20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/1

(1)

Европейската политика в областта на спътниковата навигация има за цел да осигури на Съюза две навигационни спътникови системи, а именно създадената по програма „Галилео“ система и системата EGNOS (наричани по-долу „системите“). Тези системи са резултат съответно от програмите „Галилео“ и EGNOS. Всяка една от двете инфраструктури е съставена от спътници и мрежа от наземни станции.

(2)

Програмата „Галилео“ има за цел изграждането и експлоатацията на първата инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели, която може да бъде използвана от широк кръг участници от публичния и частния сектор в Европа и по целия свят. Създадената по програмата „Галилео“ система функционира независимо както от другите съществуващи системи, така и от тези, които биха могли да бъдат създадени, като по този начин допринася, наред с другото, за стратегическата самостоятелност на Съюза, както беше подчертано от Европейския парламент и от Съвета.

(3)

Програмата EGNOS има за цел подобряване на качеството на отворените сигнали от съществуващите глобални навигационни спътникови системи (ГНСС), както и тези от отворените услуги, предлагани от системата, създадена по програмата „Галилео“, когато има такива. Услугите, предоставяни по програмата EGNOS, следва да покриват като приоритет териториите на държавите-членки, географски разположени в Европа, включващи за тази цел и Азорските острови, Канарските острови и Мадейра.

(4)

Европейският парламент, Съветът, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите оказваха последователно пълна подкрепа за програмите „Галилео“ и EGNOS.

(5)

Тъй като програмите „Галилео“ и EGNOS се намират в напреднал етап на развитие, в резултат на което системите са във фаза на експлоатация, е необходим специален правен инструмент, за да се отговори на потребностите им, по-специално по отношение на ръководството и сигурността, да се съобрази изискването за добро финансово управление и да насърчи използването на системите.

(6)

Системите са инфраструктури, изградени като трансевропейски мрежи, чието използване значително надхвърля националните граници на държавите-членки. Освен това предлаганите чрез тези системи услуги допринасят за широк кръг икономически и социални дейности, включително разработването на трансевропейски мрежи в областта на транспортната, далекосъобщителната и енергийната инфраструктура.

(7)

Програмите „Галилео“ и EGNOS са инструмент на промишлената политика и част от стратегията „Европа 2020“, както е изтъкнато в съобщението на Комисията от 17 ноември 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Програмите са посочени и в съобщението на Комисията от 4 април 2011 г.„Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“. Тези програми осигуряват многобройни ползи за икономиката и гражданите на Съюза, чиято обща стойност се изчислява на около 130 милиарда евро за периода 2014—2034 г.

(8)

Все по-голям брой стопански сектори, по-специално транспортът, далекосъобщенията, селското стопанство и енергетиката, все повече използват навигационни спътникови системи. Публичните органи също могат да се възползват от тези системи в различни области, като услуги за спешна помощ, полиция, управление на кризи или управление на границите. Развитието на използването на навигационни спътникови системи носи огромни ползи за стопанството, обществото и околната среда. Тези социално-икономически ползи се подразделят в три основни категории: преки ползи, произтичащи от разрастването на космическия пазар, преки ползи, произтичащи от разрастването на пазара надолу по веригата на основани на ГНСС приложения и услуги, и косвени ползи, произтичащи от появата на нови приложения или трансфер на технологии в други сектори, които разкриват нови пазарни възможности в други сектори, увеличават производителността в промишлеността като цяло и носят ползи за обществото, като водят до намаляване на замърсяването на околната среда или като подобряват нивата на безопасност и сигурност.

(9)

Следователно е важно Съюзът да подкрепя разработването на приложения и услуги, основани на системите. Това ще позволи на гражданите на Съюза да извлекат ползи от системите и ще осигури запазването на общественото доверие в програмите „Галилео“ и EGNOS. Подходящият инструмент за финансиране на научноизследователските и иновационните дейности, свързани с разработването на основани на ГНСС приложения, е Хоризонт 2020 - рамкова програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), установена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2). Въпреки това една много конкретна част от научноизследователските и развойните дейности нагоре по веригата следва да се финансира от бюджета, разпределен за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно настоящия регламент, когато тези дейности засягат основни елементи като чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, което ще улесни разработването на приложения между различните стопански сектори. Такова финансиране обаче не следва да излага на риск разгръщането или експлоатацията на инфраструктурите, създадени в рамките на програмите.

(10)

Предвид нарастващото използване на спътниковата навигация в многобройни области на дейност е възможно прекъсването в предоставянето на услугите да доведе до значителни вреди за съвременното общество и до загуби за много икономически оператори. Освен това, поради стратегическото си измерение навигационните спътникови системи представляват чувствителни инфраструктури, които могат да са обект на недобросъвестно използване. Тези фактори могат да засегнат сигурността на Съюза, неговите държави-членки и неговите граждани. По тази причина изискванията по отношение на сигурността следва да се отчитат при проектирането, развитието, разгръщането и експлоатацията на инфраструктурите, създадени по програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие със стандартната практика.

(11)

Програмата „Галилео“ включва вече приключила фаза на дефиниране, фаза на развитие и валидиране, която продължава до 2013 г., фаза на разгръщане, започнала през 2008 г. и която следва да завърши през 2020 г., и фаза на експлоатация, която следва постепенно да започне от 2014—2015 г., така че цялата система да бъде напълно работеща през 2020 г. Първите четири работещи спътника бяха изградени и изстреляни по време на фазата на развитие и валидиране, а пълната конфигурация от спътници следва да бъде завършена по време на фазата на разгръщане и да бъде допълвана по време на фазата на експлоатация. Свързаната с тях наземна инфраструктура следва да бъде разработвана и експлоатирана в съответствие с това.

(12)

Програмата EGNOS е във фаза на експлоатация от обявяването за работещи на отворената услуга и услугата за безопасност на човешкия живот по тази програма— съответно през октомври 2009 г. и март 2011 г. При спазване на ограниченията от техническо и финансово естество и въз основа на международни споразумения, географското покритие на услугите, предоставяни чрез системата EGNOS, може да се разшири до други райони на света, и по-специално до териториите на държавите кандидатки, на трети държави, които са асоциирани към инициативата за Единно европейско небе, и на държавите в рамките на Европейската политика за съседство. Това разширяване към други райони на света не следва обаче да се финансира от бюджетните кредити, предназначени за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно Регламент (ЕС,Евратом)) № 1311/2013 на Съвета (3) и не следва да забавя разширяването на покритието на териториите на държавите-членки, които са географски разположени в Европа.

(13)

Първоначалният проект за услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата „Галилео“, предвидена в Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), беше променен, за да се осигури оперативна съвместимост с други ГНСС, да се отговори ефективно на потребностите на ползвателите, свързани с безопасността на човешкия живот, и да се намалят сложността, рисковете и разходите за необходимата инфраструктура.

(14)

За да се увеличи в максимална степен използването на услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата EGNOS, тя следва да се предоставя, без да се начисляват преки такси на ползвателите. Публично регулираната услуга ("public regulated service" —"PRS"), създадена по програмата "Галилео", също следва да се предоставя безплатно на следните ползватели на PRS по смисъла на Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5): държавите-членки, Съветът, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и надлежно оправомощени агенции на Съюза. Липсата на такси не следва да бъде разбирана като засягаща разпоредбите относно разходите за дейността на компетентния орган за PRS, предвидени в Решение № 1104/2011/ЕС.

(15)

За да се оптимизира използването на предоставяните услуги, системите, мрежите и услугите, получени по програмите „Галилео“ и EGNOS, следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си и, доколкото е възможно —с други навигационни спътникови системи и с конвенционалните средства за навигация, когато тази съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, без при това да се засяга целта за стратегическа самостоятелност.

(16)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS изцяло се финансират от Съюза, следва да се предвиди, че Съюзът е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени по тези програми. За да бъдат спазени в пълна степен основните права в областта на собствеността, следва да се постигнат необходимите договорености със сегашните собственици, по-специално относно основните елементи на инфраструктурите и тяхната сигурност. Следва да е ясно, че разпоредбите относно собствеността върху нематериални активи, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за неимуществените права, които са непрехвърлими съгласно приложимото национално право. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това е целесъобразно с оглед всеки конкретен случай, да предоставя тези активи на трети лица или да се разпорежда с тях. По-специално, Съюзът следва да може да прехвърля на трети лица права върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по програмите „Галилео“ и EGNOS, или да предоставя на трети лица лицензии във връзка с тях. За да се улесни приемането на спътниковата навигация на пазара, е необходимо да се гарантира по-специално, че трети лица могат да използват оптимално правата върху интелектуална собственост, произтичащи от програмите „Галилео“ и EGNOS, които принадлежат на Съюза, включително в социално-икономически план.

(17)

Разпоредбите относно собствеността на настоящия регламент не засягат активи, създадени или разработени извън програмите „Галилео“ и EGNOS. Тези активи може обаче в някои случаи да се окажат важни за резултатите от програмите. За да насърчи разработването на нови технологии извън програмите „Галилео“ и EGNOS, Комисията следва да насърчава трети лица да предоставят на вниманието ѝ нематериални активи от значение и, когато това би било от полза за програмите, да се договоря условия за подходящото използване на тези активи.

(18)

Фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „Галилео“ и фазата на експлоатация на програмата EGNOS следва да бъдат изцяло финансирани от Съюза. Въпреки това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6) държавите-членки следва да имат възможност да предоставят на програмите „Галилео“ и EGNOS допълнително финансиране или непарични вноски въз основа на подходящи споразумения, за да се финансират допълнителни програмни елементи във връзка с евентуалните специфични цели на съответните държави-членки. Трети държави и международни организации също следва да могат да допринасят за програмите.

(19)

За да се гарантира непрекъснатост и стабилност на програмите „Галилео“ и EGNOS и предвид европейското им измерение и присъщата им европейска добавена стойност, е необходимо достатъчно и последователно финансиране за периодите на финансово планиране. Също така е необходимо да се посочи сумата, необходима през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. за финансиране на приключването на фазите на разгръщане програмата „Галилео“, както и на фазата на експлоатацията на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(20)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 бе разпределена максимална сума от 7 071,73 милиона евро по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. за финансиране на дейностите във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. За по-голяма яснота и за улесняване на контрола върху разходите, цялата сума следва да бъде разбита по различни категории. Въпреки това, за осигуряване на гъвкавост и за да се гарантира нормалното изпълнение на програмите, Комисията следва да може да преразпределя финансови средства от една категория в друга. Дейностите по програмата следва да включват също така защитата на системите и тяхното функциониране, включително при изстрелването на спътници. Във връзка с това участието в разходите за услугите, които могат да осигурят тази защита, би могло да се финансира от определения за програмите „Галилео“ и EGNOS бюджет, доколкото това е възможно при стриктно управление на разходите и при пълно съобразяване на максималната сума, установена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Такова участие следва да се използва само за предоставяне на данни и услуги, но не и за закупуването на инфраструктура. За непрекъснатост на програмите „Галилео“ и EGNOS в настоящия регламент е предвиден финансов пакет, който трябва да представлява основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (7) за Европейския парламент и Съвета по време на годишната бюджетна процедура.

(21)

В настоящия регламент следва да се уточнят дейностите, за които се отпускат бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS за периода 2014—2020 г. Тези бюджетни кредити следва да се отпускат основно за дейностите във връзка с фазата на разгръщане на програмата „Галилео“, включително дейностите по управление и наблюдение на тази фаза, както и за дейностите във връзка с експлоатацията на системата, създадена по програмата „Галилео“, включително за предварителни или подготвителни дейности по фазата на експлоатация на тази програма, както и за дейности във връзка с фазата на експлоатация на системата EGNOS. Те следва да се отпускат и за финансиране на определени други дейности, необходими за управлението и постигането на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS, и по-специално в подкрепа на научни изследвания и разработване на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, включително, когато е целесъобразно, подходящи софтуерни модули за наблюдение на позиционирането и целостта. Тези елементи съставляват интерфейс между услугите, предлагани от инфраструктурите и приложенията надолу по веригата, и улесняват разработването на приложения в различни стопански сектори. Разработването им действа като катализатор за увеличаването на социалните и икономическите ползи от програмите, тъй като улеснява приемането на предлаганите услуги на пазара. Комисията следва ежегодно да докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилаганата стратегия за управление на разходите.

(22)

Важно е да се отбележи, че в прогнозните инвестиционни и експлоатационни разходи за системите за периода 2014—2020 г. не са отчетени непредвидените финансови задължения, които може да се наложи Съюзът да поеме, по-специално свързаните със задължения, произтичащи от изпълнението на услугите или собствеността на Съюза върху системите, особено във връзка с неизправности на системите. Тези задължения са предмет на специален анализ от страна на Комисията.

(23)

Също така следва да се посочи, че бюджетните ресурси, предвидени с настоящия регламент, не покриват дейностите, финансирани със средства, разпределени за „Хоризонт 2020“, като например тези, които са свързани с разработването на произтичащи от системите приложения. Тези дейности ще спомогнат да се оптимизира използването на услугите, предоставяни в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, да се осигури добра възвращаемост на инвестициите на Съюза от гледна точка на социалните и икономическите ползи и да се увеличат знанията, които имат предприятията от Съюза за технологията за спътникова навигация. Комисията следва да осигури прозрачност и яснота по отношение на различните източници на финансиране на отделните аспекти на програмите.

(24)

Освен това приходите от системите, произтичащи по-специално от търговската услуга, предоставяна от системата, установена по програмата „Галилео“, следва да се получават от Съюза, за да може той да получи частична компенсация за предходните си инвестиции, като тези приходи следва да се използват в подкрепа на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS. Освен това в договорите, сключени със субекти от частния сектор, може да се предвиди механизъм за разделяне на приходите.

(25)

За да се избегнат превишаването на разходите и закъсненията, които препятстваха напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS през изминалите години, е необходимо да се увеличат усилията за контрол на рисковете, които биха могли да доведат до допълнителни разходи и/или закъснения, в съответствие с изискванията на Европейския парламент, изложени в Резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (8) и в заключенията на Съветаот 31 март 2011 г. и посочени в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“.

(26)

Доброто публично управление на програмите „Галилео“ и EGNOS изисква на първо място стриктно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция (ЕКА), и, на второ място, постепенно адаптиране на управлението към оперативните потребности на системите.

(27)

Тъй като Комисията представлява Съюза, който по принцип самостоятелно осигурява финансирането на програмите „Галилео“ и EGNOS и е собственик на системите, тя следва да отговаря за напредъка по програмите и за общия надзор върху тях. Тя следва да управлява финансовите средства, разпределени за програмите съгласно настоящия регламент, да следи за изпълнението на всички дейности по програмите и да осигурява ясно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Европейската агенция за ГНСС и ЕКА. За целта, освен задачите, свързани с тези общи отговорности и другите задачи, които са ѝ възложени съгласно настоящия регламент, на Комисията следва да се възложат специфични задачи. За да се оптимизират ресурсите и компетентността на отделните участници, Комисията следва да може да делегира определени задачи чрез споразумения за делегиране съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(28)

Предвид значението за програмите „Галилео“ и EGNOS на наземната инфраструктура на системите и въздействието ѝ върху сигурността им, определянето на местоположението на тази инфраструктура следва да бъде една от специфичните задачи, възложени на Комисията. За разгръщането на наземната инфраструктура на системите следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес. Местоположението на тази инфраструктура следва да бъде определено, като се отчитат ограниченията от географско и техническо естество, свързани с оптималното географско разпределение на наземната инфраструктура и евентуалното наличие на съществуващи съоръжения и оборудване, подходящи за съответните задачи, както и като се съобразят потребностите от гледна точка на сигурността на всяка наземна станция, както и националните изисквания за сигурност на всяка държава-членка.

(29)

Европейската агенция за ГНСС беше създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), за да се постигнат целите на програмите „Галилео“ и EGNOS и за да се изпълняват определени задачи във връзка с напредъка по тези програмите. Тя е агенция на Съюза, за която в качеството ѝ на орган по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилагат задълженията, приложими към агенциите на Съюза. Следва да ѝ се възложат определени задачи във връзка със сигурността на програмите и с възможното ѝ определяне за компетентен орган за PRS. Тя следва също така да допринася за популяризирането и пазарната реализация на системите, включително чрез установяване на връзка с ползвателите и потенциалните ползватели на услугите, предлагани по програмите „Галилео“ и EGNOS, и следва да събира информация относно техните изисквания и тенденциите на пазара на спътниковата навигация. Освен това тя следва да изпълнява задачи, които Комисията ѝ възлага с едно или повече споразумения за делегиране, обхващащи други различни специфични задачи във връзка с програмите, по-специално задачи, свързани с фазата на експлоатация на системите, включително оперативното управление на програмите, популяризиране на приложенията и услугите на пазара на спътниковата навигация и насърчаване на разработването на основни елементи, свързани с програмите. Тези споразумения за делегиране следва да включват общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, за да може като представител на Съюза Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол.

Прехвърлянето на Европейската агенция за ГНСС на отговорността за задачи, свързани с оперативното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS и тяхната експлоатация, следва да бъде постепенно и да зависи от успешното приключване на подходящ преглед във връзка с прехвърлянето, както и от готовността на Европейската агенция за ГНСС да поеме такива задачи, за да се гарантира непрекъснатост на програмите. За програмата EGNOS това прехвърляне следва да се осъществи на 1 януари 2014 г., а за програмата „Галилео“ то се очаква през 2016 г.

(30)

За фазата на разгръщане на програмата „Галилео“ Съюзът следва да сключи с ЕКА споразумение за делегиране, в което се определят задачите на ЕКА в тази фаза. Комисията като представител на Съюза следва да положи всички възможни усилия за сключване на споразумението за делегиране в рамките на шест месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент. Споразумението за делегиране следва по-специално да включва общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на ЕКА, за да може Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол. Що се отнася до дейностите, които изцяло се финансират от Съюза, тези условия следва да осигуряват степен на контрол, сравнима с тази, която би се изисквала, ако ЕКА беше агенция на Съюза.

(31)

За фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS Европейската агенция за ГНСС следва да сключи с ЕКА работни споразумения, в които се посочват задачите на последната при разработването на следващите поколения системи и оказването на техническа подкрепа във връзка със съществуващото поколение системи. Тези споразумения следва да са в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Те не следва да уреждат ролята на ЕКА по отношение на дейности, свързани с научните изследвания и технологиите, нито ранните фази на дейности по развитие и изследователски дейности във връзка с инфраструктури по програмите EGNOS и „Галилео“. Тези дейности следва да се финансират извън бюджета, определен за програмите, например с финансови средства, разпределени за „Хоризонт 2020“.

(32)

Отговорността за напредъка по програмите „Галилео“ и EGNOS включва по-специално отговорността за сигурността на самите програми, както и на системите и експлоатацията им. Освен в случаите на прилагане на Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета (10), което е необходимо да се преразгледа, за да се отразят промените в програмите „Галилео“ и EGNOS, тяхното управление и измененията в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, внесени с Договора от Лисабон, Комисията отговаря за сигурността, дори ако определени задачи във връзка със сигурността се възложат на Европейската агенция за ГНСС. По-специално Комисията отговаря за създаването на механизмите за осигуряване на подходяща координация между отделните субекти, които отговарят за сигурността.

(33)

При прилагането на настоящия регламент по свързани със сигурността въпроси Комисията следва да се консултира със съответните експерти по сигурността на държавите-членки.

(34)

Предвид особения експертен опит, с който разполага ЕСВД, и редовните ѝ контакти с администрациите на трети държави и международни организации, тя е в състояние да подпомага Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на системите и програмите „Галилео“ и EGNOS в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (11). Комисията следва да гарантира, че ЕСВД участва пълноценно в дейността по изпълнението на задачите във връзка със сигурността в областта на външните отношения. За тази цел на ЕСВД следва да се предостави цялата необходима техническа подкрепа.

(35)

За да се гарантира сигурността на информационния поток, в рамките на настоящия регламент съответните разпоредби относно сигурността следва да осигуряват степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на степента, осигурена с правилата относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (12), и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС на Съвета (13). Всяка държава-членка следва да гарантира, че националните ѝ разпоредби относно сигурността се прилагат към всички физически лица, пребиваващи на нейна територия, и към всички правни образувания, установени на нейна територия, които обработват класифицирана информация във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. Правилата на ЕКА относно сигурността и Решението от 15 юни 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (14) следва да се считат за равностойни на правилата, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС.

(36)

Настоящият регламент не засяга нито действащите, нито бъдещите правила относно достъпа до документи, приети в съответствие с член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това настоящият регламент не следва да се тълкува като налагащ задължение на държавите-членки да не спазват конституционните си изисквания относно достъпа до документи.

(37)

За да се разпределят финансовите средства, които Съюзът е отпуснал за програмите „Галилео“ и EGNOS до определен таван, който Комисията следва да не надвишава, следва да се прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки и по-специално да се сключват договори, договорени по начин, позволяващ да се гарантира оптимално използване на ресурсите, предоставяне на услуги със задоволително качество, нормално изпълнение на програмите, добро управление на риска и спазване на предложения график. Съответните възлагащи органи следва да положат необходимите усилия, за да спазят тези изисквания.

(38)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS ще бъдат финансирани от Съюза, при възлагането на обществени поръчки в рамките на тези програми следва да се спазват правилата на Съюза в областта на обществените поръчки и да се цели преди всичко да се получат максимални ползи от вложените парични средства, да се контролират разходите, да се намали рискът, да се повиши ефективността и да се намалят случаите на зависимост от един доставчик. Следва да се осигури свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки и балансирани възможности за участие на отрасъла на всички нива, включително на новите участници и на малките и средните предприятия (МСП). Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се намалят рисковете във връзка с програмите, да се избегне зависимостта само от един доставчик и да се гарантира по-добър общ контрол върху програмите и техните разходи и график, е важно да се използва повече от един източник на доставки, доколкото е целесъобразно. Освен това развитието на европейската промишленост следва да се запази и да се насърчава във всички области, свързани със спътниковата навигация в съответствие с международните споразумения, по които Съюзът е страна. Рискът от лошо изпълнение или от неизпълнение на договорите следва да се намали във възможно най-голяма степен. За тази цел изпълнителите следва да покажат последователни резултати при изпълнението на договорите от тяхна страна по отношение на поетите задължения и срока на договорите. Следователно възлагащите органи следва, когато е целесъобразно, да определят изискванията, свързани с надеждността на доставките и предоставянето на услуги.

Освен това при закупуване на стоки и услуги с чувствителен характер възлагащите органи може да поставят конкретни изисквания във връзка с тези покупки, по-специално с цел осигуряване на сигурността на информацията. Отраслите на Съюза следва да имат възможност да използват източници извън Съюза за определени елементи и услуги при доказани явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Целесъобразно е да се използват инвестициите в публичния сектор, промишления опит и компетентност, включително придобитите по време на фазите на дефиниране и на развитие и валидиране на програмите, като същевременно се гарантира съблюдаването на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(39)

С цел да се подобри оценяването на общите разходи за даден продукт, услуга или работа, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка, включително дългосрочните им оперативни разходи, по време на процедурата следва да бъдат отчитани, когато е целесъобразно, общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на процедурата, посредством използването на подход, основан на икономическата ефективност, например оценка на разходите за целия жизнен цикъл, когато се цели възлагане въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта. За тази цел възлагащият орган следва да се увери, че методиката, предназначена за изчисляване на разходите за полезния жизнен цикъл на даден продукт, услуга или работа, е изрично посочена в тръжната документация или в обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка и позволява проверка на точността на информацията, предоставена от оферентите.

(40)

Спътниковата навигация е комплексна технология, която непрекъснато се променя. Това води до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, тъй като тези договори могат да включват дългосрочен ангажимент във връзка с оборудване или предоставяне на услуги. Тези особености налагат да се предвидят конкретни мерки в областта на обществените поръчки, които да се прилагат в допълнение на правилата по Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Така възлагащият орган следва да може да възстанови условията на равнопоставеност, когато преди обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната обществена поръчка. Също така следва да е възможно да се възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за внасяне, при определени условия, на изменение в договора за обществена поръчка в хода на неговото изпълнение или дори да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. На последно място, поради технологичната несигурност, която характеризира програмите „Галилео“ и EGNOS, цената на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това се оказва уместно да се сключват договори със специална форма, в които не се определя твърда и окончателна цена и се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(41)

Следва да се отбележи, че в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) държавите-членки следва да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат програмите „Галилео“ и EGNOS или услугите. Следва също така да се посочи ясно, че съответните държави-членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземните станции, установени на тяхна територия. Освен това държавите-членки и Комисията следва да работят заедно и със съответните международни органи и регулаторни органи за осигуряване и защита на радиочестотния сектор, необходим за системата, установена по програмата „Галилео“, което да позволи пълното разработване и прилагане на приложенията, основани на тази система в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15).

(42)

Предвид глобалния характер на системите е от ключово значение Съюзът да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие с член 218 от ДФЕС, по-специално за да се осигури нормалното им изпълнение, да се решат някои въпроси, свързани със сигурността и таксите, да се оптимизират услугите, предоставяни на гражданите на Съюза, и да се отговори на потребностите на трети държави и международни организации. Също така е удачно съществуващите споразумения да се адаптират към напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS, когато това се налага. При изготвянето или прилагането на тези споразумения Комисията може да използва помощта на ЕСВД, ЕКА и Европейската агенция за ГНСС в рамките на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(43)

Следва да се потвърди, че за изпълнението на някои от своите задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията може да се обръща за техническа помощ към определени външни лица, ако и доколкото това е необходимо. И другите субекти, участващи в публичното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, могат да се ползват от тази техническа помощ при изпълнение на задачите, които са им възложени с настоящия регламент.

(44)

Съюзът се основава на зачитането на основните права, като по-специално членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично признават основното право на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Следва да се осигури защитата на личните данни и личния живот в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(45)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани през целия цикъл на разходите с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередностите, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани финансови средства, а при необходимост — чрез административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(46)

Необходимо е да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът са редовно информирани за изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, по-специално по отношение на управлението на риска, разходите, сроковете и резултатите. Освен това Европейският парламент, Съветът и Комисията ще провеждат срещи в рамките на междуинституционалната група за „Галилео“ в съответствие със съвместната декларация относно междуинституционалната група за „Галилео“, публикувана заедно с настоящия регламент.

(47)

Комисията следва да извършва оценки, основани на договорени показатели, за оценяване на ефективността и ефикасността на мерките, предприети за постигане на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(48)

За да се обезпечи сигурността на системите и тяхното функциониране, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на първостепенните цели, необходими за гарантиране на сигурността на системите и тяхното функциониране. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(49)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(50)

Тъй като доброто публично управление налага единно управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА следва да могат да участват като наблюдатели в работата на Комитета за европейските програми за ГНСС (наричан по-долу „Комитетът“), създаден, за да подпомага Комисията. По същите съображения представителите на трети държави или международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва да могат да участват в работата на Комитета при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в споразумението. Тези представители на Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, трети държави и международни организации нямат право на участие при гласуването в Комитета.

(51)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването и експлоатацията на навигационни спътникови системи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, защото надхвърля финансовите и техническите възможности на всяка една отделна държава-членка, и следователно, поради неговия обхват и последици, може да бъде постигната по-добре с действия на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(52)

Съвместното предприятие „Галилео“, създадено с Регламент (ЕО) № 876/2002 (17) преустанови дейността си на 31 декември 2006 г. Поради това Регламент (ЕО) № 876/2002 следва да бъде отменен.

(53)

Предвид необходимостта от оценка на програмите „Галилео“ и EGNOS, мащаба на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 683/2008, и от съображения за яснота и правна сигурност Регламент (ЕО) № 683/2008 следва да бъде отменен,

а)

предлагане на отворена услуга („open service“ — „OS“), която е безплатна за ползвателите и предоставя информация за позициониране и синхронизация, предназначена главно за масовите приложения на спътниковата навигация;

б)

принос, посредством сигналите на отворената система на „Галилео“ и/или съвместно с други навигационни спътникови системи, към услугите за наблюдение на целостта, насочени към ползватели на приложения, свързани с безопасността на човешкия живот, в съответствие с международните стандарти;

в)

предлагане на търговска услуга („commercial service“ — „CS“) за развитие на приложения за професионални или търговски цели чрез подобрени резултати и на данни, чиято добавена стойност надхвърля тази на данните, осигурени от отворената услуга;

г)

предлагане на публично регулирана услуга ("public regulated service" — „PRS“), запазена за оправомощени от правителствата ползватели, за приложения с чувствителен характер, които изискват висока степен на непрекъснатост на услугата, безплатно за държавите-членки, Съвета, Комисията, ЕСВД и, по целесъобразност, за надлежно оправомощените агенции на Съюза. При публично регулираната услуга се използват силни и шифровани сигнали. Въпросът дали да се начисляват такси на другите ползватели на PRS, посочени в член 2 от Решение № 1104/2011/ЕС, се преценява във всеки отделен случай, като в споразуменията, сключени съгласно член 3, параграф 5 от същото решение, се включват подходящи разпоредби;

д)

принос към услугата по търсене и спасяване („search and rescue“ — SAR) на системата COSPAS-SARSAT посредством засичане на предавани от маяци сигнали за бедствие и препращане на съобщения до тях.

а)

предлагане на отворена услуга, която е безплатна за ползвателите и предоставя информация за позициониране и синхронизация, предназначена основно за масовите приложения на спътниковата навигация в зоната на покритие на системата EGNOS;

б)

предлагане на услуга за разпространение на търговски данни, а именно услугата на EGNOS за достъп до данни ("EGNOS Data Access Service" — EDAS), за насърчаване на развитието на приложения за професионални или търговски цели чрез подобрени резултати и данни с по-висока добавена стойност от тези, получени чрез отворената ѝ услуга;

в)

предлагане на услуга за безопасност на човешкия живот („safety-of-life“ — SoL), предназначена за ползватели, за които сигурността е от първостепенно значение; услугата, която се предоставя без такси за прекия ползвател, отговаря по-специално на изискванията на определени сектори за непрекъснатост, наличност и точност и включва функция за цялост на системата, която в случай на неизправност или отклонение от допустимите норми във функционирането на системи прави възможно изпращането на съобщение до ползвателите, подсилено от системата EGNOS в цялата зона на покритие.

а)

фаза на дефиниране, която приключи през 2001 г. и по време на която беше проектирана архитектурата на системата и бяха определени нейните елементи;

б)

фаза на развитие и валидиране, която се предвижда да приключи до 31 декември 2013 г. и която обхваща изграждането и изстрелването на първите спътници, изграждането на първите наземни инфраструктури и всички дейности и операции, необходими за валидирането на системата в орбита;

в)

фаза на разгръщане, която трябва да приключи до 31 декември 2020 г. и която включва:

г)

фаза на експлоатация, която включва:

а)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на космическата инфраструктура, включително управление на попълването и обновяването;

б)

управлението, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, развитие и защита на наземната инфраструктура, и по-специално на мрежи, обекти и поддържащи съоръжения, включително управление на попълването и обновяването;

в)

развитие на бъдещи поколения на системата и развитие на услугите, посочени в член 2, параграф 5;

г)

операции по сертификация и стандартизация, свързани с програмата;

д)

предоставяне и пазарна реализация на услугите, посочени в член 2, параграф 5;

е)

всички елементи, свързани с надеждността на системата и експлоатацията ѝ;

ж)

дейности по координиране във връзка с постигането на специфичните цели по член 2, параграф 5,втора и трета алинея.

a)

приключването на фазата на разгръщане на програма „Галилео“ по член 3, буква в);

б)

фазата на експлоатация на програмата „Галилео“ по член 3, буква г);

в)

фазата на експлоатация на програмата EGNOS по член 4;

г)

управлението и наблюдението на програмите „Галилео“ и EGNOS.

a)

проучванията и срещите с експерти;

б)

информационните и комуникационните дейности, включително институционалната комуникация за политическите приоритети на Съюза, доколкото те имат пряка връзка с целите на настоящия регламент, по-специално с оглед осигуряването на единодействие с други съответни политики на Съюза;

в)

мрежите в областта на информационните технологии, чиято цел е обработка или обмен на информация;

г)

всяка друга техническа или административна помощ, оказвана на Комисията за управлението на програмите.

a)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква а) — 1 930 милиона евро;

б)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква б)—3 000 милиона евро;

в)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква в)— 1 580 милиона евро;

г)

за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква г) и в член 7, параграф 3— 561,73 милиона евро.

a)

стриктно разделяне на задачите и отговорностите между отделните участващи субекти, а именно Комисията, Европейската агенция за ГНСС и ЕКA, като общата отговорност се носи от Комисията;

б)

лоялно сътрудничество между посочените в буква а) субекти и държавите-членки;

в)

строг контрол над програмите, включително стриктно спазване на разходите и графика от страна на всички участващи субекти в рамките на съответните им области на отговорност, по отношение на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS;

г)

оптимизиране и рационализиране на използването на съществуващите структури с цел избягването на дублиране на технически експертен опит;

д)

използването на основани на най-добрите практики системи и техники за управление на проекти с цел наблюдение на изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, с оглед на конкретните изисквания и с подкрепата на експерти в областта.

a)

осигурява ясно разделение на задачите между отделните институции и субекти, участващи в програмите „Галилео“ и EGNOS, и възлага на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА задачите, посочени съответно в член 14, параграф 2 и член 15, по-специално чрез споразумения за делегиране;

б)

осигурява своевременното изпълнение на програмите„Галилео“ и EGNOS в рамките на разпределените на програмите ресурси и в съответствие с целите, установени в член 2.

За тази цел, тя създава и въвежда подходящите инструменти и структурни мерки, необходими за определяне, контрол, намаляване и наблюдение на рисковете във връзка с програмите;

в)

ръководи, от името на Съюза и в рамките на своята компетентност, отношенията с трети държави и международни организации;

г)

своевременно предоставя на държавите-членки и на Европейския парламент цялата информация от значение, свързана с програмите„Галилео“ и EGNOS, по-специално по отношение на управлението на риска, общата стойност, годишните оперативни разходи за всеки съществен елемент от инфраструктурата на „Галилео“, приходите, графика и изпълнението, както и преглед на прилагането на системите и техниките за управление на проекти, посочени в член 11, буква д);

д)

оценява възможностите да се насърчава и гарантира използването на европейските навигационни спътникови системи в различните стопански сектори, включително чрез анализ на начините за използване на ползите, получени от системите.

a)

управление и намаляване на рисковете, съпътстващи напредъка по програмите „Галилео“ и EGNOS;

б)

определяне на основните етапи за вземане на решения във връзка с наблюдението и оценката на изпълнението на програмите;

в)

определяне на местоположението на наземната инфраструктура на системите в съответствие с изискванията за сигурност чрез открит и прозрачен процес и осигуряване на нейното функциониране;

г)

определяне на техническите и оперативните спецификации, необходими за изпълнение на функциите, посочени в член 2, параграф 4, букви б) и в), и за доразвиване на системите.

a)

отчита необходимостта от надзор и включване във всички програми на изисквания и стандарти във връзка със сигурността;

б)

гарантира, че общият ефект от тези изисквания и стандарти ще съдейства за успешния напредък по програмите, по-специално по отношение на разходите, управлението на риска и графика;

в)

установява механизми за координация между отделните участващи органи;

г)

взема предвид действащите стандарти и изисквания във връзка със сигурността, за да не се понижи общото равнище на сигурност и да не се засегне функционирането на съществуващите системи, основани на тези стандарти и изисквания.

a)

без да се засягат членове 13 и 16, осигурява по отношение на сигурността на програмите „Галилео“ и EGNOS:

б)

изпълнява задачите по член 5 от Решение № 1104/2011/ЕС и оказва съдействие на Комисията съгласно член 8, параграф 6 от същото решение;

в)

в рамките на фазите на разгръщане и на експлоатация на програмата „Галилео“ допринася за популяризирането и пазарната реализация на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5, включително като извършва необходимия анализ на пазара, по-специално чрез доклада за пазара, изготвян ежегодно от Европейската агенция за ГНСС относно пазара за приложения и услуги, като установява тесни връзки с ползвателите и потенциалните ползватели на системите с цел събиране на информация относно техните потребности, като следи тенденциите на пазарите на спътникова навигация надолу по веригата и като съставя план за действие за приемането от общността на ползвателите на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5, който включва по-специално необходимите дейности по стандартизация и сертификация.

a)

оперативните дейности, включително управлението на инфраструктурата на системите, поддръжката и непрекъснатото усъвършенстване на системите, дейностите по сертификация и стандартизация и предоставянето на услугите, посочени в член 2, параграфи 4 и 5;

б)

дейностите по развитие и разгръщане във връзка с доразвиването и бъдещите поколения системи и приноса за определянето на доразвиването на услугите, включително възлагане на обществени поръчки;

в)

насърчаване на разработването на приложения и услуги, основани на системите, както и повишаване на осведомеността за тези приложения и услуги, включително определяне, свързване и координиране на мрежата от европейски центрове за върхови постижения в областта на приложенията и услугите на ГНСС, използване на експертния опит на публичния и частния сектор и оценка на мерките за насърчаване и повишаване на осведомеността;

г)

насърчаване на разработването на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“.

a)

концепцията, проектирането, наблюдението, възлагането на обществени поръчки и валидирането в рамките на разработването на бъдещи поколения на системите;

б)

техническата подкрепа в рамките на функционирането и поддръжката на съществуващото поколение системи.

a)

всяка държава-членка гарантира, че националните ѝ разпоредби относно сигурността осигуряват степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на степента, гарантирана с правилата относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС;

б)

държавите-членки незабавно информират Комисията за националните разпоредби относно сигурността, посочени в буква а);

в)

физическите лица, които пребивават в трети държави, и юридическите лица, които са установени в трети държави, могат да работят с класифицирана информация на ЕС във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS само ако към тях в съответните държави се прилагат разпоредби относно сигурността, които осигуряват степен на защита, равностойна най-малко на степента, осигурена с правилата на Комисията относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата на Съвета относно сигурността, посочени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС. Равностойността на разпоредбите относно сигурността, прилагани в трета държава или международна организация, се определя в споразумение за сигурност на информацията между Съюза и тази трета държава или международна организация, сключено в съответствие с процедурата, предвидена в член 218 от ДФЕС, и като се взема предвид член 13 от Решение 2013/488/ЕС;

г)

без да се засягат член 13 от Решение 2013/488/ЕС и правилата в областта на промишлената сигурност, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, на физически или юридически лица, трети държави или международни организации може да бъде разрешен достъп до класифицирана информация на ЕС, когато това бъде преценено за необходимо във всеки конкретен случай с оглед на естеството и съдържанието на информацията, необходимостта на получателя да знае и предимствата за Съюза.

a)

насърчаване в целия Съюз на възможно най-широко и свободно участие на всички икономически оператори, и по-специално на нови участници и МСП, включително чрез насърчаване на използването на подизпълнители от страна на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки;

б)

избягване на възможни злоупотреби с господстващо положение и на зависимостта само от един доставчик;

в)

оползотворяване на предходни инвестиции на публичния сектор и на извлечените поуки, както и на промишления опит и компетентност, включително придобитите през фазите на дефиниране, развитие и валидиране и разгръщане на програмите „Галилео“ и EGNOS, като се гарантира спазване на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки;

г)

търсене, когато е целесъобразно, на повече от един източник с цел обезпечаване на по-добър общ контрол върху програмите „Галилео“ и EGNOS, свързаните с тях разходи и график;

д)

отчитане, когато е целесъобразно, на общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

a)

може да даде на това дружество значителни предимства от гледна точка на информираността и поради това може да породи опасения относно принципа на равно третиране; или

б)

засяга обичайните условия на конкуренция или безпристрастността и обективността при възлагането или изпълнението на договорите.

а)

обществената поръчка има много сложен характер или изисква използването на нова технология и поради това е свързана със значителен брой технически рискове; или

б)

поради оперативни съображения дейностите, които са предмет на обществената поръчка, трябва да започнат веднага, а все още не е възможно да се определи обща твърда и окончателна цена поради наличието на значителни рискове или тъй като изпълнението на договора за обществена поръчка зависи отчасти от изпълнението на други договори.

a)

естеството на обществената поръчка, а и именно дали е обществена поръчка с цена, която е изцяло или частично основана на действително направените разходи за изпълнение до определен таван;

б)

при обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение – съответните елементи, за които цената се определя въз основа на действително направените разходи за изпълнение;

в)

размерът на общия таван;

г)

критериите за възлагане, които трябва позволяват да се оцени доколко са реалистични посочените в офертата общ проектобюджет, възстановими разходи, механизми за определяне на тези разходи и печалба;

д)

начинът на изчисляване на добавената сума по параграф 1, която се прилага към разходите;

е)

правилата и процедурите за определяне на допустимостта на разходите, предвидени от оферента за изпълнението на договора за обществена поръчка при спазване на принципите по параграф 5;

ж)

счетоводните правила, които трябва да се спазват от оферентите;

з)

при преобразуване на договор за обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена – условията за преобразуване.

a)

са действително направени в хода на изпълнението на договора за обществена поръчка, с изключение на разходите за оборудване, инфраструктури и дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на договора, които могат да се считат за допустими до пълния размер на покупната им цена;

б)

са посочени в общия проектобюджет, който може да бъде преразгледан с изменения в първоначалния договор;

в)

са необходими за изпълнението на договора за обществена поръчка;

г)

произтичат от изпълнението на договора за обществена поръчка или се дължат на това;

д)

са установими, проверими и вписани в счетоводните документи на изпълнителя и са определени в съответствие със счетоводните правила, посочени в спецификациите и в договора;

е)

отговарят на изискванията на приложимото данъчно и социално право;

ж)

не нарушават условията на договора;

з)

са приемливи, обосновани и отговарят на изискванията за добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

a)

определя възможно най-реалистичен таван, като при това се осигурява необходимата гъвкавост с оглед на евентуални технически трудности;

б)

преобразува договора за обществена поръчка с цена, частично основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена веднага щом е възможно да се определи такава твърда и окончателна цена в хода на изпълнението на договора за обществена поръчка. За тази цел определя условията за преобразуване на договора за обществена поръчка с цена, основана на действително направените разходи за изпълнение, в договор за обществена поръчка с твърда и окончателна цена;

в)

въвежда мерки за наблюдение и контрол, с които се установява по-специално система за прогнозиране на разходите;

г)

определя подходящи принципи, средства и процедури за изпълнението на договорите за обществени поръчки, по-специално за установяване и контрол на допустимостта на разходите, направени от изпълнителя или неговите подизпълнители в хода на изпълнението на договора, и за внасянето на изменения в договора;

д)

проверява дали изпълнителят и подизпълнителите му спазват счетоводните стандарти, посочени в договора, и задължението да представят своите счетоводни документи, отразяващи техните сметки по точен и обективен начин;

е)

осигурява през целия срок на изпълнение на договора за обществена поръчка непрекъсната ефективност на принципите, средствата и процедурите, посочени в буква г).

а)

не променя предмета на договора;

б)

не нарушава икономическото равновесие на договора;

в)

не добавя условия, които ако бяха съществували първоначално в документацията за обществената поръчка, биха позволили участието на оференти, различни от първоначално допуснатите, или приемането на оферта, различна от първоначално приетата.

a)

преглед на разпределението и използването на финансовите средства, разпределени за програмите, както е посочено в член 7, параграф 4;

б)

информация относно прилаганата от Комисията стратегия за управление на разходите, посочена в член 9, параграф 6;

в)

оценка на управлението на правата върху интелектуална собственост;

г)

преглед на прилагането на системите и техниките за управление на проекти, включително системите и техниките за управление на риска, посочени в член 12, параграф 2, буква г);

д)

оценка на мерките, предприети с цел увеличаване на социално-икономическите ползи от програмите.

a)

за всяко преразпределение на финансови средства между категориите разходи, извършвано съгласно член 9, параграф 3;

б)

за последиците за програмите „Галилео“ и EGNOS, произтичащи от прилагането на член 8, параграф 2.

a)

постигането на целите по тези мерки от гледна точка на резултатите и въздействието;

б)

ефективността при използването на ресурсите;

в)

европейската добавена стойност.

a)

за програмата „Галилео“ по отношение на:

б)

за програмата EGNOS по отношение на: