9.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/33

1.1

Комитетът приветства приноса на концепцията за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за подобряване на състоянието на околната среда в държавите членки и ЕС като цяло.

1.2

Ефикасността на процеса на вземане на правилни решения относно въздействието на даден проект върху околната среда зависи до голяма степен от качеството и независимостта на документацията за ОВОС и използваната в нея информация. При оценката на това качество трябва да се прилага принципът на пропорционалност и да се изисква качество и от органите, издаващи разрешения след конструктивен диалог с гражданското общество.

1.3

Според Комитета е от съществено значение да се отбележи, че свързаните с това разходи, както по отношение на финансовите средства, така и най-вече по отношение на времето, биха могли да представляват пречка за проектите на малките и средните предприятия (МСП), по-специално когато не се зачита принципът на пропорционалност във връзка с изискването за алтернативи.

1.4

Директивата за ОВОС следва да бъде прилагана гъвкаво и пропорционално, така че при проектите, при които известното или предварително установеното въздействие върху околната среда е незначително, процедурите за получаване на разрешително във връзка с околната среда и разрешително за планиране да могат да се съчетават. ЕИСК приветства и подкрепя предприетите от Комисията стъпки за повишаване на правната сигурност на участниците в процеса на ОВОС.

1.5

ЕИСК приветства с голямо задоволство предложението за определяне на конкретни срокове за основните етапи, изисквани от директивата (обществена консултация, решение за скрининг, окончателно решение относно ОВОС) и за въвеждане на механизъм, с който да се гарантира хармонизиране и координиране на процесите на ОВОС в целия ЕС.

1.6

Според Комитета в решения във връзка с ОВОС следва да се въвежда наблюдение, само когато това е оправдано и само доколкото е безусловно необходимо.

1.7

Във връзка с предложението за включване на разпоредба за „адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства“ ЕИСК възприема позицията, че подобно разширяване на приложното поле на директивата трябва да се отнася изключително до оценка на всички проекти с очаквано въздействие по отношение на аспектите, свързани с опазване на околната среда, като принципът на пропорционалност следва да играе важна роля, а различните етапи на подготовка и изпълнение на проекта да са ясно разграничени.

1.8

ЕИСК подкрепя правото на гражданите на достъп до информация и участие в процеса на ОВОС. Същевременно обаче той призовава за това процедурните правила за оценката на въздействието на проектите върху околната среда да бъдат изготвени така, че да се избегнат злоупотреби с разпоредбите на Директивата за ОВОС с цел корупция и необосновано удължаване на сроковете. ЕИСК би желал жалбите да бъдат разследвани в разумен срок в интерес на всички заинтересовани страни.

2.1

Директива 2011/92/ЕС, която хармонизира принципите за оценка на въздействието на проекти върху околната среда посредством въвеждане на минимални изисквания, допринася за висока степен на опазване на околната среда и човешкото здраве.

2.2

Необходимо е Директива 2011/92/ЕС да бъде изменена, за да се повиши качеството на процедурата за екологична оценка, да се рационализират различните ѝ стъпки и да се засилят съгласуваността и синергиите с други законодателства и политики на Съюза, както и със стратегии и политики, разработвани от държавите членки в области от национална компетентност.

2.3

Мерките за избягване, намаляване и по възможност неутрализиране на значителни отрицателни последици върху околната среда следва да допринасят за избягване на влошаване на качеството на околната среда и всякаква нетна загуба на биологично разнообразие, в съответствие с ангажиментите на Съюза във връзка с Конвенцията и целите и действията на Стратегията на Съюза за биологичното разнообразие до 2020 г.

2.4

Изменението на климата ще продължи да нанася щети на околната среда и да поставя под заплаха икономическото развитие. Затова устойчивостта на Съюза в екологично, социално и икономическо отношение би трябвало да бъде насърчена, с цел ефективно справяне с изменението на климата на цялата територия на Съюза. Трябва да бъдат обмислени мерки за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него в редица области на законодателството на Съюза.

2.5

При прилагането на Директива 2011/92/ЕС е необходимо да се осигури конкурентна бизнес среда, по-специално за малките и средните предприятия, за да се генерира интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите, залегнали в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

2.6

Докладът за въздействието на проекта върху околната среда, който трябва да бъде предоставен от изпълнителя на проекта, следва да включва оценка на разумните алтернативи на предлагания проект, включително вероятното развитие на състоянието на околната среда, ако проектът не бъде изпълнен (базов сценарий), като средство за подобряване на качеството на процеса на оценка и за предоставяне на възможност в проекта да бъдат включени екологични съображения на ранен етап от разработването му.

2.7

С цел да се осигури прозрачност и отчетност, от компетентния орган следва да се изисква да обосновава решението си, когато издава разрешение за осъществяване на даден проект, като посочва, че резултатите от проведените консултации и събраната релевантна информация са били взети предвид.

2.8

Следва да се въведат срокове за различните етапи на оценката на въздействието на проектите, с цел насърчаване на по-ефективен процес на вземане на решения и повишаване на правната сигурност, като същевременно се вземат предвид естеството, сложността, местоположението и мащаба на предлагания проект. Тези срокове в никакъв случай не следва да застрашават постигането на високи стандарти при опазването на околната среда, по-специално онези, произтичащи от други законодателни актове на Съюза в областта на околната среда, както и ефективното обществено участие и достъпа до правосъдие.

3.1

Комитетът приветства приноса на концепцията за ОВОС за подобряване на състоянието на околната среда в държавите членки и ЕС като цяло. Тази концепция е хоризонтален инструмент на политиката в областта на околната среда и на правната система на ЕС и на държавите членки и представлява практическия израз на регулаторната рамка на тази политика.

3.2

Предложението на Комисията за по-нататъшно усъвършенстване на системата на оценяване на въздействието на проекти върху околната среда се опира на широк опит, натрупан при използването на ОВОС в продължение на 27 години, от приемането на първата директива (1) досега. Беше осъществена и обществена консултация, резултатите от която спомогнаха за формулирането на предложените промени и за изменение на разпоредбите на кодифицираната директива относно ОВОС 2011/92/ЕС (2), с оглед на коригиране на недостатъците ѝ, отразяване на текущите промени и предизвикателства, засягащи околната среда и социално-икономическата сфера, и привеждането ѝ в съответствие с принципите на интелигентното регулиране.

3.3

Ефикасността на процеса на вземане на правилни решения относно въздействието на даден проект върху околната среда зависи до голяма степен от качеството на информацията, използвана в документацията във връзка с ОВОС и от качеството на процеса на ОВОС. Необходимо е да бъде изготвено обективно определение на понятието качество, а изискванията за качество да бъдат установени в съответствие с принципа на пропорционалност, т.е. да се посочи какви трябва да са качеството и степента на налична информация на съответния етап от процедурата за издаване на разрешително в рамките на градоустройственото планиране. Наред с качеството и независимостта на информацията, следва да се изисква и необходимата компетентност и постоянното ѝ повишаване от тези, които ръководят процедурата, особено в рамките на органите, издаващи разрешения. ЕИСК подчертава, че изглежда желателно да се определят условията, при които гражданите могат да искат контраекспертиза.

3.4

Въпреки че няма универсален подход, който да може да бъде приложен, тъй като изборът му зависи от конкретното взаимодействие между всеки предложен проект и неговата среда, като цяло е необходимо да бъдат засилени основните принципи, осигуряващи данни с по-високо качество за събиране на изходна информация, оценяване на потенциалното въздействие, алтернативите и качеството на данните. Гъвкавостта по отношение на пропорционалността на изискванията трябва да играе решаващата роля, за да бъдат ефективни процедурите по ОВОС. Този принцип е и основната предпоставка за повишаване на съгласуваността с други правни инструменти на ЕС и за рационализиране на управлението, с цел да се намали ненужната бюрокрация.

3.5

Подобряването на изпълнението трябва да бъде приоритет и да се управлява от обща европейска рамка. Тя обаче би трябвало да предоставя необходимата гъвкавост и да бъде адаптирана, по-конкретно, към специфичните местни и регионални нужди в областта на здравеопазването и опазването на околната среда. Същевременно, когато става въпрос за оценка на трансграничното въздействие на проекти, тази рамка трябва да бъде ясно определена и достатъчно разбираема, за да се предотврати намеса на нелегитимни интереси.

3.6

За извършването на оценки на местно, регионално и национално равнище е необходим достъп до качествени данни на стратегическо ниво, така че да се осигури контекст за оценките за конкретните проекти. Необходимо е държавната администрация да поеме отговорността за събирането на такива данни и за достъпността им по време на процеса на оценяване на всички сектори.

3.7

ЕИСК изразява задоволство, че Комисията е разгледала различни алтернативи за необходимите промени в Директивата за ОВОС на подготвителния етап и че предложението, направено вследствие на изчерпателни анализи, се основава на алтернатива, чиито икономически разходи и ползи за околната среда са пропорционални, съгласно оценката на въздействието. Все пак смятаме, че е важно да отбележим, че съответните разходи за МСП, както по отношение на финансовите средства, така и най-вече по отношение на времето, биха могли да представляват пречка, по-специално изискването за алтернативи, което може да има дори фатални последици за проекта.

3.8

Директивата за ОВОС следва да бъде прилагана гъвкаво и пропорционално, така че при проектите, при които известното или предварително установеното въздействие върху околната среда е незначително, процедурите за получаване на разрешително във връзка с околната среда и разрешително за планиране да могат да се съчетават, за да се избегне прекомерно и ненужно забавяне в цялата верига на процеса за получаване на одобрение. Тази препоръка е още по-наложителна в настоящия момент, когато тече процесът на одобрение на трансевропейските мрежи, които са от съществено значение за интегриране на пазарите на електроенергия и газ и за развиване на транспортната инфраструктура.

4.1

ЕИСК приветства безрезервно намерението на Комисията посредством предложеното преразглеждане на Директивата за ОВОС да подобри съгласуваността на законодателството на ЕС като, наред с другото, внесе по-голяма яснота в определенията на ключовите понятия там, където е необходимо. Но за всеки конкретен проект изпълнителят и компетентният орган следва, въз основа на принципа на пропорционалност, да преценяват и да постигат съгласие относно списък с подходящите за съответната ОВОС информация и критерии за подбор.

4.2

Приветстваме също така и предложението за определяне на конкретни срокове за основните етапи, изисквани от директивата (обществена консултация, решение за скрининг, окончателно решение относно ОВОС) и за въвеждане на механизъм – нещо като „ОВОС на едно гише“, с който да се гарантира координиране или съвместно извършване на ОВОС и екологичните оценки. Контрапродуктивно е обаче да се разреши на компетентния орган да удължи „основния“ тримесечен срок за извършване на задължителния скрининг с още три месеца. Много важно е процесът да бъде хармонизиран в целия ЕС, а срокът от най-много три месеца плюс още един месец е достатъчен, за да може компетентният орган да изготви своите констатации.

4.3

ЕИСК приветства предложението в извънредни ситуации държавите членки да могат да използват ОВОС, когато това е необходимо и оправдано. Комитетът приветства и стъпките, предприети от Комисията за подобряване на прозрачността и отчетността, както и изискването компетентният орган да дава съответната обосновка на решението си (било то положително или отрицателно) относно даден проект.

4.4

ЕИСК приветства и подкрепя стъпките, предприети от Комисията, за повишаване на правната сигурност за участниците в процеса на ОВОС. Но Комитетът е убеден, че ако искаме това да бъде постигнато, трябва да се приемат обвързващи срокове не само за всяка отделна стъпка в процеса на ОВОС, но и за завършването на целия процес и приемането на решение относно предложения проект. От жизненоважно значение е да се ограничат възможностите за злоупотреби в различните етапи на процеса на ОВОС, с които се забавя необосновано вземането на решения и се намалява правната сигурност за участниците в процеса.

4.5

ЕИСК препоръчва да се подхожда много внимателно при използването на алтернативи, въпрос, който беше обсъждан многократно по различни поводи. Очевидно „базовият сценарий“ има своята обосновка и логика, особено когато става въпрос за инвестиране в преустройство. Броят на алтернативите и подробностите, в които са разработени, следва да съответстват на мащаба и естеството на проекта и да бъдат съгласувани предварително с компетентния орган.

4.6

Конкретните аспекти, които изискват внимание във връзка с по-ефективното прилагане, са както следва:

4.7

Друг проблем е изискването за наблюдение. Според ЕИСК наблюдението следва да бъде включвано задължително в решението във връзка с ОВОС само в оправдани случаи и само доколкото е безусловно необходимо за проследяване на основните фактори, оказващи въздействие по време на етапа на строителство на даден проект, в съответствие с член 8, параграф 2 от предложения регламент. Това е така, защото настоящото законодателство относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването установява изисквания за наблюдение, след като проектът започне да функционира или инсталацията бъде въведена в експлоатация и тези изисквания остават в сила, например в Директивата относно емисиите от промишлеността.

4.8

Във връзка с предложението за включване на разпоредба за „адаптиране на ОВОС към нови предизвикателства“, ЕИСК възприема позицията, че подобно разширяване на приложното поле на директивата трябва да се отнася до оценката на всички проекти с очаквано въздействие по отношение на оценяваните аспекти, свързани с опазване на околната среда. ЕИСК препоръчва да се вземе под внимание следното:

4.8.1

Въздействието на проекта във връзка с опазване на биологичното разнообразие следва да се оценява, както когато се очаква въздействие на регионално равнище, така и когато се очаква въздействие на местно равнище. Докато други правни инструменти защитават определени аспекти, свързани с околната среда (като национални паркове, природни резервати, обекти по НАТУРА 2000 и др.), е очевидно необходимо да се предвиди по-всеобхватен процес на оценка, като този за ОВОС, който се ръководи както от националните, така и от европейските разпоредби.

4.8.2

Изменението на климата е глобално явление, което оказва последици на местно равнище и поражда необходимост от действия на същото равнище. Оценката на проектите във връзка с глобалното въздействие върху изменението на климата и справянето с проблемите, причинени от изменението на климата, са значително предизвикателство. В този случай трябва да се прилага принципът на пропорционалност и да се предоставят насоки на национално и местно равнище. Поради тази причина оценката в областта на опазването на климата би трябвало да се съсредоточи върху реалните непосредствени въздействия на проекта върху климата на местно равнище (земеползване, водни ресурси и др.) и на регионално равнище. ЕИСК придава значение и на въпроса за оценката на потенциала за смекчаване на очакваните въздействия във връзка с изменението на климата (на местно, регионално и глобално равнище).

4.8.3

Във връзка с това ЕИСК посочва, че критерият, предложен за оценка на въздействието на конкретен проект върху глобалното изменение на климата, по-специално емисиите на парникови газове, е неподходящ. Затова той призовава насоки за прилагането на този аспект, както и оценката на въздействието върху изменението на климата да бъдат включвани на етапа на стратегическата екологична оценка на плановете и програмите.

4.8.4

Оценката на риска от бедствия не би трябвало да се съсредоточава само върху изцяло хипотетични случаи на бедствия или хипотетични комбинации от такива случаи. По същество такава оценка, при зачитане на принципа на пропорционалност, не е ново изискване, доколкото ще продължи да се отнася до потенциално предвидими природни бедствия от национален мащаб (наводнения, големи пожари, земетресения и др.).

4.8.5

ЕИСК смята, че включването на оценка на потреблението на (природни) ресурси в ОВОС е необходима стъпка в рамките на процедурата по издаване на разрешително. Макар икономичното използване на ресурсите несъмнено да е присъщ икономически принцип на всеки проект, при положение че се цели неговото осъществяване, загубите на биологично разнообразие показват, че освен този подход са необходими и проактивни мерки. На етапа на ОВОС при все това няма достатъчно информация за подобна оценка. За да се изпълни този аспект от ОВОС са необходими насоки и събиране на информация. Макар оценката на потреблението на суровини, природни ресурси и енергия в инвестициите за производство да е включена в интегрираната процедура за издаване на разрешение в рамките на Директивата за емисиите от промишлеността, тя не се отнася за увреждането на биологичното разнообразие.

4.9

ЕИСК подкрепя правото на гражданите на достъп до информация и участие в процеса на ОВОС. Същевременно обаче той призовава за това, процедурните правила за оценката на въздействието на проектите върху околната среда да бъдат изготвени така, че да се избегнат злоупотреби с разпоредбите на Директивата за ОВОС с цел корупция и необосновано удължаване на сроковете. Период от 27 месеца за издаване на разрешение е просто неприемлив и означава, че ЕС няма да бъде икономически привлекателно пространство за нови инвестиции.