30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/100

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет „Ролята на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия“ (становище по собствена инициатива)

2009/C 100/16

На пленарната сесия, проведена на 12 и 13 декември 2007 г., Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 19, параграф 1 от „Правилника за дейността“, да създаде подкомитет, на който беше възложено да изготви становище по собствена инициатива относно

„Ролята на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия“

Подкомитет „Ролята на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия“, на който беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 септември 2008 г. (докладчик: г-жа Jane MORRICE).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 октомври 2008 г., Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1   Могат да бъдат извлечени много поуки от участието на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия (СЕ). Напредъкът, постигнат след най-мрачните дни на размирното минало на региона в социално, икономическо и особено политическо отношение, е изключителен. Повишената сигурност, текущата реорганизация на публичната администрация, пристигането на граждани на други страни — както мигранти, така и туристи, не само стимулират икономиката, но също помагат да се оспори традиционното сектантско мислене. Трансграничното сътрудничество надминава очакванията, а споделянето на властта между бивши противници се възприема като „политически коректно“.

1.2   Самодоволството обаче би било напълно неуместно в този момент. Шокиращите гледки на „стени на мира“, разделящи католическите от протестантските общности в Белфаст, са тъжен, но реален спомен за сериозните трудности, пред които все още е изправен мирният процес, особено по отношение на междуобщностното помирение и на всичко, което все още предстои да се извърши. Десетилетия на насилие, омраза, подозрения, невежество и нетърпимост доведоха до безпрецедентно разделение в общностите на Северна Ирландия. Макар че хората може би се радват на „приемливо равнище“ мир зад стените, в своите домове, села, църкви, училища и спортни площадки, този „паралелен живот“ може да бъде само преходен етап от един процес, водещ към взаимно уважение, разбирателство и хармония, за което може да са необходими поколения.

1.3   Ролята на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия, беше и остава без аналог в историята. Фактът, че историята на подкрепата от ЕС за този процес е сравнително неизвестна показва, че подходът е подходящ. Това не са напразни опити за намеса в положение извън контрола на ЕС или пък опит за замазване на нещата. Миротворческият метод на ЕС в Северна Ирландия представлява уникално, дългосрочно насочване на значими ресурси, стратегически планирани и изпълнени, въз основа на принципите на социално партньорство и субсидиарност, и направлявано на всеки етап от пътя чрез местни консултации с интеграционен характер.

1.4   Чрез комбинация от косвена и пряка намеса ЕС подпомогна мирния процес, за да се създаде среда за успешно разрешаване на проблемите в момент, когато политическите условия бяха налице, и действа като катализатор за едно същинско миротворческо въздействие, обхватът на което тепърва ще се осъзнава.

1.5   ЕС не се опитва да си приписва успеха на мирния процес. При все това би било несправедливо, ако историята не отрази значението и ролята на ЕС. Не само защото подкрепата на ЕС за помирение би трябвало да продължи и през идните години, но и защото поуките, извлечени от програмите PEACE на ЕС, могат да допринесат за мира и помирението в други части на света. ЕС никога няма да има всички отговори, но — както стана ясно в Северна Ирландия, той разполага със средства и опит да помага на другите да ги намират.

1.6   ЕС, основният „пример за подражание“ в света в областта на миротворчеството, заедно с държавите-членки разполага с компетентност, опит, многообразие, ресурси и репутацията да оказва подкрепа в разрешаването на конфликти и миротворческите действия навсякъде по света, където това е необходимо. Но ЕС има и нещо повече. Има задължението да върши това и да постави миротворчеството в центъра на бъдещото си стратегическо направление.

2.   Препоръки

2.1   Препоръките са разделени в две отделни групи. Първата обхваща онези области на дейността в Северна Ирландия и съседните страни, върху които би трябвало да се съсредоточи подкрепата на ЕС с цел да бъде продължен процеса на помирение. Втората обхваща по-общия контекст на подкрепата на ЕС за изграждане на мира и помирение в други конфликтни райони като се използват поуките от Северна Ирландия, очертани по-долу в инструментариума за разрешаване на конфликти.

2.2   Контекстът в Северна Ирландия

2.2.1   Поуките, извлечени от опита в Северна Ирландия показват, че изграждането на мира е стратегически и дългосрочен процес. Той започва с края на ожесточен конфликт и преминава през етапи на политическа стабилност, мирно съжителство, помирение и накрая социална хармония, икономически просперитет и „споделено общество“. Следователно подкрепата на ЕС за този процес трябва да бъде дългосрочна, тъй като се осъзнава деликатният характер на началните етапи и времето, което е необходимо, за да се постигне реално помирение. Докато финансовата подкрепа на ЕС може да намалява по обем и да става по-целенасочена в процеса на възстановяване от конфликта, не би трябвало да отслабва значението на ролята на ЕС като партньор в този процес и способността му да развива взаимоотношенията си с региона по творчески начин следва да продължи да нараства.

2.3   Препоръка 1: ЕС следва да запази дългосрочната си подкрепа за изграждане на мира в Северна Ирландия като се съсредоточава все повече върху:

—	междуобщностно помирение в сфери като култура, изкуство, спорт, отдих, жилищно настаняване и образование, създаване на работни места и предоставянето на обществени услуги,

—

маргинализираните групи, които работят съвместно в междуобщностен план, следва да бъдат основни бенефициери, като подкрепа за една единствена националност се предоставя само при изключителни обстоятелства, когато това е съществена предпоставка за изграждането на способността за съжителство на различни общности,

—	оказване на помощ на жертвите на „размириците“, за да изградят отново живота си, да преодолеят травмите и да споделят опита си с подобни групи от други общности в други зони на конфликт,

—	подкрепа на инициативи водещи до „споделено общество“, за да се спомогне за намаляването на необходимостта от дублиране на услуги в областта на жилищното осигуряване, здравеопазването, образованието, съоръженията за свободното време и спорт,

—	приобщаване на доброволни и общностни организации, синдикати и стопанския сектор на всички нива на вземането на решения относно средствата от ЕС по програмата PEACE,

—	възстановяването на онези местни структури на парт-ньорство, които са послужили за сближаването на социалните партньори и политиците в началните фази на програмата PEACE,

—	намаляване на бюрокрацията, по-специално за малки проекти в селските и градски общности, които да се оценяват по социални и икономически критерии,

2.4   Препоръка 2: Работната група на ЕК относно Северна Ирландия следва да продължи да съсредоточава вниманието си върху направляване, улесняване и подкрепа на творчески и новаторски подходи за развитие на региона, извън тези финансирани по PEACE, като научни изследвания, трансфер на знания, образование и подпомагане на свързването със световни мрежи работещи за разрешаване на конфликти.

2.5   По-широк глобален контекст

2.6   ЕС има задължението не само да извлече поука от опита си в Северна Ирландия, но и да предаде тези поуки на други, които преживяват конфликти в различна степен независимо дали са в рамките на ЕС, по границите му или извън него. Това ще послужи за нарастване на положителната роля, която ЕС играе в разрешаването на конфликти в световен мащаб.

2.7   Препоръка 3: следва да се осигури разпространение на основните поуки сред институциите на ЕС, властите на държавите-членки и в международен план. Това следва да се улесни чрез:

—	изчерпателна база данни на най-добрите практики за разрешаването на конфликти (предложение на ЕП),

—	сборник оценки на програма PEACE и успешни проекти,

—	допълнително изследване на ролята на ЕС в редица области (вътрешни, трансгранични и външни конфликтни ситуации).

2.8   Препоръка 4: Този процес може да се подпомогне чрез създаване на Европейски институционален инструмент за разрешаване на конфликти в Северна Ирландия, като се използва извършената дейност в областта на разрешаването на конфликти както на местно, така и на международно равнище. Подробностите би трябвало да бъдат предмет на европейски дебат със социалните партньори по инициатива на ЕИСК, който да проучи как най-добре да се развие механизъм за разрешаване на конфликти с европейско измерение.

2.9   Препоръка 5: Представеният по-долу инструментариум следва да се приеме и доразработи, за да се подпомогне анализът на конфликтни ситуации и предоставянето на информация доколко е необходима и удачна съответната интервенция на ЕС. Инструментариумът обединява различни инструменти, които се ползват от ЕС и биха могли да служат за референтна точка и ресурс за работа, свързана със защита на малцинства, равнопоставеност, изграждане на капацитет, междуобщностно и трансгранично сътрудничество и социо-икономическо развитие в други райони на ЕС, на границите на ЕС и в зони на конфликт извън неговите териториални граници.

Инструментариум на ЕС за разрешаване на конфликти

Диагностични инструменти: Социо-икономически и политически анализ	Справочни материали: Опит от други места (напр. от инструменти за разрешаване на конфликти) Сборник/база данни с програми/проекти Преглед на теории за разрешаване на конфликти	Разработка на стратегически концепции: Обективен (наднационален) дългосрочен поглед, съчетан с поемане на рискове Извлечени поуки, приложение Натрупани и доразвити познания Оценка на етапа на конфликта Определяне на пътя на намеса, в зависимост от етапа на конфликта и местоположението (в рамките на ЕС, на границите или отвъд тях)
	ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ	НЕФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
Големи инструменти (макрониво)	Мрежи, финансирани от ЕС, съсредоточени върху трансформацията на конфликти Институции на ЕС, политики, възможности Дух и нрави на ЕС, методика, примери	Европеизация (на национално ниво) на норми, ценности, институции, процедури на ЕС (в т.ч. приобщаване на социални партньори) Неутрално пространство за подпомагане на диалога/постигане на консенсус Безпристрастен подход за създаване на доверие Миротворческият модел на ЕС — провеждане чрез пример Тясно партньорство с основни дарители
Лостове и ключове (мезониво)	Пригодени програми PEACE на ЕС Структурни фондове пригодени за разрешаване на конфликти (определени по уместни отличителни критерии) Двустранно/трансгранично сътрудничество Споразумения и инициативи Модел на социално партньорство Оценка на равнище програма	Работна група (събиране на местна информация, определяне на възможности и области на сътрудничество, насърчаване на участие в общоевропейски програми) Подход на партньорството работа с местни политически и социални партньори Местни консултации, които да водят до местна отговорност за разработването и развитието на програмата Ангажиране на местни институции Премахване на бариери чрез политики на ЕС
Фини инструменти (микрониво)	Местни агенти по изпълнение на програмите, които да достигат до най-ниските нива Глобална безвъзмездна помощ за осигуряване на осведомяване на място и достигане до точните целеви групи Условно финансиране за насърчаване на най-добри практики Наблюдение за продължително учене Подкрепа за изграждане на капацитет и сътрудничество „Отдолу нагоре“, трансгранично сътрудничество — икономическо, социално и културно Самооценка	Европеизация (на местно равнище) Приобщаване на социални партньори. Ангажиране на граждани, участие на общността, изпращане на служители от ЕК Отпразнуване на успеха Популяризация чрез преса и реклама

3.   Въведение

3.1   Настоящото становище има за цел да представи сравнително неизвестната история на успеха на подкрепата на ЕС за мирния процес в Северна Ирландия, да постигне по-добро разбиране на северноирландския опит от страна на европейското гражданско общество и да изготви „инструментариум“, включващ методите, използвани от ЕС за насърчаването на мира и помирението, който да се прилага в други конфликтни зони, ако и както е уместно.

3.2   Становището се съсредоточава основно върху подкрепата, предоставена от ЕС чрез програмите PEACE на ЕС, Международния фонд за Ирландия (МФИ) и INTERREG. В него се разглежда как са формирани тези фондовете и въздействието им върху социалния, икономическия и политическия живот в региона, като се отделя особено внимание на подкрепата за гражданското общество (предприятията, синдикатите, доброволческия сектор).

3.3   В становището се разглеждат също по-широките възможности, предоставени от ЕС за британско-ирландското политическо, дипломатическо и административно сътрудничество, както и въпросът доколко „европейският миротворчески модел“ е използван като ориентир за положителното развитие в Северна Ирландия.

4.   Метод

4.1   Бяха проведени четири работни срещи, една от които беше Консултативна конференция през април 2008 г. в Северна Ирландия. На конференцията беше събрана информация от заинтересовани страни и експерти чрез въпросници и електронно допитване, което даде възможност да се направят заключения въз основа на прекия опит на програми и политики на ЕС. В допълнение членовете на подкомитета проведоха посещение с проучвателна цел и посетиха обекти в Белфаст, финансирани от ЕС.

4.2   Конференцията съвпадна със събития, бележещи съществен политически напредък в Северна Ирландия, и беше посетена от министър-председателя и заместник министър-председателя, ирландския държавен министър и висши представители на ЕС, взели участие в създаването на програма PEACE.

4.3   Ключов елемент от настоящото становище е ценното сътрудничество, в което взеха участие три групи на ЕИСК, техните експерти и членовете на Подкомитета от Франция, Испания, Италия, Ирландия и Обединеното кралство, Европейския парламент (Докладът de Brún) и Европейската комисия.

5.   Контекст

5.1   География/икономика

5.1.1   Северна Ирландия е разположена в североизточния край на остров Ирландия. Заема територия от 5 500 кв. мили, населението според последното преброяване (2001 г.) е 1 685 000 души, от които 53,1 % са протестанти, 43,8 % — католици, 0,4 % са с друго вероизповедание, а 2,7 % са без вероизповедание. Населението е сред най-младите в Европа — над 40 % от него са под 29-годишна възраст. Поради нетна изходяща миграция броят на населението до неотдавна оставаше непроменен, но прогнозите предвиждат то да превиши 1,8 милиона до 2011 г.

5.1.2   Икономиката се преориентира от традиционно производство (корабостроене и текстил) към услуги и международна търговия. От 2004—2005 г. брутната добавена стойност (БДС) е нараснала с 3,5 % в реално изражение, малко под средните показатели за Обединеното кралство, но много под растежа на ирландския БВП, който през годините на „Келтския тигър“ достигна 10 % годишно. БДС на глава от населението е около 80 % от средната стойност за Обединеното кралство, а безработицата спадна до 3,6 %, след рекордните 17,2 % от 1986 г. Тази статистика обаче скрива редица сериозни предизвикателства, например високото равнище на икономическа неактивност — 26,9 %, най-висока сред всички региони на Обединеното кралство, и високата зависимост от публични средства за подкрепа на публичния и частния сектор, което е пречка за предприемаческия дух (публичните средства се равняват на 62 % от БДС).

5.2   Новият историко-политически контекст

5.2.1   Северна Ирландия става регион на Обединеното кралство след приемането на „Закона за управление на Ирландия“ от 1921 г., с който Ирландия се разделя на Северна и Южна част. С това на острова се създава граничен район и се поставя началото на процеса на съжителство „обърнали си гръб“ в социално, икономическо и политическо отношение. До ден днешен разделението представлява източник на търкания между северноирландските националисти (главно католици) и юнионистите (предимно протестанти) до ден днешен. Най-общо казано, първите се стремят към обединена Ирландия, а вторите желаят Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство.

5.2.2   През 1921 г. 60 % от населението са протестанти, а 40 % са католици. По-голямата юнионистка общност се задържа на власт в продължение на почти половин век. В края на 60-те години по улиците се провеждат демонстрации за граждански права с искания за прекратяване на дискриминацията. Следват ожесточени сблъсъци и бунтове, в които мнозина виждат началото на неотдавнашните „размирици“ в Северна Ирландия. В разгара на „размириците“ през 1972 г. се разпуска Парламентът на Северна Ирландия и се въвежда „пряко управление“ от Лондон.

5.2.3   През следващите десетилетия се правят множество опити за стабилизиране на положението, в това число помирителни инициативи, предприемани от организации на гражданското общество, включително от синдикати. През същия период обаче насилието достига ужасяващи размери и за 35 години отнема живота на над 3 500 души, а хиляди остават физически или психически осакатени за цял живот.

5.2.4   Примирията, сключени между паравоенните формирования през 1994 г., подготвят почвата за преговори между политическите партии. През 1998 г. се подписва Споразумението от Разпети петък/Белфасткото споразумение, което на референдумите, проведени отделно от северната и южната страна на границата, получава подкрепата на огромно мнозинство. През следващата година се създават органи на изпълнителната и законодателната власт в Северна Ирландия, както и редица органи за сътрудничество между Севера и Юга, а през последните седмици на хилядолетието се възстановява автономията на Северна Ирландия.

5.2.5   През 2002 г. Събранието на Северна Ирландия е разпуснато и едва през май 2007 г. се създава нова изпълнителна власт със споделени правомощия, оглавявана от Демократическата юнионистка партия (юнионисти) и Шин Фейн (републиканци). Понастоящем регионът се радва на най-дългия си период на политическа стабилност от близо четири десетилетия.

5.3   Участие на ЕС в мирния процес

5.3.1   Обединеното кралство и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз през 1973 г.в разгара на „размириците“ и Северна Ирландия получава „особен статут“ на регион по „Цел 1“, въпреки че не отговаря на всички икономически условия. Това означава допълнително финансиране за икономическо и социално развитие. Това финансиране е предвидено в допълнение към финансирането от правителството на Обединеното кралство, макар че мнозина твърдят, че е било използвано за покриване на държавното задължение за публично финансиране.

5.3.2   На първите преки избори за Европейския парламент (1979 г.) са избрани трима членове на ЕП от Северна Ирландия (Ian Paisley, John Hume и John Taylor). През 1984 г. ЕП публикува „Доклада Haagerup“ относно Северна Ирландия и заместник-председателят на ЕК Lorenzo Natali поема ангажимент да „разгледа благосклонно предложението за интегриран план за Северна Ирландия и граничните райони“. Той обаче подчертава, че се нуждае от одобрение от страна на правителствата на Обединеното кралство и Ирландия.

5.3.3   През 1986 г. правителствата на Обединеното кралство и Ирландия учредяват Международния фонд за Ирландия (МФИ) с цел „подпомагане на социалното и икономическото развитие и насърчаване на помирението между националистите и юнионистите на остров Ирландия“. ЕС, редом със САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, е един от основните дарители, внесли общо 849 милиона EUR, с които са финансирани над 5 700 проекта в Северна Ирландия и граничните области в продължение на повече от 20 години. До 2013 r. финансирането на ЕС за МФИ възлиза общо на 349 милиона EUR.

5.3.4   През 1992 г. председателят на Европейската комисия г-н Jacques Delors, по време на посещение в Северна Ирландия с цел консултации с местни представители, потвърждава ангажимента си към каузата за мир в региона. Същата година падат икономическите бариери пред търговията на острова между Северна Ирландия и Ирландия, което с течение на времето разкрива ценни възможности за трансгранично сътрудничество и стопански отношения.

5.3.5   През 1994 г., непосредствено след примирието, Delors провежда среща с тримата членове на ЕП от Северна Ирландия (тогава те бяха Ian Paisley, John Hume и Jim Nicholson), с които договаря планове за голям нов пакет от инициативи на ЕС. Delors създава работна група и след широки местни консултации предложението за тригодишна програма PEACE на стойност 300 милиона EUR получава одобрение на Срещата на върха през 1994 г. само няколко седмици преди изтичането на мандата на Delors като председател. Програмата е продължена за още две години с допълнително финансиране от ЕС в размер на 200 милиона EUR.

5.3.6   Тя се превръща в първата Специална програма за подкрепа на мира и помирението в Северна Ирландия и граничните области на Ирландия, или PEACE I. Широкообхватните консултации по Програмата включват становище, изготвено от Европейския икономически и социален комитет  (1) през 1995 г., което приветства инициативата и подчерта необходимостта от дългосрочен подход, както и от гъвкавост при разпределението на финансирането.

5.3.7   През 2000 г. PEACE I е последвана от PEACE II, договорена от партиите в новия изпълнителен орган на Северна Ирландия, с финансиране от ЕС в размер на 531 милиона EUR. Същата e продължена през 2005—2006 г. с финансиране от ЕС в размер на 78 млн. EUR. ЕИСК изготвя второ становище (докладчик: г-н Simpson), в което призовава финансирането по PEACE II да се съсредоточи в по-голяма степен върху проекти, насърчаващи помиряването, и относно проблеми, пред които са изправени работниците мигранти. През 2007 г. влиза в действие PEACE III за периода 2007—2013 г. с финансиране от ЕС в размер на 225 милиона EUR. Общо ЕС е предоставил над 1,3 милиарда EUR за споменатите програми.

5.3.8   След възстановяване на автономията през 2007 г. председателят на Европейската комисия Jose Manuel Barroso сформира нова работна група, оглавена от комисаря по регионалната политика Danuta Hübner, която да разгледа бъдещето на сътрудничеството между ЕС и Северна Ирландия. Публикуваният през април 2008 г. доклад предлага редица начини за по-тясно приобщаване на региона към политиките на ЕС и отбелязва интереса, изразен от страна на властите в Северна Ирландия да насърчават разработването на Европейски институционален инструмент за разрешаване на конфликти, чрез който да се извършва научноизследователска дейност, да се предоставят съвети и да се обменя опит.

6.   Въздействието от участието на ЕС

6.1   Участието на ЕС в мирния процес приема множество различни форми — от политическа подкрепа на високо равнище до финансова намеса по места. Тези дейности са най-интензивни през 90-те години, за да се окаже подкрепа на политическия напредък, постигнат в резултат от примирията и сключването на Споразумението от Разпети петък/Белфасткото споразумение, и продължават до днес като се провеждат от работната група на Европейската комисия, която се съсредоточава върху новите области на сътрудничество, PEACE III, МФИ и INTERREG.

6.2   Финансирането от ЕС за укрепване на мира е основен елемент от подкрепата на ЕС за мирния процес. Нефинансовите фактори обаче, които произтичат автоматично от членството в ЕС, оказаха силно влияние за насърчаване на положителна промяна. „Сферите на влияние“ на ЕС следователно могат да се разделят на две ясно разграничени, макар и припокриващи се, групи фактори — финансови и нефинансови.

6.3   Нефинансови фактори

6.3.1   ЕС предостави „неутрално пространство“ за подпомагане на диалога между британските и ирландските политици след присъединяването, което даде нови възможности за редовни срещи на неутрална територия. Това беше полезно и за членовете на Европейския парламент от Северна Ирландия. Най-добрият пример в това отношение е срещата между Paisley, Hume, Nicholson и Delors през 1994 г., която доведе до създаването на първата програма PEACE и която Paisley описва като една от най-ползотворните срещи в кариерата си. Също така трансграничното сътрудничество между служители от Обединеното кралство и Ирландия по ежедневни въпроси доведе до „сближаване“ на администратори, което несъмнено оказа положително въздействие върху мирния процес.

6.3.2   Това „неутрално пространство“ стана още по-полезно във връзка с подкрепата от ЕС за мирния процес на място. Институциите и изпращането на служители, които работиха за осигуряването на „безпристрастен“ и всеобхватен подход, подпомогнаха ангажираността, въвличането и разширяването на възможностите на гражданското общество.

6.3.3   Друг важен нефинансов елемент беше предоставената на политици от Обединеното кралство и Ирландия възможност да се възползват от стила за постигане на консенсус, характерен за законодателния процес в ЕС. При преговорите в Съвета държавите-членки използваха нов стил на многостранен диалог, отстъпки и компромисни решения, който се превърна в ценен инструмент за местни политически преговори.

6.3.4   Възникването на Единния европейски пазар през 1992 г. оказа съществено нефинансово въздействие върху мирния процес. Премахването на административните бариери пред трансграничната търговия стимулира по-интензивно сътрудничество между стопанските организации от двете страни на границата и засили дългогодишните дейности по трансграничното сътрудничество на синдикалното движение. Мерките за граничен контрол обаче продължиха да пречат на основните постижения в икономическото и социалното сътрудничество.

6.3.5   Един нефинансов фактор, който първоначално оказа ограничено въздействие, беше Европейският миротворчески модел като пример, който регионът да следва. Когато Северна Ирландия стана част от ЕС, мнозина се надяваха, че стабилизиращият ефект от присъединяването ще последва почти незабавно. Поради дълбоко вкорененото разделение на общностите обаче беше необходимо време Европейският модел да окаже въздействие върху процеса.

6.3.6   Дори и днес, след 35 години членство в ЕС, в Белфаст все още стоят така наречените „стени на мира“, разделящи католическите и протестантските общности. Повечето деца посещават „отделени“ училища, а 90 % от хората живеят в „отделени“ общности.

6.4   Финансово въздействие

6.4.1   Финансовото въздействие на PEACE I върху мирния процес беше значително, тъй като програмата беше уникална и новаторска — нищо подобно не беше опитвано в ЕС преди това. С 500 милиона EUR (1995—1999 г.) за подкрепа на мира и помирението програмата беше и най-голямата „инжекция“ за подпомагане на тази цел. Това представлява 73 % от общите инвестиции, а останалата част беше осигурена от властите и неправителствения сектор в двете страни.

6.4.2   Ключов фактор, допринесъл за положителното въздействие на PEACE I, беше широкообхватният консултативен процес, който доведе до изготвянето на тази програма. Организираното гражданско общество, включващо неправителствени организации, синдикати и предприятия, почувства, че тази програма е негово дело, тъй като приносът му беше зачетен. Необвързаните членовете на Европейския парламент от Северна Ирландия също взеха пряко и многостранно участие. PEACE I беше популяризирана широко и получи голяма известност в областта, към която беше насочена. Тази популярност е налице и до днес. Статистиката показва, че почти половината от населението се е възползвало от програмата PEACE.

6.4.3   Оригиналността на механизмите за финансиране на PEACE беше от изключително значение за успеха на програмата. Междинните органи за финансиране се оказаха удачно средство за прехвърляне на отговорността към нивата най-близо до гражданите и същевременно за изграждане на капацитет. Областните партньорства, съставени от представители на стопанския, земеделския, доброволческия и общностния сектор, както и синдикати и членове на органите на местно управление на изборни длъжности, бяха нещо ново за Северна Ирландия. Този партньорски подход към вземането на решения беше не по-маловажна част от процеса на укрепване на мира от самото финансиране.

6.4.4   Общопризнат факт е, че походът „отдолу нагоре“ предполага финансирането да е по-достъпно за „лицата в периферията на местния икономически и социален живот“. По-специално, то беше насочено към групи, които до този момент бяха получавали минимална или никаква подкрепа, като например жертви и бивши затворници. Беше засилено и финансирането за други групи като междуобщностни и трансгранични организации, групи на жените и младежите.

6.4.5   Финансовото въздействие на тези програми беше по-голямо от това на предишното финансиране от ЕС, тъй като беше гарантирано, че ще се предоставя като „допълнително“. Това го направи по-ценно и по-видимо, тъй като беше в допълнение към правителственото финансиране за региона. Често се твърди, че при другите програми по структурните фондове на ЕС положението е различно.

6.4.6   Различната насоченост на отделните програми също оказа въздействие. „Социалното включване“ получи основният дял от PEACE I, а за „възстановяването на икономиката“ беше отделено най-много по PEACE II. При PEACE III вниманието беше насочено към „помирението“, което беше признато за най-добро средство за справяне с неразрешените проблеми на съществуващото все още сектантско разделение.

6.4.7   Също така, отговорността за PEACE II/III беше възложена на новооснования трансграничен Специален орган за програмите на ЕС (СОПЕС). В някои аспекти работата му се подпомага от комитети за наблюдение, представляващи интересите на публичния, синдикалния и частния сектор на Северна Ирландия и граничните области. Някои твърдят, че въздействието на тази промяна се състои в ограничаване на участието на най-близките до гражданите нива, докато други смятат Органа за удобно „обслужване на едно гише“ по всички въпроси, свързани с финансирането по програма PEACE на ЕС, както и с трансграничното финансиране.

6.4.8   Въздействието на МФИ върху мирния процес също е много съществено, както по отношение на финансираните проекти, така и в организационен план. МФИ обединява представители на страните-дарителки и тази уникална форма на сътрудничество, особено между ЕС и Съединените щати, би могла да бъде ценен пример за добра практика за други конфликтни зони.

6.4.9   Макар и INTERREG да действа в целия ЕС, конкретното ѝ въздействие на остров Ирландия също е изключително ценно за мирния процес. В съчетание с трансграничните елементи на програмите PEACE, по INTERREG бяха направени инвестиции в трансграничната инфраструктура и социо-икономически програми, което спомогна за насърчаването на сътрудничеството между общностите, живеещи „обърнали си гръб“.

6.4.10   Други инициативи на ЕС като URBAN, EQUAL и LEADER оказаха и продължават да оказват по-косвено, но при все това важно влияние върху мирния процес в Северна Ирландия.

6.5   Въздействие върху трансграничното сътрудничество

6.5.1   След разделянето на острова през 1921 г. двете юрисдикции се развиват отделно и независимо една от друга. Последиците от положението „обърнали си гръб“ стават явни още преди „размириците“ и сe задълбочават вследствие на продължилото 35 години насилие. Трансграничното сътрудничество е ограничено поради опасностите и трудностите, а трансграничната търговия е с най-ниски показатели от всички вътрешни граници на ЕС.

6.5.2   Политиките на ЕС стимулираха и спомогнаха за смяна на парадигмата в трансграничното сътрудничество. Този процес беше ускорен с членството на Ирландия и Обединеното кралство в Европейския съюз. В икономическата сфера въздействието „отгоре надолу“ от страна на единния пазар беше особено ценно, а в социалната и културната сфера въздействието „отдолу нагоре“ на програмите PEACE, в това число в шестте южни гранични области, беше катализатор за трансгранично взаимодействие, което беше немислимо преди това.

6.5.3   Общите цели включваха повишаване на стопанското и социално взаимодействие и по-тясно сътрудничество между съответните правителства. Крайъгълен камък от Споразумението от Разпети петък/Белфасткото споразумение беше създаването на Съвета на министрите от Севера и Юга и на трансгранични органи. Тези институции със съвместно финансиране са без прецедент в ЕС. Също така идеята за „икономика на острова“, считана първоначално за радикална концепция, беше възприета широко като нещо нормално, полезно и изгодно.

6.5.4   Укрепването на трансграничното сътрудничество често пъти беше ръководено от социалните партньори. Тяхната новаторска работа обезпечи сътрудничество между взимащите решения от Северна Ирландия и Ирландия с цел подобряване на трансграничното разбирателство и доверие. Произтеклото от това сътрудничество „рамо до рамо“ се наблюдава в много области, но е най-явно в сферата на икономиката, в здравеопазването и образованието.

6.5.5   Един от многото положителни резултати от тази работа е и седемгодишната Програма за развитие на търговията и бизнеса между стопански сдружения в Северна Ирландия и Ирландия (CBI-IBEC), финансирана от МФИ, PEACE и INTERREG и включваща над 300 срещи между клиенти и доставчици. Стокообменът за периода 1991—1997 г. се удвои и достигна 2 милиарда английски лири.

6.5.6   Дейностите на синдикалното движение за насърчаване създаването на трансгранични и междуобщностни връзки са също особено ценни. Ирландският конгрес на синдикатите е общоирландски орган, който по време на „размириците“ работеше неуморно за насърчаване на по-добри отношения между общностите. Конгресът не потърси финансиране на работата си, но някои асоциирани към синдикатите органи получиха подкрепа от ЕС.

6.5.7   По отношение на въздействието на програма PEACE в трансграничен план, фактът, че само шестте гранични области от южната страна на границата успяха да се възползват пряко от фондовете PEACE, означава, че въздействието е било ограничено, особено по отношение на стопанско развитие във време, когато основният потенциал се намира извън южния район с право на финансиране.

6.5.8   Трансграничното сътрудничество беше поставено на изцяло ново и значително по-широко и по-дълбоко равнище. След като бяха премахнати повечето физически, финансови, технически бариери и тези, свързани със сигурността, което позволи и предизвика безпрецедентен обем на трансграничните търговия, диалог и сътрудничество, предизвикателството беше да се разгледат отдавна съществуващите културни и социални бариери.

6.5.9   От голямо значение е, че методите, използвани от ЕС за подкрепа на мира и помирението на икономическо и социално равнище във всички общности, осигуряват уникален, добре развит, и все по-доказан регионален модел за прилагане на ясно изразената философия, експертния опит и методологията на ЕС.

6.6   Въздействие върху икономическото развитие

6.6.1   Чрез подпомагане на миротворческия процес ЕС допринесе за ускоряване на икономическото развитие на Северна Ирландия и граничните области. Прякото въздействие на PEACE I и II върху икономическото развитие беше отчетено като значително в редица последващи оценки. Основният косвен резултат е, че ролята на ЕС в подкрепата на политическия напредък и миротворчеството даде възможност за много по-бързо социално и икономическо развитие.

6.6.2   Програмите PEACE, МФИ и INTERREG, взети заедно, създадоха устойчива заетост, екологични и инфраструктурни подобрения, особено в районите, засегнати от конфликти; създадоха капацитет за развитие и предприемачество в маргинализираните групи и общности и дадоха съществен принос за бързия растеж на трансграничната търговия през последното десетилетие.

6.6.3   По отношение на качеството на въздействието, общото мнение е, че програмите допринесоха съществено за изграждане на мирно и стабилно общество. До голяма степен това беше постигнато чрез изграждане на капацитет в общностния и доброволческия сектор, с цел укрепване на процеса на помиряване.

6.6.4   „Социалното партньорство“ е централен стълб в деловите практики на ЕС и тези отличителни елементи в подхода на ЕС към мира и помирението спомагат за стимулиране и насърчаване на нови начини за взаимодействие на икономическите и политическите интереси, за да се извлече взаимна полза за цялото общество.

6.6.5   Приносът на ЕС спомогна за развитието на стратегическа концепция за икономиката в следконфликтна среда. Откриват се много нови и вълнуващи възможности за региона в бъдеще, ввключително тясно сътрудничество в рамките на ЕС в области като наука, нововъведения и обмен на опит, което е сред препоръките на работната група на Европейската комисия, както и възможности за по-нататъшно развитие на стопанските отношения в еврозоната.

6.7   Въздействие върху социалното включване

6.7.1   Социалното включване си остава основна и обединяваща цел при подхода на ЕС към изграждането на мира, като научните изследвания потвърждават, че програмата PEACE е подпомогнала групи, които или не са били вземани предвид преди това, или са получавали минимална подкрепа. Програмата подкрепи интеграцията на малцинствени етнически групи, изграждането на доверие и капацитет, укрепването на гражданското общество на местно равнище и привлече изолирани дотогава лица.

6.7.2   Като достигна до повече от половината население като участници в проекти, програмата PEACE доведе ЕС до нивото на гражданите — явление, описвано като „безпрецедентно гражданско участие на най-ниско ниво“. Хората, работещи в общностите си като доброволци за промяна, бяха определени като целева група, бяха им дадени средства и подкрепа. Това признание се оказа ценен механизъм за изграждане на доверие.

6.7.3   Бяха използвани новаторски методи на финансиране, междинните органи за финансиране и областните партньорства, които се превърнаха в местни стратегически партньорства (МСП), имащи за цел да достигнат до най-ниските нива и места, до които много други инициативи не бяха достигали. Прехвърлянето на вземането на финансови решения на тези местни организации спомогна за изграждането на капацитет и осигури участие на най-ниските нива, както при разработката, така и при изпълнението на програмите.

6.7.4   Спецификата на подхода на ЕС се състоеше и в прилагането на Европейския модел за социално партньорство в програмите PEACE. Представители на предприятията, синдикатите и доброволческия сектор, както и застъпници на „други интереси“ бяха консултирани и приобщени. Макар че този принцип запазва основното си значение, много от първоначалните партньорства не бяха запазени. Това дава повод за тревога, тъй като комуникацията между социалните партньори и политиците при вземането на решение беше и трябва да остане неделима част от мирния процес.

6.7.5   Признава се, че много хора от най-разделените и необлагодетелствани райони са се възползвали от финансирането по програмите на ЕС PEACE, INTERREG и МФИ, а консултациите свидетелстват за високата оценка на ролята на ЕС в това отношение.

6.8   Въздействие върху мира и помирението

6.8.1   По отношение на миротворчеството, намесата на ЕС спомогна за поддържането на мирния процес и за напредък към политическа стабилност. ЕС също даде на общностите усещане за местна отговорност във времена на политическа несигурност. Информацията, които ЕИСК събра по време на консултациите със заинтересованите страни до голяма степен подкрепя заключението, че ЕС и финансираните от него програми са спомогнали за изграждането на мира, който преобладава понастоящем.

6.8.2   Във връзка с по-дългия процес на помирение на общностите съществуват множество примери за положителното въздействие, които контактите и сътрудничеството „отдолу нагоре“ оказват на местно равнище между общностите и извън границите. Програмите PEACE и МФИ спомогнаха съществено за улесняване на контактите между различните групи от общността. Макар че тези контакти доведоха до нарастващо взаимно разбирателство и доверие, въздействието все още не е достатъчно, за да се избегнат оставащите съмнения и недоверие в другите.

6.8.3   Следователно съществува обща подкрепа за решението програмите, финансирани от ЕС, да поставят по-силен акцент върху междуобщностното помирение. Това би трябвало да спомогне общностите да достигнат такова равнище, при което хората, живеещи разделени, да вярват достатъчно в себе си, да са уверени в отношенията с останалите и, най-вече да се чувстват сигурни в положението и да живеят без стени, които да ги разделят. Но това трябва да бъде тяхно решение. Подкрепата, оказвана за изграждане на доверие в райони с една единствена общност, се разглеждат като средство за постигане на тази цел. Все пак това може да има неудобства, защото може да допринесе за разделение, подпомагайки отделните групи да се занимават повече със себе си. Тъй като някои са по-готови от други да използват финансирането, това може също да предизвика чувството за нееднакво третиране между различни части от обществото.

6.8.4   Напредъкът към изграждане на „споделено общество“ обаче също е ограничен. В един неотдавнашен доклад се подчертава високата цена на сегрегацията, произтичаща основно от дублирането на услуги за католическата и протестантската общности, които живеят разделени. Разделението на обществените услуги, предизвикано единствено от страховете и несигурността на общностите, допълнително източва публичните средства в сфери като жилищно настаняване, здравеопазване, отдих и спортни съоръжения. по отношение на образованието, едва 6 % от децата посещават училища, в които учениците от протестнастко и католическо вероизповедание са наистина интегрирани.

6.8.5   Стабилността и благосъстоянието взаимно се укрепват, а програмите на ЕС за финансиране спомогнаха за подобряване на социалното и икономическото положение, което произтичаше от конфликта и същевременно го подклаждаше. ЕС обаче никога не е бил в състояние да се разреши дълбоките политически и конституционни причини за конфликта. Той може единствено да предоставя помощ и да дава пример.

---

(1)  Становища на ЕИСК относно проектоизвестието до държавите-членки, залагащо насоките за Инициатива в рамките на специалната програма за подкрепа на мира и помирението в Северна Ирландия и граничните области на Ирландия, СОМ(1995) 279 окончателен; ОВ С 155, 21.6.1995 г. и ОВ С 236, 11.9.1995 г.

---