Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32019D1109

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1109 на Комисията от 27 юни 2019 година за прекратяване на процедурата относно вноса на заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или от стомана, която е различна от неръждаема стомана, с произход от Република Северна Македония, Русия и Турция

C/2019/4615

OB L 175, 28.6.2019, p. 39–51 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_impl/2019/1109/oj

28.6.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 175/39


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/1109 НА КОМИСИЯТА

от 27 юни 2019 година

за прекратяване на процедурата относно вноса на заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или от стомана, която е различна от неръждаема стомана, с произход от Република Северна Македония, Русия и Турция

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 9 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване

(1)

На 28 септември 2018 г., на основание член 5 от основния регламент, Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или стомана, която е различна от неръждаема стомана, с изключение на тръби от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи, и обсадни тръби или други тръби от видовете, използвани за добив на нефт или газ („кухи профили“), с произход от Република Северна Македония, Русия и Турция („засегнатите държави“). Тя публикува известие за започване на въпросната процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването по повод на жалба, подадена на 14 август 2018 г. от Комитета за защита на производството на заварени стоманени тръби на Европейския съюз („жалбоподателя“) от името на производители от Съюза. Продукцията на дружествата, представлявани от жалбоподателя, към този момент съставляваше повече от 40 % от общото производство на Съюза на кухи профили. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

1.2.   Искане за регистрация

(3)

На 20 декември 2018 г. жалбоподателят подаде искане за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса от засегнатите държави на основание член 14, параграф 5 от основния регламент. В него жалбоподателят твърди, че е имало значително увеличение на вноса от засегнатите държави, като съпоставя:

а)

обема през периода след края на разследвания период („РП“) (юли — октомври 2018 г.) с този през периода юли — октомври 2017 г., както и

б)

средния месечен внос от засегнатите държави в периода след започването на разследването (октомври и ноември 2018 г.) с този през същия период на предходната година.

1.3.   Заинтересовани страни

(4)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира за започването на разследването жалбоподателя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и съответните органи на Северна Македония, Русия и Турция, известните вносители, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, и ги прикани да вземат участие в него.

(5)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

1.4.   Изготвяне на извадка

(6)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

1.4.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(7)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза в съответствие с член 17 от основния регламент. Комисията подбра извадката въз основа на обема на производството на сходния продукт в Съюза в периода между юли 2017 г. и юни 2018 г. и географското разпределение. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по временната извадка. Един от временно включените в извадката производители информира Комисията, че не е в състояние да попълни целия въпросник и поради това не желае да бъде включен в извадката от производители от Съюза. Вследствие на това Комисията реши да направи промяна в извадката от производители от Съюза, като замени този производител със следващия най-крупен (от гледна точка на мащаба на производствения обем) производител от Съюза. Окончателната извадка представляваше (по разчетни данни) над 30 % от производството на Съюза на сходния продукт и бе счетена за представителна за промишлеността на Съюза.

1.4.2.   Изготвяне на извадка от вносители

(8)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от несвързаните вносители в Съюза да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(9)

Дванадесет несвързани вносители заявиха своя интерес пред Комисията, четирима от които заявиха, че са извършили внос от засегнатите държави през разследвания период, предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима вносители въз основа на най-големия обем на вноса в Съюза и с оглед на географското им разположение в Съюза. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент с всички известни засегнати вносители бяха проведени консултации във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

1.4.3.   Изготвяне на извадка от производители износители в Северна Македония, Русия и Турция

(10)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Северна Македония, Русия и Турция да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисиите на Северна Македония, Русия и Турция към Европейския съюз с молба да посочат и/или да се свържат с други производители износители в техните държави, ако има такива, които е възможно да проявят интерес да участват в разследването.

(11)

Десетима производители износители в Турция, трима в Северна Македония и двама в Русия предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката.

(12)

Предвид ограничения брой производители износители в Северна Македония и Русия, Комисията реши, че не е необходимо изготвяне на извадка в тези две държави.

(13)

По отношение на производителите износители в Турция, в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и със съответните органи на засегнатите държави. Не бяха получени коментари.

1.5.   Индивидуално разглеждане

(14)

Един производител износител в Турция поиска индивидуално разглеждане съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент. Предвид заключенията, изложени в съображение 97, не се наложи да бъде даден ход на това искане.

1.5.1.   Отговори на въпросника

(15)

Комисията осигури онлайн достъп до въпросниците от датата на започване и прикани тримата оказали съдействие производители износители в Северна Македония, двамата оказали съдействие производители износители в Русия, тримата включени в извадката производители износители в Турция, четиримата включени в извадката производители от Съюза и тримата включени в извадката несвързани вносители да отговорят на тези въпросници.

(16)

Отговори на въпросниците бяха получени от тримата оказали съдействие производители износители в Северна Македония, един оказал съдействие производител износител в Русия, тримата включени в извадката производители износители и един производител износител, поискал индивидуално разследване, в Турция, четиримата включени в извадката производители от Съюза и тримата включени в извадката несвързани вносители. Един производител износител в Русия не отговори на въпросника и обяви, че не желае да сътрудничи на разследването.

1.6.   Контролни посещения

(17)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на определянето на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

 

Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби, Париж, Франция

 

Включени в извадката производители от Съюза

Tata Steel UK Limited, Corby, Обединеното кралство

Tata Steel Tubes BV, Oosterhout и Zwijndrecht, Нидерландия

Marcegaglia Carbon Steel S.P.A, Gazoldo degli Ippoliti, Италия

 

Производители износители в Северна Македония

FZC 11 Oktomvri AD, Куманово

IGM-Trade Ilija I dr. d.o.o. Кавадарци

Metalopromet Dooel, Струмица

 

Групата ПАО „Северсталь“

ПАО „Северсталь“, Череповец, Русия

АО „Северсталь Дистрибуция“, Череповец, Русия

SIA Severstal Distribution, Рига, Латвия

Severstal Export GmbH, Manno, Швейцария

 

Производители износители в Турция

Noksel Celik Boru Sanayi, Анкара

Özdemir Boru Profil San. ve Tic. Ltd. Ști., Zonguldak

Tosçelik Profil ve Sac Endüstrisi, Iskenderun

Yücel Boru ve Profil Endüstrisi, Истанбул

 

Включени в извадката несвързани вносители в Съюза

Kromat Trading Ltd, Лондон, Обединеното кралство

Carl Spaeter GmbH, Duisburg, Германия

1.7.   Разследван период и разглеждан период

(18)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2017 г. до 30 юни 2018 г. („разследвания период“ или „РП“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПPОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(19)

Разглежданият продукт е заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или стомана, която е различна от неръждаема стомана, с изключение на тръби от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи, и обсадни тръби или други тръби от видовете, използвани за добив на нефт или газ, с произход от Северна Македония, Русия и Турция и понастоящем класирани в кодове по КН 7306 61 92 и 7306 61 99 („разглежданият продукт“).

(20)

Кухите профили се използват за широк кръг от приложения, като например конструктивни и носещи елементи в строителството, оборудване за обработка на товари, инструментални машини, автомобилна промишленост, селскостопанска техника, земеделско оборудване и други подобни видове употреба.

2.2.   Сходен продукт

(21)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

разглежданият продукт;

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в засегнатите държави;

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(22)

Поради това Комисията реши, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   Северна Македония

(23)

Съдействие при разследването оказаха трима производители износители в Северна Македония, а именно FZC 11 Oktomvri AD („FZC“), IGM-Trade Ilija I dr. d.o.o. („IGM“) и Metalopromet Dooel („Metalopromet“).

3.1.1.   Нормална стойност

(24)

За да изчисли нормалната стойност, Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар се считат за представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител представлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на продукта, предмет на прегледа, за износ за Съюза по време на разследвания период.

(25)

При един от производителите износители, а именно FZC, съвкупните продажби на вътрешния пазар не бяха представителни по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент.

(26)

Тъй като сходният продукт не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията формира нормалната стойност за FZC в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(27)

Когато не е имало рентабилни печалби за даден вид на продукта, нормалната стойност за този вид бе формирана чрез добавяне на посочените по-долу елементи към средните производствени разходи за сходния продукт на оказалия съдействие производител износител по време на разследвания период:

а)

среднопретеглените разходи за продажба, общи и административни разходи („ПОАР“), направени от включения в извадката оказал съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, по време на РП, и

б)

среднопретеглената печалба, реализирана от оказалия съдействие производител износител при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, по време на РП.

Когато е имало рентабилни продажби за даден вид на продукта, нормалната стойност за този вид бе формирана на базата на ПОАР и печалбата за този вид на продукта, а не на среднопретеглените ПОАР и печалба.

(28)

В случая с IGM и Metalopromet, въз основа на проверката за представителност, описана в съображение 24, Комисията установи, че сходният продукт е бил продаван в представителни като цяло количества на вътрешния пазар.

(29)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(30)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за единия вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта, и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(31)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на РП.

(32)

В случаите, когато по-малко от 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни или среднопретеглената продажна цена е била по-ниска от производствените разходи, нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби.

(33)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва формирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, както е описано в съображение 27 по-горе.

(34)

При разследването беше установено, че в случая с IGM и Metalopromet при някои видове на продукта не е имало изобщо или е имало недостатъчно продажби на даден вид на сходния продукт при обичайни търговски условия, или че даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар. За тези видове на продукта нормалната стойност беше формирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. За останалите нормалната стойност бе изчислена на базата на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия.

(35)

В коментарите си относно окончателното разгласяване жалбоподателят изтъква, че описаният по-горе подход при изчисляването на нормалната стойност е непоследователен. Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да използва формирана нормална стойност (а не продажбите на вътрешния пазар) за всички износители в Северна Македония, по-специално тъй като вътрешният пазар в Северна Македония не бил представителна референтна стойност за сравнение с продажбите, направени на пазара на Съюза, поради неговия мащаб, финансов капацитет и условия на конкуренция.

(36)

Комисията счита за необходимо да отбележи, че в подхода си при изчисляването на нормалната стойност системно се е придържала към установената в член 2 от основния регламент методология. Да не се вземат под внимание цените, когато са налице достатъчно продажби при обичайни търговски условия, както предлага жалбоподателят, би противоречало на посочената разпоредба. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

3.1.2.   Експортна цена

(37)

И тримата производители износители в Северна Македония са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза. Поради това експортната цена бе установена въз основа на действително платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

3.1.3.   Сравнение

(38)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на базата на цена франко завода.

(39)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Направени бяха корекции за отстъпки, обработка, товарене и допълнителни разходи, транспорт, разходи по кредити, банкови такси, опаковане и комисиони.

3.1.4.   Дъмпингов марж

(40)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(41)

Степента на съдействие от страна на Северна Македония бе висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал почти 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. На тази основа дъмпинговите маржове, изразени като процент от CIF стойността на вноса, са, както следва:

Дружество

Дъмпингов марж (%)

FZC 11 Oktomvri AD

8,5

IGM-Trade Ilija I dr. d.o.o.

1,5

Metalopromet Dooel

1,9

Марж в национален мащаб

2,9

(42)

Предвид обстоятелството, че дъмпинговите маржове при двама от тримата включени в извадката производители износители от Северна Македония са под прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, Комисията провери дали среднопретегленият дъмпингов марж в национален мащаб е над този праг.

(43)

Дъмпинговият марж в национален мащаб бе изчислен като среднопретеглена стойност от дъмпинговите маржове, установени при всички оказали съдействие производители износители в Северна Македония. Размерът на дъмпинга, изразен като процент от CIF стойността на износа на оказалите съдействие производители износители, възлезе на 2,9 %, т.е. над прага de minimis от 2 %, определен по-горе.

3.2.   Русия

(44)

Един производител износител в Русия оказа съдействие при разследването, а именно ПАО „Северсталь“ („Северсталь“).

3.2.1.   Нормална стойност

(45)

Комисията най-напред провери дали общият обем на продажбите на Северсталь на вътрешния пазар е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител представлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар, реализирани от Северсталь, е представителен.

(46)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(47)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за единия вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(48)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на РП.

(49)

В случаите, когато по-малко от 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни или среднопретеглената продажна цена е била по-ниска от производствените разходи, нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби.

(50)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва формирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, както е описано в съображение 27 по-горе.

(51)

При разследването беше установено, че нормалната стойност за единствения оказал съдействие производител износител при някои видове на продукта се основава на среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на съответния вид на продукта по време на РП, при други видове на продукта се основава на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия, а при трети видове на продукта е формирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

3.2.2.   Експортна цена

(52)

Северсталь е използвала три канала за продажба при продажбите си за Съюза по време на разследвания период. По този начин групата е продавала разглеждания продукт било директно на първия независим клиент в Съюза, било чрез свързани вносители в Съюза, а също и чрез свързан търговец в Швейцария.

(53)

Когато производителят износител е изнасял разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза и в случаите, когато продажбите са били извършвани чрез свързания търговец в Швейцария, експортната цена бе определена въз основа на действително платените или подлежащи на плащане експортни цени за разглеждания продукт, когато той е продаван за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(54)

По отношение на продажбите чрез свързани вносители експортната цена бе определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Направени бяха корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР, както и за печалбата.

(55)

За да установи подходящото равнище на печалба, Комисията подложи на оценка информацията, събрана от тримата включени в извадката вносители. При разследването беше установено, че двама от включените в извадката вносители обаче са действали като дистрибутори на широк спектър от стоки, предимно закупени в Съюза, като вносът на разглеждания продукт е представлявал само много малка част от дейността им. Нито едно от дружествата не бе в състояние да обособи маржа на печалбата, свързан с неговите дейности по внос, от този за цялостната си дейност. Поради това маржовете на печалбата на тези дружества не отразяваха дейността им, свързана с вноса и препродажбата на разглеждания продукт. Основната дейност на третия несвързан вносител е бил вносът и препродажбата на разглеждания продукт, поради което докладваният марж на печалбата правилно отразяваше тази дейност. Вследствие на това маржът на печалбата на този вносител бе използван при формиране на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. Маржът на печалбата беше от порядъка на [2 % до 6 %].

3.2.3.   Сравнение

(56)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на единствения производител износител на базата на цена франко завода.

(57)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Направени бяха корекции за транспорт, обработка, товарене и допълнителни разходи, застраховка, опаковане, разходи по кредити, вносни такси, банкови такси, отстъпки и комисиони.

(58)

Оказалият съдействие производител износител също поиска корекция поради отрицателната стойност на разходите по кредити за експортните продажби в евро на основание член 2, параграф 10, буква ж) от основния регламент. Производителят износител изтъкна, че всички продажби за Съюза са били в евро и че средният лихвен процент (LIBOR) в евро по време на РП е бил отрицателен. Комисията счита за необходимо да отбележи, че целта на корекцията на разходите за кредити, предвидена в член 2, параграф 10, буква ж), е да бъдат отразени условията на кредита, договорени между продавача и купувача към момента на договора или продажбата. Именно този фактор бе взет предвид при определянето на фактурираната цена, независимо от действителните разходи или реализираните в крайна сметка печалби от тези продажби, тъй като не е било възможно тези разходи или печалби да бъдат взети предвид при договорното определяне на цената. При всички положения и без да се засяга гореизложеното, дружеството не съумя нагледно да покаже, че това е оказало въздействие върху цената и сравнимостта на цените, поради което въпросното твърдение бе отхвърлено.

(59)

По отношение на експортните продажби, извършени чрез намиращия се в Швейцария свързан търговец, производителят износител заяви, че швейцарският търговец е действал като негово структурно звено по продажбите, с което той образува единен стопански субект. Производителят износител изтъкна, че швейцарският търговец е на 100 % негово дъщерно дружество, което отговаря за продажбите на разглеждания продукт за Съюза. Поради тази причина, според оказалия съдействие производител износител, Комисията не е трябвало да прибягва до корекция на експортната му цена във връзка с комисиона.

(60)

При разследването обаче беше установено, че между дружеството майка и търговеца в Швейцария не е имало изключителни взаимоотношения, що се отнася до продажбите за Съюза, и че в рамките на групата е имало и други субекти, в т.ч. производителят износител, който също е извършвал директни продажби, занимаващи се с износ за Съюза. Както е посочено в съображение 52, дружеството майка в Русия е поддържало три различни канала за износ на разглеждания продукт за Съюза. Поради тези причини Комисията стигна до заключението, че взаимоотношенията между производителя износител и свързаното с него дружество в Швейцария не са от такъв характер, че да представляват взаимоотношения в рамките на интегрирано структурно звено по продажбите, така че двата правни субекта да могат да съставляват единен стопански субект. Комисията счете, напротив, че те са равностойни на тези на агент, работещ на базата на комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Поради това твърдението, че производителят износител и свързаният с него търговец в Швейцария образуват единен стопански субект, бе отхвърлено. В резултат на това експортната цена бе коригирана в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент чрез приспадане на комисионите. Изчисляването на комисионите се основаваше на ПОАР на търговеца и на разумен марж на печалба, установен в съответствие със съображение 55 въз основа на информацията, предоставена от несвързани вносители в Съюза.

3.2.4.   Дъмпингов марж

(61)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(62)

Степента на съдействие от страна на Русия бе висока, тъй като износът на оказалия съдействие производител износител е представлявал около 85 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. На тази основа дъмпинговите маржове, изразени като процент от CIF стойността на вноса, са, както следва:

Дружество

Дъмпингов марж (%)

ПАО „Северсталь“

– 1,4

Марж в национален мащаб

– 1,4

(63)

Предвид високата степен на съдействие, оказано в Русия, дъмпинговият марж в национален мащаб бе определен на същото равнище като дъмпинговия марж, установен за оказалия съдействие производител износител.

(64)

В коментарите си относно окончателното разгласяване жалбоподателят изтъква, че Комисията не е трябвало да определя дъмпинговия марж в национален мащаб на същото ниво, като това на дъмпинговия марж, установен при единствения оказал съдействие производител износител, а вместо това е трябвало да изчисли маржа в национален мащаб в съответствие с член 18 от основния регламент.

(65)

Твърдението на жалбоподателя, че би било несправедливо маржът в национален мащаб да се основава на констатациите по отношение на оказалия съдействие производител износител, не е доразвито, нито жалбоподателят е представил допълнителна информация или доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Както се отбелязва в съображение 62, степента на съдействие от страна на Русия бе висока и предоставените данни бяха счетени за представителни, без оглед на това дали въпросният износ е направен от един или повече производители износители в Русия. Освен това, дори Комисията да бе използвала при изчисляването на остатъчното мито най-много изнасяните видове на продукта на оказалия съдействие производител износител, маржът в национален мащаб щеше да остане под прага de minimis. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

(66)

Предвид отрицателния дъмпингов марж в национален мащаб, в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент разследването следва да бъде прекратено по отношение на вноса на кухи профили от Русия без налагане на мерки.

3.3.   Турция

(67)

Десетима производители износители в Турция оказаха съдействие при разследването. Както е посочено в съображение 13, Комисията подбра извадка от трима, а именно Noksel Celik Boru Sanayi, Tosçelik Profil ve Sac Endüstrisi и Yücel Boru ve Profil Endüstrisi.

3.3.1.   Нормална стойност

(68)

Комисията най-напред провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки оказал съдействие производител износител е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител представлява най-малко 5 % от общия обем на продажбите му на разглеждания продукт за износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е бил представителен за всеки оказал съдействие производител износител.

(69)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар, за да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар за изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(70)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на вътрешния пазар за единия вид на продукта, независимо дали продажбите са рентабилни, или не, ако:

а)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; и

б)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на производствените разходи за единица продукция или е по-висока от тях.

(71)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените при всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта по време на РП.

(72)

В случаите, когато по-малко от 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са били рентабилни или среднопретеглената продажна цена е била по-ниска от производствените разходи, нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност само от рентабилните продажби.

(73)

В случай на липса на продажби или на недостатъчни продажби на даден вид от сходния продукт при обичайните търговски условия или когато даден вид на продукта не е бил продаван в представителни количества на вътрешния пазар, Комисията използва формирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, както е описано в съображение 27 по-горе.

(74)

При разследването беше установено, че нормалната стойност за тримата оказали съдействие производители износители при някои видове на продукта се основава на среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на съответния вид на продукта по време на РП, при други видове на продукта се основава на цените на вътрешния пазар при обичайни търговски условия, а при трети видове на продукта е формирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

3.3.2.   Експортна цена

(75)

И тримата производители износители в Турция са изнасяли разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза. Поради това експортните цени бяха установени въз основа на действително платените или подлежащи на плащане цени за разглеждания продукт, когато той се продава за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

3.3.3.   Сравнение

(76)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на тримата производители износители на базата на цена франко завода.

(77)

Когато това бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на сравнимостта на цените, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Бяха направени корекции за разликите в разходите за транспорт и за обработка, разходите за кредити, комисиони, опаковане, банкови такси и отстъпки в края на годината.

(78)

Един производител износител заяви, че нормалната стойност следва да се коригира въз основа на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент поради режима активно усъвършенстване, при който не се заплаща мито върху внасяните суровини, ако се изнася еквивалентно количество краен продукт. При все че производителят износител приведе доказателства за това, че не е плащал мито върху някои от суровините, които са могли да бъдат вложени в изнасяния продукт, той не успя да докаже, че е било заплатено еквивалентно мито върху суровините, които са били вложени в крайния продукт, предназначен за вътрешния пазар. Оттук следва, че производителят износител не е доказал, че използването на режима активно усъвършенстване се отразява на сравнимостта на цените, поради което въпросното твърдение бе отхвърлено.

(79)

В коментарите си относно окончателното разгласяване жалбоподателят изтъква, че Комисията не е предоставила достатъчно разяснения във връзка с използването от страна на износителя на режима активно усъвършенстване и неговото въздействие върху дъмпинговите маржове. Жалбоподателят заявява, че съществуват и други отворени въпроси, но не пояснява какво точно има предвид.

(80)

Комисията счита за необходимо да отбележи, че целта ѝ, посочена в съображение 78, е да поясни конкретно поискана корекция и основанията за отхвърлянето ѝ, а не да разясни използването от страна на производителите износители на режима активно усъвършенстване. Самото използване на режима активно усъвършенстване не дава отражение върху изчисляването на дъмпинга. То е от значение само в случаите, когато се отразява на сравнимостта на цените между нормалната стойност и експортната цена. При все това, както бе пояснено в съображение 78 по-горе, конкретният случай не е такъв. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

(81)

В становището си от 26 март 2019 г. жалбоподателят твърди, че съществуват физически различия между продаваните в Съюза видове на продукта и тези, продавани на вътрешния пазар, за които се твърди, че са идентични, понеже турските производители износители използвали различни стандарти за продуктите, продавани в Съюза (EN 10219), и за продаваните на техния вътрешен пазар (TS 5314). Според жалбоподателя в турския стандарт е заложено количествено отклонение, съществено различаващо се от стандарта на Съюза. Това означава, че номиналните количества, докладвани от турските производители износители, съществено се различават от действително експедираните количества, а оттам и от докладваните единични цени. Вследствие на това се налага изводът, че дъмпинговите маржове са били изкуствено занижени. Поради това би било необходима съответна корекция в посока нагоре на нормалната стойност с цел да се премахне въпросното разминаване в данните.

(82)

Доводът на жалбоподателя се основава на две предположения: i) че производителите износители използват стандарта TS 5314 за продажбите си на вътрешния пазар, и ii) че изчисляването на дъмпинга се e основавало на номиналното, а не на действителното тегло. В своите становища от 26 март, както и от 1 и 2 април 2019 г., производителите износители оспориха и двете предположения с аргумента, че i) не са използвали стандарта TS 5314 по време на РП, и ii) че данните в техните отговори на въпросника са се основавали на действителното, а не на номиналното тегло. Фактически и двата аспекта бяха проверени и потвърдени от Комисията.

(83)

В становището си от 5 април 2019 г. жалбоподателят повтори твърдението си, като изтъкна, че е възможно производителите износители да са се придържали към стандарта TS 5314 извън РП. Жалбоподателят оспори констатацията, че турските дружества не се придържат към турските стандарти, когато става дума за продажби на техния вътрешен пазар. Жалбоподателят също така изрази съмнения относно начина, по който е измерено или изчислено действителното тегло.

(84)

Комисията потвърди, че както използването на стандартите, така и теглото на продукта бяха обсъдени с производителите износители и проверени по време на проверките на място. Тези аспекти вече бяха идентифицирани по време на предходни разследвания на този продукт и на тях беше обърнато специално внимание по време на настоящото разследване. Поради това въпросното твърдение на жалбоподателя бе отхвърлено.

(85)

В коментарите си относно окончателното разгласяване жалбоподателят повтори твърдението си, че производителите износители в Турция използват стандартно преобразуване на теглото, което води до различна крайна цена на тон, в зависимост от стандарта. Жалбоподателят изтъква, че Комисията не е предоставила достатъчно разяснения относно това по какъв начин е било проверено използването при фактурирането от страна на производителите износители на действителното, вместо теоретичното, тегло.

(86)

Както е пояснено в съображение 84, Комисията се увери, че в отговора си на антидъмпинговия въпросник включените в извадката производители износители са посочили действителното тегло на разглеждания продукт и на сходния продукт, продаван в Съюза и на вътрешния пазар. Комисията подбра извадка от фактури, издадени на името на клиенти на вътрешния пазар и на такива в Съюза, и анализира теглото въз основа на транспортните документи и фактурите за превозите, както и на митническите декларации за продажбите за клиенти от Съюза. Проверката потвърди, че производителите износители са докладвали действителното тегло на продадения продукт, а не теоретично тегло, основаващо се на стандарта.

(87)

В становището си от 15 април 2019 г. жалбоподателят изтъкна също, че според едно пазарно проучване турските износители, при все че фактурират продажбите си за Обединеното кралство въз основа на стандарта EN 10219, в действителност произвеждат и експедират за Обединеното кралство кухи профили, произведени съгласно стандарта BS 4848. Освен това жалбоподателят отбеляза, че ако случаят е такъв, вписаното във фактурата теоретично тегло не би трябвало да отговаря на действителното. Жалбоподателят изтъкна, че въпросното разминаване в данните е налице, тъй като i) номиналното тегло се основава на дължината, умножена по номиналното тегло на единица дължина, и ii) използваният при фактурирането EN стандарт позволява по-малко килограми на метър (3,30), отколкото използваният на практика при производството BS стандарт (3,45 kg/m). Жалбоподателят посочи, че за да се коригира това несъответствие, продажната цена в Обединеното кралство трябва да се намали средно с 3,5 %.

(88)

Комисията счита за необходимо да отбележи, че жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства за тази практика. По време на своето разследване Комисията не се натъкна на никакви доказателства, които да потвърдят тази практика. Освен това, както бе посочено в съображение 82, Комисията установи, че в отговора си на антидъмпинговия въпросник включените в извадката производители износители са посочили действителното тегло на разглеждания продукт и на сходния продукт, продаван в Съюза и на вътрешния пазар. Именно това действително — а не теоретично — тегло бе използвано при изчислението на дъмпинга. Поради това въпросното твърдение на жалбоподателя също бе отхвърлено.

(89)

В коментарите си относно окончателното разгласяване жалбоподателят повтаря твърдението си, обобщено в съображение 87 по-горе, във връзка с фактурирането, осъществявано по стандарта EN 10219, и продажбите, осъществявани по стандарта BS 4848, довели до твърдяното различие в номиналното тегло. Жалбоподателят също така изтъква, че е представил доказателства, свидетелстващи за тази практика.

(90)

Доказателствата, на които се позовава жалбоподателят, сочат, че вносителите предлагат BS 4848, а не че ги фактурират като EN 10219. Както обаче е пояснено по-горе, дори случаят да е бил такъв, изчислението на дъмпинга се основаваше на действителното, а не на номиналното тегло. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

(91)

В коментарите си относно окончателното разгласяване една заинтересована страна изтъква, че разходообразуването при турските производители се различавало от това при производителите от Съюза и че тази разлика следва да се вземе предвид при изчисляването на дъмпинговия марж.

(92)

Необходимо е да се припомни, че не съществува правно основание за вземането под внимание на различията в разходообразуването между засегнатите производители износители и промишлеността на Съюза при определянето на дъмпинговите маржове. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

(93)

В коментарите си относно окончателното разгласяване една заинтересована страна изтъква, че турската нормална стойност е повлияна от разликата между цената на суровините за сходния продукт, произвеждан за турския вътрешен пазар и цената на суровините за разглеждания продукт, произвеждан за експортния пазар. По-специално въпросната страна заявява, че турските износители използват по-скъпи суровини за вътрешния пазар, отколкото за експортния пазар.

(94)

В отговор на тези коментари Комисията счита за необходимо да отбележи следното. Следва да се припомни, че корекциите, извършвани по реда на член 2, параграф 10 от основния регламент, могат да се правят само за разлики, които се отразяват на сравнимостта на цените, а не на сравнимостта на разходите. В това отношение Комисията счита за необходимо да отбележи, че заинтересованата страна, от която изхожда въпросното твърдение, не представи доказателства за това, че е съществувала разлика в разходите за продукта на вътрешния пазар и за изнасяния продукт. При всички обстоятелства, Комисията счита за необходимо да отбележи, че в хода на разследването не бяха разкрити никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което продължаваме да считаме коментарите на заинтересованата страна за необосновани. Освен това заинтересованата страна не представи доказателства за това евентуална подобна разлика в разходите, quod non, да е намерила отражение в цената на фактурирания продукт по начин, който да се отрази на сравнимостта на цените между нормалната стойност и експортната цена. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

3.3.4.   Дъмпингов марж

(95)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(96)

Степента на съдействие от страна на Турция бе висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители е представлявал почти 100 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. На тази основа дъмпинговите маржове, изразени като процент от CIF стойността на вноса, са, както следва:

Дружество

Дъмпингов марж (%)

Noksel Celik Boru Sanayi

0,5

Tosçelik Profil ve Sac Endüstrisi

– 3,6

Yücel Boru ve Profil Endüstrisi

2,5

Марж в национален мащаб

– 0,03

(97)

Предвид обстоятелството, че дъмпинговият марж при един производител износител беше отрицателен, а при друг — под прага de minimis, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент, Комисията провери дали среднопретегленият дъмпингов марж в национален мащаб е над този праг.

(98)

Маржът в национален мащаб бе изчислен като среднопретеглената стойност на дъмпинговите маржове, установен за включените в извадката дружества. Така изчисленият дъмпингов марж, изразен като процент от CIF стойността на износа от извадката, възлизаше на – 0,03 %.

(99)

Предвид отрицателния дъмпингов марж в национален мащаб, разследването следва да бъде прекратено по отношение на вноса на кухи профили от Турция без налагане на мерки.

(100)

С оглед на това заключение упоменатото в съображение 14 искане за индивидуално разследване е безпредметно.

(101)

В коментарите си относно окончателното разгласяване една заинтересована страна изтъква, че поради сравнително малкото си географско отстояние от Турция Румъния е особено уязвима спрямо вноса от тази държава. Заинтересованата страна изтъква, че въпросната специфика на румънския пазар следва да се вземе предвид при изчисляването на дъмпинговия марж.

(102)

Заинтересованата страна обаче не направи необходимите разяснения за това по какъв начин би могла да бъде направена в съзвучие с разпоредбите на основния регламент подобна специфична за конкретната държава оценка за целите на изчисляването на дъмпинговия марж. Всъщност аргументите, изтъкнати от заинтересованата страна в подкрепа на нейното твърдение, бяха свързани с вредата и аспекти, отнасящи се до интереса на Съюза, а не с дъмпинга. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

(103)

В коментарите си относно окончателното разгласяване един турски производител износител изтъква, че действителният му дъмпингов марж щял да се равнява на прага de minimis, ако Комисията беше използвала по-детайлна структура при сравнението на видовете на продукта, а именно идентифициране на действителните размери и дебелината на профилите, вместо групирането им. Този аргумент вече бе изтъкнат по време на разследването. При първоначалното изтъкване на въпросния аргумент производителят износител изказа твърдението, че цената на кухите профили варира в зависимост от техния размер и дебелина.

(104)

Комисията счита за необходимо да отбележи, че цената на кухите профили действително варира значително в зависимост от техния размер и дебелина, ако въпросната цена се основава на дължината (т.е. на метър). Въпросното вариране обаче не е толкова значимо, когато кухите профили се продават на тегло (т.е. на килограм). Изчислението на дъмпинга се основаваше на цените на килограм, поради което групирането на различните размери и дебелина бе оправдано. Поради това въпросното твърдение бе отхвърлено.

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(105)

Повече от 40 производители в Съюза са произвеждали сходния продукт по време на разследвания период. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(106)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено въз основа на наличната информация относно промишлеността на Съюза, като например съдържащата се в жалбата информация, и на събраните проверени данни с източник Европейската асоциация на производителите на стоманени тръби. Общото производство на Съюза по време на разследвания период съответно възлизаше на 3,4 милиона тона.

(107)

Както беше посочено в съображение 7, в извадката бяха включени четирима производители от Съюза, които представляват повече от 30 % от общото производство на сходния продукт в Съюза.

4.2.   Потребление на Съюза

(108)

Комисията изчисли потреблението на Съюза въз основа на съвкупните продажби на производителите от Съюза в Съюза и на съвкупния внос от трети държави, по данни на Евростат. Бе установено, че по време на разследвания период потреблението на Съюза е възлизало на 4 251 597 тона.

4.3.   Внос от засегнатите държави

4.3.1.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави

(109)

Както бе обяснено в съображения 63 и 96, при разследването бе установен дъмпингов марж de minimis в национален мащаб в Русия и Турция, което налага прекратяване на разследването по отношение на тези държави.

(110)

По отношение на Северна Македония бе установен дъмпингов марж в национален мащаб в размер на 2,9 %. Само вносът от дружеството FZC обаче може да се счита за дъмпингов внос, тъй като, както е посочено в съображения 41 и 42, дъмпинговите маржове при другите две дружества бяха под прага de minimis от 2 %, определен в член 9, параграф 3 от основния регламент.

(111)

Обемите на дъмпинговия внос от Северна Македония по време на разследвания период са възлизали на [15 000—25 000] тона. Те са съставлявали [0,35 % — 0,59 %] от потреблението на Съюза и [1,60 % — 2,66 %] от общия внос на разглеждания продукт за Съюза по време на разследвания период.

(112)

В съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент вредата обикновено се счита за незначителна, когато съответният внос представлява по-малко от установените в член 5, параграф 7 от основния регламент обеми. При липсата на кумулиране, в член 5, параграф 7 също така се предвижда, че пазарният дял на тези обеми трябва да възлиза поне на 1 % от потреблението на разглеждания продукт в Съюза.

(113)

В рамките на настоящото разследване, както е посочено и в съображение 109, пазарният дял на вноса, предмет на това разследване, е представлявал [0,35 % — 0,59 %] от потреблението на Съюза, което е по-малко от минималния пазарен дял, изискван по силата на член 9, параграф 3.

(114)

Поради това и при липсата на доказателства за противното Комисията стигна до заключението, че вредата трябва да се счита за незначителна, тъй като обемът на дъмпинговия внос от Северна Македония представлява по-малко от установените в член 5, параграф 7 от основния регламент обеми.

(115)

Предвид незначителната вреда, ако има такава, разследването следва да бъде прекратено по отношение на вноса на кухи профили от Северна Македония без налагане на мерки, в съответствие с член 9, параграф 3 от основния регламент.

5.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ И РАЗГЛАСЯВАНЕ

(116)

С оглед на гореизложеното антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на кухи профили с произход от Република Северна Македония, Русия и Турция следва да се прекрати.

(117)

Във връзка с гореизложените констатации подаденото от жалбоподателя искане за въвеждане на регистрационен режим се оказва безпредметно.

(118)

Всички страни бяха информирани за констатациите на Комисията и им бе даден срок, в рамките на който те имаха възможност да представят своите коментари.

(119)

Комитетът, учреден по силата на член 15, параграф 1 от основния регламент, не излезе със становище,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Антидъмпинговата процедура относно вноса на заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или стомана, която е различна от неръждаема стомана, с изключение на тръби от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи, и обсадни тръби или други тръби от видовете, използвани за добив на нефт или газ, с произход от Република Северна Македония, Русия и Турция и понастоящем класирани в кодове по КН 7306 61 92 и 7306 61 99, се прекратява.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 27 юни 2019 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  Известие за започване на антидъмпингова процедура относно вноса на заварени тръби, тръби и кухи профили с квадратно или правоъгълно напречно сечение от желязо, което е различно от чугун, или от стомана, която е различна от неръждаема стомана, с произход от бившата югославска република Македония, Русия и Турция (ОВ С 347, 28.9.2018 г., стр. 6).


Top