20.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 345/4

(1)

На 31 март 2016 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, с произход от Република Беларус („Беларус“ или „засегнатата държава“) на основание член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (2) („основния регламент“). Съответното известие за започване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3) („известието за започване на процедура“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 15 февруари 2016 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана („жалбоподателя“), от името на производители, които представляват над 44 % от общото производство на Съюза на определени видове пръти, използвани за арматура на бетон. Не беше заявен интерес от други производители, които се противопоставят или изразяват неутрално становище.

(3)

Поради това се счита, че съответните прагове, посочени в член 5, параграф 4 от основния регламент (4), са били спазени към момента на започване на разглеждане на случая. След като разследването започне, вече не е необходимо съответните условия да са спазени през цялото време на провеждането му. Съдът потвърди това за случаите, когато дадено дружество оттегли подкрепата си за жалбата (5); същата логика се прилага по аналогия за ситуация, при която се променя обхватът на продукта.

(4)

В известието за започване на процедура Комисията прикани заинтересованите страни да заявят своя интерес, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично информира жалбоподателя, други известни производители от Съюза, единствения известен беларуски производител износител и компетентните органи на Република Беларус, както и известните вносители и ползватели, за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(5)

Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(6)

В известието за започване на процедура Комисията уведоми заинтересованите страни, че възнамерява да използва Южна Африка или Съединените американски щати („САЩ“) като трета държава с пазарна икономика („държава аналог“) по смисъла на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент. Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари и да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(7)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

(8)

В известието за започване на процедурата Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза въз основа на обема на производството и продажбите на продукта, предмет на разследването, и на географското местоположение. Тази извадка се състоеше от петима производители от Съюза. Включените в извадката производители от Съюза представляваха 22,4 % от общото производство на Съюза и 24,4 % от общия обем на продажбите на Съюза на разглеждания продукт. Въпросните дружества са разположени във Франция, Германия, Италия, Полша и Испания, като е обхваната обширна географска зона. Комисията прикани заинтересованите страни да изразят становището си по временната извадка. Не бяха получени коментари. Поради това се стигна до заключението, че извадката е представителна за промишлеността на Съюза.

(9)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор, Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване на процедура.

(10)

Шестима несвързани вносители предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима вносители въз основа на най-големия обем на вноса в Съюза. Трите включени в извадката дружества представляваха 80 % от несвързания внос на разглеждания продукт с произход от Беларус. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент с всички известни вносители, които са засегнати, бяха проведени консултации във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(11)

Комисията изпрати въпросници на петимата включени в извадката производители от Съюза, на оказалия съдействие производител износител в засегнатата държава, на един производител в САЩ, които бяха избрани за държава аналог, както е обяснено в съображение 32 по-долу, на тримата включени в извадката вносители, на осем ползватели, известни към момента на започване на разследването, и на още един ползвател, който заяви своя интерес на по-късен етап от процедурата.

(12)

Бяха получени отговори на въпросника от петимата включени в извадката производители от Съюза, от оказалия съдействие производител износител в засегнатата държава, от един производител в САЩ („държавата аналог“) и от двама несвързани вносители.

(13)

Комисията издири и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени контролни посещения в помещенията на следните дружества:

(14)

Разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. („разследвания период“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2012 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(15)

Разглежданият продукт са определени видове пръти, използвани за арматура на бетон, от желязо или от нелегирани стомани, само горещоизковани, горещовалцовани или горещоизтеглени, но включително тези, които са били подложени на усукване след валцоване, както и тези с назъбвания, удебелявания, вдлъбнатини или релефи, получени по време на валцоването, с произход от Беларус, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7214 10 00, ex 7214 20 00, ex 7214 30 00, ex 7214 91 10, ex 7214 91 90, ex 7214 99 10, ex 7214 99 71, ex 7214 99 79 и ex 7214 99 95 („разглежданият продукт“). Изключени са прътите от желязо или от стомана с висока степен на устойчивост на умора на материала, използвани за арматура на бетон.

(16)

Разследването показа, че разглежданият продукт и произвежданият и продаван на вътрешния пазар в САЩ продукт, както и продуктът, произвеждан и продаван на пазара на Съюза от промишлеността на Съюза, имат еднакви основни физически, химически и технически характеристики и употреба. По тази причина временно се приема, че те са сходни по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

(17)

Беларуският производител износител посочи, че според него е налице несъгласуваност между описанието на продуктовия обхват в жалбата (където са посочени два кода по КН) и това в известието за започване на процедура (с посочени девет кода по КН). Бе заявено, че поради тази причина направената в жалбата оценка на вредата не се отнася до същия обхват като обхвата, посочен във впоследствие започната процедура. Също така бе отбелязано, че дружеството е изнасяло продукти, класирани само в двата кода по КН, посочени в жалбата.

(18)

В жалбата действително са посочени два кода по КН в описанието на продукта, докато в известието за започване на процедура са изброени девет. Комисията отбелязва, че кодовете по КН, посочени в известието за започване на процедура, са дадени само за информация, като това е ясно посочено. Освен това тя отбелязва, че разследването беше започнато въз основа на предоставеното в жалбата описание на разглеждания продукт, което по същество обхваща девет кода по КН, независимо от позоваването, и следователно допълнителните кодове по КН не са оказали въздействие върху доказателствата, предоставени в жалбата. Поради това твърдението за предполагаеми несъответствия в описанието на продукта беше отхвърлено.

(19)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент Беларус не се счита за държава с пазарна икономика. Поради това нормалната стойност във връзка с беларуския износ за Съюза беше определена на базата на информацията, получена от производител в трета държава с пазарна икономика.

(20)

По време на разследвания период вносът от Беларус е възлизал на около 488 000 тона с пазарен дял от около 5 %. Основните вносителки сред държавите членки са били Германия, Литва, Полша и Нидерландия. Единственият известен беларуски производител оказа съдействие на разследването и изпрати отговор на въпросника. Този производител е продавал разглеждания продукт за Съюза директно или чрез свързани търговци, установени в Съюза и в САЩ.

(21)

В съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност се определя въз основа на цената или на формираната стойност в трета държава с пазарна икономика. За тази цел трябваше да бъде избрана трета държава с пазарна икономика („държава аналог“).

(22)

Както е посочено в съображение 6, в известието за започване на процедура Комисията уведоми заинтересованите страни, че предвижда да използва Южна Африка или САЩ като трета държава с пазарна икономика за целите на определянето на нормалната стойност.

(23)

Коментари относно държавите, предложени за държава аналог, бяха получени от единствения оказал съдействие производител износител от Беларус. Той твърди, че нито Южна Африка, нито САЩ представляват подходящ избор за държава аналог, тъй като, наред с други причини, производственият капацитет, действителният обем на произведената продукция и производственият процес в Южна Африка и САЩ се различават от тези на беларуския производител. Освен това същата страна заяви, че местните производители в Южна Африка и САЩ, посочени от жалбоподателите, са пряко свързани с производители от Съюза. Поради това обективността на данните, събрани в тези държави за тези производители, може да бъде поставена под въпрос. Тази страна предложи Русия като по-подходящ избор за държава аналог, тъй като руският отрасъл за производство на пръти от стомана има ниво на развитие, което е най-сходно с това на Беларус, производственият процес при него също е на основата на метален скрап и произведените пръти от стомана са сходни като качество и технически спецификации. При все това Комисията отбеляза, че страната не е предоставила никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че производителите в Южна Африка или САЩ не използват метални отпадъци за производството на разглеждания продукт или че в тяхната структура на разходите суровините не представляват 60 % — 70 % от производствените разходи. Във всеки случай Комисията проучи целесъобразността на избора на Южна Африка и САЩ (както и на Бразилия) за държава аналог. Подробностите във връзка с тези анализи са представени в съображения 28 — 34.

(24)

С цел подбор на третата държава с пазарна икономика Комисията се свърза с всички известни производители не само в Южна Африка и САЩ, но също така и в Турция, Украйна, Руската федерация, Босна и Херцеговина, Мексико, Корея, Доминиканската република, Норвегия и Швейцария. Комисията поиска от тях да предоставят информация относно своя вътрешен пазар и да докладват за вида на произвежданите продукти, производствения капацитет, производството и обема на продажбите на вътрешния пазар, да опишат производствения процес, вида на използваните суровини, дела на суровините, енергията и разходите за труд в общите производствени разходи на разглеждания продукт и накрая — да изразят своето желание да съдействат на разследването.

(25)

Освен това бе установен контакт с компетентните органи на посочените по-горе трети държави.

(26)

Руските органи информираха Комисията, че никой от известните руски производители или техните сдружения не е проявил интерес към текущото разследване. Поради това, при липсата на съдействие от страна на руските производители, Русия не би могла да бъде използвана като държава аналог.

(27)

Само трима производители изпратиха отговори на първоначалното запитване. Те са разположени в Бразилия, Южна Африка и САЩ. Производителите в Южна Африка и САЩ са свързани с някои от жалбоподателите. Бразилският производител е част от група от дружества, която има производствени съоръжения в различни държави, включително в САЩ, Мексико и Доминиканската република. Този производител не е свързан с жалбоподателите.

(28)

Трите отговора бяха разгледани във връзка с жалбата и получените коментари. Беше установено, че вътрешното потребление в Южна Африка е относително малко, само около 435 000 тона, че производственият капацитет на производителя в Южна Африка е около 10 % от този на беларуския производител и че основната използвана суровина е желязна руда, докато беларуският производител износител използва метален скрап. Поради това Комисията реши да пренебрегне Южна Африка като потенциална държава аналог.

(29)

Бразилия има потребление на вътрешния пазар от около 3,5 милиона тона и вносът (около 95 % с произход от Турция), който се облага с адвалорно мито от 12 %, представлява около 5,5 % от потреблението на държавата. Производственият процес на производителя, предлагащ да съдейства, е на основата на метален скрап и необработени чугуни (докато беларуският производител износител използва основно метален скрап), а обемът на производството му е около 50 % от този на беларуския производител.

(30)

Вътрешното потребление на САЩ е възлизало на около 7,7 милиона тона. Местните производители са били най-малко осем. Имало е въведени ограничения върху вноса (6), но въпреки това вносът, предимно с произход от Турция и Япония, е представлявал около 23 % от общото потребление. Производителят от САЩ е използвал производствени процеси, сходни на използваните от беларуския производител. Обемът на производството му е било около 52 % от обема на производството на беларуския производител.

(31)

Въз основа на този анализ Комисията е на мнение, че пазарната ситуация в Бразилия и в САЩ е достатъчно конкурентна. Поради това Комисията реши да избере Бразилия и САЩ за потенциални държави аналог.

(32)

Въпросниците, предназначени за държавата аналог, бяха изпратени на посочените по-горе двама оказали съдействие производители. След като обаче получи въпросника, предназначен за държавата аналог, бразилският производител уведоми Комисията за решението си да оттегли съгласието си да съдейства в разследването. Комисията получи удовлетворителен отговор от производителя от САЩ.

(33)

Комисията отбеляза, че съдействащият производител от САЩ е бил свързан с един от жалбоподателите, както се твърди от беларуския производител износител. При все това, дори ако даден производител в държавата аналог е свързан с производител от Съюза, подобна връзка не обезсилва, нито засяга определянето на нормалната стойност (7).

(34)

Комисията стигна на този етап от процедурата до заключението, че САЩ е подходяща държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(35)

В съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент информацията, получена от оказалия съдействие производител в държавата аналог, беше използвана като основа за определяне на нормалната стойност.

(36)

На първо място, Комисията проучи, в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент, дали общият обем на продажбите на сходния продукт на независими клиенти в САЩ е бил представителен като цяло. За тази цел общият обем на продажбите беше сравнен с общия обем на разглеждания продукт, изнасян от беларуския производител износител за Съюза. На тази основа бе установено, че сходният продукт е бил продаван в представителни количества на пазара на САЩ.

(37)

На второ място, Комисията идентифицира видовете на продукта, продавани на вътрешния пазар от производителя в държавата аналог, които бяха идентични или пряко съпоставими с видовете, които се продават за износ за Съюза от беларуския производител износител. Тя сравни, въз основа на вида на продукта, обема на продажбите в САЩ с износа от беларуския производител износител за Съюза. Това сравнение показа, че всички видове на продукта са продавани в представителни количества в САЩ.

(38)

След това Комисията провери за производителя от държавата аналог дали всеки вид на сходния продукт, продаван на вътрешния пазар, може да бъде разглеждан като продаван при обичайни търговски условия в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент. Това бе направено, като за всеки вид на продукта беше установен делът на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период. Беше счетено, че продажбите са били рентабилни, когато единичната цена е била равна на производствените разходи или по-висока от нея. Бяха установени съответно производствените разходи за всеки вид на продукта на американския производител по време на разследвания период.

(39)

Когато обемът на продажбите на даден вид на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на изчислените производствени разходи или по-висока от тях, е съставлявал над 80 % от общия обем на продажбите на съответния вид на продукта и когато среднопретеглената продажна цена на този вид е била равна на производствените разходи или по-висока от тях, нормалната стойност беше определена въз основа на действителната цена на вътрешния пазар. Тази цена беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на този вид, реализирани на вътрешния пазар през разследвания период. За всички видове на продукта, продавани от производителя от държавата аналог, обемът на рентабилните продажби на въпросния вид на продукта е представлявал 80 % или повече от общия обем на продажбите на този вид.

(40)

На последно място, всички видове на продукта, изнасян от Беларус за Съюза, са били продавани в САЩ. Поради това не бе необходимо да се формира нормалната стойност за никой от изнасяните видове на продукта.

(41)

Беларуският оказал съдействие производител износител е изнасял за Съюза чрез свързани търговци, разположени в Австрия, Литва, Полша, Германия и САЩ, или чрез директни продажби за първите независими клиенти. Както е посочено в съображение 13 по-горе, трите основни свързани търговци бяха проверени на място.

(42)

За директните продажби на разглеждания продукт за първите независими клиенти в Съюза експортната цена беше определена въз основа на цената, реално платена или подлежаща на плащане за разглеждания продукт при продажба за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(43)

За продажбите, реализирани чрез свързани търговци, действащи като вносители, експортната цена бе определена въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай бяха направени корекции в цената за всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително разходите за продажба и общите и административните разходи (ПОАР) (които са варирали от около 1 % до 2,5 %), както и за разумен марж на печалба за търговците, занимаващи се с продажбата (под 1 %).

(44)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включения в извадката производител износител на базата на цената франко завода.

(45)

Когато това беше обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната сравнимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(46)

По отношение на експортните цени на производителя износител бяха направени корекции за разходите за транспорт, застраховка и обработка (вариращи от 4 % до 7,5 % в зависимост от съответния свързан търговец или от производителя износител), разходи по кредити и банкови такси (вариращи от 0 % до 1,5 % в зависимост от съответния свързан търговец или производителя износител), които представляват общо около 8 % от стойността на продажбите. Що се отнася до цените на вътрешния пазар на производителя в държавата аналог, бяха направени корекции за вътрешните транспортни разходи и за разходите за обработка (средно 5,3 % от обема на продажбите), както и за разходите за кредит (на годишна ставка от 1,15 %).

(47)

Сравнението беше направено за 100 % от различните видове на продукта, изнасяни и продавани в Съюза от беларуския производител износител и неговите свързани търговци.

(48)

По време на изслушване, проведено на 14 октомври 2016 г., представителите на беларуския производител износител заявиха, че нормалната стойност следва да се коригира, така че да отразява средните покупни цени на скрапа и неговия коефициент на потребление в производството на разглеждания продукт в Беларус.

(49)

На първо място, Комисията подчертава, че нормалната стойност не беше формирана, а се базираше само на продажбите, така че на ниво определяне на нормалната стойност подобна корекция е изключена.

(50)

На второ място, Комисията си дава сметка, че това дружество може да е искало да постави въпрос във връзка с обективното сравнение и поради това тя анализира това твърдение съгласно член 2, параграф 10, буква к). Разследването показа, че беларуският производител износител е закупувал скрап от местни или от руски доставчици.

(51)

Комисията отбелязва, че цените и разходите в Беларус са считани за изкривени, тъй като сама държава е считана за държава с непазарна икономика. По този начин предоставянето на корекции въз основа на беларуските цени и разходи, както и на произтичащия от тях коефициент на потребление, би означавало да се използва изкривената беларуска цена. Поради това Комисията отхвърли твърдението в това отношение. Дори и Комисията да е трябвало да докаже действителното изкривяване на беларуските цени, тя отбелязва, че съществуването на такива изкривявания е установено prima facie в жалбата и че беларуският износител не е предоставил надлежни доказателства, които да обосноват отхвърлянето на тези твърдения.

(52)

Що се отнася до скрапа, внасян от Русия, по време на разследването Комисията констатира, че цената на суровината в САЩ и в Руската федерация е сходна (8). Освен това разследването показа, че коефициентът на потребление на скрап в САЩ е сходен с коефициентите, докладвани от беларуския производител износител, т.е. в порядъка 60 — 70 %. Поради това Комисията стигна до временното заключение, че покупната цена на скрапа в САЩ не влияе върху сравнимостта на цените. Твърдението се отхвърля временно.

(53)

За оказалия съдействие производител износител Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт в държавата аналог (вж. съображение 47 по-горе) със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт, в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент. Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза без платено мито, са 58,4 %.

(54)

Степента на съдействие е висока, тъй като вносът от оказалия съдействие производител износител е представлявал целият износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да определи остатъчния дъмпингов марж на равнището на оказалия съдействие производител износител с най-високия дъмпингов марж.

(55)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(56)

Сходният продукт се е произвеждал от 31 производители от Съюза. За тях се счита, че представляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент и по-надолу същите са наричани „промишлеността на Съюза“.

(57)

За установяване на обема на общото производство на Съюза през разследвания период беше използвана цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза и тяхното сдружение преди започването на разследването и след това, както и отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза.

(58)

На тази основа беше изчислено, че общото производство на Съюза през разследвания период е било приблизително 12,7 милиона тона. Тук се включва производството на всички производители от Съюза, както на включените в извадката производители, така и на невключените в извадката производители, изчислено въз основа на проверени данни, представени от жалбоподателя.

(59)

Както е посочено в съображение 8 по-горе, в извадката бяха включени петима производители от Съюза, които представляват 22,4 % от изчисленото общо производство на Съюза на сходния продукт. В това отношение следва да се вземе предвид, че производството на Съюза на разглеждания продукт е силно фрагментирано, което личи от големия брой производители от Съюза, посочени в съображение 56, и поради това извадката от петима производители е представителна за промишлеността на Съюза.

(60)

Беларуският производител изказа твърдението, че в жалбата няма достатъчно prima facie доказателства за наличието на вреда и следователно тя не е трябвало да бъде допускана за разглеждане. Аргументът се основава по-специално на неправилно представяне в жалбата на предполагаемите изкуствено ниски разходи за снабдяване със скрап, от които се възползва въпросният производител износител. Беларуският производител застъпи становището, че подобно погрешно разбиране обезсилва напълно жалбата.

(61)

Както е посочено в съображение 19 по-горе, Беларус е държава с непазарна икономика и поради това нормалната стойност бе определена въз основа на методологията с използване на държава аналог. Поради това не е било необходимо да се определя дали беларуският производител се е снабдявал със скрап на изкуствено ниски цени. Комисията не вижда какво е съдържанието/относимостта на това твърдение и неговото значение за определянето на вредата за промишлеността на Съюза.

(62)

Потреблението на Съюза беше определено въз основа на обема на всички продажби на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, както и на целия внос. Потреблението на Съюза е намаляло в периода 2012—2013 г., но през 2014 г. отново е достигнало равнището от 2012 г., като допълнително се е увеличило умерено през разследвания период. През разглеждания период потреблението на Съюза се е увеличило като цяло с 3 %.

(63)

Установено бе, че по време на разглеждания период в дъмпинговия внос от Беларус в Съюза са се наблюдавали следните тенденции във връзка с обема и пазарния дял:

(64)

През разглеждания период обемът на вноса от Беларус почти се е утроил. Пазарният дял на вноса от Беларус също е нараснал през разглеждания период — от 1,8 % през 2012 г. на 5 % през разследвания период.

(65)

Таблицата по-долу показва средната цена на вноса от Беларус:

(66)

Средните цени на вноса от Беларус са намалели по време на разглеждания период, следвайки спада в цените на скрапа, който се е използвал като суровина както в Беларус, така и в Съюза. Намалението обаче от 25 % на цените на беларуския износ за ЕС е било по-отчетливо, отколкото намалението на цените на включените в извадката производители от Съюза, както и от намалението на средните цени на другите големи износители на разглеждания продукт за Съюза през същия период. В резултат на това през разследвания период цените на вноса от Беларус са били по-ниски от цените на производителите от Съюза и от средните цени на наличния на пазара внос от другите големи трети държави.

(67)

С цел да се определи дали е имало подбиване на цените през разследвания период и каква е била степента му, бяха сравнени, от една страна, среднопретеглените продажни цени на включените в извадката производители от Съюза по вид на продукта за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода, като са извадени реално направените разходи за доставка (0,5 % — 5 %), комисионите (0 % — 1,5 %), намаленията (0,9 % — 2,3 %) и разходите по кредити (0,2 % — 0,5 %), и от друга страна, съответните среднопретеглени цени по вид на продукта на дъмпинговия внос от беларуския производител за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF.

(68)

От резултата от сравнението, изразен като процентен дял от оборота на включените в извадката производители от Съюза през разследвания период, е видно, че е налице марж на подбиване на цените в размер на 4,5 %. По-ниските цени на дъмпинговия внос в сравнение с цените на Съюза обясняват значителното увеличение на обема на беларуския внос и на пазарния дял, държан от беларуския внос в периода след 2014 г.

(69)

Беларуският производител износител представи някои документи за сравнението на продажните цени на полските и беларуските производители с цел да подкрепи твърдението, че беларуските цени през разследвания период в действителност са били по-високи от цените на производителите от Съюза. В това отношение следва да се припомни, че изчисленията на подбиването на цените и микроикономическите показатели за равнището на цените се основават на данни, събрани от включените в извадката производители от Съюза, докато данните, представени от беларуското дружество, се отнасят до невключени в извадката полски производители. Поради това представените данни не могат да окажат влияние върху констатациите на Комисията относно подбиването на цените и тенденциите в микроикономическите показатели през разглеждания период, както е описано в съображение 83. Освен това тези данни са обобщени данни от всички включени в извадката дружества и от всички техни несвързани продажби, които са взети предвид за установяване на подбиването на цените и на тенденциите в микропоказателите. Независимо от това Комисията потвърждава, че по време на разследвания период беларуските цени са подбивали цените на всеки един от включените в извадката производители от ЕС.

(70)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент проверката на въздействието на дъмпинговия внос от Беларус върху промишлеността на Съюза е включвала оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(71)

Както е посочено в съображение 59, за проверката на евентуалната вреда, понесена от промишлеността на Съюза, беше използвана извадка.

(72)

За целите на анализа на вредата Комисията направи разлика между макроикономическите и микроикономическите показатели на вредата. Във връзка с това оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза беше извършена на базата на: а) макроикономическите показатели, като производството, производствения капацитет, използването на капацитета, обема на продажбите, пазарния дял и растежа, заетостта, производителността, размера на действителния дъмпингов марж и възстановяването от предишен дъмпинг, данните за които са събрани на равнището на цялата промишленост на Съюза, както и на базата на: б) микроикономическите показатели, като средните единични цени, разходите за единица продукт, рентабилността, паричния поток, инвестициите, възвращаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитали, складовите наличности и разходите за труд, данните за които са събрани на равнището на включените в извадката производители от Съюза.

(73)

Цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, включително информацията, предоставена в жалбата, и данните, събрани от производителите в Съюза преди започването на разследването и след това, както и отговорите на въпросника от включените в извадката производители от Съюза бяха използвани, за да се установят макроикономическите показатели, и по-специално, данните за невключените в извадката производители от Съюза.

(74)

Микроикономическите показатели бяха установени на базата на информацията, предоставена от включените в извадката производители от Съюза в техните отговори на въпросника.

(75)

По време на разглеждания период производството, производствения капацитет и използването на капацитета на Съюза са следвали посочените по-долу тенденции:

(76)

Като цяло през разглеждания период обемът на производството на Съюза е намалял с 5 %. Като се има предвид, че производственият капацитет е останал постоянен през този период, спадът в производството е довело до намаляване на степента на използване на капацитета с 4 процентни пункта — от 71 % през 2012 г. на 67 % през разследвания период.

(77)

Продажбите на производителите от Съюза са включвали продажби за свързани дружества. Тези продажби за свързани дружества през разглеждания период са представлявали около 10 % от потреблението на Съюза. Поради това обемът на продажбите, пазарният дял и растежът бяха оценени поотделно за свързаните продажби и за свободния пазар (несвързаните продажби). По отношение на свързаните продажби се потвърди, че те са били насочени към свързаните ползватели, а не към свързаните търговски дружества, поради което не са били отчетени два пъти при изчисляването на общото потребление на Съюза.

(78)

По време на разглеждания период обемът на продажбите, пазарният дял и растежът са следвали посочените по-долу тенденции:

(79)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти е намалял с 6 % през разглеждания период, което е намерило израз и в спада от 7 процентни пункта в пазарния дял, настъпил между 2012 г. и разследвания период. Това се е случило въпреки нарастването на потреблението на пазара на Съюза през същия период. Бърз спад в обема на продажбите е наблюдаван в периода 2012 г. — 2013 г., когато тенденцията при обема на продажбите е следвала неизменно тенденцията при потреблението и промишлеността на Съюза е съумяла да запази същия пазарен дял. В периода между 2013 г. и разследвания период обаче положението коренно се е променило. През този период пазарът на Съюза е нараснал с 10 %, докато в същото време промишлеността на Съюза е загубила 7 процентни пункта от пазарния си дял. В същото време обемът на беларуския внос и пазарният му дял бързо са се увеличили. Това доказва, че промишлеността на Съюза не е могла да се възползва от растежа в потреблението на Съюза поради нарастващия пазарен дял на дъмпинговия внос.

(80)

Констатирано беше, че между 2012 г. и разследвания период равнището на заетостта на промишлеността на Съюза също е намаляло с 2 %, в съответствие със спада в производството и продажбите. Това намаление на заетостта обаче не е довело до повишаване на производителността, измерена като произведена продукция на наето лице годишно, тъй като спадът в обема на производството през разглеждания период е бил по-голям от намалението в числеността на персонала.

(81)

Дъмпинговият марж на беларуския производител износител е значителен (вж. съображение 55 по-горе). Като се имат предвид обемът, пазарният дял и цените на дъмпинговия внос от Беларус, разгледани по-горе, въздействието върху промишлеността на Съюза на действителния дъмпингов марж не може да се счита за незначително.

(82)

Тъй като по-рано не е бил установен дъмпингов внос на разглеждания продукт, промишлеността на Съюза не се възстановява от минали дъмпингови практики по отношение на въпросния продукт.

(83)

Средните продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти са били понижени в първата част от разглеждания период (2012—2013 г.) под въздействието на „схема за измами с ДДС“ (вж. съображения 106 — 111). Във втората част от разглеждания период (2014 г. — разследвания период) те са били понижени поради дъмпинговия внос от Беларус. По време на разглеждания период цените в Съюза са намалели с 22 % от 2012 г. до разследвания период. Спадът в цените отразява обща тенденция на понижаване на световните разходи за основната суровина. Въпреки това, поради по-нататъшното понижаване на цените, причинено от дъмпинговия внос от Беларус, където намалението на цените е било по-голямо, отколкото би било, ако е отразявало само разходите за суровини, производителите от Съюза не са могли да върнат понижените поради схемата за измами с ДДС цени към нормалните и неизкривени нива, възползвайки се от намалението в цените на основната суровина, а е трябвало да запазят цените по-ниски, отколкото те биха били в условията на нормална конкуренция.

(84)

През разглеждания период разходите на промишлеността на Съюза са намалели с 20 %, което е по-малко от спада в цените. Това се обяснява с по-високите разходи за енергия и труд. В резултат на това през разглеждания период рентабилността на промишлеността на Съюза се е влошила.

(85)

По време на разглеждания период паричният поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал на производителите на Съюза са следвали посочените по-долу тенденции:

(86)

Рентабилността на включените в извадката производители от Съюза е изразена като нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Включените в извадката производители от Съюза са отбелязали печалби през 2012 г., но са започнали да бележат загуби от 2013 г. насам. Нещо повече, тяхната рентабилност е достигнала най-ниското си равнище през разследвания период, което съответства на най-високия обем на вноса от Беларус и на неговото най-ниско ниво на цените в рамките на целия разглеждан период.

(87)

Паричният поток, който представлява способността на промишлеността да финансира самостоятелно дейността си, е намалял през разглеждания период като цяло, макар да е запазил положителните си стойности.

(88)

Производителите от Съюза са били в състояние да инвестират през целия разглеждан период, но развитието на рентабилността и паричния поток са засегнали неблагоприятно и инвестициите, които през разглеждания период са намалели с 29 %. Освен това възвръщаемостта на инвестициите е била постоянно отрицателна от 2013 г. нататък, следвайки тенденцията, наблюдавана по отношение на рентабилността.

(89)

С оглед на изложеното по-горе може да се стигне до заключението, че финансовите резултати на включените в извадката производители от Съюза са били отрицателни по време на разследвания период.

(90)

Равнището на складовите запаси на включените в извадката производители от Съюза е намаляло с 25 % през разглеждания период. При все това съотношението между складовите запаси и производствения обем е останало стабилно през разглеждания период (от 1 % на 1,5 %), като равнището на складовите запаси е следвало тенденция на спад в обема на производството.

(91)

Средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са нараснали с малко през разглеждания период. Разходите за труд са представлявали по-малко от 10 % от общите производствени разходи. Поради това разходите за труд не са представлявали решаващ фактор по отношение на развитието на производствените разходи.

(92)

Разследването разкри, че промишлеността на Съюза не е извлякла ползи от увеличението в потреблението през разглеждания период. Точно обратното, промишлеността на Съюза е претърпяла 6 % спад в обема на продажбите през разглеждания период, а пазарният ѝ дял е намалял с 6 процентни пункта (на фона на увеличение от 3 % на общото потребление). Тези тенденции са по-ясно видими, когато се вземе предвид периодът от 2013 г. до разследвания период, когато обемът на вноса от Беларус е нараствал бързо и е увеличавал пазарния си дял. В рамките на същия период промишлеността на Съюза е загубила 7 процентни пункта от пазарния си дял, в условията на нарастващо потребление (+ 10 %). През разглеждания период промишлеността на Съюза е претърпяла и намаление от 5 % на произведената продукция, което е довело до намаляване на степента на използване на капацитета от 71 % на 67 %.

(93)

Освен това, поради засилената нелоялна конкуренция от страна на дъмпинговия внос, промишлеността на Съюза е трябвало да намали цените си средно с 22 % през разглеждания период, което е довело до спад от печалба в размер на 1,3 % през 2012 г. до загуба в размер на 2,1 % през разследвания период въпреки намаляването на разходите и на равнището на заетост.

(94)

На последно място, през разглеждания период неблагоприятно са били засегнати и други финансови показатели, като възвръщаемостта на активите, паричният поток и инвестициите.

(95)

С оглед на изложеното по-горе се прави временното заключение, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

(96)

В съответствие с член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от Беларус е причинил вреда на промишлеността на Съюза в степен, достатъчна, за да бъде считана за съществена. Разгледани бяха и други известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които са могли по същото време да нанесат вреда на промишлеността на Съюза, за да се гарантира, че евентуалната вреда, причинена от тези други фактори, не е отдадена на дъмпинговия внос.

(97)

Разследването показа, че потреблението на Съюза е нараснало с 3 % през разглеждания период, като в същото време обемът на вноса с произход от Беларус се е увеличил значително. През последните две години от разглеждания период обемът на вноса от Беларус и неговият дял на пазара на Съюза са се увеличили със 175 %. Увеличението на дъмпинговия внос е съвпаднало със спада в пазарния дял на промишлеността на Съюза.

(98)

По отношение на ценовия натиск на пазара на Съюза през разглеждания период беше установено, че средните цени на вноса от Беларус бързо са се понижавали, особено през последните две години от разглеждания период. През разследвания период цените на вноса от Беларус вече са били по-ниски от средните продажни цени на промишлеността и продажните цени на наличния на пазара на Съюза внос от трети държави.

(99)

Поради упражнявания от увеличаващия се обем на беларуския внос ценови натиск промишлеността на Съюза не е могла да покрива разходите си.

(100)

Въз основа на изложеното по-горе се стига до заключението, че рязкото увеличаване на дъмпинговия внос от Беларус на цени, подбиващи цените на промишлеността на Съюза, е причинило съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза.

(101)

Съгласно данните, предоставени от включените в извадката производители от Съюза, през разглеждания период обемът на износа за несвързани клиенти в трети държави се е увеличил с 5 %. Поради това може да се направи заключението, че не е възможно тази част от свързаните с продажби дейности на промишлеността на Съюза да е причина за установената съществена вреда.

(102)

Продажбите на промишлеността на Съюза за свързани страни са се увеличили с 14 % през разглеждания период, като са били осъществявани на ценови нива, значително по-високи от тези при продажбите за несвързани страни. Въпреки че тези цени са трансферни цени, може да се направи заключението, че не е възможно тази част от свързаните с продажби дейности на промишлеността на Съюза да е причина за установената съществена вреда. Напротив, увеличението на тези продажби и фактът, че тези цени са по-високи от цените за несвързани клиенти, показват, че ако не са били осъществени въпросните продажби за свързани страни, понесената от промишлеността на Съюза вреда е можело да бъде още по-съществена.

(103)

Следва също да се подчертае, че маржовете на подбиване и на занижаване на продажните цени бяха определени чрез сравнение на цените на вноса от Беларус с продажните цени на производителите от Съюза за несвързани клиенти. Следователно продажбите за свързаните дружества не са оказали влияние при определянето на подбиването на цените и продажбите на занижени цени.

(104)

През разглеждания период индивидуалните пазарни дялове на третите държави са се увеличили незначително — с изключение на Украйна, където увеличението на пазарния дял в относително изражение е било съществено, но в абсолютно изражение пазарният дял на тази държава все още е бил незначителен. Следва да се отбележи също така, че през разглеждания период цените на вноса от трети държави са били средно винаги по-високи от цените на промишлеността на Съюза. Единствената страна износител с по-ниски средни цени от промишлеността на Съюза през разглеждания период е била Беларус, като става въпрос за същата година, когато обемът на вноса от Беларус е нараствал най-бързо. Поради това беше направено заключението, че дори ако е възможно вносът от трети държави да е оказал известно влияние върху състоянието на промишлеността на Съюза, основната причина за вредата продължава да бъде вносът от Беларус.

(105)

Основният разходен ценови фактор в производството на разглеждания продукт е скрапът от желязо и стомана. По време на разглеждания период цената на тази суровина е намаляла на световно равнище. Производителите от Съюза, произвеждащи заготовки от скрап, са констатирали спад в разходите за суровина в размер на 23 % — 32 %, а производителите от Съюза, използващи заготовки като суровина — спад от около 24 %. Според данните, предоставени от включените в извадката производители от Съюза, през разглеждания период общите разходи за производство на разглеждания продукт са намалели с 20 %, като спадът в цените на суровината до известна степен е бил компенсиран, предимно поради по-високите разходи за труд (средно с около 10 %). Поради това може да се направи заключението, че не е възможно изменението на разходите да е причина за съществената вреда. От друга страна, поради ценовия натиск, основно от страна на дъмпинговия внос от Беларус, промишлеността на Съюза не е могла да се възползва от намалените разходи и тези икономии, свързани с разходите, не са намерили израз във финансовите ѝ показатели.

(106)

Беларуският производител износител заяви, че един от важните фактори, влияещи на резултатите на промишлеността на Съюза през разглеждания период, е била т.нар. „схема за измами с ДДС“. Схемата е засегнала предимно полския пазар. През 2012 г. в тази държава бе организирано европейско първенство по футбол, довело до процъфтяване на строителния сектор в този период и до много силно търсене на арматурна стомана. Твърди се, че някои безскрупулни търговци, работещи на пазара, са се възползвали от тази възможност, създавайки верижни измами с ДДС. В Полша са били създадени дружества паравани, които са купували арматурна стомана от друга държава членка и са я препродавали в Полша, като са включвали във фактурите местния ДДС. Тези дружества паравани обаче никога не осчетоводявали начисления ДДС. Твърди се, че поради ниските цени на полския пазар, наложени вследствие действията на подобни измамни търговски дружества, полските производители са загубили пазарен дял и са претърпели финансови загуби.

(107)

Действително беше потвърдено, че описаните по-горе измами с ДДС са оказали голямо влияние върху пазара на арматурна стомана в Полша. Много изрядни стоманодобивни предприятия са претърпели спад в икономическата си ефективност поради нарушаване на функционирането на пазара. Някои дружества дори са преустановили производството на арматурна стомана за няколко седмици в началото на януари 2013 г. в резултат на тези незаконни дейности. Въпреки това трябва да се подчертае, че що се отнася до времето на осъществяване и въздействието, няма припокриване между схемата за измами с ДДС и дъмпинговия внос от Беларус. Схемата за измами е била прекратена, когато полското правителство е приложило механизми за обратно начисляване на ДДС, считано от 1 октомври 2013 г. Тяхното въздействие е видно от внезапния спад в продажбите на промишлеността на Съюза и в обема на производството през 2013 г. През 2014 г. обаче ситуацията се е нормализирала, докато в същото време увеличеният поток на дъмпинговия внос е започнал да оказва отрицателно въздействие върху равнището на цените, пазарния дял, както и финансовите резултати на промишлеността на Съюза. Поради това въздействието на измамите с ДДС върху икономическото положение на полските производители е ограничено до годините, когато вносът от Беларус на пазара на Съюза е бил сравнително малък по обем и на относително високи цени. Също така, след прекратяването на дейността на измамниците, не е имало разпространяване на отрицателните последици върху полския пазар на арматурна стомана. Тези констатации са действително потвърдени от допълнителната информация (и доказателства в нейна подкрепа), предоставена от беларуския производител износител във връзка със ситуацията на полския пазар по времето, когато активно е действала схемата за измами с ДДС, и след това. Поради това е очевидно, че този въпрос може да бъде отделен от въздействието на дъмпинговия внос и че той не нарушава причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Беларус и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(108)

Беларуският производител износител изказа освен това твърдението, че в резултат от описаната по-горе схема за измами с ДДС някои дружества производители, разположени в Латвия и Словакия, са изпаднали в несъстоятелност. Дружеството посочи, че отрицателните тенденции в обема на производството и на продажбите на промишлеността на Съюза са причинени от изчезването на някои дружества от пазара, което не е свързано с експортната дейност на беларуския производител износител.

(109)

По отношение на това твърдение следва да се подчертае, че при оценката на макроикономическите показатели, посочени в съображения 75 — 82, не са взети предвид дружества, които не са съществували в разследвания период. По отношение на дружествата, които не са получили въпросници, свързаната с макроикономическите показатели информация беше оценена въз основа на действително произведената продукция през разследвания период. Поради това изчезването на въпросните дружества от пазара не е отразено в показателите, които сочат отрицателни тенденции в обемите на производството и на продажбите на промишлеността на Съюза. Следва да се подчертае, че ако те бяха взети предвид, цялостната картина за вредата щеше да е дори по-лоша.

(110)

На последно място, беларуският производител износител твърди, че обемите и цените на вноса от тази държава през 2014 г. и през разследвания период не са представителни за „обичайната“ търговска стратегия на дружеството. Дружеството твърди, че увеличената експортна дейност в Съюза през тези години е била в резултат на несъответствието, настъпило между търсенето и предлагането на разглеждания продукт на пазарите на Полша и на балтийските държави вследствие на причинените от измамите с ДДС смущения. Дружеството твърди, че Комисията следва да проучи обемите и цените на вноса от Беларус в периода след разследвания период. Дружеството твърди, че такова разследване на данните от периода след разследвания период е било счетено от Комисията за обосновано в рамките на неотдавнашната процедура по отношение на вноса на електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура.

(111)

Във връзка с гореизложеното на първо място се отбелязва, че наличието на несъответствие между търсенето и предлагането на разглеждания продукт не се потвърждава от констатациите в рамките на разследването. Схемата за измами с ДДС действително е оказала неблагоприятно въздействие върху резултатите на производителите в Полша през 2013 г., но нейното въздействие е свързано с ниското ниво на цените на разглеждания продукт, продаван от измамни търговски дружества, а не с недостатъчно предлагане. След октомври 2013 г. това неблагоприятно въздействие е било прекратено, както това е пояснено в съображение 107. Производителите от Съюза, намиращи се в Полша, са могли да използват свободно своя наличен производствен капацитет (над 40 %), за да осъществяват доставки за клиенти както в Полша, така и в балтийските държави. Фактът, че не са успели да увеличат продажбите си и пазарния си дял през 2014 г. и през разследвания период, се е дължал на конкуренцията на рязко увеличения дъмпингов внос от Беларус. На второ място, следва да се отбележи, че искането за разглеждане на данните от периода след разследвания период е постъпило на много късен етап от процедурата. Комисията ще събере данни от периода след разследвания период и ще прецени дали в този случай е целесъобразно на окончателния етап от разследването да подложи на преглед развитието в периода след разследвания период. Независимо от това, още на този етап следва да се отбележи, че обстоятелствата в настоящата процедура не могат да се разглеждат като подобни на тези в посоченото разследване относно електротехническата стомана със зърнесто-ориентирана структура.

(112)

Установено беше, че през разглеждания период е налице съществено увеличение на обема и пазарния дял на дъмпинговия внос с произход от Беларус. Освен това беше установено, че този внос е подбивал цените, на които промишлеността на Съюза е продавала на пазара на Съюза през разследвания период.

(113)

Увеличението на обема и на пазарния дял на дъмпинговия внос от Беларус е съвпаднало с влошаването на финансовото състояние на промишлеността на Съюза, което е станало особено очевидно от 2014 г. нататък. Следователно, въпреки възстановяването на потреблението, промишлеността на Съюза не е била в състояние да увеличи продажбите и цените си, поради което финансовите показатели, като рентабилността, са запазили отрицателните си стойности.

(114)

Разглеждането на другите известни фактори, които може да са причинили вреда на промишлеността на Съюза, показа, че тези фактори не са от такова естество, че да нарушат причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Беларус и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(115)

Въз основа на направения по-горе анализ, при който бе разграничено и отделено въздействието на всички познати фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносния ефект на дъмпинговия внос, се прави временното заключение, че дъмпинговият внос от Беларус е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза по смисъла на член 3, параграф 6 от основния регламент.

(116)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше проучено дали, въпреки временната констатация за вредоносен дъмпинг, съществуват неопровержими доводи да се направи заключението, че не е в интерес на Съюза да се приемат мерки в този конкретен случай. Интересът на Съюза беше анализиран на базата на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(117)

Промишлеността на Съюза се състои от повече от 65 производители, разположени в различни държави — членки на Съюза, и осигуряващи заетост на над 4 600 работници в пряка връзка със сходния продукт по време на разследвания период.

(118)

Установено беше, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, причинена от дъмпинговия внос от Беларус. Припомня се, че промишлеността на Съюза не е могла да се възползва изцяло от растящото потребление и финансовото ѝ състояние е останало нестабилно.

(119)

Очаква се, че налагането на антидъмпингови мита ще възстанови условията на лоялна търговия на пазара на Съюза и ще даде възможност на промишлеността на Съюза да коригира цените на сходния продукт според производствените си разходи.

(120)

Може да се очаква също така, че налагането на мерките ще даде възможност на промишлеността на Съюза да си възвърне поне част от загубения по време на разглеждания период пазарен дял, което ще окаже положително въздействие върху нейната рентабилност и общото ѝ финансово състояние. Налагането на мерки би дало възможност на промишлеността да запази и да продължи усилията си за постигане на разходна ефективност.

(121)

В случай че не бъдат наложени мерки, може да се очакват нови загуби на пазарен дял и рентабилността на промишлеността на Съюза би продължила да се влошава.

(122)

Поради това беше направено временното заключение, че налагането на антидъмпингови мерки върху вноса с произход от Беларус би било в интерес на промишлеността на Съюза.

(123)

Съдействието от страна на ползвателите на разглеждания продукт бе слабо. От осемте известни ползватели, потърсени при започването на процедурата, само едно дружество прояви интерес да окаже съдействие. Това дружество обаче не отговори на предназначения за ползватели въпросник, изпратен от Комисията.

(124)

Що се отнася до вносителите, шест дружества изпратиха отговори на въпросника във връзка с изготвянето на извадка, включен в известието за започване на процедура. Впоследствие три от тези дружества, представляващи 81 % от обема на вноса на разглеждания продукт по данни на респондентите, бяха избрани да бъдат включени в извадката.

(125)

Само двама от тримата включени в извадката вносители изпратиха отговори на въпросника, изпратен от Комисията. Един от тях посочи, че въпросното дружество не е само вносител на разглеждания продукт, а всъщност е и ползвател, и следва да бъде третиран като такъв в рамките на процедурата.

(126)

Вносителят е започнал да се снабдява с разглеждания продукт по време на разследвания период, като 78 % от продукта е бил внесен от Беларус с малък марж на печалба. Това показва, че този вносител е заложил на възможността да се възползва от ниските цени на вноса от Беларус и е създал нова база от клиенти. Поради това действията на този вносител не може да се считат за съответстващи на установените търговски потоци. Следователно той ще потърси други търговски възможности, когато положението на пазара се промени след налагането на мерките.

(127)

Ползвателят е реализирал загуби при продажбите надолу по веригата на готови продукти, съдържащи арматурна стомана. Около половината от арматурната стомана е била доставена от промишлеността на Съюза, една трета — от Беларус, а останалата част — от трети държави като Китай и Турция. Следователно източниците на този потребител са били подходящи от гледна точка на цените, наличността и качеството. Делът на закупените количества от Беларус може да бъде засегнат от планираните мерки и до известна степен да доведе до ограничаване или промяна на избора на доставяната арматурна стомана, но това изглежда няма да засегне из основи този ползвател. Причината за загубите изглежда структурна и несвързана със снабдяването със суровини от Беларус.

(128)

Независимо от видимо различната си роля в процедурата, и двете дружества повдигат едни и същи възражения срещу налагането на мерките: а) недостатъчен капацитет на производителите от Съюза, за да се удовлетвори търсенето на пазара на Съюза, б) недостатъчно разнообразие от продукти, произвеждани от производителите от Съюза, и в) трудности при смяната на доставчици, тъй като се твърди, че различните държави членки изискват различни сертификати за одобрение за разглеждания продукт.

(129)

Първото твърдение не е подкрепено от предварителните констатации — степента на използване на капацитета на промишлеността на Съюза е 67 %, което оставя много повече свободен капацитет в сравнение с целия внос от Беларус в Съюза.

(130)

Второто твърдение не бе подкрепено с доказателства. От друга страна, от отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза, ясно личи, че те произвеждат и продават пълния набор от видовете на продукта.

(131)

По отношение на третото твърдение следва да се подчертае, че производителите от Съюза вече осъществяват доставки за различни държави членки, без да срещат видими затруднения.

(132)

Един друг оказал съдействие невключен в извадката вносител постави в своето отделно становище въпроса за картела, за който се твърди, че съществува между производителите от Съюза. Дружеството обаче не предостави никакви документи в подкрепа на това твърдение. Въпросът за предполагаемо картелно споразумение впоследствие беше поставен от беларуския производител износител. Комисията извършва оценка на информацията, предоставена от беларуския производител износител. Тъй като обаче това твърдение бе отправено на много късен етап от процедурата, на настоящия етап този въпрос не може да бъде разгледан и по него да се стигне до заключение. Във всеки случай следва да се отбележи, че информацията, предоставена от дружеството, изглежда се отнася до обвинения, които потенциално са насочени само към едно дружество, което е включено в извадката на производителите от Съюза. Освен това въпросната процедура по проверка, започната от италианския орган за защита на конкуренцията, все още не е приключена (9). Комисията ще проучи това твърдение по-подробно на окончателния етап от разследването.

(133)

На последно място, един друг ползвател, който не заяви интереса си пред Комисията на по-ранен етап на процедурата, представи отговори на въпросника, предназначен за ползвателите, в края на предварителния етап на разследването. Информацията беше представена твърде късно за предварителния етап на процедурата и поради това не беше възможно да бъде анализирана и разгледана на този етап. Комисията ще проучи и ще анализира подробно този отговор на въпросника на окончателния етап от разследването.

(134)

Като се има предвид гореизложеното, към настоящия момент Комисията счита, че общото въздействие върху ползвателите и вносителите, както и възможното ограничаващо въздействие върху конкуренцията са ограничени.

(135)

С оглед на изложеното по-горе беше направено временното заключение, че като цяло въз основа на наличната информация по отношение на интереса на Съюза не съществуват неопровержими доводи срещу налагането на мерки върху вноса на разглеждания продукт от Беларус.

(136)

Евентуалните отрицателни ефекти върху несвързаните ползватели и вносителите се смекчават от наличието на алтернативни източници на доставка.

(137)

Освен това при разглеждането на общото въздействие на антидъмпинговите мерки на пазара на Съюза положителните ефекти, по-специално по отношение на промишлеността на Съюза, натежават над потенциалното отрицателно въздействие върху останалите заинтересовани групи.

(138)

С оглед на заключенията, до които се стигна по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза, следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мита с цел недопускане нанасянето на по-нататъшна вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(139)

За определянето на нивото на тези мерки бяха взети под внимание установените дъмпингови маржове и размерът на митото, необходимо за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(140)

При изчисляването на размера на митото, необходимо за отстраняване на последиците от вредоносния дъмпинг, беше счетено, че мерките следва да предоставят възможност на промишлеността на Съюза да покрие производствените си разходи и да реализира печалба преди облагането с данъци, каквато разумно може да се очаква да бъде реализирана от промишленост от този вид при нормални условия на конкуренция, т.е. при отсъствието на дъмпингов внос, от продажбата на сходния продукт в Съюза.

(141)

За да бъде определена целевата печалба, Комисията разгледа печалбите, реализирани при несвързаните продажби, които се използват с цел определяне на равнището на премахване на вредата.

(142)

В рамките на целия разглеждан период промишлеността на Съюза е била рентабилна само през 2012 г., но постигнатата през въпросната година минимална печалба от 1,3 % е била засегната от въздействието на „схемата за измами с ДДС“ и последващото понижаване на цените, както е обяснено в съображение 83 и в съображения 106 — 111. Следователно печалбата, постигната през 2012 г., не може да се счита за разумна „целева печалба“, която би позволила финансово възстановяване и насърчаване на инвестициите.

(143)

Предложената от жалбоподателя целева печалба възлиза на 9,9 % и се основава на целевата печалба, използвана в неотдавнашната антидъмпингова процедура във връзка с вноса на тясно свързан стоманен продукт, т.е. на прътите за тел. Комисията обаче смята, че е по-целесъобразно да се използва целевата печалба, основаваща се на резултатите от по-скорошните случаи във връзка с пръти от стомана с висока степен на устойчивост на умора на материала, използвани за арматура на бетон, т.е. 4,8 %. Следва да се отбележи, че този марж на печалбата, за разлика от предложения от жалбоподателя, е бил постигнат през 2012 г., което е в рамките на разглеждания период в този случай. Освен това тези два продукта са много сходни, произвеждани са отчасти от едни и същи дружества и с използване на едни и същи производствени линии.

(144)

Въз основа на това нивото на отстраняване на вредата беше изчислено като сравнение на среднопретеглената цена на дъмпинговия внос, установена за целите на изчисляването на подбиването на цената в съображение 68 по-горе, с невредоносната цена на промишлеността на Съюза за сходния продукт.

(145)

Всяка разлика, произтичаща от това сравнение, след това бе изразена като процент от средната обща цена CIF на вноса.

(146)

С оглед на изложеното по-горе се счита, че в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент спрямо вноса на арматурна стомана с произход от Беларус следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мита на равнището на по-ниския марж (дъмпингов или на вредата) съгласно правилото за по-ниското мито.

(147)

Въз основа на изложеното по-горе временните антидъмпингови митнически ставки са установени при съпоставка на маржовете на вредата и дъмпинговите маржове. Вследствие на това предложените антидъмпингови мита са, както следва:

(148)

Всички искания за прилагане на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито за дружеството (напр. след промяна на наименованието на субекта или след учредяване на нови производствени или търговски субекти) следва да бъдат отправяни до Комисията (10) незабавно заедно с цялата имаща отношение информация, по-специално всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството и продажбите на местния пазар и за износ, която произтича например от споменатата промяна на наименованието или от споменатата промяна на субектите за производство и продажба. Ако е целесъобразно, регламентът ще бъде съответно изменен, като бъде актуализиран списъкът на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(149)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговото мито, нивото на остатъчното мито следва да се прилага не само за неоказалите съдействие производители износители, но и за тези производители, които през разследвания период не са осъществявали износ за Съюза.

(150)

В интерес на доброто административно управление Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(151)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

а)

да поискат оповестяване на основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент;

б)

да представят писмено своите коментари на Комисията; както и

в)

да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.