31.3.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/43

1.1

ЕИСК приветства плановете на Европейския съвет от 2007 г. за опазване на климата, които трябва да бъдат приложени включително и чрез настоящата директива.

1.2

Комитетът напълно подкрепя констатацията на Комисията, че желаното развитие на възобновяемата енергия (по-нататък наричана съкратено „ВЕ“) не само е полезно в борбата срещу изменението на климата, но също така има или може да има ясно положително въздействие върху сигурността на енергийните доставки, възможностите за развитие на местно и регионално равнище, развитието на селските райони, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия.

1.3

В този смисъл ЕИСК приветства предложението за директива и целта за 20 % дял на възобновяемите енергийни източници. В енергията от възобновяеми източници Комитетът вижда не само принос към опазването на климата, но и правилно поставена стратегическа задача в областта на енергийната политика, която ще доведе до по-голяма енергийна самостоятелност, а с това и до по-голяма сигурност на доставките.

1.4

Целта „минус 20 % CO2 до 2020 г.“, която трябва да бъде постигната чрез други директиви (1), и целта 20 % от крайната енергия да бъде произвеждана от възобновяеми енергийни източници, за която става въпрос в настоящото становище, са тясно свързани помежду си и взаимно се допълват. Въпреки това обаче, те следва да бъдат разглеждани поотделно, още повече като се има предвид, че някои видове ВЕ нямат безспорно положително въздействие върху климата (вж. параграф 6 — „агрогорива“).

1.5

Тъй като признатото като необходимо преустройство на нашата енергийна система ще бъде свързано с високи инвестиционни разходи, на държавите-членки следва да бъде предоставена висока степен на гъвкавост, за да могат те винаги да предприемат действия в онези области, където с най-ниски разходи може да се постигне най-голяма полза по отношение на опазването на климата и създаването на работни места.

1.6

ЕИСК подчертава, че категорично подкрепя разширяването на ВЕ и също така осъзнава, че в средно- и дългосрочна перспектива е нужен далеч по-голям дял от визираните до 2020 г. 20 %, за да се постигнат амбициозните цели на Съвета (минус 60-80 % при емисиите на CO2, както и по-голяма енергийна самостоятелност).

1.7

EИСК отбелязва, че стратегическото решение за частична замяна на дизела или съответно бензина с агрогорива е една от най-слабо ефективните и най-скъпи мерки за опазване на климата и в момента означава предоставяне на финансови ресурси в крайно погрешна посока. ЕИСК не разбира защо именно най-скъпите мерки трябва да бъдат политически най-интензивно подпомагани с най-интензивни политически средства, още повече, че наред с икономическите въпроси без отговор остават и голям брой екологични и социални въпроси (вж. параграф 6). Поради това Комитетът се противопоставя на отделната цел за 10 % дял на агрогоривата.

1.8

Комитетът приветства факта, че ЕС планира определянето на критерии за устойчивост във връзка с агрогоривата. Формулираните в предложението екологични критерии обаче не са достатъчно строги и изобщо не са засегнати социалните въпроси, така че в това отношение предложението за директива е съвършено недостатъчно (2).

2.1

Целта на директивата е определянето на обвързващи цели за развитие на ВЕ. Планира се до 2020 г. да бъдат постигнати 20 % дял в крайното енергопотребление на ЕС, както и обвързваща цел за всяка държава-членка от минимум 10 % дял на биогоривата (3) в транспорта (4).

2.2

Европейската цел за 20 % трябва да бъде постигната чрез определянето на обвързващи национални цели, посочени в Част А на Приложение I. При това държавите-членки следва да определят в национални планове за действие отраслови цели за електроенергия, отопление/охлаждане и транспорт/агрогорива, както и адекватни мерки за постигане на тези цели.

2.3

Директивата се основава на решенията на пролетния Европейски съвет от 2007 г. Тя се обосновава с това, че чрез използването на възобновяеми енергийни източници ще се противодейства на изменението на климата. Същевременно обаче се посочва, че именно „секторът на възобновяемите енергийни източници се откроява със своите възможности […] да експлоатира местни и децентрализирани енергийни източници, и да стимулира развитието на високотехнологични промишлени отрасли на световно равнище“.

2.4

Според Комисията възобновяемите енергийни източници „са до голяма степен местни ресурси, те не зависят от бъдещото наличие на конвенционалните енергийни източници и техният предимно децентрализиран характер намалява уязвимостта на икономиките ни от несигурните енергийни доставки“. Следователно, освен опазването на климата и развитието на иновациите и на икономиката, сигурността на доставките е друг важен аргумент на Комисията.

2.5

Комисията се мотивира с това, че „развитието на пазара на възобновяеми енергийни източници и технологии има […] ясно положително въздействие върху сигурността на енергийните доставки, възможностите за развитие на местно и областно равнище, развитието на селските райони, перспективите за износ, възможностите за социално сближаване и създаване на работни места, особено що се отнася до малките и средни предприятия и независимите производители на електроенергия“.

2.6

Директивата определя не само посочените по-горе количествени цели, но определя също и:

2.7

С приемането на новата директива се отменят Директива 2001/77/ЕО относно насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници във вътрешния електроенергиен пазар, в която беше определена целта до 2010 г. делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 21 % от общото потребление на електроенергия, както и Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на агрогорива или други възобновяеми горива за транспорт, с която трябваше да се постигне дял от 5,75 % до 2010 г.

3.1

През 2007 г. Европейският съвет отново потвърди, „че ангажиментите за безусловно намаляване на емисиите са основата на глобалния пазар на въглерод и че развитите страни следва да продължат водещата си роля, поемайки ангажименти за колективно намаляване на емисиите от парникови газове с около 30 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г., с оглед постигането на колективно намаляване на емисиите с 60 до 80 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г.“.

3.2

Настоящото предложение за директива е елемент от прилагането на това решение. ЕИСК приветства и решенията на Европейския съвет по отношение на климата и подчерта, че пестеливото използване на енергията и енергийната ефективност следва да имат най-висок приоритет. Масираното развитие на ВЕ е неизбежно: то не само е задължително с цел опазване на климата, но освен това ще бъде необходимо в средно- до дългосрочна перспектива и във връзка с прогнозираното намаляване на изкопаемите източници на енергия. Наблюдаваното понастоящем бързо покачване на цените на енергията от изкопаеми източници ще допринесе за това рентабилността на редица ВЕ да се прояви по-скоро.

3.3

ЕИСК категорично приветства факта, че в обяснителния текст Комисията се спира не само на аспектите, свързани с климата, но също така отделя централно внимание и на въпросите на сигурността на доставките и на заетостта. Многократно се подчертава колко важни могат да бъдат децентрализираните структури за енергийни доставки, напр. за икономическата мощ на регионите и за селските райони (параграфи 2.4 и 2.5). Комитетът споделя това мнение. Той смята обаче за наложително, именно в тези аспекти отделните стратегии за енергията от възобновяеми източници да бъдат разглеждани много по-диференцирано отколкото досега.

3.4

ЕИСК споделя виждането на Комисията, че водеща роля на Европа в развитието и използването на ВЕ е положителна от гледна точка на политиката в областта на климата и едновременно с това създава в перспектива конкурентни преимущества на Европа като икономическо средище. Предложението за директива е ясен сигнал на ниво енергийна, екологична и индустриална политика, а също и към цялата световна общност с оглед на предстоящите международни преговори по климата.

3.5

Същинското разпределение на „тежестта“, т.е. определянето на националния принос на отделните държави-членки към европейската цел за общо 20 %-но намаление на CO2 се съдържа в „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.“ (СOM(2008) 17 окончателен) и в „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността“ (СOM(2008) 16 окончателен).

3.6

ЕИСК смята, че целта за 20 % дял на ВЕ до 2020 г. е уместна от политико-стратегическа гледна точка, а също и технически и икономически осъществима — чрез нея се очертава преходът към „пост-фосилна“ енергийна политика. Освен това Комитетът е на мнение, че отделните национални цели могат да бъдат постигнати, особено ако на държавите-членки се предоставят напълно гъвкави възможности (закупуване, участие в проекти и т.н.). Ясно е, че преустройство на енергийната система не може да се осъществи без разходи и без структурни промени. Инвестиции са необходими не само в съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, а и в създаването на технологии и мощности за съхраняване на енергия, чрез които да се компенсират колебанията при производството на електроенергия в резултат на недостатъчна сила на вятъра или недостатъчно слънчево греене, както и в изграждането на електропреносни мрежи между държавите в ЕС. Планираните цели няма да бъдат постигнати, ако акцентът се постави изключително върху производството на енергия.

3.7

Германия, например, насърчава производството на електроенергия от възобновяеми източници чрез закон за захранването с енергия, като понастоящем делът на екологичната електроенергия е 15 %; допълнителните разходи, които се заплащат от потребителите чрез по-висока такса за доставка/пренос на електроенергията, възлизат на около 3,5 милиарда евро годишно. При това изчисление, обаче, не са взети предвид ползата за икономиката под формата на нови работни места, предотвратените екологични щети и допълнителните данъчни постъпления.

3.8

За да се сведат до възможния минимум разходите за постигане на целта, в директивата се предвижда определените за отделните държави-членки национални цели да могат да бъдат постигани и чрез подкрепа за мерките за развитие на ВЕ в други държави. Възможен е и вносът на електроенергия от възобновяеми източници — с гаранции за произход. ЕИСК смята това по принцип за подходящо. Той обаче подкрепя исканията на някои държави-членки тази търговия да бъде поставена под условието за издаване на съответно разрешение, за да се избегне възможността финансираното от дадена държава-членка (5) подпомагане на ВЕ да бъде използвано за постигане на икономии на разходи в друга държава-членка.

4.1

ЕИСК смята за правилен подхода на Комисията да определи обща цел за трите сектора (а именно електроенергия, отопление/охлаждане и транспорт), а не да задава три отделни цели. По този начин на държавите-членки се предоставя свобода да комбинират мерките в трите отделни сектора така, че да постигнат определената обща национална цел.

4.2

Тази гъвкавост обаче се оказва застрашена в значителна степен поради планираното определяне на отделна обвързваща цел, отнасяща се конкретно за един от трите сектора, а именно заместването на дизеловото и бензиновото гориво в транспорта.

5.1

Комисията отрежда особена роля на агрогоривата.

5.2

В много проучвания относно агрогоривата, публикувани през последните месеци, се посочва, че — за разлика от слънчевата енергия — биомасата представлява ограничен ресурс и неминуемо ще се стигне до конкуренция за площи за производството на храни или във връзка с опазването на биологичното разнообразие. Понастоящем все още се спори колко силна ще бъде тази конкуренция. Необходимо е, следователно — преди политиката да се намеси с регулираща функция — много точно и стратегически да се прецени, за коя област на приложение коя форма на ВЕ е най-подходяща. При това са необходими много прецизни оценки на последващите въздействия.

5.3

В своя препоръка от ноември 2007 г. относно използването на биомаса за производство на енергия Консултативният научен съвет към Федералното министерство на селското стопанство в Германия застъпва виждането, че в дългосрочна перспектива слънчевата и вятърната енергия ще играят доминираща роля сред ВЕ, включително и поради това, че при тях е налице значително по-голям потенциал отколкото при биомасата. Съветът посочва три основания:

5.4

В случай че наличните естествени ресурси са недостатъчни и преминаването към нови, регенеративни и по възможност децентрализирани структури за енергийни доставки е свързано със сравнително високи инвестиции, то следва в особено висока степен да се спазва принципът финансовите ресурси да бъдат съсредоточени в най-ефективните стратегии за опазване на климата.

5.5

На равнище ЕС обаче някои от очертаващите се, финансирани отчасти и с публични средства, видове биоенергия, а именно агрогоривата, както и производството на биогаз от царевица, са свързани с много високи разходи за предотвратяване на отделянето на CO2  (6) (от 150 до над 300 евро на тон CO2).

5.6

При други видове биоенергия, напр. производството на биогаз от течен тор (в идеалния случай свързано с когенерация), комбинираното производство на електро- и топлоенергия на база дървени стърготини (остатъци от сеч или от насаждения с кратък цикъл на ротация) както и комбинираното изгаряне на дървени стърготини в съществуващи големи електроцентрали, разходите за предотвратяване на отделянето на CO2 възлизат на 50 евро на тон CO2  (7).

5.7

Съвместният изследователски център на Европейската комисия констатира, че по отношение на намаляването на парниковите газове на хектар площ е далеч по-ефективно биомасата да се използва за производство на електронерегия отколкото на течни агрогорива (8). Модерните централи, използващи биомаса, са почти толкова ефективни колкото онези, в които се използват изкопаеми горива, така че при добива на топло- и електроенергия 1 мегаджаул (MJ) произведен от биомаса отговаря на 0,95 MJ енергия, произведена от изкопаеми източници. Енергийната ефективност при превръщането на биомасата в течно гориво за транспортни цели обикновено е само 30-40 %. Така 1 MJ енергия, произведена от биомаса заменя само 0,35 до 0,45 MJ енергия от суров нефт в транспорта.

5.8

Чрез производството на агрогорива може да се постигне ефективност на предотвратяването на отделянето на CO2 от около 3 тона CO2 на хектар, а с описаните в параграф 5.6 видове биоенергия — над 12 тона CO2 на хектар.

5.9

Във връзка с това ЕИСК се пита, защо Комисията държи да заложи изрично цел от 10 % за агрогоривата. Комитетът припомня заявеното от пролетния Европейски съвет, че тази цел би следвало да се постигне „по икономически ефективен и ефикасен начин“ и че трябва да бъдат изпълнени три предпоставки, а именно:

5.10

Що се отнася до устойчивостта, въпросите са повече от отговорите (вж. също параграф 9), а агрогоривата от второ поколение още не са на разположение. Така засега поне два от трите посочени от Европейския съвет критерия не са изпълнени, което обаче не пречи на Комисията да иска да включи целта за 10-те процента в предложението за директива.

5.11

Тя обосновава това включително и с аргумента, че от всички стопански отрасли в транспортния сектор се наблюдава най-бързо увеличение на емисиите на парникови газове, а производството на агрогорива „понастоящем е по-скъпо в сравнение с другите видове възобновяема енергия, което означава, че то по-трудно би се развивало, ако няма специфични изисквания“.

5.12

ЕИСК не разбира тази аргументация.

5.12.1

Вярно е, че в транспортния сектор емисиите на парникови газове излизат извън контрол. Според ЕИСК обаче, по-строгите гранични стойности и 10 %-ното заместване на дизеловите и бензиновите горива не решават проблема, те дори няма да могат да компенсират очакваните последствия от развитието на транспортния сектор за околната среда през следващите години.

5.12.2

Комитетът неколкократно е посочвал, че този проблем би следвало да се реши чрез политика на намаляване на превозите и с промяна на транспортния микс в полза на щадящи климата видове транспорт като железопътният, общественият пътнически градски транспорт и корабните превози.

5.12.3

В технологично отношение ЕИСК вижда бъдещето на моторизирания индивидуален транспорт не в двигателите с вътрешно горене, а в електрически двигатели, които да се захранват с възобновяема енергия. Според ЕMPA (9), за да измине 10 000 km, на един автомобил VW-Golf, е необходим агродизел, получен от годишния добив от рапица, засята върху площ от 2062 m2. Енергията, необходима за същите 10 000 километра пробег, би била произведена за една година от соларни клетки, разположени върху площ от 37 квадратни метра, тоест около една шестдесета от площта на насаждението от рапица.

5.12.4

Стратегическото решение за замяна на дизела или съответно бензина с агрогорива е следователно една от най-слабо ефективните и най-скъпи мерки за опазване на климата и означава предоставяне на ресурси в крайно погрешна посока. ЕИСК не разбира защо именно най-скъпите мерки трябва да бъдат подпомагани с най-интензивни политически средства, още повече, че наред с икономическите въпроси без отговор остават и голям брой екологични и социални въпроси.

5.12.5

Поради това ЕИСК не споделя твърдението на Комисията, че „[…] увеличението на използването на биогорива за транспортни цели е един от най-ефективните инструменти“ за посрещане на предизвикателствата.

5.13

Като се има предвид, че Комисията възнамерява да разреши агрогоривата тогава, когато те ще позволят минимум 35 % намаляване на парниковите газове в сравнение с изкопаемите горива, то целта за 10 % дял на агрогоривата ще доведе до това емисиите на парникови газове от моторизирания транспорт при непроменен обем на превозите да се намалят само с 3,5 %. А тъй като делът на транспортния сектор в общото количество парникови газове е около 25 %, става въпрос за потенциал за намаляване на емисиите от общо 1 % от емисиите на парникови газове! Тази стойност е съвършено непропорционална на финансовите разходи и на свързаните с това рискове.

5.14

Дори и ако в използването на агрогорива в транспортния сектор би могло да се види разумно приложение на биомасата, то би следвало да се залага на абсолютна ефективност. Приложение VII към Директивата обаче ясно показва, че превръщането на биомаса в естери или етанол не е правилният подход. Защото всяка (индустриална) молекулярна промяна е свързана с разход на енергия, а оттам и със загуба на енергия. По-разумно би било получената биомаса да се използва непосредствено, без индустриално-химическа преработка.

5.15

Някои производители на трактори показват вече, че това е технически осъществимо, като междувременно предлагат двигатели, които работят с чисто растително масло.

5.16

Приложение VII показва, че с тази технология може да се постигне най-голямо намаляване на парниковите газове: при чистото рапично масло се спестяват по принцип 55 % парникови газове, при агродизела от рапица — само 36 %, а при етанола от пшеница — 0 % в сравнение с изкопаемите горива. ЕИСК не разбира защо Комисията не посочва изрично, че този вариант предлага най-големи ползи, още повече че при него най-бързо могат да се създадат децентрализирани структури за енергийни доставки, а с това и работни места в земеделието и в селските райони.

5.17

Според ЕИСК добра стратегия би било, например, да се насърчава използването на чисти растителни масла, добити напр. от щадящи околната среда смесени култури, в самото земеделие, като горива в местния обществен транспорт или във водния транспорт (10). По този начин земеделските стопани биха могли да се включат в развитието на енергийни цикли на регионално равнище и да извлекат непосредствени ползи от това. За разлика от това, в рамките на стратегията за агрогоривата, те се превръщат в производители на възможно най-евтини суровини за индустрията за минерални масла, ако въобще се стигне до използването на суровини от европейско производство.

6.1

Комисията предполага, че голяма част от биомасата, необходима за агрогоривата, ще бъде добивана в климатично по-облагодетелствани региони извън ЕС. Заменянето на вноса на нефт с внос на биомаса обаче не означава намаляване, а само диверсифициране на зависимостта от внос.

6.2

Целта на една нова енергийна политика на ЕС не би трябвало да бъде замяната на една зависимост с друга.

6.3

По-скоро би трябвало приоритетно да се прилага подходът, при който в центъра на новата стратегия на ЕС за възобновяемата енергия се поставят действително децентрализирани енергийни източници, налични на местно или регионално равнище. При това роля могат и трябва да играят и биоенергиите, но не тези, предвиждани в стратегията за агрогоривата.

7.1

Комисията посочва, че „възобновяемата енергия е близък заместител на конвенционалната енергия и се доставя чрез същите инфраструктурни и логистични системи“. Според ЕИСК това заключение е дълбоко погрешно: Някои от ВЕ, произвеждани от децентрализирани структури, се различават диаметрално от „конвенционалните“ видове енергия, които се произвеждат предимно в централно организирани структури от голям мащаб.

7.2

Стратегия за агрогоривата, основана на енергиен внос и на примеси към дизеловите и бензиновите горива, използва „конвенционалните“, тоест централно организираните структури на действащите на глобално равнище нефтени компании. По този начин тя „бетонира“ техните производствени и търговски структури, което е изцяло в интерес на нефтената индустрия, но почти не създава нови работни места в Европа (11).

7.3

Ако обаче, за разлика от това, се заложи на по-енергийно ефективно използване напр. на дървени стърготини за производство на електро- или топлоенергия или на чисти растителни масла от регионално производство, на захранване с биогаз на превозни средства или на райони без газопреносна мрежа, на децентрализирани соларни технологии и т.н., това позволява да се развият нови начини на производство и дистрибуция, които могат да се организират на регионално равнище и разкриват голям потенциал за работни места.

7.4

При термалната слънчева енергия и децентрализираното използване на фотоволтаична енергия потребителите (на енергия) сами произвеждат голяма част от необходимата им енергия, което също е доказателство, че основаните на ВЕ енергийни доставки са организирани по съвсем различен начин от сегашната структура на енергийните доставки.

7.5

Други мерки, напр. за повишаване на енергийната ефективност и за икономия на енергия, също могат, още в строителната фаза, да създадат стотици хиляди работни места в малки и средни предприятия. Такива примери са сградните изолации, поставянето на слънчеви колектори и вятърни генератори или изграждането на инсталации за биогаз. Ролята на политиците е да осигурят разкриването именно на този потенциал; предвидената в Директивата стратегия за агрогоривата не е най-ефективното решение.

7.6

Това означава, че по въпроса за работните места е наложително да се направи много по-точен и диференциран анализ на различните видове ВЕ. Защото ВЕ наистина могат да насърчават и подкрепят регионалните икономически структури, но от друга страна те могат и да допринесат за „бетонирането“ на централизираните структури.

7.7

Същото важи впрочем и за страните, в които се отглежда биомаса за производството на агрогорива. В дискусионния си документ „Позиции по агрогоривата от гледна точка на политиката за развитие“ от март 2008 г. германското Федерално министерство, отговарящо за помощта за развитие, достига до заключението, че за икономическото, екологичното и социалното развитие в развиващите се страни стратегия на ориентирано към износ широко производство на биомаса „в отговор на силно нарасналото търсене от страна на индустриалните държави е свързана с високи рискове и не създава работни места“, докато биомасата може да се разглежда общо взето като по-скоро положителна за децентрализираните енергийни доставки при включване на дребното земеделско производство.

8.1

ЕИСК приветства намерението на Комисията да въведе критерии за устойчивост и по отношение на производството на агрогорива. Това е важна крачка напред, но Комитетът все пак смята представеното предложение за абсолютно недостатъчно.

8.2

Самата Комисия неколкократно подчертава колко е важно в политиката за устойчивост да има равновесие между икономическия, екологичния и социалния стълб. Но дори и само поради пълното изключване на социалните въпроси при посочените критерии ЕИСК е на мнение, че предложението за директива в никакъв случай не представлява конкретен израз на добре обмислена стратегия или на критерии за устойчивост по отношение на агрогоривата. Нещо повече, в това отношение предложението за директива следва да бъде изцяло преработено.

8.3

Според ЕИСК при това би било важно, предвид косвено причиняваните промени в земеползването, да бъдат определени ефикасни екологични и социални критерии не само за агрогоривата, но и за всички вносни земеделски продукти, включително и фуражите.

8.4

Илюзия е също така да се мисли, че със задаването на конкретен срок (в случая януари 2008 г.) тропическите гори или торфените площи ще могат да бъдат опазени от това, предназначението им да се промени с цел производство на агрогорива. Това би изисквало функционираща кадастрална система, както и добре функционираща административна и контролна система. Както показва опитът, в повечето нововъзникващи икономики и развиващи се страни и двете предпоставки липсват.

8.5

ЕИСК смята изброените в член 15, параграфи 3 и 4 критерии за недостатъчни за запазването на биоразнообразието и за предотвратяването на използването на терени с високи въглеродни запаси. За запазването на биоразнообразието от значение са много повече видове терени от посочените в параграф 3, точки от а) до в). Същото се отнася и за член 4 a) и б) относно терените с високи въглеродни запаси.

8.6

В Приложение VII, част Б Комисията изброява „оценки на типични и приети стойности на бъдещи видове горива“, които още не присъстват или присъстват в незначителни количества на пазара. ЕИСК застъпва виждането, че би следвало да се работи не с оценки, а само с доказуеми стойности.