31.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/1

1.1.

Както е посочено в обяснителния меморандум към предложения регламент, ЕЦБ наскоро издаде Препоръка ЕЦБ/2006/13 от 6 октомври 2006 г. относно приемането на определени мерки за по-ефективната защита на евробанкнотите срещу фалшифициране (2) (наричана по-долу „препоръката на ЕЦБ“). В препоръката си, ЕЦБ застъпва становището, че докато по-принцип наказателното право и процесуалните наказателноправни норми не попадат в компетентността на Общността, обратното може да бъде вярно, когато съществува необходимост от осигуряване на ефективността на общностното право (3). ЕЦБ препоръчва по-специално Комисията „да обсъди предложение за разширяване на правомощията на НЦA [националните центрове за анализ на фалшификати] и на НЦБ [националните централни банки], които не са НЦA, така че те да могат да задържат идентифицирани и анализирани екземпляри на фалшиви банкноти, както и да изискват и законно да транспортират тези банкноти в рамките на ЕС за целите на [тестването им съгласно] Рамката [за откриване на фалшификати и сортиране по годност от кредитни институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа]. По-специално, член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 следва да бъде изменен, а член 4, параграф 3 е заличен. Като минимум, член 4, параграф 3 следва да бъде изменен така, че прилагането на член 4, параграф 2 да не бъде възпрепятствано от използването или задържането на фалшиви банкноти като доказателство в наказателно производство, освен ако прилагането е невъзможно, вземайки предвид качеството и вида на конфискуваните фалшификати“. Тези препоръки не са били взети предвид в предложения регламент.

1.2.

За целите на защита на еврото срещу фалшифициране ЕЦБ предпочита по принцип използването на актове на първия стълб, приети съгласно Договора, пред актове от третия стълб, основан на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателни дела, тъй като актовете от първия стълб предоставят единствените подходящи законови средства за защита на еврото срещу фалшифициране в рамките на икономическия и паричен съюз на Общността (4).

2.1.

Предложеното разширяване на обхвата на заглавието на член 4 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране (5), така че да се наложи задължение за предаване на нови и стари класове фалшифицирани банкноти за цели различни от идентифицирането, отчасти следва препоръката на ЕЦБ. Предложеното изменение на член 4, параграф 2 обаче не възпрепятства използването или задържането в наказателно производство на банкноти, за които има съмнение, че са фалшифицирани, съгласно член 4, параграф 3, като по този начин противоречи на разширяването на приложното поле на заглавието и застрашава ефективността на изменената разпоредба. Прилагането на разпоредбата всъщност продължава да бъде изцяло зависимо от националното наказателно право и от преценката на съдебните или прокурорските органи. Мислимо е екземпляри на нови или особено опасни фалшификати да бъдат открити посредством единична конфискация в дадена държава и съдебните или прокурорските органи да откажат да освободят, или да бъдат възпрепятствани от националното наказателно право да освободят, някои от тях за целите на тестването, като по този начин се осуети „духа“ на новата разпоредба. Както е посоченото в параграф 2 от препоръката на ЕЦБ, ЕЦБ не желае да нарушава правата на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство. Все пак, в това отношение балансът на интереси, установен с Регламент (ЕО) № 1338/2001 и поддържан с предложения регламент, е в полза на защитата на еврото срещу фалшифициране. За да осигури такава защита ЕЦБ и НЦБ следва да бъдат по правило оправомощени да получават екземпляри от банкноти, които са използвани или задържани като доказателство в наказателното производство, като единственото изключение е когато това е невъзможно, предвид качеството и вида на конфискуваните фалшификати.

2.2.

Както е посочено в обяснителния меморандум към предложения регламент, ЕЦБ вече прие рамков документ за разпознаване на фалшиви банкноти (6), чиито норми НЦБ от Евросистемата трябваше да въведат в националните си правни рамки. ЕЦБ прие документа в изпълнение на компетенциите си по член 106, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, за да осигури целостта и опазването на евробанкнотите в обращение и в по-широк план, общественото доверие в евробанкнотите. Това следва по-пълно да бъде отразено в предложеното изменение на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001, чрез изрично посочване на компетентността на ЕЦБ да установява стандарти за сортиране по годност за обращение и по автентичност на евробанкнотите, както и на досегашната работа на Евросистемата в това отношение.

2.3.

С предложеното изменение на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 на „кредитните институции и всяка друга институция, която извършва сортиране и публично разпространение на банкноти и монети като професионална дейност“ се възлага задължение да гарантират, че евробанкнотите и монетите, които получават, са проверени за автентичност, и че фалшификатите са разпознати. Докато целта на задължението е ясна и желателна, формулировката „всички други институции, които извършват сортиране и публично разпространение на банкноти и монети като професионална дейност“ оставя извън приложното поле други организации, които експлоатират устройства на самообслужване за снабдяване на обществеността с евробанкноти, дори и да не е като професионална дейност. Практическото прилагане на рамковия документ на ЕЦБ на национално равнище показа, че терминът е много тесен, особено що се отнася до търговците, които презареждат банкомати. Това тясно приложно поле по отношение на адресатите на задължението по член 6 може да създаде правен вакуум, в резултат на което евробанкнотите и монетите няма да бъдат проверявани в съответствие с процедурите на ЕЦБ и Комисията, в ущърб на обществеността и на кредитните институции в еврозоната, към които се прилагат по-строги стандарти. Поради това по-широка дефиниция би било най-удачното решение.

2.4.

Предложеният регламент ще добави към член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1338/2001 разпоредба, задължаваща държавите-членки да приемат законови, подзаконови и административни разпоредби за прилагане на задължението на кредитни и други институции да осигурят, че евробанкнотите и монетите са проверени за истинност и че фалшификатите са открити в съответствие с определените от ЕЦБ и Комисията процедури. Държавите-членки са длъжни да приемат тези законови, подзаконови и административни разпоредби най-късно до 31 декември 2009 г. и незабавно да информират за това ЕЦБ и Комисията. Тъй като ЕЦБ и Комисията отговарят за установяването на процедурите, които гарантират това задължение, ЕЦБ счита че ЕЦБ и Комисията следва да определят крайните срокове за тяхното привеждане в изпълнение, както поради практически, така и поради правни причини. От практическа гледна точка, налагането на крайни срокове за привеждането им в изпълнение изисква експертно познаване на ноу-хауто и капацитета на местните оператори. Разходите за миграцията, както и разходите за производството и доставянето на необходимите нови детектори също трябва да бъдат взети предвид. Единственият срок, посочен в предложения регламент, може да се окаже следователно недостатъчно гъвкав. От правна гледна точка органът, който е компетентен да установява процедури относно стандарти за сортиране по годност и проверки за автентичност на евробанкноти или монети, следва да бъде органът, който определя сроковете за тяхното прилагане. Поради това се предлага този срок да бъде заличен от предложения регламент и вместо него да се предвиди, че сроковете за прилагане на това задължение, в съответствие с процедурите, които следва да се определят от ЕЦБ и на Комисията, следва да бъдат установени в същите тези процедури.

2.5.

Относно включването на монетите в приложното поле на регламента по същия начин както банкнотите, и предвид на компетентностите й свързани с евробанкнотите, ЕЦБ отбелязва, че този подход крие недостатъка да застраши плащанията на дребно в държавите-членки, тъй като техническата осъществимост на предложените изисквания за проверка, за разлика от тези за банкнотите, са все още несигурни.

2.6.

Тъй като не е напълно ясно дали позоваването на Регламент (ЕО) № 1339/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г., който разширява действието на Регламент (ЕО) № 1338/2001 относно определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране спрямо тези държави-членки, които не са приели еврото за тяхна единна валута (7), към Регламент (ЕО) № 1338/2001 е динамично, е необходимо друго предложение за регламент, което да разшири спрямо държавите-членки извън еврозоната действието на предложения регламент (8), особено що се отнася до членове 4 и 5. Във връзка с „процедурите, които следва да бъдат определени от Европейската централна банка“, към които предложеният регламент ще включи препращане към член 6, параграф 1 от изменения Регламент (ЕО) № 1338/2001, съгласно отбелязаното по-горе, ЕЦБ обаче се намира в най-добра позиция да вземе решение относно прилагането на нейните процедури във връзка с евробанкнотите. В това отношение и в светлината на ограниченията на географската зона, в която еврото е законно платежно средство, ЕЦБ реши през юли 2006 г. (9), че тези процедури ще се прилагат към новите участващи държави-членки след като приемат еврото.