6.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 67/79

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства настоящото предложение за директива, чиято цел е стандартизиране на данните от електронната фактура за изготвяне на модел на данни от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

1.2

В условията на фрагментиран пазар, където етапите, водещи до всеобщо използване на електронното фактуриране, се налагат индивидуално въз основа на различни критерии, които възпрепятстват обмена на електронни фактури на трансграничния пазар, създаването на европейски стандарт е основен инструмент за развитието на единния пазар и важен етап за премахването на съществуващите бариери за участието на пазара.

1.3

През декември 2010 г. Комисията представи съобщение до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа (1)“, относно което ЕИСК имаше възможността да изрази своето становище (2).

1.4

Препоръките на експертната група по електронно фактуриране, създадена от Комисията, за да анализира пречките, които възпрепятстват по-бързото въвеждане на електронното фактуриране в Европейския съюз (ЕС), включват „приемане от страна на всички оператори в частния и публичния сектор на общ стандарт за съдържанието на фактурите и общ модел на данните — „Cross-Industry Invoice (CII) v.2“ на Центъра за опростяване на процедурите и практиките в администрацията, търговията и транспорта към Организацията на обединените нации (UN/CEFACT). Трябва да се отбележи, че по-голямата част от анкетираните в проведеното обществено проучване са съгласни с тази и с другите препоръки в доклада. Тези данни, както и другите спецификации (CWA 16356 и CWA 16562 и финансовата фактура, която е въз основа на методологията ISO 20022), се съдържат в настоящото предложение за директива, като ЕИСК приветства включването на такива спецификации, които са резултат от дългогодишната работа на специалисти.

1.5

Въпреки това ЕИСК не може да не изрази своята изненада и несъгласие с факта, че не се споменава нищо относно крайния срок, в който Европейският комитет по стандартизация трябва да представи предложението за общ европейски стандарт за семантичен модел на данните от основната електронна фактура. Определянето на срок е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета, а настоящото предложение за директива напълно пренебрегва този аспект, което не отговаря на значението и неотложността на въвеждането на стандарта.

1.6

Освен това по отношение на сроковете, ЕИСК изразява своята загриженост за това, че предложението за директива предвижда 48-месечен срок за транспониране. Този прекалено дълъг срок не само че противоречи на поставената цел за преминаване към електронни обществени поръчки до 2016 г., но и показва несъответствие с действителността и актуалните технологични постижения и дори с желанието на икономическите оператори, което занапред ще увеличи различията между отделните държави членки и ще създаде предпоставки за съществуване на ЕС на две скорости в тази сфера. Може дори да доведе до ограничаване на достъпа до пазарите, докато директивата бъде напълно приета от всички държави членки. Постигнатият значителен напредък в областта на електронното фактуриране, дори в държавите, които са засегнати от тежка икономическа и финансова криза, какъвто е случаят с Италия и Португалия, показва, че този важен проект може да бъде реализиран в по-кратък срок. Съкращаването на сроковете е възможно и желателно.

1.7

Както ЕИСК вече е подчертавал (3), стандартизирането и оперативната съвместимост на системите са основни фактори за успеха на електронното фактуриране и за развитието на вътрешния пазар, такъв, какъвто се очаква да бъде постигнат, поради което е още по-наложително да се води борба с настоящото състояние на фрагментиран пазар. Освен това 10-годишният срок, наложен с цел анализиране на резултатите от приложението на директивата за вътрешния пазар и за приемане на електронното фактуриране, се оказва несъобразен и дори в противоречие със скоростта на технологичното развитие на пазар, характеризиращ се със своята архаичност.

1.8

Настоящото предложение за директива се ограничава единствено до това да гарантира, че „възлагащите органи и възложителите няма да отказват да приемат електронни фактури, отговарящи на европейския стандарт“, възприет от CEN. ЕИСК си задава въпроса дали цялата работа, за чието изпълнение са вложени значителни човешки ресурси и финансови средства, не оправдава една по-широка цел за действително уеднаквяване на процедурите и всеобщо приемане на установения модел на електронно фактуриране от страна на всички участници, частни и публични, което е и целта на амбициите за изграждане на единния пазар и преминаване към електронна публична администрация.

1.9

ЕИСК подкрепя широкото използване на електронната фактура. От възможностите на електронната фактура обаче има полза единствено ако оперативната съвместимост на съществуващите системи позволява обмена на документи. Пазарът на обществените поръчки, чрез по-високата в сравнение с другите пазари степен на прозрачност и строгост, която изисква, трябва да служи като пример за добри практики, който да оказва влияние върху другите пазари. Въвеждането на електронното фактуриране при обществените поръчки и приемането на процедурата за автоматизираното електронно възлагане на обществени поръчки е наложително и желателно. Във връзка с това ЕИСК тук отново потвърждава своята подкрепа и своето желание електронните поръчки „от началото до края“ да се превърнат в реалност в най-скоро време, за което вече призова в становището си по този въпрос (4).

1.10

Основните стандарти на електронните фактури вече са проучени, по-специално в контекста на проекта PEPPOL – Паневропейски електронни обществени поръчки (5), финансиран от Комисията, която публикува през ноември 2012 г. окончателния си доклад. Проектът PEPPOL, въз основа на работата в рамките на семинара CEN BII (Business Interoperability Interfaces for Public Procurement in Europe – Интерфейси за оперативна съвместимост на предприятията във връзка с обществените поръчки в Европа), вече определи различни спецификации за оперативна съвместимост (Business Interoperability Specifications – BIS), по-специално спецификациите на електронната фактура, модел, който получи широко одобрение сред членовете на консорциума. ЕИСК настоява да се използва свършената вече работа, която не се свежда до определяне на данните в електронната фактура. От друга страна, такова изглежда е и желанието на участниците в консорциума. По този начин ще бъдат избегнати или сведени до минимум рисковете от дублиране на усилията и разхищение на ресурси за нови изследвания или дори дублиране на инвестиции от страна на държавите членки и стопанските субекти, които виждат как техните решения, разработени с оглед на получените резултати, се оказват закъснели.

1.11

Тъй като европейският пазар се състои предимно от малки и средни предприятия (МСП), ЕИСК препоръчва техните интереси да бъдат защитени, като се възприеме достъпно и лесно за генерализиране решение, по отношение както на разходите, така и на използваните технологии, което де факто да допринесе за премахване на съществуващите бариери пред участието на МСП на пазара. Само тогава желаният каскаден ефект ще окаже реално влияние и ще позволи на тази инициатива да се превърне във важен крайъгълен камък за реализиране на значителни икономии на финансови и човешки ресурси, в борбата с финансовите измами и укриването на данъци и съкращаване на сроковете за плащания.

1.12

ЕИСК също така препоръчва, както вече беше отбелязано (6), да се вземат предвид нуждите и интересите на потребителите, тъй като само хората с познания в областта на информационните технологии могат да извлекат реални ползи от електронните обществени поръчки, и припомня необходимостта от предприемане на мащабно обучение в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

1.13

Освен това, по отношение на потребителите, ЕИСК отново изразява загриженост относно защитата на интересите на хората с увреждания, тъй като трябва да се гарантира, че проектът на документа е достъпен за всички и отчита специфичните нужди на хората с увреждания, в съответствие с правилата за недопускане на дискриминация на хората с увреждания, посочени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Европейския съюз.

2.1

Настоящото предложение за директива има за цел да запълни една празнина в законодателството. Това е необходимо за постигане на целта за преминаване към електронна публична администрация, един от приоритетите на Програмата в областта на цифровите технологии, водеща инициатива в рамките на стратегията „Европа 2020“.

2.2

Предложението е под формата на директива, която, според Комисията, се оказва подходяща и съответстваща на поставената цел, като задължава държавите членки да постигнат дадена цел, но им оставя свобода на избор относно това как да го направят.

2.3

Модернизацията на публичната администрация се счита за един от петте приоритета в Годишния обзор на растежа за 2012 г. и 2013 г., изготвен от Комисията. Реформата на системата за възлагане на обществени поръчки, цифровизацията на публичната администрация, намаляването на административната тежест и повишаването на прозрачността са фактори за растеж, които внасят модернизация и увеличават ефективността на публичната администрация, а ползите за околната среда и икономиката се оценяват на 2,3 млрд. EUR.

2.4

Въпреки че съществуват различни методи за електронно фактуриране и платформи за електронни обществени поръчки, тяхното използване в повечето държави членки все още не е широко разпространено, поради което електронните фактури представляват едва от 4 до 15 % от всички издадени или получени фактури. Това е доказателство, че вътрешният електронен пазар не функционира.

2.5

Освен това форматите, използвани за електронно издаване на фактури, и платформите за обществени поръчки се различават помежду си, а понякога дори са несъвместими, което принуждава икономическия оператор да изпълнява нови изисквания за фактуриране в различните държави членки, в които желае да участва в търгове за възлагане на обществени поръчки, което е свързано с високи разходи за адаптиране. Това е пречка за свободния пазар, която възпира някои стопански субекти да участват в обществени поръчки.

2.6

Създаването на европейски стандарт за електронна фактура, а вследствие на това и оперативна съвместимост на системите за фактуриране, както и уеднаквяването на процедурите за цялостен електронен цикъл на обществените поръчки, са важни стъпки за премахване на съществуващите в момента пречки за конкуренцията.

2.7

В доклада за оценка за 2010 г. на Плана за действие за електронни обществени поръчки от 2004 г. (7), който е допълнение към Зелената книга за по-масово използване на електронните обществени поръчки в ЕС (8), се препоръчва на Комисията да работи за намаляване на рисковете от децентрализиран и разпокъсан подход, като вземе предвид някои важни въпроси:

3.1

Директивата цели създаване на технически неутрален европейски стандарт за семантичен модел на данните (9) в основната електронна фактура (10), който да гарантира защитата на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

3.2

Моделът трябва да се проучи от съответния европейски орган по стандартизация, Европейския комитет за стандартизация (CEN).

3.3

В предложението за директива не е определен краен срок нито за запитването от страна на Комисията до органа по стандартизация, нито за представяне на предложения от съответния орган, което би било важно и желателно.

3.4

От държавите членки се иска да гарантират приемането на електронни фактури от възлагащите органи или възложители, ако същите отговарят на определения европейския стандарт.

3.5

Държавите членки следва да транспонират директивата в максимален срок от 48 месеца, като пристъпят към публикуване на необходимите за тази цел национални закони и нормативни актове.

3.6

30 юни 2023 г. е датата, определена за представяне на доклада за анализ на въздействията на директивата върху вътрешния пазар и въвеждане на електронното фактуриране при обществените поръчки на Европейския парламент и на Съвета. Счита се, че тъй като това съпътстващо проучване е от първостепенно значение, трябва да бъдат разработени инструменти за мониторинг, чрез които да се преценят последствията от въвеждането на мярката, както по отношение на разходите за изпълнение, така и на икономиите, генерирани от използването.

4.1

Някои държави членки вече са въвели или са в процес на въвеждане на системата за електронно фактуриране, вследствие на което е задължително издаването на фактури чрез електронните системи за фактуриране. В Португалия, например, издаването на фактури чрез електронните системи за фактуриране, надлежно удостоверени от данъчната администрация, е задължително за всички стопански субекти, с изключение на онези, чийто оборот е под 150 000 EUR или които издават под 1 000 фактури годишно.

Възлагането на електронни обществени поръчки е задължително в страната от 2009 г. насам. Швеция, Дания и Финландия също изискват електронно фактуриране при някои процедури за обществени поръчки. В Австрия и Италия електронното фактуриране е в процес на въвеждане, като в Италия то ще стане задължително от 2014 г.

4.2

Проучване, проведено от Португалската асоциация за обществени поръчки за Института по строителство и недвижими имоти (INCI), публикувано през януари 2011 г., посочва някои предложения за подобряване на процеса на електронно възлагане на обществени поръчки, като анализът няма за цел да омаловажи европейския модел за обществени поръчки и модела на електронна фактура. В проучването се подчертава важността на унифицирането на функционирането на платформите и по-голямата оперативна съвместимост между платформите и останалите услуги, както и опростяването на механизмите и изискванията за електронните подписи.

4.3

Предимствата за изпълнителя от електронното фактуриране при обществените поръчки са следните:

4.4

Предимствата за възложителя от електронното фактуриране при обществените поръчки са следните:

4.5

Относно недостатъците може да се посочи следното: