21.6.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 162/13

---

ДИРЕКТИВА 2008/62/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 20 юни 2008 година

уреждаща някои дерогации за признаване на земеделски местни видове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия, и търговията със семена и посадъчен материал от картофи на тези местни видове и сортове

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейска общност,

като взе предвид Директива 66/401/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от фуражни култури (1), и по-специално член 22а, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 66/402/ЕИО на Съвета от 14 юни 1966 г. относно търговията със семена от зърнени култури (2), и по-специално член 22а, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове (3), и по-специално член 4, параграф 6, член 20, параграф 2 и член 21 от нея:

като взе предвид Директива 2002/54/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от цвекло (4), и по-специално член 30, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/56/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията с посадъчен материал от картофи (5), и по-специално член 10, параграф 1 и член 27, параграф 1, буква б) от нея,

като взе предвид Директива 2002/57/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г. относно търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури (6), и по-специално член 27, параграф 1, буква б) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Въпросите, свързани с биологичното разнообразие и съхранението на генетичните ресурси на растенията, придобиха голяма важност в последните години, както показва развитието в различни области на национално и общностно ниво. Примерите включват Решение 93/626/ЕИО на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (7), Решение 2004/869/ЕО на Съвета от 24 февруари 2004 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (8), Регламент (ЕО) № 870/2004 на Съвета от 24 април 2004 г. относно установяване на програма на Общността за съхранението, характеризирането, събирането и използването на генетичните ресурси в земеделието и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1467/94 (9), и Регламент (ЕО) №1689/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (10). Следва да бъдат установени специални условия по силата на законодателството на Общността, уреждащо търговията със семена от земеделски растения, а именно директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, за да може да се вземат предвид тези проблеми.

(2)

С цел да се гарантира съхраняването in situ и устойчивото използване на растителните генетични ресурси, местните сортове и сортовете, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия („сортове за съхранение“), следва да се отглеждат и търгуват дори когато не отговарят на общите изисквания, що се отнася до признаването на сортовете и търговията със семена и с посадъчен материал от картофи. За постигането на тази цел е необходимо да се предвидят дерогации по отношение на признаването на сортовете за съхранение, които да бъдат включени в националните каталози на сортовете земеделски растителни видове, както и за производството и търговията със семена и посадъчен материал от тези видове.

(3)

Тези дерогации следва да засягат съществените изисквания за признаването на сортовете и процедурните изисквания, предвидени в Директива 2003/90/ЕО на Комисията от 6 октомври 2003 г. относно установяването на мерки за прилагане на член 7 от Директива 2002/53/ЕО на Съвета по отношение на минимално изискваните характеристики, които следва да бъдат обхванати от изследването, и минималните условия за изследване на някои сортове земеделски растителни видове (11).

(4)

Държавите-членки следва, в частност, да получат разрешение за приемане на собствени разпоредби по отношение на отличителните характеристики, устойчивостта и еднообразието. Тези разпоредби следва, що се отнася до отличителните характеристики и устойчивостта, най-малкото да се базират на характеристиките, изброени в техническия въпросник, който трябва да бъде попълнен от заявителя във връзка със заявлението за сортовото признаване, както е посочено в приложения I и II към Директива 2003/90/ЕО. Когато еднообразието е установено въз основа на нетипични сортове, разпоредбите следва да се базират на определени стандарти.

(5)

Следва да се предвидят процедурните изисквания, при които даден сорт може да бъде признат без официално изпитване. Още повече, що се отнася до наименованията, е необходимо да се предвидят известни дерогации от изискванията, определени в Директива 2002/53/ЕО и в Регламент (ЕО) № 930/2000 на Комисията от 4 май 2000 г. относно установяването на подробни правила за допустимостта на наименованията на сортовете земеделски растителни видове и зеленчукови видове (12).

(6)	Що се отнася до производството и търговията със семена и посадъчен материал от сортове за съхранение, е необходимо да се предвиди дерогация от официалното сертифициране.

(7)

За да се гарантира, че търговията със семена и посадъчен материал от картофи от сортове за съхранение се извършва в контекста на съхраняването на растителните генетични ресурси, е необходимо да се предвидят ограничения, и по-специално, що се отнася до района на произход. С цел да се даде принос за съхранението in situ и за устойчивото използване на тези сортове, държавите-членки следва да имат възможността да одобряват допълнителни региони, в които могат да се търгуват семена над количествата, необходими за гарантиране съхранението на съответния сорт в неговия регион на произход, при условие че тези допълнителни региони са съпоставими по отношение на естествени и полуестествени местообитания. За да се гарантира запазването на връзката с региона на произход, тази разпоредба следва да не се прилага в случаите, когато държава-членка е одобрила допълнителни производствени региони.

(8)

За търгуването на всеки сорт за съхранение следва да се определи максимално количество, както и общо количество за всички сортове за съхранение, взети заедно. За да се гарантира придържането към съответните количества, държавите-членки следва да изискват от производителите да нотифицират количествата сортове за съхранение, които възнамеряват да произведат, и да определят количества на производителите.

(9)	Проследимостта на семената и посадъчния материал следва да се осигури чрез подходящи изисквания за запечатване и етикетиране.

(10)

За да се осигури правилното прилагане на правилата, предвидени в настоящата директива, посевите следва да се наблюдават, семената — да се подлагат на изпитване и да се извършват последващи официални проверки. Количествата семена от сортовете за съхранение, пуснати на пазара, следва да се докладват от доставчиците на държавите-членки, а от държавите-членки — на Комисията.

(11)	След изтичането на срок от три години Комисията следва да прецени дали мерките, предвидени в настоящата директива, и по-специално разпоредбите, отнасящи се до количествените ограничения, са ефективни.

(12)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1.   По отношение на земеделските видове, попадащи в обхвата на директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, настоящата директива определя някои дерогации, по отношение на консервацията in situ и трайното използване на генофонда на растителните видове посредством производство и търговия:

а)	за признаване за включване в националните каталози на сортовете от земеделски растителни видове, както се предвижда в Директива 2002/53/ЕО, на местни сортове и сортове, които са естествено адаптирани към местните и регионалните условия и са заплашени от генетична ерозия;

б)	за търговията със семена и посадъчен материал от картофи от такива местни сортове и сортове.

2.   Ако не е предвидено друго в настоящата директива, се прилагат директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/53/ЕО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се използват следните определения:

а)	„консервация in-situ“ означава консервацията на генетичен материал в естествената му среда и, в случаи с културни растителни видове, в земеделската среда, в която те са развили своите отличителни белези;

б)	„генетична ерозия“ означава загуба във времето на генетично многообразие между и вътре в популациите или сортовете от едни и същи видове, или намаляването на генетичната база на вида вследствие човешка намеса или промяна в околната среда;

в)	„местен сорт“ означава набор от популации или клонинги на растителен вид, които са естествено адаптирани към условията на околната среда на своя регион;

г)	„семена“ означава семена и посадъчен материал от картофи, освен ако посадъчният материал от картофи не е нарочно изключен.

ГЛАВА II

ПРИЗНАВАНЕ НА СОРТОВЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ

Член 3

Сортове за съхранение

Държавите-членки могат да признават в националните каталози на сортовете земеделски растителни видове местните сортове и сортовете, посочени в член 1, параграф 1, буква а), при условие че са изпълнени определени изисквания, предвидени в член 4 и член 5. Такива местни сортове или такива сортове се посочват в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове като „сортове за съхранение“.

Член 4

Съществени изисквания

1.   За да бъде признат като сорт за съхранение, местният сорт или сортът, посочен в член 1, параграф 1, буква а), трябва да представлява интерес за съхранението на генетичните ресурси на растенията.

2.   Чрез дерогация от член 1, параграф 2 от Директива 2003/90/ЕО държавите-членки могат да приемат свои собствени разпоредби по отношение на отличителните характеристики, устойчивостта и еднообразието на сортовете за съхранение.

В такива случаи държавите-членки трябва да гарантират, че за отличителните характеристики и устойчивостта се прилагат поне характеристиките, които са посочени във:

а)	техническите въпросници, свързани с протоколите от изпитвания на Службата на Общността за сортовете растения (CPVO), изброени в приложение I към Директива 2003/90/ЕО, което се прилага към тези видове, или

б)	техническите въпросници към насоките на Международният съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV), изброени в приложение II към Директива 2003/90/ЕО, което се прилага към тези видове.

За оценката на еднообразието се прилага Директива 2003/90/ЕО.

Ако обаче нивото на еднообразие е установено на базата на нетипични сортове, се прилага стандарт за популация от 10 % и вероятност за признаване поне 90 %.

Член 5

Процедурни изисквания

Чрез дерогация от първото изречение на член 7, параграф 1 от Директива 2002/53/ЕО няма да се изисква официално изпитване, в случай че следната информация е достатъчна за решение за признаване на сортове за съхранение:

а)	описанието на сортовете за съхранение и техните наименования;

б)	резултатите от неофициални тестове;

в)	познание, придобито на базата на практическия опит по време на отглеждането, възпроизводството и използването, както е нотифицирано от заявителя до съответната държава-членка;

г)	друга информация, в частност предоставена от органите по растителен генетичен ресурс или от признати от държави-членки за целта организации.

Член 6

Изключване от признаване

Сорт за съхранение не се признава за включване в националните каталози на сортовете, ако:

а)

вече е включен в общия каталог на сортовете земеделски растителни видове като сорт, различен от „сорт за съхранение“, или е заличен от общия каталог в рамките на последните две години, или в рамките на последните две години от изтичането на периода, даден в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/53/ЕО, или

б)	е защитен от правната закрила на Общността на сортовете растения, както е предвидено в Регламент (ЕО) №2100/94 на Съвета (13), или от националната правна закрила на сортовете растения, или ако има висяща молба за подобно право на закрила.

Член 7

Наименования

1.   По отношение на наименованията на сортовете за съхранение, които са били известни преди 25 май 2000 г., държавите-членки могат да разрешат дерогации от Регламент (ЕО) № 930/2000, с изключение на случаите, когато такива дерогации биха нарушили по-ранно право на трета страна, която е защитена в съответствие с член 2 от този регламент.

2.   Независимо от член 9, параграф 2 от Директива 2002/53/ЕО държавите-членки могат да приемат повече от едно име за сорт, ако съответните имена са исторически познати.

Член 8

Регион на произход

1.   Когато държава-членка признава сорт за съхранение, тя идентифицира региона или регионите, в които сортът е отглеждан традиционно и към които е естествено адаптиран, наричан по-долу „регион на произход“. Ще се взема предвид информацията от органите по растителен генетичен ресурс или от организации, признати за целта от държавите-членки.

Когато регионът на произход е разположен в повече от една държава-членка, той се определя с общо съгласие от всички засегнати държави-членки.

2.   Държавата-членка или държавите-членки, които определят региона на произход, нотифицират така определения регион на Комисията.

Член 9

Поддръжка

Държавите-членки гарантират поддръжката на даден сорт за съхранение в региона му на произход.

ГЛАВА III

ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНА И ТЪРГОВИЯ

Член 10

Сертифициране

1.   Чрез дерогация от условията за сертифициране, предвидени в член 3, параграф 1 от Директива 66/401/ЕИО, член 3, параграф 1 от Директива 66/402/ЕИО, член 3, параграф 1 от Директива 2002/54/ЕО, член 3, параграф 1 от Директива 2002/56/ЕО и член 3, параграф 1 от Директива 2002/57/ЕО, държавите-членки могат да предвидят пускането на пазара на семена от сорт за съхранение, при условие че те са в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2.   Семената произхождат от семена, произведени според възприетата практика за сортоподдържане.

3.   Семената, с изключение на семената от Oryza sativa, отговарят на условията за сертифициране на сертифицирани семена, предвидени в директиви 66/401/ЕИО, 66/402/ЕИО, 2002/54/ЕО, 2002/56/ЕО и 2002/57/ЕО, с изключение на условията по отношение на минимална видова чистота и условията, отнасящи се до прегледа или прегледа под официален контрол.

Семената на Oryza sativa съответстват на условията за сертифициране на „сертифицирани семена, второ размножение“, предвидени в Директива 66/402/ЕИО, с изключение на условията по отношение на минимална видова чистота и условията, отнасящи се до официално изпитване или до проверките, провеждани под официален контрол.

Семената трябва да имат задоволителна сортова чистота.

4.   По отношение на посадъчния материал от картофи държавите-членки могат да предвидят да не се прилага член 10 от Директива 2002/56/ЕО, отнасящ се до размера.

Член 11

Регион на производство на семена

1.   Държавите-членки гарантират, че семена от сорт за съхранение могат да бъдат произвеждани само в региона на произход.

Ако условията за сертифициране, предвидени в член 10, параграф 3, не могат да бъдат изпълнени в този регион поради специфичен проблем на околната среда, държавите-членки могат да одобрят допълнителни региони за производство на семена, вземайки предвид информацията от органите по растителен генетичен ресурс или от организациите, признати за целта от държавите-членки. Семената, произведени в тези допълнителни региони, обаче могат да бъдат използвани изключително в регионите на произход.

2.   Държавите-членки нотифицират на Комисията и на другите държави-членки допълнителните региони за производство на семена, които възнамеряват да одобрят съгласно параграф 1.

Комисията и другите държави-членки могат, в рамките на 20 работни дни от получаването на нотификациите, да поискат случаят да бъде отнесен до Постоянния комитет по семена и посадъчен материал за земеделие, градинарство и горско стопанство. В съответствие с член 22а, параграф 1, буква б) от Директива 66/401/ЕИО, член 22a, параграф 1, буква б) от Директива 66/402/ЕИО, член 4, параграф 6, член 20, параграф 2 и член 21 от Директива 2002/53/ЕО, член 30, параграф 1, буква б) от Директива 2002/54/ЕО, член 10, параграф 1 и член 27, параграф 1, буква б) от Директива 2002/56/ЕО и член 27, параграф 1, буква б) от Директива 2002/57/ЕО, както е целесъобразно, се взема съответното решение за установяване, ако е необходимо, на ограничения или условия за обозначаването на такива региони.

Ако нито Комисията, нито държавите-членки отправят искане съгласно втора алинея, въпросната държава-членка може да одобри допълнителните региони за производство на семена, както са нотифицирани.

Член 12

Изпитване на семената

1.   Държавите-членки гарантират, че се провеждат изпитвания, за да се провери дали семената от сортове за съхранение са съобразени с условията за сертифициране, предвидени в член 10, параграф 3.

Изпитванията се провеждат в съответствие с използваните към момента международни методи или, в случаите когато такива не съществуват, в съответствие с други подходящи методи.

2.   За изпитванията, посочени в параграф 1, държавите-членки гарантират, че пробите са взети от хомогенна партида. Те гарантират, че правилата относно теглото на партидите и теглото на пробите, предвидени в член 7, параграф 2 от Директива 66/401/ЕИО, член 7, параграф 2 от Директива 66/402/ЕИО, член 9, параграф 2 от Директива 2002/54/ЕО и член 9, параграф 2 от Директива 2002/57/ЕО са приложени.

Член 13

Условия за търговия

1.   Държавите-членки гарантират, че семената от сорт за съхранение могат да се търгуват само ако са изпълнени следните условия:

а)	произведени са в своя регион на произход или в региона, посочен в член 11;

б)	търговията се осъществява единствено в техния регион на произход.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) всяка държава членка може да одобри допълнителни региони на своя територия за търговия със семена от сортове за съхранение, при условие че тези региони са съпоставими с региона на произход по отношение на естествени и полуестествени местообитания на сорта.

В случаите когато държави-членки одобряват такива допълнителни региони, те гарантират, че с цел запазване на сорта в неговия регион на произход се отделя количество семена, необходимо за производството поне на количеството семена, посочено в член 14.

Държавите-членки информират Комисията и останалите държави-членки за одобряването на такива допълнителни региони.

3.   В случаите когато държава-членка одобри допълнителни региони за производство на семена в съответствие с член 11, тя няма право да използва дерогацията, предвидена в параграф 2 от настоящия член.

Член 14

Количествени ограничения

Всяка държава-членка гарантира, че за всеки сорт за съхранение количеството продадени семена не надвишава 0,5 % от семената от същия вид, използвани в тази държава-членка за един вегетативен период, или количество, необходимо за засяването на 100 ha, като се взема по-голямата от двете стойности. За видовете Pisum sativum, Triticum spp., Hordeum vulgare, Zea mays, Solanum tuberosum, Brassica napus и Helianthus annuus този процент не надхвърля 0,3 % или количеството, необходимо за засяване на 100 ha, като се взема по-голямата от двете стойности.

Общото количество семена от сортове за съхранение, продавано във всяка държава-членка, обаче не трябва да надвишава 10 % от семената от съответния вид, използвани годишно в държавата-членка. В случаи когато количеството е по-малко от необходимото за засяването на 100 ha, максималното количество семена от съответния вид, използвани годишно в държавата-членка, може да бъде увеличено, така че да достигне количеството, необходимо за засяването на 100 ha.

Член 15

Прилагане на количествени ограничения

1.   Държавите-членки гарантират, че производителите ги нотифицират преди началото на всеки производствен сезон за размера и местонахождението на района за производство на семена.

2.   Ако, въз основа нотификациите, посочени в параграф 1, има вероятност количествата, определени в член 14 да бъдат надхвърлени, държавите-членки определят на всеки засегнат производител количеството, което може да продава през съответния производствен сезон.

Член 16

Наблюдение на посевите

Държавите-членки гарантират чрез официално наблюдение, че посевите са съобразени с разпоредбите на настоящата директива, като се обръща особено внимание на сорта, районите и количествата.

Член 17

Запечатване на опаковки и контейнери

1.   Държавите-членки гарантират, че семената от сортове за съхранение могат да бъдат продавани единствено в затворени опаковки или в контейнери, снабдени със система за запечатване.

2.   Опаковки със семена и контейнери се запечатват от доставчика по такъв начин, че да не могат да бъдат отворени, без да се повреди системата за запечатване или да се оставят следи от действия върху етикета на доставчика, или върху опаковката или контейнера.

3.   С оглед да се осигури запечатването в съответствие с параграф 2, системата на запечатване включва най-малко етикета или полагането на печат.

Член 18

Етикетиране

Държавите-членки гарантират, че опаковките или контейнерите със семена от сортове за съхранение носят етикет на доставчика или отпечатан надпис или щемпел, включващ следната информация:

а)	думите: „правила и стандарти на ЕО“;

б)	име и адрес на лицето, което отговаря за поставянето на етикети, или негов идентификационен знак;

в)	година на запечатване, записана като: „запечатани на … (година)“ или, с изключение на посадъчен материал от картофи, годината на последното вземане на проби за целите на последното изпитване на кълняемостта, записана като: „проба, взета на … (година)“;

г)

видове;

д)	наименование на сорта за съхранение;

е)	думите: „сорт за съхранение“;

ж)	регион на произход;

з)	там, където регионът на производство на семена е различен от региона на произход, указание за региона на производство на семената;

и)	референтния номер на партидата, даден от лицето, отговорно за поставянето на етикетите,

й)	обявено нето или бруто тегло или, с изключение на посадъчния материал от картофи, обявен брой семена;

к)

при указване на тегло или на употреба на гранулирани пестициди, дражиращи субстанции или други твърди добавки, се посочва естеството на химическата обработка или на добавките и приблизителното съотношение между теглото на съцветията или чистите семена и общото тегло, с изключение на посадъчния материал от картофи.

Член 19

Официални последващи проверки

Държавите-членки гарантират, че семената са обект на официални последващи проверки чрез случайни проверки за установяване на сортовата идентичност и сортовата чистота.

ГЛАВА IV

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Докладване

Държавите-членки гарантират, че доставчиците, действащи на тяхна територия, докладват за всеки производствен сезон количеството семена от всеки сорт за съхранение, пуснат на пазара.

При поискване държавите-членки докладват на Комисията и на други държави-членки количеството семена от всеки сорт за съхранение, пуснат на пазара на тяхна територия.

Член 21

Нотификация на признатите организации за генетичните ресурси на растенията

Държавите-членки нотифицират на Комисията признатите организации, посочени в член 5, буква г), член 8, параграф 1 и член 11, параграф 1.

Член 22

Оценка

До 31 декември 2011 г. Комисията ще направи оценка на прилагането на член 4, член 13, параграф 2, и членове 14 и 15.

Член 23

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в действие до 30 юни 2009 г. най-късно законите, регламентите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 24

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 25

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2298/66. Директива, последно изменена с Директива 2007/72/ЕО на Комисията (ОВ L 329, 14.12.2007 г., стр. 37).

(2)  ОВ 125, 11.7.1966 г., стр. 2309/66. Директива, последно изменена с Директива 2006/55/ЕО на Комисията (ОВ L 159, 13.6.2006 г., стр. 13).

(3)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 12. Директива, последно изменена с Директива 2004/117/ЕО (ОВ L 14, 18.1.2005 г., стр. 18).

(5)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 60. Директива, последно изменена с Решение 2005/908/ЕО на Комисията (ОВ L 329, 16.12.2005 г., стр. 37).

(6)  ОВ L 193, 20.7.2002 г., стр. 74. Директива, последно изменена с Директива 2004/117/ЕО.

(7)  ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 378, 23.12.2004 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 18.

(10)  ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 146/2008 (ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1).

(11)  ОВ L 254, 8.10.2003 г., стр. 7. Директива, изменена с Директива 2007/48/ЕО (ОВ L 195, 27.7.2007 г., стр. 29).

(12)  ОВ L 108, 5.5.2000 г., стр. 3. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 920/2007 (ОВ L 201, 2.8.2007 г., стр. 3).

(13)  ОВ L 227, 1.9.1994 г., стр. 1.

---