30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/15

Докладчик:

Mindaugas MACIULEVIČIUS

1.1.

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно „Космическа стратегия за Европа“ и одобрява предложените насоки. Те включват редица нови елементи, в това число отварянето към гражданското общество, акцента върху малките и средните предприятия (МСП), стимула за научноизследователска и развойна дейност и необходимостта от осигуряване на подходящи капиталови потоци за космическите дейности, включително посредством мобилизирането на частен капитал.

1.2.

ЕИСК насърчава Комисията да продължи в тази посока и да си постави дори още по-амбициозни цели. Първият раздел на съобщението гласи: „Максимално увеличаване на ползите от космическото пространство за обществото и икономиката на ЕС“ и включва много от препоръките на Комитета, направени в рамките на неговия проект „Космос и общество“.

1.3.

ЕИСК отчита двойствения характер на космическия капацитет. Въпреки това отново заявява решителната си подкрепа за космическа политика, ориентирана към гражданските нужди (мир и сътрудничество), като признава значението на използването на системите за наблюдение на космоса за целите на обществената безопасност и сигурност. Тази двойна употреба е един от основните фактори за успеха на интегрираните и хармонизирани политики за запазване на благоденствието на европейските граждани.

1.4.

Предвид постигнатите до момента отлични резултати по отношение на прецизността и надеждността, ЕИСК се надява, че Комисията ще изготви регламент, в който ползването на „Галилео“ като система за географско позициониране в Европа ще бъде обявено за приоритет, а в някои конкретни случаи — за преферeнциално в Европа.

1.5.

Планираните за следващите години инвестиции са достатъчни за програмите „Коперник“ и „Галилео“, но трябва да бъдат гарантирани. Догодина ще започне обсъждането на новата многогодишна финансова рамка на Съюза; ЕИСК би желал да бъдат отделени допълнителни ресурси за посрещане на новите предизвикателства, свързани с изменението на климата, сигурността и защитата от външни заплахи. Програмата „Хоризонт 2020“ и структурните фондове биха могли да бъдат използвани за подпомагане на развойните дейности в космическия сектор.

1.6.

ЕИСК отправя искане към Комисията да определи съвместно с Европейската инвестиционна банка новите финансови възможности за насърчаване на частните инвеститори да насочат вниманието си към космическия сектор. Комисията би могла да съдейства за постигането на тази цел чрез организиране на срещи на равнището на съответните отделни държави членки, на които да бъдат канени банки, институционални инвеститори и дружества, с цел проучване на нови форми на инвестиции, включително космическите клъстери.

1.7.

ЕИСК смята, че единственият начин да се гарантира дългосрочният успех на космическата стратегия на ЕС е чрез активното участие на всички държави членки. Това може да бъде постигнато посредством конкретни и целеви мерки за изграждане на капацитет, насочени по-специално към подпомагане на държавите членки, които тепърва изграждат космически капацитет и проявяват интерес в тази област. Прилагането на подобни мерки може да започне в частност посредством организирането на обучения, прояви за повишаване на осведомеността, консултации (както технически, така и насочени към ползвателите), демонстрационни проекти, регионални инициативи, синергийни ефекти между напредналите и прохождащите в областта държави членки), както и чрез други мерки, специално пригодени да допринасят за задоволяването на нуждите на държавите членки.

1.8.

Образованието и повишаването на обществената осведоменост по отношение на предимствата на информацията и данните, станали достъпни в резултат на космическите дейности, са от първостепенно значение. Включването на космическите дейности в училищните, университетските и други образователни програми също би било от значение.

1.9.

Обучението на техници и инженери е от ключово значение за бъдещето на европейската промишленост. В основата на европейската космическа стратегия трябва да залегнат укрепването на европейския пазар на труда, подобряването на инфраструктурата за провеждане на учения и тестове, центровете за високи постижения и непрекъснатото повишаване на знанията и уменията до нови върхове, включващи космическите науки.

1.10.

За целта ЕИСК би желал Комисията да провери осъществимостта на създаването на единен портал, предоставящ информация за всички извършвани от отделните организации и агенции дейности. Порталът следва да бъде достъпен за всички заинтересовани членове на обществото и за операторите и в него следва да бъдат изтъквани ползите от всички текущи дейности и да се посочват потенциални възможности в областта на космическата икономика, по-специално за МСП.

1.11.

В неотдавнашното си становище, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак“ (1), Комитетът подчерта „недостатъците, които пречат на Европа да се възползва от потенциала на данните, по-специално по отношение на липсата на оперативна съвместимост, разпокъсаността на структурите, затварянето им към други постижения и обмен“. Очевидно е, че същите проблеми са налице и в наземната инфраструктура на европейската космическа система и трябва да бъдат преодолени възможно най-бързо.

1.12.

Европа разполага с отлична инфраструктура за изстрелване на спътници, като новото поколение ракети носители като „Ариана“ и „Вега“ позволяват значителни икономии, отчасти благодарение на засиленото сътрудничество между държавите членки. Разработването на изстрелващи ракети носители за многократна употреба ще доведе до значително намаляване на разходите и ще предостави достъп до космически дейности на държавите, които не разполагат със средства за осигуряване на ефективна инфраструктура в космическото пространство.

1.13.

Расте интересът към използването на малки спътници за комуникационни системи и системи за наблюдение. Даже в рамките на пазара за наблюдение на Земята се очаква значителен ръст на пазара на малките спътници чрез новите приложения. Поради това за ЕС ще е важно да се съсредоточи върху разработването на миниспътници и наноспътници, за да получи предимство на този пазар. В същото време това ще се превърне във възможност не само за по-малките държави членки, но и за частните оператори. ЕИСК обаче подчертава, че такова увеличение на по-евтини спътници за наблюдение на земната повърхност ще доведе до огромни количества данни. Защитата на личния живот на всеки гражданин и потребител следва да се поставя на първо място посредством бдителни действия и стабилни разпоредби (2).

1.14.

Сред приоритетите, които Комисията ще трябва да разгледа, са гарантираният достъп до космическа инфраструктура, както и нейната сигурност. Сътрудничеството с други държави е от ключово значение за избягване на надпреварата за най-благоприятните орбити и незаинтересоваността относно управлението на космическите отпадъци. Ето защо трябва да бъде засилена дипломатическата дейност в областта на управлението на космическото пространство. В същото време ЕИСК препоръчва на ЕС да насърчи иновациите в областта на почистването на отпадъци в космическото пространство.

1.15.

Значението на това сътрудничество беше подчертано и по време на проведените неотдавна срещи на глобално равнище (3). На тези срещи бяха очертани четири стълба: икономика, общество, достъпност и дипломация. Тези въпроси винаги са били в центъра на вниманието на ЕИСК, който пое инициативата да подчертава тяхното значение от гледна точка на икономиката и обществото.

1.16.

Ето защо е налице необходимост от нов подход към използването на данни, за да се улесни достъпът на МСП, да се запознаят гражданите и МСП с възможността за достъп, без всякаква форма на дискриминация, до информационните канали на големите информационни масиви, да се подобри защитата срещу кибератаки и постоянно да се разработват нови приложения посредством целенасочени инициативи, залагащи на креативността на нашите изследователи, университети и предприятия. ЕИСК подчертава, че съгласно Конвенцията от Орхус използването на големите информационни масиви за опазване на околната среда трябва да бъде улеснено и да се предлага на достъпни цени.

2.1.

В световен план ЕС понастоящем разполага с втория по големина публичен бюджет за космическия сектор и е основният институционален клиент на услуги по изстрелване на спътници в Европа. Съюзът притежава космически системи на световно ниво като „Коперник“ за наблюдение на Земята, EGNOS и „Галилео“ за спътникова навигация и географско позициониране. В периода 2014—2020 г. ЕС самостоятелно ще инвестира 12 млрд. евро в космически дейности.

2.2.

Космическите технологии се превърнаха в абсолютна необходимост в ежедневния живот на европейските граждани. Освен това спътниковите решения носят ползи в много области, включително по отношение на управлението на бедствия, селското стопанство, транспорта, енергийната инфраструктура и глобалните предизвикателства. Космическите технологии, данни и услуги могат да залегнат в много политики на ЕС и ключови политически приоритети. Космическото пространство е и от стратегическа важност за Европа: то спомага за укрепване на нейната роля като фактор от световно значение, носи предимства в сферата на сигурността и отбраната и спомага за увеличаване на заетостта, растежа и инвестициите. Европа разполага с процъфтяваща промишленост за производство на спътници, която представлява 33 % от отворения световен пазар, и динамичен сектор на услугите надолу по веригата, в който работят голям брой МСП. През 2014 г. европейската космическа икономика беше оценена на 46–54 млрд. евро, което представлява около 21 % от стойността на световния космически сектор.

2.3.

Въз основа на член 189 от Договора (ДФЕС) Комисията предлага нова космическа стратегия за Европа, насочена към постигането на четири стратегически цели:

3.1.

ЕИСК винаги активно е подкрепял Комисията и заинтересованите страни по въпросите, свързани с космическото пространство.

3.2.

В своите становища относно космическото пространство ЕИСК е очертал редица приоритети:

4.1.1.

Амбициозната стратегия изисква амбициозен бюджет. Според Комисията бюджетът на ЕС за космическия сектор е вторият по големина в света. Той представлява комбинация от бюджета на Европейския съюз, отделните бюджети на държавите членки за космическия сектор и на Европейската космическа агенция (ЕКА). Бюджетът на САЩ е близо четири пъти по-голям от този на ЕС. Много е трудно да се направи оценка на действителните разходи на Русия и Китай в космическия сектор, тъй като не всички данни, свързани с техните космически дейности, са публично достъпни. От друга страна, сравнението на бюджетите за космическия сектор като процент от БВП поставя Европа едва на шесто място.

4.1.2.

Амбициозните цели на ЕК изискват мобилизиране на огромните инвестиции, които публичният сектор не е в състояние да осигури самостоятелно. Участието на частни инвеститори, банковия сектор, инвестиционни фондове и други заинтересовани страни от финансовия сектор е от ключово значение за оказване на подкрепа за развитието на научноизследователската дейност и разработването на нови приложения.

4.1.3.

В съобщението не е подчертана или подкрепена в достатъчна степен ключовата роля на МСП, по-специално на новаторските стартиращи предприятия, а тя трябва да се засили. Макар че се обръща по-голямо внимание на техните предимства в областта на иновациите, предложените финансови решения не отговарят на действителните потребности на сектора, една от които е хроничният недостиг на финансиране. Поради високата степен на риска в тази област банковата система не е склонна да подкрепя иновациите. За много от МСП е невъзможно да участват в публични търгове, тъй като те често са специално съобразени с мащабните участници на пазара. Ето защо МСП следва да бъдат подкрепени чрез въвеждане на търгове, предназначени за дружества от техния мащаб. Стъпка в правилната посока би било възлагането на договори за подизпълнение във връзка с по-големите проекти да се отвори повече към по-широк кръг от МСП. „Хоризонт 2020“ и други програми в областта на научноизследователската и развойната дейност играят важна роля, като използването им от страна на МСП следва да бъде увеличено максимално.

4.1.4.

ЕИСК изразява загриженост относно евентуалните въздействия от излизането на Обединеното кралство от ЕС и последствията от това за европейските космически дейности. Обединеното кралство е една от водещите държави членки в космическия сектор. Поради това ЕС трябва да обмисли възможни начини за сътрудничество с Обединеното кралство в тази област.

4.2.1.

Не всички държави —членки на ЕС, участват интензивно в космическите дейности и, за съжаление, не всички сектори (частни и публични) виждат ползите от тях. В публичния сектор например космическите дейности могат да бъдат използвани ефективно в множество различни области, в това число: актуализирано наблюдение на територията, мониторинг на функционирането на сградната изолация, откриване на незаконни сметища и много други.

4.2.2.

За да се гарантира конкурентоспособността на космическия сектор на ЕС, е от жизненоважно значение да бъдат привлечени държавите членки, които тепърва изграждат капацитет и проявяват интерес към космическите дейности, както и техните заинтересовани страни, стопански субекти, изследователи и други институции. Комисията би трябвало да предвиди конкретни мерки.

4.3.1.

Комитетът високо оценява факта, че в неотдавнашното разискване беше намерено решение на проблема с управлението, който ЕИСК подчерта в редица свои предходни становища. Стратегията на ЕКА беше утвърдена по време на Съвета на министрите на ЕКА през декември 2016 г. (включително разпределението на бюджета между различните програми за периода 2017—2021 г.). Стратегиите на ЕС и на ЕКА вече не се различават, а се допълват.

4.4.1.

Налице е спешна необходимост от създаване на центрове за големи информационни масиви за целите на съхранение, предварителна обработка и анализиране на данните, постъпващи от „Коперник“. Възможността за използване на исторически данни съвместно с „Коперник“ също има голямо значение за разработването на нови инструменти в тази област.

4.4.2.

ЕС е поел ангажимент във връзка с изпълнението на амбициозното споразумение от 21-ата конференция на страните по РКООНИК и на целите за устойчиво развитие. ЕИСК подчертава, че сателитните системи за наблюдение и наземните съоръжения за обработване на големи информационни масиви са от основно значение за успешното изпълнение на поетите ангажименти както на местно, така и на глобално равнище. Очевидна е необходимостта от нови инструменти във връзка с изменението на климата, за което ЕИСК е призовавал в свои предходни становища, например NAT/696 (5).

4.4.3.

Съгласно споразумението, постигнато на 21-ата конференция на страните по РКООНИК, ЗПЗГС (6) изпълняват основна роля за поглъщането на сегашните нива на CO2 в атмосферата. Горите са въглеродни поглътители и всекидневното прецизно наблюдение на тяхното състояние може да предотврати незаконната сеч и да насърчи активното им управление, включително засаждането на повече бързо растящи дървета и ранното откриване и предотвратяване на горските пожари. Настоящите предложения на ЕС, позволяващи намаляване на емисиите на CO2 в сектори като промишлеността и транспорта, чрез използването на въглеродни поглътители от горското стопанство или чрез прираст на горите, поставят много по-голям акцент върху съображения от икономически, социален и екологичен характер. В предложенията е подчертана ясно спешната необходимост от инструменти за мониторинг въз основа на програмата „Коперник“. В международен план тези инструменти са от първостепенно значение, тъй като могат да бъдат използвани за прецизен мониторинг на действителното равнище на напредъка в областта на смекчаването на вредите и поглъщането на вредни емисии в различни държави по света.

4.4.4.

ЕИСК признава, че сателитните системи за наблюдение и центровете за данни са от голямо значение за устойчивото производство на храни в бъдеще. По-конкретно, налице са големи ползи за прецизното земеделие, включително поради факта, че благодарение на „Галилео“ и GNSS могат да бъдат осъществявани икономии на изкопаеми горива. Освен това с помощта на програмите, използващи предоставяните от „Коперник“ изображения в различни спектри, могат да се открият с точност зоните в земеделските земи, където нивата на влажност или хранителни вещества са или недостатъчни, или прекалено високи, като по този начин се предостави възможност за регулиране на количеството вода и хранителни вещества, което ще доведе до икономии на прясна вода и ще сведе до минимум употребата на торове и пестициди. По този начин значително се повишава устойчивостта на земеделските системи, насърчава се ранното откриване и предотвратяване на болести по растенията, прогнозират се реколтите и се гарантират както значителни икономически ползи, така и много положително въздействие в социален и екологичен план.

4.4.5.

Прецизната метеорология следва да продължи да бъде развивана с цел улесняване на ранното откриване и предотвратяване на екстремни климатични условия или осигуряването на готовност за тях, с което може да се постигне намаляване на загубите на храни за земеделските стопанства и също предпазване на хората от опасност за тяхното здраве и имущество.

4.5.1.

През 2014 г. ЕИСК стартира своя проект „Космос и общество“, в който партньорите подчертаха необходимостта от постигане на напредък посредством участие на цялото общество в дебата относно значението на ролята на Европа в космическия сектор. Необходимо е да се проведат надлежни консултации с европейското гражданско общество, за да бъдат разбрани неговите очаквания и потребности.

4.5.2.

В съобщението на Комисията това стратегическо предизвикателство не се споменава, въпреки че през 2016 г. беше проведена публична консултация относно космическата стратегия за Европа. Дебатът относно космическите политики по традиция се ограничава до основните заинтересовани страни, като се игнорира фактът, че ако целта е развитието на пазар, ориентиран към потребителите, последните трябва да са осведомени и да бъдат наясно с предимствата и възможностите, които технологиите предлагат.

4.5.3.

Всеки основен участник има своя индивидуална комуникационна стратегия, но липсва обща визия или стратегически план, които да бъдат представени на обществеността. ЕИСК смята, че не може да се изготви стратегия, ако в плана за действие не вземат участие заинтересовани представители на гражданското общество както от публичния, така и от частния сектор.

4.5.4.

На регионално, национално и европейско равнище следва да се организират срещи, предназначени за крайните потребители. Следва да бъдат организирани и информационни кампании с активното участие на местните власти.

4.5.5.

ЕИСК приканва Комисията и основните партньори да открият портал „Космос и общество“ в сътрудничество с публични и частни организации и предприемачи. Информацията и повишаването на осведомеността следва да бъдат сред основните приоритети на новата космическа политика, която ще е насочена преди всичко към посрещане на действителните потребности на обществото.