(1)

Третият етап на икономическия и паричен съюз (ИПС) започна на 1 януари 1999 г. На своето заседание, проведено на 3 май 1998 г. в Брюксел, Съветът в състав държавни и правителствени ръководители реши, че Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото на 1 януари 1999 г. (5).

(2)

С Решение 2000/427/ЕО (6) Съветът реши, че Гърция е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2001 г. С Решение 2006/495/ЕО (7) Съветът реши, че Словения е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2007 г. С решения 2007/503/ЕО (8) и 2007/504/ЕО (9) Съветът реши, че Кипър и Малта са изпълнили необходимите условия за приемане на еврото, считано от 1 януари 2008 г. С Решение 2008/608/ЕО (10) Съветът реши, че Словакия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2010/416/ЕС (11) Съветът реши, че Естония е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2013/387/ЕС (12) Съветът реши, че Латвия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото. С Решение 2014/509/ЕС (13) Съветът реши, че Литва е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото.

(3)

В съответствие с точка 1 от Протокол № 16 за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договора за създаване на Европейската общност, и в съответствие с решението, взето от държавните и правителствените ръководители в Единбург през декември 1992 г., Дания е уведомила Съвета, че няма да участва в третия етап на ИПС. Дания не е поискала започване на процедурата по член 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(4)

Съгласно Решение 98/317/ЕО Швеция e държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 ДФЕС. В съответствие с член 4 от Акта за присъединяване от 2003 г. (14) Чешката република, Унгария и Полша са държави членки с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г. (15) България и Румъния са държави членки с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 ДФЕС. В съответствие с член 5 от Акта за присъединяване от 2012 г. (16) Хърватия е държава членка с дерогация по смисъла на член 139, параграф 1 ДФЕС.

(5)

Европейската централна банка (ЕЦБ) бе учредена на 1 юли 1998 г. Европейската парична система бе заменена с валутен механизъм, чието създаване бе договорено с Резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. за установяването на валутен механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз (17). Процедурите във връзка с валутния механизъм на третия етап на икономическия и паричен съюз (ВМ II) бяха установени в Споразумението от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз (18).

(6)

В член 140, параграф 2 ДФЕС се предвиждат процедурите за отмяна на дерогацията за съответните държави членки. Най-малко веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация Комисията и ЕЦБ докладват на Съвета в съответствие с процедурата, предвидена в член 140, параграф 1 ДФЕС.

(7)

Когато е необходимо, националните законодателства на държавите членки, включително устройствените закони на националните централни банки, се адаптират с цел да се гарантира съвместимост с членове 130 и 131 ДФЕС и с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ и ЕЦБ“). В докладите на Комисията и ЕЦБ се съдържа подробна оценка на съвместимостта на законодателството на Хърватия с членове 130 и 131 от Договора и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

(8)

В съответствие с член 1 от приложения към ДФЕС Протокол № 13 относно критериите за конвергенция, изпълнението на критерия за ценова стабилност по член 140, параграф 1, първо тире ДФЕС означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и че средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация, която съществува в трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност. За целите на критерия за ценова стабилност инфлацията се измерва с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е определен в Регламент (ЕС) 2016/792 на Европейския парламент и на Съвета (19). За да се оцени изпълнението на критерия за ценова стабилност, инфлацията в определена държава членка се измерва чрез процентното изменение в средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса спрямо средноаритметичната стойност на дванадесет месечни индекса от предходния период. В докладите на Комисията и ЕЦБ бе използвана референтна стойност, изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на темповете на инфлация на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност плюс 1,5 процентни пункта. За едногодишния период до края на април 2022 г. изчислената референтна стойност за инфлацията е 4,9 %, като трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност са Франция, Финландия и Гърция с темп на инфлация съответно 3,2 %, 3,3 % и 3,6 %. Оправдано е от списъка на държавите членки с най-добри резултати да бъдат изключени държавите, чиито темпове на инфлация не могат да се смятат за подходяща референтна стойност за другите държави членки. В миналото такива случаи бяха установени през 2004 г., 2010 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Понастоящем е оправдано Малта и Португалия да бъдат изключени от списъка на държавите с най-добри резултати; през април 2022 г. средните 12-месечни нива на инфлация в Малта и Португалия са съответно 2,1 % и 2,6 %, а този в еврозоната – 4,4 %. За изчисляването на референтната стойност Малта и Португалия се заменят с Финландия и Гърция — държавите членки със следващите по големина най-ниски средни темпове на инфлация.

(9)

В съответствие с член 2 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за държавната бюджетна позиция съгласно член 140, параграф 1, второ тире ДФЕС се изисква към момента на прегледа на резултатите Съветът да не е приел по отношение на съответната държава членка решение за наличието на прекомерен бюджетен дефицит в съответствие с член 126, параграф 6 ДФЕС.

(10)

В съответствие с член 3 от Протокол № 13 за изпълнението на критерия за участие във валутния механизъм (ВМ) на Европейската парична система, посочен в член 140, параграф 1, трето тире ДФЕС, се изисква най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите държавата членка да е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени във ВМ, без да са били налице значителни отклонения. В частност през същия период държавата членка не трябва да е извършвала по своя собствена инициатива девалвация на двустранния централен курс на своята валута към еврото. От 1 януари 1999 г. с ВМ II се установява рамката за оценяване на изпълнението на критерия за валутния курс. При оценяването на изпълнението на този критерий в своите доклади Комисията и ЕЦБ са проучили двегодишния период до 18 май 2022 г.

(11)

В съответствие с член 4 от Протокол № 13 критерият за конвергенция на лихвените проценти съгласно член 140, параграф 1, четвърто тире ДФЕС означава за период от една година преди прегледа на резултатите дадена държава членка да е имала среден номинален дългосрочен лихвен процент, който не надвишава с повече от два процентни пункта този на най-много трите държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Критерият, използван за оценка на конвергенцията на лихвените проценти, е сравним лихвен процент по десетгодишни референтни държавни облигации. За да се оцени изпълнението на критерия за лихвените проценти, в докладите на Комисията и ЕЦБ е използвана референтна стойност, изчислена като непретеглена средноаритметична стойност на номиналните дългосрочни лихвени проценти на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, плюс два процентни пункта. Референтната стойност е въз основа на дългосрочните лихвени проценти във Франция (0,3 %), Финландия (0,2 %) и Гърция (1,4 %) и в рамките на едногодишния период до април 2022 г. е била 2,6 %.

(12)

В съответствие с член 5 от Протокол № 13 данните, използвани при оценката на изпълнението на критериите за конвергенция, се осигуряват от Комисията. Бюджетните данни бяха осигурени от Комисията въз основа на докладите на държавите членки преди 1 април 2022 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета (20).

(13)

Въз основа на докладите на Комисията и ЕЦБ относно напредъка на Хърватия при изпълнението на нейните задължения за постигането на икономически и паричен съюз беше направено заключението, че законодателството на Хърватия, включително устройственият закон на националната централна банка, е съвместимо с членове 130 и 131 от Договора и с Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

(14)

Въз основа на докладите, представени от Комисията и ЕЦБ относно напредъка, постигнат от Хърватия при изпълнение на нейните задължения по отношение на постигането на икономически и паричен съюз, беше направено заключението, че по отношение на изпълнението от страна на Хърватия на критериите за конвергенция, посочени в четирите тирета на член 140, параграф 1 ДФЕС, средният темп на инфлация в Хърватия през годината до април 2022 г. е бил 4,7 %, което е под референтната стойност, и вероятно ще остане под тази стойност през следващите месеци; по отношение на Хърватия няма решение на Съвета за наличието на прекомерен бюджетен дефицит; Хърватия участва във ВМ II от 10 юли 2020 г. и през двете години, предхождащи оценката, валутният курс на куната (HRK) не е отбелязал значително отклонение и Хърватия не е девалвирала по своя собствена инициатива двустранния централен валутен курс на HRK спрямо еврото; през годината до април 2022 г. дългосрочният лихвен процент в Хърватия е бил средно 0,8 %, което е много под референтната стойност.

(15)

Предвид оценката на съвместимостта на законодателството и изпълнението на критериите за конвергенция и с оглед на допълнителните фактори Хърватия изпълнява необходимите условия за приемане на еврото,