(1)

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията“) е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието над жени, включително и момичета под 18-годишна възраст, като първопричина за продължаващата неравнопоставеност между мъжете и жените, чрез създаване на цялостна рамка от правни мерки и мерки на политиките с цел предотвратяване на насилието над жени и предоставяне на защита и подкрепа на жертвите на такова насилие. Конвенцията влезе в сила на 1 април 2014 г. Съгласно член 75 от Конвенцията Съюзът може да стане страна по нея.

(2)

В съответствие с решения (ЕС) 2017/865 (2) и (ЕС) 2017/866 (3) на Съвета Конвенцията беше подписана на 13 юни 2017 г. от името на Съюза по отношение на въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и по отношение на правото на убежище и забраната за връщане, при условие че бъде сключена на по-късна дата.

(3)

С Конвенцията се създава мащабна и многостранна правна рамка за защита на жените от всички форми на насилие. Тя има за цел предотвратяването, наказателното преследване и премахването на насилието над жени и момичета и на домашното насилие. Тя обхваща широк спектър от мерки — от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените. Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с насилие, основано на пола, в областта на предоставянето на убежище и миграцията. С нея се създава специален механизъм за мониторинг с цел да се гарантира ефективното прилагане на нейните разпоредби от страните по нея.

(4)

Сключването на Конвенцията от името на Съюза ще допринесе за постигането на равенство между жените и мъжете във всички области, което е основна цел и ценност на Съюза, която трябва да бъде реализирана във всички негови дейности съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Насилието над жените представлява не само престъпление, но и нарушение на техните човешки права и е крайна форма на дискриминация, вкоренена в неравенството между половете и допринасяща за поддържането и засилването на това неравенство. Като поема задължението да прилага Конвенцията, Съюзът потвърждава ангажимента си за борба с насилието над жените в рамките на своята територия и в световен мащаб и укрепва настоящата си политическа дейност и съществуващата значителна правна уредба в областта на наказателнопроцесуалното право, която е от особено значение за жените и момичетата.

(5)

Конвенцията обхваща въпроси от изключителната компетентност на Съюза и други въпроси, попадащи в компетентността на държавите членки.

(6)

Съюзът следва да се присъедини към Конвенцията само по отношение на въпросите, попадащи в изключителната компетентност на Съюза, а именно доколкото съответните разпоредби на Конвенцията могат да засегнат общите правила или да променят техния обхват. При настоящото положение на нещата това е приложимо по-специално към определени разпоредби на Конвенцията, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и към разпоредбите на Конвенцията, свързани с правото на убежище и забраната за връщане. Държавите членки запазват своята компетентност до степента, в която Конвенцията не засяга общи правила и не променя техния обхват. Присъединяването на Съюза към Конвенцията по отношение на въпросите, попадащи в неговата изключителна компетентност, не засяга компетентността на държавите членки по отношение на ратифицирането на Конвенцията по въпроси, попадащи в тяхната национална компетентност.

(7)

На етапа на прилагане на Конвенцията Съюзът ще отговаря за прилагането на разпоредбите на Конвенцията, попадащи в неговата изключителна компетентност, докато държавите членки, които са ратифицирали Конвенцията, ще носят изцяло отговорността за прилагането на разпоредбите на Конвенцията, попадащи в тяхната национална компетентност.

(8)

Правните основания, посочени в настоящото решение, представляват релевантен показател, при настоящото положение на нещата, за степента на компетентност на Съюза по отношение на Конвенцията и за разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите членки.

(9)

Настоящото решение засяга единствено разпоредбите на Конвенцията относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно правото на убежище и забраната за връщане, доколкото тези разпоредби могат да засегнат общи правила или да променят техния обхват. То не засяга институциите или публичната администрация на Съюза, които са предмет на отделно решение на Съвета, което ще бъде прието успоредно с настоящото решение.

(10)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(11)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(12)

Между Съвета, държавите членки, които са страни по Конвенцията, и Комисията беше изготвен Кодекс за поведение, определящ вътрешните договорености относно упражняването на правата и задълженията на Съюза и на държавите членки по Конвенцията („Кодекс за поведение“). Тези договорености обхващат, наред с другото, ролята на Комисията като координиращ орган по смисъла на член 10 от Конвенцията по въпроси от изключителната компетентност на Съюза, без да се засягат съответните области на компетентност на държавите членки и автономността на институциите на Съюза по въпроси, свързани със съответните им дейности; механизмът за мониторинг, включително докладването пред Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO); участието на Съюза на заседанията на създадените с Конвенцията органи, и по-специално Комитета на страните, посочен в член 67 от Конвенцията. установяването на позиции на Съюза, общи или координирани позиции за тези заседания; и тясното сътрудничество по време на тези заседания, по-специално по отношение на въпросите за изказванията и договореностите относно гласуването. Следователно Кодексът за поведение е замислен като практически и вътрешен инструмент, който да позволи на Съюза и неговите държави членки да постигнат съгласувано, всеобхватно и единно външно представителство по отношение на Конвенцията.

(13)

Конвенцията следва да бъде одобрена,