9.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/81

1.1

Комитетът привлича вниманието върху факта, че тазгодишният ГОР се публикува в контекст на мрачни перспективи за икономиката и заетостта, но също така и в момент, в който се предприемат нови мерки и се поемат нови ангажименти, като Пакта за растеж и работни места или основната реформа на икономическото управление на ЕС. Комитетът призовава за бързо и балансирано изпълнение на Пакта за растеж и работни места и на мерките за прекъсване на връзката между банките и държавите, сред които създаването на банков съюз и новата програма на ЕЦБ – „Преки парични операции“ („Outright Monetary Transactions“), – тъй като те ще изиграят основна роля по пътя към възстановяване и възвръщане на доверието.

1.2

Макар че съществуват съмнения относно способността на ЕС да постигне целите на стратегията „Европа 2020“ в определения срок, ЕИСК изразява съжаление, че в ГОР за 2013 г. не се предоставя анализ на причините за липса на напредък по отношение на тяхното постигане.

1.3

Като има предвид тежкото състояние на икономиката, отрицателните последици за социалното сближаване, високото и увеличаващо се равнище на безработицата и нарастващата бедност, Комитетът предупреждава, че продължаването на настоящата политика на строги икономии и тежките последици от една дълбока и продължителна рецесия могат структурно да отслабят икономиката и да застрашат прехода ѝ към екологично устойчив модел. Много други международни участници в политическия процес споделят подобни опасения за състоянието на Европа и въздействието на строгите мерки върху икономическия растеж.

1.4

По отношение на идеята за „бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа“ Комитетът вече е отправял призив (1) за консолидиране на публичните финанси за възможно най-гъвкав период, с цел да не се нарушава динамиката на растежа и да се постигне „интелигентен“ баланс между приходите и разходите и търсенето и предлагането. Освен това Комитетът отново отправя предупреждение относно опасността от подкопаване на системите за обществени услуги и колективна солидарност, за да не се отслаби по този начин социалното осигуряване по отношение на големите рискове в обществото (безработица, болест, застаряване) и да се избегне увеличаване на спестяванията от съображения за предпазливост.

1.5

Що се отнася до понятието за „диференцирана“ консолидация и предложението държавите членки, които са изправени пред финансови сътресения, да предприемат дори „ускорен темп на бюджетна корекция“, докато на други държави членки бъде позволено да използват автоматичните си стабилизатори, Комитетът изразява съмнения относно това дали подобно съчетание на политиките ще проработи. Това все още би могло да окаже значително негативно въздействие върху еврозоната като цяло и по-конкретно в тези държави членки, които вече се намират в дълбока рецесия, предизвикана от строгите финансови ограничения. В същото време е ясно, че при излизането от тази криза някои икономики трябва да положат значително по-големи усилия за възстановяване на стабилността и растежа, отколкото други.

1.6

Комитетът изразява загриженост относно небалансираните икономически политики и голямата тежест, която се придава на бюджетната дисциплина. Комитетът счита, че бюджетната консолидация, целяща коригиране на тежките бюджетни дисбаланси, изисква по-дългосрочна времева рамка и призовава нейната времева рамка да бъде балансирана със значително укрепен и осезаем Пакт за растеж и работни места.

1.7

В ГОР за 2013 г. изглежда се прави опит бюджетната консолидация да се обоснове с необходимостта от доверие, по-конкретно, доверието на финансовите пазари. Въпреки че признава значението на достъпа до кредитиране и на възстановяването на реда в сектора на финансовите пазари, ЕИСК би искал да обърне внимание на факта, че доверието на предприятията и домакинствата е не по-малко важно и че не може да съществува климат на доверие, ако предприятията се безпокоят за търсенето на техните продукти и услуги, а хората се тревожат за своята работа, заплащане и социално осигуряване. Доверието на финансовите пазари и доверието на потребителите и производителите трябва да вървят ръка за ръка.

1.8

Комитетът призовава за решителни действия за възстановяване на растежа, заетостта и конкурентоспособността на европейската икономика и приканва настоящото председателство да провежда решителна програма за растеж. Необходими са амбициозни мерки за растеж и заетост и инвестиционна политика, насочена както към възстановяване в краткосрочен план, така и към структурно трансформиране на европейската икономика, за да се отговори на огромните предизвикателства, свързани с устойчивостта, създаването на повече и по-добри работни места, възходящата социална конвергенция и конкурентоспособността, основана на иновациите.

1.9

Съгласуването на политиките за възстановяване на икономиката и политиките, затягащи бюджетната дисциплина, е от първостепенно значение (2).

Новият политически подход за бъдещето на Европа трябва да се основава на няколко принципа. Вместо държавите членки да се състезават една срещу друга, е необходимо да се прилага силно интегриран европейски наднационален и многогодишен подход. Пазарните сили, по-специално финансовите пазари, трябва да бъдат контролирани и направлявани съгласно определени по демократичен път политически приоритети. Финансите трябва да бъдат стабилни, но също така справедливи и разпределяни по справедлив начин. По-силните региони трябва да подкрепят по-слабите, като им помагат да наваксат изоставането по отношение на една по-продуктива, иновационна и силна икономика. За сметка на това, държавите членки, които са в състояние да генерират допълнителни данъчни приходи, трябва да използват това за намаляване на равнището на задлъжнялост.

1.10

Комитетът приветства Пакта за растеж и работни места и приканва Комисията и Европейския съвет да го приложат бързо и да го доразвият, като го превърнат в мащабна европейска инвестиционна програма. Затова ЕИСК отново отправя призивите си за увеличаване на бюджета в съответствие с амбициите на ЕС и предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, за бързо постигане на споразумение относно следващата многогодишна финансова рамка и за предоставяне на важна роля на ЕИБ, която работи по проекти за постигане на високо равнище на заетост (напр. проекти за МСП, ключова инфраструктура, енергетика и климат).

1.11

ЕИСК посочва отново и значението на политиката на сближаване за постигането на сближаване в целия ЕС.

1.12

Във връзка с възстановяването на растежа Комитетът изтъква отново потенциала на единния пазар и необходимостта от иновации за конкурентоспособността на европейската икономика. Той подчертава важната роля на предприятията, по-конкретно МСП, предприемачеството и създаването на предприятия, социалните предприятия и кооперативните дружества в процеса на възстановяване.

1.13

Предвид връзката между финансовите, икономическите, социалните и екологичните аспекти на кризата, ЕИСК смята, че би трябвало да се отделя повече внимание на екологизирането на икономиката и на Европейския семестър и призовава за по-нататъшно включване на гражданското общество в тези области.

1.14

По отношение на заетостта и повишаването на уменията ЕИСК отново изтъква необходимостта от инвестиране в образованието, обучението и обучението през целия живот (включително професионалното обучение на работното място и комбинираната система на обучение), като се търсят решения на проблемите с недостига или несъответствието на уменията.

Комитетът отново отправя своя призив за улесняване на участието в пазара на труда, подобряване на публичните служби по заетостта, засилване на активните мерки на пазара на труда и оказване на подкрепа на предприемачеството и самостоятелната заетост. Трябва да се положат всички усилия за мобилизиране на инвестиции, които ще спомогнат за увеличаване на равнището на заетост.

ЕИСК се позовава на наскоро приети свои становища по тези въпроси, а в момента в процес на изготвяне са конкретни становища относно „Пакет за младежка заетост“ (3) и бъдещите „Насоки за политиките за заетостта на държавите членки“ (4).

Комитетът отбелязва, че в ГОР за 2013 г. се насърчава гъвкавостта на пазара на труда без изобщо да се разглежда или без да се отделя голямо внимание на измерението на сигурността. Той припомня свои предходни становища, в които се посочва необходимостта от постигане на баланс между гъвкавостта и сигурността и изтъква, че по отношение на съчетанието от гъвкавост и сигурност съществува необходимост от „интензивен и жизнен социален диалог, в който социалните партньори вземат активно участие и имат възможност да преговарят, да оказват влияние и да поемат отговорност“ (5).

По отношение на заплатите Комитетът е обезпокоен, че структурните реформи могат да доведат до конкуренция за понижаването им между държавите членки. Той изтъква отново, че реформи, свързани с определянето на заплатите, изискват договаряне на национално равнище между социалните партньори и отправя искане към Комисията да изясни своето виждане относно заплатите, инфлацията и продуктивността.

1.15

Според Комитета следва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за справедливото третиране и социалната справедливост. Разходите и ползите от реформите трябва да бъдат поделени справедливо между всички (работници, домакинства, предприятия).

1.16

Комитетът призовава да се положат допълнителни усилия, за да се гарантира ефективността на системите за социална закрила за противодействие на последиците от кризата, да се насърчи социалното приобщаване и да се приложи „стратегия за активно приобщаване“ с цел постигане на приобщаващ пазар на труда и търсене на решения на проблема с бедността.

1.17

Накрая ЕИСК отново подчертава необходимостта от подобряване на демократичната отчетност и легитимност на различните процеси на Европейския семестър и на координацията на националните икономически политики. Социалният и граждански диалог е от първостепенно значение за правилното формулиране и прилагане на политиките и реформите. Следователно е необходимо тясно сътрудничество и съгласуване със социалните партньори. Комитетът призовава за засилване на ролята на социалните партньори и организираното гражданско общество на равнище ЕС и по-специално на национално равнище. По-голямото участие на социалните партньори следва да доведе до по-голяма степен на изпълнение.

2.1

Съобщението на Комисията относно Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2013 г., с което се открива Европейският семестър, определя какви трябва да бъдат цялостните бюджетни, икономически и социални приоритети за 2013 г. според виждането на Комисията. Процесът на Европейския семестър има за цел да подобри координирането на икономическите и социалните политики в Европа, така че да могат да бъдат ефективно постигнати основните цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

2.2

Годишният обзор на растежа следва да бъде в основата на националните икономически решения и решенията относно бюджета, които държавите членки ще включат в програмите за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи.

2.3

Предвид необходимостта да се подкрепя процесът на възстановяване и да се възвърне доверието, Комисията прецени, че петте приоритета, определени през 2012 г., остават валидни и за 2013 г.: продължаване на диференцирана бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа; възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката; стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността за днешния и утрешния ден; борба с безработицата и социалните последици от кризата; и модернизиране на публичната администрация.

2.4

В настоящото проектостановище се представят анализ, бележки и предложения във връзка с ГОР за 2013 г.:

3.1

ГОР за тази година беше публикуван в сложен контекст и при мрачни прогнози за заетостта и растежа. Комитетът споделя изразените в ГОР опасения, че проточилата се криза не е позволила на държавите членки да постигнат напредък в изпълнение на целите им във връзка със заетостта, научноизследователската и развойна дейност, климата и енергетиката, образованието и борбата срещу бедността, и способността на ЕС да постигне тези цели поражда нарастващ скептицизъм.

Комитетът отбелязва също така, че ГОР за 2013 г. беше изготвен в условията на безпрецедентни промени. От една страна Европейският съвет през юни 2012 г. прие Пакт за растеж и работни места (6). От друга страна, структурата на управлението на Съюза претърпя основни промени (по-специално засилено взаимно наблюдение на бюджетните политики) поради неспособността на съществуващата структура да се справи с икономическата криза и да предотврати нейното разпространение, което е заплаха за самото съществуване на еврото и Европейския съюз и стана причина за удължаване на рецесията, пораждайки високо равнище на безработица. Комитетът призовава тези мерки да бъдат приложени бързо и по балансиран начин, тъй като те ще бъдат основен елемент по пътя към възстановяване и възвръщане на доверието на инвеститорите, предприятията и потребителите.

3.2

ЕИСК отбелязва два наскоро публикувани важни документа: „Към един истински икономически и паричен съюз“ (7) и „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“ (8), във връзка с който в момента Комитетът подготвя становище.

Комитетът приветства потвърждаването на наложителната необходимост от прекъсване на връзката между банките и държавите, както и първите предприети стъпки за изграждане на Банков съюз (9). Беше поет ангажимент да се направи „необходимото“ за осигуряване на финансова стабилност, а ЕЦБ се ангажира да предприеме значителни действия за успокояване на изпадналите в затруднение европейски пазари на държавни облигации.

Създаването на Банков съюз ще допринесе за осигуряване на равен достъп до кредитиране за домакинствата и предприятията във всички краища на ЕС и ще позволи на единния пазар да възстанови конкурентоспособността си, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“.

4.1.1

Комитетът отбелязва със съжаление, че освен беглото позоваване на доклад на Евростат в бележка под линия (10), стратегията „Европа 2020“ остава в голяма степен пренебрегната в ГОР на Комисията. В съобщението просто се посочва, че „като цяло Европа изостава от своите цели“. Въпреки това в ГОР липсва адекватен анализ на точните причини за липсата на напредък за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и в него дори не се повдига въпросът дали взетите политически решения са в основата на отдалечаването на ЕС от стратегията „Европа 2020“. Комитетът призовава за радикален преглед на процеса на стратегията „Европа 2020“ и за преразпределение на структурните фондове, с цел изпълнение на тези цели, като се потърси нов баланс между конкурентоспособността и политиките на бюджетни ограничения от една страна и растежа, заетостта и социалните политики от друга.

4.1.2

Комитетът изразява загриженост във връзка с тенденцията за трайно понижаване на равнището на заетост на населението във възрастовата група между 20 и 64 години. Това равнище е спаднало от 70,3 % през 2008 г. до 68,6 % през 2011 г., докато според целта на стратегията „Европа 2020“ процентът на заетите на възраст между 20 и 64 години следва да е 75 %. В абсолютно изражение през този период Европа е изгубила 5 милиона работни места (11). Последиците се проявяват в увеличаващото се равнище на безработица, което понастоящем достига 10,7 % в рамките на ЕС-27 и дори 11,8 % в еврозоната (12).

Кризата доведе до висока безработица и в съчетание със съкращенията на публичните социални разходи в името на бюджетните ограничения стана причина между 2009 г. и 2011 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване – 113,8 милиона, да се увеличи с още 5,9 милиона души (24,2 % от населението) (13).

Трудно е да се предположи по какъв начин могат да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, и как 20 милиона души могат да бъдат избавени от бедността, ако тези тенденции продължат.

4.1.3

За разлика от други големи икономики по света, през 2012 г. европейската икономика отново изпадна в рецесия, а икономическите прогнози предвиждат изключително слаб растеж през 2013 г. и несигурно, но също толкова незначително възстановяване през 2014 г. Това означава, че ако ориентацията на бюджетната политика остане непроменена и не се приложат допълнителни политики за насърчаване на растежа и заетостта, безработицата и социалната ситуация ще се влошат още повече.

4.1.4

Комитетът отбелязва, че много други международни участници в политическия процес споделят подобни опасения относно състоянието на Европа. МОТ предупреждава, че еврозоната може да загуби още 4,5 милиона работни места, ако не се предприеме съгласувано отклонение от стратегията за бюджетна дисциплина (14). В доклада на Организацията на обединените нации „Световната икономическа ситуация и перспективите за 2013 г.“ (15) се отправя предупреждение, че рецесията от 2012 г. ще продължи и силно ще се задълбочи през 2015 г. (16), ако Гърция, Италия, Португалия и Испания предприемат още по-драстични бюджетни съкращения през 2013 г. Заедно с „фискалната пропаст“ на САЩ и „твърдото приземяване“ на Китай, европейската стратегия на строги икономии се разглежда като риск за глобалната икономическа активност. Дори МВФ в своя доклад „Световни икономически перспективи“ (17) изразява дълбоки съмнения и признава, че въздействието на строгите икономии върху икономическия растеж сериозно се подценява и поставя под въпрос мащаба на използваните бюджетни мултипликатори.

4.1.5

Комитетът отправя предупреждение към политиците в Европа, че една продължителна рецесия може да доведе до структурно отслабване на икономиката, както и да възпрепятства прехода към друг екологичен и енергиен модел.

Дългосрочната безработица може да доведе до загуба на умения, разочарование, дискриминация при нови назначения и излизане от пазара на труда, оказвайки по този начин дълготрайно неблагоприятно структурно въздействие върху производителността и потенциала за растеж.

Липсата на публични и частни инвестиции (предприятия със слаби перспективи за търсене на техните продукти и услуги) може да повлияе върху потенциала на икономиката за растеж, тъй като навлизането на техническия прогрес и иновациите не е на необходимото равнище. Следователно, за да се противодейства на това, трябва спешно да се преразгледа разработването на макроикономическите политики и да се насърчат мерките за осъществяване на реформи, като например активни политики по отношение на пазара на труда, стимули за инвестиции и политики за социално приобщаване.

4.1.6

Докато в ГОР за 2013 г. действително се признава, че бюджетната консолидация може да окаже отрицателно въздействие върху икономиката в краткосрочен план, в него веднага се изтъкват други два аргумента, които свеждат подобно въздействие до минимум. Комитетът би искал да разгледа и двата аргумента.

Макар и да е ясно, че при излизането от тази криза някои икономики трябва да положат значително по-големи усилия за възстановяване на стабилността и растежа, отколкото други, Комитетът се съмнява, че този тип съчетание на политики ще проработи. Комбинацията от строга рестриктивна бюджетна политика в много държави членки и неутрална бюджетна политика в няколко държави членки все пак ще има ясно изразено отрицателно въздействие в еврозоната като цяло и по-конкретно върху онези държави членки, които вече се намират в дълбока рецесия, предизвикана от строгите бюджетни ограничения.

4.1.7

В обобщение, Комитетът е обезпокоен относно небалансираните икономически политики. На бюджетната дисциплина се придава прекомерна тежест, а бюджетната консолидация, целяща коригиране на тежките финансови дисбаланси, изисква по-дълъг период от време. Последните данни в доклада на МВФ „Фискален наблюдател“ (19) са потвърждение за това. За кратък период от време (2011 – 2013 г.) икономиката на еврозоната отбеляза 3 % намаление на БВП (20) в резултат на съкращаването на разходите и увеличаването на данъците, което доведе до нова рецесия. Тази цифра е три пъти по-голяма от темпа на консолидация, който беше заложен от европейските политици в реформирания Пакт за стабилност (в който се споменава намаляване на структурния дефицит с поне 0,5 % от БВП на година).

За да се избегне ситуация, в която същите причини ще доведат до същите последици, Комитетът призовава времевата рамка на бюджетната консолидация да бъде балансирана със значително укрепен и осезаем Пакт за растеж и работни места.

4.1.8

ГОР за 2013 г. се основава на идеята, че от първостепенно значение са възстановяването и поддържането на доверието, по-специално доверието на финансовите пазари, тъй като тези пазари имат способността да оказват натиск върху предоставянето на финансиране в държавите членки. Въз основа именно на тази идея ГОР за 2013 г. продължава да следва курс на политика на бюджетна дисциплина.

4.1.9

Комитетът признава, че финансовите пазари изпълняват основна роля в кризата и че оздравявянето на този сектор е от решаващо значение за възстановяването. Достъпът до кредити наистина е живителната сила на всяка икономика, тъй като без него предприятията не могат да инвестират или да търгуват, а потребителите не могат да купуват стоки или жилища.

Въпреки това Комитетът смята, че доверието на други икономически субекти (домакинствата и предприятията) е не по-малко важно. Дори подобреният достъп до кредитиране да позволи на предприятията да търгуват и да растат, по-ниските лихвени проценти и изобилието от кредити нямат същия ефект, ако хората се притесняват за работата си, за заплатата си и/или за своята социална сигурност, и ако предприятията имат сериозни съмнения по отношение на перспективите за търсене на техните продукти и услуги.

Комитетът желае да подчертае факта, че не е задължително доверието на финансовите пазари и доверието на потребителите и производителите да са в противоречие. Когато повече предприятия, особено МСП, са в състояние отново да търгуват нормално благодарение на възстановяването на достъпа до финансиране, доверието на потребителите постепенно ще се възвърне.

Освен това, ако пазарите са загрижени относно високите равнища на държавния дълг, те изпитват още по-големи опасения, когато икономиката е изправена пред опасност от колапс.

Комитетът отново изтъква една ключова идея, изложена в неговото становище относно ГОР за 2012 г.: „кризата с държавния дълг не може да бъде преодоляна без достатъчен темп на растеж“ (21). Нисък приоритет за растежа би означавал висок риск от довеждане на икономиката до рецесия, което от своя страна непосредствено отслабва устойчивостта на дълга.

4.2.1

Комитетът призовава за решителни действия за възстановяване на растежа, заетостта и конкурентоспособността на европейската икономика и приканва настоящото председателство да провежда решителна програма за растеж. Европейският съвет в твърде много случаи е подкрепял минималистични действия за излизане от кризата и се е активизирал, само когато пазарният натиск се е превръщал в заплаха за проекта за еврото. Необходима е повече реална последователност в осъществяването на стабилно и балансирано икономическо управление, заедно с реформи, които ще насърчат структурната конкурентоспособност в рамките на Съюза и ще изведат изпълнението на стратегията „Европа 2020“ на челно място в процеса на Европейския семестър. Всички бюджетни корективни действия ще доведат до свиване, но ако то се постигне чрез запазване на разходите, които стимулират потенциала за растеж (образование, обучение за безработните, научноизследователска и развойна дейност, подпомагане за МСП) и ако бъде придружено от постигане на осезаем напредък за премахване на фрагментацията на финансовия сектор, средносрочните и дългосрочните перспективи за растеж и заетост биха могли да се запазят.

4.2.2

Комитетът приветства Пакта за растеж и работни места, който представлява важна първа стъпка към признаване на факта, че растежът е от основно значение за преодоляване на кризата, и приканва Комисията и Европейския съвет да го приложат бързо и да го доразвият, като го превърнат в мащабна и осезаема европейска програма за инвестиции.

4.2.3

Трябва да се даде приоритет на т.нар. „разходи, насърчаващи растежа“, като например образованието, уменията и иновациите – които са от ключово значение за конкурентоспособността на европейската икономика, постигането на по-голяма екологосъобразност на икономиката – което трябва да се превърне в двигател на следващата индустриална революция и изграждането на обширни мрежи, напр. за високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки. От първостепенно значение е да се разгърне потенциалът на секторите, които могат да създадат голям брой работни места: здравеопазването, екологосъобразната икономика, „сребърната“ икономика, строителството, бизнес услугите, туризма и т.н.

4.2.4

Единният пазар все още има потенциала да осигурява преки осезаеми ползи за предприятията, потребителите и гражданите, но е необходим допълнителен напредък, напр. в областта на услугите, мобилността, електронната търговия, Програмата в областта на цифровите технологии, електронните обществени поръчки, микропредприятията и семейните предприятия, мерките за подпомагане на създаването на нови предприятия, наред с мерките за защита на потребителите, и социалното измерение на единния пазар. Необходими са по-голяма прозрачност, както и по-голяма осведоменост, участие и ангажираност от страна на гражданското общество (22).

4.2.5

Комитетът изтъква важната роля на предприятията, по-конкретно МСП, предприемачеството и създаването на предприятия в процеса на възстановяване и за насърчаване на икономическия растеж, иновациите, придобиването на умения и създаването на нови работни места. Използването на потенциала на МСП включва редица мерки, като например улесняване на тяхната интернационализация, премахване на административната тежест, намаляване на първоначалните разходи, както и улесняване на достъпа им до кредитиране, капиталови пазари, платформи за облигации, насочени към МСП, структурни фондове, гаранции по заеми.

4.2.6

Комитетът подчертава също така, че социалните предприятия са основен елемент от европейския социален модел и единния пазар. Те заслужават сериозно признание и насърчаване, особено в настоящите тежки икономически условия, и техните особености трябва да бъдат отчитани при формулиране на европейските политики.

4.2.7

Трябва да бъде спомената и ролята на кооперативите, тъй като те допринасят за социалното и териториалното сближаване, разработват нови предприемачески инициативи и са по-стабилни и устойчиви от други видове предприятия, като защитават работните места дори във времена на криза (23).

4.2.8

Комитетът приветства факта, че ГОР за 2013 г. подчертава колко е важно да се отбележи напредък по отношение на устойчивото развитие, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ във връзка с изменението на климата и енергетиката (24). Насърчаването на екологосъобразна икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски нива на въглеродни емисии е от съществено значение за запазването на икономическата конкурентоспособност и стимулирането на заетостта. Необходими са също така широкомащабно реновиране на сградите с оглед на енергийната ефективност, както и инвестиции в щадящи околната среда транспортни услуги, управление на отпадъците и водите. Това трябва да бъде придружено от подобряване на енергопреносните мрежи, за да се улесни преносът на големи обеми електроенергия и нейният обмен в цяла Европа. За да се повиши още повече европейската конкурентоспособност, трябва да се добавят и инвестиции във високоефективни трансевропейски транспортни мрежи и да се разшири инфраструктурата за широколентовите мрежи.

4.2.9

Индустриалната политика, ефективното използване на природните ресурси и иновациите трябва да работят съвместно, за да се създаде устойчив растеж.

4.2.10

Необходими са съществени инвестиции, за да се насърчи структурната промяна и икономиката на ЕС да поеме в посока към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Комитетът отбелязва споразумението, постигнато от държавните и правителствените ръководители по отношение на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и подчертава отново колко е важно да се разполага с МФР, която да позволява постигане на целите на стратегията „Европа 2020.

ЕИСК се позовава на наскоро приетите от него становища относно бюджета на ЕС (25), в които последователно защитава позицията, че за да се справи с текущите предизвикателства, ЕС се нуждае от укрепване на бюджета. Бюджетът на ЕС не бива да се разглежда като „тежест“, а като интелигентно средство за постигане на икономии от мащаба, намаляване на разходите и засилване на конкурентоспособността, инвестициите и растежа.

Освен това могат да бъдат мобилизирани още средства от допълнителни източници на финансиране. ЕИСК подкрепя дейността на ЕИБ, която предоставя дългосрочно финансиране за инвестиции в реалната икономика и привлича допълнително частно финансиране. Комитетът приветства поставянето на акцент върху проектите с най-голямо въздействие върху устойчивия растеж и потенциала за заетост (като проекти за МСП, икономиката, основана на знанието, човешкия капитал, енергийната ефективност и изменението на климата) и отправя настойчив призив увеличените средства, отпуснати на ЕИБ, бързо да бъдат насочени към сектора на МСП. Комитетът също така приветства използването на гаранции от страна на ЕИБ за частните инвестиции в реновирането на сгради с цел повишаване на енергийната им ефективност.

ЕИСК подкрепя и въвеждането на облигации за проекти за стимулиране на финансирането на ключови инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ. Това представлява важна първа стъпка към създаването на така необходимата инвестиционна програма на ЕС за идните години.

4.2.11

ЕИСК привлича вниманието към значението на политиката на сближаване за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в рамките на ЕС съгласно стратегията „Европа 2020“. ЕИСК отново отправя своите призиви за създаването на единна обща политика на сближаване с активното участие на гражданското общество, насочена в по-голяма степен върху реалните устойчиви резултати и способна да оказва подкрепа на по-слабо развитите държави членки на ЕС и на онези от тях, които са най-силно засегнати от кризата (26).

4.2.12

Комитетът приветства факта, че в ГОР се придава голямо значение на модернизирането на публичната администрация. Според Комитета, наред с другото, това предполага използване на обществените поръчки с цел да се даде тласък на иновациите, да се води борба с корупцията, да се повиши ефективността на събирането на данъците, да се осигурят съответните финансови ресурси и да се увеличи капацитетът за усвояване на структурните фондове.

4.2.13

В ГОР за 2013 г. се признава, че „след няколко години на слаб растеж кризата има тежки социални последици“ и че „безработицата значително нарасна, а лишенията и бедността се увеличават“. Определени групи са засегнати в по-голяма степен: младите хора, хората с ниска квалификация, дълготрайно безработните, самотните родители и лицата с мигрантски произход (27).

Трябва да се положат всички необходими усилия, за да се мобилизират както публичните, така и частните инвестиции с цел насърчаване на заетостта. ЕИСК многократно призова за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП (28). ЕСИК призова също така за „пакт за социални инвестиции“, за да се преодолее устойчиво кризата и да се инвестира в бъдещето (29).

Комитетът отново отправя своя призив за увеличаване на участието в пазара на труда, повишаване на уменията, улесняване на мобилността, подобряване на публичните служби по заетостта, засилване на активните мерки на пазара на труда и оказване на подкрепа на предприемачеството и самостоятелната заетост. За определени региони и сектори Комитетът изразява съгласие с описанието на Комисията на пропастта между високите проценти на безработицата, от една страна, и фактите, свидетелстващи за недостиг и несъответствие на умения, от друга.

Освен това той предлага мерки за насърчаване на социалния диалог относно разпределянето на работното време на подходящото равнище.

Комитетът приветства наскоро публикувания от Комисията „Пакет за младежка заетост“ (30). Направените в него предложения, сред които и прилагането на „Гаранцията за младежта“, следва да бъдат своевременни, обвързващи и подкрепени с подходящи средства. На всички държави членки следва да бъде предоставена възможност да приемат тези предложения.

4.2.14

Комитетът отново призовава за инвестиране в образованието, обучението и обучението през целия живот (включително професионално обучение на работното място и комбинирана система на обучение), като се търсят решения на проблемите с недостига или несъответствието на уменията (31).

4.2.15

Европейският социален фонд, заедно с Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, трябва да се съсредоточат върху закрилата на групите хора в неравностойно положение от последиците на кризата (32), и следва да се създаде специален фонд за младежка солидарност (33).

4.2.16

Комитетът отбелязва, че в ГОР за 2013 г. се насърчава гъвкавостта на пазара на труда без изобщо да се разглежда или без да се отделя голямо внимание на измерението на сигурността.

Комитетът приема, че избягването на сегрегацията на пазара на труда чрез намаляване на несъответствията между различните видове трудови договори по отношение на защитата на заетостта би могло да допринесе за по-високо равнище на заетост. Комитетът обаче припомня свое предходно становище (34), в което е представена идеята за необходимостта от постигане на баланс между гъвкавостта и сигурността. „Концепцията за гъвкава сигурност не е синоним на едностранно и неправомерно ограничаване на правата на работниците“. Комитетът неколкократно е подчертавал необходимостта от „интензивен и жизнен социален диалог, в който социалните партньори вземат активно участие и имат възможност да преговарят, да оказват влияние и да поемат отговорност за определянето, за компонентите и за оценяването на резултатите на гъвкавостта и сигурността“ (35). Освен това ЕИСК припомня, че за да се противодейства на сегментирането на пазарите на труда, трябва да се гарантира „подходяща сигурност на трудещите се, независимо от типа трудов договор“ (36).

Комитетът подчертава, че гъвкавостта не може да коригира грешки, допуснати при търсенето в макроикономически план, и може да влоши нещата, ако стабилните и качествени работни места се заменят с несигурни трудови правоотношения; освен това премахването на „амортисьорите“ (защита на работните места, обезщетения при безработица) може да направи икономиката много по-уязвима спрямо отрицателните икономически сътресения.

4.2.17

Комитетът припомня, че реформите, свързани с определянето на заплатите, изискват договаряне между социалните партньори на национално равнище. Необходимо е те да постигнат баланс между достатъчното увеличаване на търсенето, стабилността на цените, следенето за високи/или повишаващи се неравенства и запазването на ценовата конкурентоспособност. Комитетът се опасява, че структурните реформи в областта на заплатите могат да доведат до конкуренция между държавите членки за понижаването им, а оттам и до подкопаване на вътрешното търсене в европейски мащаб, като с това допринесат за още по-изразено надценяване на единната валута чрез увеличаване на външния излишък на еврозоната. МОТ (37) потвърждава тази тенденция и предупреждава за широкия спектър от икономически и социални последици.

Подходът на ГОР по отношение на минималните заплати, който гласи, че „минималната работна заплата трябва да намира правилния баланс между създаването на работни места и адекватните доходи“, отразява основната идея за отрицателна взаимозависимост между създаването на работни места и различни фактори като качеството на работните места и готовността за приемане на предложение за работа. Комитетът си задава въпроса дали доказателствата за съществуването на такава взаимозависимост действително са неоспорими, предвид на това, че в изследванията на МОТ във връзка с опита с минималната работна заплата в Европейския съюз не се посочват факти, доказващи твърдението, че минималните заплати унищожават работни места (38). Комитетът припомня принципа, че „работата трябва да е рентабилна“, който макар и установен преди кризата, трябва да продължи да се прилага.

Комитетът настоятелно призовава Комисията да изясни своето виждане за заплатите, инфлацията и производителността. Макар в съобщението на Комисията относно Пакета за заетостта (39) да се уточнява, че реалните заплати следва да бъдат приведени в съответствие с развитието на производителността, в ГОР за 2013 г. не се определя дали се изисква привеждане на номиналната или реалната заплата в съответствие с производителността. Разликата в тези два подхода е от решаващо значение, тъй като в последния случай съществува възможност номиналните заплати да отчитат само производителността, но не и инфлацията. Такова „правило“ ще донесе със себе си риск от нулева инфлация, което води до дефлация в случай на отрицателни икономически сътресения.

4.2.18

Като цяло Комитетът счита, че трябва да се обърне по-голямо внимание на въпроса за справедливото третиране и социалната справедливост. За да се изгради доверие и да се гарантира ефективното прилагане на политиките, разходите и ползите от икономическата политика и структурните реформи трябва да се разпределят справедливо между всички (работниците, домакинствата, предприятията). Комитетът признава значението, което се придава в ГОР на прозрачността и справедливостта по отношение на въздействието върху обществото и призовава Комисията да следи дали политиките на националните правителства вземат това предвид в своите програми за реформи.

4.2.19

Комитетът подкрепя отправения в ГОР призив да се положат допълнителни усилия, за да се осигури ефективността на системите за социална закрила за противодействие на последиците от кризата, да се насърчи социалното приобщаване, да се приложи „стратегия за активно приобщаване“ с цел постигане на приобщаващ пазар на труда и да се води борба срещу бедността.

4.2.20

ЕИСК счита, че измерението, свързано с равенството между половете, което не беше разгледано в нито една от седемте водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“, сега трябва да бъде включено в процеса на Европейския семестър (напр. в националните програми за реформа), тъй като то е от решаващо значение за постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ (40).

4.3.1

Комитетът отново изтъква необходимостта от подобряване на демократичната отчетност и прозрачност на различните процеси на Европейския семестър и координацията на националните икономически политики. В настоящия контекст на загуба на доверие в способността на европейските институции за постигане на резултати, от изключително голямо значение е да се даде по-голяма роля на институциите, представляващи гражданите, на социалните партньори и гражданското общество, с цел да се повишат легитимността и ангажираността. Вертикалният и хоризонталният диалог са решаващи (41) и разпоредбите относно демокрацията на участието в член 11 от ДФЕС трябва бързо да бъдат приложени (42).

Според Комитета в ГОР не е застъпена в достатъчна степен ролята на социалния диалог. Структурните реформи, в случай че са необходими, следва да се предприемат в тясно сътрудничество и диалог със социалните партньори, а не само след консултации с тях. Диалогът със социалните партньори и организираното гражданско общество, като например организациите на потребителите, е от първостепенно значение за правилното оформяне и прилагане на политиките и реформите. Той може да подобри надеждността и социалната приемливост на реформите, тъй като постигането на консенсус и доверието могат да допринесат за ангажираност от страна на заинтересованите страни и за успех на реформите. Социалните партньори и организациите на гражданското общество могат да правят оценки на въздействието на политиките и да отправят своевременни предупреждения, когато това е необходимо. В много области именно социалните организации и по-конкретно социалните партньори са тези, които трябва да осъществяват на практика политическите предложения (43).

Комитетът призовава за засилване на ролята на социалните партньори и организираното гражданско общество, както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Те следва да бъдат ефективно и своевременно привлечени за участие, в рамките на Европейския семестър, в изготвянето на годишните обзори на растежа, насоките за заетостта, общите насоки за икономическите политики (които заедно съставляват интегрираните насоки на стратегията „Европа 2020“) и специфичните за всяка държава препоръки. На национално равнище социалните партньори и организираното гражданско общество следва да бъдат привлечени за участие в по-голяма степен в разработването на националните програми за реформи. ЕИСК ще продължи да работи в тясно сътрудничество със своите мрежи от национални ИСС и сродни организации, за да предостави на европейските политици информация относно степента на ангажираност на въпросните участници на национално равнище. По-голямото участие на социалните партньори следва да доведе до по-голяма степен на изпълнение.