6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/11

1.1

ЕИСК оценява положително създаването на Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ (ЕДКХП) или „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, като счита, че той може да служи за насърчаване на участието на европейските граждани в хуманитарната област, по-специално посредством организациите на гражданското общество като специализираните неправителствени организации (НПО).

1.2

ЕДКХП следва да бъде използван, за да улеснява участието в хуманитарни дейности на държавите членки с по-малко традиции в тази област. За тази цел ЕИСК предлага да се обмисли предприемането на конкретни действия, които да засилят участието на доброволци от тези държави и окажат подкрепа на техните социални и хуманитарни организации.

1.3

За да се насърчи обществената подкрепа за хуманитарните дейности и признанието за ролята на доброволчеството, ЕИСК препоръчва да се обмислят и дейности за разпространение на информация и за повишаване на осведомеността по тези въпроси, насочени към широката общественост.

1.4

ЕИСК споделя и приема изразените възгледи в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ във връзка с целите и средствата на хуманитарната дейност и желае да изрази своето убеждение, че хуманитарната помощ включва защитата на жертвите на хуманитарни кризи и опазването на тяхното достойнство, както и зачитането на правата им.

1.5

ЕИСК подчертава това обширно понятие за хуманитарност, което не се ограничава само до оказването на помощ, и припомня необходимостта от зачитане на хуманитарните принципи за хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост, както и на законовите разпоредби, уреждащи хуманитарната дейност като факт от съществено значение.

1.6

ЕИСК желае да подчертае автентичния характер на доброволческата дейност и опасността от объркване с друг вид дейности, включващи полагането на труд. Във времена на икономическа криза, каквито са сегашните, това е особено значим аспект както в пределите на Съюза, така и в неговата външна дейност.

1.7

ЕИСК посочва, че съществуването на различаващи се закони в областта на доброволчеството в отделните държави членки може да повлияе отрицателно върху инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“.

1.8

Включването на доброволците следва винаги да се извършва въз основа на нуждите и след анализ и оценка на ситуацията и нуждите на населението, засегнато от бедствия или комплексни кризи.

1.9

В предложението за регламент (1) се подчертава необходимостта от установяване на стандарти за всички етапи от процеса на участие на доброволци. ЕИСК споделя тази загриженост и предлага споменатите стандарти да се основават на добрите практики на хуманитарния сектор и на вече съществуващите доказали се инициативи.

1.10

Доброволческата дейност се извършва чрез социални организации и в по-малка степен чрез граждански институции на публичния сектор. Качеството на институциите е особено важно за успешната работа. ЕИСК споделя мнението за необходимостта от разработване на механизми за сертифициране на организациите, основаващи се на опита и достиженията на правото на ЕС в хуманитарния сектор. Критериите за сертифициране следва също да се прилагат, макар и в адаптиран вариант, към приемащите организации в засегнатите държави.

1.11

ЕИСК желае да изрази своето убеждение, че механизмът за сертифициране следва да се създаде на базата на целия този опит и че при прилагането му следва да се включват най-високи критерии за прозрачност, свободна конкуренция и равенство на възможностите, както и за отчетност. Инициативата следва да даде възможност за включване в нея на неправителствените организации от държави с по-малко традиции в тази област.

1.12

ЕИСК счита, че заедно с професионалното техническо обучение, което безспорно е важно, в подготовката на доброволците следва да се включат и изведат като приоритет въпроси като обучението по отношение на ценностите, зачитането на засегнатото население, междукултурното измерение, уважението, психо-социалното измерение на помощта – накратко казано, много от аспектите, които правят хуманитарната работа това, което е, и които далеч надхвърлят чисто техническата страна.

1.13

Що се отнася до участието на стопански субекти, които също имат опит в областта на корпоративното доброволчество или друг вид опит, ЕИСК счита, че това е въпрос, който трябва да бъде проучен задълбочено, като се прецени и ролята на малките и средните предприятия.

2.1

Въпреки че доброволчеството и доброволческата дейност са част от достиженията на правото на ЕС и че в продължение на десетилетия европейските институции са инициирали различни проекти и програми в това отношение, единствено в Договора за функционирането на ЕС е включено конкретно позоваване относно доброволческата дейност — в член 214, параграф 5, в раздела за хуманитарна помощ, в което се предвижда създаването на Европейски доброволен корпус за хуманитарна помощ (ЕДКХП), за да се насърчи приносът на младите европейски граждани към действията в областта на хуманитарната помощ.

2.2

Като изключим изненадата, която включването на този текст предизвиква по ред причини, това е единственото позоваване на доброволчеството в Договора. Секторът на хуманитарната помощ е може би една от най-професионализираните области в рамките на сътрудничеството. Няма позовавания на доброволчеството, осъществявано в други сектори, където действително съществува европейски опит, като секторът на младежта, секторът на социалната политика и т.н. Факт е, че след влизането в сила на Договора от Лисабон институциите на ЕС се заеха с изпълнението на споменатата инициатива. За целта Комисията инициира отделни проучвания относно нейната осъществимост и възможно въздействие и стартираха различни пилотни проекти, за да се натрупа опит и да се конкретизира прилагането ѝ (2). Сред приетите промени са преименуването на инициативата на „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ и постигането на напредък в обсъждането на регламент, който да очертае ясно нейното осъществяване.

2.3

ЕИСК желае да припомни, че доброволческата дейност винаги е била част от работата на много европейски социални организации и поради това в рамките на дейността си той винаги е обръщал внимание на нейното утвърждаване, стимулиране и т.н.

2.4

В същото време ЕИСК излага позициите си в редица становища относно аспекти на сътрудничеството за развитие и външната дейност на Съюза с особен акцент върху онези от тях, свързани с неговия мандат, като ролята на гражданското общество, трудовите и социалните права и др.

2.5

Хуманитарната помощ е един от компонентите на външната дейност на Съюза и е именно една от областите, в които участието и ролята на европейското гражданско общество са най-явни. Над 47 % от хуманитарната помощ на Европейската комисия се разпределя посредством НПО (3), подобно на практиката по-голяма част от държавите членки,. В допълнение, това е и една от политиките на Общността, която среща по-голяма подкрепа от страна на европейските граждани, както е отразено в проучванията на Евробарометър (4).

2.6

От 1996 г. насам, с приемането на Регламент (ЕО) № 1257/1996 Европейската комисия разполага със здрава основа за своята хуманитарна дейност, която беше допълнена с приемането на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, подписан през 2007 г. от трите институции (Съвета, Комисията и Парламента) и съдържащ общата рамка на политиката в областта на хуманитарната помощ. В текста се очертават общата визия, политическите цели и принципите на хуманитарната помощ на ЕС и се представя една визия за ЕС, който реагира единно и по-ефикасно на хуманитарните нужди. Също така се определя и ролята на държавите членки и на общите институции. Накрая, в член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) хуманитарната помощ се утвърждава като отделна политика.

2.7

ЕИСК споделя и приема възгледите, изразени в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, съгласно които: „Хуманитарната помощ от страна на ЕС има за цел да осигури обусловена от потребностите спешна реакция, насочена към опазване на живота, предотвратяване и облекчаване на човешкото страдание и запазване на човешкото достойнство, винаги когато възникне необходимост от такава, ако правителствата и местните органи са претоварени, неспособни или не желаят да предприемат действия. Хуманитарната помощ от страна на ЕС обхваща операции за съдействие, помощ и защита, за спасяване или опазване на човешкия живот по време на хуманитарни кризи или непосредствено след тях, но също така и действия за улесняване или получаване на достъп до нуждаещи се, както и свободното движение на помощ. Хуманитарната помощ от страна на ЕС се предоставя в отговор на кризи, предизвикани от човешко поведение (включително комплексни спешни ситуации) и на природни бедствия, според необходимостта“ (5). ЕИСК оценява много положително споменаването на защитата на жертвите и опазването на човешкото достойнство с разбирането, че това надхвърля простото схващане за помощта като социална грижа.

2.8

Поради това ЕИСК подчертава, че надхвърляйки определенията, съдържащи се в международното хуманитарно право, които дефинират правата на жертвите, или в горецитираните европейски правни актове, някои утвърдени хуманитарни организации, като „Лекари без граници“ считат че „хуманитарната дейност е жест на гражданското общество към гражданското общество, на човек към човек, чиято цел е опазване на живота и облекчаване на страданието. За разлика от други видове помощ при нея стремежът е не да се трансформира дадено общество, а да му се помогне да премине през даден критичен период. Нейният ангажимент е към хората, а не към държавите.“ Ролята на гражданското общество в хуманитарната област е определяща.

2.9

ЕИСК би искал да подчертае, че концепцията за хуманитарна помощ претърпя развитие през последните десетилетия и включва превантивни аспекти и действия за намаляване на риска, оказване на помощ, защита и възстановяване след бедствие или след военен конфликт. Самият Европейски съюз, посредством Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, играе водеща роля в тази област. В същото време хуманитарната помощ не е насочена единствено към задоволяване на нуждите, а също така включва елементи на т. нар. „подход, зачитащ правата“ и на стремеж за възстановяване на човешкото достойнство. В рамките на този подход, зачитащ правата, ЕИСК може да даде свой собствен уникален принос.

2.10

ЕИСК иска също така да подчертае, че Европейският консенсус относно хуманитарната помощ или инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ могат да спомогнат за това в областта на хуманитарните дейности да се включат и държави членки, които имат по-малко традиции, но притежават голям потенциал и способност да допринесат с нови виждания, усърдие и доброволци. Една от потенциалните възможности на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ следва да бъде насърчаване на доброволческата дейност в хуманитарната област сред гражданите от целия Европейски съюз.

2.11

Ето защо ЕИСК приветства инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ и желае да включи своите подходи в процеса на изготвяне на регламент относно въпросната инициатива, като се засегнат предимно онези аспекти, които в най-голяма степен са свързани с мисията и опита му като организация на Общността за консултации с европейското гражданско общество.

3.1

ЕИСК споделя определенията за доброволческа дейност, представени в предложението за регламент, които са включени и в други становища. ЕИСК желае да подчертае автентичния характер на доброволческата дейност и опасността от объркване с друг вид дейности, свързани с полагането на труд. Във времена на икономическа криза, каквито са сегашните, това е особено значим аспект както в пределите на Съюза, така и в неговата външна дейност. Поради това ЕИСК предлага в определени случаи да се прави оценка на възможните икономически последици от европейската доброволческа дейност в държавите бенефициери.

3.2

ЕИСК би желал да припомни въпроса за необходимостта от съгласуваност на законодателните рамки относно доброволческата дейност в Европейския съюз и най-вече по отношение на международната дейност на доброволците. ЕИСК посочва, че съществуването на различни правни рамки в областта на доброволчеството в отделните държави членки може да повлияе отрицателно върху инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (6).

3.3

Същевременно ЕИСК е убеден, че подобна инициатива следва да служи за насърчаване на привличането на държавите членки с по-малко традиции в тази област към дейностите, свързани с доброволчеството в рамките на хуманитарната помощ. Инициативата следва да способства за участието на организациите от тези държави и да насърчава включването на доброволци от целия ЕС – както мъже, така и жени – въз основа на принципите за равенство на възможностите. ЕИСК предлага да се осъществят конкретни действия с цел насърчаване на участието както на организации, така и на доброволци от държавите членки с по-слабо участие в хуманитарни дейности до момента.

3.4

Въпреки че текстът на ДФЕС засяга въпроси, свързани единствено с хуманитарната помощ, в действителност голяма част от финансираните пилотни проекти и значителна част от възложените на доброволците задачи са по-скоро в сферата на сътрудничеството за развитие, намаляването на риска от бедствия, възстановяването и повторното изграждане, смекчаването на последиците, устойчивостта и др. ЕИСК счита това адаптиране за логично и предлага да се проучи как доброволческата дейност може да се развива в бъдеще в рамките на сътрудничеството за развитие.

3.5

Участието на доброволци при предоставянето на европейска хуманитарна помощ и като цяло в рамките на действията за сътрудничество за развитие следва да бъде съгласувано с останалите дейности на институциите на Общността, да ги допълва и да бъде част от тях. ЕИСК счита, че доброволчеството може да бъде от полза за други области на международното сътрудничество за развитие, но то следва да се базира на критерии за благоразумие, ненанасяне на вреда или предпазливост, ограничаващи ситуациите, при които е възможно мобилизирането на доброволци.

3.6

Поради това ЕИСК подкрепя решението на Европейския парламент да ограничи участието на доброволци в ситуации на конфликти, заплахи за сигурността или комплексни спешни ситуации. Безопасността на ползващите се от помощта, на доброволците и персонала като цяло, особено в ситуации, в които се осъществява хуманитарна дейност, следва да има първостепенно значение.

3.7

Във връзка с това ЕИСК предлага да се работи в посока определяне на видовете проекти, които са най-подходящи за участие на доброволци, или поне да се определят по-точно видовете дейности, в които не трябва да участват доброволци по тази инициатива. Хуманитарната дейност е много всеобхватна и разнородна и в нейните рамки трябва да се търсят най-подходящите за доброволческа работа условия.

3.8

ЕИСК приветства също така факта, че позицията относно младежката доброволческа дейност, произтичаща от Договора, беше заменена с по-реалистична такава, обхващаща различните видове доброволчество, необходимия набор от умения, разликите в ценностната система и т.н. ЕИСК счита, че следва да се работи за постигане на подходящо балансирано представителство на двата пола в проекта.

4.1

Институциите на ЕС възприеха предпазлив подход при прилагането на практика на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“. Оценката на пилотните проекти и на осъществените до този момент инициативи би следвало да бъде от основно значение за формулиране и поемане на някои от бъдещите предизвикателства. Резултатите от тези оценки следва да бъдат споделени с всички заинтересовани страни, както и да бъдат обсъдени извлечените поуки.

4.2

Включването на доброволците следва винаги да се извършва въз основа на нуждите и исканията и след анализ и оценка на ситуацията и нуждите на населението, засегнато от бедствия или комплексни кризи. Обвързването с механизмите за координация както на европейско (COHAFA – Работна група „Хуманитарна и продоволствена помощ“, механизми на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ и др.), така и на международно равнище чрез Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA), е от съществено значение.

4.3

Също така би следвало да се установят ясни механизми със специализираните мрежи в хуманитарния сектор (към момента), като например Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, VOICE (Доброволчески организации за сътрудничество при извънредни ситуации) или Международния съвет на доброволческите агенции (ICVA), наред с други.

4.4

В предложението за регламент се подчертава необходимостта от установяване на стандарти за всички стъпки от мобилизирането на доброволци за трети държави. ЕИСК споделя тази загриженост и предлага споменатите стандарти да се основават на добрите практики на хуманитарния сектор и на съответните съществуващи значими инициативи (7).

4.5

В рамките на тези стандарти следва да се отдели специално внимание на въпросите за безопасността и гарантирането на достатъчни условия, позволяващи на доброволците да осъществяват своята дейност и да предоставят добавена стойност в хуманитарните проекти.

4.6

Доброволческата дейност се извършва чрез социални организации и в по-малка степен чрез граждански институции на публичния сектор. Качеството на институциите е особено важно за успешното провеждане на дейностите. ЕИСК споделя мнението за необходимостта от разработване на механизми за сертифициране на организациите, основаващи се на опита и достиженията на правото на ЕС в хуманитарния сектор. Ето защо ЕИСК предлага да се направи анализ и оценка на опита, натрупан от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ във връзка с рамковите договори за партньорство с неправителствените организации и агенциите на ООН (8).

4.7

ЕИСК желае да изрази своето убеждение, че механизмът за сертифициране следва да се създаде на базата на целия този опит и че при прилагането му следва да се включват най-високи критерии за прозрачност, свободна конкуренция и равенство на възможностите, както и за отчетност. Инициативата следва да даде тласък за включване в нея на неправителствените организации от държави с по-малко традиции в тази област. За тази цел ЕИСК предлага да се разработят конкретни действия за популяризиране на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ и хуманитарната дейност като цяло в тези държави членки.

4.8

Критериите за сертифициране, макар и в адаптиран вариант, следва да се прилагат също и към приемащите организации в засегнатите държави. Действията за увеличаване на капацитета на приемащите организации следва да бъдат приоритет и да се ползват с техническа, логистична и финансова подкрепа от проекта. Инициативата може да бъде инструмент, чрез който да се оказва подкрепа на партньорите от Юга и да се допринася за укрепването на приемащите общества. ЕИСК проявява особена чувствителност към този въпрос и е приел различни становища в тази област (9).

4.9

ЕИСК подчертава, че институциите, които изпращат и посрещат доброволци, трябва да бъдат граждански, за да се гарантира отстояването на хуманитарните принципи и ценности, както и приемането им от засегнатите общности.

4.10

Що се отнася до участието на стопански субекти, които също имат опит в областта на корпоративното доброволчество или друг вид опит, ЕИСК счита, че това е въпрос, който трябва да се проучи задълбочено, за да се предложат механизми за такова участие. Във всеки случай ЕИСК счита, че следва да се насърчава и ролята на малките и средните предприятия, а не, както в някои случаи, само на големите дружества, които имат отдели за КСО (корпоративна социална отговорност) или други подобни.

4.11

Обучението на кандидатите за участие в инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ е от съществено значение, за да се гарантира доброто изпълнение на дейностите. ЕИСК желае да изрази своето убеждение, че заедно с професионалното техническо обучение, което очевидно е важно, следва да се включи и да се отдаде по-голямо значение на обучението по отношение на ценностите, на зачитането на засегнатото население, на междукултурното измерение, на уважението, на психо-социалните аспекти на помощта – в крайна сметка, на много от въпросите, които съставляват хуманитарната работа отвъд чисто техническата страна. Ако има нещо, което да отличава хуманитарната дейност, то това е именно акцентирането върху принципите и ценностите, което следва да бъде съществен елемент при обучението на доброволците.

4.12

Следователно трябва да се разчита на структурите, които вече имат опит в тази област в различните държави членки, и на общоевропейските мрежи за обучение — не само университетските, но и мрежите, създадени от организации с нестопанска цел. Следва да се обърне специално внимание на оценката на дейностите за обучение, които са били включени във вече осъществените пилотни проекти. ЕИСК приканва възможно най-скоро да бъдат обобщени добрите практики в тази област, така че да служат като референтни стойности (критерии) за бъдещи предложения.

4.13

Предложението за регламент предвижда създаването на база данни, включваща потенциалните доброволци, които впоследствие могат да бъдат мобилизирани чрез акредитирани организации или евентуално посредством службите на Комисията. ЕИСК иска да обърне внимание на факта, че включването на даден доброволец в определена организация зависи не само от техническите изисквания, но и от определено сходство по отношение на общите ценности, приемането на задачите и мисията на институцията, наред с други. Ето защо, независимо от окончателния вид на базата данни за доброволци, която ще създаде Европейската комисия, ЕИСК изразява убеждението си, че този аспект трябва да бъде взет под внимание.

4.14

Стартирането на инициативата „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ дава възможност за разширяване на действията за повишаването на осведомеността и образоването на европейските граждани относно солидарността, относно необходимостта предоставянето на помощ да не секва дори във времена на криза и относно насърчаването на универсалните ценности. Освен самата „видимост“ на действията ЕИСК желае, както и в други свои становища, да изтъкне необходимостта от по-тесни връзки с обществеността. А в тази задача организациите на гражданското общество, много от които са представени в ЕИСК, имат ключова роля. ЕИСК подкрепя идеята действията за повишаване на обществената осведоменост да бъдат насочени към онези държави членки с по-малко традиции в хуманитарната област до момента.