52012PC0485

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Колко е важно да бъдат създавани нови възможности за учене

В днешно време възможностите за учене са неограничени, необятни и достъпни на мига. Нови умения и компетентности се придобиват не само в класната стая (формално учене), но все по-често и извън нея. Значителна част от ученето се осъществява на работното място, чрез участие в организации на гражданското общество или във виртуалното пространство с помощта на интернет и мобилни устройства, самостоятелно или заедно с други хора. Все по-често предприятията предлагат на своите служители възможности да развиват уменията си с помощта на организирано, но неформално учене. Самостоятелното учене става все по-важно в днешната епоха на глобализация и взаимна обвързаност, в която технологиите позволяват овладяването на знания по най-различни начини, например чрез образователни ресурси със свободен достъп или дистанционно.

От съществено значение е всички, които са придобили опит чрез учене, да получат възможности за реализация във време на динамични промени в икономиката и технологиите и по-чести смени на работното място през целия живот, както и да бъдат насърчавани да усъвършенстват и актуализират уменията си, за да подобрят пригодността си за заетост и да допринесат за производителността и икономическия растеж.

На фона на нарастващата безработица, особено сред младите хора, и липсата на икономически растеж, е належащо да бъдат използвани нови възможности за учене извън формалната образователна система, както и за оползотворяване на придобитите по този начин умения: Европа трябва да развие правилния набор от умения и да намери по-добро съответствие между уменията и работните места, допринасяйки по този начин за повишаване на конкурентоспособността и благоденствието.

В тези условия системите за образование и квалификация трябва да дават възможност на всички граждани[1] да покажат какво са научили извън училище, както и да го използват за професионалното си развитие или да го обогатят с нови знания. Това може да бъде постигнато чрез валидиране на резултатите от неформалното и самостоятелното учене; в процеса на валидиране упълномощен орган потвърждава, че дадено лице е постигнало конкретни резултати чрез учене (знания, умения и компетентности), измерени спрямо съответния стандарт.

Мястото на неформалното и самостоятелното учене в стратегията „Европа 2020“

Валидирането на опита, придобит чрез неформално и самостоятелно учене, в държавите — членки на ЕС, е от съществено значение за постигането на целите на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, заложени в стратегията „Европа 2020“. То може да има съществено въздействие върху функционирането на пазара на труда: механизмите за валидиране позволяват по-голяма прозрачност по отношение на уменията на работещите, улесняват намирането на по-добро съответствие между уменията и търсенето на пазара на труда, спомагат за преносимостта на умения между предприятията и отраслите и улесняват мобилността на европейския пазар на труда. Улеснявайки професионалната и географската мобилност и позволявайки по-добро съответствие между уменията и работните места, валидирането може да има важна роля за справянето с недостига на квалифицирана работна ръка в разрастващи се отрасли и да подпомогне възстановяването на икономиката.

Предвид застаряващото население и недостига на работна сила валидирането на придобития чрез самостоятелно и неформално учене опит може също така да помогне на Европа да предложи на хората, които са най-изолирани от пазара на труда, нови възможности за учене и работа, както и начин да се възползва от човешкия си капитал, за да намали безработицата и да подобри производителността и конкурентоспособността си. По-специално валидирането може да помогне на безработните млади хора, търсещи работа за пръв път, или на хора с много малък професионален опит да докажат уменията и компетентностите си, придобити в различни условия, и да им придадат пазарна стойност.

За отделните граждани валидирането дава възможности за по-добра пригодност за работа, по-високо заплащане и израстване в професията, по-лесна преносимост на умения между различните държави, втори шанс за преждевременно напусналите училище, както и по-добър достъп до формално образование и обучение, по-голяма мотивация за учене и по-голяма увереност в собствените сили.

Валидирането на придобития чрез самостоятелно и неформално учене опит може да допринесе и за постигане на заложените в стратегията „Европа 2020“ водещи цели по отношение на дела на преждевременно напусналите училище, дела на населението на възраст 30—34 години със завършено висше или равностойно на висше образование, степента на заетост, бедността и социалното изключване — процес, който се проследява в рамките на европейския семестър.

Принос към европейската социална програма:

Валидирането на знанията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, е включено в европейската социална програма от 2001 г., когато Комисията посочи като определение за ученето през целия живот всяка учебна дейност, предприета на всеки етап от живота с цел подобряване на познанията, уменията и способностите от лична, гражданска, социална и/или свързана с трудовата дейност гледна точка. След приемането на декларацията от Копенхаген за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение бяха предприети поредица от инициативи за разработването на европейски инструменти и механизми в областта на ученето през целия живот:

– През 2004 г. под формата на заключения на Съвета бяха приети общи европейски принципи за сертифициране.

– През 2004 г. беше създадена рамката Европас (Europass), която включва автобиография Европас (Europass CV) и набор от документи, които гражданите могат да използват, за да опишат и представят по-добре своите професионални квалификации и умения в Европа. Сред другите механизми за документиране на резултатите от ученето е инструментът Youthpass, свързан с програмата „Младежта в действие“, и паспортът на секторните умения и квалификации, разработен в рамките на европейския секторен социален диалог.

– Решителен момент по отношение на валидирането на неформалното и самостоятелното учене беше приемането през 2008 г. от Европейския парламент и Съвета на Препоръката относно Европейската квалификационна рамка (ЕКР) за обучение през целия живот. ЕКР е референтна рамка за квалификационните нива, определени чрез резултатите от ученето. Със създаването на ЕКР беше поставено началото на продължаващ и в момента процес, при който държавите членки установяват национални квалификационни рамки и съотнасят своите квалификации към европейските квалификационни нива. Чрез този процес квалификациите ще станат по-лесно съпоставими и по-разбираеми за работодателите, учебните заведения, работещите и учeщите.

– През 2009 г. Комисията и Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) публикуваха Европейски насоки за признаване на неформалното и самостоятелното учене, които предоставят на създателите на политики и работещите в тази сфера технически съвети във връзка с валидирането. Тези съвети обхващат различни аспекти на валидирането (напр. на индивидуално, организационно, национално или европейско равнище). Насоките представляват практически инструмент, който се използва на доброволен принцип.

– Наред с другите инструменти системите за образователни кредити, основаващи се на резултатите от ученето, улесняват валидирането на неформалното и самостоятелното учене. В областта на висшето образование това е Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), която беше създадена в рамките на процеса от Болоня за улесняване на мобилността между висшите учебни заведения. По отношение на професионалната квалификация пък това е Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET).

Освен това от 2007 г. насам по линия на Програмата за обучение през целия живот са финансирани редица пилотни проекти, които дадоха възможност да бъдат разработени процеси и инструменти за валидиране в конкретни сектори или ситуации, особено в сферата на професионалното образование и обучение и образованието за възрастни. При разработването на своите системи за валидиране някои държави се възползваха от Европейския социален фонд.

Въпреки тези европейски политики напредъкът при валидирането в Европа е неравномерен, непостоянен и бавен.

Съгласно последната актуализация на Европейския справочник от 2010 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене едва четири държави — членки на ЕС, имат добре развити система за валидиране, а още седем са въвели в един или повече сектори национални системи за валидиране, които са или в начален стадий на развитие, или са вече утвърдени, но частични.

Необходимост да се предприемат действия

Това означава, че повечето държави — членки на ЕС, не разполагат с цялостна система за валидиране. В страните с добре развити системи валидирането е интегрирано в системите за учене през целия живот (напр. чрез включване в правната уредба), налице е нужната инфраструктура за валидиране, както и активно участие на заинтересованите страни (по-специално социалните партньори), а валидирането е финансово достъпно за кандидатите. Някои държави предприеха наскоро инициативи във връзка с валидирането като част от разработването на своите национални квалификационни рамки. В други държави напредъкът е ограничен, което се дължи на липсата на национални стратегии, знания за това как се извършва валидирането на практика, а в някои случаи – липса на доверие във валидирането от страна на отделните граждани и на работодателите, както и наличие на културни и поведенчески бариери.

Неравномерното развитие на национални политики и практики във връзка с валидирането, както и съществуващите различия между държавите членки ограничават възможностите за сравняване и прозрачността на системите за валидиране. Това затруднява гражданите при съчетаването на резултатите от ученето, постигнати при различни условия, на различни нива и в различни държави, и възпрепятства транснационалната мобилност на учещите и работещите в момент, в който тя е необходима за насърчаване на икономическия растеж.

Предвид неотложната необходимост от повишаване на мобилността на пазара на труда и задоволяване на нуждите от квалифицирана работна ръка, както и за да бъдат по-успешно оценявани уменията и компетентностите, придобити извън формалната система на образование и обучение, във водещите инициативи по стратегията „Европа 2020“ — „Програма за нови умения и работни места“[2] и „Младежта в движение“[3], както и в рамките на неотдавнашните инициативи във връзка с Акта за единния пазар[4] и Пакета за заетостта[5] Комисията оповести настоящото предложение за препоръка на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене като принос на европейско равнище за ускоряване на планираните реформи.

Чрез действия на европейско равнище, насочени към валидирането и по-активното сътрудничество и координация между държавите членки, може да се улесни мобилността на работещите и учещите посредством по-успешно взаимно признаване на уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене. В резултат на по-активното сътрудничество и по-добрата координация между държавите членки ще се повиши прозрачността на системите за валидиране и ще нарасне доверието между държавите членки по отношение на прилаганите от тях системи за валидиране. Това може да е от особена полза за държавите членки, в които доверието и традициите при валидирането на неформалното и самостоятелното учене не са големи. Взаимното доверие не може да бъде спечелено в достатъчна степен, ако държавите членки действат сами, без действия на равнището на ЕС.

Правните аспекти на настоящото предложение включват специален мониторинг на изпълнението на препоръката на Съвета. Комисията също така ще следи цялостния напредък при валидирането на самостоятелното и неформалното учене между държавите членки в рамките на общите структурни реформи в образованието и обучението, наблюдавани посредством европейския семестър и отворения метод на координация „Образование и обучение 2020“.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации

Консултациите бяха проведени под формата на:

– открита консултация чрез онлайн проучване, извършена в периода декември 2010 г. — февруари 2011 г. Членовете на най-тясно ангажираните групи и други заинтересовани лица в областта на образованието и обучението, заетостта, младежта и спорта бяха поканени да участват в онлайн проучването и да представят писмени становища относно позицията си[6].;

– обсъждания по време на заседанията на политически органи, по-конкретно консултативната група по Европейската квалификационна рамка;

– срещи на експерти и дейности за партньорско обучение, организирани от групата по признаването на резултатите от ученето, осъществяваща дейност в рамките на консултативната група по ЕКР;

– дейности за партньорско обучение в областта на висшето образование, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни.

Бяха проведени консултации със социалните партньори — работодателите и представителите на профсъюзите, в качеството им на членове на консултативната група по ЕКР и по време на участието им в няколко дейности за партньорско обучение.

В рамките на посоченото по-горе онлайн проучване бяха получени 469 отговора на затворените и отворените въпроси, както и 24 писмени становища от страна на анкетираните. Съотношението на участвалите физическите лица (53 %) и организации (47 %) беше сравнително балансирано.

Резултатите показаха липса на цялостна съгласуваност в подхода към валидирането в отделните държави членки и между тях, както и наличие на голям брой ограничения за успешното въвеждане на валидирането на практика. В огромна част от отговорите беше налице консенсус за това колко е важно да бъдат демонстрирани уменията, натрупани в хода на житейския и професионален опит. Анкетираните засвидетелстваха широката си подкрепа за стартирането на европейска инициатива в подкрепа на политиката и практиката на валидиране в държавите — членки на ЕС.

При консултациите в рамките на консултативната група по ЕКР, както и в хода на различните дейности за партньорско обучение също беше изразена подкрепа за такава инициатива.

Оценка на въздействието

При оценката на въздействието бяха сравнени три възможности за действие на европейско равнище в областта на валидиране на неформалното и самостоятелното учене, а именно: 1) базов сценарий, основаващ се на настоящото положение и очакваното развитие без допълнителни действия от страна на ЕС; 2) препоръка на Съвета относно прилагането на валидиране на неформалното и самостоятелното учене и 3) стартиране на нов процес въз основа на нов отворен метод на координация, специално посветен на валидирането, с цел изготвяне на европейска харта за качеството на валидирането.

Поради липсата на реални данни въздействието (социално, икономическо и друго) при трите разглеждани варианта беше проучено в качествено изражение.

Вариант 2 — препоръка на Съвета, насочена към въвеждането на валидиране, се оказа най-ефективен и оптимален, с най-голям положителен икономически и социален ефект. Това е вариантът, който в най-голяма степен съответства на целите на политиката на ЕС. Ако е налице препоръка на Съвета, държавите членки поемат официален ангажимент за действие. Тя е най-силният от наличните инструменти в областта на актовете с незадължителен характер. Опитът от миналото, по-конкретно с ЕКР, сочи, че с този инструмент може да се оказва партньорски натиск за действие от страна на държавите членки.

Що се отнася до вариант 1 (базов сценарий), от оценката на въздействието стана ясно, че очакванията са сегашната ситуация във връзка с валидирането да се променя твърде бавно, ако не бъдат предприети допълнителни действия, което означава, че ще продължат да се предлагат и използват ограничени възможности за валидиране на придобития с неформално и самостоятелно учене опит и няма да бъде създаден хармонизиран подход за валидиране в цяла Европа.

Очаква се вариант 3 (нов отворен метод на координация, ОМК) да доведе до подобрение в сравнение с базовия сценарий по отношение на въздействието, ефективността, резултатността и съгласуваността с по-общите цели на политиката на ЕС. Въвеждането на нов ОМК обаче ще наложи създаването на допълнителни структури и механизми за докладване, с което ще се увеличат административната тежест и разходите за държавите членки. Освен това при този вариант няма достатъчно гаранции за приемането в разумен срок на мерки във връзка с валидирането, тъй като за успешното му изпълнение се разчита изключително на отворения метод на координация.

Оценката на въздействието разкри също така следните предимства, ако бъде приета препоръка на Съвета за прилагане на валидирането, в сравнение с другите два варианта:

– По този начин ще се запълни съществуващата в момента празнота по отношение на валидирането при наличните европейски инструменти и механизми, например ЕКР, Европас и системите за образователни кредити. По-специално с помощта на препоръката ще бъде отстранен един недостатък на Европейската квалификационна рамка, в която се предвижда насърчаване на валидирането на неформалното и самостоятелното учене, но не се предоставят допълнителни насоки относно прилагането на валидирането;

– В препоръката се предлагат конкретни практически мерки за прилагане на валидирането в държавите членки;

– Като правен инструмент препоръката на Съвета свидетелства за ангажимента на държавите членки към посочените мерки, повечето от които ще изискват прилагане на национално равнище и адаптиране към националните условия;

– Тя изрично предвижда участие на заинтересованите страни (социалните партньори на пазара на труда, младежки/доброволчески организации, институции за образование и обучение) в разработването на системите за валидиране;

– Държавите членки ще продължат да си сътрудничат в рамките на съществуващите структури по отворения метод на координация, по-специално в рамките на консултативната група по ЕКР, което представлява по-опростена изпълнителна структура от предвидената при вариант 3;

– С препоръката ще се създаде нова и по-солидна политическа основа за сътрудничество в областта на валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предложените действия

Предложените действия включват практически препоръки към държавите членки до 2015 г. да предоставят на всички граждани възможност да валидират уменията, които са придобили извън формалните системи за образование и обучение, и да се възползват от това валидиране, за да работят и учат в цяла Европа. По-конкретно на държавите членки се препоръчва следното:

– Да гарантират, че до 2015 г. ще бъдат създадени национални системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, даващи възможност знанията, уменията и компетентностите на всички граждани да бъдат валидирани независимо от условията, при които са придобити. Валидирането съставлява основата за пълно или частично присъждане на квалификация, без да се засягат разпоредбите на друго приложимо законодателство на ЕС, по-специално Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации;

– В националните системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене следва да бъдат застъпени следните четири аспекта на валидирането: установяване на резултатите от ученето, тяхното документиране и оценка в съответствие със съгласувани стандарти, и накрая — тяхното сертифициране;

– По подходящ за националните условия начин да гарантират, че информацията относно възможностите за валидиране е широко оповестена (особено сред групите в неравностойно положение), че гражданите, които искат да започнат процедура по валидиране, могат да си позволят необходимите разходи и разполагат с подходящи насоки и съвети за това, както и че са налице прозрачни механизми за осигуряване на качеството, които се прилагат по отношение на системата за валидиране във връзка както с оценката (методики и инструменти, квалифицирани оценители), така и резултатите от нея (съгласувани стандарти);

– Да осигурят възможности за проверка на уменията и компетентностите в срок от три месеца, след като бъде установена необходимост от това, например риск от загуба на работата или несигурни форми на заетост. За тази цел следва да се популяризира използването на съществуващите и бъдещите инструменти на Европас, за да се улеснят установяването и документирането на резултатите от ученето. Следва да бъде укрепена връзката между системите за валидиране и системите за образователни кредити като Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET);

– В процеса на разработване на механизми за валидиране и при документирането на резултатите от неформалното и самостоятелното учене следва да бъдат ангажирани социалните партньори и други заинтересовани страни, а именно организации на работодателите, синдикати, търговски, промишлени и занаятчийски камари, национални органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации, служби по заетостта, младежки организации, лица, работещи с младежи, организации, предоставящи образование и обучение, както и организации на гражданското общество;

– Да бъдат насърчавани партньорствата и други инициативи за улесняване на документирането на резултатите от ученето, постигнати от МСП и други малки организации;

– Да бъдат стимулирани работодателите, младежките организации и организациите на гражданското общество да насърчават и улесняват установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място или при доброволчески дейности;

– Да бъдат стимулирани организациите, предоставящи образование и обучение, да улеснят достъпа до формално образование и обучение, да предоставят освобождаване от определени изисквания въз основа на резултати от неформално или самостоятелно учене, и да осигуряват координация между услугите в сферата на образованието, обучението, заетостта и младежта, както и между съответните политики.

Консултативната група по ЕКР ще бъде основният орган за надзор на дейностите, предложени в настоящата препоръка. Сред предложените мерки също така е предвидено съвместният доклад на Комисията и Съвета, публикуван съгласно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“) да съдържа сведения за проследяването на действията. Годишният доклад на Европейския център за развитие на професионалното обучение относно разработването на национални квалификационни рамки в Европа ще съдържа оценка на постигнатия напредък при въвеждането на национални системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

С предложените действия Комисията се приканва да: 1) актуализира редовно Европейските насоки за признаване на неформалното и самостоятелното учене; 2) улеснява успешното партньорско обучение и обмена на опит и добри практики, което ще позволи на държавите с най-слабо развити системи за валидиране да се възползват от опита, натрупан в държавите с най-развити системи; 3) в сътрудничество с държавите членки да гарантира, че европейските програми в областта на образованието, обучението и младежта, както и европейските структурни фондове подпомагат последващите дейности във връзка с настоящата препоръка; 4) в сътрудничество с държавите членки и след консултации със заинтересованите страни да прави оценка на предприетите мерки по предложените действия.

Правно основание

В членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз е предвидено, че Съюзът допринася за развитието на качествено обучение и провежда политика на професионално обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и на професионалното обучение.

В настоящата инициатива се препоръчват общи насоки за действие, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки с подкрепа от страна на ЕС. Предлагат се действия, които да се изпълняват на равнището на ЕС и от отделните държави членки. На равнището на ЕС ще се осигури координация, включваща по-специално координиране на съответните европейски инструменти и предоставяне на подкрепа, например чрез организиране на дейности за партньорско обучение. Държавите членки ще останат изцяло отговорни за създаването, разработването и прилагането на своите мерки (законови и подзаконови актове, колективни договори) за валидиране на резултатите, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене. Действията на двете равнища се допълват и правомощията на държавите членки се запазват.

2012/0234 (NLE)

Предложение за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)       Валидирането на резултатите (знания, умения и компетентности), постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, включително с помощта на образователни ресурси със свободен достъп, е от съществено значение за достъпа на гражданите до пазара на труда и до възможности за учене през целия живот.

(2)       В момент, когато Европейският съюз е изправен пред сериозна икономическа криза, довела до рязко повишаване на безработицата, валидирането на всички подходящи знания, умения и компетентности независимо от начина, по който са придобити, е по-значимо от когато и да било за функционирането на пазара на труда, както и за повишаването на конкурентоспособността и икономическия растеж.

(3)       Организациите на работодателите, отделните работодатели, синдикатите, търговските, промишлените и занаятчийските камари, националните органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации, службите по заетостта, младежките организации, лицата, работещи с младежи, организациите, предоставящи образование и обучение, както и организациите на гражданското общество са основните заинтересовани страни във връзка с предоставянето на възможности за неформално и самостоятелно учене и последващите ги процеси на валидиране.

(4)       В приетата през 2010 г. стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“[7] се призовава за развитието на умения и компетентности за постигането на икономически растеж и заетост; във водещите инициативи, свързани със стратегията[8], се подчертава необходимостта от по-гъвкави модели на обучение, които могат да улеснят прехода между етапите на работа и учене, което следва също така да включва валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

(5)       В Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)[9] се отбелязва, че ученето през целия живот следва да обхваща ученето във всичките му аспекти — формално, неформално и самостоятелно.

(6)       В приетата през 2009 г. Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта[10], се призовава за по-добро признаване на уменията, придобити от младите хора чрез неформално учене; подчертава се и необходимостта да се използва пълноценно наборът от инструменти, създадени на равнището на ЕС, за валидиране на умения и за признаване на квалификации. Стратегията беше одобрена с Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)[11].

(7)       В Комюникето от Брюж от декември 2010 г.[12] министрите от ЕС, отговарящи за професионалното образование и обучение, европейските социални партньори и Европейската комисия заявяват, че участващите държави следва не по-късно от 2015 г. да започнат да разработват национални процедури за признаване и валидиране на неформалното и самостоятелното учене, подкрепени при целесъобразност от национални квалификационни рамки.

(8)       В Заключенията на Съвета относно модернизацията на висшето образование, приети на 28 и 29 ноември 2011 г., държавите членки се призовават да разработят ясни пътища за преминаване от професионално и друг вид образование към висше образование, както и механизми за признаване на предишно обучение и опит, придобити извън рамките на формалното образование и обучение, особено посредством преодоляване на предизвикателствата, свързани с прилагането и използването на националните квалификационни рамки във връзка с европейската квалификационна рамка[13].

(9)       В Резолюцията на Съвета от 20 декември 2011 г. относно обновената европейска програма за учене за възрастни като една от приоритетните области за периода 2012—2014 г. се посочва изграждането на напълно функциониращи системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене и насърчаване на използването им от възрастни от всички възрастови групи и с всякакви квалификационни нива, както и от предприятия и други организации[14].

(10)     Комисията подчерта в Акта за единния пазар[15], че по-голямата мобилност на квалифицирана работна ръка ще повиши конкурентоспособността на европейската икономика, а в Пакета за заетостта, приет на 17 април 2012 г.[16], изтъкна необходимостта от подобряване на сътрудничеството между пазара на труда и сферата на обучението.

(11)     В Резолюция на Съвета за насърчаване на засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 12 ноември 2002 г.[17] и в Декларацията от Копенхаген от 30 ноември 2002 г.[18] се призовава за изготвянето на набор от общи принципи по отношение на валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

(12)     В Заключенията на Съвета от 18 май 2004 г. бяха приети общи европейски принципи за валидирането на неформалното и самостоятелното учене[19].

(13)     От 2004 г. насам редовно се публикува Европейски справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, който съдържа актуализирана информация за текущите практики във връзка с валидирането в държавите от ЕС[20], a през 2009 г. бяха публикувани Европейски насоки за признаване на неформалното и самостоятелното учене[21].

(14)     В Препоръката на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот от 23 април 2008 г.[22] се посочва, че получаването на всички квалификации следва да бъде достижимо чрез формално, неформално и самостоятелно обучение; също така държавите членки се приканват да установят съответствия между своите национални квалификационни системи и европейската квалификационна рамка и когато е уместно — да разработят национални квалификационни рамки, насърчаващи валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

(15)     С Решение на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г.[23] беше създаден Европас — европейско „досие“, което гражданите могат да използват, за да опишат и представят по-добре своите професионални квалификации и умения в Европа.

(16)     Посредством Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), създадена в рамките на процеса от Болоня, се предоставят кредити за формално учене въз основа на резултатите от ученето и учебното натоварване и се улеснява предоставянето на кредити от институции за висше образование въз основа на резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене.

(17)     С Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. беше създадена Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET)[24], които да бъдат използвани за преноса, признаването и натрупването на индивидуални учебни резултати, постигнати във формален, неформален и самостоятелен контекст на обучение.

(18)     Проведените консултации чрез онлайн проучване[25], обсъжданията в съответните политически органи, както и редицата дейности за партньорско обучение с участието на социалните партньори показаха широк консенсус за това колко е важно да се отчитат уменията, натрупани чрез житейския и професионален опит, и свидетелстват за масова подкрепа за стартирането на европейска инициатива в подкрепа на политиката и практиката на валидиране в държавите — членки на ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.           За да дадат възможност на всички граждани[26] да докажат това, което са научили извън училище, и да го използват за своето професионално развитие и по-нататъшно обучение, държавите членки следва да:

(1) гарантират, че до 2015 г. ще бъдат създадени национални системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене[27], които дават възможност на гражданите да:

i)        валидират знанията, уменията и компетентностите, които са придобили чрез неформално и самостоятелно учене, включително чрез образователни ресурси със свободен достъп, както и

ii)       да получат пълно или частично признаване на квалификация въз основа на валидиран опит, придобит чрез неформално и самостоятелното учене, без да се засягат разпоредбите на друго приложимо законодателство на ЕС, по-специално Директива 2005/36/ЕО[28] относно признаването на професионалните квалификации;

(2) гарантират, че националната система за валидиране на неформалното и самостоятелното учене включва следните елементи:

– подкрепа за гражданите при установяването на резултатите, които са постигнали чрез неформално и самостоятелно учене;

– помощ за гражданите при документирането на резултатите, които са постигнали чрез неформално и самостоятелно учене;

– оценка на резултатите, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

– сертифициране на констатациите от оценката на резултатите, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, под формата на квалификация, кредити за придобиване на квалификация или както е уместно.

Следва да се гарантира, че всеки гражданин може да се възползва от която и да e от горепосочените възможности поотделно или заедно в зависимост от своите потребности.

(3) гарантират, че при националните системи за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, макар да се отчитат нуждите на национално, регионално, местно или отраслово равнище, се спазват следните принципи:

– системата за валидиране представлява съгласувана и неразделна част от националната квалификационна рамка, разработена в съответствие с Европейската квалификационна рамка;

– информацията относно възможностите за валидиране е широко достъпна за всички лица и организации;

– групите в неравностойно положение, включително гражданите, изправени пред най-голям риск от безработица или несигурни форми на заетост, са специална целева група в рамките на системата за валидиране, тъй като по този начин може да се подобри участието им в процеса на учене през целия живот, както и достъпът им до пазара на труда;

– на гражданите, изправени пред най-голям риск от безработица или несигурни форми на заетост, се дава възможност да проверят уменията и компетентностите си в срок от три месеца, след като бъде установена необходимост от това;

– валидирането е финансово достъпно за гражданите, които желаят да започнат такава процедура;

– предлагат се и са достъпни подходящи насоки и съвети за лицата, които желаят да започнат такава процедура;

– съществуват прозрачни механизми за осигуряване на качеството в подкрепа на утвърдени и доказани методологии и инструменти за оценка;

– усъвършенства се професионалната компетентност на персонала, участващ във валидирането във всички сектори;

– квалификациите, придобити чрез валидиране на неформалното и самостоятелното учене, отговарят на съгласувани стандарти, които са идентични или еквивалентни на стандартите относно квалификациите, придобити чрез програмите за формално образование;

– насърчава се използването на съществуващите и бъдещи инструменти от рамката Европас с цел да се улесни документирането на резултатите от ученето;

– налице е полезно взаимодействие между системите за валидиране и системите за образователни кредити, приложими в системата на формално образование и обучение, например ECTS и ECVET;

(4) гарантират, че заинтересованите страни, а именно организациите на работодателите, синдикатите, търговските, промишлените и занаятчийските камари, националните органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации, службите по заетостта, младежките организации, лицата, работещи с младежи, организациите, предоставящи образование и обучение, както и организациите на гражданското общество участват в разработването и прилагането на компонентите и механизмите, посочени в точки 2 и 3, като в същото време предоставят стимули на:

– работодателите, младежките организации и организациите на гражданското общество да насърчават установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място или при доброволчески дейности, като използват съответните инструменти (по-специално инструментите, разработени във връзка с рамката Европас);

– организациите, предоставящи образование и обучение, за да улесняват достъпа до формално образование и обучение въз основа на резултати от неформално или самостоятелно учене, както и — ако е уместно — да освобождават лицата от определени изисквания и/или да предоставят кредити за съответните резултати;

(5) осигуряват координация между услугите в сферата на образованието, обучението, заетостта и младежта, както и между съответните политики.

2.           Държавите членки и Комисията следва да:

(1) осигурят проследяването на мерките по настоящата препоръка от страна на консултативната група по ЕКР[29], както и участие в последващите дейности на консултативната група по ЕКР на съответните младежки организации и представители на доброволческия сектор;

(2) докладват за напредъка, постигнат след приемането на настоящата препоръка, в следващия съвместен доклад на Комисията и Съвета, публикуван в съответствие със стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението до 2020 г., както и в последващите съвместни доклади;

(3) подкрепят прилагането на настоящата препоръка, ползвайки експертния опит на агенциите на Съюза, по-специално на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), като предоставят информация относно създаването на национална система за валидиране на неформалното и самостоятелното учене в годишния доклад относно разработването на национални квалификационни рамки и подпомагат Комисията при редовното актуализиране на Европейския справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

3.           Комисията следва да:

(1) подкрепя държавите членки и заинтересованите страни, като:

– улеснява успешното партньорско обучение и обмена на опит и добри практики;

– редовно актуализира Европейските насоки за признаване на неформалното и самостоятелното учене, обобщени в приложение ІІ;

(2) продължи разработването на инструменти в рамките на Европас, които подобряват прозрачността и признаването в целия Съюз на валидирани резултати, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене;

(3) гарантира в сътрудничество с държавите членки, че Програмата за обучение през целия живот, програма „Младежта в действие“, бъдещата европейска програма по въпросите на образованието, обучението, младежта и спорта и европейските структурни фондове подкрепят изпълнението на настоящата препоръка;

(4) анализира и оцени в сътрудничество с държавите членки и след консултации със съответните заинтересовани страни действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, и докладва на Съвета до 31 юли 2017 г. за натрупания опит и очакваното отражение от действията в бъдеще, включително, ако е необходимо, евентуален преглед и преразглеждане на настоящата препоръка.

Съставено в Брюксел на година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)           Формалното учене се извършва организирано и структурирано в среда, която е специално предназначена за учене, и обикновено води до присъждането на квалификация, в повечето случаи под формата на свидетелство или диплома. Включва системите за общо образование, начално професионално обучение и висше образование.

б)           Неформалното учене се осъществява чрез планирани дейности (по отношение на учебни цели, учебно време) при наличие на някаква форма на учебна помощ (напр. връзка между учащия и преподавателя). То може да обхваща програми за придобиване на професионални умения, грамотност на възрастното население и основно образование за преждевременно напусналите училище. Неформалното учене често е под формата на вътрешнофирмени обучения за актуализиране и усъвършенстване на уменията на работниците (например компютърни умения), структурирани онлайн обучения (напр. образователни ресурси със свободен достъп), както и курсове, организирани от организации на гражданското общество за техните членове, тяхната целева група или за широката общественост.

в)           Самостоятелното учене е резултат от ежедневни дейности, свързани с работата, семейството или свободното време. То не е организирано или структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес. Самостоятелното учене може да е непреднамерено от гледна точка на учащия. Пример за резултати от самостоятелно учене са уменията, придобити чрез житейския и професионалния опит. Примери за това са и уменията за управление на проекти или умения в областта на ИКТ, придобити на работното място; овладените езици, междукултурните умения, придобити по време на престой в друга държава; уменията в областта на ИКТ, придобити извън работното място, уменията, придобити по време на доброволческа дейност, културни и спортни дейности, работа с млади хора и дейности у дома (напр. грижи за дете).

г)            Квалификация означава официален резултат от процеса на оценяване и валидиране, получен, когато компетентен орган реши, че дадено лице е постигнало резултати от ученето, съответстващи на определени стандарти.

д)           Резултатите от ученето са това, което учещият знае, разбира и може да прави след завършване на даден процес на учене, и се определят от гледна точка на усвоените знания, умения и компетентности.

е)           Националната квалификационна рамка представлява съгласувано и изчерпателно описание на квалификационните нива въз основа на резултатите от ученето.

ж)          Валидирането е процес на потвърждаване от упълномощен орган, че дадено лице е постигнало резултати от учене, измерени спрямо съответен стандарт. То се състои се от четири отделни етапа: 1) установяване на конкретния опит на лицето посредством диалог, 2) документиране — отразяване на опита на лицето, 3) официална оценка на опита; 4) признаване на опита, водещо до удостоверяване, например частично или пълно признаване на квалификация.

ПРИЛОЖЕНИЕ II:  Обобщение на насоките за валидиране на неформалното и самостоятелното учене

Успешна практика: европейски аспект

Практиката на валидиране на самостоятелното и неформалното учене следва да бъде съвместима с основните елементи на приетите през 2004 г. европейски принципи за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, европейските принципи за осигуряване на качеството на образованието и обучението и препоръката за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение.

Следва да бъде задълбочено европейското сътрудничество при валидирането, по-специално чрез редовно актуализиране и подобряване на настоящите насоки и на Европейския справочник относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене.

Съществуващите на европейско равнище инструменти и рамки (Европейската квалификационна рамка, Европас, европейските системи за образователни кредити и др.) могат да се използват за насърчаване на валидирането, както и за осигуряване на по-добра съпоставимст и прозрачност на резултатите от процеса на валидиране, като по този начин се изгражда доверие отвъд националните граници.

Успешна практика: национален аспект

Валидирането на неформалното и самостоятелното учене следва да се разглежда като неразделна част от националните квалификационни системи.

Важно е подходът към оценяването да бъде градивен, тъй като по този начин се поставя акцент върху „установяването“ на знанията, уменията и по-широките компетентности, които имат решаваща роля за ученето през целия живот.

Обобщеното валидиране трябва по ясно определен и недвусмислен начин да бъде обвързано със стандартите, използвани в националната квалификационна система (или рамка).

Правото на валидиране може да се взема предвид в случаите, в които неформалното и самостоятелното учене се разглеждат като обичаен начин за придобиване на квалификация паралелно с формалното образование и обучение.

Разработването на национални квалификационни рамки може да се използва като възможност за постепенно включване на валидирането в квалификационните системи.

Въвеждането на валидирането като неразделна част от националната квалификационна рамка може да се обвърже с необходимостта да се подобри достъпът до квалификации, както и тяхното развитие и преносимостта им.

Устойчивостта и съгласуваността на националните системи за валидиране следва да бъдат гарантирани с помощта на редовен анализ на разходите и ползите.

Успешна практика: организационен аспект

Организациите, предоставящи формално образование и образование за възрастни, предприятията и доброволчески организации са основните заинтересовани страни във връзка с предоставянето на възможности за валидиране на неформалното и самостоятелното учене.

Валидирането на неформалното и самостоятелното учене представлява предизвикателство пред формалното образование по отношение на обхвата на резултатите, които могат да бъдат валидирани, както и по отношение на включването на този процес в официалната учебна програма и неговото оценяване.

Налице са значителни предимства за предприятията при създаването на системи за документиране на знанията, уменията и компетентностите на работниците и служителите. Предприятията трябва да намерят баланс между законните си интереси като работодатели и законните интереси на отделните работници и служители.

Сферата на образованието за възрастни има основен принос за неформалното и самостоятелното учене и по-нататъшният ѝ напредък следва да бъде подпомогнат чрез последователното развитие на система за обобщено и градивно валидиране.

Третият (доброволчески) сектор предлага широка гама от персонализирани възможности за учене, които са високо ценени в други сфери. Валидирането следва да се използва, за да се демонстрират резултатите от това обучение и да се оцени неговата стойност, както и за да се подпомогне техният по-нататъшен пренос в други сфери.

Функциите на различните органи, участващи в процеса на валидиране, изискват координация с помощта на институционална рамка.

Валидирането и сертифицирането по институционален път не следва да води до сертификати, които се възприемат с различна тежест заради пътя на тяхното придобиване.

Успешна практика: индивидуален аспект

Основно място в процеса на валидиране заема отделната личност. Дейностите на други агенции, участващи в процеса на валидиране, се разглеждат в зависимост от тяхното въздействие върху отделния индивид.

Всеки трябва да има достъп до валидиране, като е особено важно да бъде поставен акцент върху мотивацията за участие в този процес.

Процесът на валидиране, състоящ се от множество етапи, предлага на гражданите много възможности да решат по какъв начин да се възползват от полученото признание. Вземането на решения следва да бъде подкрепено от информация, съвети и насоки.

Успешна практика: структура на процеса на валидиране

Трите процеса — на ориентация, оценка и външен одит — могат да се използват за оценка на съществуващите процедури за валидиране и за съдействие при разработването на нови процедури за валидиране.

Успешна практика: методите

Методите за валидиране на неформалното и самостоятелното учене по същество са същите като инструментите, използвани при оценката на формалното учене.

Когато се използват за валидиране, тези инструменти трябва да бъдат адаптирани, комбинирани и прилагани по начин, който отразява особеностите на индивида и нестандартизирания характер на неформалното и самостоятелното учене.

Инструментите за оценка на ученето трябва да бъдат подходящи за целта.

Успешна практика: работещите в сферата на валидирането

Успешното функциониране на валидирането зависи основно от професионалния принос на консултантите, оценителите и управляващите процеса на валидиране. Подготовката и постоянното обучаване на тези служители са от решаващо значение.

Програмата за развитие на работещите в сферата на валидирането трябва да включва създаването на мрежи от контакти за обмен на опит и установяване на общи практики.

Възможно е взаимодействието между работещите по един и същ процес на валидиране да доведе до по-успешни и ефективни практики в помощ на хората, които искат да получат валидиране.

[1]               Това включва граждани на ЕС и всички граждани на трети държави, законно пребиваващи в Европейския съюз.

[2]               COM (2010) 682 окончателен.

[3]               COM (2010) 477 окончателен.

[4]               COM (2011) 206 окончателен.

[5]               COM (2012) 173 окончателен.

[6]               Постоянните представителства на ЕС, комитетът по образование, консултативната група по Европейската квалификационна рамка, групата по признаването на резултатите от ученето, форумът на заинтересованите страни по въпросите на ученето през целия живот, консултативния комитет за професионално образование и обучение, потребителската група на европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение, работната група по въпросите на ученето за възрастни, работната група по въпросите на модернизацията на висшето образование, групата за проследяване на процеса от Болоня, центровете Europass и Euroguidance, европейската мрежа за политиката на ориентиране през целия живот, консултативния съвет на Youthpass, мрежата от национални информационни центрове за академично признаване, мрежата за признаване във висшето образование на вече придобити знания, експертната група относно мобилността на младите доброволци.

[7]               COM (2010) 2020 окончателен.

[8]               „Младежта в движение“, COM (2010) 477 окончателен, Програма за нови умения и работни места, COM (2010) 682 окончателен.

[9]               ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.

[10]             COM (2009) 200 окончателен.

[11]             ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.

[12]             http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc/vocational/bruges_bg.pdf.

[13]             ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 36.

[14]             ОВ С 372, 20.12.2011 г., стр. 1.

[15]             COM (2011) 206 окончателен.

[16]             COM (2012) 173 окончателен.

[17]             ОВ C 13, 18.1.2003 г.

[18]             Декларация на европейските министри на професионалното образование и обучение и Европейската комисия, свикани в Копенхаген на 29 и 30 ноември 2002 г., относно засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение, http://ec.europa.eu/education/pdf/doc125_en.pdf.

[19]             http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc/informal/validation2004_en.pdf.

[20]             http://www.cedefop.europa.eu/EN/about-cedefop/projects/validation-of-non-formal-and-informal-learning/index.aspx.

[21]             Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), 2009 г., http://www.cedefop.europa.eu/EN/Files/4054_en.pdf

[22]             ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

[23]             OВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.

[24]             ОВ С 155, 8.7.2009 г., стр. 11.

[25]             http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/consult/vnfil/report_en.pdf.

[26]             Гражданите на ЕС и всички граждани на трети държави, законно пребиваващи в Съюза.

[27]             В съответствие с определенията в приложение I.

[28]             OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22.

[29]             Създаден с Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот, OВ C 111, 6.5.2012 г., стр. 1.