(1)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1401 на Съвета (2) на Италия беше дадено разрешение до 31 декември 2017 г. да изисква данъкът върху добавената стойност (ДДС), дължим за доставките за органите на публична власт, да се плаща от тези органи по отделна блокирана банкова сметка на данъчните органи (наричана по-нататък „специалната мярка“). Специалната мярка представляваше дерогация от членове 206 и 226 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за плащане на ДДС и за фактуриране.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 на Съвета (3) на Италия беше разрешено да прилага специалната мярка до 30 юни 2020 г. и обхватът на специалната мярка беше разширен, като в него бяха включени доставките за определени дружества, контролирани от органи на публична власт, както и за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса, включени в индекса Financial Times Stock Exchange Milano Indice di Borsa („FTSE MIB“). Впоследствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1105 на Съвета (4) срокът на действие на посочената специална мярка беше удължен до 30 юни 2023 г.

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 26 септември 2022 г., Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка до 31 декември 2026 г. С писмо, заведено в Комисията на 8 май 2023 г., Италия поиска от 1 юли 2025 г. обхватът на специалната мярка да бъде ограничен до доставките на стоки и услуги за органите на публичата власт и за някои дружества, контролирани от органи на публичната власт.

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 11 май 2023 г. Комисията предаде отправеното от Италия искане на другите държави членки. С писмо от 12 май 2023 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата информация, необходима за оценка на искането.

(5)

Специалната мярка е част от пакет от мерки, въведени от Италия за борба с данъчните измами и с отклонението от данъчно облагане. Този пакет от мерки, включително задължително електронно фактуриране, разрешено с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета (5), замени други мерки за контрол и дава възможност на данъчните органи на Италия да извършват кръстосана проверка на различни операции, декларирани от данъчно задължените лица, и да наблюдават техните плащания на ДДС.

(6)

Италия смята, че в контекста на прилагания пакет от мерки задължителното електронно фактуриране намалява времето, необходимо на данъчните органи да установят наличието на евентуален случай на данъчна измама или отклонение от данъчно облагане. Италия обаче също така смята, че ако въведеният със специалната мярка механизъм за разделно плащане не съществува, събирането на ДДС, който се дължи от данъчно задължените лица, извършващи данъчни измами или отклонение от данъчно облагане, може да се окаже невъзможно след извършването на кръстосаната проверка поради това, че междувременно тези данъчнозадължени лица може да изпаднат в неплатежоспособност. Поради това механизмът за разделно плащане, като предварителна мярка, се оказва високоефективен и допълващ задължителното електронно фактуриране, което е последваща мярка.

(7)

Италия многократно се ангажира да не иска подновяване на специалната мярка, след пълното изпълнение на пакета от мерки. Все пак Италия смята, че предвид ефективността на специалната мярка и нейното взаимодействие с други приложени мерки, по-специално задължителното електронно фактуриране, срокът на действие на специалната мярка следва да бъде удължен, за да се избегне забавяне на усилията за намаляване на общата разлика между очакваните приходи от ДДС и действително събраната сума в Италия. Въпреки това, за да изпълни ангажимента си за постепенно премахване на специалната мярка, Италия измени искането си, за да изключи от обхвата на специалната мярка, считано от 1 юли 2025 г., доставките на стоки и услуги за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на фондовата борса и които са включени в индекса FTSE MIB. Този график ще позволи на данъчно задължените лица, засегнати от ограничаването на обхвата на специалната мярка, да направят подходящите оперативни корекции. Наред с това той ще позволи на италианските данъчни органи да наблюдават ефективността на специалната мярка и да оценят по подходящ начин възможните алтернативни мерки.

(8)

Една от последиците от специалната мярка е, че доставчиците като данъчно задължени лица не могат да приспадат платения за входящи ресурси ДДС от получения за извършените от тях доставки ДДС. Възможно е такива доставчици да се окажат в постоянна кредитна позиция и да се наложи да поискат ефективно възстановяване на платения за входящи ресурси ДДС от страна на данъчните органи. Според представената от Италия информация, данъчно задължените лица, които извършват сделки, за които се прилага специалната мярка, имат право да получават с приоритет плащането на съответните данъчни кредити по ДДС, в рамките на данъчния кредит, произтичащ от такива сделки. Тази практика предполага, че исканията за възстановяване във връзка със специалната мярка се обработват с приоритет както по време на фазата на предварителното проучване, така и при изплащането на дължимите суми от неприоритетните възстановявания.

(9)

Исканото допълнително удължаване на срока на действие на разрешението за прилагане на специалната мярка следва да бъде ограничено във времето, за да може да се извърши оценка дали специалната мярка е подходяща и ефективна. Поради това срокът на действие на разрешението за прилагане на специалната мярка следва да бъде удължен до 30 юни 2026 г. Това би предоставило достатъчно време, за да се извърши оценка на ефективността на приложените от Италия мерки, целящи намаляване на отклонението от данъчно облагане в съответните сектори.

(10)

За да се гарантира необходимото проследяване в рамките на специалната мярка, и по-специално, за да се оцени въздействието върху възстановяването на ДДС на попадащите в обхвата на специалната мярка данъчно задължени лица, от Италия следва да бъде изискано да представи на Комисията доклад до септември 2024 г. В този доклад следва да бъде разгледано цялостното положение, свързано с възстановяването на ДДС на данъчно задължените лица, и по-специално средната продължителност на необходимия за това възстановяване срок, както и ефективността на специалната мярка и всякакви други въведени от Италия мерки с цел намаляване на отклонението от данъчно облагане в засегнатите сектори. Посоченият доклад следва да включва и списък на мерките, заедно с датата на влизането им в сила.

(11)

Специалната мярка е пропорционална на поставените цели, тъй като е ограничена във времето и се прилага само за секторите, които създават значителни рискове по отношение на отклонението от данъчно облагане. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на отклоненията от данъчно облагане към други сектори или към други държави членки.

(12)

Специалната мярка няма да има отрицателно отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани на етапа на крайното потребление, нито върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(13)

За да се гарантира постигането на целите, преследвани със специалната мярка, включително непрекъснатото прилагане на специалната мярка, и за да се осигури правна сигурност по отношение на данъчния период, е целесъобразно да се предостави разрешение за удължаване на срока на действие на специалната мярка, считано от 1 юли 2023 г. Тъй като на 26 септември 2022 г. Италия поиска разрешение да продължи да прилага специалната мярка и от 1 юли 2023 г. продължи да прилага правния режим, установен съгласно националното ѝ законодателство въз основа на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784, оправданите правни очаквания на засегнатите лица са надлежно зачетени.

(14)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2017/784 следва да бъде съответно изменено,