EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52009AE1475
Opinion of the European Economic and Social Committee on Macro-regional cooperation Rolling out the Baltic Sea Strategy to other macro-regions in Europe (Exploratory opinion)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Макрорегионално сътрудничество — Разгръщане на стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа (проучвателно становище)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Макрорегионално сътрудничество — Разгръщане на стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа (проучвателно становище)
OB C 318, 23.12.2009, p. 6–9
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
23.12.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 318/6 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Макрорегионално сътрудничество — Разгръщане на стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа“ (проучвателно становище)
2009/C 318/02
Докладчик: г-н SMYTH
На 18 декември 2008 г. г-жа Cecilia MALMSTRÖM, министър по европейските въпроси, поиска от името на шведското председателство Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно:
„Макрорегионално сътрудничество – Разгръщане на стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа“
Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 септември 2009 г. (докладчик: г-н SMYTH).
На 456-ата си пленарна сесия, проведена на 30 септември и 1 октомври 2009 г. (заседание от 30 септември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.
1. Заключения
|
1.1 |
ЕИСК подкрепя целите, въплътени в четирите стълба на стратегията за региона на Балтийско море, а именно регионът да стане благоденстващ, сигурен и безопасен, екологично устойчив, привлекателен и достъпен. |
|
1.2 |
Комитетът оценява всеобхватния процес на консултации, който предхождаше изработването на стратегията, както и ролята, която социалните партньори и заинтересованите страни изиграха в този процес. ЕИСК отново подчертава решаващата роля на организираното гражданско общество в прилагането на стратегията за региона на Балтийско море и потвърждава своята подкрепа за създаването на „Балтийски форум на гражданското общество“, който би допринесъл за по-широкото включване на гражданското общество в развитието на стратегията. |
|
1.3 |
ЕИСК приветства Плана за действие на стратегията, съдържащ 15 приоритетни области, всяка от които ще се координира съответно от една от балтийските държави-членки. |
|
1.4 |
Стратегията за региона на Балтийско море има както силни, така и слаби страни. Нейните основни преимущества са, че се стреми да бъде всеобхватна и че редовно ще бъде преразглеждана от Комисията и от Европейския съвет. Слабостите ѝ произтичат от нейната комплексност и от въпроси на управлението, свързани с нейното прилагане. Стратегията е свързана с правомощията на 21 генерални дирекции, осем държави-членки и Русия. Като се прибавят четирите стълба, 15-те приоритетни области и многобройните хоризонтални политики, сърцевината на стратегията добива сложна „променлива геометрия“, което може да я направи неработеща. ЕИСК смята, че е необходимо да се положат всички възможни усилия, за да се опростят управленските механизми за прилагане на стратегията. |
|
1.5 |
ЕИСК има важна роля за осигуряването на атмосфера на сътрудничество по време на разработването и прилагането на стратегията. Създаването на Балтийски форум на гражданското общество в известен смисъл е стъпка към това, организираното гражданско общество да получи свое място в бъдещото развитие на стратегията. |
|
1.6 |
Стратегията за региона на Балтийско море поставя сериозно предизвикателство пред ЕИСК като цяло и по-специално пред неговите членове от Балтийския регион. Тя ги задължава да поемат инициативата да представляват организираното гражданско общество в развитието на стратегията чрез дейностите на Балтийския форум на гражданското общество. Фактът, че стратегията за региона на Балтийско море ще действа в продължение на няколко години, е убедителен аргумент в полза на създаването на постоянна група в рамките на ЕИСК, която да гарантира, че Комитетът ще участва ефективно в процес, който може да се превърне в модел за макрорегионалното сътрудничество в целия Европейски съюз. |
2. Въведение
|
2.1 |
Значението на темата за макрорегионалното сътрудничество нарасна през последните години. В ЕС макрорегионите вече се разглеждат като носители на потенциал за съществен принос към политиката на сближаване и за постигане на сравними равнища на развитие между държавите-членки. Европа вече практикува форми на макрорегионално сътрудничество. Така например Вишеградската група, която включва Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, олицетворява усилията на страните от региона на Централна Европа да работят съвместно в редица области от общ интерес в духа на европейската интеграция (1). В по-скорошен план, в рамките на срещата на върха за Средиземноморието, проведена през 2008 г. в Париж, беше възобновено Евро-средиземноморското партньорство, известно преди това като „Барселонски процес“. Това партньорство включва всичките 27 държави-членки на Европейския съюз и 16 страни партньори от южното Средиземноморие и Близкия изток, а целта е да се търси решение на общи проблеми като замърсяването на морето и морската безопасност, енергийните въпроси и развитието на бизнеса (2). |
|
2.2 |
През ноември 2006 г. Европейският парламент прие резолюция за изготвяне на стратегия за Балтийско море. Тази стратегия за макрорегиона на Балтийско море беше приета от Комисията на 10 юни 2009 г. и представена на Европейския съвет на 19 юни 2009 г. Шведското председателство ще я придвижи за по-нататъшно обсъждане с оглед на приемането ѝ от Съвета в края на октомври 2009 г. Това проучвателно становище беше поискано от шведското председателство, тъй като стратегията представлява важен елемент от неговата работна програма. Целта на настоящото становище е да направи оценка на предложената стратегия за Балтийско море, на нейната подготовка, структура и на нейния план за действие от гледна точка на организираното гражданско общество. Становището се основава на анализа, направен в приетото неотдавна становище на ЕИСК относно „Балтийски регион: ролята на организираното гражданско общество за подобряване на регионалното сътрудничество и определяне на регионална стратегия“ (3). |
|
2.3 |
Призивът за изготвяне на стратегия за Балтийско море произтича от разбирането, че е необходимо да се постигне по-голяма и по-ефективна координация между Европейската комисия, държавите-членки, регионите, местните власти и другите заинтересовани страни, с цел програмите и политиките да бъдат прилагани по-ефикасно. Балтийско море е сред регионите с най-голямо движение и претоварване, както се вижда от план-картата на ежедневните корабни курсове, приложена към настоящото становище. Регионът на Балтийско море включва осем държави-членки на ЕС (Финландия, Швеция, Дания, Германия, Полша, Естония, Латвия и Литва), които, наред с Русия, имат излаз на Балтийско море. Когато Европейският съвет поиска от Комисията да се заеме с изготвянето на стратегията, той постави изискване външнополитическите аспекти на стратегията да бъдат свързани със съществуващата рамка на Северното измерение (4). ЕИСК подкрепя действията за изработване на стратегия за макрорегионално развитие, която включва всички балтийски държави. |
|
2.4 |
Процесът, довел до разработването на стратегията, няма прецедент. Виждането на Комисията е, че ако стратегията за Балтийско море се окаже подходяща и работеща за Балтийския регион, то подобен подход би бил приложим и за други макрорегиони, като например Дунавския регион (5), Алпийския регион и Средиземноморието.
|
|
2.5 |
Стратегията се придружава от План за действие, съдържащ 15 приоритетни области във всичките четири стълба. Всяка приоритетна област ще се координира съответно от една от балтийските държави-членки, като те следва да работят по прилагането на стратегията съвместно с всички заинтересовани страни (6). |
|
2.6 |
Стратегията за Балтийско море и предложените в нейните рамки действия ще се финансират от съществуващи източници на финансиране, по-конкретно от структурните фондове на ЕС (55 млрд. евро за периода 2007-2013 г.), от всяка отделна държава в Балтийския регион, от НПО, от частни източници, както и от международни финансови институции като ЕИБ, Скандинавската инвестиционна банка (NIB) и ЕБВР. |
|
2.7 |
В допълнение към четирите стълба стратегията съдържа и хоризонтални действия, предназначени да развият териториалното сближаване. Те включват:
|
3. Бележки относно стратегията за Балтийско море
3.1 ЕИСК приветства възприетия от Съвета и от Комисията подход към разработването на стратегията за Балтийско море и по-конкретно широките консултации със заинтересованите страни в макрорегиона. Стратегията е новаторска, тъй като ще действа на основата на транснационална управленска структура и следователно надхвърля обхвата на традиционните регионални политики на ЕС. Новата управленска структура е разположена между националната държава и наднационалната общност.
3.2 Четирите стълба на стратегията и произтичащият от нея план за действие представляват сериозно усилие за създаване на по-добре координирана рамка за развитие в регион, отличаващ се с такова многообразие като Балтийския, а следователно и опит за насърчаване на териториалното сближаване.
3.3 Комисията представя стратегията за региона на Балтийско море като „концепция в процес на разработка“. Всяко определение на отделните аспекти на региона на Балтийско море неминуемо ще бъде неточно, тъй като в зависимост от разглеждания въпрос се визират съответно и различни географски зони. Въпросът за околната среда, например, засяга географска зона, различна от онези, които се разглеждат от икономическа или транспортна гледна точка. Подходът, възприет при разработването на стратегията за региона на Балтийско море, е да се започне с определяне на проблемите и въпросите, които да определят съответната географска зона от макрорегиона. ЕИСК е на мнение, че сложността на предизвикателствата, пред които е изправен регионът на Балтийско море, изисква да се наблегне повече върху ефективното управление на стратегията.
3.4 ЕИСК оценява високото ниво на политическа ангажираност със стратегията, постигнато във фазата на консултации. Мрежата на профсъюзите от региона на Балтийско море (BASTUN), която представлява членове на професионалните съюзи от всички балтийски държави-членки и от Русия, изигра първостепенна роля в процеса на консултации, в който до момента се формира стратегията за региона на Балтийско море. Полученият импулс трябва да бъде запазен в хода на прилагането на стратегията. В този смисъл ЕИСК приветства ангажимента стратегията да бъде обсъждана на всеки две години на равнище Европейски съвет, съответно по време на полското (2011 г.), латвийското (2013 г.) и литовското (2015 г.) председателство.
3.5 Изготвянето на годишни доклади за напредъка на стратегията, съчетано с преглед на всеки две години, също е важен механизъм, гарантиращ, че заинтересованите страни ще продължат да се ангажират с тази стратегия. По време на консултациите с Комисията стана ясно, че макар че стратегията за Балтийско море формално ще бъде обявена на 19 юни, по същността си тя остава в процес на разработка. ЕИСК подкрепя това виждане и със задоволство отбелязва, че през септември и октомври 2009 г., по време на шведското председателство, ще се проведат конференция на високо равнище и министерска среща относно стратегията. Като се има предвид значението, отдадено на консултациите със заинтересованите страни в хода на подготовката на стратегията, е важно ЕИСК да вземе активно участие в нейното разработване, прилагане и разпространение.
3.6 Докато по време на консултациите се очерта консенсус относно прилагането на стратегията, не беше постигнато такова общо съгласие по въпроса дали съществуващите институционални рамки са пригодни за прилагането ѝ или не. Тези и други свързани въпроси несъмнено ще бъдат обект на по-нататъшни дискусии между заинтересованите страни и Комисията (7).
|
3.6.1 |
Междувременно стратегията следва да използва възможностите, предоставяни от съществуващите европейски инициативи като инициативата „Съвместно планиране на научните изследвания,“ която ЕИСК категорично подкрепя. Тази инициатива ще допринесе за осъществяването на препоръката на Комисията, съдържаща се в Стратегията за Балтийско море, а именно - да се използва пълният потенциал на региона на Балтийско море в областта на научните изследвания и иновациите, за да се превърне в процъфтяващо място. |
3.7 Що се отнася до финансирането на стратегията, ЕИСК желае да изтъкне своята подкрепа за по-ефективното използване на съществуващите многовариантни канали за финансиране от ЕС. Това би могло да се направи по-прозрачно чрез изготвяне и представяне на бюджети за приоритетните области на стратегията. Ако не се даде възможност за обезпечаване на инициативите на стратегията за Балтийския регион с подходящи финансови ресурси, съществува риск цялата стратегия да се окаже несъгласувана, разпокъсана и да се загуби подкрепата от страна на заинтересованите участници в държавите-членки. С оглед на това ЕИСК подчертава отново своето виждане, че ефикасното прилагане на стратегията за Балтийско море изисква за нея да се предвиди отделен собствен бюджет, за да бъде избегнат рискът стратегията да остане само едно политическо заявление и да не постигне целите си (8).
3.8 В Плана за действие се наблюдават очевидни точки на напрежение. Той представлява опит да се осигури непрекъсната „ангажираност“ на участниците, като се предлага широк спектър от амбициозни дейности. Има риск този подход да се превърне в опит да се предложи всичко на всички. Следователно комплексността на стратегията е една от основните ѝ слабости.
3.9 Комисията прави опит да се справи с проблема, произтичащ от сложността на прилагането, като вменява на всяка държава-членка отговорността за провеждане на една или няколко приоритетни дейности. Теоретично погледнато, това е разумен подход. На практика обаче той може да се окаже много трудно приложим. От всяка държава-членка ще се изисква да координира дейности из целия макрорегион, които ангажират редица генерални дирекции. Стратегията като цяло има отношение към правомощията на 21 генерални дирекции. Досегашният опит в някои други случаи на междуправителствено политическо сътрудничество е противоречив. Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, която възприе подобен подход към прилагането, донесе известно разочарование и до момента отбелязва по-скоро слаб напредък (9). Може да се твърди, че стратегията за Балтийско море е дори още по-комплексна от Лайпцигската харта, така че съществува риск нейното управление да се окаже още по-трудно.
4. Потенциалната роля на ЕИСК в Стратегията за Балтийско море
|
4.1 |
ЕИСК вече направи предложение за създаване на Балтийски форум на гражданското общество и изрази своята готовност да започне основната подготвителна работа за него (10). Този форум би следвало да действа успоредно със стратегията и да дава свой принос към нейните двугодишни прегледи. Успехът на консултативните конференции, довели до изготвянето на стратегията, придава допълнителна тежест на необходимостта от продължаване на обществената дискусия и от повишаване на осведомеността относно прилагането на стратегията. |
|
4.2 |
ЕИСК и икономическите и социални комитети на балтийските държави-членки имат важна роля в осигуряването на атмосфера на сътрудничество и в съвместната работа по време на изпълнението на стратегията. За да се укрепи изграждането на институционален капацитет и активни структури на гражданското общество, особено в новите държави-членки и в съседните държави като Русия, би било полезно установяването на трансгранични отношения и сътрудничество между аналогични организации като синдикати, сдружения на потребителите и местни и доброволчески секторни организации. Преди всичко членовете на ЕИСК от осемте балтийски държави-членки следва да поемат ролята на пратеници, събеседници и докладчици, за да може Комитетът да поддържа своя информирана позиция относно напредъка, успехите и предизвикателствата на стратегията и, следователно, да подкрепя изпълнението на нейните цели. |
|
4.3 |
ЕИСК приветства сериозните усилия, които се полагат в рамките на стратегията за Балтийския регион за разработване на интегриран подход към макрорегионалното сътрудничество. Комитетът, както и Европейският парламент, от доста време се застъпват за такъв подход. |
|
4.4 |
ЕИСК подкрепя предлагания в стратегията широк подход към прилагането, при който държавите-членки поемат водещата роля в координирането на прилагането на 15-те приоритетни области и на свързаните с тях водещи проекти. |
|
4.5 |
Може да се каже, че стратегията за Балтийско море представлява важен тест за ролята на ЕИСК. Тя изисква от Комитета да се включи изцяло в развитието на стратегията, независимо от трудностите, свързани с управлението, които бяха разгледани по-горе в настоящото становище. Стратегията поставя предизвикателство най-вече пред членовете на ЕИСК от осемте балтийски държави-членки, обхванати от нея. Тя ги задължава да поемат инициативата да представляват организираното гражданско общество в текущия процес на прилагане на стратегията чрез дейностите на Форума на гражданското общество от региона на Балтийско море. Фактът, че стратегията ще действа в продължение на много години, е силен аргумент за създаването в рамките на ЕИСК на ad hoc обсерватория за региона на Балтийско море или на проучвателна група, така че целият Комитет да може да участва ефективно в процес, който със сигурност ще се превърне в модел за макрорегионално сътрудничество за целия Европейски съюз. |
Брюксел, 30 септември 2009 година
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Mario SEPI
(1) http://www.visegradgroup.eu/
(2) http://ec.europa.eu/external_relations/euromed/index_en.htm
(3) Становище CESE 888/2009 е прието на 13 май 2009 г. (все още не е публикувано в ОВ).
(4) Северното измерение е инициатива в рамките на която ЕС, Русия, Норвегия и Исландия могат да прилагат политики в съвместно определени области на сътрудничество.
(5) Това бе посочено от комисар Hübner в нейното слово „Towards a Strategy for the Danube Region“ (Към стратегия за Дунавския регион). http://ec.europa.eu/commission_barroso/hubner/speeches/pdf/2009/07052009_ulm.pdf
(6) Стратегията за Балтийско море и Планът за действие могат да бъдат намерени на: http://ec.europa.eu/regional_policy/cooperation/baltic/documents_en.htm
(7) Като пример за качествено общо разискване тези институционални и управленски въпроси вж. C. Schymik and P. Krumrey „EU Strategy for the Baltic Sea Region: Core Europe in the Northern Periphery?“ („Стратегия на ЕС за региона на балтийско море: ядрото на Европа в северната периферия?“), работен документ FG1 2009, SWP Berlin.
(8) Вж. становище на ЕИСК относно „Балтийски регион: ролята на организираното гражданско общество за подобряване на регионалното сътрудничество и определяне на регионална стратегия“, параграфи 2.6 и 2.7. Евро-средиземноморското партньорство, например, разполага със значителен бюджет, предназначен единствено за нуждите на Евромед. Становището е прието на 13 май 2009 г. (все още не е публикувано в ОВ).
(9) Хартата беше подписана на 24 май 2007 г. по време на германското председателство в рамките на неформална среща на министрите от ЕС, отговорни за градското развитие и териториалното сближаване. В тази междуправителствена харта се отправят две основни препоръки, а именно да се разшири прилагането на интегрирана политика за градско развитие и да се отделя специално внимание на кварталите с лоши условия на живот.
(10) Вж. становище на ЕИСК относно „Балтийски регион: ролята на организираното гражданско общество за подобряване на регионалното сътрудничество и определяне на регионална стратегия“, параграф 3.4. Становището е прието на 13 май 2009 г. (все още не е публикувано в ОВ).