1.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 87/94

A.

като има предвид, че съществува силна взаимовръзка между икономическия растеж, заетостта, борбата срещу бедността и социалната интеграция;

Б.

като има предвид, че настоящата икономическа криза поставя безпрецедентни предизвикателства - нарастваща безработица и социална изолация, и като има предвид, че според прогнозите икономическото положение в Европейския съюз дори ще се влоши допълнително, като предизвика по-нисък или дори отрицателен ръст на заетостта и по-висока безработица в Съюза през 2009 г.;

В.

като има предвид, че Европейската стратегия за заетостта и Насоките за заетостта са основният инструмент в рамката на Лисабонската стратегия, насочен към справяне с предизвикателствата на пазара на труда;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз и държавите-членки споделят отговорността да дадат отговор на предизвикателствата, възможностите и на несигурността на гражданите по отношение на глобализацията;

Д.

като има предвид, че световната финансова и икономическа криза изисква от ЕС да реагира по решителен и координиран начин, за да предотврати загубата на работни места, да подкрепи подобаващи доходи на гражданите и да избегне рецесията, както и да превърне настоящите предизвикателства в областта на икономиката и заетостта във възможности;

Е.

като има предвид, че поради това спешно трябва да бъдат положени още по-големи усилия на всички нива на управление, с участието на социалните партньори и други лица, които имат отношение, за инвестиране в хората и модернизиране на пазарите на труда в Европа, по-специално чрез прилагане на подходите, основани на принципа на гъвкавата сигурност, като се провеждат консултации със социалните партньори, в съответствие с националните обичаи и практики;

1.

Счита, че при очертаващата се тежка рецесия в световен мащаб и прогнозираното нарастване на броя на безработните с поне 3,5 млн. в ЕС до края на 2009 г., основните цели на политиката в областта на заетостта за Съюза и неговите държави-членки трябва да бъдат: предпазване на възможно най-голям брой перспективни работни места от краткосрочния срив в търсенето; подпомагане на създаването на заетост; и помощ както за покупателната способност на незаетите работници, така и на тяхната способност бързо да се върнат на работа; призовава Комисията да даде ясен знак на държавите-членки, че Насоките по заетостта следва да се изпълняват в този дух, и да се заеме със заетостта като с приоритетен проблем, като представи на пролетното заседание на Европейския съвет за 2009 г. предложения за Европейска инициатива за заетост, при наличието на координирани действия на държавите-членки за съхраняване на заетостта и създаване на нови работни места;

2.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ и това, че в него се набляга върху връзката между краткосрочните фискални стимули и дългосрочната Лисабонска стратегия и Интегрираните насоки; в това отношение подчертава, че е от значение да се гарантира, че краткосрочните мерки, предприети от държавите-членки с цел възстановяване на икономиката, допринасят за постигане на общоприетите цели;

3.

Отбелязва като основна дилема в настоящата криза, че инструментите на европейската икономическа политика все още не са достатъчно развити, за да отговорят успешно на предстоящите предизвикателства; поради тази причина изисква преглед и актуализиране на основните политически средства, по-специално на Интегрираните насоки, Пакта за стабилност и растеж, както и Стратегията за устойчиво развитие, за да ги направи част от един Нов курс за интелигентен растеж в Европейския съюз;

4.

Подчертава необходимостта от пренасочване на Интегрираните насоки на фона на икономическия спад и настоятелно призовава Съвета да постигне споразумение относно краткосрочни мерки за запазване на равнището на заетост от 2008 г. и за инвестиции в борбата срещу изменението на климата, както и да призове държавите-членки и социалните партньори, в съответствие с националните практики, да гарантират достатъчни доходи, като обърнат специално внимание на най-уязвимите групи на обществото; очаква Комисията да започне инициативи и да представи предложения във връзка с тези цели преди предстоящото пролетно заседание на Европейския съвет;

5.

Припомня, че координираните инвестиции от страна на държавите-членки за постигане на петте основни цели от Лисабон - научни изследвания, образование, активни политики в областта на пазара на труда, грижи за децата и инициативи за частни инвестиции, трябва да бъдат ключов елемент в политиката в областта на заетостта и че инфраструктурата за грижи за децата трябва да се разглежда като една от предпоставките за повишено участие на пазара на труда, особено от страна на жените; насърчава държавите-членки да включат тези общи принципи в консултации със социалните партньори относно техните национални програми за реформи;

6.

Смята че при изпълнението на насоките държавите-членки трябва да:

7.

Смята че държавите-членки трябва да осигуряват засилено взаимодействие между насоките и отворения метод на координиране на процеса на социална закрила и социална интеграция;

8.

Смята че държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори и в съответствие с националната традиция на всяка държава-членка, трябва да проучват и докладват в своите Национални планове за реформи относно начините за подобряване на спазването и прилагането на принципите и разпоредбите на европейското социално законодателство, споразуменията между социалните партньори и основните принципи на равно третиране и недискриминация;

9.

Отново заявява колко е важно концепцията за гъвкава сигурност в Насока 21 да бъде използвана за създаване на преход между отделните периоди на трудова заетост и подчертава, че това изисква високо равнище на закрила в схемите за социална сигурност, както и активни политики по отношение на пазара на труда;

10.

Приветства в тази връзка заявлението на Комисията, че е от основно значение да се подобрят програмите за активизиране, по-специално на тези, отнасящи се до нискоквалифицираните работници; да се увеличат субсидиите, свързани със заетостта, и да се организират краткосрочни курсове за обучение за уязвими групи и за лица, попадащи в категориите с най-висок риск от дълготрайна безработица; да се осигури (повторно) обучение и придобиване на нови умения в по-слабо засегнатите сектори; да се осигури съответна социална закрила, гарантираща сигурност на доходите, както и да се ангажира безусловно със социалния диалог и с включването на социалните партньори;

11.

Подчертава важността на целенасочени действия, насочени към уязвимите групи, във времена на висока безработица и по-специално на целеви действия, насочени към дългосрочно безработните хора, хората с увреждания и имигрантите;

12.

Счита, че, с оглед на тежестта на икономическата криза, Комисията трябва да бъде подготвена да предприеме извънредни мерки, включително разширяване на достъпа до Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), който трябва да може да подкрепя работниците в по-разнообразни ситуации, включително заети на временен договор, които са загубили работните си места, както и временно отваряне на Европейския социален фонд (ЕСФ) за подкрепа на мерки за запазване на заетостта чрез схеми за обучение;

13.

Счита, че икономическата криза изисква укрепване на мерките на ЕС в областта на преструктурирането, по-специално укрепване на правата на информация и консултации;

14.

Счита, че следващата реформа на структурните фондове на ЕС следва да съсредоточи целите им в по-голяма степен върху създаването на устойчива, висококачествена заетост;

15.

Подчертава, наред с това, значението на образованието не само за повишаване на шансовете на работниците да бъдат наети на работа, а и за подобряване на тяхната мобилност, което е от важно значение за функционирането на вътрешния пазар; поради това подчертава значението на признаването на официално и неофициално придобитите умения;

16.

Подчертава значението на Насока 23 и на значителните инвестиции в обучението през целия живот, за да се намали процентът на безработица, както и за да се постигне целта за създаване на по-добри работни места в Европа; в този контекст подчертава необходимостта всички граждани да имат равен достъп до и възможност да вземат участие в програми за обучение през целия живот, като същевременно се отдава специално внимание на уязвимите групи; подчертава, че Европейският социален фонд и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията следва да бъдат използвани за финансиране на такива мерки незабавно;

17.

Изразява съжаление относно факта, че във всички държави е най-малка вероятността в програми за образование, обучение и обучение през целия живот да участват хората с най-ниско изходно ниво на образование, по-възрастните хора, хората в селски райони и хората с увреждания;

18.

Подчертава, че подобреното предлагане на обучение за възрастни е от съществено значение за повишаване на степента на участие, както и че мерките за насърчаване на ефективно предлагане включват осигуряване на места за обучение и детски заведения по места; открито и дистанционно обучение за хората в отдалечени райони; информация и напътствия; програми, приспособени към конкретната ситуация и гъвкава организация на учебния процес;

19.

Припомня факта, че процентът на безработица сред младите хора в Европа все още е твърде висок; припомня също така, че опитът от предходни икономически кризи сочи, че възможностите за навлизане на пазара на труда на младите хора, които при завършване на образованието си стават безработни, са много по-ограничени; затова подчертава, че е важно всички държави-членки да изпълнят целта на Насока 18, според която на всеки млад човек, напуснал училище, следва да бъде предложено в срок от четири месеца работно място, стаж, допълнително обучение или друга мярка за заетост;

20.

Призовава за решителни действия за разрешаване на проблема с ниското участие на жените на пазара на труда; припомня, че процентът на заетост сред жените като цяло е по-нисък и че жените по-често от мъжете работят на непълно работно време; затова подчертава значението на политика, при която жените и мъжете поемат еднаква отговорност; за да бъде постигнато това, призовава държавите-членки спешно да изпълнят задълженията си съгласно целите от Барселона;

21.

Отбелязва със загриженост, че заетостта на непълно работно време, при която повечето заети са жени, се оказва особено податлива на въздействието на икономическата криза;

22.

Счита, че в период на висока безработица съществува очевиден риск от негативни последствия за регионалното и социалното сближаване и поради това подчертава колко е важно Насока 17, която се отнася до осъществяването на социалното и териториалното сближаване, да бъде прилагана с цел предотвратяване на затруднения в тази област; поради това призовава държавите-членки да насърчават активна социална интеграция за всички с цел да се борят срещу бедността и социалната изолация, като осигуряват приемливи доходи и качествени социални услуги заедно с достъп до пазара на труда чрез възможности за наемане и първоначално или продължаващо професионално обучение;

23.

Подчертава значението, особено по време на икономическата криза, на инвестициите в социалния сектор; счита, че това е сектор, който предоставя широк кръг от важни обществени услуги и в който е заета голяма част от населението; подчертава, че затова социалният сектор трябва да бъде поддържан, за да се предотврати спад в качеството на обществените услуги и нарастване на процента на безработица;

24.

Отбелязва със съжаление, че е възможно в това време на икономическа криза в някои дружества да съществува определен натиск върху възнагражденията като доброволна алтернатива на съкращенията; все пак подчертава, че е важно да не се позволява кризата да окаже натиск в посока намаляване на възнагражденията като цяло; счита, че е важно:

25.

Подчертава значението на активни и координирани инвестиции в държавите-членки, включително в производствената инфраструктура, образованието и борбата с изменението на климата, за да бъде постигната целта за повишаване на нивата на заетост, да се допринесе за създаването на качествени работни места и да се осигури социално сближаване; в този контекст подчертава значението на подкрепата от страна на ЕС за развитието на модерна и устойчива промишленост;

26.

Подчертава, че е важно не само да бъдат създадени допълнителни работни места, но и да бъде съхранено и подобрено качеството на съществуващите към момента работни места;

27.

Призовава държавите-членки да продължат да насърчават съпричастността и да повишават участието на всички засегнати страни, включително социалните партньори и други заинтересовани страни, когато това е целесъобразно, с цел ефективно прилагане на Насоките за заетост;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.