22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/84

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, по-специално поставянето на така необходимото ударение върху сигурността на енергийните доставки и заключава, че:

1.2

ЕИСК препоръчва:

2.1

Целите на енергийната политика на ЕС са устойчивост, конкурентоспособност и сигурност на доставките. В последно време сигурността на доставките не бе в центъра на вниманието, което се оказа злополучно с оглед на последиците от спора относно трансфера на газ между Украйна и Русия, както и с оглед на сериозния икономически спад и изключително нестабилните цени на енергията. Зависимостта от външни доставки на енергия не е проблем сам по себе си, но рискът от проблеми с доставките се увеличава с оглед на нарастващата зависимост от доставчици, които не играят по приетите в Европа правила, както и с оглед на все така растящото търсене на газ.

2.2

Основните законодателни предложения от страна на ЕС през последните две години са третият пакет за пазара на газ и електроенергия и пакетът от мерки в областта на енергетиката и климата. Споразумение относно втория пакет бе постигнато в рамките на рекордно кратко първо четене през декември 2008 г., като много от ключовите подробности бяха оставени за процедурата на комитология. След почти две години все още няма конкретно решение във връзка с пакета относно пазара, което е в очевидно противоречие с необходимостта от добре работещ вътрешен пазар, с цел да се изпълнят и трите цели на енергийната политика.

2.3

Различните цели на енергийната политика са взаимозависими и политиките, чрез които те могат да бъдат осъществени, до голяма степен са взаимообвързани - но не във всяко отношение. Целта за сигурност на доставките трябва да бъде поставена на първо място. Хората и предприятията трябва при всички обстоятелства да могат да разчитат на сигурни енергийни доставки, като се имат предвид сериозните последици от прекъсването на енергоснабдяването или енергийната бедност.

3.1

Вторият стратегически енергиен преглед бе публикуван от Комисията през ноември 2008 г. Комисията предложи „План за действие за енергийна сигурност и солидарност“ от пет точки, насочени към:

3.2

Актуализацията на Примерната ядрена програма от 2007 г. е включена във Втория стратегически енергиен преглед. Тя е съсредоточена върху сигурността на доставките, необходимостта от инвестиции и условията за тяхното осъществяване.

3.3

Наред с Втория стратегически енергиен преглед, Комисията представи:

3.4

Във Втория стратегически енергиен преглед Комисията заявява намерението си да предложи:

3.5

И накрая, през 2010 г. Комисията ще предложи да бъде обновена Енергийната политика за Европа, с оглед да бъде очертана политическа програма за 2030 г. и визия, както и нов план за действие за 2050 г.

4.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията, по-специално поставянето на така необходимото ударение върху сигурността на енергийните доставки и усилията ѝ да приложи цялостен подход към предизвикателствата, пред които е изправена понастоящем енергийната политика. ЕС разполага с инструменти, които могат да намалят рисковете за сигурността на доставките. Те бяха определени от Комисията и сега следва да бъдат приложени ефективно.

4.2

Въпреки това действията на равнище ЕС в областта на сигурността на доставките не бива да водят до нови законодателни предложения. След приемането на текущите пакети акцентът следва да бъде поставен върху изпълнението. Законовата рамка трябва да бъде стабилна, ако искаме тя да остане колкото се може по-предвидима с оглед на необходимите действия.

4.3

Отново ясно пролича необходимостта от общ подход на държавите-членки по въпросите на енергийната политика. Призивът да се „говори с един глас“ бе нееднократно отправян, включително и от ЕИСК. Но докато някои държави-членки (най-вече големите) се грижат предимно за собствения си интерес, европейската енергийна политика ще остане по-слаба, по-уязвима и по-неефективна, отколкото предполага нейният потенциал.

4.4

ЕИСК изразява съгласие с петте точки на плана за действие, но би поставил на първо място енергийната ефективност или по-скоро енергоспестяването, тъй като целта следва да бъде намаляване на потреблението на енергия, чийто основен инструмент е подобрената енергийна ефективност. Дори и най-добрите резултати в тази област не могат да отменят необходимостта от неотложни действия в останалите области. Но в сферата на подобряването на енергийната ефективност има голям потенциал за ефективни от гледна точка на разходите действия, които следва да бъдат пълноценно използвани, за да се избегнат други, по-скъпоструващи мерки. Най-важният пример е големият потенциал за енергийна ефективност на сградите.

4.5

ЕИСК смята, че Комисията е трябвало да отдели повече внимание на проблемите, свързани с нефта и транспорта. Потреблението на нефт представлява 36 % от енергопотреблението на ЕС – преди всичко в транспорта – и с нарастването на автомобилния транспорт нарастват и емисиите на CO2. Освен това се очаква цените на нефта да останат много нестабилни, като тенденцията е насочена към значителното им покачване. През януари ЕИСК представи становище „Да посрещнем предизвикателствата, свързани с нефта“ по искане на Европейския парламент (1).

4.6

В документа на Комисията са пропуснати социалните аспекти на енергийната политика, които обхващат както загубата на работни места, създаването на нови в рамките на една „по-екологична“ икономика, образованието и обучението, така и енергийната бедност. Комитетът отбелязва, че енергията не бива да бъде разглеждана в същата светлина като останалите стоки и че енергоразпределението, представляващо услуга от общ интерес, трябва да отговаря на принципите за универсален достъп и достъпни цени.

4.7

Според ЕИСК Комисията като че ли не си дава сметка за неотложността на действията в тази област, която се налага от миналите и сегашни проблеми, свързани със сигурността на доставките. В Съобщението се изброяват многобройни (повече от 45) намерения за действия – предимно съобщения – от страна на Комисията. Необходимо е сред тях да се набележат приоритети, за да не се изгуби набраната инерция.

4.8

ЕИСК приветства също така намерението да бъдат представени политическа програма за 2030 г. и визия за 2050 г., съответно придружена от нов план за действие. Комитетът вече спомена подобна визия в становището си относно оптималния енергиен микс през 2006 г (2). Големите технологични промени изискват време, както и действителните промени в енергийните системи, поради дългосрочността на инфраструктурните инвестиции. Следователно от първостепенно значение е да се очертае визия за бъдещето, за да се надхвърли сегашният ограничен потенциал от мерки за приспособяване на технологиите и инфраструктурата.

5.1.1

ЕИСК подкрепя активността на Комисията в тази област, по-специално поради опасения, свързани с продължаващата зависимост от външни източници на енергия. ЕИСК желае да направи следните бележки:

5.1.2

И шестте приоритета на Комисията изглеждат особено значими, но могат да бъдат ефективно приложени единствено чрез определяне на главните сред тях. Оттогава до края на януари 2009 г. Комисията представи конкретни проекти в рамките на тези приоритети, за да получи финансиране като част от плана за възстановяване на ЕС. Трудно е да се изкаже мнение по тези приоритетни проекти, при отсъствието на прозрачност на информацията за тях и за повечето други възможни проекти, включително информация относно планираното финансиране от частни и публични източници.

5.1.3

Може само да се съжалява, че положението на изолираните енергийни пазари на държавите от Балтийския регион не е било предмет на обсъждане преди. Сега това трябва да се извърши неотложно. Същевременно, проекти за свързване на енергийните системи с континентална Европа следва да задоволят енергийните потребности на малките изолирани държави-членки.

5.1.4

По отношение на газовите коридори, в неотдавнашното си становище относно външното измерение на енергийната политика ЕИСК заяви, че за нуждите на преноса на газ в бъдеще изглежда са необходими няколко проекта. В политически план проектите не бива да бъдат разглеждани като конкуриращи се варианти. Сега е важно спешно да се гарантират сигурни доставки на газ, а това изисква общи действия от страна на държавите-членки и на Комисията.

5.1.5

Идеята за блоков механизъм за покупка изисква допълнително пояснение. Възниква и въпросът защо това се предлага единствено за района на Каспийско море.

5.1.6

Предизвикателствата, свързани със сигурността на доставките, няма да бъдат преодоляни единствено чрез инфраструктура за пренос на енергия. Замяната на електроцентрали изисква инвестиции на стойност почти 1 000 млрд. евро. Този въпрос частично се разглежда от Комисията в раздела за местните енергийни ресурси, но трябва да му се обърне внимание и в контекста на необходимостта от инвестиции и финансиране.

5.1.7

Основен въпрос, когато става дума за инвестиции, е ролята на отделните участници – ЕС, неговите финансови институции, държавите-членки и дружествата. Дружествата инвестират, когато са налице подходящите условия. Те са в най-добра позиция да оценяват пазара, макар и да понасят рискове в резултат на евентуални грешки, в условията на един нестабилен енергиен пазар. Общественият сектор и политиците могат да действат за създаването на подходящите рамкови условия и да предложат стимули и политическа подкрепа в рамките на определени ограничения. Следователно ЕИСК категорично подкрепя намерението на Комисията да си сътрудничи по-тясно и ефективно с частния сектор и финансовите институции.

5.2.1

През януари 2009 г. ЕИСК представи становището си относно външното измерение на енергийната политика. Направените в това становище бележки, заключения и препоръки продължават да са валидни и в синхрон с предложенията на Комисията в това съобщение. Комитетът отдава по-голямо значение на следните два въпроса: необходимостта да се накарат страните доставчици да прилагат същите условия на енергийния пазар като ЕС, като например достъп до инфраструктурата, защита на инвестициите и др.; и най-вече държавите-членки, когато участват в преговори по търговски споразумения, да поставят рамкови условия, по които е постигнато общо съгласие, като предпоставка за своята подкрепа.

5.2.2

ЕИСК представи също така подход към външните отношения в областта на енергетиката, който се опира на два стълба. Единият е сигурността на енергийните доставки за Европа, а другият – отговорен и устойчив глобален подход към въпросите на енергетиката. Аспектите на отговорността на Европа в глобален мащаб се споменават само накратко от Комисията. Въпросът за отговорността изисква сериозно внимание и няма да може да бъде сведен единствено до лидерската позиция на ЕС на международните преговори за изменението на климата.

5.3.1

ЕИСК се присъединява към настоящата позиция на Комисията по въпроса за сигурността на газовите доставки. Решението на въпроса, свързан с необходимостта от неотложни мерки, може и трябва да бъде намерено с други средства – а не със скъпоструващи задължителни запаси от природен газ. Алтернативните мерки включват разнообразяване на източниците и на каналите за доставки, използване на втечнен природен газ, сътрудничество със съседните страни, договори с клауза за прекъсване и замяна на горива.

5.4.1

ЕИСК е излязъл с няколко становища относно енергийната ефективност, включително с подробно разглеждане на практическите мерки. Комитетът изразява одобрение за подхода на Комисията, но желае да отбележи следното:

5.4.2

Изборът на мерки за по-ефективно използване и производство на енергия е огромен, на практика неограничен. Комисията представи серия законови мерки, като например за сградния фонд, енергийните етикети, екопроектирането и др. Изглежда се подготвят и други такива. В този процес ЕИСК предлага Комисията да следи внимателно да не се стигне до свръхрегулация, а потенциалът за иновации да може да бъде използван по възможно най-добрия начин. Политическите мерки като регулация, публична подкрепа и др., са необходими, за да се увеличи енергоспестяването, но те следва да бъдат внимателно подбрани, за да бъдат възможно най-икономически изгодни и да водят в най-малка степен до нарушения на пазара във всяка от целевите области. Мерките на ЕС следва да се отнасят единствено до продукти и услуги от вътрешния пазар. ЕИСК би желал акцентът да се поставя повече върху възможностите за доброволни инициативи, за собствено и съвместно регулиране, включително стандартизация.

5.4.3

Европа е начело на усилията за енергийна ефективност, но трябва да оглави и усилията за енергийно ефективни технологии. Възможността за извличане на полза от спечеления аванс трябва да бъде използвана пълноценно. Мерките за подкрепа в този случай включват финансиране на научноизследователската и развойна дейност, подкрепа за иновациите и финансирането на рискове, подходяща стандартизация, отваряне на пазарите в европейски и глобален мащаб, ефективно международно споразумение за климата и международно сътрудничество в областта на енергийната ефективност.

5.4.4

Въпреки че ЕИСК категорично подкрепя постигането на 20 % по-голяма енергийна ефективност, Комитетът има резерви относно превръщането на тази цел в обвързваща за всички. Енергийната ефективност е елемент на всички области на човешката и стопанската дейност и мерките за увеличаването ѝ са почти неограничени. Как би могло да се създаде схема за справедливо разпределение на усилията в този случай? Вместо това Комитетът предлага на Комисията да разгледа доколко е приложимо въвеждането по възможност на индивидуални цели за различните области на енергопотребление, като ефективна мярка за засилване на енергийната ефективност, по-специално за услуги и продукти с измерение на вътрешния пазар.

5.5.1

ЕИСК изразява най-общо съгласие с посланието на Комисията относно използването на собствените енергийни ресурси на ЕС. Важно е да има реалистична визия за развитието на търсенето на енергия, както и за възможностите, ограниченията и условията за развитие и използване на различни източници на енергия.

5.5.2

ЕИСК специално приветства намерението на Комисията да излезе със Съобщение относно „Преодоляване на препятствията за използване на възобновяеми енергийни източници в ЕС“ и я призовава да действа неотложно по този въпрос. Важният въпрос за нарастващото използване на източници на възобновяема енергия, които в бъдеще ще бъдат най-важните и най-екологичните местни източници на енергия, трябваше да бъде разгледан и включен в цялостната енергийна система още на един по-ранен етап. Важни въпроси в тази област са, както споменава Комисията, въпросът за ограниченията на електропреносната мрежа, но също и този за резервите от енергия. Анализът следва да прецени също така дали евентуалните резерви от енергия биха могли при определени обстоятелства да неутрализират ползата от възобновяемите енергийни източници по отношение на емисиите или сигурността на доставките. Други проблеми са свързани с планирането и получаването на разрешително.

5.5.3

Комитетът подкрепя също така предложението да се обмисли въвеждането на задължителни норми по отношение на емисиите на CO2 за електроцентралите само след като бъдат оценени резултатите от демонстрационни проекти в промишлен мащаб за улавянето и съхранението на въглеродния двуокис.

5.5.4

Що се отнася до атомната енергия, ЕИСК отдавна вече е заявил позицията си, че за да се изпълнят целите на енергийната политика, следва да са налични всички варианти за производство на електроенергия. Във връзка с необходимостта от широкомащабни инвестиции в производството на електроенергия в близко бъдеще, решенията относно бъдещата необходимост от атомна енергия трябва да бъдат взети спешно от онези държави-членки, които избраха - или ще изберат - този път. Съгласно прогнозата на Комисията, мощностите за производство на атомна енергия в ЕС ще намалеят с една четвърт до 2020 г. и ако не бъдат заменени от нови такива, част от тях ще бъдат заменени от електроцентрали на въглища и газ, което ще увеличи проблемите с емисиите и сигурността на доставките. Безопасността на ядрените съоръжения изисква постоянно внимание, както и участие на публичните власти; трябва да бъдат взети решения по управлението на ядрените отпадъци. ЕИСК излиза с отделно становище относно преразгледаното предложение за директива, установяваща нормативна рамка на Общността за ядрена безопасност.

5.5.5

ЕИСК приветства намерението на Комисията да представи документи относно необходимостта от енергийни производствени мощности, независимо дали става дума за петролни рафинерии или за мощности за производство на електроенергия. Не бива обаче да се забравя, че ЕС не може да взима решения за инвестиции в енергийни производствени мощности, нито дори да отправя препоръки, както и не може да носи отговорност за възможни рискове. Събирането и анализирането на съответната информация, включително моделиране, може да бъде много полезно, също така е препоръчително и сътрудничество с Международната агенция по енергетика.

5.6.1

ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да предложи нова енергийна политика за Европа, с оглед да бъде очертана политическа програма за 2030 г. и визия за 2050 г. Комитетът се изказва също така в полза на широкото обсъждане на възможните дългосрочни цели.

5.6.2

Освен това ЕИСК разглежда – на предварителен етап - като основни предизвикателства в дългосрочен план областите, представени от Комисията – декарбонизацията на електропроизводството, зависимостта на транспорта, сградите и електрическата мрежа от използването на нефтопродукти, и изграждането на високоефективна енергийна система с ниска въглеродна интензивност за целия свят. За посрещането на тези предизвикателства би трябвало да се вземат предвид всички технологични възможности, включително свързаните с ядрен синтез и водород.

5.6.3

Глобалната ситуация и развитие следва бъдат включени във визията, тъй като формират рамковите условия за собствените амбиции на ЕС. Бързо нарастващото търсене на енергия в развиващите се страни, изменящият се климат, международно съгласуваните (да се надяваме) действия по смекчаване и приспособяване, наличността на минерални горива и др. оказват влияние върху нашето положение и избора ни по много начини. Актуален пример е пренасочването на загрижеността по отношение на нефта – вчерашният шок от рекордно високите цени бързо беше изместен от опасения поради недостатъчното производство в резултат от ниските цени.

5.7.1

ЕИСК със задоволство отбелязва, че представените от него бележки в Становището относно проекта за примерна ядрена програма от 2007 г (3)., както и в проучвателното становище относно бъдещите инвестиции в ядрената промишленост (4) бяха до голяма степен взети предвид от Комисията. Изходен пункт в този случай е важната роля на ЕС за по-нататъшно разработване на най-усъвършенствана рамка за развитие на ядрената енергетика в съответствие с най-високите стандарти на безопасност, сигурност и неразпространение на ядрени технологии. Въпросите за управлението на радиоактивните отпадъци, осигуряването на дългосрочно финансиране за извеждане от експлоатация, терористичната заплаха и необходимостта от хармонизиране на схемите за отговорност се разглеждат в синхрон с възгледите на ЕИСК. Комитетът подчертава, че всички разходи, възникнали във връзка с това, следва да се заплащат от операторите на ядрените съоръжения.

5.7.2.

ЕИСК още веднъж потвърждава важната роля на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс в Европа, с цел смекчаване на последиците от изменението на климата и гарантиране на доставките на електроенергия. Комитетът също така изразява съгласие с необходимостта – и предложенията – да се вземат предвид опасенията на обществеността. ЕИСК подкрепя препоръките относно общите норми за безопасност на реакторите и предложението нови да се изграждат единствено при съответствие с нивата на безопасност и сигурност за трето поколение. Някои мерки за улесняване на финансирането на ново строителство са оправдани, по-специално при сегашното икономическо положение, но държавните субсидии или средствата на ЕС не бива да бъдат използвани за тази цел. Макар и няколко държави-членки да показаха ясно, че са отворени към изграждането на нови атомни електроцентрали, то строежът, финансирането на дейността, експлоатацията им и управлението на отпадъците ще бъде задача на частни предприемачи. Държавата определя единствено рамката. Следва да бъдат предоставени открито и последователно подробни сведения относно проектираните ядрени съоръжения, включително за разходите, като това трябва да стане възможно най-рано, с оглед на възможността за обсъждане и участие от страна на обществеността.