31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/96

1.1

ЕИСК приветства Бялата книга на Комисията, озаглавена „Заедно за здраве“. Всъщност Комитетът на свой ред подчертава връзката, която съществува между здравето, от една страна, и икономическия просперитет и конкурентоспособността, от друга, и признава правото на гражданите на решения, засягащи тяхното физическо и психично здраве, както и правото им на качествено здравеопазване.

1.2

ЕИСК одобрява признаването от Съвета на общи основни европейски ценности в областта на здравеопазването като универсалността, правото на достъп до лечение на добро ниво, справедливост и солидарност (1). ЕИСК се надява, че промените в областта на общественото здравеопазване ще почиват върху тези основни принципи, а подходът — върху принципа „здраве във всички политики“. Ето защо смята, че е важно да се хармонизират търговската политика, икономическата политика и политиката на конкуренция на вътрешния пазар, и те да бъдат поставени в услуга на политическата цел на ЕС да се гарантира високо ниво на общественото здравеопазване, за да може човешкото здраве да се укрепва, проследява и подобрява.

1.3

Комитетът споделя и подкрепя мнението на Комисията, че активното европейското гражданство не е възможно без познаване, изтъкване и гарантиране на основните права — и по-специално на правата на пациентите — както и без подходящо предоставяне на информация. При липса на тези фактори, всяка европейска здравна политика би била немислима.

1.4

Комитетът споделя приоритетите на Комисията по-конкретно по отношение на борбата срещу големите трансгранични бедствия и трансгранични заплахи, които са с тежки последици за здравето, както и мерки относно наблюдението на бедствията, ранното предупреждаване в случай на такива заплахи, борбата срещу тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол и защитата на общественото здраве.

1.5

Непрекъснатото и съгласувано участие на определени агенции (2), ръководени от ЕС, играе важна роля за приемане и реализиране на стратегията.

1.6

Комитетът подкрепя по-целенасоченото събиране на данни на равнище Общност, както и съвместната оценка на тези данни, с оглед на увеличаването на шансовете за успех на стратегията. Освен установяването на реални и сравними показатели е необходимо да се положат усилия за актуализирането на базите данни и разработването на методи за контрол на точността на събраните данни. Независимо от това, Комитетът насочва вниманието към особено строгата защита на личните данни.

1.6.1

ЕИСК счита, че пациентите, които се нуждаят от трансгранични здравни грижи, следва да разполагат с информация относно правото им на качествени грижи. Освен това, държавите-членки би трябвало да следят свободното предоставяне на услуги да не доведе до социален дъмпинг в тази област, тъй като това би било в ущърб на здравните работници, на техния професионализъм и в крайна сметка и на пациентите.

1.7

ЕИСК приветства декларацията на Комисията за премахване на дълбоките различия, които съществуват в самите държави-членки и между тях. Комитетът, обаче, обръща внимание на Комисията върху факта, че подкрепата на правото на мобилност на пациентите и подобряването на мобилността на работещите в сферата на здравеопазването не може да допринесе за по-нататъшното увеличаване на тези неравенства.

1.8

ЕИСК подкрепя намерението на Комисията да засили и насърчи профилактиката и приветства действията на Комисията за популяризиране на програми, благоприятстващи придобиването на знания в здравната област от хора от различни възрастови групи. Обществените телевизии и радиа следва да играят важна роля; те следва да са предназначени за бедните, които съставляват голяма част от населението на Съюза и по-специално за децата и младежите, които не разполагат с друг източник на обективни и ценни знания и информация.

1.9

ЕИСК предлага да бъде стартирана дългосрочна кампания „Здрав европейски гражданин“, която би съпровождала петгодишната стратегия до нейното приключване. Това би дало възможност за непрекъснато оценяване и, евентуално, адаптиране чрез непрекъсната годишна програма и обратна връзка. Комитетът препоръчва Комисията да увеличи продължителността на десет години както на стратегията, така и на програмата или дългосрочната кампания, за да се насърчат гражданите на ЕС да развият по-отговорно спрямо здравето си поведение.

1.10

ЕИСК подчертава необходимостта от широко включване на заинтересованите страни към усилията, насочени към популяризиране, обсъждане и прилагане на стратегията. По този начин, чрез прозрачност и сътрудничество, ще се стигне до успешното ѝ приемане и демокрацията на участието ще се превърне в реалност.

1.11

ЕИСК привлича вниманието на Комисията върху важната роля на здравето и безопасността на работното място и призовава в политиките на Общността да се засили координираното сътрудничество, като се включат социалните партньори и държавите-членки и се укрепи профилактиката и защитата.

1.12

Комитетът предлага специалисти от различните политики, представители на социалните партньори, на професионалните организации и на гражданското общество да създадат форуми на местно, регионално и национално равнище и на общностно равнище. Тези форуми на сътрудничество на много нива биха могли да образуват мрежа, да благоприятстват обмена на информация и представянето на различни интереси, да позволят разграничаване на националните и общностни политики и да спомогнат за тяхното приемане. Обучението на гражданите относно индивидуалното и колективно поведение в случай на сериозни здравни кризи трябва да бъде част от тези форуми на сътрудничество, засягащи широката общественост, и при необходимост би дало възможност за едно ефикасно управление в интерес на всички засегнати хора по време на трудни периоди.

1.13

ЕИСК препоръчва, чрез създаване на подобни форуми в областта на международната политика на ЕС, работейки съвместно с международни организации и в сътрудничество със заинтересованите участници, да се гарантира разискването на политически въпроси, както и изготвянето и осъществяването на стратегиите.

1.14

ЕИСК подкрепя иновациите в здравните системи на държавите-членки и приветства разработването на технологията за електронно здравеопазване. Въпреки това, за да се гарантира принципът на субсидиарност и ефективното упражняване на правата на пациентите, е необходимо да се продължи проучването на този въпрос и предлагането на решения.

1.15

ЕИСК изразява съжаление от факта, че такава стратегия, която засяга всеки гражданин на Съюза, не разполага със самостоятелен бюджет. За да се гарантира успешното осъществяване на новата стратегия, Комитетът препоръчва да се преразгледа бюджета (3) на ЕС, да се определят проектите, свързани със здравето на гражданите и да се осигури тяхната оценка и проследяване, както и по-нататъшната им хармонизация. През целия срок на стратегията, освен финансирането на проекти, трябва да се положат усилия и за въвеждане, за периода след 2013 г., на бюджетното финансиране на нови, повтарящи се задачи.

2.1

Здравето и висококачественото здравеопазване са част от европейския социален модел, който включва ценности с неоценимо значение, като например солидарността, и следва да се развиват по компетентен начин (4).

2.2

Правото на решения, засягащи психичното и физическо здраве, и достъпът до психично и физическо здравеопазване са сред основните права на европейските граждани и представляват един от главните двигатели на активното европейско гражданство.

2.3

Целесъобразно е европейският гражданин да бъде поставен в центъра на вниманието и с общи усилия да изградим нашата общностна здравна култура и безопасност.

2.4

В Европейския съюз е от първостепенно значение да се води борба с бедността и да се гарантира достъп до лечение на добро ниво за всички, което е основен показател за успех в областта на здравеопазването, но също и за насърчаването на конкурентоспособността (5).

3.1

Европейската комисия проведе две консултации на здравна тема. Изслушването разкри общата подкрепа, с която се ползва осъществяването в Европа на нова стратегия в областта на здравната политика, както и желанието да се засили сътрудничеството между Комисията и държавите-членки, за да се подобри още повече здравеопазването в Европейския съюз.

3.2

По време на общественото допитване бяха повдигнати множество въпроси от съществено значение:

3.3

Договорът от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г., допълва и уточнява член 152 от Договора за създаване на Европейската общност, заменяйки понятието „човешко здраве“ с понятието „физическо и психично здраве“. Той разширява съдържанието на Договора чрез предвиждането на мерки за наблюдение на опасните за здравето трансгранични заплахи, предупреждаване в случай на такива заплахи и борбата с тях.

3.4

Бялата книга подчертава общите ценности, като правото на достъп до лечение на добро ниво, справедливост и солидарност. Комисията изготви общата стратегия на основата на четири основни принципа:

3.5

На тази основа тя формулира три основни цели за следващите години:

Освен това, за реализирането на тези цели Комисията представя 18 предложения за действие.

4.1

ЕИСК се присъединява към основните принципи, посочени в Бялата книга. По тази причина той приема положително принципа „Здраве във всички политики“ (подходът HIAP — включване на здравни аспекти в други политики). Насърчаването и осъществяването на стратегията ще изискват много по-тясно сътрудничество между Комисията, социалните партньори, организациите на гражданското общество, академичните среди и медиите.

4.2

Комитетът признава трите главни предизвикателства, които стоят пред световното обществено здравеопазване: борбата срещу непрекъснато променящия се свят на микробите, промяната на навиците и човешкото поведение, и борбата за по-голяма осведоменост и за повече финансови средства (6). Освен това ЕИСК идентифицира предизвикателствата, които стоят пред ЕС и възможностите, с които Съюзът разполага:

4.3

ЕИСК подчертава значението на това, заинтересованите страни (публичните власти, социалните партньори, организациите на гражданското общество и по-специално представителните сдружения на болни и сдруженията за защита на потребителите) да могат да играят активна и определяща роля както в идентифицирането и решаването на проблемите, така и в насърчаването на отговорно поведение по отношение на здравето.

4.4

Комитетът изразява съжаление, че не са били включени социалните партньори, участниците от гражданското общество, професионалните организации и представителните сдружения на пациенти. ЕИСК счита, че в рамките на социалното партньорство следва да се осъществява сътрудничество с публичните власти — на местно, регионално, национално и европейско равнище, а ефикасното използване на финансовите средства представлява абсолютно необходимо условие за осъществяването на стратегията в областта на здравето и за икономическия успех на Европейския съюз.

5.1

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че в рамките на осъществяването на Програмата за гражданите, гражданските права и правата на пациентите трябва да бъдат централна отправна точка на европейската здравна политика. В името на здравето на всеки гражданин е целесъобразно активно да се развива солидарността, движеща сила на европейския социален модел (7).

5.2

Комитетът подкрепя активното европейско гражданство в областта на здравето, което е немислимо без отговорно поведение в това отношение. Въпреки това обаче, независимо от досега положените от ЕС и държавите-членки усилия, продължават да съществуват големи различия по отношение на здравословното състояние на гражданите (8), техния достъп до здравословен начин на живот и равните възможности, особено (9) между половете и при групите в неравностойно или уязвимо положение. ЕИСК призовава Комисията, след като идентифицира неблагоприятните условия при които тези групи са поставени, да разработи специфични решения и системи за оказване на помощ, благоприятствайки сътрудничеството между държавите-членки; освен това, насърчаването на специфични програми, насочени към оценяване и поддържане на здравето на възрастните хора би имало положително въздействие върху обществото като цяло и ще позволи да се вземат предвид демографските тенденции.

5.3

Предвид различията в рамките на държавите-членки и между тях, Комитетът подкрепя общата цел здравните политики да дават своя принос в стратегиите, насочени към намаляване и премахване на бедността. Въпреки че разходите в сектора на здравеопазването непрекъснато нарастват, това увеличение в никакъв случай не трябва да води до понижаване на жизнения стандарт или до обедняване на отделните хора и семействата както в ЕС, така и извън него. Затова е необходимо да се гарантира съответен набор от достъпни обществени социални и здравни услуги, равни възможности в областта на здравните грижи, както и финансов достъп и наличността по места на тези услуги. Важно е да не се допуска по-нататъшното задълбочаване на съществуващата в нашето общество пропаст между богатите и бедните.

5.4

ЕИСК е убеден, че всички европейски граждани би трябвало да имат право на решения, засягащи тяхното физическо и психично здраве и да бъдат равнопоставени по отношение на правото им на физическо и психично здравеопазване. Тази равнопоставеност може да се осъществи, само ако се обръща специално внимание на групите в неравностойно положение като маргинализираните и тези, които са в състояние на трайна бедност, както и на хората, изключени по религиозни причини. Подобряването на общественото здраве изисква да се обърне по-голямо внимание на психичното здраве, особено в групите от хора в неравностойно положение (10).

5.5

ЕИСК счита, че държавите-членки следва да насърчават междукултурния диалог с цел да се подкрепят дейностите на ЕС и на неговите граждани, особено що се отнася до предлагането и ползването на здравните услуги. Признаването и подкрепата на културното многообразие и на многоезичието могат да допринесат значително за легитимирането и утвърждаването на информираността по отношение на здравето, дори за стимулиране на взаимното подпомагане (11), както и за осигуряване на навременна профилактика и достъп до здравни услуги и грижи.

5.6

Комитетът призовава Комисията да изготви предложения, насочени към формирането на отговорно спрямо здравето поведение, за да се включи тази амбиция във всяка политика на ЕС. Целта е независимата информация и обучението относно психичното и физическо здраве да станат достъпни и за гражданите, които не разполагат с достъп до Интернет и за хората в неравностойно положение, чийто брой, за съжаление, нараства непрекъснато. Като средство за постигане на тази цел следва да се помисли за сътрудничество с обществени радиа и телевизии за разпространяване на информация за общественото здраве и на данни, свързани със здравето (и по-специално с профилактиката), както и за предоставяне на навременна информация, необходима за намирането и достигането до здравните институции. Това може да бъде постигнато и с комуникационни средства като интернет, които могат да се ползват от пациентите и здравните работници.

5.7

ЕИСК подчертава, че кампанията за борба срещу тютюнопушенето, определянето на общи стандарти относно етикетирането на храните, фармацевтичните изследвания, както и развитието и насърчаването на здравето онлайн създават добавена стойност. Обменът на най-добри практики и оценката на постиженията могат да играят съществена роля в ефективното и ефикасно използване на ограничените финансови ресурси.

5.8

ЕИСК счита, че политиката за подкрепа на семейството, както и подходящи обучение и помощ са важни за създаване на отговорно спрямо здравето поведение. Повишаването на осведомеността в тази насока може да започне още от бременността на бъдещите майки (12). Поради това с цел насърчаване на европейското гражданство, Комитетът препоръчва да се сложи началото на дългосрочна кампания „здрав европейски гражданин“.

5.9

Като подкрепя свободното движение на работниците и признава правата на пациентите, ЕИСК насочва вниманието на Комисията върху факта, че мобилността на пациентите и на здравните работници не може в никакъв случай да допринесе за по-нататъшното увеличаване на вече съществуващите неравенства в областта на здравеопазването. Необходимо е дори да се премахне това неравенство (13).

5.10

ЕИСК е на мнение, че наличието на достатъчно обществени социални и здравни услуги на добро ниво е предварително необходимо условие за подходящото обучение и достатъчния брой на работещите в тези сектори. По тази причина е целесъобразно на работещите в тази сфера да се осигури по-добро заплащане и да се гарантира по-голямо социално и морално признание, за да може тези професии да станат по-привлекателни за младите хора. Комитетът е загрижен за здравното състояние на застаряващите социални работници и здравните работници, които страдат от синдрома на изтощението и са подложени на професионален стрес. Поради това той смята, че е необходимо да се подчертае значението на извършваната от здравните и социалните работници работа и да се наблегне на факта, че специалистите от този сектор извършват ценна работа с цел подобряване на здравето в цялото общество.

5.11

На национално равнище е необходимо да се положат решителни усилия за изготвяне на стабилна здравна политика; това може да се осъществи единствено при условие че за тази политика се отделят достатъчно средства от бюджета и/или средства от системите за социално осигуряване. Държавите-членки трябва да инвестират не само в просперитета на своето население, но и в благоденствието на гражданите и поданиците си.

6.1

ЕИСК е съгласен, че в областите на глобализацията и здравеопазването ЕС може да играе важна роля както в държавите-членки, така и извън техните граници, като допринася за решаването на световните здравни проблеми чрез предоставянето на европейски решения, свързани с бедствията, пандемиите и новите предизвикателства, породени от изменението на климата, както и чрез преодоляване на световния недостиг на здравни работници посредством специален компенсационен фонд (14). Съюзът може също така да създаде добавена стойност при насърчаване на достъпа до лекарства.

6.2

При съществуващите (ХИВ/СПИН) и новите заплахи за здравето, които надхвърлят границите, все повече се утвърждава ролята на ЕС в създаването на добавена стойност, тъй като държавите-членки не могат сами да решат ефикасно тези проблеми (проблемът за достъпност до тритерапиите). Това важи особено в случаи на заразни болести, когато трябва да се засилят скринингът и защитата и да се организира координирана профилактика.

6.3

ЕИСК изразява съжаление за липсата на предложения за специфични действия от страна на Комисията, насочени към основните действащи лица, от които зависи успеха на европейската стратегия в областта на здравето — здравните работници в този сектор. Много ясна е връзката между липсата на здравни работници и проблемите, свързани с недостига или липсата на здравни грижи.

6.4

ЕИСК подчертава значението на етичното упражняване на правата на пациентите в отношенията между лекар, пациент и всички други работещи в здравеопазването. В свят, който се променя и развива — например динамично развиващите се технологии в здравеопазването — етиката и защитата на личните данни трябва да играят все по-голяма роля. Поради това е целесъобразно, в рамките на продължаващото образование и обучение, да се отдели специално внимание на тези въпроси.

6.5

ЕИСК насочва вниманието върху нарастващия недостиг на здравни работници и върху застаряването на тази категория от населението. По тази причина, наемането на работниците изисква и един наистина етичен подход. Положението на здравните специалисти от държавите-членки или от трети страни също изисква подходяща политика по отношение на интеграцията, професионалните умения и заплащането на труда им. Целесъобразно е да се разгледат средствата за улесняване на завръщането на квалифицирани здравни работници мигранти, които да допринесат за развитието на здравната система в своята стана на произход. Относно миграцията в рамките на ЕС на здравни работници, необходимо е държавите-членки да следят свободното предоставяне на услуги да не доведе до социален дъмпинг, тъй като това би било в ущърб на здравните работници, на техния професионален ангажимент и в крайна сметка и на пациентите.

7.1

ЕИСК изразява съжаление за липсата на достатъчни, обективни, сравними и поддаващи се на анализ информация и данни за здравословното състояние на европейските граждани. Не съществува никаква система за наблюдение, която би позволила да се направят сравнения между държавите-членки или между регионите. В информацията, свързана със здравето и безопасността на работното място, също има значителни разминавания и множество празноти (15). Някои агенции на Европейския съюз в това отношение могат да играят важна роля.

7.2

Комитетът препоръчва да се положат допълнителни усилия на местно, регионално, национално и европейско равнище за събирането на подходящи статистически данни и определянето на съответни показатели.

7.3

Успехът на обновената Лисабонска стратегия зависи до голяма степен от здравето и безопасността на работниците на тяхното работно място. За човек в зряла възраст, който прекарва една трета от живота си на работното си място, преобладаващите условия на това място придобиват особена важност за здравето. Освен това, една опасна и вредна за здравето работна среда може да доведе до загуба от 3 % до 5 % от БВП. Профилактиката е главното средство за опазване на здравето и безопасността на работното място и за тяхното непрекъснато гарантиране. МСП, в които работят повече от 80 % от работниците, би трябвало да се ползват, при положение че приемат и спазват колективните споразумения, с особена подкрепа, тъй като се намират в неблагоприятно положение по отношение на възможности и финансови средства (в сравнение с мултинационалните компании). ЕИСК изразява съжаление от факта, че самостоятелно заетите лица не са включени в мерките за защита при работа.

7.4

Комитетът подкрепя адаптирането на здравните системи на държавите-членки, насочено към повишаване на качеството на услугите. За премахване на различията в рамките на държавите-членки и извън тях, е важно да се обмисли не само отговорността на държавите-членки, но и ролята, която играят регионите — роля, която в никакъв случай не се изразява в прехвърляне на компетенции от държавите-членки. В тази връзка, ЕИСК изразява дълбоко съжаление от реформите на системите за обществено осигуряване и на здравеопазването, които се провеждат понастоящем в някои държави-членки, и целят да ограничат обществените системи за здравно осигуряване и масово да се приватизират обществените системи на здравеопазване.

7.5

ЕИСК подкрепя целта на Комисията, която благоприятства и засилва профилактиката, тъй като тя възнамерява да работи за подобряване на здравето на възрастните хора, децата и младежите. Осъществяването на това намерение ще зависи също в голяма степен от предложенията за действия в областта на тютюнопушенето, храненето, употребата на алкохол, психичното здраве (включително и болестта на Алцхаймер) и скрининг за ракови заболявания (16).

7.6

Комитетът приветства напредъка в развитието на технологиите. Въпреки това, той смята, че спазването на изискванията по отношение на равните възможности не се гарантира от предложеното решение за електронно здравеопазване. В действителност, по този въпрос не са известни вижданията на специалистите. Въпреки че е оправдано да се призовава за намаляване на разходите и подход, при който човекът е поставен в центъра на вниманието в по-голяма степен, ефективното упражняване на правата на пациентите и задачите на държавите-членки в областта на развитието и контрола не са обяснени достатъчно подробно.

7.7

ЕИСК подкрепя засиленото сътрудничество и новите инициативи с международните организации. Тъй като ЕС играе важна роля в областта на международната помощ, Комитетът изразява съгласие относно засилването на сътрудничеството със СЗО.

7.8

Съюзът ще може да помогне за осъществяването на целите на СЗО за XXI век, само ако сътрудничи ефективно със своите държави-членки, с агенциите на Обединените нации, СЗО, МОТ, с други международни организации и с Международната организация по миграция. Важно е също да се засилят връзките с международните финансови организации като МВФ и Световната банка и да се улесни появата на международно равнище на дискусионни форуми с участието на социалните партньори, професионалните организации и гражданското общество, и особено на представителни сдружения на пациенти и сдружения за защита на потребителите.

7.9

Комитетът препоръчва, в рамките на засиленото присъствие на ЕС на международно равнище, да се отреди по-активна роля на ЕИСК, съгласно обхвата на неговите правомощия, в международните обсъждания на някои въпроси и по-специално на онези, свързани с последиците за човешкото здраве от новите предизвикателства, възникнали в резултат на изменението в климата.

7.10

Стратегията в областта на здравето трябва да стане постоянна актуална тема на европейската политика на съседство и на международната политика на ЕС, именно за да посрещнем заедно заплахите за здравето, пандемиите, последиците от бедствията и новите здравни проблеми, произтичащи от изменението на климата или други фактори.

8.1

ЕИСК подчертава, че е важно стратегията за здравето да бъде взета под внимание във всяка област на европейската политика. Трябва да се гарантират необходимите финансови ресурси, тъй като в Бялата книга се посочва, че за тази цел в рамките на бюджета не се предвиждат никакви допълнителни средства. Ето защо Комитетът изразява съмнение дали упражняването на контрол на равнище Общност и предложенията за укрепване на механизмите за надзор и третиране на заплахите за здравето ще се увенчаят с успех, ако не бъде предвидено подходящо финансиране. Би било полезно, както за ефективността на финансирането на проекти, така и поради повтарящия се характер на общностните политики да се въведе специфично непрекъснато бюджетно финансиране за всяка задача (17).