This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52009AE0633
Opinion of the European Economic and Social Committee on the Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee, the Committee of the Regions and the European Central Bank — EMU@10: successes and challenges after 10 years of Economic and Monetary Union
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз
OB C 228, 22.9.2009, p. 116–122
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
22.9.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 228/116 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“
COM(2008) 238 окончателен — SEC(2008) 553
2009/C 228/23
На 7 май 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно
„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската централна банка — ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“
Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 5 март 2009 г. (докладчик: г-н BURANI).
На 452-рата си пленарна сесия, проведена на 24 и 25 март 2009 г. (заседание от 24 март), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 79 гласа „за“, 1 глас „против“ и 17 гласа „въздържал се“.
1. Резюме и заключения
1.1 |
С настоящия документ ЕИСК предлага някои коментари на съобщението на Комисията, в което са изложени успехите на Икономическия и паричен съюз (ИПС), десет години след създаването му, и изтъква предизвикателствата, които ни очакват за в бъдеще. Съобщението е изготвено преди сериозността на настоящата криза да се прояви напълно, Комитетът избягва, доколкото е възможно, да изразява мнение по настоящите събития, за да не коментира теми, чужди на текста на Комисията. Те ще бъдат обект на други становища. |
1.2 |
Първоначалните очаквания не се оправдаха напълно: наложи се оптимизмът, с който се характеризираше фазата на лансиране на ИПС, да стане по-умерен поради една икономическа конюнктура с неблагоприятни тенденции: обективни условия, които в голямата си част не зависят от единната валута. Общественото мнение, което не винаги беше добре информирано и отчасти беше повлияно от продължаващото недоверие по отношение на Европейския съюз, прехвърли върху еврото отговорността за рецесионните явления, които на практика не са свързани с валутата. |
1.3 |
Несъмнен успех за паричния съюз беше задържането на очакванията за инфлация в дългосрочен план на равнище, близко до определението за стабилност на цените; освен това, общото понижение на лихвените проценти допринесе за икономическия растеж. Интеграцията на финансовите пазари впоследствие допринесе икономическата криза, която се зароди другаде, да бъде внесена в Европа. |
1.4 |
Независимо от факта, че еврото е втората международна валута в света, Еврогрупата и ЕЦБ нямат институционално представителство в международните финансови и икономически организации: причините за това са различни, но са свързани с участието в тези организации на държави-членки от и извън еврозоната. Теоретически би могло да се постигне по-добро икономическо управление, ако тези две институции бъдат представени в международните инстанции. |
1.5 |
Във вътрешен план бъдещите предизвикателства се състоят главно в това, което не беше напълно завършено през последните десет години: разликите между страните от ИПС по отношение на инфлацията и разходите за труд, както и все още частичната интеграция на пазара на стоки и услуги. Първата цел би трябвало да стане част от редица национални програми, които, спазвайки правилата на Пакта за стабилност и растеж, да са насочени към постигането на конвергенция, съгласувана между правителствата и социалните партньори. Втората цел би трябвало да бъде обект на проучване, определящо „физиологичния“ праг на интеграцията, отвъд който самата интеграция става невъзможна или прекалено трудна. |
1.6 |
В международен план ИПС е изправен пред политически, както и свързани с конкурентоспособността предизвикателства, на които трябва да отговори с програми на вътрешната бюджетна политика и по-добра интеграция на структурните реформи, с укрепване на международната роля на еврото, и накрая, с ефикасно икономическо управление. По отношение на последното, трябва да се обърне внимание на публичните разходи, на конкурентоспособността и на социалните системи, три области, в които е трудно да се извършват еднакви действия поради различието на ситуациите в държавите-членки. |
1.7 |
По отношение на финансовото управление, ЕИСК би искал да бъдат преразгледани изцяло политиките, които досега са определяли поведението на пазарите: финансовата криза, причинена от рисковите ипотечни кредити, която от своя страна е повлияна от икономическата криза, води началото си от пускането на пазара на продукти, които са нездрави по своето естество. Това се случи поради зле разбраната пазарна икономика, чието изоставяне не е желателно, но която със сигурност се нуждае от правила, които да я управляват. |
2. Въведение
2.1 |
През май 2008 г. Комисията публикува съобщение, в което направи преглед на първото десетилетие от дейността на Икономическия и паричен съюз (ИПС), като представи главните насоки на политическа програма за второто десетилетие (1). Документът е публикуван във втората книжка на „European Economy“ (2), придружен от аналитично проучване (над 300 страници) на разглежданите теми. ЕИСК е сред адресатите на съобщението и благодари на Комисията, че му предоставя възможност да изрази своята позиция. Комитетът се надява, че неговите коментари ще бъдат приети такива, каквито са в действителност, а именно като опит за конструктивен принос към текущите обсъждания. |
2.2 |
Аналитичното проучване представлява ценна помощ за разбирането на описаните в съобщението явления и предоставя ключа за тълкуването на декларациите на Комисията; от друга страна, става дума за документ с иконометричен и финансов анализ, предназначен за ограничен кръг от специалисти. ЕИСК се запозна с него и го споменава във връзка с някои въпроси, които е необходимо да бъдат разгледани задълбочено. |
2.3 |
При представянето на своите бележки относно някои елементи от съобщението ЕИСК следва реда, по който те се разглеждат от Комисията, с надеждата, че неговите коментари могат да се окажат полезни и ще бъдат разглеждани като положителен принос на социалните партньори, които Комитетът представлява. |
3. Съобщението: историческа стъпка
3.1 В началото на документа се заявява, че с ИПС „бе изпратен много мощен политически сигнал на европейските граждани и на останалия свят, че Европа е в състояние да взема мащабни дългосрочни решения...“ и че „десет години след началото на неговото съществуване еврото е ярък успех“. Тези твърдения изглеждат неуместни от гледна точка на съобщението: задоволството може да е убедително като заключение от предоставяне на доказателства, но е непродуктивно, ако се разглежда като предварителен постулат. По същество ЕИСК е съгласен със съдържанието на твърденията, но би предпочел те да фигурират по-скоро като заключително съображение, отколкото като въведение.
3.2 Комисията смекчава тона, като отбелязва, че с еврото „някои от първоначалните очаквания досега не бяха достигнати“ и като причини за това отбелязва незадоволителния растеж на производителността, глобализацията и недостига на природни ресурси, изменението на климата и застаряването на населението, като всички тези проблеми „ще увеличат допълнително натиска върху капацитета на икономиките ни за растеж“. На пръв поглед тези твърдения като че ли установяват — въпреки че несъмнено не това е намерението на Комисията — връзка между глобалното социално-икономическо развитие и незадоволените от еврото очаквания.
3.2.1 По-нататък (на стр.7) Комисията изразява съжаление от факта, че „еврото често се използва като изкупителна жертва (от страна на гражданите) при лоши икономически резултати, които всъщност се дължат на неподходящи икономически политики на национално ниво“, като по този начин установява правилно разграничение между икономическото развитие и промените, свързани с еврото. Би било по-полезно за каузата на еврото, ако Комисията обясни, че единната валута страда — както в различна степен това става с повечето от другите валути — от конюнктурата в световен мащаб, която дава отражение върху паричните политики.
3.2.2 Паричните политики, и по-специално политиката на ИПС, не могат сами да разрешат проблемите на глобализираните и интегрирани пазари, в които, чрез ефекта на доминото, трудностите на единия се предават на другите в реално време. Прекалено дълго пазарите извън Европейския съюз оперираха, като се ръководеха от прекалено разтегливо либерално разбиране за пазарната икономика както в икономическата, така и във финансовата област. Един свободен пазар има нужда от правила, които установяват граници, които не бива да се прекрачват, и ефективен контрол, осигуряващ спазването им: Европа до голяма степен спазваше тези две условия, но за съжаление същото не може да се каже за другите участници.
4. Главните успехи през първите десет години
4.1 Комисията с право подчертава, че паричната политика „стабилизира очакванията за дългосрочната инфлация до нива, близки до определението на ЕЦБ за ценова стабилност“. Тя признава, че инфлацията се повиши през последните години „основно вследствие на растящите цени на петрола и суровините“, но предвижда „завръщане към ниската инфлация,... след като този външен натиск се преодолее“, това, което се случи в последно време. Що се отнася до лихвените проценти, затягането на кредитните условия за домакинствата и предприятията може да бъде приписано на сътресенията на финансовите пазари, но и в този случай се очаква „завръщане... към по-нормални кредитни условия, дори и ако тенденцията за покачване на цените на петрола и суровините продължи“.
4.1.1 Голяма част от наблюдателите предвиждат дълготрайна криза и се въздържат от прогнози относно сроковете за възстановяване на икономиките, по-специално на западните страни; нестабилността на световната геополитическа сцена за съжаление свежда иконометричните прогнози до чисто конфронтиране на възгледи. ЕИСК иска да привлече по-специално вниманието върху един конкретен аспект на съобщението. Комисията изразява съжаление, че инфлацията утежнява кредитните условия за домакинствата и предприятията, но не споменава факта, че домакинствата са не само ползватели на кредити, но и спестители, чиито инвестиции допринасят за икономическия растеж и в крайна сметка за изплащането на публичния дълг и за финансирането на предприятията.
4.1.2 Лихвените проценти по спестовни сметки, независимо дали става дума за банкови спестявания или за спестявания под формата на инвестиции в недвижими имоти, се повишиха в по-малка степен, отколкото нивото на инфлация: след като се приспаднат данъчните удръжки, те се изразяват в силно намаляване на покупателната способност на капиталовите приходи едновременно със загубата на стойност на инвестирания капитал. Значителните загуби, които бяха регистрирани на борсите обаче насърчиха домакинствата да потърсят по-сигурни инвестиции в традиционните спестовни влогове, независимо от ниската доходност и ерозирането на капитала.
4.2 ЕИСК подкрепя Комисията, когато тя подчертава предимствата, които еврото донесе: Пактът за стабилност и растеж, реформиран през 2005 г., накара държавите-членки да възприемат фискални политики в съответствие с целта за макроикономическа стабилност на ИПС, благоприятствайки интеграцията на икономиката и на пазарите и действайки като „катализатор за интеграцията на финансовите пазари“. Тази интеграция, която „подобри устойчивостта на еврозоната при неблагоприятни развития във външната среда“, все пак заслужава внимание.
4.2.1 Вярно е, че ИПС даде възможност да се изгради силен интегриран финансов пазар, без съмнение способен в по-голяма степен да устои на неблагоприятни развития във външната среда, отколкото повечето от отделните национални пазари, но трябва да се отчете фактът, че вътрешната интеграция на ИПС също така допринася за тясна взаимовръзка със световните пазари. Комисията отбелязва, че „еврозоната изглежда защитена от най-лошото при настоящите глобални финансови сътресения“: тези сътресения обаче, особено свързаните с ипотечната криза, бяха внесени от външните пазари и предизвикани от ситуации, с които ИПС не беше свързан.
4.2.2 Предвид тези съображения възниква въпросът, който Комисията поставя по-нататък в своето съобщение: външното влияние на Еврогрупата не само върху икономическото управление, но и върху институциите, които регулират финансовите пазари. Ипотечната криза беше предизвикана от неподходящи кредитни техники и от спорни системи на секюритизация, отчасти чужди на европейската практика: ето защо изглежда основателен въпросът дали щетите не можеха да бъдат избегнати или смекчени чрез институционално присъствие на Еврогрупата (и на ЕЦБ) в световните икономически и финансови организации.
4.2.3 Това убеждение се засилва от публичните мерки за подкрепа и от фалитите на големи американски финансови групи с европейски филиали, които създават деликатни проблеми по отношение на конкуренцията и контрола. Впрочем ЕИСК не е единственият, който твърди това: самата Комисия изразява съжаление за липсата на „силен глас в международните форуми“, но не казва нищо и не прави никакъв коментар относно това какво е направил, или малкото, което е направил Съветът, за да даде на Европа, конкретно, този „силен глас“.
4.3 Що се отнася до „значителните ползи“, които ИПС донесе на „своите държави-членки, които са в процес на догонване“, тук не е мястото да обсъждаме този въпрос: Комисията разгледа тази тема в предишно свое съобщение (3), което беше коментирано от ЕИСК в едно от неговите становища (4).
4.4 Еврото „се наложи като втората международна валута в света“ и представлява една четвърт от световните резерви; банковите кредити, отпускани от банките от еврозоната в полза на външни бенефициенти, представляват 36 % от всички кредити, срещу 45 % в щатски долари. Не е достатъчно обаче да се радваме на тези успехи: влиянието на еврото, което според всички прогнози ще се увеличава, трябва да се изрази в конкретни резултати и ползи, на първо място по отношение на цената на петрола. Зависимостта по отношение на този енергиен източник е една от пречките, които тегнат върху икономиката на страните от еврозоната, като за някои от тях — в значителна степен. Колебанията на цените се дължат не само на монополните политики на страните производителки: те зависят също така от спекулациите и от колебанията в курса на долара, който стана ненадеждна валута от гледна точка на стабилността. Би било добре да се започне да се размишлява върху стратегия, целяща котировките на петрола да се определят в евро, поне що се отнася до транзакциите с държавите от ИПС: трябва да се признае все пак, че тази мярка няма да бъде лишена от недостатъци и би трябвало да бъде предпазливо преценена. Във всички случаи шансовете за успех няма да зависят само от позицията на еврото, но и от влиянието на Европа като цяло при воденето на преговори.
4.5 След това Комисията се спира върху икономическото управление, което днес е възможно благодарение на дейността на Еврогрупата, чиято ефективност нарасна поради това, че може да разчита на постоянно председателство. Вътрешното управление на валутата обаче не е достатъчно за гарантиране на стабилността и престижа на еврото: гореизложените съображения показват необходимостта от „външно управление“, което може да стане възможно (вж. по-горе параграфи 4.2.2 и 4.4), само ако Еврогрупата и ЕЦБ имат институционална роля в международните организации, по-специално в Международния валутен фонд. Не може повече да се допуска органите, представляващи глобално единната валута, да са лишени от правото на глас.
5. Оставащите предизвикателства пред ИПС
5.1 Икономиката в зоната на ИПС е във фаза на рецесия, подобно на американската икономика и икономиката на други европейски страни извън зоната: тази ситуация характеризира целия западен свят и би било погрешно тя да се приписва на пряко или непряко влияние на еврото. Един по-задълбочен анализ все пак показва, че „между държавите съществуват значителни и продължаващи различия по отношение на инфлацията и разходите за единица труд“. За да обясни това явление, Комисията споменава причини, които вече са добре известни: липсата на реакция при определяне на цените и заплатите, недостатъчните структурни реформи, слабата интеграция на пазарите и недостатъчно развитото трансгранично предоставяне на услуги.
5.1.1 ЕИСК счита, че перспективите за намеса във всяка от споменатите области до голяма степен зависят от държавите-членки и от техните социални партньори. В същото време Комитетът отправя покана към Комисията да започне проучване, за да се изследва до каква степен ще бъде възможно в бъдеще да се осъществи интеграция на пазарите на стоки и услуги, както в еврозоната, така и в цялата Общност. Независимо от твърденията по принцип, съществува физиологичен праг за интеграцията, който никога не може да бъде преодолян: въпреки необходимата дейност по хармонизиране и премахване на бариерите от конкурентно и законодателно естество, в действителност в социалната, данъчната, езиковата сфера и на пазара на труда винаги ще съществуват неизбежни различия.
5.1.2 Споменатото по-горе проучване би трябвало да има за цел да насочи работата на Комисията и на държавите-членки към определяне на политика, която почива на постоянна оценка на предимствата/недостатъците на хармонизирането: изграждането на вътрешния пазар и конкурентоспособността не могат да бъдат единствените цели. Необходимо е да се отчитат отраженията в социалната сфера и в икономиката на отделните държави и в техните способности за приспособяване.
5.2 Освен инфлацията, другите фактори, допринасящи за слабия икономически растеж, се влияят само непряко от паричната политика и следователно са извън правото за намеса на Еврогрупата. Следователно според ЕИСК би било несправедливо на еврото да се приписва отговорността за една обща икономическа ситуация в страните във и извън еврозоната: впрочем в нито една от страните извън еврозоната общественото мнение не е приписвало на националната валута вината, която голяма част от общественото мнение от еврозоната отдава на единната валута.
5.3 В като цяло положителния и оптимистичен тон на едно изречение на Комисията (5) се долавя известна загриженост: „отвъд достигането на първоначалните очаквания обаче, задачите във връзка с политиките на ИПС през следващото десетилетие ще бъдат маркирани от възникването на нови глобални предизвикателства, които ще задълбочат очертаните по-горе слабости на ИПС“. Изглежда, че вместо за „слабости на ИПС“, би трябвало да се говори по-скоро за свързани с конкуренцията предизвикателства за страните от еврозоната: замяна на секторите в упадък, изследвания, иновации, човешки ресурси, към които се добавят увеличаването на цените на хранителните продукти, на енергията и на някои суровини на фона на изменението на климата, застаряването на населението и имиграцията. Следователно проблемът е преди всичко от икономическо и социално естество.
5.3.1 Всички тези аспекти, ако използваме израза на Комисията, са „предизвикателства по отношение на политиките, които са особено ясно изразени за еврозоната“. Въпреки че одобрява анализа на Комисията, ЕИСК счита, че може да интерпретира това твърдение, в смисъл че гореспоменатите проблеми наистина влияят върху политиките на ИПС, но трябва да бъдат решавани по-скоро на равнище Общност, отколкото на равнище Еврогрупа. С други думи, политиките, които следва да се разработят, трябва да имат „европейски“ характер, докато задачата на Еврогрупата трябва да се свежда до преки (и координирани) действия, свързани единствено с паричните въпроси по отношение на еврото.
6. Дневен ред за политиките през второто десетилетие
6.1 В документа на Комисията се представя този дневен ред, като се твърди, че „опитът от първото десетилетие на ИПС, макар и като цяло много успешен, разкрива редица недостатъци, които трябва да се преодолеят“. Ще бъде необходимо не само да се гарантира заздравяването на макроикономическата стабилност, но и „да се повиши потенциалният растеж“ и да се увеличи благосъстоянието на гражданите, да се защитят интересите на еврозоната в глобалната икономика и да се осигури „плавно приспособяване“ при приемането на нови държави-членки в ИПС.
6.2 За да бъдат постигнати тези цели, Комисията предлага дневен ред, състоящ се от три стълба:
— |
дневен ред за политиките във вътрешен план: в това число повишена координация и надзор на фискалните политики и по-добро интегриране на структурните реформи в координацията на цялостната политика в рамките на ИПС; |
— |
дневен ред за политиките във външен план: засилване на ролята на еврозоната в глобалното икономическо управление; |
— |
икономическо управление, необходимо условие за прилагането на гореспоменатите два дневни реда. |
6.3 В областта на политиките във вътрешен план не са посочени наистина нови принципи, но са потвърдени заявяваните на няколко пъти в миналото критерии за добро управление, като например устойчивостта на публичните финанси и тяхното подобрение чрез рационално използване на разходите и на данъчните системи, като бъдат насочвани към по-благоприятни за растежа и конкурентоспособността дейности. Освен тези аспекти се споменава нуждата „да се разшири надзорът, за да се коригират макроикономическите дисбаланси“, като нарастването на дефицитите на текущите операции и различията в равнищата на инфлация. Комисията подчертава, че интеграцията, по-специално в сектора на финансовите пазари, допринесе за стабилността на ИПС, но в същото време, ако тя не е съпроводена от подходящи политики, може да предизвика засилване на различията между участващите държави.
6.3.1 ЕИСК може само да одобри този анализ, но привлича вниманието върху възможността да се направи предпазлива оценка на ситуацията или, с други думи, върху необходимостта да се отчете трудността да се съчетае утвърждаването на принципите с възможността за прилагането им на практика.
6.3.2 Публичните разходи са един от ключовите елементи: Комисията препоръчва да се предвидят „добре обмислени правила за разходите, които следва да позволят на автоматичните фискални стабилизатори да действат в рамките на ограниченията на ПСР, като в същото време адаптират състава на публичните разходи към структурните и цикличните нужди на икономиката.“ Тук става дума за една трудно приложима на практика препоръка в периоди на сътресения, чиято продължителност засега е непредвидима. Инфлационният натиск се отрази сериозно върху разпределението на доходите, върху заплатите и инвестициите и в крайна сметка върху конкурентоспособността и социалните системи, но изключително неравномерно в различните държави на ИПС. В действителност структурата на първичния дефицит варира в различните страни, търговският баланс все повече се влияе от по-ниските или по-високи цени на енергията и в пенсионните системи има значителни структурни различия, които е трудно да бъдат коригирани в нормални периоди и още повече в периоди на аномалии.
6.3.3 Предвид реалността, желаната конвергенция би трябвало да бъде разглеждана като средносрочна и дългосрочна цел; ЕИСК признава очевидната нужда с помощта на съществуващите инструменти „да се разшири надзорът, за да се коригират макроикономическите дисбаланси“, но изразява резерви срещу изкушението да се поддадем на лесен оптимизъм по отношение на тяхната ефективност в краткосрочен план.
6.3.4 Що се отнася до държавите, кандидатстващи за присъединяване към еврозоната, Комисията възнамерява да упражнява по-широк надзор по отношение на тяхното икономическо развитие, по-специално за държавите, участващи в рамката на валутно-курсовия механизъм II (ВКМ II): и в този случай не става дума за нововъведение, а просто за подобряване на ефективността на съществуващите механизми. Трябва да е ясно следното: щом една държава е изпълнила необходимите за присъединяване към ИПС критерии, присъединяването вече не е опция: то е предвидено в договора за присъединяване. Освен това, настоящата криза би могла да забави за известно време постигането на параметрите; с оглед на приоритетната цел да се даде на Европа единна валута, би могла да се препоръча определена гъвкавост в оценката на параметрите или тяхното актуализиране.
6.3.5 Що се отнася до интеграцията на продуктовите пазари, на пазарите на услугите и на труда, Комисията подчертава, че в отделните държави продължават да съществуват регулаторни пречки и различна степен на напредък. Тези аспекти впрочем не са присъщи на ИПС и следователно трябва да бъдат разглеждани в по-широкия контекст на Съюза като цяло. Както вече беше отбелязано в параграф 5.1.1, съществуват физиологични прагове на интеграцията, както и други, които са функция на икономическите или социалните характеристики на различните държави: тези прагове трябва да бъдат разглеждани поотделно и, ако е необходимо, да бъдат спазвани.
6.3.6 Що се отнася до финансовите пазари, Комисията твърди, че „еврозоната може да извлече сравнително големи ползи от насърчаването на финансовата интеграция в ЕС“ и че „се изискват допълнителни усилия за повишаване на ефективността и ликвидността на финансовите пазари в еврозоната“. ЕИСК отбелязва, че политиката на ЕЦБ в тази област е безупречна и дава всички основания за надежда, че тя може да устои — както го е правила досега — дори на извънредно големи кризи. Разпространението на американската криза можеше да има много по-тежки последици, ако не беше ограничено от една политика, проповядваща защитата на солидността и ликвидността на пазарите по отношение на структури за контрол, които изглежда не са предвидили, и още по-малко предотвратили, краха на някои големи институти. Засега ЕИСК се въздържа да изкаже мнение, в очакване на повече информация, каквато пазарът и общественото мнение имат право да изискват.
6.3.6.1 В тази връзка ЕИСК отбелязва по отношение на казаното в предходния параграф, че американската криза е в резултат на един пазар с недостатъчно правила и контрол. Това доведе до парадоксалния ефект икономиката, която е олицетворение на либерализма, да прибегне до помощта на публичните власти, за да се справи с кризата, апелирайки за държавни помощи и масивно инжектиране на ликвидни средства. В този случай става дума за загуби за икономиката, за държавния бюджет и за гражданите на САЩ, но най-вече за загуба на доверието в системата.
6.4 В областта на външната политика Комисията обявява дневен ред, в рамките на който еврозоната би трябвало да засили своята роля на международната сцена, като изгради стратегия, „съизмерима с международния статут на нейната валута“. Освен това Комисията повтаря желанието си, вече изразявано в миналото по много поводи, еврозоната „да говори с един глас“ във всички международни финансови институции. ЕИСК потвърждава още веднъж пълната си подкрепа за този дневен ред: липсата на контролни органи по отношение на еврото в световните финансови институции е неприемлива аномалия в оперативен, но най-вече в политически план.
6.4.1 Комисията припомня съпротивата на „други държави“, които разглеждат ЕС и еврозоната като свръхпредставлявани в международните организации (по отношение както на места, така и на право на глас). Наличната оскъдна и пестеливо предоставяна информация създава впечатлението, че тази съпротива действително съществува и че натискът в полза на по-голямо представителство от страна на държавите-членки на ЕС, независимо дали членуват или не в ИПС, не е нито убедителен, нито координиран. Еврогрупата би трябвало да говори твърдо и с един глас най-вече в Съвета.
6.4.2 ЕИСК счита, че за да се намали съпротивата на държавите извън ЕС, членуващите в ИПС държави биха могли да направят жест с голямо символично значение, не като се откажат от свое представителство, а от индивидуалното си право на глас: логически погледнато, предвид това, че еврото като валута се управлява само от една власт, правото на глас би трябвало да се предостави единствено на нея. Социалните партньори имат право да бъдат информирани и по този въпрос. Разбира се, съпротивата се дължи на деликатни политически проблеми, но мълчанието и липсата на прозрачност не благоприятстват приемането на Европа и още по-малко приемането на еврото.
6.5 Документът на Комисията завършва с може би най-богатата по отношение на съдържание и последствия глава, а именно тази, която е посветена на управлението на ИПС. В нея става въпрос за силно участие „на всички държави-членки на ЕС в Съвета ЕКОФИН“ в областта на икономическата политика, за „по-подчертаното интегриране по въпроси, свързани с ИПС“ и „по-взаимообвързан подход“ в областта на компетентност на Съвета ЕКОФИН: макроикономическа политика, финансови пазари и данъчно облагане.
6.5.1 Този подход не се нуждае от никакъв коментар, а от одобрение. ЕИСК отбелязва обаче, че в решенията си Съветът ЕКОФИН много рядко се позовава на ИПС, като пряко или непряко заинтересована от тези решения страна. Икономическата политика и паричната политика са взаимосвързани: в ЕС еврото не е единствената, но е най-важната валута, не само защото представлява голяма група от държави, но и поради перспективите за присъединяване на други държави-членки.
6.5.2 Ролята на Комисията в управлението на ИПС е решаваща не само като подкрепа за доброто му функциониране, но и поради нейните функции в бюджетния и макроикономическия надзор. Комисията възнамерява да засили и да направи по-ефикасна неговата дейност и ще положи усилия той да играе по-активна роля в международните форуми. Тези функции ще се разгърнат и ще станат по-ефективни с новия Договор, който дава възможност на Комисията за „приемане на мерки“ по отношение на държавите, членуващи в ИПС в сферата на бюджетната дисциплина, и за насочване на икономическата политика и ѝ възлага контролни и надзорни функции. Освен това, в член 121 новият Договор постановява, че Комисията може да отправя „предупреждения“ на държавите-членки, които се отклоняват от определените общи насоки.
6.5.3 ЕИСК приветства ангажимента на Комисията и се надява, че с новия Договор тя ще може с максимална ефективност и с присъщия си авторитет да упражнява своите както традиционни, така и нови функции. Комитетът обаче се надява най-вече, че всички икономически и финансови власти ще извлекат поуки от американската ипотечна криза и ще решат да пристъпят към задълбочено преразглеждане на политиките, които досега направляваха поведението на финансовите пазари.
6.5.4 Събитията в Америка доведоха до системна криза от световен мащаб; досега Европа беше сериозно засегната от нея и не могат да бъдат изключени нови сътресения. За да бъде проучена тази криза, би било много полезно макроикономическият подход да бъде съпроводен от исторически анализ от гледна точка на макроикономиката: чрез подобен двоен подход би било възможно да бъдат открити дълбоките отдавна назряващи причини за това явление.
6.5.5 От край време в САЩ отпускането на ипотечен кредит се извършвa в размер до 100 % от стойността на недвижимото имущество, стойност, която нараства чувствително със свързаните разходи. В Европа напротив, допреди няколко десетилетия повечето от държавите се придържаха към критериите, продиктувани от предпазливостта, а в някои случаи и от банковите правила: горната граница на отпускания кредит беше 70-80 %. Причината за това беше очевидна: възможното спадане на цените на недвижимите имоти щеше да доведе до намаляване на стойността на гаранциите.
6.5.6 Под натиска на либерализирането на пазарите и особено на конкуренцията, свързана с тяхната интеграция, „правилото за 70 %“ беше изоставено и в Европа, впрочем без сериозни неудобства досега. Вярно е обаче, че „правилото за 100 %“ е недопустимо от гледна точка на предпазливостта и на пазарната етика. Системата за „лесен кредит“ стимулира всеки да придобие недвижим имот. Ако в последствие възникне криза, „уязвимите“ длъжници прекратяват плащанията и се получава всеобщо свръхзадлъжняване. От своя страна, кредиторът става собственик на ипотекирано имущество, чиято стойност много често не покрива заплатената сума и затова той решава да продава. Пускането на пазара на въпросното имущество обаче утежнява още повече тенденцията за понижаване на пазара.
6.5.7 Взаимодействието между икономическата криза и кризата на пазара на недвижими имоти е очевидно: когато обаче техниката на секюритизация на „пакетите“ и на ипотеките стане обща практика, тя заразява целия финансов пазар и предизвиква всеобща криза с безпрецедентен мащаб. И съществува основателен страх, че нещата няма да спрат дотук: високото равнище на задлъжняване на домакинствата, свързано с потребителския кредит и с кредитните карти, всява страх от спукването на друг „балон“, последиците от което са непредвидими.
6.5.8 В Европа политическите и финансовите власти направиха всичко по силите си, за да се избегнат по-тежки бедствия, като пристъпиха към инжекции на ликвидни средства и към придобиване на финансови институции: става дума за кризисна ситуация, която предполага държавни помощи, и следователно противоречи на доктрината на либерализма, основаваща се на липсата да правила и редки проверки.
6.5.9 Днес е неотложно не само да се справим с настоящата ситуация, но и да разгледаме далечните корени на кризата: необходими са точни правила за отпускането на ипотечни кредити и за кредитните карти, по-ефикасни системи за контрол, които да се прилагат и към целия разнообразен и непрозрачен „небанков“ сектор, преразглеждане на допускането до пазара на недвижими имоти на определено количество недостатъчно прозрачни продукти, относно естеството и надеждността на които дори експертите не могат да се произнесат. Не става дума да се изостави пазарната икономика, а по-скоро да се използва случаят, да ѝ бъдат осигурени правила.
Брюксел, 24 март 2009 година
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Mario SEPI
(1) COM(2008) 238 окончателен.
(2) European Economy 2/2008, „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“, Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“.
(3) Вж. Съобщение на Комисията, „Икономиката на ЕС: преглед 2006 г. — Засилване на еврозоната: основните приоритети на политиката“ COM(2006) 714 окончателен.
(4) Вж. Становище на ЕИСК относно „Икономиката на ЕС: преглед 2006 г. — Засилване на еврозоната: основните приоритети на политиката“ ОВ С 10 от 15.1.2008 г., стр. 88.
(5) COM(2008) 238 окончателен: „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз“, глава „Увеличаване на оставащите предизвикателства пред ИПС поради новите глобални тенденции“, в края на параграф 5.