24.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/65

Докладчик:

г-н Raymond HENCKS

Съдокладчик:

г-н Thomas MсDONOGH

1.1.

ЕИСК подкрепя стратегията за европейски цифров единен пазар Той обаче изразява безпокойство от недостатъчната политическа воля на част от държавите членки да постигнат пробив към творчески и новаторски, а не само потребителски цифров съюз.

1.2.

Стратегията за цифров пазар в Европа, предложена от Комисията „Юнкер“, представлява продължение на предходни цифрови стратегии и програми и от нея се очаква да даде нов тласък на политиката на ЕС за цифровите технологии, чието прилагане все още се бави. Същевременно това е и нов акцент върху търговията и потребителите и мерките, необходими за увеличаването на търговския обем, на броя на потребителите и подобряването на условията и защитата на потребителите.

1.3.

Във връзка с това най-наложително е да се преодолее недостигът на умения. Това може да се окаже въпрос, свързан колкото с езиковата и математическата грамотност, толкова и с цифровите умения и с отговорното им използване. На второ място е необходимо да се осигури лесно използване на платформите за стимулиране на пазара, така че тяхната дейност не би трябвало да се ограничава. На трето място, съществува необходимост от съответните приложения, така че акцентът върху стандартизацията ще бъде от полза. По-широкото прилагане на електронно управление ще спомогне повече граждани да се включат в цифрова дейност. От гледна точка на потребителите ЕИСК приветства инициативите за по-добър достъп на потребителите и бизнеса до цифрови стоки и услуги в цяла Европа.

1.4.

Някои, но не всички от подробно описаните в раздел 4.2 инициативи („Създаване на подходящи условия за успешното развитие на цифровите мрежи и услуги“) се отнасят до мрежовата инфраструктура и са част от Програмата в областта на цифровите технологии. Тези предложения са важни в общия контекст на единния пазар и поради кратките срокове, в които ще бъдат разгледани. Някои от другите инициативи в този раздел са важни за правата на потребителите.

1.5.

ЕИСК подкрепя Комисията в решимостта ѝ да премахне разпокъсаността на 28-те национални стратегии и цифрови пазари, за да ги обедини в европейски подход, като по този начин се осигури челна позиция в цифровата икономика в световен мащаб, доминирана предимно от трети държави.

1.6.

ЕИСК е убеден, че Европейският съюз, който разполага с отлични познания и с голям опит в редица цифрови области, все още може да навакса изоставането си. В този контекст ЕИСК настоява за развитието на мултидисциплинарни изследователски центрове и центрове за взаимодействия в рамките на европейското научноизследователско пространство в области като компютърните услуги в „облак“, наноелектрониката, съхранението и обработката на големи информационни масиви, устройствата, които могат да бъдат използвани или управлявани от разстояние (свързани обекти) и интелигентните услуги.

1.7.

ЕС би могъл да навакса това изоставане само ако успее в кратък срок да обедини ресурсите си за мобилизиране и координиране на усилията на публичния и частния сектор на 28-те държави членки, като всички заинтересовани страни бъдат включени в обсъжданията относно стратегията за цифров единен пазар. ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да започне обществена консултация за всяко от своите бъдещи действия в рамките на цифровия единен пазар.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че в програмата в областта на цифровите технологии липсва социално измерение (с изключение на въпросите относно цифровите умения), въпреки че развитието на услугите и на бизнес моделите води до дълбоки промени в сферата на труда. ЕИСК счита, че наред с потенциалните ползи, трябва да бъдат взети под внимание и многобройните рискове и предизвикателства, по-специално в областта на сигурността и организацията на труда и социалната сигурност, също както и предвидените в Договора процедури относно социалния диалог и хоризонталната социална клауза, които трябва да заемат своето място в стратегията за единен европейски пазар (1). ЕИСК счита, че социалното измерение с всичките му последици за заетостта следва да представлява четвъртият стълб на стратегията за европейски цифров единен пазар.

2.1.

ЕИСК разбира понятието „цифров единен пазар“ като прехвърлянето на транзакции и дейности от съществуващия вътрешен пазар на ЕС в интернет. Това отчасти вече е факт, но инициативите, очертани от Комисията, са насочени към реализирането на пълния цифров потенциал. Дейностите и транзакциите на пазара са свързани с производството на стоки и доставката на услуги, а впоследствие с посредничество, дистрибуция и потребление. Транзакциите между потребители, предприятия и публични органи отразяват както влиянието на социалните мрежи, така и тенденцията към общество на споделянето. В цифровия единен пазар публичните органи имат ролята на доставчик на услуги.

2.2.

Ползите от прехвърлянето на бизнес процесите в интернет са ясни: по-голяма интеграция във веригата за създаване на стойност, ускоряване на процесите от проектирането до доставката, подобрено взаимодействие с клиентите (особено в контекста на социалните мрежи) и по-висока конкурентоспособност като цяло. С продължаването на прехода ще се отвори пътят за „интернет на нещата“ и за четвъртата индустриална революция.

2.3.

Уникалната характеристика на вътрешния пазар е, че той е замислен като транснационален и следователно по принцип е добре адаптиран към използването на интернет. Въпреки това съществуват проблеми, свързани със самия вътрешен пазар, с адаптирането на правилата, законите и нормативната уредба за цифровата среда, слабости по отношение на цифровата подготвеност на всяка от изброените по-горе категории (предприятия, публични органи и потребители), недостатъци по отношение на технологичната инфраструктура на единния цифров пазар и потенциални проблеми, свързани с доминирането на големи платформи.

2.4.

Успоредно с проекта за единния цифров пазар Комисията осъществява своята Програма в областта на цифровите технологии. В нея се разглеждат основателни опасения относно недостатъчното присъствие на ЕС в глобалната хардуерна и софтуерна индустрия, но тези опасения са второстепенни за единния цифров пазар. Според Комисията ползата от окончателното изграждане на цифровия единен пазар по отношение на БВП и заетостта е много голяма, и всичко, което трябва да се направи, е в рамките на настоящите възможности на ЕС и държавите членки.

2.5.

Ако единният пазар на услуги не бъде окончателно изграден, това ще има сериозни последици за развитието на цифровия единен пазар. Секторът на услугите е доминиращ в икономиките на държавите членки. Транзакциите в интернет във все по-голяма степен се явяват движеща сила на доставката на услуги; напредъкът в прилагането на стратегията за единния цифров пазар би могъл, сам по себе си, да улесни единния пазар на услугите.

2.6.

Правилата, уредбите и законите, разработени за транзакциите на хартиен носител и за първите десетилетия на електронната търговия, се превърнаха в пречка за постигането на цифров единен пазар. ЕИСК приветства предложената законодателна програма и определените амбициозни срокове:

2.7.

Въпреки че законодателната програма, описана в параграф 2.6 по-горе, е ясно определена, предвидените действия за повишаване на осведомеността, уменията и подготвеността на трите категории — потребители, предприятия и публични органи — по отношение на интернет са много по-неясни:

Взети заедно, тези инициативи ще имат отражение върху гражданите, МСП, държавния и частния сектор на услугите и секторните приложения, които са от основно значение за изграждането на единния цифров пазар. Тези предложения обаче не изглеждат достатъчно прецизно формулирани и не се отличават с необходимата неотложност. ЕИСК ще следи внимателно развитието на тези инициативи, които са под контрола на ЕС и държавите членки.

2.8.

Предлагат се редица важни инфраструктурни инициативи:

Далекосъобщенията и киберсигурността са очевидни приоритети, но изясняването на правилата за кабелна, сателитна и широколентова доставка на аудио-визуални услуги също е въпрос, който не търпи отлагане.

2.9.

Платформите дават тласък на единния цифров пазар. Повечето членове на трите категории (потребители, предприятия и публични органи) ги използват ежедневно. Те са достъпни, лесни за ползване, и често безплатни. По-нататъшното им развитие е безусловно необходимо, но съществуват опасения, че:

Затова ЕИСК приветства проучването „Всеобхватен анализ на ролята на платформите на пазара, включително незаконното съдържание в интернет“. За успешното изграждане на единния цифров пазар са нужни проспериращи платформи и затова правоприлагането не би трябвало да ограничава тяхната свобода на действие.

2.10.

Предвид направения по-горе анализ, ЕИСК разглежда изложените в параграф 2.7 по-горе програми на ЕС като възможната ахилесова пета на стратегията и би искал да изрази своите уговорки по отношение на платформите.

3.1.

Безспорно е, че до момента Европейският съюз не се възползва максимално от огромните възможности, които предлагат цифровите технологии. Това до голяма степен се дължи на факта, че пазарът на ЕС остава разделен на 28 национални пазара.

3.2.

Някои държави членки обаче очевидно предпочитат да запазят и развиват чисто национална стратегия в областта на цифровите технологии вместо да проправят път към новаторски и творчески европейски цифров съюз. Същевременно германският и френският министър на икономиката призоваха за създаването на обща рамка, инициирана по-специално от техните две страни.

3.3.

Освен това ЕИСК отбелязва, че министър-председателите на някои държави членки изпратиха писмо до председателя на Съвета, за да изразят своите резерви по отношение на изпълнението на стратегията. Те подчертаха, че е важно „да се регулира само когато са налице ясни доказателства за необходимостта от това, въз основа на принципите на разумното регулиране и на задълбочена оценка на въздействието. Абсолютно очевидно е, че цифровият единен пазар може да бъде успешно изграден само ако не се задушават иновациите, инвестициите и предприемаческият дух“. ЕИСК споделя тази гледна точка, при условие че бъдат взети предвид също и интересите на потребителите и работниците.

3.4.

Комисията разглежда тази нова стратегия за завършване на изграждането на цифровия единен пазар като продължение на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа от 2010 г. Програмата предвиждаше 101 действия, от които, според Комисията, 72 са били осъществени, а 23 би трябвало да приключат в определения срок, което обаче не означава окончателно изграждане на цифровия единен пазар, така че част от тези инициативи са включени и в разглежданата нова стратегия.

3.5.

При представянето на политическите насоки на новата Европейска комисия нейният председател г-н Юнкер посочи, че „създаването на свързан цифров единен пазар може да генерира до 250 милиарда евро допълнителен растеж в Европа […]и така могат да се създадат стотици хиляди нови работни места“. В разглежданото съобщение се казва, че „БВП на ЕС би могъл да нарасне с 415 млрд. евро“, а двамата членове на Комисията, в чиито ресори попада цифровата икономика, говорят за 3,8 млн. работни места, които може да генерира един цифров единен пазар.

3.6.

ЕИСК смята, че е контрапродуктивно да се засипват гражданите с числа, които варират съществено в зависимост от предоставящата ги служба на Комисията, но се представят като неопровержими факти, въпреки че са доста ненадеждни. Такива изявления в крайна сметка създават у хората недоверие към политиците, вземащи решенията, и предизвикват безразличие към същинските проблеми.

3.7.

Досега Комисията никога не е предоставяла доказателства, че нейните прогнози от този вид са се сбъдвали. ЕИСК отправя искане в края на мандата си сегашната Комисия да направи равносметка и да я съпостави с прогнозите си.

3.8.

ЕИСК счита, че не е реалистично да се очаква окончателно изграждане на цифровия единен пазар в рамките на текущия мандат на Комисията, още повече че не са публикувани проучвания на въздействието или научни изследвания в подкрепа на тези твърдения. ЕИСК счита, че прогнозите на Комисията следва да бъдат съпоставени с проучванията, които предвиждат значителни загуби на работни места, предизвикани от свързаните с цифровизацията промени (2).

3.9.

Според Комисията изграждането на свързания цифров пазар ще позволи на Европа да запази водещата си позиция в областта на цифровата икономика в световен мащаб и в същото време ще даде възможност на европейските предприятия да се развиват и извън Съюза.

3.10.

ЕИСК констатира със съжаление, че амбицията на ЕС, залегнала в Лисабонската стратегия от 2000 г., според която европейската икономика трябваше да се превърне в най-конкурентната и най-динамичната основана на знанието икономика в света, с възможности за устойчив икономически растеж, съпътстван от количествено и качествено подобряване на заетостта и по-голямо социално сближаване, беше съществено ревизирана в посока надолу.

3.11.

Европейският съюз изостава.

3.12.

ЕИСК продължава да се надява, че ЕС все още може да навакса изоставането си и че стратегията за цифров единен пазар в Европа е в състояние да вдъхне нов живот на сектора — но при условие че се отличава с творчество, а не залага само на използването на цифровите технологии, да насърчи качествен скок на обществото към ранно обучение на младите хора за поощряване на отговорно използване на уменията в областта на цифровите технологии, да премахне цифровото разделение, да гарантира достъп за всички граждани (включително хората с увреждания) и да осигури подходящи публични и частни инвестиции в образованието, професионалното обучение и изследователската дейност.

3.13.

За тази цел ЕС трябва да обедини ресурсите си за мобилизиране и координиране на усилията на публичния и частния сектор в 28-те държави членки. Това е безусловно необходимо, ако Съюзът не иска да остане встрани от повратните промени, които редовно възникват в цифровата икономика, като например мобилните приложения, чийто брой драстично се увеличи за няколко години, услугите „в облак“, големите информационни масиви (big data) или стратегическите предизвикателства, които вече са на равнището на гигантските платформи за цифрови услуги, превърнали се в задължителни пътища за достъп до интернет. В дискусията относно стратегията за единен цифров пазар трябва да бъдат включени всички заинтересовани страни и да се вземат предвид защитата и основните права на гражданите, потребителите, работниците и хората с увреждания с оглед на едно приобщаващо общество.

3.14.

ЕИСК е принуден да констатира пълната липса на социално измерение в стратегията за цифровия единен пазар. Въздействието на цифровизацията върху заетостта и произтичащите от него предизвикателства продължават да бъдат до голяма степен пренебрегвани, въпреки че постоянното развитие на услугите и бизнес моделите води до дълбоки промени в сферата на труда, със съществено отражение върху естеството на работата и структурата на предприятията и с риск от разваляне на колективните трудови договори. В този контекст предвидените в Договора процедури относно социалния диалог, както и хоризонталната социална клауза трябва да заемат своето място в стратегията за цифров единен пазар. В становището си CCMI/136 относно въздействието на цифровизацията върху сектора на услугите и заетостта във връзка с индустриалните промени ЕИСК отправи редица препоръки с оглед на това развитието на цифровите технологии да не навреди на ефективността на съществуващите системи за професионално обучение, защита на заетостта, социална сигурност и данъчно облагане. ЕИСК счита, че социалното измерение с всичките му последици за заетостта следва да представлява четвъртият стълб на стратегията за европейски цифров единен пазар.

3.15.

Друга област, в която ЕС има възможност да изтъкне своята позиция, са големите информационни масиви, където техническите стандарти за организиране на събирането и обработването на данни все още предстои да бъдат създадени. За да се постигне това, е необходимо различните национални нормативни уредби да се уеднаквят в съгласувана европейска рамка, която, благодарение на интелигентна политика в областта на обработката на данни, да се отличава с балансирано съотношение между икономическите интереси и защитата на неприкосновеността на личния живот в различни области като медицината, общественото здраве, персоналните услуги, хранително-вкусовия сектор и т.н.

3.16.

Европейският съюз, свикнал с дискусии по техническите стандарти между държавите членки, може да използва своя опит в тази област с цел създаване на европейска политика в областта на данните, опирайки се на качествена правна рамка, и да запази контрола си върху стандартите за защита на личните данни (вж. SWIFT), така че те да не бъдат налагани от други участници.

3.17.

ЕИСК отбелязва също така, че в цифровия сектор има значителен дисбаланс по отношение на представителството на двата пола и че преобладаващото мнозинство от специалистите в ИКТ са мъже. С оглед на многото незаети работни места в сектора на ИКТ Европейският съюз и държавите членки би трябвало да насърчат повече кандидати от женски пол да се насочват към кариера в областта на цифровите технологии.

3.18.

В доклада си „Golden growth: Restoring the lustre of the European economic model“ (Златен растеж: възстановяване на блясъка на европейския икономически модел) Световната банка раздели Европейския съюз на шест блока, за да открои въз основа на цифрови показатели значителните различия между държавите членки при използването на технологии, умения и цифрови приложения, както и по отношение на електронната търговия. ЕИСК призовава Комисията да вземе изцяло под внимание тези различия при определянето на приоритетните действия в работния си план.

3.19.

Накрая, ЕИСК отбелязва изявлението на Комисията, че — освен финансиране от ЕС в размер на около 21,4 млрд. евро — Европейският фонд за стратегически инвестиции ще подкрепи широк спектър от проекти в областта на цифровите технологии, и посочва, че Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд предлагат значителни възможности за допълнително финансиране. ЕИСК приветства факта, че Комисията ще работи с ЕИБ, организаторите на проекти и държавите членки, за да бъдат изцяло използвани наличните средства, но все пак си задава въпроси относно причините, поради които средствата от ЕС, разпределени на държавите членки, останаха в голяма степен неоползотворени. ЕИСК отправя искане да бъде извършен анализ на риска в тази област, за да се гарантира ефикасно и ефективно използване в бъдеще.

—

да гарантира, че потребителите могат да получат трансгранично достъп до законно предлагано съдържание при справедливи и разумни условия;

—

да проучи в каква степен потребителите са дискриминирани онлайн въз основа на страната, в която живеят, какви са последиците от това за икономиката и за потребителите и да предложи необходимите стъпки за борба срещу всякакъв вид дискриминация;

—

да направи преглед на прилагането и спазването на правата на потребителите, да установи как се прилагат правата на потребителите във връзка с цифровите продукти, и да гарантира, че потребителите и предприятията разбират своите права и са уверени, че те ще бъдат прилагани.

4.3.

A

ОБРАЗОВАНИЕ

A1

Начално образование — основни умения

A2

Средно образование — предвиждат се 2 направления:

A3

Висше образование — предвиждат се 2 направления:

Б

ЗАЕТОСТ

Б1

Обучение, свързано с работата, осигурявано от работодателите, с постоянен акцент върху преквалификацията и непрекъснатото професионално развитие, за да се поддържа актуално равнището на уменията.

Б2

Обучение за безработните, което да бъде организирано от публичните органи с помощта на подходящи агенции.

В

ПЕНСИОНИРАНЕ

В1

Свързаните с информационното общество умения следва да бъдат всеобщо достъпни за онези, чиито живот и кариера са останали встрани от информационното общество

В2

Специални програми в помощ на инвалидизираните лица, за да могат те да останат интегрирани в информационното общество.

Г

УВРЕЖДАНИЯ

Подкрепа на лицата с увреждания на всеки етап с цел да бъдат приобщени към информационното общество и да не го напускат дори при влошаване на увреждането.