8.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 131/80

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 2005 г. (1),

—

като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за по-голямо и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (4),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 17 ноември 2009 г. относно оперативната рамка относно ефективността на помощта (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи/министри на развитието от 14 юни 2010 г. относно разпределението на труда между държавите, с които бяха добавени или заменени редица елементи (6),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи/министри на развитието от 9 декември 2010 г. относно взаимната отчетност и прозрачност — Четвърта глава на оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта (7),

—

като взе предвид консолидирания текст относно оперативната рамка относно ефективността на помощта на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз от 11 януари 2011 г. (8),

—

като взе предвид Декларацията от Будапеща относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Бусан, Южна Корея (2011 г.), приет на 21-вата Съвместна парламентарна асамблея АКТБ—ЕС в Будапеща,

—

като взе предвид Декларацията от Дили от 10 април 2010 г. относно укрепването на мира и засилването на държавата,

—

като взе предвид Декларацията от Богота от 26 март 2010 г. относно изпълнението на принципите на Програмата за действие от Акра в сътрудничеството юг-юг,

—

като взе предвид Консенсуса от Тунис „Насоченост към ефективно развитие“ от 4–5 ноември 2010 г. относно програма за ефективност на развитието на Африка,

—

като взе предвид доклада на Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието (КПР), озаглавен „Ефикасност на помощта – доклад за напредъка относно изпълнението на Парижката декларация“ от юни 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Aid Effectiveness Agenda: Benefits of a European Approach“ от октомври 2009 г. (9),

—

като взе предвид работния документ на Комисията относно Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и участието на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие (2010–2015 г.) (SEC(2010)0265) и заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно Целите на хилядолетието за развитие, в които е утвърден съответният план за действие на ЕС,

—

като взе предвид окончателния доклад на Комисията, озаглавен „Joint Multi-annual Programming“ от март 2011 г. (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на отчетността на ЕС по отношение на финансирането за развитие по пътя към партньорската проверка на официалната помощ за развитие на ЕС“ от април 2011 г. (COM(2011)0218),

—

като взе предвид инициативата „Структуриран диалог – за ефикасно партньорство в развитието“, насочена към определяне на практични начини за подобряване на ефикасността на участието на организациите на гражданското общество и местните органи, включени в сътрудничеството на равнище ЕС,

—

като взе предвид „Окончателния доклад за оценката на Парижката декларация: фаза 2“, публикуван през май 2011 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. относно ролята на местните власти и сътрудничеството за развитие (11),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0313/2011),

A.

като има предвид, че четвъртият форум на високо равнище относно ефективността на помощта следва да определи бъдещите ангажименти за по-ефективна помощ за развитие и да допринесе за въвеждането на нова структура на международната помощ за крайния срок на изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) до 2015 г. и след това;

Б.

като има предвид, че принципите от Парижката декларация са насочени предимно към механизмите за предоставяне на помощта, а не толкова към успешно изготвяне на политиката за развитие; като има предвид, че Програмата за действие от Акра относно ефективността на помощта беше възпрепятствана от редица фактори, сред които финансовата криза, пониженото ниво на плащанията на официална помощ за развитие (ОПР), промяната в политиката на някои донори, които изискват повече краткосрочни резултати, както и от появата на нови публични и частни донори, които не са част от КПР и чийто подход не се урежда от консенсусните стандарти за сътрудничеството;

В.

като има предвид, че нарастващ дял от общата официална помощ за развитие (ОПР) е с произход от страни с нововъзникващи икономики, които не са част от ОИСР;

Г.

като има предвид, че последните проучвания за мониторинг и оценка показаха, че страните бенефициери са направили повече от страните донори, за да изпълнят ангажиментите, съдържащи се в Парижката декларация и Програмата за действие от Акра;

Д.

като има предвид, че предишните конференции на високо равнище не успяха да упражнят необходимия политически натиск или да създадат правно обвързваща рамка, и по този начин изпълнението на Парижката декларация не доведе до очакваното намаляване на разпокъсването на помощта, и че прекалено много операции все още са лишени от прозрачност, например в областта на обвързването на предоставянето на помощта с изпълнението на определени условия;

Е.

като има предвид, че прозрачността и отчетността са основни условия за ефективност на помощта не само между правителствата на страните донори и тези на страните бенефициери, но и между държавата и обществото; като има предвид че в Програмата за действие от Акра донорите и страните партньори постигнаха съгласие да разпространяват навременна подробна информация относно настоящите и бъдещите потоци на помощта, за да могат развиващите се държави да изготвят бюджета си, както и да проверяват счетоводството си по по-точен начин; като има предвид също така, че за страните донори остава от първостепенно значение да подкрепят засилването на институцията на парламента, както и участието на местните органи и организациите на гражданското общество, с оглед на трайното установяване на политиката за развитие в демократичния процес,

Ж.

като има предвид, че Съюзът и неговите държави-членки осигуряват повече от половината от официалната помощ за развитие (ОПР) на световно равнище и че поради тази причина те играят важна роля в програмата за ефективност на помощта;

З.

като има предвид, с оглед на четвъртия форум, че е важно да се припомни на страните донори техният ангажимент да отделят 0,7 % от своя БНП/БНД за помощта за развитие до 2015 г., да отделят значително място на равенството между мъжете и жените във всички политики и практики в рамките на отношенията им с развиващите се страни, да определят по-стриктно ОПР и да спазват принципите, които са все още валидни, от Програмата за действие от Акра, като има предвид, че е необходимо да се премине отвъд официалната помощ за развитие, за да се изградят партньорства, имащи за цел да подкрепят изграждането на концепция за развитие по инициатива на самите страни и която да им бъде от полза;

И.

като има предвид, че положението на помощта за развитие постоянно се променя и че появата на нови донори трябва да бъде по-добре отразена в механизмите за ефективност на помощта;

Й.

като има предвид, че всички форми на финансиране на развитието, включително новаторските механизми за финансиране, като таксата върху финансовите транзакции или глобалните фондове за финансиране на здравеопазването или образованието, следва да включват и да прилагат принципите на Парижката декларация;

К.

като има предвид, че Консенсусът от Тунис относно африканската програма за развитие изисква вниманието да не се концентрира само върху ефективността на помощта, а да обхваща в по-широк план програмата за ефективност на развитието; като има предвид, че определените за целите на развитието на Африка са определени шест елемента: укрепване на националния капацитет, укрепване на демократичната отговорност, насърчаване на сътрудничеството Юг-Юг, разсъждение и действия в регионален план, установяване на нови партньорства в полза на развитието и преодоляване на проблема със зависимостта от помощта;

1.

Подчертава необходимостта на четвъртия форум на високо равнище Европейският съюз да изрази амбициозна позиция, която да е в състояние да допринесе съществено за задълбочаването и пълното изпълнение на ангажиментите за ефективност на помощта; изразява надежда, предвид значението на ефективността на помощта за подобряване на качеството на живот и за премахване на бедността в страните бенефициери, както и за постигане на ЦХР, че Европейският съюз ще бъде представен на високо равнище в Бусан;

2.

Припомня, че едно от основните условия, за да се изпълни „програмата за ефективност на помощта“, е да се обхване изцяло принципът на демократична ангажираност, което предполага, че стратегията за развитие е управлявана от държавата и отразява ангажимента на всички заинтересовани страни на национално равнище;

3.

Отбелязва, че правителствата на развиващите се страни не са предоставили на своите парламенти и на гражданското общество необходимата свобода на действие, за да се позволи ефективна ангажираност; приканва настойчиво Съюза да засили ангажиментите, съдържащи се в Парижката декларация и Програмата за действие от Акра чрез насърчаване на демократичната ангажираност на политиките, проектите и мерките в областта на развитието, чрез цялостна ангажираност и отчетност към всички заинтересовани страни в сферата на развитието;

4.

Счита, че четвъртият форум на високо равнище ще бъде успешен, ако постигне силен ангажимент в полза на ефективността на помощта, изразен в ясни и измерими цели с конкретни срокове за тяхното постигане; като осъзнава недостатъците на прилагането на Парижката декларация и Програмата от Акра, подчертава значението на разработването на „ангажираност“ при прилагане на възходящ подход, както и на преодоляване на разпокъсването на помощта и създаването на стабилни, ефективни и независими механизми за контрол на изпълнението, които да включват парламентите и гражданското общество както на национално, така и на международно равнище; счита, че за да бъде ефективна помощта следва да се разглежда и оценява в зависимост от конкретния й принос за постигането на целите за развитие, а не само по отношение на вложените средства;

5.

Припомня, че ефективността на помощта позволява на бедните държави да мобилизират вътрешни приходи; следователно още веднъж приканва настойчиво Съюза да превърне борбата срещу данъчните убежища и укриването на данъци, в свой висш приоритет, докато насърчава алтернативни източници на финансиране за развитие, например чрез създаването на данък върху финансовите транзакции; също така, приканва настойчиво ЕС да предостави засилена подкрепа за подпомагане на развиващите се страни в осъществяването на данъчни реформи с цел да се подкрепят ефективни, ефикасни, справедливи и устойчиви данъчни системи, които следва да доведат до намаляването на бедността и на зависимостта от помощ;

6.

Призовава страните донори и страните бенефициери да предприемат незабавни мерки, за да спазят ангажиментите от Парижката декларация и Програмата за действие от Акра, които срещат пречки единствено във връзка с политическата воля и бюрокрацията и високите разходи за транзакция, например в областта на необвързването на помощта, предвидимостта на помощта, условността и прозрачността; и по-специално подчертава необходимостта от прилагане на предвидения в Програмата за действие от Акра ангажимент донорите да разчитат на първо място на националните системи в рамките на двустранното сътрудничество между правителствата и да отговарят на непредвидимостта на потоците на помощ; освен това призовава настоятелно страните донори да предпочитат местните и регионални обществени поръчки;

7.

Припомня ролята на помощта като лост за стимулиране на приобщаващ и устойчив растеж с цел да се намалят бедността и зависимостта от помощ и да се благоприятства създаването на работни места, като се вземат предвид специфичните особености на всяка страна и същевременно се осигурява увеличаването на ефективността на помощта в страните, които най-много се нуждаят от нея; отбелязва също така, че помощта следва да се разглежда като временна мярка, чиято цел е да насърчи устойчивия и самостоятелен растеж в развиващите се страни, а не като дългосрочно решение;

8

Подчертава, че растежът е затруднен от определени практики на донорите в областта на обществените поръчки, които не вземат предвид местната икономика; следователно приканва настойчиво донорите да отдават предпочитание на местните и регионалните обществени поръчки, като по този начин се засили местният икономически капацитет;

9.

Изтъква, че помощта за развитие сама по себе си не е достатъчна, за да изкорени бедността, и че тя следва да е насочена към причините за бедността, а не към нейните симптоми; подчертава необходимостта от по-ефективна помощ като част от процеса на развитие, който се стреми да създаде в страните бенефициери силни и съобразени с околната среда икономики, в които се гарантира всеобщ достъп до основните социални услуги, и в крайна сметка да намали зависимостта от помощ; подчертава във връзка с това значението на създаването на среда, която благоприятства разкриването на достойни работни места, предприемаческия дух и иновациите в страните бенефициери; насърчава донорите да отдадат приоритетно значение на възползването от икономическите възможности на местно равнище и да предприемат активни мерки за тяхното укрепване;

10.

Призовава за по-ефективна международна координация на разпределението на помощта между държавите, за да се отговори на проблематиката във връзка със страните „любимци“ и страните „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че стремежът към повишаване на въздействието на помощта и към постигане на повече резултати/стойност не следва да води до политика за развитие, която избягва рисковете и се съсредоточава само върху „лесните“ страни; настоятелно заявява, че потребностите и премахването на бедността трябва да продължат да бъдат решаващите критерии за предоставянето на помощ за развитие;

11.

Подчертава, че е важно да се прилага диференциран подход към ефективността на помощта, като се вземат предвид етапът на развитие на страните бенефициери (най-слабо развити страни, нестабилни страни и страни със среден доход) и техните специфични потребности; изтъква, че предвид големия брой нестабилни държави и факта, че те са най-далече от постигането на Целите на хилядолетието за развитие, като представляват 75 % от дефицита, е важно да се обърне специално внимание на този въпрос;

12.

Подчертава, че участието на органите на местно самоуправление и организациите на гражданското общество в политиките за развитие е от основно значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие и за гарантирането на добро управление; отбелязва, че въпреки признаването им в Програмата за действие от Акра като „действащи лица на развитието“, редица организации на гражданското общество се сблъскват с политики и практики, които ги възпрепятстват при изпълнението на тази роля; в по-широк смисъл призовава донорите и страните партньори да поставят акцента върху по-голямото признание на участието на парламентите, органите на местно самоуправление и гражданското общество, както и върху по-прозрачното използване на националните системи;

13.

Изтъква, че финансовата помощ не е достатъчна за гарантиране на устойчиво развитие и че органите на местно самоуправление и частният сектор в рамките на отделните страни трябва да изпълняват основна роля в осъществяването на проектите, свързани с Целите на хилядолетието за развитие; подчертава ролята на частните предприятия като малките и средните предприятия в създаването на блага и отговорността на държавите-членки за гарантиране на стабилността и на съблюдаването на принципите на правовата държава; подчертава в това отношение значението на доброто управление в страните бенефициери;

14.

Подчертава, че показателите за добро управление, някои от които все още предизвикват бурна полемика, също така трябва да бъдат предмет на разискване, като се има предвид, че те са полезни при определяне на качеството на подходите за участие, необходими за демократична ангажираност;

15.

Приканва правителствата партньори да спазват и да полагат по-големи усилия за децентрализация (политическа, административна и данъчна), и да засилват сътрудничеството между местните и националните процеси за планиране на развитието, способствайки за допълняемост и специализация и при зачитане на местната автономия;

16.

Призовава страните донори по-добре да координират и хармонизират действията си, както и да опростят процедурите си и да активизират по-тясно сътрудничество с частните донори;

17.

Призовава за насърчаване и благоприятстване на сътрудничеството Юг–Юг и триъгълното сътрудничество като форми на подпомагане, които допринасят за подобряване на качеството и ефективността, обмена на знания и развитието на капацитет;

18.

Припомня, че всички правителства — донори и бенефициери — са обвързани със задължения в областта на правата на човека; подчертава, че тези ангажименти и отговорност по отношение на международното право в областта на правата на човека са от основно значение за постигането на ефективност на развитието; съответно приканва настойчиво Съюза да се застъпи в Бусан за въвеждане на обвързващи мерки, за да се гарантира, че помощта е съобразена със спогодбите в областта на правата на човека;

19.

Подчертава, че е важно да се намери баланс между постигането на някои политически и данъчни условия и подходите, насочени към показателите за изпълнение, с цел да се избегне ситуацията, при която поради строгите политически изисквания и изисквания за изпълнение правителствата на страните партньори предпочитат да следват предписанията на донорите, вместо да прилагат собствени политики или дори да изпробват нови, по-рискови подходи;

20.

Приветства приемането на Кодекса за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие и подчертава, че досега принципите от него не са били напълно приложени поради липсата на политическа воля, което възпрепятства оптималното използване на европейската помощ, както и възможността за Съюза да играе водеща роля в областта на разделението на труда в контекста на четвъртия форум;

21.

Призовава Европейския съюз да ускори инициативата „Fast Track“ относно разделението на труда, по-специално в изпълнението на концентрацията по сектори чрез действия за реорганизация и чрез съвместно програмиране, както и да насърчи използването на националните системи с цел изпълнение на ангажимента, поет в рамките на Парижката декларация, да се използват в по-голяма степен подходи за предоставяне на помощта, основани на ангажираността, по-специално чрез бюджетната подкрепа;

22.

Приветства инициативата на Комисията, определена посредством Зелената книга относно бюджетната подкрепа, която цели на първо място да насърчи специфичното за всяка страна партньор развитие, и отправя искане критериите за отпускане на бюджетна подкрепа да бъдат определени така, че да се избегне рискът от възможни отклонения или лошо използване на този вид помощ, като се вземат предвид аспекти като показателите за корупция в държавите;

23.

Подчертава водещата роля на националните парламенти в рамките на новата структура на помощта и припомня необходимостта да им се предостави помощ, за да се засили техният законодателен капацитет и да се насърчат необходимите промени, за да могат те да анализират всички разходи, които се отнасят до развитието;

24.

Изисква националните парламенти да приемат стратегическите документи по страни и годишния бюджет, като се консултират с гражданското общество и местните органи преди политическия диалог с донорите, с цел демократичният контрол да се упражнява пълноценно;

25.

Припомня за тази цел ангажимента, съдържащ се в оперативната рамка на Съвета на Европейския съюз за ефективност на помощта (12), да се създадат необходимите условия, за да може финансовата помощ, предоставена от донорите от Съюза, да бъде предмет на демократичен контрол в рамките на процесите на страните партньори;

26.

обръща внимание на важната роля на върховните одитни институции да помагат на националните парламенти в тяхната функция за контрол на разходите, свързани с развитието, и да насърчават ефективността на помощта;

27.

Припомня риска от прилагане на прекалено технически подход към ефективността на помощта; подчертава необходимостта да се постави по-силен акцент върху показателите относно въздействието на помощта върху развитието и върху начина, по който тя ефективно допринася за изкореняването на бедността, за насърчаването на равенството между жените и мъжете, за ограничаването на неравенството и за създаването на блага; счита, че по-тясното сътрудничество между участниците от публичния и частния сектор в сферата на развитието и възползването от опита, придобит при прилагането на ангажиментите от Парижката декларация и от Програмата за действие от Акра, ще допринесат за усъвършенстването на програмата за ефективност на помощта;

28.

Призовава Съюза да преразгледа политиките си в областта на разделението на труда, за да гарантира, че хоризонталните въпроси, като правата на човека, социалното приобщаване, равенството между мъжете и жените, гражданството или изменението на климата, няма да бъдат пренебрегнати;

29.

Подчертава, че прозрачността на помощта е от основно значение, за да се гарантира както ангажираността по отношение на помощта, така и ефективността на помощта; ето защо призовава Комисията и държавите-членки да приемат амбициозна позиция в областта на прозрачността на помощта, като насърчават на международно равнище използването на механизми, които целят да се установят стандарти в световен мащаб в тази област като Инициативата за прозрачност на международната помощ; призовава държавите-членки да се присъединят към Инициативата за прозрачност на международната помощ и да я прилагат, ако все още не са направили това;

30.

Подчертава, че е важно ясно да се оценят евентуалните рискове, свързани със засиленото участие на частния сектор, и че за тази цел следва да се определят точни критерии за подкрепа на проекти на частния сектор, заедно с надеждни механизми за оценка на въздействието, които следва да бъдат разработени, за да се гарантира, че инвестициите на частния сектор са устойчиви, съобразени с договорените цели в областта на международното развитие и не водят отново до обвързване на помощта;

31.

Счита равенството между жените и мъжете за приоритет в разработването на политики за развитие и затова настоява това измерение да бъде включено пълноценно в програмата за ефективност на помощта, както и женските организации да участват активно във всички процеси на развитието;

32.

Подчертава, че четвъртият форум на високо равнище следва също така да положи основите на едно по-приобщаващо партньорство в световен мащаб за развитие, като ангажира в по-голяма степен новите донори, по-специално държавите, чийто подход не се определя от световните стандарти за ефективност на помощта; призовава ЕС да поеме водеща роля в това отношение, за да се гарантира, че помощта от такива държави е в съответствие с договорените международни принципи по отношение на официалната помощ за развитие; счита, че това не следва да води до подкопаване на ефективността на помощта и на основните принципи, на които тя се базира;

33.

Счита, че като се има предвид ролята на Европейския парламент по отношение на упражняването на демократичен контрол, той следва да продължи да участва в текущото преформулиране на програмата за ефективност на помощта, включително чрез подходящо участие в срещата в Бусан;

34.

Призовава Съюза и неговите държави-членки да продължават да обръщат внимание на качеството на помощта и да насърчават прилагането на международна програма, съсредоточена върху развитието;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.