15.2.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 48/57

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Икономическо възстановяване: текущо състояние и конкретни инициативи“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 48/11

Докладчик: г-н Lars NYBERG

На 18 март Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Икономическо възстановяване: текущо състояние и конкретни инициативи“ (становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 20 юли 2010 г.

На 465-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 септември 2010 г. (заседание от 16 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 146 гласа „за“, 45 гласа „против“ и 16 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Финансовата криза от 2008 г. и последвалата я икономическа криза бяха с невиждан от Втората световна война насам мащаб. В началото на 2010 г., когато имаше сигнали за възстановяване от тази рецесия, избухна криза с държавните облигации – този път не световна, а европейска. Необходимостта държавните бюджети да се разтоварят от разходите, направени за подпомагане на банките и за други дискреционни мерки, нарастващата безработица и допълнителните мерки за бюджетна дисциплина, предприети в много страни, са фактори, които, взети заедно, представляват заплаха за икономическия растеж. В този контекст ЕИСК счита, че е необходимо да се търсят политически мерки, не само за да се постигне икономическо възстановяване, а и за да се предпази Европа от изпадане в поредната рецесия.

1.2   През 2009 г. в ЕС беше отчетен отрицателен икономически ръст от -4,1 %. Преди кризата с държавните облигации от пролетта прогнозата за растеж през 2010 г. беше 0,7 %. За 2010 г. се очаква безработицата да бъде около 10 %, в допълнение към спад на участието на трудовия пазар с 2 %. През 2008 г. средната стойност на бюджетния дефицит беше 2,3 %; през 2009 г. тя нарасна до 6,8 %, а за 2010 г. се предвижда да достигне 7,5 %. По време на финансовата криза ликвидността на финансовия пазар се поддържаше с огромни плащания от държавния бюджет. Преди кризата имаше възход на частното кредитиране, който впоследствие беше заменен от голяма нужда от публично кредитиране. В същото време, за да повиши търсенето, частният сектор все още има нужда от кредитиране. Икономическата ситуация е доста различна в отделните държави-членки. Дефицитът в държавния бюджет е най-голям в Гърция, други средиземноморски страни, Обединеното кралство и Ирландия. Безработицата е най-висока в балтийските държави и в Испания. Същевременно балтийските държави успяха да ограничат високия бюджетен дефицит и отрицателния растеж за много кратко време, като въведоха строги икономически мерки.

1.3   Стратегия за вход

Предвид широкообхватните икономически промени през последните десетилетия не е подходящо да се говори за „стратегия за изход“. Трябва да намерим нови икономически и политически инициативи с оглед разработването на пътна карта за нововъзникващото общество, т.е. „стратегия за вход“.

1.4   Частното потребление – ключов фактор за съвкупното търсене

Ограничаващото въздействие върху европейската икономика като цяло, предизвикано от предложенията за намаляване на най-високите бюджетни дефицити, отлага постигането на устойчив растеж за бъдещето. ЕИСК подчертава значението на съвкупното търсене и по-специално на частното потребление за поддържане на процеса на растеж. За да може икономическото подпомагане да има съществено отражение върху растежа, то трябва да бъде насочено към тези групи от населението, които имат по-ниски доходи. Тъй като те използват по-голямата част от доходите си за потребление, малка част от този вид подпомагане ще изчезне под формата на по-големи спестявания. Ако тенденцията за преминаване от труд към капитал, която е в ход от няколко десетилетия, може да бъде преобърната, разполагаме с източник на бъдещ растеж. Разбира се износът и инвестициите са важни, но развитието на частното потребление е от ключово значение за растежа, особено в настоящата ситуация, тъй като то съставлява около 60 % от БВП.

1.4.1   Изчисляване на последствията от програмите за бюджетна дисциплина

Високата безработица, намаляването на работната сила, скромното увеличение на възнагражденията, намаляването на разходите в публичния сектор, увеличаването на данъците и новите програми за бюджетна дисциплина ще намалят възможностите за растеж. При тези обстоятелства Комисията следва в най-кратък срок да изчисли отрицателните последствия от всичко това и да направи предложения за мерки за противодействие, насочени към запазване на растежа. Растежът е необходим за постигане на другите цели на икономическата политика. Не можем просто да седим и да чакаме резултатите от ограничаващото въздействие на програмите за бюджетна дисциплина.

1.5   Измерване на развитието на конкурентоспособността

Балансът по текущата сметка не получи полагащото му се място сред целите на икономическата политика. Продължителните дефицити и излишъци в някои страни показаха недвусмислено, че рано или късно проблемите, свързани с икономическа криза в ЕС от пролетта на 2010 г., ще излязат наяве. ЕИСК би желал да подчертае необходимостта от намаляване на големите разлики между балансите по текущата сметка. При това положение основната цел става конкурентоспособността, измерена чрез цената на труда в реални стойности, която обхваща промените в доходите и производителността. През последното десетилетие конкурентоспособността на Ирландия, Гърция, Италия, Испания и Португалия спадна средно с 10 %. Нямаше как да не възникнат бюджетни затруднения.

1.5.1   Включване на баланса по текущата сметка в Пакта за стабилност и растеж

Ако възнагражденията и производителността се развиват по различен начин в рамките на една валутна зона, единственият изход е или да се променят относителните възнаграждения в различните страни, или да се повиши производителността в изоставащите страни. Ето защо ЕИСК предлага Комисията да направи проверка на балансите по текущата сметка, подобна на проверките, извършени по отношение на бюджетните дефицити и държавния дълг. Това може да се официализира чрез изменение на регламентите относно Пакта за стабилност и растеж. Текущите сметки и свързаните с тях фактори, като промените във възнагражденията и производителността, следва да се разгледат внимателно във всичките 27 държави-членки, като се предоставят повече правомощия за действие по отношение на страните от еврозоната. По този начин реалната икономика се включва в Пакта за стабилност и растеж.

1.5.2   Статистика за частното кредитиране и чуждестранния дял от държавния дълг

В разискванията относно Пакта за стабилност и растеж следва да бъде включена нова статистика за частното кредитиране и чуждестранния дял от държавния дълг.

1.6   По-ефективни практики за регулиране и надзор на финансовия сектор

Ефективно решение по отношение на финансовия сектор би могло да бъде запазването на част от банковия капитал в държавни ръце, за да се осигури известно наблюдение на банковата сфера. Финансовият опит от 2010 г. показва, че предложените финансов надзор и регулиране не са достатъчни. Необходими са по-ефективни практики за регулиране и надзор, особено предвид поведението на финансовия сектор по време на гръцката криза, за да може това поведение да се промени и да се намерят нови начини за финансиране на държавния дълг.

1.7   Публични инвестиции в инфраструктурата и енергетиката

Инвестициите трябва да бъдат насочени към опазване на околната среда и мерки срещу изменението на климата. ЕИСК счита, че данъчното облагане е подходящ инструмент за оказване на влияние върху пазара с цел намаляване на опасните емисии. В период, когато предприятията не правят инвестиции, публичният сектор трябва да изиграе своята роля, като инвестира в инфраструктура и енергетика. В съответствие с преразгледания Пакт за стабилност и растеж, не е необходимо инвестициите да се включват в изчисленията по отношение на прекомерния дефицит.

1.8   Активни политики по отношение на пазара на труда

Политиките по отношение на пазара на труда следва да са насочени към търсенето на нови умения за нови работни места. Необходимо е също така да се повиши общото равнище на образованост. Стратегията „ЕС 2020“ има важна роля за постигането на тази цел. Сред политиките, които очевидно водят до повишаване на заетостта, са висококачествените грижи за децата и родителският отпуск, който да бъде достатъчно дълъг и съпроводен от достатъчно заплащане.

1.9   Стратегия за вход, насочена към семейната политика и развитието на уменията

При намалена необходимост от помощи за безработица същите публични ресурси следва да се насочват към семейната политика и развитието на уменията. Една „политика за изход“ се превръща в „политика за вход“. Структурата на социалните системи трябва да води към благоденствие и заетост, разбира се, в рамките на финансовите възможности.

1.10   Нови източници на приходи – данъчно облагане на финансовите транзакции и на CO2

Данъчното облагане на финансовите транзакции и на емисиите на въглероден диоксид би могло да бъде нов източник на приходи в държавния бюджет. Освен че повишава приходите, то ограничава действията, ориентирани към краткосрочни печалби на финансовия пазар, и води до подобряване на околната среда.

1.11   Предоставяне на възможност на ЕИБ да издава еврооблигации

С предоставянето на възможност на ЕИБ да издава еврооблигации или по-скоро облигации на ЕС, които да обхващат всичките 27 държави-членки, публичният сектор може да си набави нов капитал, без да разчита изцяло на частния финансов сектор. Финансовите ресурси следва да бъдат осигурени нагоре по веригата, например от институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО), така че ЕИБ да осъществява връзката между тези капиталови ресурси и своите инвестиции. Еврооблигациите биха могли да бъдат и инструмент за дългосрочни частни спестявания.

2.   Текущо състояние  (1)

2.1   Финансовата криза от 2008 г. и последвалата я икономическа криза бяха с невиждан от Втората световна война насам мащаб. В началото на 2010 г., когато имаше сигнали за възстановяване от тази рецесия, избухна криза с държавния дълг – този път не световна, а европейска. Необходимостта държавните бюджети да се разтоварят от подпомагането на банковия и други сектори и разходите във връзка с други дискреционни мерки, нарастващата безработица и допълнителните ограничителни мерки – това са фактори, които, взети заедно, представляват заплаха за икономическия растеж. В този контекст ЕИСК счита, че е необходимо да се търсят политически мерки, не само за да се постигне икономическо възстановяване, а дори нещо повече – да се предпази Европа от изпадане в поредната рецесия.

2.2   Отрицателен растеж

2.2.1   През декември 2008 г., когато беше взето решение относно Европейския план за икономическо възстановяване, прогнозата за икономически растеж през 2009 г. беше около 0 %. Оказа се, че растежът е -4,1 %. Планът се основаваше на прекалено оптимистична прогноза, но без данъчните стимули положението щеше да е още по-лошо.

2.2.2   Равнището на икономическо подпомагане от страна на държавите-членки беше по-високо от планираните 1,2 % от БВП. За 2009 г. и 2010 г. то може да достигне 2,7 % от БВП. Изразените потребности в държавите-членки бяха повече от планираното подпомагане, но действията все още са твърде нищожни предвид тенденциите в растежа.

2.2.3   Икономическите стимули не бяха предоставени само от държавните бюджети. ЕЦБ и други централни банки намалиха лихвените проценти, които достигнаха близки до нулата стойности, и увеличиха ликвидността в икономическата система до невиждани преди това равнища. Също така някои държави-членки използваха публични средства в огромни размери, за да спасят някои банки. Независимо от това тези действия не успяха да предотвратят отрицателния растеж, отбелязан през 2009 г., което показва колко тежка е финансовата и икономическа криза.

2.2.4   Преди кризата от пролетта на 2010 г. прогнозата за растеж през 2010 г. беше 0,7 % – по-ниско равнище от предвиденото за нашите основни световни конкуренти. В положителна насока се наблюдава повишаване на показателите за доверие, засилен растеж в други части на света и завръщане на световната търговия към по-ранните равнища. В отрицателна насока през четвъртото тримесечие на 2009 г. инвестициите на предприятията продължиха да намаляват, в промишленото производство няма сигнали за съществено подобрение, последното увеличение на търсенето беше единствено с оглед натрупване на запаси, изключително ниското равнище на използване на капацитета не стимулира инвестициите, състоянието на банковия сектор не дава възможност за повишаване на инвестициите, а освен всичко това беше изпитано и сътресението на пазара на държавни облигации.

2.3   Търговия

Световната търговия рухна през четвъртото тримесечие на 2008 г. Предходната година тя беше нараснала с около 20 %, но през този период спадна с 12 %. Спадът продължи и през следващите тримесечия. Най-същественият спад, отбелязан за едно тримесечие в сравнение със същото тримесечие на предходната година, беше приблизително 30 %. През четвъртото тримесечие на 2009 г. настъпи обрат в тенденцията с повишение от 4 %. Данните за ЕС бяха почти същите. Търговията вътре в ЕС отбеляза в известна степен по-голям спад, отколкото тази между ЕС и други страни.

2.4   Пазарът на труда

2.4.1   Все още се очаква засилване на последиците за пазара на труда, тъй като те обикновено се проявяват след събитията в реалната икономика. През 2010 г. безработицата в ЕС ще бъде около 10 %, което представлява увеличение с 3 % за една година, като нейните равнища в различните държави-членки са твърде различни.

2.4.2   Безработицата не е единственото последствие – наблюдава се и намаляване на участието на трудовия пазар в размер на 2 % от работната сила. Освен всичко това много хора намалиха работното си време, за да запазят работните си места, което съответства на допълнително намаляване на работната сила с 1 %. При възстановяване последният посочен показател вероятно най-бързо ще се завърне към нормалните си стойности. Растежът трябва да бъде достатъчно висок – в противен случай ще бъде „растеж без работни места“.

2.5   Бюджетен дефицит

През 2008 г. средната стойност на бюджетния дефицит беше 2,3 % от БВП; през 2009 г. тя нарасна до 6,8 %, а за 2010 г. се предвижда да достигне 7,5 %. Влошаването се дължи не само на активните мерки за подпомагане, но и на повишените разходи и намалените данъчни приходи чрез автоматичните стабилизиращи механизми. Според ОИСР тези мерки за социална защита спасиха повече работни места в Европа, отколкото в други икономики.

2.6   Финансовият пазар

2.6.1   Дори през 2010 г. състоянието на финансовите пазари е неясно. Не съществуват доказателства за това дали запазването на ниското равнище на инвестициите се дължи на продължаваща липса на ликвидност, избягване на риска от страна на кредитните институции или липса на търсене от страна на промишления сектор.

2.6.2   Завръщането на кредитния пазар към по-дългосрочни вместо към изключително краткосрочни транзакции е необходима част от устойчивото възстановяване на икономиката. Този въпрос е разгледан в дълбочина в становището на ЕИСК относно „Данък върху финансовите транзакции“ (2).

2.6.3   От 2006 г. до избухването на финансовата криза се наблюдаваше широко търсене на частно кредитиране (3). Равнището на частното задлъжняване се удвои както в САЩ, така и в еврозоната. Разходите в частния сектор бяха високи и доведоха до голям дефицит по текущата сметка в някои страни. През 2009 г. този кредитен възход приключи и беше частично заменен от държавния дълг. Високите бюджетни дефицити ще се запазят през следващите години. Същевременно съществува и необходимост да се увеличи търсенето в частния сектор с цел възстановяването да започне. И за двете е необходимо кредитиране.

2.6.4   Пенсионните фондове бяха засегнати от сериозни загуби в котировките на ценни книжа, оценявани на 24 % в реално изражение за 2009 г. (4). Равнищата на доходите на пенсионерите са изложени на риск, което ще се отрази върху възможностите за увеличаване на търсенето в частния сектор. Задълженията на пенсионните фондове са изключително дългосрочни, докато инвестирането на активите в техните портфейли се извършва в доста по-краткосрочен план. Ето защо на финансовия пазар съществува необходимост от повече дългосрочни финансови инструменти, както за пенсионните фондове, така и за другите пенсионно-осигурителни институции, например застрахователните дружества.

2.7   Ситуация в отделните страни

2.7.1   Сред големите държави-членки най-резките спадове в равнището на БВП бяха регистрирани в Германия и Обединеното кралство. Сред най-малките държави-членки през 2009 г. най-голям спад отбелязаха трите балтийски държави. Това се случи след няколко години на изключително висок ръст на БВП. През тези години увеличението на възнагражденията също беше много високо – по-високо от ръста на производителността, но балтийските държави реагираха много бързо на кризата с намаления на възнагражденията, особено в Литва. Най-голямо увеличение на възнагражденията през 2009 г. беше регистрирано в Гърция, като не беше съпроводено от съответно увеличение на производителността. Съвсем различна през 2009 г. беше ситуацията в Полша, където беше отбелязан положителен ръст от 1,7 %. Сред причините са повишаването на равнищата на публичните инвестиции и частното потребление, както и сравнително добрите резултати по отношение на заетостта.

2.7.2   Най-голямо намаление на заетостта през 2009 г. също беше отбелязано в балтийските държави, следвани от България и Испания. Въпреки че нито една държава-членка не запази своето равнище на заетост, в Германия то спадна едва с 0,4 %. През 2009 г. безработицата беше най-висока в Латвия (21,7 %), следвана от Литва, Естония, Испания, Словакия и Ирландия.

2.7.3   През 2010 г., по време на кризата с държавните облигации, се оказа, че бюджетният дефицит в Гърция е около 13 % от БВП, което доведе до спекулативни атаки срещу еврото. Подобен дефицит възникна и в Обединеното кралство. Дефицитът в Испания се повиши до рисково равнище практически „за една нощ“. В отговор на големия дефицит и високото равнище на държавния дълг в тези страни, както и в Португалия, Италия, Ирландия и други, се вземат мерки за бюджетна дисциплина.

3.   Конкретни инициативи за икономическо възстановяване

3.1   Стратегия за „вход“, а не за „изход“

3.1.1   Беше проведен широк дебат относно изготвянето на „стратегия за изход“, т.е. за прекратяване на всякакво допълнително подпомагане на икономиката с публични средства. Правното основание за това е правилото за бюджетен дефицит, по-малък от 3 %, и ограничаването на държавния дълг до 60 % от БВП. Както Комисията с право отбеляза в съобщението си относно стратегията „Европа 2020“, „мерките за подкрепа следва да бъдат спрени, едва когато може да се смята, че възстановяването на икономиката е устойчиво“ (5). При цялата несигурност около нашите икономики ще бъде доста трудно да се прецени кога то е „устойчиво“. Ограничаващото въздействие върху европейската икономика като цяло, предизвикано от предложенията за намаляване на най-високите бюджетни дефицити, отложи постигането на устойчив растеж за по-далечен момент в бъдещето. Наред с това една стратегия за изход в този смисъл означава, че след прекратяването на мерките за подпомагане може да се върнем към положението отпреди кризата. Това не бива да се случи.

3.1.2   На първо място, понастоящем във финансовия сектор се правят или предстои да се направят много промени. Надеждите са, че финансовият сектор ще стане по-прозрачен и устойчив на кризи. На второ място, положението в други икономически сектори също следва да се промени. В противен случай определено съществува риск проблемите, които имахме през последните години, да се появят отново.

3.1.3   Като имаме предвид икономическите промени през последните десетилетия, трябва да потърсим нови икономически и политически инициативи, които биха намалили равнището на риск в икономиката. Това не може да бъде предложение за „стратегия за изход“, тъй като при изготвянето на пътна карта за подобна изходна стратегия се вземат решения и относно нововъзникващото общество, т.е. решаваме каква да бъде „стратегията за вход“.

3.2   Съвкупно търсене

3.2.1   Теоретично съществуват два начина за постигане на икономически растеж – да се произвежда повече със същата техника или да се подобри техниката, за да се използват по-ефективно съществуващите производствени ресурси. Кой от двата начина да се предпочете зависи от икономическата ситуация. По време на икономически възход се използват всички ресурси и единственият начин за постигане на по-голям растеж е да се инвестира в иновационни методи за производство. По време на рецесия като тази, която започна през 2008 г., съществуват много неоползотворени ресурси, които трябва да се приведат в употреба. Следователно трябва да се провежда политика за повишаване на търсенето. За съжаление съвкупното търсене вече не се счита за действителната движеща сила на икономическия растеж.

3.2.2   За да могат мерките да доведат до повишаване на търсенето, те трябва не само да имат пряко въздействие върху потреблението и инвестициите, но и да увеличават доверието на потребителите и инвеститорите. Точно както автоматичните стабилизиращи механизми действат при спад, повишаването на доверието може да даде резултат при подем. Доверието може да увеличи въздействието на публичните мерки, за да стане подемът устойчив. За да се случи това, е важно не само количеството на предоставеното подпомагане, но и към кои групи от населението е насочено то. Групите с по-ниски доходи използват по-голяма част от доходите си за потребление, отколкото групите с по-високи доходи. Ето защо колкото повече подпомагането се насочва към първите, толкова по-малка част от него ще се губи под формата на увеличени спестявания.

3.2.3   Въздействието на първоначалния план за икономическо възстановяване би могло да е по-малко от очакваното, тъй като много от мерките от страна на държавите-членки бяха вече планирани и не дадоха никакъв допълнителен тласък за растежа. През пролетта на 2010 г. Комисията с право подчерта, че мерките за увеличаване на растежа трябва да бъдат ефективни от социална гледна точка. Прогнозираният растеж за 2010 г. е под 1,5 %, което според много икономисти е стойността на потенциалния растеж на ЕС. Но дори и при растеж от 1,5 % безработицата и бюджетният дефицит няма да намалеят достатъчно бързо.

3.2.4   ЕИСК иска да подчертае значението на съвкупното търсене за задвижването на процеса на растеж и в частност изтъква важността на частното потребление.

3.2.5   Повишаването на инвестициите е от значение. Съгласно преразгледания Пакт за стабилност и растеж е възможно да се отложи коригирането на прекомерния бюджетен дефицит, ако допълнителните разходи са предназначени за инвестиции. Но инвестициите не винаги са единственият инструмент за по-висок растеж.

3.2.6   Повишаването на износа също не е достатъчно. Търговията на ЕС се извършва основно между държавите-членки. Външната търговия, т.е. износът към други участници в световната икономика, от доста време представлява около 10 % от БВП на ЕС. Търговията на ЕС съставлява една трета от световната търговия. Но ако от нея се изключи делът на търговията в рамките на ЕС, то общият дял на ЕС в световната търговия намалява до 16 %. Търговията е важна и също така е показател за конкурентоспособността на световно равнище. Съществуват сигнали за повишаване на износа към останалата част от света. Това, разбира се, е добре, но не е особено успокоително, при положение че се наблюдава недостиг на инвестиции и влошаване на ситуацията на пазара на труда.

3.2.7   Според МОТ (6) вече повече от десетилетие насам е налице тенденция за преминаване от труд към капитал. От 1999 г. до 2007 г. делът на печалбата в ЕС-27 нарасна от 37 % до 39 % от БВП. Той спадна значително през второто полугодие на 2008 г., като достигна 36 %, но през 2009 г. се повиши до 37 % (7). Това са сигнали за повишено неравенство в разпределението на доходите.

3.2.8   Най-голямата част от БВП се състои от частното потребление. Неговият дял варира в широки граници в зависимост от дейността на публичните и частните предприятия, която се определя от политическата система във всяка страна. Независимо от това една промяна в неговия дял може да бъде и показател за промяна в разпределението на доходите. През 2008 г. потреблението спадна до 58 % от БВП на ЕС, след като през 2005 г. беше достигнало 60 %, а през 2000 г. – 61 %. Въпреки че това е само малка промяна в дълъг период от време, тя показва, че съществува възможност за повишаване на частното потребление като средство за повишаване на съвкупното търсене (8), което е от особена важност в настоящата икономическа ситуация.

3.2.9   През 2010 г. обаче високата безработица и намаляването на участието на трудовия пазар, в съчетание с доста скромното увеличение на възнагражденията, не показват никакво повишаване на потреблението, а по-скоро обратното. Ето защо ограничаването на мерките за подпомагане с публични средства понастоящем не е подходяща политика. Предвид това заключение настоящата ситуация (през 2010 г.), характеризираща се със силно намаляване на разходите в публичния сектор и увеличаване на данъчните приходи, е проблематична от гледна точка на икономическата политика. Това неизбежно намаляване на съвкупното търсене от страна на държавните бюджети определено има процикличен ефект, което означава, че ще намали възможностите за растеж. Неговото въздействие, изразяващо се на първо място в намаление на доходите на заетите в публичния сектор, ще се разпростре в икономиката като цяло под формата на намалено търсене. Растежът няма да може да достигне потенциалната си стойност.

3.2.9.1   В крайна сметка в интерес на самия ЕС е да се изчисли потенциалното ограничаващо въздействие на тези нови намаления на държавните бюджети. Предприетите мерки бяха драстични. ЕС следва да бъде също толкова заинтересован и от това страните, които не са в това изключително трудно положение, да предприемат мерки за противодействие, т.е. за увеличаване на съвкупното търсене. Комисията следва в най-кратки срокове да изчисли обхвата на тези мерки, след което да направи съответните предложения. Тя планира да направи това в рамките на икономическата прогноза през ноември 2010 г., но тогава би било прекалено късно. Растежът през първото тримесечие на 2010 г. беше близо до прогнозираните 0,7 %, но това беше преди въвеждането на програмите за бюджетна дисциплина. Не можем просто да седим и да чакаме резултатите от ограничаващото въздействие на тези програми.

3.2.9.2   ЕИСК счита, че настоящата икономическа ситуация изисква нов дебат. Ограничението от 3 % за бюджетния дефицит следва да бъде запазено, но трябва да се съпроводи от дебат относно големите разлики в дефицитите на отделните страни, тъй като е необходимо страните с много висок дефицит да консолидират окончателно своите държавни бюджети. Изискванията за другите страни, които се намират на прага от 3 % (или малко над него), следва да са по-леки. В случаите, в които все още съществува възможност за финансиране на дефицита при относително нисък лихвен процент, е по-добре временно да се въздържаме от прекалено ограничителни бюджетни мерки. От един нов прочит на преразгледания Пакт за стабилност и растеж от 2005 г. личи, че това наистина съответства до голяма степен на направените по онова време промени, особено що се отнася до публичните инвестиции и периодите на рецесионен натиск.

3.3   Балансът по текущата сметка – отново в политическия дневен ред

3.3.1   От доста време насам ценовата стабилност, икономическият растеж и пълната заетост са доминиращите цели на икономическата политика в търсенето на просперитет и благоденствие. Бюджетният баланс и държавният дълг са междинни цели, които служат за постигане на истинските цели. Съществуват и две цели, които не се вземат под внимание от доста време. Едната е справедливото разпределение на доходите. Другата е балансът по текущата сметка. Значението на тази цел избледня и това беше грешка. В условията на единен пазар и единна валута тази цел е от основно значение.

3.3.2   Един поглед върху баланса по текущата сметка, т.е. търговският баланс с други страни, беше достатъчен, за да се придобие ясна представа за това какво предстоеше да се случи в еврозоната. С течение на времето Гърция натрупа и запази досега голям дефицит по текущата сметка. Дълго време Германия, Нидерландия и Швеция регистрираха излишъци. От друга страна повечето средиземноморски страни отбелязват дефицит, въпреки че този дефицит е най-голям в България.

3.3.3   Дори когато е в големи размери, краткосрочният дефицит или излишък по текущата сметка не е проблем. Проблемите се появяват, когато това положение се запази в течение на много години или ако вносният капитал не се инвестира по целесъобразен начин, което означава, че не се реализира потенциалното увеличение на производителността. Сред страните от еврозоната Гърция, Португалия, Испания, Италия и Ирландия имат доста големи дефицити, на практика от въвеждането на еврото досега. Извън еврозоната балтийските държави и България отбелязват изключително висок дефицит. Големият дефицит може да бъде променен единствено чрез изключително твърда икономическа политика, като въведената през 2009 г. в Естония, Латвия и Литва.

3.3.4   Като отбелязва колко големи са разликите между държавите-членки, ЕИСК желае да подчертае необходимостта повечето от тези разлики да бъдат намалени. Това води до определяне на конкурентоспособността като основна цел. Конкурентоспособността се измерва с цената на труда в реални стойности, т.е. комбинираното въздействие на промените във възнагражденията и производителността. В рамките на еврозоната Германия и Австрия по-специално увеличиха своята производителност чрез намаляване на цената на труда в реални стойности. От друга страна, от 2008 г. насам равнищата на възнагражденията в Германия се повишават по-бързо от производителността, вследствие на което конкурентоспособността намалява. През последното десетилетие конкурентоспособността на Ирландия, Гърция, Италия, Испания и Португалия спадна средно с 10 % (9). Когато спадът на конкурентоспособността продължава дълго, той може да доведе до бюджетни трудности. Този ефект е очевиден през 2010 г. Не беше обърнато достатъчно внимание на основната причина, а именно - промените в конкурентоспособността.

3.3.5   Тъй като промените в обменните курсове вече не са част от набора инструменти, които могат да бъдат приложени в еврозоната, промените в относителната конкурентоспособност при цени, по-високи в сравнение с тези в други страни, трябва да се търсят в „реалните обменни курсове“. Ако възнагражденията и производителността се развиват по различен начин в рамките на една валутна зона, не съществува друго решение на проблемите освен да се променят относителните възнаграждения в различните страни или да се повиши производителността чрез инвестиции в изоставащите страни. Би било абсурдно да се иска от страните с добро развитие на производителността да спрат този процес.

3.3.6   Опитът от кризата през пролетта на 2010 г. показва, че на Евростат би трябвало да се предоставят одитни правомощия по отношение на националните статистически служби. Точната статистика би придобила дори още по-голямо значение, ако данните за балансите по текущата сметка и промените във възнагражденията и производителността станат основа за нов политически дебат на европейско равнище.

3.3.7   ЕИСК предлага целите, свързани с бюджетния баланс и държавния дълг, да бъдат допълнени от баланса по текущата сметка. В този случай е невъзможно да се използва една единствена стойност. Положителната текуща сметка в някои страни винаги отговаря на отрицателна сметка в други страни. Проблемите възникват, когато разликата е прекалено голяма или се получава прекалено рязко, или там, където вносният капитал не се използва за производствени инвестиции.

3.3.8   Ето защо ЕИСК предлага Комисията да направи проверка на балансите по текущата сметка, подобна на проверките, извършени по отношение на бюджетните дефицити и държавния дълг. Сега тази идея се предлага и от Комисията в нейните икономически насоки и в документ относно укрепването на икономическото възстановяване. Тези въпроси се обсъждат и от Специалната група за икономическото управление под ръководството на председателя на Европейския съвет van Rompuy.

3.3.9   ЕИСК желае да укрепи същността на тези предложения. Новата цел, свързана с текущата сметка, следва да се разглежда по същия начин както другите две съществуващи цели в Пакта за стабилност и растеж. Комисията следва да разгледа внимателно текущите сметки във всичките 27 държави-членки и свързаните с тях промени във възнагражденията и производителността. По отношение на страните от еврозоната следва да се предоставят повече правомощия за противодействие на отрицателните тенденции, подобно на практиката с бюджетния дефицит и държавния дълг. Действията на европейско равнище следва да се отнасят до посоката на промените в политиката, а не до нейното прилагане на практика. То ще остане в правомощията на националните власти в съответствие с принципа на субсидиарност. Реалната икономика или с други думи макроикономическите аспекти могат да бъдат въведени в Пакта за стабилност и растеж просто като се изменят регламентите относно пакта.

3.3.10   Тази криза показа, че е необходимо да се доразвият и други аспекти на Пакта за стабилност и растеж. Статистиката за частното кредитиране и за чуждестранния дял от държавния дълг следва да се публикува заедно с обикновената статистика, изисквана съгласно Пакта за стабилност и растеж. Тези нови данни биха могли да послужат като системи за ранно предупреждение и за оказване на натиск върху страни, в които икономическата ситуация е проблематична.

3.4   Други ключови области за една нова европейска икономика

3.4.1   Финансово подпомагане с публични средства, регулиране на финансовия сектор

3.4.1.1   За да се предотврати катастрофалният изход за цели сектори от икономиката и най-вече за автомобилостроенето, беше предоставено подпомагане с публични средства в големи размери. „Обичайната“ европейска политика по отношение на държавните помощи не беше приложена, за да се спре подпомагането в настоящата ситуация.

3.4.1.2   Най-фрапиращите случаи на подпомагане с публични средства бяха във финансовия сектор. В някои европейски страни и в САЩ определени банки бяха частично национализирани. Със сигурност ще има обрат в тази политика, но това може да отнеме няколко години. Дори в дългосрочен план обаче едно ефективно решение на националната финансова политика би могло да бъде запазването на част от банковия капитал в държавни ръце, за да се осигури наблюдение на банковата сфера.

3.4.1.3   Части от финансовия сектор, които получиха безпрецедентна помощ от страна на правителствата, впоследствие участваха в спекулативни атаки на пазара на държавни облигации в еврозоната по време на кризата в Гърция. Финансовият пазар направи опит да изземе властта от политиците. След разразяването на една изключително тежка криза политиците възстановиха своите правомощия. Те могат да бъдат критикувани за това, че не успяха да предприемат действия за предотвратяване на тежката криза, както по отношение на финансовата криза, така и по отношение на кризата с държавния дълг. Това показва, че предложените регулиране и финансов надзор не са достатъчни. Необходими са по-ефективни практики за регулиране и надзор, за да се промени поведението на финансовите институции и да се намерят нови начини за финансиране на държавния дълг.

3.4.2   Екологизиране на икономиката

В дългосрочен план инвестициите трябва да бъдат насочени към опазването на околната среда и мерките за борба с изменението на климата. Промяната в структурата на инвестициите трябва да започне сега. Комисията смята, че сред нашите международни конкуренти е налице по-силна тенденция към подобна промяна. Промяната е от решаващо значение не само поради екологични съображения, но и с оглед на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб. На мястото на изчезващите работни места могат да бъдат създадени нови. По този начин икономическата устойчивост може да се комбинира с екологична и социална устойчивост. Подобно на изразената от Комисията позиция в предложението за общи насоки на икономическите политики, ЕИСК подкрепя данъчното облагане като инструмент за оказване на влияние върху пазара с цел намаляване на опасните емисии.

3.4.3   Инфраструктура и енергетика

В период, когато предприемаческите инвестиции не достигат, публичният сектор трябва да изиграе своята роля, като прави публични инвестиции. Това е необходимо както за стимулиране на растежа, така и поради голямата нужда от инвестиции в инфраструктура и енергетика. Новопоявилата се неохота на банковата сфера да поема рискове, като предоставя кредитиране на предприятията, е особено проблематична за МСП. Независимо от настоящите проблеми с държавните облигации, в повечето страни все още съществува премиен лихвен процент по държавните облигации, което осигурява предимство на публичните инвестиции. В съответствие с преразгледания Пакт за стабилност и растеж, не е необходимо инвестициите да се включват в изчисленията по отношение на прекомерния дефицит.

3.4.4   Активни политики на пазара на труда

Политиките на пазара на труда следва да бъдат активни, а не да се ограничават единствено до икономическо подпомагане на безработните. Използват се множество различни схеми за преквалификация както на все още заетите, така и на безработните. Целта на програмата „Образование за всички“ в Испания, Белгия и Унгария е обещаваща. Политиката на приобщаване не означава единствено, че хората могат да намерят работа, а трябва и да ги улеснява да бъдат по-активни участници в обществото.

3.4.4.1   Никога не е достатъчно само да се постави като цел повишаването на равнището на заетостта, както е направено в стратегията „ЕС 2020“. За да се повиши равнището на заетост, трябва да бъдат спазени някои основни принципи.

—	Сред тях са политиките за повишаване на квалификацията. Ученето през целия живот е задължително, но големият проблем е да стане ясно кой трябва да плаща за него – обществото, работодателите или работниците? И трите страни трябва да имат някакво участие във финансирането.

—	Основата за това е общият образователен стандарт. Необходимо е общото равнище на образованието в Европа да се повиши.

—	Сред политиките, които очевидно водят до повишаване на заетостта, са висококачествените грижи за децата и родителският отпуск, който следва да бъде достатъчно дълъг и съпроводен от достатъчно заплащане, за да представлява стимул за раждаемостта.

—	Съществуват много фактори, които възпрепятстват хората да кандидатстват за работа. Всеки недостатък може да изисква разработването на отделна политика, когато става въпрос за участието на трудовия пазар.

3.4.5   Социални политики

3.4.5.1   В доклад (10) относно социалната защита и социалното приобщаване Комисията признава, че социално-осигурителните системи са изиграли жизненоважна роля за смекчаване на социалното и икономическото въздействие на кризата. Твърди се, че социалните разходи по време на кризата са се увеличили средно от 28 % до 31 % от БВП на държавите-членки. При намалена необходимост от помощи за безработица същите публични ресурси следва да се насочват към семейната политика и развитието на уменията. Ето пример за това как една „стратегия за изход“ може да бъде развита в „стратегия за вход“.

3.4.5.2   Според Комисията е важно да има достатъчна подкрепа за доходите и достъп до пазара на труда и до качествени социални услуги. Това, което ЕС може да направи в социалната сфера, е само малко допълнение към социалните политики на национално равнище. Видяхме много инструменти на ЕС, които насърчават държавите-членки да се учат една от друга – бенчмаркинг, партньорски проверки, отворен метод на координация. Те не дадоха очакваните резултати. ЕС не може да задължи държавите-членки да следват примерите за добри практики. „Публичното порицаване“ би могло да бъде начин за повишаване на обществената осведоменост относно съществуващите разлики.

3.4.5.3   Ограничителните мерки трябва да бъдат балансирани. Не можем да си позволим социално-осигурителните системи да бъдат пожертвани в името на бюджетния баланс. Кризата разкри недостатъците, които все още съществуват в социалните системи. Структурата на социалните системи трябва да води до благоденствие и заетост. Но социалните системи също имат своите ограничения – те не трябва да надхвърлят рамките на финансовите възможности.

3.4.6   Нови източници на доходи  (11)

3.4.6.1   В становище за периода след Лисабонската стратегия ЕИСК посочи като нови източници на публични приходи данъчното облагане както на финансовите транзакции, така и на емисиите от въглероден диоксид. Ползата от тях е двойна, а именно – не само повишават приходите, но и могат съответно да ограничават действията, ориентирани към краткосрочни печалби на финансовия пазар, и да доведат до подобряване на околната среда. Понастоящем причината да се търсят нови източници на финансиране е намаляването на големите бюджетни дефицити. Данъчното облагане на финансовите транзакции и емисиите въглероден диоксид е за предпочитане пред повишаването на други данъци, като тези върху трудовите доходи или ДДС. Последните биха намалили общото търсене, което не е добро решение в настоящата ситуация.

3.4.6.2   Друг нов метод за публично финансиране са еврооблигациите. Те биха могли да набавят капитал за публичния сектор, без да се разчита изцяло на частния финансов сектор. Еврооблигациите биха привлекли финансови ресурси направо от техния източник, например пенсионните фондове, които търсят начин за дългосрочно инвестиране на своите средства. Съществува и възможността за отваряне на частните спестявания в ЕИБ към дългосрочни инвестиции, за да се намерят нови източници за финансиране на ЕИБ. По този начин ЕИБ ще осъществява връзката между тези нови капиталови ресурси и своите инвестиции. При това положение дългосрочните спестявания биха били на разположение за дългосрочни публични инвестиции, например в инфраструктура. Макар да се наричат „еврооблигации“, те трябва да обхващат всички държави-членки на ЕС. Тук отново извличаме двойна полза, тъй като би била ограничена и възможността за спекула с държавни облигации на финансовите пазари.

---

(1)  Въз основа на документите на Комисията „Доклад за напредъка в изпълнението на Европейския план за икономическо възстановяване“ и „Междинна прогноза – февруари 2010 г.“.

(2)  Вж. „Данък върху финансовите транзакции“.

(3)  Център за европейски политически изследвания, № 202, февруари 2010 г.

(4)  ОИСР, Pensions at a glance („Пенсиите накратко“), 2009 г.

(5)  COM(2010) 2020, параграф 4.1.

(6)  МОТ, Global Wage Report 2009 Update („Доклад за възнагражденията по света – актуализация за 2009 г.“), ноември 2009 г.

(7)  Евростат, Евроиндикатори 61/2010, 30 април 2010 г.

(8)  Стойностите са изчислени по данни на Евростат. Разликите между държавите-членки са изненадващо големи, например от 46 % в Швеция до 75 % - в Гърция. В повечето страни имаше малко намаление на дела на потреблението, но в някои от тях промените бяха драстични. Трудно обясним е отбелязаният в Обединеното кралство спад от 72 % до 60 % в рамките на 8 години.

(9)  Crisis in the euro area and how to deal with it („Кризата в еврозоната и как да се справим с нея“). Център за европейски политически изследвания, февруари 2010 г.

(10)  Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Предложение за съвместния доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване 2010 г.“ – COM(2010) 25 окончателен.

(11)  Вж. становищата относно „Данък върху финансовите транзакции“ и относно „Последиците от кризата с държавния дълг за управлението на ЕС“.

---