31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/63

1.1.1

ЕИСК смята, че трябва да има висока степен на защита на потребителите. Затова очаква с интерес изготвянето на „Наръчник за потребителите и ползвателите на услуги на информационното общество“.

1.1.2

По преценка на ЕИСК този наръчник трябва да обхване най-малко следните въпроси:

1.2.1

ЕИСК подчертава, че оперативната съвместимост е основен икономически фактор. Също така отбелязва, че отворените стандарти са от основно значение за улесняване на оперативната съвместимост и спомагат за укрепване на сигурността и надеждността.

1.2.2

Постоянната липса на оперативна съвместимост ограничава достъпа на европейските граждани до оборудване, услуги и съдържание, принуждава ги да плащат повече и същевременно ги ограничава в избора на оборудване, като ги кара да използват неразрешени начини за връзка, тъй като някои заинтересовани страни се възползват от ненужните технически различия, за да създават монополни пазари.

1.2.3

Комитетът счита, че идеята за евро-съвместими системи за управление на цифровите права (DRM) (1) само изглежда добра, тъй като създава повече проблеми, отколкото разрешава и би могла да изключи някои творци от онлайн разпространението. Освен това пазарът на съдържание е световен, както показва определянето на зони, което ограничава свободата на ползвателите.

1.3

Комитетът счита, че повече или по-малко анархичното налагане на такси на всички видове цифрови носители или запаметяващи устройства, които значително се различават в държавите-членки, води до сериозни изкривявания на пазара.

1.4

Наказателните мерки и извънредните процедури, въведени с проектозакона „Olivennes“ във Франция, надхвърлят в значителна степен изискванията на СТО, съдържащи се в споразумението, подписано през 1994 г. в Маракеш. Както посочва в решението си „Pro Musicae“ Съдът на ЕО, при избора на средствата, които да се използват, за да се защитава авторското право, трябва да се спазва принципът на пропорционалност, като трябва да бъде намерен задоволителен баланс между правата и свободите от една страна и съответните интереси от друга.

1.5

По тази причина ЕИСК очаква с интерес препоръката, която Комисията подготвя за творческото онлайн съдържание, за да се произнесе по-конкретно относно прозрачността (етикетиране) и новите форми за определяне и управление на цифровите права в европейски мащаб; насърчаването и подпомагането на новаторски режими за разпространение на творческо онлайн съдържание, както и търсенето на ефективни средства за преустановяване на незаконното копиране с търговска цел и на всяка друга форма на ограбване на творците.

2.1

Основните аспекти на съобщението и въпросите на Комисията имат за цел:

2.2

Съгласно работния документ на службите на Комисията от 41 страници, публикуван отделно от Съобщението и само на английски език (2), предвид трансграничния характер на онлайн комуникацията и новите търговски модели, наложени от новите технологии, политиките на Европейския съюз би трябвало да имат за цел насърчаване и бързо разпространение на тези нови модели за онлайн разпространение на съдържанието и знанията. Под „творческо онлайн съдържание“ се разбира съдържанието и услугите като онлайн аудиовизуални медии (филми, телевизия, музика, радио), онлайн игри, онлайн публикации, онлайн образователно съдържание, както и съдържанието, създавано от ползвателите (социални мрежи, блогове и др.).

2.3

Първостепенната цел, вече посочена в документа i2010 (3), е да се създаде единно европейско информационно пространство. Установените проблеми остават, макар че технологическите платформи за разпространение се разгръщат и стават все по-разнообразни.

2.4

Във връзка с проблема за доверието в цифровата икономика, често се повдига въпросът за оперативната съвместимост между материалите, услугите и платформите и някои хора считат, че криминализирането на обмена на файлове „peer to peer“ (P2P) или „Bit Torrent“ и драконовските режими за спазване на правото на интелектуална собственост не създават климат на доверие, още повече, че с бума на съдържание, създавано от ползвателите, което добавя ново измерение към тяхната роля в цифровата икономика, се появяват известен брой произтичащи от него предизвикателства към публичните политики в много области, като например доверието и сигурността.

2.5

Използването на DRM (управление на цифровите права) е сериозно критикувано от организациите на потребителите, които смятат, че така се засягат основни права на потребителите. Те представляват и риск за защитата на данните и не са лесни за управление от ползвателите. Но някои представители на промишлеността ги защитават и твърдят, че проблемите, свързани с оперативната съвместимост, произтичат от производителите на оборудване и от създателите на програмни продукти.

2.6

На световния пазар операторите на националните пазари се сблъскват с езиковото многообразие и с ограниченията на някои пазари, както и с различните национални правила за лицензиране. Доставчиците на интернет подкрепят мултитериториалните лицензи и правила, но други сектори на промишлеността са по-скоро против. Националните лицензи биха позволили по-добро заплащане на авторите, въпреки това значителен брой агенции за придобиване на права действат на територията на няколко страни. Освен това музикалните организации и мобилните оператори искат опростяване на начина на събиране на правата.

2.7

Интернет доставчиците отправят критики и към многото режими за събиране на правата за направата на копие за лични нужди, които стават все по-тежки и сложни, както и към размерите на тези права. Те поставят под съмнение ползата от тези права, когато се използват технологии за DRM.

2.8

Липсата на наличност на съдържание за онлайн разпространение, фрагментацията на пазара и многото видове договори за различна употреба затрудняват бързото онлайн разпространение на творбите и представляват сериозна спънка за развитието на услугите.

2.9

Работният документ на Комисията съдържа резултатите от две допитвания и показва разнообразието на позиции на различните заложени интереси; въпреки това Комисията би желала да направи крачка напред в (спорна) посока към мултитериториални лицензи и европейско авторско право, всеобща употреба на съвместими DRM в частност, и да се създаде истински европейски пазар, включващ многообразието на култури.

2.10

Целта е европейският пазар на онлайн съдържание (музика, филми, игри и др.) да увеличи четирикратно приходите си от 1,8 милиарда евро през 2005 г. на 8,3 милиарда през 2010 г.

3.1

Комитетът осъзнава напълно факта, че Интернет позволява събирането или разпространението, в цифрова форма, на стоки и услуги по начини, които нарушават правото на нематериална собственост на авторите и на дистрибуторите на творческо онлайн съдържание, както и извършването на посегателства срещу личния живот, или нови видове измами, насочени към предприятия или частни лица.

3.2

Най-разпространяваните по незаконен начин творби са съвременните музикални произведения и, все повече, аудиовизуалните произведения, както и софтуер от различно естество. Явлението придоби много голям размер в периода, в който дистрибуторите не предложиха никакъв търговски модел, отчитащ новите възможности за нарушаване на правото на нематериална собственост. Необходима беше и образователна дейност сред подрастващите за използването на Интернет, за която нито една институция не пое инициатива и която си остава съвсем недостатъчна.

3.3

Първите реакции бяха понякога крайни, а друг път, но по-рядко, меки. Общо взето, дистрибуторите създадоха механизми срещу копирането (т.нар. „DRM“), едновременно с изискването за парични компенсации за притежателите на правата, и изключително възпиращи наказателни мерки, които обаче на практика са неприложими, предвид размера на измамите, с изключение на случаите на многобройни фалшификати, произхождащи главно от Източна Европа и Азия. Няколко лица бяха уличени в нарушение, с цел да послужат като възпиращ пример, без да може да се определи размерът на възпиращия ефект, тъй като липсват независими проучвания и надеждни цифрови данни за размера на загубите, причинени от фалшификатите.

3.4

Все пак, Комитетът изразява известно учудване от предложението на Комисията да се създадат „европейски“ програми за DRM, които да са оперативно съвместими със съдържанието, разпространявано онлайн. Наистина, що се отнася до музиката, милиони произведения са вече достъпни на търговските сайтове без DRM; тенденцията е постепенно DRM да изчезнат. Дистрибуторските дружества подготвят различни системи за дистрибуция на тази категория съдържание, включително възможността за слушане без запис или специални абонаменти, позволяващи запис на известен брой произведения, безплатно съдържание заедно със „задължителна“ реклама и др.

3.5

На материалната защита на подвижни носители, дори и на терминали, вече се гледа по-скоро като на пречка за „честното използване“, отколкото като на ефективна защита срещу пиратите; те могат да доведат също и до вертикално интегриране (сайтове, кодиране от притежателя, с по-голяма или по-малка загуба на качество, специализирани възпроизвеждащи устройства (плеъри): система на разпространение на Apple с кодиране във формат AAC и плеъри iPod или iPhone), което представлява антиконкурентна система. Една често срещана защита, особено що се отнася до софтуер или игри, или пък някои онлайн публикации, се основава на цифров „ключ“ за отблокиране на достъпа. Този ключ се изпраща на купувача след като същият плати своята покупка на бройка, или пък абонамента си за определен период от време: тази система е доста ефективна и вече е широко разпространена.

3.6

Комитетът смята, че интегрираните цифрови оперативно съвместими системи за DRM на практика са остарели; без съмнение би било за предпочитане добре да се разгледа развитието в различните сектори на пазара на онлайн съдържанието. Изглежда, че това развитие върви по-скоро в посока, благоприятна за защитата на авторското право и сродните му права въз основа по-конкретно на подходящи кодекси на поведение и реалистични търговски модели (4), а не фиксира, посредством европейска инициатива, преходна ситуация, която бързо се променя.

3.7

Относно авторското право и сродните му права, съществуващите международни споразумения и конвенции представляват правна основа, която по принцип е обща както за държавите-членки, така и при отношенията с трети страни. Но на практика, въпреки правото на Общността, продължават да съществуват различия. Ето защо предложението за „европейско авторско право“ за вътрешния пазар би превърнало защитата в автоматична във всички държави-членки от момента, в който тези права бъдат признати в една от тях, и би гарантирало еднаква защита.

3.8

В епохата на Интернет и на обществото на знанието е необходимо да се намери истински баланс между общия интерес и частните интереси. Авторите и дистрибуторите трябва да получават справедливо възнаграждение. Читателите или слушателите и потребителите трябва да могат разумно да използват за лични цели, при публични представяния или при обучението на различни нива в образователните институции, съдържанието, което са придобили законно.

3.9

Принудени сме да признаем съществуването в различни страни на строго наказателно законодателство, което защитава авторските права и предвижда огромни санкции за частните лица, които не търгуват с тези продукти, докато правата за употреба и копиране за лични нужди са ограничени; от друга страна, полицейските методи, наложени по отношение на доставчиците на Интернет, които могат да се окажат полезни в борбата с тероризма, изглеждат прекомерни и могат да нарушат правото на личен живот, в една съдебна рамка, която е едностранно благоприятна за дистрибуторите. Възможно е тези законодателни актове да бъдат оспорени пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който гарантира зачитането на личния живот. От своя страна Съдът в Люксембург призовава за спазване на принципите на пропорционалност и търсене на баланс между намесените различни права (решение „Pro Musicae“).

3.10

Освен това, някои страни, често едни и същи, налагат такса върху всички видове цифрови носители, тъй като ги считат за средство за пиратство, независимо от употребата, за която са предназначени. Въпреки че тази такса често се определя като „такса за лично копие“, на практика тя създава значителни приходи, чието разпределение понякога съвсем не е прозрачно. Този подход приравнява всяко копие за лични нужди или „честно използване“ към нарушение на авторското право и сродните му права и е особено неприемлив за лицата, които честно използват ИКТ, а те представляват голямо болшинство, и за предприятията, които ги използват за цели, различни от копирането на песнички или игри. Най-малкото подобни такси би трябвало да бъдат умерени и пропорционални на действителните разходи за съхранение на цифрови единици (например процент от продажната цена на носителя, разделен на целия му капацитет в гигабайтове, защото са установени значителни изкривявания в цените, в зависимост от носителите).

3.11

Правата на различните страни трябва да се зачитат, но като се спазват действащите директиви и в съответствие с принципа на пропорционалност, както ясно е заявил Съдът на ЕО в решението си „Pro Musicae“ (5).

4.1

Комитетът споделя мнението, че оперативната съвместимост, която е от основно значение за свободната конкуренция, може да бъде постигната само ако потребителят има възможност да използва устройство по свой избор, за да прочете съдържанието. Единственото решение за това е произведенията да бъдат кодирани по отворени стандарти, достъпни за всички. Обаче по дефиниция всички системи DRM забраняват прочита на произведението от всяко техническо устройство или софтуер, за които няма изрично разрешение от издателя на DRM. По дефиниция DRM се опират на тайната на затворения формат, чиито технически спецификации не са обществено достъпни. Следователно системите, които нямат разрешение и не са сертифицирани от издателя на DRM, са изключени от каквато и да било конкуренция. До този момент не съществуват DRM, основаващи се на отворени стандарти. Това решение би предполагало създаването на сложни системи от кръстосани лицензи и някои автори биха били изключени от пазара, например поради факта, че не използват DRM. Цял един сектор от създаването на цифрово съдържание, включващ научните институти и научноизследователски центрове, университетите, свободния софтуер, съдържанието, създадено с алтернативни лицензи, би могъл да бъде изключен от пазара, който ще приема само търговско съдържание, нещо което изглежда несъвместимо с информационното общество на знанията, начело на което иска да застане Европа.

4.2

Нито една от тези хипотези не е задоволителна, например за внос на произведения и съдържание от трети страни в Европа и за износ от нашия континент. Ето защо европейският или европейските софтуерни програми за DRM би трябвало също така да бъдат съвместими с тези на външните пазари, които често са много по-активни в аудиовизуалната област. DRM представлява отворена врата за антиконкурентни практики и опити за вертикално интегриране в мултимедийния сектор. Добра илюстрация на проблема е случаят с iTunes на Apple, който използва собствени програма за DRM и система за кодиране, задължаващи на практика да се използва плеър от вида iPod или iPhone.

4.3

Когато се разкрива единствено API (приложно-програмен интерфейс) на софтуерната програма за DRM, а не цялата изходна програма, което би било силно изкушение за някои доставчици, винаги ще съществува рискът от липса на реална оперативна съвместимост.

4.4

Пиратите много бързо успяват да заобиколят или възпроизведат всяка система за защита; до такава степен, че доставчиците на съдържание вече нямат доверие в DRM и търсят нови търговски модели на разпространение като договорен абонамент, безплатно слушане, но сваляне на произведението срещу заплащане, включване на реклами и т.н. Трябва по-скоро да се вярва на пазара, отколкото да се създават набързо неясни закони, какъвто е случаят във Франция, където законите следват един след друг, което води до противоречива съдебна практика. Натискът на лобитата на „големите“ (пет световни водещи компании доминират в музикалната индустрия, а шест или седем — в аудиовизуалния сектор) досега беше определящ за това някои страни да се откажат от правото на копие за лични цели и да криминализират обмена на файлове между частни лица. Последният френски проектозакон затъва в този коловоз без изход от прекалена рестрикция.

4.5

Както Комитетът вече е подчертавал в предходните си становища, наказателното право би трябвало да се прилага само спрямо фалшификациите с цел търговия (производство и разпространение, понякога с участието на мафии); в някои държави-членки е много лесно да се сдобиеш, включително на открити пазари, с фалшификати на софтуери или на музикални и аудиовизуални записи; в Европа съществува производство на фалшификати, но основните количества копия идват от Азия. Именно тези масови фалшификации с търговска цел би трябвало да бъдат приоритетно санкционирани, както и да се развива полицейско и съдебно сътрудничество за разбиване на международните престъпни мрежи.

4.6

Що се отнася до обмена, най-вече между подрастващите, приоритетно внимание трябва да бъде отделено на необходимостта от това авторите и продуцентите да получават справедливо заплащане за труда си (най-вече авторите, които често получават минимална част от приходите), както и на гражданското възпитание.

4.7

Всички тези масови обмени на файлове не включват непременно файлове, защитени от права, свързани с нематериална собственост, за която се заплаща. Може да става въпрос за обмен на файлове и безплатно публикуване на материали с разнообразно съдържание (резултат от опити и научна работа, произведения с нерестриктивни лицензи по отношение на копирането или разпространението).

4.8

При все това, съгласно проектозакона, който се обсъжда във Франция, цялата мрежа трябва да бъде обект на наблюдение и да съхранява дълго време личните данни на ползвателите на интернет, до които би трябвало да имат достъп представителите на „големите“, но всъщност ако бъде въведена подобна система, достъп до тези данни би трябвало да имат само публичните власти, разполагащи със съдебно разрешително.

4.9

В „договорите“, изготвени от доставчиците на съдържание, правото на копие за лични нужди се превръща в изключение, подложено на силни ограничения, описано по труден за разбиране начин, в противоречие с разпространената практика да се купува импулсивно или под влияние на модните тенденции.

4.10

Ако авторите и професионалните разпространители са на практика единствените, които се ползват от тази прекомерна защита на закона, индивидуалните производители на съдържание или все още непознатите на широката публика артисти, то ползвателите на алтернативни лицензи (GPL, LGPL, creative commons и др. — съществуват около петдесет разновидности) не са обект на никаква специална защита, въпреки че тези лицензи попадат в обхвата на закона за авторското право и не са непременно безплатни; те ще трябва предварително да се обърнат към съдия, за да подадат жалба за фалшифициране, което поставя в крайно неравностойно положение пред закона големите транснационални компании за разпространение и малките предприятия или частни лица.

4.11

Всъщност Комитетът счита, че основната грижа на законодателството трябва да бъде защитата на добросъвестните потребители, както и справедливото възнаграждение на авторите за положения от тях труд.

4.12

Рестриктивните разпоредби по отношение на използването на законно придобит лиценз и достъпът на представителите на „големите“ компании до личните данни противоречат на преследваните цели, защото фалшификаторите с „търговски цели“ ще съумеят да преодолеят всякакви технически пречки и да прикрият следите си в мрежата и по този начин контролът ще обхване само законния или незаконния обмен на данни между интернет потребители без търговска цел, въпреки че много от тези обмени са незаконни и срещу тях трябва да се води борба със средства, съобразени с масовия им характер. Няколкото присъди „за назидание“ и направената им публичност за „обезсърчаване“ на някои интернет потребители не са достатъчни за решаване на проблема, защото вероятността от разкриване е минимална от статистическа гледна точка и няма да разтревожи, например, подрастващите, които не осъзнават вредите, които нанасят на предпочитаните от тях автори.

4.13

Съхраняването за дълъг срок на личните данни на всички интернет ползватели от интернет доставчиците представлява само по себе си сериозно вмешателство в личния живот на интернет потребителите; абсолютно необходимо ли е то за зачитането на авторското право и сродните му права и не е ли несъразмерно спрямо целта, която трябва да се постигне? Толкова абсолютни ли са тези права, че да налагат постоянно посегателство върху личния живот на всички интернет ползватели?

4.14

Тези данни могат евентуално да послужат в борбата срещу тероризма, но при всяко положение интернет потребителите трябва да разполагат със законови гаранции за поверителността на техните интернет връзки, които гаранции, при наличието на преимуществен общ интерес, могат обаче да бъдат отменени от публичен орган, разполагащ с редовна заповед и за определена, ясно ограничена цел, описана в съдебната заповед.

4.15

Някои форми на използване на данните могат да бъдат разрешени по принцип, с познавателна и аналитична цел, при определени условия, по-специално запазване на анонимността на притежателя им. В замяна на това би трябвало да се забранят кръстосаните препратки към поименни файлове, събирането на поименни данни за целите на „профилирането“ за постигане на рекламна ефективност и тяхното съхраняване и кръстосани препратки със списък от ключови думи, използвани в търсачките и други влезли в употреба практики, в полза на „големите“ компании и други големи предприятия, тъй като подобни практики са посегателство срещу личния живот на гражданите.

4.16

В много страни се събират такси върху всички носители на информация, фиксирани или мобилни, изключително в полза на носителите на права (най-вече за аудиовизуално съдържание), включително върху носители, които не са предназначени за такава употреба; тази система възприема всеки ползвател на цифров носител като потенциален пират. Някои категории ползватели би трябвало да бъдат освободени от плащане на такси, по-конкретно предприятията. В замяна на това доставчиците на високоскоростен достъп, които са развили мрежите си отчасти въз основа на евентуалното им незаконно използване, биха могли да бъдат таксувани с много ниска ставка, но обвързана с интензивността на трафика между частни лица, за да подпомогнат организациите за събиране на авторски права и да допринесат за насърчаване на ново съдържание, но държавите не би трябвало да отклоняват в своя полза всички или част от таксите, извън разходите за събиране и преразпределение.

4.17

Трябва да се следват примерите за управление на права, предлагани от скандинавските страни, в частност Швеция, а не постоянно сменящите се френски закони и проекти, които са небалансирани и неубедителни по отношение на подкрепата, която оказват на младите творци на съдържание и на малките и средни предприятия.

4.18

След изтичането на разумен срок, в който да бъдат гарантирани изключителни права, щафетата би могла да се поеме от глобална система, както е в Швеция.

4.19

Още при разглеждането на проектодирективата за защита на „правата на интелектуална собственост“ (ИС-ЛХС: индустриална собственост, литературна и художествена собственост, както и други сродни или ad hoc признати и защитавани в ЕС права) Комитетът призоваваше за твърд, но премерен подход в борбата срещу фалшифицирането с търговска цел.

4.20

От своя страна в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост СТО предупреждава за евентуални злоупотреби от страна на носителите на права, които биха могли да ограничат конкуренцията или да не се съобразяват с общия интерес.

4.21

„Цели: защитата и зачитането на правата на интелектуална собственост трябва да допринасят за насърчаване на технологичните иновации, за трансфера и разпространението на технологии, за взаимната полза за тези, които произвеждат, и за тези, които използват техническите познания, и за социалното и икономическо благосъстояние, както и да гарантират равновесие между права и задължения“.

4.22

„Принципи: … 2. Може да се окаже необходимо приемането на подходящи мерки, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение, за да се избегне злоупотребата с права на интелектуална собственост от носителите на права или прибягването до практики, които ограничават неразумно търговията или вредят на международния трансфер на технологии“.

4.23

Предходните бележки на Комитета в неговото становище от 29 октомври 2003 г. (6). относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно мерките и процедурите за гарантиране на зачитането на правото на интелектуална собственост“ са в съответствие с целите на споразумението ТРИПС (член 7) и неговите принципи (член 8, параграф 2), които би трябвало да фигурират сред съображенията на директивата, защото евентуалните санкции не могат да бъдат напълно откъснати от материалното право, нито да се подценяват евентуалните злоупотреби с права от страна на носителите на ИС-ЛХС права (7).