22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/9

1.1

В отговор на отправеното към ЕИСК искане на чешкото председателство, съдържанието на настоящото проучвателно становище е съсредоточено върху отношенията между работодателите и образователните институции, включва препоръки както за предприятията, сдруженията на предприятия, образователните институции с цялото им многообразие, така и за ЕС, и предвижда насоки за започване на социален диалог и на граждански диалог с всички заинтересовани институции и страни.

1.2

Становището взема предвид следните аспекти:

1.3

Становището подчертава редица основни приоритети:

Цялостна ориентация в полза на модел на сътрудничество между всички заинтересовани участници в контекста на конкуренцията

1.4

ЕИСК предлага в европейски мащаб да се изгради нова рамка за партньорство между образователните институции и предприятията с оглед да се използват предимствата на европейското измерение, но също и за напредък в интерес на обществото. ЕИСК препоръчва започването на европейски процес, който може да бъде наречен „Пражки процес“ по аналогия с конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство. Той може да се осъществи под формата на достатъчно широка европейска референтна рамка, която да позволи на операторите по места да предприемат иновационни действия на местно и регионално равнище:

1.5

ЕИСК предлага този процес да бъде финансиран от 2013 г. от европейските структурни фондове и съществуващите програми (Леонардо, Грундвиг, Еразъм за студенти, Еразъм за стажанти и чираци, Еразъм за млади предприемачи и др.), като при необходимост те да се адаптират. Така например ЕСФ би трябвало да може да се използва в подкрепа на първоначалното обучение. Може да бъде предложена допълнителна специална програма за периода след 2013 г.

2.1

На цялата територия на Европа развитието и качеството на живот са до голяма степен обусловени от равнищата на културата и науката, които от своя страна зависят от качеството на образователните механизми. Трябва да се подчертае, че в Европа партньорството между предприятията и образователните институции се сблъсква с редица сериозни препятствия, свързани:

Партньорството трябва също така да включва:

2.2

Традиционно Европа разчита на дългосрочното предвиждане на потребностите от умения. Независимо от това, в условията на бързоизменяща се глобална икономика се изисква по-тясно сътрудничество между сферите на образованието и предприятията, за да се отговори на непосредствените и бъдещите нужди на промишлеността и по-специално на МСП.

2.3

От дълго време има натрупан положителен опит, който се вписва в задачите на техническото, средното и висшето образование в рамките на партньорства, които му дават възможност да бъде в симбиоза с икономическата среда чрез многобройни – формални или неформални – споразумения, свързващи образователните институции с предприятията и обратно. Освен наблюдаваните почти навсякъде добри практики е налице голямата амбиция – като се зачитат отговорностите на всички и по-специално на образователните институции да издават дипломи по напълно автономен начин, да се създават устойчиви партньорства за постигането на синергия, да се обединяват силите и талантите с цел съвместно да се намерят отговори на икономическите и социалните нужди.

Бизнесът и образователните институции преследват, разбира се, различни цели, но извършвайки обмен на информация и развивайки партньорства и съвместни проекти, те могат да извлекат полза за по-доброто гарантиране на успеха на мисията им. От години, дори векове, в много държави-членки съществуват примери за системи за съвместяване на образование и професионално обучение, при които обучението се осъществява в училище и в предприятието (двойна система в Германия, професионално обучение (apprentissage) във Франция, професионално обучение (apprenticeships) в Обединеното кралство и др.). Съвместяването на образованието с професионално обучение доказа високата добавена стойност на постоянните, структурирани и интегрирани партньорства.

2.4

В идеалния случай бизнесът дава своя принос чрез познаването на потребностите на пазара, както в непосредствен план, така и като прогноза, с което дава възможност за по-добро ориентиране на предлагането в областта на образованието и обучението. Предприятията са хранилища на ноу-хау, професионални умения и технически средства.

2.5

По същия начин сферата на образованието предлага капитализация на технически и научни знания, които биха могли да бъдат оползотворени в практиката: подготовка за работната среда, разработване на нови предложения и пътища за професионална квалификация.

3.1

Независимо от богатия положителен опит, инициативите за партньорство между образователните институции и работодателите често остават ограничени в рамките на техническото и професионалното образование. Предвид икономическата криза е жизнено необходимо „да се събуди отново“ потенциалът на тези партньорства, тъй като по-доброто приспособяване на обучението към нуждите на пазара на труда и по-доброто използване на компетенциите и човешките ресурси в предприятията са ключови условия за успеха на икономическото възстановяване.

3.2

Без съмнение, рамките, в които се осъществяват тези нови европейски партньорства, трябва да обхмащат множество аспекти. Те следва диференцирано да включват различните заинтересовани страни:

3.3

Образователните институции и предприятията имат една обща отговорност – да предлагат съвместно, включително и чрез своите представителни организации, начини и възможности за обучение.

3.4

Предприятията са изправени пред необходимостта да се обезпечат с изключително разнообразни умения с различни измерения, които определят или влияят върху организацията, функционирането и икономическата им дейност: технологично развитие, интернационализация, нови технологии. Най-важното за дадено предприятие е, от една страна, да намери на пазара на труда съответните умения, и, от друга страна, да обучи своите служители, ръководни кадри и бъдещи ръководни кадри в съответствие с изискванията на техните професии. Служителите от своя страна са изправени пред аналогичната необходимост да развиват своята пригодност за заетост в съответните професии, да получат валидиране на придобитата квалификация чрез дипломи, признавани както вътре в самото предприятие, така и навън – на пазара на труда.

3.5

Динамиката на развитието на образованието в Европа е силно доминирана от две явления: масовизирането и диверсификацията на обучението. Бързото нарастване на броя на учениците и студентите през последните десетилетия доведе същевременно до силна диверсификация на населението по отношение на възрастова структура, предходно образование, социален произход и т.н., която от своя страна породи необходимостта от адаптирани методи на работа и поемане на специфични ангажименти.

3.6

По отношение на настоящите трудности съществува огромен потенциал за сътрудничество в тази насока и при този подход към проблематиката следва да се обърне особено внимание на три аспекта:

4.2.1

Създаването на Европейско пространство за висше образование, инициирано през 1999 г. от министрите на образованието и университетските ръководители на 29 страни под названието „Болонски процес“, доведе до важни реформи, обединявайки официално 46 държави-членки на Съвета на Европа.

4.2.2

Този процес има за цел създаването на Европейско пространство за образование, главно чрез хармонизиране на университетските цикли в Европа (бакалавър, магистър, доктор), като това хармонизиране позволява преди всичко сравнимост на образователните степени и, следователно, свободното движение на студентите, и насърчава мобилността. Всички тези действия трябва да благоприятстват разбираемостта, да премахнат препятствията и да подобрят сътрудничеството между университетите и предприятията.

4.2.3

Налага се обаче констатацията, че:

4.3.1

Започнал през 2002 г., този процес на Европейския съюз има за цел системите за професионално образование и обучение (ПОО) да се превърнат в еталон за качество, като силно насърчение получиха действия, подобни на Болонския процес, но адаптирани към сферата на професионалното образованието и обучение.

4.3.2

Програмите „Леонардо“ и „Грундвиг“, първата от които дава възможност за мобилност на лицата, желаещи да придобият професионален опит в Европа и улеснява обмена на добри практики между отговарящите за обучението, а втората е насочена към повишаване на качеството и укрепване на европейското измерение на обучението за възрастни и предлага на европейските граждани повече възможности за по-добро обучение през целия живот, си останаха достъпни само за ограничен кръг и не постигнаха критичната маса, която би дала възможност да се разработят цели. Без да се оспорват редът и условията за прилагане на тези програми, би било уместно в бъдеще да се засилят начините на тяхното действие.

4.3.3

Декларацията на Съвета от Бордо (26 ноември 2008 г.) се вписва в насоките на Копенхагенския процес относно засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение. Тя потвърждава и необходимостта от привличане на подходящо публично и частно финансиране, например с помощта на инструменти като ЕСФ, ЕФРР и заеми от ЕИБ.

Като констатира несъответствията в областта на уменията и необходимостта от развитие на дейностите, свързани с очакваните потребности, Комюникето от Бордо предлага компонентата, свързана с професионалното обучение, да бъде развита възможно най-широко, като се включат държавите-членки, Комисията и социалните партньори.

5.1

Съгласно последния доклад относно напредъка на програмата „Образование и обучение 2010 г.“ (3), Европейският съюз не може да пренебрегва своето изоставане в областта на образованието, нито пък затрудненията при предлагането на предприятията на работници, които да притежават основната квалификация и достатъчни специализирани умения, за да могат тези предприятия да посрещнат технологичните предизвикателства и да се справят в условията на днешната глобализация. За тази цел вътрешноевропейската мобилност представлява също такава необходимост, както и изучаването на чужди езици в рамките на европейската стратегия за многоезичието. Следователно, ползата от комбиниран подход към темата за връзките между предприятия и образователни институции следва да се разбира едновременно като необходимост, за да се отговори на проблемите, но също така, и преди всичко, като средство за отваряне на националните образователни политики и за освобождаване най-сетне на потенциала, който европейската интеграция притежава по отношение на човешкия потенциал.

5.2

Училищата и университетите трябва да получават повече подкрепа в своите усилия да не ограничават предлагания от тях избор само до основните образователни степени, а да предоставят и продължаващо обучение. Така например, с изключение само на няколко държави-членки, образователните институции не могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ в рамките на структурните програми за развитие на човешките ресурси. При това опитът в страните, където такъв достъп е възможен, показва, че тази инициатива може да даде значителен положителен принос за развитието на по-силни връзки с предприятията, както и същевременно за развитието на общото качество на предлагането на възможности за образование и обучение.

5.3

Основният признат недостатък на европейските програми е тяхната недостатъчна амбициозност поради ограничения им бюджет. Затова, вместо да се препоръчва поредна европейска програма, която е ограничена върху малка целева група и ще засегне само един съвсем тесен и елитарен сегмент от обществото, не би ли било по-полезно да се възприеме системен подход, основаващ се върху по-прости (не бюрократични, какъвто твърде често е случаят при европейските програми) и същевременно по-амбициозни механизми с:

5.4

Европейската интеграция предлага огромно предимство за съчетаване на опита и увеличаване на потенциала, за придаване на по-широка и богата рамка на образователните институции и за осигуряване на предприятията на вътрешен пазар, който им дава възможности за развитие. Пражкият процес, базиран върху конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство, би могъл да внесе политическа динамика и да предложи оперативна пътна карта.