ПРОЕКТ НА

РЕШЕНИЕ № …/… НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ, СЪЗДАДЕН СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ

от …

във връзка с приемането на общи насоки за прилагането на посоченото споразумение

СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ,

като взе предвид Споразумението между Европейския съюз и Република Армения за улесняване на издаването на визи (1) („Споразумението“), и по-специално член 12 от него,

като има предвид, че Споразумението влезе в сила на 1 януари 2014 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Общите насоки за прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Армения за улесняване на издаването на визи са определени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  ОВ L 289, 31.10.2013 г., стр. 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ ЗА УЛЕСНЯВАНЕ НА ИЗДАВАНЕТО НА ВИЗИ

Целта на Споразумението между Европейския съюз и Република Армения за улесняване на издаването на визи („Споразумението“), което влезе в сила на 1 януари 2014 г., е да се улеснят, на основата на реципрочност, процедурите за издаване на визи на граждани на Армения за планиран престой за срок от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Със Споразумението се установяват, на основата на реципрочност, правно обвързващи права и задължения с цел да се опростят процедурите за издаване на визи за гражданите на Армения.

С настоящите насоки, приети от създадения с член 12 от Споразумението Съвместен комитет, („Съвместният комитет“), се цели да се гарантира хармонизирано прилагане на разпоредбите на Споразумението от страна на дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки на Съюза („държавите членки“). Настоящите насоки не са част от Споразумението и поради това не са правно обвързващи. Силно препоръчително е обаче дипломатическите и консулските служители да ги съблюдават последователно при прилагането на Споразумението.

Предвижда се настоящите насоки да бъдат актуализирани в зависимост от придобития опит от прилагането на Споразумението, като отговорността за това ще се носи от Съвместния комитет.

За да гарантират осигуряването на трайното и хармонизирано прилагане на Споразумението и в съответствие с процедурния правилник на Съвместния комитет, страните се споразумяха да осъществяват неофициални контакти в периодите между официалните заседания на Съвместния комитет с цел разрешаване на неотложните въпроси. На следващото заседание на Съвместния комитет ще бъдат предоставени подробни доклади относно тези въпроси и неофициалните контакти.

I.   ОБЩИ ВЪПРОСИ

1.1.   Цел и приложно поле

Член 1, параграф 1 от Споразумението предвижда, че:

Споразумението се прилага за всички граждани на Армения, които кандидатстват за виза за краткосрочен престой, независимо от държавата, в която пребивават.

Споразумението не се прилага за лицата без гражданство, които притежават разрешение за пребиваване, издадено от Армения. За тази категория лица се прилагат правилата на достиженията на правото на Съюза в областта на визите.

Считано от 10 януари 2013 г., всички граждани на Съюза и граждани на държавите, асоциирани към Шенген, са освободени от изискването за притежаване на визи, когато пътуват до Армения за период от време, ненадвишаващ 90 дни или когато транзитно преминават през територията на Армения.

Член 1, параграф 2 от Споразумението предвижда, че:

1.2.   Приложно поле на Споразумението

Член 2 от Споразумението предвижда, че:

Без да се засяга член 10 от него, Споразумението не засяга съществуващите разпоредби относно задълженията за притежаване на виза и относно освобождаването от изискването за виза. Така например съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (1) на държавите членки се дава възможност да освобождават от изискването за виза членовете на граждански въздушни и морски екипажи, наред с други категории лица.

В този контекст следва да се добави, че съгласно член 21 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (2) всички държави членки от Шенген трябва да признават визите за дългосрочен престой и разрешенията за пребиваване, издавани от други държави от Шенген, като валидни за краткосрочен престой на територията им. Всички държави членки от Шенген приемат разрешенията за пребиваване, визите от тип D и визите за краткосрочен престой, издавани от асоциираните към Шенген държави за влизане и краткосрочен престой, като същото се прилага за асоциираните към Шенген държави.

Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3) („Визовият кодекс“) се прилага по всички въпроси, които не са уредени от Споразумението, като например определянето на държавата членка от Шенген, отговаряща за обработката на заявлението за виза, основанията за отказ за издаване на виза, правото на обжалване на решение за отказ и общото правило относно лично интервю с кандидата за виза и предоставянето на необходимата информация относно заявлението за виза. Освен това шенгенските правила (например отказът за влизане на територията, доказателство за достатъчни средства за издръжка и т.н.) и националното право (например признаването на документи за пътуване, мерки за експулсиране и т.н.) продължават да се прилагат и по отношение на въпросите, попадащи извън приложното поле на Споразумението.

Дори ако предвидените в Споразумението условия са изпълнени, например документите за доказване на целта на пътуването за категориите, предвидени в член 4, са представени от кандидата за виза, издаването на виза все пак може да бъде отказано, ако условията предвидени в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (4) („Кодекс на шенгенските граници“) не са изпълнени, т.е. лицето не разполага с валиден документ за пътуване, подаден е сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС), лицето се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност и др.

Продължават да се прилагат други възможности за гъвкав подход при издаването на визи, предвидени във Визовия кодекс. Например многократни визи с дълъг срок на валидност, а именно до 5 години, могат да бъдат издавани на категории пътници, различни от посочените в член 5 от Споразумението, ако са изпълнени условията, предвидени в член 24 от Визовия кодекс. Аналогично, разпоредбите в член 16, параграфи 5 и 6 от Визовия кодекс, позволяващи освобождаването от визова такса или нейното намаляване, продължават да се прилагат.

1.3.   Видове визи, които попадат в приложното поле на Споразумението

В член 3, буква г) от Споразумението понятието „виза“ се определя като „разрешение, издадено от държава членка с цел транзитно преминаване или планиран престой на територията на държавите членки с продължителност от не повече от 90 дни в рамките на който и да бил период от 180 дни;“

Улесненията, предвидени в Споразумението, се отнасят както за единни визи и за визи с ограничена териториална валидност.

1.4.   Изчисляване на продължителността на престоя, разрешен с виза

С Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) беше дадено ново определение на понятието за краткосрочен престой. Настоящото определение за краткосрочен престой е следното: „не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя“. Това определение влезе в сила на 18 октомври 2013 г. и се съдържа в Кодекса на шенгенските граници.

Денят на влизане ще се отчита като първи ден от престоя на територията на държавите членки, а денят на излизане ще се отчита като последен ден от престоя на територията на държавите членки. Понятието „всеки“ предполага прилагането на „подвижен“ референтен период от 180 дни, като на всеки ден от престоя се взема предвид последния период от 180 дни, за да се провери дали продължава да бъде изпълнявано изискването за 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни. Това означава, че отсъствието от територията на държавите членки за непрекъснат период от 90 дни дава възможност за нов престой до 90 дни.

Калкулатор за краткосрочен престой, който може да бъде използван за изчисляване на срока на разрешения престой съгласно новите правила, може да се намери в интернет на следния адрес: http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/borders-and-visas/border-crossing/index_en.htm.

Пример за изчисляване на престоя въз основа на новото определение:

Лице, притежаващо многократна виза, валидна за 1 година (18 април 2014 г. — 18 април 2015 г.), влиза за първи път в страната на 19 април 2014 г. и пребивава три дни. След това същото лице влиза отново на 18 юни 2014 г. и пребивава 86 дни. Каква е ситуацията към конкретни дати? Кога ще се разреши на това лице да влезе отново?

На 11 септември 2014 г.: през последните 180 дни (16 март 2014 г. — 11 септември 2014 г.) лицето е пребивавало 3 три дни (от 19 до 21 април 2014 г.) плюс 86 дни (от 18 юни 2014 г. до 11 септември 2014 г.) = 89 дни = не надхвърля разрешения срок на престой. Лицето може да остане още един ден.

От 16 октомври 2014 г. нататък: лицето може да влезе за престой от три допълнителни дни. На 16 октомври 2014 г. престоят на 19 април 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); на 17 октомври 2014 г. престоят на 20 април 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); и т.н.

От 15 декември 2014 г. нататък: лицето може да влезе за престой от 86 допълнителни дни (на 15 декември 2014 г. престоят на 18 юни 2014 г. не се взема предвид (извън 180-дневния период); на 16 декември 2014 г. престоят на 19 юни 2014 г. не се взема предвид и т.н.).

1.5.   Положение по отношение на държавите членки, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, държавите членки, които не участват в общата визова политика на Съюза, и асоциираните държави

Държавите членки, които се присъединиха към Съюза през 2004 г. (Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия), 2007 г. (България и Румъния) и 2013 г. (Хърватия) са обвързани от Споразумението, считано от влизането му в сила.

България, Кипър, Румъния и Хърватия все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Те ще продължат да издават национални визи с валидност, ограничена до тяхната собствена национална територия. След като тези държави членки започнат да прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, те изцяло ще прилагат Споразумението.

Националното право продължава да се прилага по отношение на всички въпроси, попадащи извън приложното поле на Споразумението, до датата на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген от тези държави членки. Считано от тази дата, шенгенските правила и/или националното право се прилагат за въпроси, които не са уредени от Споразумението.

На България, Кипър, Румъния и Хърватия е разрешено да признават разрешенията за пребиваване, визите от тип D и визите за краткосрочно пребиваване, издадени от държавите членки от Шенген и асоциираните държави за краткосрочен престой на тяхна територия (6).

Споразумението не се прилага за Дания, Ирландия и Обединеното кралство, но включва съвместни декларации относно това, че е желателно сключването на двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи между Армения и тези държави членки.

Въпреки че Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария са асоциирани към Шенген, те не са обвързани от Споразумението. Споразумението обаче включва съвместна декларация относно това, че е желателно сключването без забавяне на двустранни споразумения за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване между Армения и тези асоциирани към Шенген държави.

1.6.   Споразумението и двустранни споразумения

Член 13 от Споразумението предвижда, че:

Считано от датата на влизане в сила на Споразумението, разпоредбите в двустранните споразумения, които са в сила между държавите членки и Армения, относно въпроси, които попадат в приложното поле на Споразумението, престанаха да се прилагат. В съответствие с правото на Съюза държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да премахнат несъвместимостта между техните двустранни споразумения и Споразумението.

Ако държава членка е сключила двустранно споразумение или двустранна договореност с Армения по въпроси, които не са уредени от Споразумението, това споразумение или тази договореност ще продължава да се прилага след влизането в сила на Споразумението.

II.   КОНКРЕТНИ РАЗПОРЕДБИ

2.1.   Правила, които се прилагат за всички кандидати за виза

Припомня се, че посочените по-долу улеснения по отношение на визовата такса, продължителността на процедурите за обработка на заявленията за визи, заминаването в случай на изгубени или откраднати документи и удължаването на визата при изключителни обстоятелства се прилагат за всички арменски кандидати за виза, включително туристите.

2.1.1.   Такса за обработка на заявленията за визи

Член 6, параграф 1 от Споразумението предвижда, че:

Съгласно член 6, параграф 1 от Споразумението таксата за обработка на заявлението за виза е в размер на 35 EUR. Тази такса се прилага за всички арменски кандидати за виза (включително туристи) и се отнася за визите за краткосрочен престой, независимо от броя на влизанията в страната.

Член 6, параграф 2 от Споразумението предвижда, че: (важно: условията за прилагане зависят от категорията лица):

За да се възползват от освобождаването за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателства за статута си на пенсионер, например пенсионна книжка или удостоверение за получаване на пенсия. Освобождаването от таксата е необосновано в случаите, при които целта на пътуването е доходоносна дейност.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателства за възрастта си.

С израза „членове на регионалните правителства“ се означават членовете на териториалната администрация, например управителите на областите (marzpet) и техните заместници, както и кметът на Ереван и неговият заместник. За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателства от арменските органи, доказващи тяхното положение.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, и двамата кандидати за виза следва да представят доказателство, че попадат в тази категория. В случай на увреждане кандидатите за виза трябва да представят извлечение от медицинското удостоверение, доказващо увреждането. В случаите, когато увреждането на кандидатите за виза е очевидно (незрящи лица, лица без крайници), е допустима визуална констатация във визовия отдел на консулската служба.

В обосновани случаи заявлението за виза може да се подаде от представител или от настойника или попечителя на лицето с увреждания.

„д)

близки роднини — съпруг(а), деца (включително осиновени), родители (включително настойници/попечители), баби и дядовци или внуци — на граждани на Армения, законно пребиваващи на територията на държавите членки, или на граждани на Съюза, пребиваващи на територията на държавата членка, на която са граждани;

е)

членове на официални делегации, включително и постоянни членове на официални делегации, които въз основа на официална покана до Армения участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен, както и в мероприятия, провеждани на територията на някоя от държавите членки от междуправителствени организации;

ж)	ученици, студенти и лица, участващи в програма за следдипломно обучение, както и придружаващи ги преподаватели, които предприемат пътувания с учебна или образователна цел, включително в рамките на програми за обмен, както и други свързани с обучение дейности;

з)	журналисти и членове на технически екипи, които ги придружават служебно;“.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателства, че са членове на професионални журналистически или медийни организации.

Поддръжниците на спортни отбори няма да се считат за придружаващи лица.

За да се възползват от освобождаването от таксата за тази категория, кандидатите за виза трябва да представят доказателства, че са членове на организации на гражданското общество или нестопански организации.

„к)	лица, участващи в научни, академични, културни или художествени дейности, включително университетски и други програми за обмен;

л)	лица, които са представили документи, доказващи необходимостта от пътуването им по хуманитарни причини, включително с цел спешно медицинско лечение, и лицето, придружаващо такова лице, или с цел присъствие на погребение на близък роднина, или за посещение на близък роднина, който е тежко болен.“.

Горепосочените категории лица са освободени от заплащането на такса. Освен това следните лица също са освободени от заплащане на такса в съответствие с член 16, параграф 4 от Визовия кодекс:

—	научни работници от трети държави, пътуващи в рамките на Европейския съюз с цел извършване на научни изследвания по смисъла на Препоръка 2005/761/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7);

—	представители на организации с нестопанска цел на възраст 25 г. или по-малко, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

Член 16, параграф 6 от Визовия кодекс предвижда, че:

Член 16, параграф 7 от Визовия кодекс предвижда, че визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява, освен в случаите на недопустимо заявление или ако консулството не е компетентно.

С цел да се избегнат несъответствия, които могат да доведат до търсенето на по-изгодни варианти за получаване на виза (т.нар. „visa shopping“), дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки в Армения следва да гарантират сходни визови такси за всички арменски кандидати за виза, когато таксите се събират в чуждестранна валута.

На арменските кандидати за виза се предоставя разписка за платена визова такса в съответствие с член 16, параграф 8 от Визовия кодекс.

Член 6, параграф 3 от Споразумението предвижда, че:

Що се отнася до условията за сътрудничество с външни доставчици на услуги, член 43 от Визовия кодекс предоставя подробна информация относно техните задачи.

2.1.2.   Продължителност на процедурите за обработка на заявленията за визи

Член 7 от Споразумението предвижда, че:

Решение по заявлението за издаване на виза се взема по принцип в рамките на 10 календарни дни от датата на подаване на заявление за виза, което е допустимо.

В отделни случаи този срок може да бъде продължен до 30 календарни дни, по-конкретно когато е необходимо допълнително разглеждане на заявлението, или в случай на представителство, когато се извършва консултация с органите на представляваната държава членка.

Всички тези срокове започват да текат само когато досието за кандидатстване за виза е пълно, т.е. считано от датата на получаване на заявлението за виза и придружаващите документи.

По принцип, що се отнася до дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки, които имат система за насрочване на срещи, времето за чакане до получаване на среща не се включва във времето за обработка. По този въпрос, както и относно другите практически условия за подаване на заявление за виза, се прилагат общите правила, установени в член 9 от Визовия кодекс.

Както е предвидено в член 7, параграф 4 от Споразумението, когато се изисква уговорена среща за подаване на заявление, тя „по правило се провежда в срок от две седмици от датата, на която е поискана.“.

В надлежно обосновани спешни случаи (когато не е било възможно заявлението за визата да бъде подадено по-рано поради причини, които не са могли да бъдат предвидени от заявителя) „консулството може да разреши на кандидатите да подадат заявленията си без уговорена среща или такава се организира незабавно.“.

При определянето на срещата трябва да се взема предвид евентуалната спешност, заявена от кандидата за виза. Решението за съкращаване на срока за вземане на решение по заявлението за виза, както е предвидено в член 7, параграф 3 от Споразумението, се взема от длъжностното лице на консулството.

2.1.3.   Удължаване на срока на валидност на визата при извънредни обстоятелства

Член 9 от Споразумението предвижда, че:

По отношение на удължаването на срока на валидност на визата в случаи на основателни лични причини, когато притежателят на визата няма възможност да напусне територията на държавата членка до датата, посочена на визовия стикер, се прилагат разпоредбите на член 33 от Визовия кодекс, при условие че те са съвместими със Споразумението. Поради това съгласно Споразумението удължаването на срока на валидност на визата в случай на непреодолима сила или поради хуманитарни причини се извършва безплатно.

2.2.   Правила, които се прилагат за някои категории кандидати за виза

2.2.1.   Документи за доказване на целта на пътуването

За категориите лица, изброени в член 4, параграф 1 от Споразумението, се изискват само посочените документи за доказване на целта на пътуването. Както е посочено в член 4, параграф 3 от Споразумението, не се изисква друга обосновка, покана или потвърждение във връзка с целта на пътуването. Това не означава обаче освобождаване от общото изискване кандидатът да се яви лично, за да подаде заявление за виза или да предостави придружаващи документи във връзка например със средствата за издръжка.

Ако в отделни случаи продължава да има съмнение относно автентичността на документа, доказващ целта на пътуването, съгласно член 21, параграф 8 от Визовия кодекс кандидатът за виза може да бъде поканен на допълнително задълбочено интервю в посолството и/или консулството, при което на кандидата за виза могат да му бъдат зададени въпроси относно действителната цел на посещението или намерението му да се върне. В такива отделни случаи кандидатът за виза може да представи допълнителни документи или такива може да бъдат поискани по изключение от длъжностното лице на консулството. Съвместният комитет ще следи отблизо този въпрос.

За категориите лица, които не са посочени в член 4, параграф 1 от Споразумението (например туристите), продължават да се прилагат общите правила по отношение на документите, доказващи целта на пътуването. Същото се отнася за документите относно съгласието на родителите за пътуване на деца под 18 години.

Шенгенските правила и разпоредбите на националното право се прилагат по отношение на въпросите, които не са уредени от разпоредбите на Споразумението, като например признаването на документите за пътуване, гаранциите по отношение на връщането и наличието на достатъчни средства за издръжка.

По принцип оригиналът на документа, изискван съгласно член 4, параграф 1 от Споразумението, се подава заедно със заявлението за издаване на виза. Консулството обаче може да започне да обработва заявлението за издаване на виза, като използва текста на документа, получен под формата на факс или копие. Въпреки това консулството може да поиска оригиналния документ при подаването на заявление за виза за първи път и задължително ще го изисква в отделни случаи, при които са налице съмнения.

Член 4, параграф 1 от Споразумението предвижда, че:

Член 4, параграф 1, буква а) от Споразумението урежда положението на арменски близки роднини, пътуващи до държавите членки с цел посещение на граждани на Армения, законно пребиваващи на територията на държавите членки, или на граждани на Съюза, пребиваващи на територията на държавата членка, на която са граждани.

Автентичността на подписа на лицето, което отправя поканата, трябва да бъде потвърдена от компетентния орган в съответствие с националното законодателство на държавата на пребиваване. Поканата следва да бъде валидирана от компетентните органи. Що се отнася до дипломати, технически и административен персонал и други служители, командировани от правителството на Република Армения в държавите членки, автентичността на подписа трябва да се потвърди с писмо или вербална нота от ръководителя на дипломатическото представителство или консулската служба.

Името на кандидата за виза трябва да бъде посочено в писмото, издадено от компетентния орган, потвърждаващо, че лицето е част от делегацията, която пътува до територията на другата държава, за да участва в официалната среща. Името на кандидата за виза не е необходимо непременно да бъде посочено в официалната покана за участие в срещата, въпреки че това може да е наложително, когато официалната покана е адресирана до конкретно лице.

Тази разпоредба се прилага за членовете на официални делегации, независимо от това какъв вид паспорт притежават.

Студентската карта се приема като доказателство във връзка с целта на пътуването само ако е издадена от приемащия университет, колеж или училище, където ще бъдат провеждани учебните занятия или образователната подготовка.

Трябва да се представи документът от здравното заведение, потвърждаващ трите елемента (необходимостта от медицинско обслужване в това заведение, необходимостта от придружител и доказателството за достатъчни финансови средства за заплащане на лечението, т.е доказателство за предплащане).

Тази категория не обхваща журналистите на свободна практика и техните асистенти.

Трябва да се представят удостоверението или документът, доказващ, че кандидатът за виза е професионален журналист или придружаващо лице в служебното си качество, и оригиналният документ, издаден от неговия работодател, в който се посочва, че целта на пътуването е осъществяването на журналистическа дейност или подпомагането на такава дейност.

В Армения съществуват редица организации, които представляват интересите на журналистите или на придружаващите ги в служебно качество лица и могат да издават удостоверения, доказващи, че въпросното лице е професионален журналист или придружаващо лице в служебното си качество в конкретна област. За да преценят професионалния статус на тези организации, консулствата могат да направят справка на следния адрес: www.e-register.am. Консулствата могат също да приемат удостоверение, издадено от работодателя на кандидата.

Списъкът с придружаващите лица при международни спортни мероприятия ще бъде ограничен до лицата, присъстващи в служебно качество: треньори, масажисти, мениджъри, медицински персонал и ръководители на спортни клубове. Поради тази причина поддръжниците няма да се считат за придружаващи лица.

За да проверят дали стопанската организация съществува, консулствата могат да направят справка на следния адрес: www.e-register.am.

„з)	за представители на свободни професии, участващи в международни изложби, конференции, симпозиуми, семинари или други подобни мероприятия: — писмено искане от организацията домакин, потвърждаващо, че съответното лице е участник в проявата;

и)

за представители на организации на гражданското общество и лица, поканени от регистрирани в държавите членки нестопански организации на арменската общност, когато предприемат пътуване с цел участие в образователни курсове, семинари, конференции, включително в рамките на програми за обмен или общоарменски програми и програми за подпомагане на общността: — писмено искане, издадено от организацията домакин, потвърждение, че лицето представлява организация на гражданското общество или участва в общоарменски дейности или дейности за подпомагане на общността, и удостоверение за учредяване на такава организация от съответния регистър, издадено от държавен орган в съответствие с националното законодателство;“.

Трябва да бъде представен документ от организацията на гражданското общество, потвърждаващ, че кандидатът за виза представлява тази организация.

Компетентният арменски държавен орган, който издава удостоверението за учредяване на организация на гражданското общество, е Министерството на правосъдието.

Удостоверенията за учредяване на организации на гражданското общество се регистрират в Държавния регистър на юридическите лица. Министерството на правосъдието администрира електронната база данни за НПО, която е достъпна на неговия уебсайт на следния адрес: https://www.e-register.am/.

Отделните членове на организации на гражданското общество не попадат в приложното поле на Споразумението.

Арменското национално сдружение на превозвачите, компетентно да предоставя писмени искания на професионалните шофьори, е Сдружението на международните шосейни превозвачи на Армения (AIRCA).

Началникът на администрацията/кметът на града или на друго населено място, компетентен да отправи писменото искане, е началникът на администрацията/кметът на града домакин или на друго населено място, където ще се проведе дейността на побратимените градове/населени места. Тази категория обхваща само официално побратимените градове/населени места.

В Споразумението не се уточнява дали горепосоченият официален документ следва да бъде издаден от органите на държавата, в която се намира гробището, или от тези на държавата, в която пребивава лицето, което иска да посети гробището. Следва да се приеме, че такъв официален документ може да се издава от компетентните органи на всяка една от двете държави.

Трябва да се представи горепосоченият официален документ, потвърждаващ съществуването и запазването на гроба, както и семейната или друга родствена връзка между кандидата за виза и покойника.

Със Споразумението не се въвеждат нови правила за отговорност на физическите или юридическите лица, издаващи писмените искания. В случай на неправомерно издаване на такива искания се прилагат съответните разпоредби от правото на Съюза и/или националното право.

2.2.2.   Издаване на многократни визи

В случаите, при които кандидатът за виза трябва да пътува често до територията на държавите членки, могат да бъдат издавани визи за краткосрочен престой за няколко посещения, при условие че общата продължителност на тези посещения не надвишава 90 дни в рамките на период от 180 дни.

Член 5 от Споразумението предвижда, че:

За тези категории лица, като се вземе предвид техният професионален статус или семейната им връзка с гражданин на Армения, пребиваващ законно на територията на държава членка, или с гражданин на Съюза, пребиваващ на територията на държава членка, чийто гражданин е той, съществуват основания да им бъде предоставена многократна виза със срок на валидност до пет години или виза, чиято валидност е ограничена до срока на мандата или на законното им пребиваване, ако този срок е по-кратък от 5 години.

Лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква а) от Споразумението, трябва да представят доказателство за законното пребиваване на лицето домакин.

За лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква б), следва да се представи потвърждение за професионалния им статус и продължителността на техния мандат.

Тази разпоредба не се прилага по отношение на лица, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква б) от Споразумението, ако те са освободени от изискването за виза съгласно Споразумението, т.е. ако притежават дипломатически или служебен паспорт.

Лицата, попадащи в обхвата на член 5, параграф 1, буква в) от Споразумението, трябва да представят доказателство за постоянния си статус като членове на официална делегация и за необходимостта редовно да участват в срещи, консултации, преговори или програми за обмен.

Ако необходимостта или намерението да се пътува често или редовно са явно ограничени до по-кратък период, срокът на валидност на многократната виза се ограничава до този период.

По принцип многократни визи със срок на валидност една година ще се издават на горепосочените категории кандидати за виза, ако през предходната година (12 месеца) кандидатът за виза е получил поне една виза и я е използвал в съответствие със законодателството за влизане и престой на територията(ите) на посетената(ите) държава(и) (например лицето не е пресрочило позволения престой) и ако са налице основания за кандидатстване за многократна виза.

В случаите, когато няма основания за издаването на виза, валидна за една година, например, ако продължителността на програмата за обмен е по-кратка от една година или на лицето не се налага да пътува през цялата година, валидността на визата ще бъде по-кратка от една година, при условие че са изпълнени другите изисквания за издаване на виза.

Многократни визи със срок на валидност от две до пет години ще се издават на категориите кандидати за виза, посочени в член 5, параграф 2 от Споразумението, при условие че през предходните две години (24 месеца) лицата са използвали своите две едногодишни многократни визи при спазване на законодателството за влизане и престой на териториите на посещаваните държави членки, както и че причините за кандидатстването за многократна виза са все още валидни. Трябва да се отбележи, че виза със срок на валидност от две до пет години се издава единствено ако през предходните две години (24 месеца) на кандидата за виза са били издадени две визи, валидни поне за една година, и ако това лице е използвало тези визи в съответствие с правната уредба за влизане и престой на териториите на посещаваните държави членки. Дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки ще определят срока на валидност на тези визи — т.е. от две до пет години — въз основа на преценката на всяко заявление за виза.

Не съществува задължение за издаване на многократна виза, ако кандидатът не е използвал предишна издадена му виза.

2.2.3.   Притежатели на дипломатически паспорти

В член 10 от Споразумението предвижда, че:

Процедурите за командироването на дипломати в държавите членки не се уреждат от Споразумението. В тези случаи се прилага обичайната процедура по акредитация.

III.   СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКУМЕНТИТЕ ЗА ПЪТУВАНЕ

В съвместна декларация, приложена към Споразумението, страните се договарят, че Съвместният комитет следва да оценява въздействието на нивото на сигурност на съответните документи за пътуване върху действието на Споразумението. За тази цел страните се договарят редовно да се информират взаимно относно мерките, предприети с оглед избягване на умножаването на документите за пътуване и с оглед развитие на техническите аспекти на сигурността на документите за пътуване, както и във връзка с процеса на на лично издаване на документите за пътуване.

IV.   СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

С цел да се даде възможност на Съвместния комитет да наблюдава ефективно прилагането на Споразумението, дипломатическите представителства и консулските служби на държавите членки представят статистически данни на Комисията на всеки шест месеца. При възможност тези статистически данни следва да включват представена по месеци информация относно:

—	броя на визите от всеки вид, издадени на различните категории лица, обхванати от Споразумението;

—	броя на отказите за издаване на виза за различните категории, обхванати от Споразумението;

—	броя на издадените многократни визи;

—	продължителността на валидност на издадените многократни визи;

—	броя на визите, издадени без такса на различните категории лица, обхванати от Споразумението.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(3)  Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, регламенти (ЕО) № 1683/95 и (ЕО) № 539/2001 на Съвета и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 1).

(6)  Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за въвеждане на опростен режим за контрола на лица на външните граници, който се основава на едностранното призн аване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, и за отмяна на Решения № 895/2006/EО и № 582/2008/EО (ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 23).

(7)  Препоръка 2005/761/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за улесняване издаването от страна на държавите членки на визи по единен образец за краткосрочен престой на изследователи от трети страни, които пътуват в рамките на Общността с цел извършване на научни изследвания (ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 23).