включване в данъчната основа в другата. За да не се допусне такъв резултат, е необходимо да бъдат определени правила, чрез които една от двете юрисдикции, между които се проявяват несъответствията, да даде правна квалификация на хибридния инструмент или хибридния субект, а другата да следва да я приеме. Въпреки че в рамките на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) държавите членки са се договорили за насоки относно данъчното третиране на хибридните субекти (4) и на хибридните места (5) на стопанска дейност в рамките на Съюза, както и относно данъчното третиране на хибридните субекти при отношенията им с трети държави, продължава да съществува необходимост от въвеждането на задължителни правила. И на последно място, необходимо е приложното поле на тези правила да бъде ограничено до несъответствията при хибридни субекти и инструменти между държавите членки. Несъответствията при хибридни субекти и инструменти между държави членки и трети държави трябва да бъдат допълнително проучени.

(11)

Несъответствията при хибридни субекти и инструменти са следствие от разликите в правната квалификация на плащанията (финансови инструменти) или субектите, като тези разлики проличават при взаимодействието на правните системи на две юрисдикции. Резултатът от тези несъответствия често пъти е двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да има включване в данъчната основа в другата. За да не се допусне такъв резултат, е необходимо да бъдат определени правила, чрез които една от двете юрисдикции, между които се проявяват несъответствията, да даде правна квалификация на хибридния инструмент или хибридния субект, а другата да следва да я приеме. Когато между държава членка и трета държава възникне такова несъответствие, държавата членка трябва да осигури правилното данъчно облагане на тази операция. Въпреки че в рамките на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) държавите членки са се договорили за насоки относно данъчното третиране на хибридните субекти (4) и на хибридните места (5) на стопанска дейност в рамките на Съюза, както и относно данъчното третиране на хибридните субекти при отношенията им с трети държави, продължава да съществува необходимост от въвеждането на задължителни правила.

11а.

Следва да се изготви общо за Съюза определение и изчерпателен „черен списък“ на данъчните убежища и държавите, нарушаващи конкуренцията посредством благоприятни данъчни режими, включително тези, намиращи се в Съюза. Черният списък следва да бъде допълнен със списък на санкциите за юрисдикции, отказващи сътрудничество, и за финансовите институции, извършващи дейност в данъчни убежища.

12а.

Един от основните проблеми, пред които са изправени данъчните органи, е невъзможността за получаване на своевременен достъп до изчерпателна и пълна информация относно стратегиите за данъчно планиране на многонационалните дружества. Тази информация следва да е достъпна, за да се даде възможност на данъчните органи да реагират бързо на данъчни рискове, като оценяват тези рискове по-ефективно, насочват по-добре дейностите по контрол и подчертават необходимите промени в действащото законодателство.

(14)

С оглед на това, че една от основните цели на настоящата директива е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на трансграничните практики за избягване на данъци, тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, когато те действат самостоятелно. Националните системи за корпоративно данъчно облагане се различават значително и независимите действия от страна на държавите членки единствено възпроизвеждат съществуващата фрагментираност на вътрешния пазар при прякото данъчно облагане. Така те дават възможност неефективността и изкривяванията да продължат да съществуват при взаимодействието на отделните национални мерки. Вследствие на това се стига до липса на координация. Вместо това — с оглед на факта, че голяма част от неефективността на вътрешния пазар води предимно до проблеми от трансгранично естество — следва да бъдат предприети корективни мерки на равнището на Съюза. Поради това е от изключително значение да бъдат възприети решения, които работят за вътрешния пазар като цяло, което може да се постигне по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Като определя минимално ниво на защита на вътрешния пазар, настоящата директива има за цел единствено да постигне съществената минимална степен на координация в рамките на Съюза с оглед изпълнението на своите цели.

(14)

С оглед на това, че една от основните цели на настоящата директива е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на трансграничните практики за избягване на данъци, тази цел не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, когато те действат самостоятелно. Националните системи за корпоративно данъчно облагане се различават значително и независимите действия от страна на държавите членки единствено възпроизвеждат съществуващата фрагментираност на вътрешния пазар при прякото данъчно облагане. Така те дават възможност неефективността и изкривяванията да продължат да съществуват при взаимодействието на отделните национални мерки. Вследствие на това се стига до липса на координация. Вместо това — с оглед на факта, че голяма част от неефективността на вътрешния пазар води предимно до проблеми от трансгранично естество — следва да бъдат предприети корективни мерки на равнището на Съюза. Поради това е от изключително значение да бъдат възприети решения, които работят за вътрешния пазар като цяло, което може да се постигне по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. Като определя минимално ниво на защита на вътрешния пазар, настоящата директива има за цел единствено да постигне съществената минимална степен на координация в рамките на Съюза с оглед изпълнението на своите цели. Независимо от това преразглеждането на правната рамка в областта на данъчното облагане с цел справяне с практиките на свиване на данъчната основа чрез регламент би позволило постигане на по-добър резултат по отношение на гарантирането на равни условия в рамките на вътрешния пазар.

14а.

Европейската комисия следва да извърши анализ на връзката между разходите и ползите и оценка на възможното въздействие на високи данъчни ставки, налагани при репатрирането на капитали от трети държави с ниско данъчно облагане.

14б.

Всички търговски споразумения и споразумения за икономическо партньорство, по които Съюзът е страна, следва да включват разпоредби за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане, с цел увеличаване на прозрачността и борба срещу вредните данъчни практики.

(15)

Комисията следва да направи оценка на прилагането на настоящата директива три години след влизането ѝ в сила и да представи доклад за това на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка,

(15)

Комисията следва да създаде конкретен механизъм за мониторинг, за да гарантира правилното прилагане на настоящата директива и еднаквото тълкуване на нейните мерки от страна на държавите членки. Тя следва да направи оценка на прилагането на настоящата директива три години след влизането ѝ в сила и да представи доклад за това на Европейския парламент и на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Европейския парламент и на Комисията цялата информация, необходима за тази оценка,

(1a)

(4a)

(4б)

(7a)

(7б)

(7в)

(7г)

(7д)

(7е)

(7ж)

(7з)

(7и)

a)

това място или другото място представлява място на стопанска дейност за данъчно задълженото лице или тясно свързаното лице, по силата на настоящия член, или ако

б)

общата дейност в резултат на комбинирането на дейностите, извършвани от данъчно задълженото лице и тясно свързаното лице на същото място, или от същото данъчно задължено лице или тясно свързани лица на двете места, няма подготвителен или спомагателен характер, при условие че търговските дейности, извършвани от данъчно задълженото лице и тясно свързаното лице на същото място или от същото данъчно задължено лице или тясно свързани лица на двете места, представляват допълнителни функции, които са част от последователна търговска операция.

a)

от името на данъчно задълженото лице;

б)

предназначени за продажбата на имущество, което е собственост на това данъчно задължено лице или което данъчно задълженото лице има право да използва, или което е предназначено за предоставянето на право на използване на такова имущество; или

в)

предназначени за предоставянето на услуги от данъчно задълженото лице, това лице се счита, че има място на стопанска дейност в посочената държава по отношение всички дейности, които лицето предприема за данъчно задълженото лице, освен ако дейностите на това лице имат спомагателен или подготвителен характер, така че, ако бъдат упражнявани посредством установено място на дейност, те не го превръщат в място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на настоящия параграф.

(a)

данъкоплатецът прехвърля активи от главното си управление към място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава;

a)

данъчно задълженото лице прехвърля активи от главното си управление към място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава , доколкото държавата членка, в която е главното управление , вече няма право да облага прехвърлените активи в резултат на прехвърлянето ;

б)

данъкоплатецът прехвърля активи от място на стопанска дейност в държава членка към главното си управление или към друго място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава;

б)

данъчно задълженото лице прехвърля активи от място на стопанска дейност в държава членка към главното си управление или към друго място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава , доколкото държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага прехвърлените активи в резултат на прехвърлянето ;

г)

данъкоплатецът прехвърля своето място на стопанска дейност извън държавата членка.

г)

данъчно задълженото лице прехвърля своето място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава, доколкото държавата членка на мястото на стопанска дейност вече няма право да облага прехвърлените активи в резултат на прехвърлянето.

a)

предприятие от дадена държава участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на предприятие от друга държава; или

б)

същите лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на предприятие от една държава и на предприятие от друга държава; както и

в)

и в двата случая двете предприятия са свързани в търговските или финансовите си отношения с договорени или наложени условия, които се различават от условията, които биха били договорени между независими предприятия,

б)

съгласно общия режим в държавата на субекта печалбата се облага с ефективна ставка на корпоративен данък, по-ниска от 40 % от ефективната данъчна ставка , която би била наложена съгласно приложимата система за корпоративно данъчно облагане в държавата членка на данъкоплатеца ;

б)

съгласно общия режим в държавата на субекта печалбата се облага с ефективна ставка на корпоративен данък, по-ниска от 15 %; тази ставка се преразглежда всяка година в зависимост от икономическото развитие на световната търговия ;

(в)

над 50 % от дохода, който се начислява на субекта, попадат в една от следните категории:

в)

над 25 % от дохода, който се начислява на субекта, попадат в една от следните категории:

viiа)

приходи от стоки, търгувани с данъчно задълженото лице или с неговите свързани предприятия, с изключение на стандартизираните стоки, които се търгуват редовно между независими страни и за които съществуват цени, които са публично проследими.

a)

клауза, гарантираща, че и двете страни по спогодбите се ангажират, че данъците ще се плащат там, където се осъществява стопанска дейност и се създава стойност,

б)

допълнение за поясняване, че целта на двустранните договори, освен да се избегне двойното данъчно облагане, е да се провежда борба с укриването на данъци и избягването на данъци,

в)

клауза за общо правило за борба с избягването на данъци въз основа на анализ на основната цел, съгласно определението в Препоръка на Комисията (ЕС) 2016/136 от 28 януари 2016 г. относно изпълнението на мерки срещу злоупотребата с данъчните спогодби  (1a) ,

г)

определение за място на стопанска дейност, съгласно определението в член 5 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала.