(1)

Неотдавнашната военна агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна и продължаващият въоръжен конфликт промениха из основи положението със сигурността в Европа. В резултат на тази военна агресия Съюзът и по-специално източните му региони са изправени пред значителен приток на хора. Това представлява допълнително предизвикателство в момент, когато икономиките на държавите членки все още се възстановяват от въздействието на пандемията от COVID-19.

(2)

Държавите членки вече могат да финансират широк кръг от инвестиции, предвидени в програмите им в областта на политиката на сближаване и насочени към справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), включително чрез допълнителните средства, предоставени под формата на Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU), с цел да се подпомогне преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката. Действията могат да обхващат инвестиции в областта на социалното приобщаване, здравеопазването, образованието, заетостта, жилищното настаняване и грижите за децата, включително чрез инвестиции в инфраструктура, възстановяване на бедните градски райони, действия за намаляване на териториалната и образователната изолация на мигрантите и стартиращи предприятия. Държавите членки могат да пренасочват оставащите средства от своите програми за справяне с тези предизвикателства, свързани с миграцията. Освен това Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) може да се използва за предоставяне на храни и основно материално подпомагане на лица, включително граждани на трети държави, засегнати от военната агресия от страна на Руската федерация.

(3)

Въпреки че уредбата за изпълнението, приложима за допълнителните средства, предоставяни в рамките на REACT-EU, вече позволява известна гъвкавост, е необходима по-голяма гъвкавост при използването на средствата от ЕФРР, ЕСФ и ФЕПНЛ от многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Като се има предвид необходимостта от незабавни действия за справяне с миграционните предизвикателства, породени от военната агресия на Руската федерация срещу Украйна, разходите за операции за справяне с тези предизвикателства следва да бъдат допустими от датата, на която започна тази военна агресия. Освен това гъвкавостта при използването на ЕФРР и ЕСФ следва да бъде засилена за такива операции, така че наличното финансиране по програмите да може да се използва бързо, при условие че съответната операция е в съответствие с оперативната програма, а според случая, и с нейните изменения. Тази гъвкавост следва да се добави към вече съществуващите възможности за допълнително финансиране на операциите. Следва да бъдат въведени и опростени правила за докладване по отношение на информацията за участниците в тези операции.

(4)

За да се гарантира, че засегнатите лица могат да се ползват своевременно от помощта по линия на ФЕПНЛ, е целесъобразно да се даде възможност на държавите членки да изменят някои елементи на оперативните програми, подпомагани от ФЕПНЛ, без за това да се изисква приемането на решение на Комисията.

(5)

Подкрепата, предоставяна по линия на политиката на сближаване, следва да има допълваща роля, по-специално за действията, финансирани по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, за да се увеличи максимално въздействието на наличното финансиране.

(6)

Държавите членки бяха засегнати по безпрецедентен начин от последиците от пандемията от COVID-19. Цялостното въздействие на пандемията оказа много силен натиск върху бюджетите на държавите членки поради внезапното и значително увеличение на публичните инвестиции, необходими в техните системи на здравеопазване и в други сектори на техните икономики. Освен това имаше риск от прекъсване на подкрепата, предоставяна на най-нуждаещите се лица. Това доведе до извънредна ситуация, налагаща предприемането на специални мерки.

(7)

В отговор на последиците от избухването на COVID-19 регламенти (ЕС) № 1301/2013 (3) и (ЕС) № 1303/2013 (4) на Европейския парламент и на Съвета бяха изменени с Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета (5), за да се даде възможност за повече гъвкавост при изпълнението на програми, подпомагани от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд (наричани заедно по-нататък „фондовете“), както и от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Тъй като сериозните отрицателни последици от кризата върху икономиките и обществата на Съюза се изостриха, и двата регламента бяха изменени отново с Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета (6).

Освен това, с цел да се противодейства на въздействието на кризата, свързана с COVID-19, върху най-нуждаещите се лица, Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7) беше изменен с Регламент (ЕС) 2020/559 на Европейския парламент и на Съвета (8), за да се въведат специфични мерки за ФЕПНЛ за справяне с избухването на COVID-19. С тези изменения се постигна изключителна допълнителна гъвкавост, която позволи на държавите членки да съсредоточат усилията си върху необходимия отговор на безпрецедентната криза, като за целта се увеличи възможността за мобилизиране на неизползваната подкрепа от фондовете и се опростиха процедурните изисквания, свързани с изпълнението на програмите в отговор на нуждата от бърза реакция на тази криза. С последващо изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013, въведено с Регламент (ЕС) 2020/2221 на Европейския парламент и на Съвета (9), бяха предоставени значителни допълнителни средства под формата на REACT-EU с цел да се подпомогне преодоляването на последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19 и на социалните последици от нея и за подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката.

Като част от същия пакет Регламент (ЕС) № 223/2014 беше изменен и с Регламент (ЕС) 2021/177 на Европейския парламент и на Съвета (10), за да се даде възможност за мобилизиране на тези допълнителни ресурси от държавите членки за най-нуждаещите се лица в контекста на изпълнението на ФЕПНЛ.

(8)

Въпреки че възможностите за гъвкавост и допълнителните ресурси, предвидени за програмния период 2014—2020 г., помогнаха на държавите членки в усилията им за реагиране на кризата и за възстановяване, появата на нови варианти на коронавируса, и по-специално на варианта омикрон, както и мащабното затягане на ограниченията през последното тримесечие на 2021 г. продължиха да оказват сериозно отрицателно въздействие върху икономиките и обществата на държавите членки и възпрепятстваха нормалното изпълнение на програмите на политиката на сближаване и на програмите, подпомагани по линия на ФЕПНЛ. Неотдавнашната военна агресия от страна на Руската федерация и причинените от нея миграционни потоци изостриха това въздействие и създават риск от допълнително забавяне на възстановяването на икономиката на Съюза. Поради това в съответствие с възможността, предвидена в Регламент (ЕС) 2020/558, е необходимо да се предвиди удължаване по изключение на една от въведените със същия регламент мерки, а именно възможността ставката на съфинансиране от 100 % за счетоводната 2020—2021 г. да се приложи за следващата счетоводна година.

(9)

С цел да се облекчи тежестта върху публичните бюджети, произтичаща от необходимостта да се реагира на кризисната ситуация, да се ускори изпълнението на програмите и да се създадат условия за необходимите инвестиции за възстановяването на регионите, на държавите членки следва да се предостави извънредната възможност да прилагат ставка на съфинансиране от 100 % в програми, подкрепяни от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд или ФЕПНЛ, и за счетоводната 2021—2022 година.

(10)

За да се спазят таваните на плащанията по многогодишната финансова рамка за 2022 г. и 2023 г., за тези години следва да се определи таван за плащанията, произтичащи от прилагането на ставка на съфинансиране от 100 % по ЕФРР, Кохезионния фонд или ЕСФ. Плащанията, които не могат да бъдат извършени в резултат на прилагането на тези тавани, следва да се извършват от Комисията при първа възможност — или с приемането на отчетите, или чрез последващи плащания, в зависимост от наличието на финансиране. Тези отсрочени плащания не следва да засягат приемането на отчетите или да имат някакво друго въздействие.

(11)

Като се има предвид, че прилагането на ставка на съфинансиране от 100 % няма да засегне съществено съдържанието на самите оперативни програми, е целесъобразно да се позволи бързото му привеждане в изпълнение, без да е необходимо решение на Комисията за одобряване на изменението от страна на държавите членки на финансовите таблици на оперативната програма. Въпреки това държавата членка следва да предостави преразгледаните финансови таблици преди подаването на окончателното заявление за плащане за счетоводната година. Потенциални последващи изменения, включително на стойностите на показателите, могат да бъдат направени като част от последващо изменение на програмата след края на счетоводната година.

(12)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно въвеждането на мерки за гъвкавост при предоставянето на подкрепа от фондовете, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предлаганото действие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(13)

Поради това регламенти (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 223/2014 следва да бъдат съответно изменени.

(14)

Поради неотложността да се предприемат действия за справяне с миграционните предизвикателства, породени от неотдавнашната военна агресия на Руската федерация, и с продължаващата криза в областта на общественото здраве, произтичаща от пандемията от COVID-19, е уместно да се предвиди изключение от срока от осем седмици, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

(15)

С оглед на необходимостта да се даде възможност на държавите членки да изменят програмите си навреме, за да се възползват от прилагането на ставка на съфинансиране от 100 % за счетоводната 2021—2022 година, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,