23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/43

—

мерки за засилване на сътрудничеството между предприятията и работниците;

—

общи и по-добре координирани политики;

—

по-бързи системи за вземане на решения;

—

по-прости и прозрачни законодателства.

1.5.1

ЕИСК съзнава, че някои страни, принадлежащи към първата група, която постави началото на Европейската общност, показват, най-вече в настоящия кризисен момент, силно неодобрение към правилата на единния пазар по отношение на конкуренцията и държавните помощи. Това обаче е грешка! (1)

1.5.2

В ситуация, подобна на настоящата, Съветът, с помощта на ЕП и Комисията, би трябвало да изготви „стратегически договор“, който да предвижда:

—

стратегия на съпротива и оцеляване, която да даде възможност за опериране на развитите пазари чрез по-добра специализация в тези пазари, чрез намаляване на разходите, силна диверсификация в сродните сектори или нови формули;

—

стратегия на иновации в процесите, продуктите и услугите, с пазарни и технологични промени, с нови материали, които да водят до създаване на нови продукти;

—

нови инициативи, като например развитие на нови форми на предприятия или нови сектори; необходимо е да се предвидят, посредством далновидна стратегия, бързо развиващи се нови продукти (като например водещите пазари), към които да потекат нови инвестиции;

—

маркетинг на местно равнище, който да насърчава високите постижения чрез споразумения с научноизследователски центрове с цел по-голямо разпространение на технологиите;

—

финансова подкрепа посредством финансови институции, подпомагащи развитието, като се използва и гаранцията на ЕИФ (4);

—

капитализиране на рисковия капитал на кредитните консорциуми чрез споразумение между администрациите и банковата система, за да могат те да предоставят разсрочени плащания на микро- и на малките предприятия, най-вече с цел да се запазят равнищата на заетост;

—

консолидиране на краткосрочните кредити, за да се даде възможност на микро- и малките предприятия да се съсредоточат върху производството, пускането на продукти на пазара и сервизното обслужване след продажбата им;

—

подкрепа на иновативния третичен сектор (екологична икономика), като се използва възможността за иновативно обучение, предлагано от Европейския социален фонд;

—

създаване на високо равнище на обслужване на хората, по-специално посредством насърчаване и укрепване на социално-здравната система (5);

—

осъществяване на инфраструктурни политики, които да допринасят за по-широк иновативен избор за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии и да създават по-добри условия за живот в района;

—

укрепване в рамките на тръжните процедури на критериите за енергийна ефективност и екологосъобразност;

—

насърчаване чрез финансиране на нови, по-ефективни продукти, които да заменят старите;

—

подобряване на достъпа до информация;

—

улесняване на употребата на суровини.

—

тези помощи не засилват протекционизма и не създават пречки пред свободната конкуренция;

—

предприятията, които получават средства, се ангажират най-вече да поддържат равнищата на заетост;

—

се спазват колективните трудови договори и се запазва покупателната способност на работниците;

—

работниците могат да използват периодите на намалено производство за обучение с цел да придобият нови квалификации и следва да бъдат подкрепяни в това отношение;

—

публичната финансова помощ не се превръща във форма на доход за акционерите чрез получаване на дивиденти или чрез други форми на обратно изкупуване на акции;

—

доколкото е възможно, подкрепата насърчава разработването на нови продукти и нови услуги в съответствие с критериите за опазване на околната среда;

—

помощите не нарушават конкуренцията; те са временни и постепенно намаляващи;

—

съществуват адекватни механизми за контрол в защита на данъкоплатците.

2.1

Секторите за производство и услуги представляват гръбнакът на икономиката на нашия континент. Изграждането на единния пазар даде възможност за значително развитие на тези сектори, в съответствие с общи правила и стандарти.

2.2

Секторите за производство и услуги са изправени пред изключителни предизвикателства:

2.3

Има опасност вследствие на сегашната световна рецесия, на секторите да се наложи да положат повече усилия с цел:

2.4

За предприятията настоящите кризи представляват не само предизвикателство за оцеляване, но и големи възможности за развитие и иновации. Предприятията обаче не бива да бъдат оставени да се справят сами; необходимо е да се насърчават предприемчивостта и създаването на работни места чрез възможно най-бързо извършване на реформи за подобряване на средата, в която работят предприятията, намаляване на ненужните административни тежести, предпазване и подобряване на вътрешния пазар, насърчаване на рисковия капитал, стимулиране на иновациите и мерките за гъвкава сигурност, създаване на по-малко и по-добри закони и инвестиране в отношенията между академичните и научни кръгове и предприятията, както и в образованието и обучението на човешките ресурси, най-вече в научно-техническите дисциплини и в развитието на водещите пазари.

2.5

ЕИСК подчертава, че е важно да се изяснят настоящата ситуация и възможните бъдещи перспективи на основните производствени сектори, на услугите, и по-специално на туризма, като се имат предвид различните тясно свързани помежду им основни аспекти:

3.1

През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в САЩ е намалял с 1 % след 0,1 % спад през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в Япония е намалял с 3,3 % след спад с 0,6 % през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в еврозоната е намалял с 1,5 процента, след спад с 0,2 % през предходното тримесечие (15).

3.2

Равнището на безработицата нараства бързо и според ОИСР в края на 2010 г. се очаква да достигне близо 12 %. В същото време заплатите се увеличават по-бавно или остават непроменени.

3.3

Както подчертава Комисията (16)„докато отпускането на заеми бъде оскъдно, усилията за стимулиране на търсенето и на доверието на потребителите ще бъдат спъвани (…). Кризата е глобална и възстановяването няма да бъде пълно, докато основните участници в световната икономика не започнат отново да отбелязват растеж и да търгуват заедно“.

3.4

На същото мнение е и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП): „Вероятно икономическото положение ще се влоши и ще се подобри, само ако коренно се промени начинът на мислене: далеч от успокояващата, но нереалистична представа за завръщане към „запазване на статуквото“ ние се нуждаем от нова икономическа реалност, инвестирайки в хората, иновациите и устойчивото развитие. Нуждаем се също така от преразглеждане на ролята на правителството:“

3.5

Във връзка със срещата на Г-20, която се състоя в Лондон на 18 март 2009 г., Европейската федерация на предприемачите (BusinessEurope) подчерта, че „световната криза оказва разрушително въздействие върху предприятията, тъй като основните двигатели на растежа са засегнати от ограниченията върху достъпа до финансови средства. (…) Необходим е икономически стимул, за да не се допусне световен икономически колапс“ (18).

4.1

Развива се все по-широк консенсус и все по-засилено сътрудничество, за да бъдат предприети изключителни мерки и се дадат спешни политически отговори, надхвърлящи съществуващите правила, с цел на всяка цена да бъдат предпазени предприятията, секторите за производство, производствените дейности и услугите, заетостта, доходите и потреблението на семействата.

4.2

Политиката, насочена към ограничаване на последиците от кризата върху икономиката, заетостта и социалната сфера, прехвърляйки върху съседите натрупаното вътрешно напрежение, е не само неправилно решение на проблема, но има опасност да тласне икономиките към национализъм и протекционизъм, които биха разрушили трудно изградените през последните години рамки на международно сътрудничество и регионална интеграция в Европа и света.

4.3

ЕИСК счита, че основни и безспорни елементи на всяко действие срещу сегашната криза са:

4.4

ЕИСК е убеден, че настоящата криза трябва да доведе до институционален скок към по-голяма икономическа интеграция, насочена към качествено развитие на икономиката, към повече и по-добри работни места.

4.5

ЕИСК счита обаче, че още по-необходим е качествен скок към по-голяма политическа интеграция на континента, и смята, че тя е единственият начин да се постигне компромис между егоизма и националните приоритети, към едно общо бъдеще.

4.6

ЕИСК е убеден, че на основата на подновяването на европейския проект, в духа на идеите на Жан Моне при подписването и прилагането на Парижкия договор, който постави началото на ЕОВС, е възможно отново да се изградят основите на подем на европейската икономика.

4.7

Необходимо е бързо да се завърши процесът на ратифициране на Договора от Лисабон, за да се гарантира една архитектура на европейския проект, която да даде възможност на Европа да реагира с по-добре координирани политики.

5.1

През последните месеци станахме свидетели на драстично увеличаване на броя на преструктуриранията на предприятия. Много предприятия стартираха планове за уволнения със сериозни социални последствия, включително за бъдещето на младите хора (20). Други обявиха фалит.

5.2

ЕИСК е убеден, че човешките ресурси ще бъдат ключов елемент в подема на конкурентоспособността на ЕС, както по отношение на способностите и квалификацията на работната ръка, така и на новия модел на мениджърско управление.

5.3

Според ЕИСК инвестирането в работна ръка и поддържането на заетостта са от съществено значение за насърчаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, както по отношение на квалификации и нови умения на работната сила, така и на нови модели на социална отговорност на предприятията (21).

5.4

Предвид мащаба на кризата, програмите за обучение/труд, насочени към сектори, характеризиращи се с растеж, като например възобновяемите енергийни източници, би трябвало бързо да бъдат предоставени на разположение на пострадалите от рецесията работници.

5.5

Би трябвало да се предприемат мерки в подкрепа на потреблението на семействата, които да бъдат насочени и към стимулиране на търсенето (22).

6.1

Деиндустриализация. Може би през последните години, особено в началото на века, Комисията и много от държавите-членки обръщаха по-малко внимание на промишлената и производствената политика, като даваха предимство на богатството, произтичащо от развитието на сложните финансови системи, подкрепяни от предимно северноамерикански модели.

6.2

През 2005 г. ЕС прие насоки на европейската интегрирана промишлена политика, основани на комбинация от секторни и хоризонтални инициативи. Последва средносрочен преглед през 2007 г. като принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост (23). През 2008 г. ЕС прие също така план за действие за устойчива промишлена политика (24), по който ЕИСК вече изрази своята позиция (25).

6.3

Решаващото значение на социално отговорните и конкурентоспособни предприятия, на предприятията на социалната икономика и на все по-квалифицирания и целенасочен труд трябва да бъде отправна точка на политиките за подем на секторите за производство и услуги.

6.4

Лисабонската стратегия трябва да запази доверието към себе си. Държавите-членки и институциите на ЕС трябва да покажат способността си да адаптират политиките към новия контекст, като определят ясни приоритети и нови методи за стратегията „след Лисабон“, която предстои да бъде изготвена през следващите месеци. Необходимо е да се ускорят реформите, като се определят ясни и точни приоритети с осъществими пътни карти, които подлежат на проверка.

6.5

Според ЕИСК развитието на европейските сектори за производство и услуги би трябвало да се извърши чрез подобряване на процесите и на продуктите. ЕИСК призовава ЕС да предприеме енергични мерки във връзка с този въпрос.

6.6

Според ЕИСК тази индустриална стратегия би трябвало да включва:

6.7

Необходимо е да бъде разгледано специфичното положение на МСП, по-специално що се отнася до липсата на достъп до кредити и заеми. Понастоящем предназначените за МСП фондове не постигат целите си.

6.8

Съобщението „Small Business Act“, по което Комитетът вече изрази своята позиция (29)„не е на висотата на поставената цел, особено в контекста на настоящите икономически и финансови трудности“, тъй като не предвижда необходимите финансови средства. Въпреки това е важно да се осигури пълно, своевременно и систематично прилагане на стратегията, изложена в „Small Business Act“ в държавите-членки.

6.9

Освен достъпът до кредити, от решаващо значение, още повече в сегашната ситуация, както на няколко пъти потвърди Комитетът, са следните мерки:

6.10

Що се отнася до специфичните сектори, след широко обществено допитване Комисията вече определи серия от сектори за производство, върху които трябва да се съсредоточат дейности за стимулиране и съживяване. За началната фаза на инициативата „Водещи пазари“ (31) бяха определени шест пазара:

6.11

Използваният от Комисията метод би трябвало да се приложи и в други сектори. Следователно би следвало да бъдат определени секторите, в които съгласувани действия, посредством ключови политически инструменти и рамкови условия, както и засилено сътрудничество между главните заинтересовани страни, са в състояние да ускорят развитието на пазара, без да пречат на динамиката на конкуренцията (32). Същото може да се каже за развитието на европейската отбранителна промишленост, която би трябвало да бъде предмет на по-координирана европейска политика след създаването на Европейската агенция по отбрана и напредъка по въпроса за общата сигурност (33).

6.12

За да бъде ефикасна европейската индустриална политика, е необходимо да се отчита специфичния контекст на отделните сектори: от сектора на моторните превозни средства (автомобили, камиони, мотоциклети (34)), химическия сектор, сектора на корабоплаването до въгледобивната промишленост и черната металургия, строителството, стъкларството и керамиката, производството на цимент, текстила и облеклото, хранително-вкусовия сектор, металургичния, машиностроителния и електромеханичния сектор, авиационния сектор, информатиката и телекомуникациите, енергийния сектор, здравните услуги и т. н.

6.13

ЕИСК счита също така, че за да се подкрепят иновациите, от съществено значение е по-нататъшното развитие на създадените нови инструменти на индустриалната политика, като например съвместните технологични инициативи, иновативните обществени поръчки и плана за действие за устойчиво производство и потребление.

6.14

ЕИСК счита, че е необходимо да се ускори и либерализацията на пазара на услугите, по-специално що се отнася до предоставяните от свободните професии услуги и все още съществуващите ограничения по отношение на тарифи и numerus clausus.

6.15

ЕИСК настоятелно приканва към действия на общностно равнище в подкрепа на сектора на бизнес услугите, чрез развитие на иновативни услуги и съдържания, които да са от полза за гражданите, потребителите, работниците и предприятията, ускоряване на дигитализацията и на разпространението на широколентовите мрежи, и премахване на бариерите пред електронното управление и оперативната съвместимост на системите.

6.16

ЕИСК счита, че в отношенията с останалия свят общата външна политика трябва да стане по-силна и по-категорична.

7.1

ЕИСК е подкрепял (35) и продължава да подкрепя инициативите за развитие на политики на устойчив добив, производство и потребление, напълно интегрирани с другите политики на Общността, за да се превърнат потенциалните предизвикателства в конкурентни възможности.

7.2

ЕИСК е убеден, че действията на ЕС трябва да продължат да бъдат насочени към амбициозни цели, подкрепяни от законодателни и финансови инструменти, които обаче да не пречат на конкурентоспособността на Европа, водейки до увеличаване на тежестите за предприятията и гражданите, а да благоприятстват най-добрите практики и процесите на иновации и технологични подобрения.

7.3

ЕИСК припомня, че е важно да се предприемат подходящи инициативи, за да може ЕС да играе водеща роля на международната сцена в областта на енергийната ефективност, увеличаването на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и разработването на технологии за улавяне на CO2.