31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/148

1.1

В контекста на глобализацията през новия век отношенията между Европа и Африка, извличайки поуки от миналото, трябва да бъдат развити в значителна степен, като бъдат ориентирани към равностойно по отношение на правата и задълженията партньорство. След години на сътрудничество и помощ за развитието крайната бедност в Африка нараства и се задълбочава: плодовете от зле насочения растеж, характеризиращ се със създаването на малко на брой работни места, се разпределят неравномерно, като по този начин се задълбочава неравенството; повече от 55 % от населението на юг от Сахара живее с по-малко от 1 долар на ден; близо 70 % от общия брой на работните места са в неформалния сектор, където работещите изкарват обикновено колкото да преживява и от тях над 57 % са в селското стопанство. Това обрисува картина, която се откроява с драстична липса на възможности за достоен и продуктивен труд.

1.2

Залогът е свързан най-вече с развитието и стабилността на африканския континент, но също така и със сигурността на Европа и възможността й да постигне стабилен устойчив растеж.

1.3

Провежданите досега от Европейския съюз политики за развитие в съответствие с различни споразумения (Ломе, Яунде, Котону), както и заделените за целта финансови средства не доведоха до желаните резултати, особено по отношение на създаването на възможности за достоен труд. С оглед на гореизложеното е ясно, че нещата не могат да останат същите и положението трябва да се промени, ето защо Комитетът приветства успешната среща на върха ЕС/Африка, проведена в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г.

1.3.1

Той одобрява най-вече многостранния подход при отчитане на проблемите, свързани със заетостта.

1.4

В действителност ЕИСК счита, че развитието на възможностите за достоен труд е в основата на намаляването на неравенството и бедността, насърчаването на социалната интеграция, изграждането на достоен живот, които са необходими за ликвидиране на проявите на екстремизъм и конфликтите, т.е. за стабилността, от която се нуждаят държавите.

1.5

Комитетът счита, че за създаването на достойни работни места е необходимо да се предприемат мерки, насочени основно към тази цел, като се наблегне на аспектите, посочени в следващите параграфи, които, въпреки че са различни по своята същност, са обвързани в силна синергия, засилваща реципрочно тяхното действие и съвкупността от които представлява политика.

1.5.1

Растеж, който почива предимно на експлоатирането на природните ресурси, не създава много работни места. Усилията трябва да бъдат пренасочени към първичната обработка или производството на готови продукти. Инвестициите трябва да бъдат подчинени на тази цел, като бъдат насочвани към сектори с голяма добавена стойност.

1.5.2

Частният сектор е от първостепенно значение, а чрез него и МСП. ЕС трябва да превърне развитието на МСП в един от основните стълбове на своята политика за сътрудничество.

1.5.3

Сегашното поскъпване на суровините е допълнителна предпоставка, която трябва да доведе до превръщането на селскостопанския сектор в стратегически приоритет за развитието. Заемайки значителен дял от територията и ангажирайки голяма част от селското население, той трябва да допринесе за самостоятелното задоволяване на потребностите от храни, за развитието на преработвателната промишленост и по този начин да се спре миграцията от селата към градовете.

Селскостопанската политика следва да се планира в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, като приоритетно трябва бъде осигурен бюджет за нейното осъществяване. Тази политика трябва да се изготви в сътрудничество със земеделските организации.

1.5.4

Развитието на човешките ресурси неизменно присъства във всички стратегии за развитие. Ето защо следва да се анализират потребностите от работни места, пазарът на труда, да се направят прогнози, да се предвидят основните предизвикателства, свързани със съответствията между квалификация и заетост.

1.5.5

Регионалната и подрегионалната икономическа интеграция отбеляза значителен напредък, но търговският потенциал все още не е използван напълно. По-конкретно, трябва да се координират мерките, предприети за хармонизиране на митническите процедури, да се развият инфраструктурите и да се гарантира свободното движение на гражданите и др. От тази гледна точка Комитетът изразява съжаление, че досега не са договорени регионални преговори по споразуменията за икономическо партньорство, една от целите на които е регионалната интеграция.

1.5.6

Социалният диалог трябва да съпътства и допринася за всяка политика за развитие, в частност чрез договарянето на колективните трудови договори. Ето защо следва да бъдат създадени или развити силни и независими организации на работодатели и работници.

1.5.7

Участието на неправителствените структури е неотделимо от създаването на възможности за достоен труд и трябва да бъде поставено в центъра на общата стратегия ЕС/Африка. В това им качество те трябва да бъдат привлечени да участват в изготвянето и изпълнението на индикативните национални и регионални програми.

1.5.8

„Доброто управление“ е предпоставка за доверието на инвеститорите и от тази гледна точка е изключително важно за създаването на работни места. То трябва да бъде разгледано в своята цялост, особено по отношение на зачитането на правата на човека и на наемните работници, сред които синдикалните свободи, стандартите за труд и корупцията. По последния въпрос Европейският съюз и държавите-членки трябва да предявят изисквания за обвързване на финансовата помощ, която предоставят, с възможността да проследяват нейното използване.

2.1

С писмо от 11 юли 2007 г. комисар Louis Michel, отговарящ за развитието и хуманитарната помощ, поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище „относно различните въпроси, породени от съобщението „От Кайро до Лисабон — Партньорството ЕС/Африка“, и по-специално за това как да се преодолее липсата на възможности за трудова заетост в Африка“.

2.2

ЕИСК приветства това искане, което, вписвайки се в рамката на политиките за развитие, провеждани в Африка от десетилетия, поставя въпроси за бъдещето, очертаващо се по-специално в резултат на решенията на срещата на върха ЕС/Африка, които се съдържат в декларацията „Стратегическото партньорство“, придружена от „Първи план за действие“ (2008-2010 г.) за нейното изпълнение.

2.3

Сезирайки Комитета по темата за заетостта, Комисията показва, че е избрала да превърне тази тема в основна цел на своята политика за развитие, изтъквайки същевременно, че икономическите и социалните участници имат своята роля в премахването на бедността чрез създаване на възможности за достоен труд. ЕИСК приветства този подход.

След кратък преглед на миналите политики и резултатите от тях с оглед на днешното положение в Африка, както и на бъдещите политики, настоящото становище ще се постарае да изведе основните мерки, които според Комитета трябва да се предприемат, за да се насърчи създаването на възможности за достоен труд. Това проучване ще се извърши в светлината на насоките и на плана за действие, приети на срещата на върха ЕС/Африка, състояла се на 8 и 9 декември 2007 г. в Лисабон. За тази цел то ще се позовава по-специално на предходната работа на ЕИСК по въпросите, свързани с развитието на Африка (1).

3.1

Африканският континент е разнолик. Той се състои от държави, които често се различават по отношение на своята история, култура, етнос, собствени богатства (полезни изкопаеми, нефт, диаманти и др.), климат, или дори и по отношение на демокрацията, доброто управление и зачитането на правата на човека… Това обуславя различията в икономически и социален план. Ето защо е трудно континентът да бъде възприеман и разглеждан по един глобален и монолитен начин. Въпреки това налице са някои общи черти и преди всичко отношенията с Европа, както минали, така и бъдещи, а също и плод на обща история, която ще доведе до общо бъдеще, вписващо се в споделената за всички страни динамика на промените.

3.2

Всъщност, в глобализирания контекст на новото столетие, отношенията между Европа и Африка, извличайки поуки от миналото, трябва да претърпят съществена еволюция. Те трябва да се основават на осъзнаване на необходимостта от изграждане на взаимно бъдеще, което трябва да се гради по-скоро на базата на общи залози и рискове, върху логиката на взаимните интереси, отколкото върху една обща на моменти история, на съчувствие или привързаност, с риск някои от партньорите от двата континента да бъдат изправени пред противоречиви позиции.

3.3

Залогът е голям. На петнайсет километра от Европа, африканският континент съсредоточава на своята територия всички „големи рискове“ на съвременния свят: неконтролирана миграция, избухване на епидемии, климатични и екологични катастрофи, терористична заплаха … Но тъкмо този континент, от друга страна, има най-голям потенциал като природни ресурси или предвидимо търсене по отношение на потреблението и инвестициите.

3.4

Разбира се, Европейският съюз все още е първият икономически партньор на африканския континент и негов пръв донор. Но този исторически монопол вече е нарушен от настъплението на „нововъзникващите икономики“, на първо място Китай, но също така Индия, големите латиноамерикански държави и монархиите от Персийския залив, дори Иран, както и от завръщането на САЩ, загрижени едновременно да обезпечат своите енергийни доставки, да се противопоставят на терористичната заплаха, да разпространяват християнските ценности и демокрация върху нови територии и да спрат безпокоящото ги китайско „нашествие“ (2).

3.5

Ясно е обаче, че занапред сигурността на европейския континент, както и способността му да запази стабилен устойчив ръст на развитие, ще зависят тясно и непосредствено от развитието и стабилизацията на африканския континент. В средносрочен и дългосрочен план Европа не би могла да остане остров на благосъстоянието на петнайсет километра от един континент, доминиран от нищетата. На карта е поставено устойчивото развитие на Европейския съюз, който трябва да осъзнае, че Африка е вече „негова граница“.

3.6

„Стратегията на Европа спрямо Африка дълго време се характеризираше с асиметричните отношения донор-бенефициер, съчетани с престорено чиста идеологическа съвест, както и с едностранно разбиране за нашите интереси. Това архаично, нереалистично разбиране беше крайно вредно. Тази страница трябва да бъде обърната в интерес на едно ново разбиране за партньорство, между равни по права и задължения партньори, прилагащи логиката на споделения интерес, която се основава на параметри като устойчиво развитие, добро икономическо, данъчно и социално управление, трансфер на технологии …“ (3).

3.6.1

С оглед на днешното икономическо и социално положение в Африка тази стратегия, основаваща се на асиметрични отношения „донор-бенефициер“ или „заемодател-бенефициер“ и конкретизирана по-специално в съдържанието на различните споразумения, уреждали или все още уреждащи отношенията между ЕС и Африка, е един„провал“ (4). Следователно условията трябва да се променят.

Тя постави африканските страни в положение на зависимост, преди всичко финансова, принуждавайки ги да заложат на карта динамизма, който е необходим за успешното навлизане в световната икономика.

3.6.1.1

В действителност след десетилетия на помощ за развитието, предоставяна от Европейския съюз, от редица държави-членки (често бивши колонизатори), от международни институции като Световната банка, крайната бедност на Африка се засилва и задълбочава.

3.6.1.2

Докато бързо развиващите се страни или региони, като Китай, Индия, Югоизточна Азия, Бразилия, се превръщат в икономически сили и се включват в международната търговия, Африка, с няколко редки изключения, не може да се измъкне от дъното.

3.6.1.3

Защо страна като Южна Корея, която само до преди няколко години живееше „за ориза и от ориза“, се превърна в един от световните лидери в областта на електрониката и корабостроенето, на информационните услуги, на автомобилостроенето и пр., а Африка не успя да направи това?

3.6.1.4

Европа продължава да заема първо място по внос на африкански продукти. При все това, въпреки почти 25 години благоприятни мита, обемът на износа на африканските страни към ЕС спадна с над 50 %, намалявайки от 8 % през 1975 г. до 2,8 % от обема на световната търговия през 2000 г. Преференцията по отношение на митническите такси се оказа недостатъчна. Неконкурентоспособността на африканските продукти попречи на възможностите за износ от Африка за Европа.

3.6.1.5

Плодовете на растежа, дължащи се главно на експлоатацията на природните ресурси, се разпределят неравномерно и задълбочават неравенството, като бедните са все така бедни, дори още по-бедни, а богатите още по-богати. Всичко това е много далеч от доброто икономическо управление и създава морални проблеми. Много африканци осъждат това положение:

4.1

Водените досега политики и заделените за тях финансови средства невинаги постигаха желаните резултати, по-специално по отношение на създаването на достойни възможности за труд. При тази констатация нещата не могат да останат същите и Комитетът приветства успеха на срещата на върха в Лисабон на 8 и 9 декември 2007 г. Той приветства политическата воля, която позволи да бъдат разширени, а дори и преосмислени и пренасочени сътрудничествата и оттам — търговските и политическите отношения между двата континента.

4.2

Всъщност седем години след срещата на върха в Кайро, тази в Лисабон постави основите на ново стратегическо партньорство на „равни с равни“ между Африка и Европейския съюз, основано на общи ценности, принципи и интереси, за да посрещнем заедно глобалните предизвикателства на международната сцена: мир и сигурност, управление и човешки права, миграция, енергетика и изменение на климата, търговия, инфраструктури и развитие.

4.3

Оригиналното и новото в тази стратегия, освен нейното съдържание, е включването, наред с декларацията, на оперативен етап от осем плана за приоритетно действие (вж. ПРИЛОЖЕНИЕ I от становището), нещо като пътна карта или работен план, с цел конкретизиране на изпълнението на стратегически избори и приоритети, определени от двата континента. Напредъкът в реализирането на тези осем плана, които, както и споразумението от Котону, са изключително амбициозни, ще бъде оценен по време на следващата среща на върха през 2012 г.

4.4

Комитетът смята за положително, че, освен несъмнено важните принципни декларации, беше създадена и цяла работна рамка, която им предаде оперативна и конкретна форма, което ще позволи по-специално да бъде направена оценка на тяхното изпълнение след 2010 г.

4.5

ЕИСК подчертава, че всяко от осемте партньорства, претворени в план за действие, може да допринесе за създаването на възможности за достоен труд, след като бъде направен този политически избор, и при условие че са съпроводени с конкретна политика за заетостта (вж. глава 7).

4.6

При все това, като оставим настрана постигнатото, проявената на тази среща добра воля от двете страни не успя да скрие определени трудности и подводни камъни, посочени от някои африкански ръководители. Те намекват, че една нова стратегия, колкото и новаторска да е по отношение на създаването на балансирано партньорство, не би могла да доведе до бързо подобряване на отношенията, които и до днес се оценяват като неравнопоставени:

Явно предстои да бъде изминат дълъг и труден път, докато двете страни успеят да постигнат целите си в дух на възстановено доверие помежду им.

4.6.1

От тази гледна точка ЕИСК счита, че в рамките на едно балансирано партньорство, зависи преди всичко от самите африкански правителства да поемат отговорността за доброто управление, за борбата срещу корупцията и за насочването на местните или чуждите инвестиции с цел намаляване на бедността в техните страни. Това поемане на отговорност укрепва суверенитета им и е неизбежен етап към обновено партньорство. Ето защо ефективният принцип на принадлежност към това балансирано партньорство между Европейския съюз и Африка е много важен и е от голямо значение за създаването на възможности за достоен труд.

4.7

ЕИСК отбелязва със задоволство мястото, отредено на гражданското общество не само на институционално равнище (отношенията между ЕИСК на ЕС и Икономическия и социален съвет (ИКОСОС) на Африканския съюз) (7), но и в съвкупността от недържавни институции, представляваща организираното гражданско общество (8). От тази гледна точка, за да може демонстрираната воля да добие форма и конкретен израз, е необходимо да се вземат предвид, макар и с риск от неуспех, трудностите, появили се при прилагането на Споразумението от Котону по отношение на тези въпроси.

В общи линии Комитетът одобрява насоката към напредък, дадена на стратегията ЕС-Африка за целия континент.

5.1

Член 55 от стратегията ЕС-Африка постановява: „Въпросите за заетостта, и по-специално за социалната защита, недостатъчните възможности за заетост и насърчаването на достойния труд в Африка ще бъдат решавани съвместно, като трябва да се даде приоритет на създаването на полезни работни места в официалната икономика, на подобряването на лошите условия на живот и труд в съответствие с програмата за достоен труд на ООН и интегрирането на неформалната във формалната икономика …“.

5.2

Комитетът приветства официалното включване на въпроса за достойния труд в стратегията ЕС-Африка, тъй като смята, че развитието на достойния труд е в основата, както в количествено, така и в качествено отношение, на намаляването на неравенството и на бедността и на социалното приобщаване, необходими за премахване на крайностите и конфликтите и следователно за стабилността, от която се нуждаят държавите.

7.1.1

По отношение на икономическия растеж 2006 г. беше една успешна за Африка година с ръст от 6,3 % в Северна Африка и 4,8 % в държавите на юг от Сахара с големи разлики между отделните страни.

7.1.2

Тези цифри са значителни, особено в сравнение с резултатите на Европейския съюз, но поради намиращата се в застой или дори намаляваща производителност, зле насочените инвестиции, ниската добавена стойност върху основните индустриални или земеделски продукти, демографската експлозия и огромната липса на възможности за достоен труд, е необходим двуцифрен ръст, за да се постигне едновременно качествено и количествено подобрение на заетостта. Според прогнозите е необходим ръст от минимум 9 %, за да бъде поставено началото на изпълнението на целите на хилядолетието, които, за съжаление не включват осигуряване на заетост.

7.1.3

Този растеж не създава голям брой работни места, защото източникът му е неправилно ориентиран. Той често се дължи на по-интензивното използване на природните богатства — което обикновено се характеризира с близки до неприемливите условия на труд — чиято рентабилност напоследък преживя бум, по-специално в държавите износителки на нефт поради повишаването на цената на суровия нефт. Освен че това положение е несигурно, тъй като е подвластно на променливите цени, то не създава допълнителна заетост. Същото е и с другите природни ресурси, доколкото те обикновено се изнасят в сурово състояние. Освен това когато средната класа натрупва печалбите от засилена активност, тя обикновено е потребител на вносни продукти. Това потребление също не оказва влияние върху местната заетост.

7.1.4

Необходимо е печалбите, получени от добива на суров нефт, за които не винаги се знае къде и как се използват, да бъдат инвестирани в производството на преработени продукти с висока добавена стойност, които ще доведат до растеж, създаващ работни места. Същото е и с другите природни или земеделски ресурси, които на свой ред могат да стимулират развитието на хранително-вкусовата промишленост в рамките на една структурирана, финансирана и приоритетна селскостопанска политика (вж. т. 7.4 и приложение IV).

7.1.5

Растеж, който създава оптимален брой работни места, не се постига само с експлоатация на суровини или с производството на традиционни и масови земеделски продукти (захарна тръстика, памук, банани, фъстъци, какао и пр.). Той се нуждае също и от развитието на преработвателна промишленост, произвеждаща продукти с висока добавена стойност, което в дългосрочен план е най-доброто средство, за да се избегне влошаването на условията за търговия, за участие в подрегионалната, регионалната и след това световната икономика, и да се реализират печалби, позволяващи да се премине към нов етап на развитие.

7.2.1.1

Трябва да се инвестира преди всичко в секторите с висока добавена стойност и/или с голям производствен капацитет със силен потенциал за създаване на работни места: инфраструктура, устойчиво селскостопанство и развитие, съхраняване на околната среда, културна индустрия, транспорт, риболов, горско стопанство, ИКТ, промишленост (първична преработка и готови продукти). Трябва също да се инвестира в сектори, които участват в изграждането на рамка, способна да привлече преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Трябва също да се действа в посока създаване на един „непорочен кръг“: местни инвестиции — производство — търговия — печалби … нови местни инвестиции …

7.2.1.2

Местните инвестиции, както и мобилизирането на вътрешните финансови ресурси, ще позволят на Африка да определи сама приоритетите си на развитие, за разлика от ПЧИ.

7.2.1.3

Откъде да се намерят средства за тези местни инвестиции?

Всички тези подобрения би трябвало да допринесат за количественото и качествено развитие на публичните политики.

С тези перспективи и предприемайки необходимите реформи, особено във финансовия и бюджетния сектор, Африка ще може да мобилизира доста повече вътрешни ресурси за финансиране на избраните от самата нея продуктивни инвестиции.

7.2.2.1

Докато през 80-те години на миналия век се наблюдаваше удвояване на средните годишни парични потоци от ПЧИ в Африка спрямо предходното десетилетие, достигайки 2,2 милиарда американски долара, през 90-те години те нарастват значително, достигайки 6,2 милиарда долара и 13,8 милиарда долара за периода 2000-2003 г. Въпреки това на континента са съсредоточени едва 2 до 3 % от световните парични потоци, след като в средата на 70-те години беше постигнат максимумът от 6 %, и по-малко от 9 % от паричните потоци, предназначени за развиващите се страни, в сравнение с максимума от 28 %, достигнат през 1976 г.

7.2.2.2

Една от характерните особености на ПЧИ, предназначени за Африка, е привличането им от природните ресурси. Това обяснява неравномерното разпределение на ПЧИ на територията на континента. Двадесет и четири африкански страни, определени като зависещи от нефта и полезните изкопаеми, са получили средно три четвърти от паричните потоци на ПЧИ през последните две десетилетия.

7.2.2.3

Необходимо е да се пренасочат ПЧИ, по-специално към преработвателни сектори, като се осигури голяма диверсификация на конкурентоспособни производства, улеснена чрез трансфера на технологии. За да привлече диверсифицирани ПЧИ и за да бъдат те ефикасни, Африка трябва да продължи своите усилия за създаване на благоприятна и атрактивна обща рамка. Всъщност ПЧИ няма да постъпват в помощ на развитието, ако не са изпълнени някои предварителни условия: качество на икономическата база и инфраструктурите, размер на съответния пазар — оттам и значението на регионалната интеграция и обучението на работната сила (вж. „Човешки ресурси“), укрепване и стабилност на публичните власти и добро управление. Освен това, за да бъдат ефикасни, ПЧИ трябва да се вписват във визия за националната икономика и за нейното включване на подрегионално, регионално и световно равнище. За тази цел трябва да се изготви истинска национална стратегия за развитието, какъвто беше случаят със страните от Югоизточна Азия през 70-те и 80-те години на миналия век.

7.2.2.4

Все пак ПЧИ не могат да решат всички проблеми и преди всичко свързаните с доброто управление, демокрацията, правовата държава, зачитането на правата на човека, корупцията и изтичането на капитали … С оглед на тази констатация е полезно да се подчертае, че идващите от Китай ПЧИ се увеличиха значително през последните години, главно поради положените значителни дипломатически усилия, достигнали своя апогей на срещата на върха Китай-Африка. Китайските ПЧИ се съсредоточават почти изключително в добивната промишленост, за да се осигурят суровините, необходими за подема на икономиката на самия Китай.

7.2.2.5

В разстояние на 10 години търговският обмен между Китай и Африка се увеличи двадесет пъти, нараствайки от 3 милиарда американски долара през 1998 г. до 55 милиарда долара през 2006 г. С оглед на африканските интереси обаче китайският подход повдига много въпроси. Той често поощрява правителства, чиято политическа ориентация не е в посока на демокрацията, правовата държава, намаляването на бедността (13). От тази гледна точка поучителен е конфликтът в Дарфур, както и поведението на Китай в Зимбабве. Освен това що се отнася до развитието, подходът на Китай е опасен (вж. ПРИЛОЖЕНИЕ III от становището).

7.2.2.6

Във връзка с инвестициите в Африка следва да се отбележи силното присъствие на държавите-членки на ЕС. За неговото разширяване биха могли да се предвидят следните мерки:

—

да се задълбочи регионалната интеграция (вж. параграф 7.8), за да се преодолее ограничеността на местните пазари;

—

да се намали административната тежест, да се увеличи доверието в съдебната система, да се приведат в съответствие структурите, в това число нематериалните (комуникационните инфраструктури), към техните потребности;

—

да се разкрият финансови възможности (вж. параграф 7.2.1: местни инвестиции) за тяхното създаване и финансиране. За тази цел трябва, по-специално, да се подобри бизнес средата, като бъдат въведени, например, помощи за пазара и комерсиализирането, да им се окаже помощ за изпълняването на изискванията на финансовите органи и да се разшири предлагането на финансиране чрез по-голямо участие на нефинансовия частен сектор;

—

Европейският съюз трябва да превърне развитието на МСП в един от приоритетите на своята политика за сътрудничество в Африка. Чрез държавите-членки и техните предприятия той трябва да улеснява и насърчава създаването на МСП, по-специално: чрез данъчни стимули за насърчаване на инвестициите (данъчни кредити, заеми със субсидирана лихва, роля на ЕИБ и т.н.);

—

чрез систематичен трансфер на технологии (ноу-хау, обучение), който евентуално да прерасне в програми за научноизследователска и развойна дейност. Всяко европейско предприятие, което подписва договор за доставка на оборудване и индустриални стоки, би трябвало да поеме ангажимент за трансфер на технологията си (това се прави успешно с Китай: в ядрената енергетика, самолетостроенето и др., защо не и с Африка за не толкова сложни продукти, дори ако финансовият залог е по-малък);

—

чрез насърчаване на работниците да създават собствени предприятия, както и чрез създаване на инкубатори на предприятия, което да се стимулира чрез включването в образователните програми на насърчаването на предприемачески дух;

—

чрез развитие на съвместен бизнес или смесени предприятия с африканско и европейско участие (капитали, работна сила, мениджмънт и пр.).