22.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/56

1.1

ЕИСК приветства съобщението и отбелязва, че предложената концепция за въвеждане на трансгранично управление на научноизследователските и развойните дейности има изключително голямо и неотложно значение, по-специално с оглед ускоряване на напредъка във важни области на НИРД. „Европейският стратегически план“ разработва функционална система, основаваща се на най-добрите практики.

1.2

Ето защо държавите-членки следва да започнат процес на засилване на сътрудничеството си в областта на НИРД, с цел да дадат по-добър отговор на основните обществени предизвикателства от европейски или световен мащаб - процес, в който публичната научноизследователска дейност има ключова роля. В този смисъл ЕИСК също така приветства и се присъединява към заключенията по този въпрос от заседанието на Съвета по конкурентоспособност, проведено на 2 декември 2008 г. (1).и одобрява съдържащите се в тях декларации.

1.3

ЕИСК е убеден в необходимостта от установяване на фундаментални стратегически рамки в зависимост от политическите приоритети на ЕС. Въвеждането на предложения подход ще изисква преди всичко силна политическа воля.

1.4

ЕИСК посочва, че не трябва да се отдава прекалено голямо значение на низходящия подход. Той смята, че е необходимо да се използва преди всичко възходящият принцип, така че да се отговори на стратегическите интереси на заинтересованите участници и на възможностите за споделяне на най-добрия капацитет за НИРД.

1.5

Освен това Комитетът подчертава, че тази координация няма да бъде постигната лесно, по-специално поради конкретните интереси на някои страни и липсата на политическа воля по отношение не само на споделянето на знанията, но и на капацитета за НИРД.

1.6

ЕИСК подкрепя напълно идеята, според която трябва неотложно да се увеличат финансовите и човешките ресурси в контекста на надпревара с големите икономически конкуренти. Това обаче в никакъв случай не бива да се отразява на научното сътрудничество, включващо тези страни и техните научноизследователски организации (2).

1.7

Същевременно Комитетът констатира, че въвеждането на съвместното планиране на трансграничните НИРД ще бъде изключително трудно, като се има предвид, че то ще изисква нов, по-открит подход и по-голяма готовност за сътрудничество (3) и че такава промяна на нагласата не се постига лесно.

1.8

Като признава и оценява широката гама от вече съществуващи трансгранични съвместни проекти и сътрудничества, както и отличните резултати от тях, Комитетът препоръчва от такива програми да се извлече съответният опит, който да се използва в тази нова концепция за стратегическо планиране. Съответните поуки трябва да бъдат извлечени също и от неуспехите по време на проектирането на процесите на съвместно планиране на научноизследователската дейност.

1.9

Едно по-ефективно и по-бързо прилагане на придобитите научни познания ще изисква подходящо участие от страна на частния сектор в цялостния процес. От друга страна Комитетът посочва, че участието на частния сектор е свързано с трудности, по-специално що се отнася до използването на резултатите, въпроса за интелектуалната собственост и др (4).

1.10

ЕИСК смята, че за тези дейности на Общността от първостепенно значение е да се създадат качествени работни рамки, които да насърчават участието на различните държави-членки и преди всичко техния капацитет за НИРД, за да се подкрепи и мобилизира необходимият възходящ подход, както и, преди всичко, необходимите източници на финансиране. Абсолютно е необходимо да се предвиди достатъчна мобилност на средствата и рамка за подкрепа, за да се премахнат евентуалните пречки.

1.11

При изготвянето на тези работни рамки е целесъобразно не само да се вземат предвид факторите, които могат да доведат до синергиен ефект на подкрепа, но и да се анализират подробно рисковете, които застрашават концепцията за съвместно европейско планиране.

1.12

Както вече е правил това и по други поводи, Комитетът заявява отново, че е неотложно създаването на европейски научноизследователски инфраструктури (5), които да укрепват общите цели на съвместното планиране и да допринасят за повишаването на европейската добавена стойност. Поради това ЕИСК приканва държавите-членки в най-скоро време да подемат тази инициатива на Комисията по новаторски начин.

1.13

Комитетът приветства създаването на „Група на високо равнище за съвместно планиране“, която да набележи избраните за съвместно планиране теми след провеждането на широки обществени консултации с различните регионални, национални и европейски научни общности и, където е целесъобразно, с частния сектор. В резултат на тези дейности Съветът, след като получи очакваното предложение от Комисията, би следвало да може да одобри инициативи за съвместно планиране най-късно през 2010 г.

2.1

Европа трябва да инвестира повече в научните изследвания и същевременно да го прави по-разумно, за да осъществи заявения проект – балансирано и устойчиво развитие. В Лисабонската стратегия се посочва, че най-неотложната цел е преходът към общество на знанието, основано върху науката, технологиите и иновациите и се призовава за увеличаване и подобряване на инвестициите в научноизследователска дейност.

2.2

Съвместното планиране е нова инициатива, която бележи промяна в европейското сътрудничество в областта на научноизследователската дейност. То предлага доброволен механизъм за обновено партньорство между държавите-членки на базата на ясни принципи и прозрачно управление на най-високо равнище. Целта му е да повиши ефективността и въздействието на националното финансиране на публичната научноизследователска дейност в стратегическите области. Съвместното планиране е насочено преди всичко към публичните научноизследователски програми, което предполага сътрудничество между публични институции. Въпреки това промишлеността, както и други заинтересовани страни, трябва да играят роля в консултативния процес и при осъществяването на някои конкретни инициативи на съвместно планиране.

2.3

Разглежданото съобщение отговаря на исканията на заинтересованите страни в подкрепа на доброволен възходящ подход, съчетан със стратегически насоки на европейско равнище, както и на отхвърлянето на метод, създаден въз основа на универсален модел.

2.4

Разглежданото съобщение представлява една от петте политически инициативи, предвидени от Комисията през 2008 г., като продължение на Зелената книга „Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ (6). Съобщението се отнася по-специално до направлението „Оптимизиране на научноизследователските програми и приоритети“ и представлява нов етап от създаването на „пета свобода“, като премахва пречките пред свободното движение на знания.

2.5

В сравнение с основните си партньори Европа продължава да не инвестира достатъчно в научноизследователска дейност и разходите за НИРД в публичния и частния сектор останаха като цяло непроменени през последното десетилетие. Европа не само трябва да увеличи бързо и в значителна степен средствата, изразходвани в областта на НИРД, но и да намери нови и иновационни начини за по-ефективно и по-ефикасно използване на ограничените ресурси, заделени за НИРД. Освен това Европа би трябвало да укрепи капацитета си за превръщане на резултатите от научноизследователската си работа в ползи за обществото и икономиката.

2.6

През последните години държавите-членки и Общността предприеха редица инициативи с цел стимулиране на ефективността на публичната научноизследователска дейност. Заинтересованите страни откроиха като слабост на НИРД в ЕС слабото равнище на сътрудничество и координация между националните публични програми в областта на НИРД. Въпреки положените през последните години усилия за преодоляването на този недостатък, НИРД на европейско равнище остава дълбоко разпокъсана.

2.7

Понастоящем 85 % от публичните научноизследователски и развойни дейности се планират, финансират, проследяват и оценяват на национално равнище, без особено сътрудничество или координация между отделните страни. По-малко от 6 % от общите инвестиции в НИРД и само 15 % от европейската НИРД за граждански цели, финансирана с публични средства (10 % от които от междуправителствени организации и програми и 5 % от рамковата програма) са включени в рамките на трансграничното финансиране на сътрудничество.

2.8

Не става въпрос за това всички научноизследователски програми да се осъществяват в рамките на сътрудничество и да се спрат чисто националните програми. Проблемът е свързан по-скоро с факта, че досега в областите от стратегическо значение за цяла или за голяма част от Европа раздробяването на публичните научноизследователски програми води до ниска рентабилност и струва скъпо на Европа, като същевременно ѝ пречи да постигне поставените обществени цели.

2.9

Някои от най-големите научни успехи на Европа бяха постигнати чрез трансгранично обединяване на средствата, заделени за НИРД, и най-вече благодарение на създаването на съвместни научноизследователски структури (7). Тези общи инициативи обаче биха имали по-голямо въздействие, ако тази проблематика се ползваше със стратегически насочено внимание, придружено от достатъчна политическа ангажираност, прозрачност и гъвкавост. Увеличаването на броя на тези инициативи и на обхвата на Седма рамкова програма не би имало смисъл без ефективно съвместно стратегическо планиране.

2.10

Съвместното планиране означава промяна на структурата на европейската научноизследователска дейност. Става въпрос за дългосрочен стратегически процес, чиято крайна цел е да се укрепи способността на Европа да отговори на основните икономически и обществени предизвикателства (като напр. взаимосвързаните проблеми, отнасящи се до климата и енергетиката). Съвместното планиране означава да се постигне структуриращ ефект, за да се повиши ефективността и въздействието на финансирането на публичната научноизследователска дейност. Съвместното планиране предполага държавите-членки да имат готовност да се насочат към определянето и осъществяването на общи научноизследователски програми за многогодишни, договорени съвместно дейности и механизми за финансиране.

2.11

Съвместното планиране изисква нова нагласа от страна на държавите-членки. Преди всичко то изисква от страна на държавите-членки конкретни ангажименти и действия. Те трябва да преосмислят и реорганизират начина на изготвяне и осъществяване на научноизследователските програми, като ги насочат към общи цели. Поради това съвместното планиране трябва да бъде доброволен процес, основан на принципа на променливата геометрия и свободния достъп.

2.12

Съвместното планиране не предполага априори финансиране от страна на Общността, въпреки че Седмата рамкова програма може, разбира се, да служи като катализатор. Става въпрос, преди всичко, да се накарат държавите-членки да изработят съвместни стратегии и да обединят националните си ресурси. Същевременно то не изключва възможността за допълнително финансиране от общностните фондове, в зависимост от добавената стойност, европейското измерение и евентуалното структуриращо въздействие на съответните инициативи.

2.13

Комисията предлага прагматична методология за осъществяването на съвместното планиране в ограничен брой договорени области. Методологията на съвместното стратегическо планиране се основава на опита, натрупан от европейските технологични платформи, като същевременно е адаптирана към програмите за публична научноизследователска дейност. Тя обхваща последователните етапи, отговарящи на жизнения цикъл на научноизследователските програми, от разработването до осъществяването им, като се премине през фазите на проследяване и оценка.

2.14

Съвместното планиране може да бъде улеснено при наличието на някои рамкови условия:

3.1

ЕИСК приветства съобщението и отбелязва, че предложената концепция за въвеждане на стратегическо трансгранично управление на НИРД е от изключително и неотложно значение, по-специално за ускоряване на напредъка във важни области на НИРД. В този смисъл ЕИСК приветства и подкрепя също и заключенията на Съвета по конкуренция от 2 декември 2008 г. по този въпрос и споделя твърденията, направени в рамките на този форум.

3.2

Концепцията предлага положителни аспекти, като се има предвид стремежът за възможно най-ефикасно използване на публичните фондове посредством стратегическото координиране на фундаменталните насоки на научноизследователската дейност, както и за подобряване „отвътре“ на капацитета за НИРД посредством разширено международно сътрудничество в рамките на съвместно планирани и осъществявани научноизследователски проекти.

3.3

Комитетът приветства изготвената оценка на въздействието и направения на тази основа избор измежду четирите възможни варианта на „европейския стратегически план“, който разработва функционална система, опираща се най-добрите сегашни практики, според която темите на съвместното планиране ще бъдат определяни от държавите-членки.

3.4

От друга страна Комитетът приветства избора на енергийните технологии за пилотен проект по отношение на координацията и напълно подкрепя този проект и възприетия от него нов подход в становището си относно плана SET (8).

3.5

ЕИСК е убеден в необходимостта от установяване на фундаментални стратегически рамки в зависимост от политическите приоритети на ЕС.

3.6

ЕИСК посочва, че не трябва да се придава прекалено голямо значение на низходящия подход. Той смята, напротив, че ако се опираме на сегашните характеристики на съществуващите международни научни мрежи, които обхващат многобройни изследователски звена и са подкрепени отчасти от международни агенции като МАЕ (Международна агенция по енергетика), е необходимо да се прилага предимно възходящият принцип, за да се приобщят различните заинтересовани участници в съответните проекти, така че да се отговори на техните стратегически интереси и на възможностите за споделяне на най-добрия капацитет за НИРД. Международните научни конференции могат да представляват подходящ форум за тази цел и да им се възложи изготвянето на подходящи предложения.

3.7

Комитетът подчертава, че такава координация няма да бъде постигната лесно, по-специално поради конкретните интереси на някои страни и липсата на политическа воля по отношение не само на споделянето на знанията, но и на капацитета за НИРД. За успешното осъществяване на тази концепция на практика ще бъдат необходими откритост и прозрачност.

3.8

Като признава и оценява широката гама от вече съществуващи трансгранични сътрудничества и съвместни проекти, и отличните им резултати, Комитетът препоръчва от такива програми да се извлече съответният опит, който да се използва в тази нова концепция за стратегическо планиране. Съответните поуки трябва да бъдат извлечени също и от неуспехите при съвместното планиране на научноизследователската дейност.

3.9

ЕИСК подкрепя напълно идеята за неотложно осъществяване на тази концепция, като същевременно се укрепят финансовите и човешките ресурси, за да може Общността да подобри своята позиция и икономическата си конкурентоспособност в надпреварата с основните си конкуренти, Съединените щати и азиатските страни. Това обаче в никакъв случай не бива да се отразява на научното сътрудничество, включително с тези страни и техните научноизследователски организации (9).

3.10

Същевременно Комитетът констатира, че въвеждането на съвместното планиране на трансграничните НИРД ще бъде изключително трудно, като се има предвид, че то ще изисква нов, по-открит подход и по-голяма готовност за сътрудничество (10) и че такава промяна на нагласата не се постига лесно.

3.11

По-бързото и по-ефикасното прилагане на придобитите научни знания, което представлява крайната цел на съвместното стратегическо планиране, и постигането на собствени научни решения изискват подходящо участие на частния сектор в целия процес. Комитетът отбелязва, че концепцията за съвместно програмиране позволява подобно участие. От друга страна той посочва, че участието на частния сектор е свързано с трудности, по-специално що се отнася до използването на резултатите, въпроса за интелектуалната собственост и др. (11).

3.12

Процесът на иновации, т.е. конкретното приложение на получените научни знания, ще зависи от местни фактори от твърде разнородно естество, като например съществуващата инфраструктура, достъпът до капитал, данъчната тежест или данъчните облекчения, отнасящи се до някои видове инвестиции, а също и опитът на промишлеността по отношение на подобни видове инвестиции. Може да става въпрос и за преки стимули за инвестиции, като освобождаването от данък. Тези фактори могат да породят противоречия в самите проекти.

—

Препоръка относно управлението на интелектуалната собственост при дейностите, свързани с трансфера на знания и кодекс на добра практика, предназначен за университетите и другите обществени научноизследователски организации C(2008) 1329 от 10.4.2008 г.;

—

Съобщение относно „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“, COM(2008)317 от 23.5.2008 г.;