ПРИЛОЖЕНИЕ

Схема за тестване, необходима за проверка на постигането на целта на Общността, както е посочена в член 1, параграф 2

1.   Честота на вземане и състояние на пробите

a)	Пробите обхващат всички стада от пуйки за разплод и за угояване, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 2160/2003.

б)

Проби от стадата от пуйки следва да се вземат по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост и от компетентния орган. i) Вземането на проби от стада от пуйки за угояване и разплод по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост се извършва в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2160/2003 в рамките на три седмици преди птиците да бъдат преместени в кланицата. Резултатите остават валидни максимум шест седмици след вземането на пробите и по тази причина може да се изисква многократно вземане на проби от същото стадо. ii) Освен това по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост проби от стадата от пуйки за разплод се вземат: — в стада за отглеждане: на възраст един ден, на възраст четири седмици и две седмици преди преместването във фазата на носене или в полога; — в стада от възрастни птици: най-малко всяка трета седмица по време на период на снасяне в стопанството или люпилнята. iii) Вземането на проби от компетентния орган включва най-малко: — веднъж годишно всички стада в 10 % от стопанствата с най-малко 250 възрастни пуйки за разплод на възраст между 30 и 45 седмици, като за всеки случай бъдат включени и стопанствата, в които през последните 12 месеца е била открита Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium, и всички стопанства с елитни птици, пра-прародители и прародители за разплод; вземането на пробите може да се проведе и в люпилнята; — всички стада в стопанствата в случай на откриване на Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium при проби, взети в люпилнята от стопанските субекти в хранителната промишленост или в рамките на провеждания официален контрол, за да бъде разследван произходът на заразяването; — веднъж годишно всички стада в 10 % от стопанствата с най-малко 500 пуйки за угояване, но при всички случаи: — всички стада в стопанството, ако едно стадо е показало положителен резултат за Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium при проби, взети от стопанския субект в хранителната промишленост, освен ако месото от пуйките в стадата е предназначено за промишлена топлинна обработка или друга обработка с цел унищожаване на салмонелата, и — всички стада в стопанството, ако едно стадо е показало положителен резултат за Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium по време на предходния цикъл от проби, взети от стопанския субект в хранителната промишленост, и — всеки път, когато компетентният орган сметне за необходимо. Вземането на проби, извършвано от компетентния орган, може да замести вземането на проби по инициатива на стопанския субект.

2.   Протокол за вземане на проби

2.1.   Вземане на проби в люпилнята

Вземането на проби в люпилнята се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.1 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005 (1).

2.2.   Вземане на проби в птицефермата

2.2.1.   Пуйки за разплод

Вземането на проби се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005.

2.2.2.   Пуйки за угояване

Вземат се проби с поне два чифта обувни тампони/марлени чорапи. За птичи стада от пуйки при свободен начин на отглеждане проби се вземат само от зоната вътре в помещението. Всички проби с обувни тампони/марлени чорапи следва да бъдат обединени в една проба.

При стада с по-малко от 100 пуйки, ако не е възможно да бъдат използвани обувни тампони/марлени чорапи, тъй като достъпът до помещенията е невъзможен, те могат да бъдат заменени с ръчни тампони, при които обувните тампони или марлените чорапи се поставят върху ръка с ръкавица и се прокарват по повърхности, замърсени с пресни изпражнения, или ако това не е изпълнимо, се използват други техники за вземане на проби от изпражнения, подходящи за целта.

Преди да бъдат поставени, обувните тампони/марлените чорапи се напояват с разредител за максимален ефект (MRD: 0,8 % натриев хлорид, 0,1 % пептон в стерилна дейонизирана вода) или стерилна вода или всякакъв друг разредител, одобрен от националната референтна лаборатория, посочена в член 11 от Регламент (ЕО) № 2160/2003. Използването в стопанството на вода, която съдържа антимикробни вещества или допълнителни дезинфектанти, е забранено. Препоръчителният начин за напояване на тампоните е да се излее течността във вътрешността им, преди да бъдат поставени. Съществува и друг метод, който се състои в обработване на обувните тампони и чорапите преди употреба с разредители в автоклав и поставянето им в автоклавни торбички или стъкленици. Също така разредителите могат да бъдат нанесени върху тампоните след тяхното поставяне с помощта на спрей или дозаторна бутилка за дезинфекция.

Необходимо е да се гарантира, че са взети проби пропорционално от всички части на помещението. Всеки чифт следва да покрива около 50 % от площта на помещението.

Освен това компетентният орган може да реши да бъде взет чифт обувни тампони, с които е покрита 100 % от територията на помещението, ако са комбинирани с прахова проба, събрана от множество места из цялото помещение от повърхности с видимо наличие на прах.

Когато вземането на пробите приключи, обувните тампони/марлените чорапи се отстраняват внимателно, за да не изпадне полепналият по тях материал. Обувните тампони могат да бъдат обърнати наопаки с цел да задържат материала. Те се поставят в торбичка или стъкленица и се етикетират.

Компетентният орган съблюдава обучението на стопанските субекти в хранителната промишленост с цел да се гарантира правилното прилагане на протокола за вземане на проби.

В случай на вземане на проби от компетентния орган поради съмнение за заразяване със салмонела на стадо в стопанството, както и във всеки друг случай, когато е сметнато за уместно, за да се увери, компетентният орган извършва по-задълбочени тестове, както е целесъобразно, с цел резултатите от изследването за салмонела в стада от пуйки да не са повлияни от употребата на антимикробни вещества в посочените стада.

Когато не са открити Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, но са открити антимикробни вещества или инхибиторен ефект върху развитието на бактериите, стадото от пуйки се смята за заразено за целта на Общността, посочена в член 1, параграф 2.

3.   Изследване на пробите

3.1.   Транспорт и подготовка на пробите

За предпочитане е пробите да бъдат изпращани по експресна поща или куриер до лабораториите, посочени в членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в рамките на 24 часа след вземането им. Ако не бъдат изпратени в рамките на 24 часа, те се съхраняват в хладилник. В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което се извършва в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на 96 часа след вземането на пробите.

Чифтът/чифтовете обувни тампони/марлени чорапи се разопакова/т внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия по него/тях фекален материал, обединява/т се и се поставя/т в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура. Обувните тампони/марлените чорапи се потапят изцяло в BPW и по тази причина може да бъде добавена още BPW, ако е необходимо.

За предпочитане е праховата проба да бъде анализирана отделно. Компетентният орган обаче може да реши да я обедини за анализ с чифта обувни тампони/марлени чорапи.

Пробата се центрофугира до пълното ѝ насищане и обработката продължава, като се прилага методът за откриване от точка 3.2.

Подготовката на други проби (например в люпилнята) се извършва в съответствие с разпоредбите, посочени в точка 2.2.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 1003/2005.

Ако съществува договореност относно стандартите ISO за подготовка на изпражнения за откриване на салмонела, то те се прилагат, като заместват разпоредбите за подготовка на проби, посочени в настоящата точка.

3.2.   Метод за откриване

Използва се методът, препоръчван от референтната лаборатория на Общността (РЛО) за салмонела в Bilthoven, Нидерландия.

Посоченият метод е описан в приложение Г към стандарт ISO 6579 (2002): „Откриване на Salmonella spp. в животински изпражнения и в проби от периода на първично производство“. Използва се най-актуалната версия на приложение Г.

При посочения метод за откриване като единствената селективна обогатителна среда се използва полутвърда среда (MSRV).

3.3.   Определяне на серотипа

Серотипът на най-малко един изолат от всяка положителна проба се определя по схемата на Кауфман—Уайт.

3.4.   Алтернативни методи

По отношение на пробите, взети по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, може да се използва методът за анализ, предвиден в член 11 от Регламент (ЕО) № 882/2004 (2), вместо методите за подготовка на проби, методите за откриване и методите за определяне на серотипа, предвидени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящото приложение, ако са потвърдени в съответствие с EN/ISO 16140/2003.

3.5.   Съхраняване на щамове

Лабораториите гарантират, че поне по един изолиран щам на Salmonella spp. от помещение годишно може да бъде събран от компетентния орган и съхраняван за бъдещо класифициране на фаги или тестване за антимикробна податливост, като се използват нормални методи за събиране на култури, които трябва да гарантират целостта на щамовете за минимален период от две години.

4.   Резултати и доклад

4.1.   Откриване на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium

Лабораторията незабавно докладва на компетентния орган всяко откриване на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium и предоставя данни за стопанството и стадото.

4.2.   Изчисляване на разпространението за проверка на целта на Общността

За проверка на постигането на целта на Общността стадо от пуйки се смята за показало положителен резултат, когато, при каквито и да е обстоятелства, в стадото е открито наличие на Salmonella Enteritidis и/или Salmonella Typhimurium (различно от следи от ваксини).

Стадата от пуйки, показали положителен резултат, се броят само веднъж за цикъл, независимо от броя на вземанията на проби и операциите по тестване, и се докладват само в годината на показване на първата положителна проба.

Разпространението се изчислява отделно за стада от пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод.

4.3.   Годишно отчитане

Годишният доклад включва:

а)	общия брой стада от пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод, от които са взети проби от компетентния орган или от стопанския субект в хранителната промишленост;

б)	общия брой стада пуйки за угояване и стада от възрастни пуйки за разплод, заразени със Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium;

в)	всички изолирани серотипове на салмонела (включително тези, различни от Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium) и броя на стадата, заразени с всеки серотип;

г)	тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на особените случаи.

Резултатите и всяка допълнителна информация, която е от значение, се докладват като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО (3).

4.4.   Допълнителна информация

За всяко изследвано стадо от пуйки се предоставя най-малко следната информация за анализ на национално равнище или от Европейския орган за безопасност на храните, по негово искане:

а)	проба, взета от компетентния орган или от стопанския субект в хранителната промишленост;

б)	идентификация на стопанството, която остава непроменена във времето;

в)	идентификация на помещението, която остава непроменена във времето;

г)	месец на вземане на пробите.

---

(1)  ОВ L 170, 1.7.2005 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 31.