05/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

235

L 114/38

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съгласно Договора Съветът може да приема посредством директиви минимални изисквания за насърчаване на подобрения по-специално на работната среда за гарантиране на по-добро равнище на опазване на здравето и безопасността на работниците. Тези директиви следва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения, които да възпрепятстват създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП).

(2)

Съобщението на Комисията относно нейната програма за действие относно прилагането на Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда въвеждането на минимални изисквания за здравето и безопасността, свързани с експозицията на работниците на рисковете, които се дължат на физически агенти. През септември 1990 г. Европейският парламент е приел резолюция във връзка с тази програма за действие (4), с която приканва по-специално Комисията да изготви специална директива в областта на рисковете, свързани с шума, вибрациите и всички други физически агенти на работното място.

(3)

Като първа стъпка Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2002/44/ЕО от 25 юни 2002 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове от физически агенти (вибрации) (Шестнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (5). След това Европейският парламент и Съветът приеха на 6 февруари 2003 г. Директива 2003/10/ЕО относно минималните изисквания за опазване на здравето и безопасността, свързани с експозицията на работниците на рискове от физически агенти (шум) (Седемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (6). Впоследствие, на 29 април 2004 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2004/40/ЕО относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Осемнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (7).

(4)

Сега е преценено за необходимо да се въведат мерки за защита на работниците от рискове, свързани с оптични лъчения, вследствие на тяхното въздействие върху здравето и безопасността на работниците, по-специално увреждането на очите и кожата. Тези мерки са насочени не само към осигуряване на здравето и безопасността на всеки работник на индивидуална основа, но също така и към създаване на минимална основа за защита на всички работници в Общността с цел избягване на нарушения на конкуренцията.

(5)

Една от целите на настоящата директива е навременното откриване на неблагоприятни последици за здравето в резултат на експозиция на оптични лъчения.

(6)

Настоящата директива определя минималните изисквания, като по такъв начин предоставя на държавите-членки възможността да запазят или приемат по-строги разпоредби за защита на работниците, по-специално като определят по-ниски гранични стойности на експозиция. Прилагането на настоящата директива не трябва да служи за оправдаване на всякакво влошаване на положението, което вече съществува във всяка една държава-членка.

(7)

Системата за защита срещу рисковете в резултат на оптично лъчение следва да бъде ограничена до определяне, без излишни подробности, на целите, които трябва да бъдат постигнати; на принципите, които трябва да се спазват, както и на основните ценности, които трябва се прилагат, за да се позволи на държавите-членки да прилагат минималните изисквания по еднакъв начин.

(8)

Равнището на експозиция на оптични лъчения може да бъде намалено по-ефективно чрез включване на превантивни мерки в устройството на индивидуалните работни места и чрез подбиране на работно оборудване, процеси и методи, които дават приоритет на намаляването на риска при източника. Разпоредбите, свързани с работното оборудване и методите, допринасят по такъв начин за защита на засегнатите работници. В съответствие с общите принципи на превенция, предвидени в член 6, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (8), колективните защитни мерки са с приоритет над личните защитни мерки.

(9)

Работодателите следва да правят подобрения в светлината на техническия прогрес и научните познания по отношение на рисковете, свързани с експозицията на оптични лъчения, с оглед подобряване на безопасността и здравето на работниците.

(10)

Тъй като настоящата директива е специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, посочената директива се прилага към експозицията на работници на оптични лъчения, без да се накърняват по-строгите и/или по-специфичните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

(11)

Настоящата директива представлява практическа стъпка към създаването на социалното измерение на вътрешния пазар.

(12)

Допълващият подход, който едновременно насърчава принципа на по-добро регулиране и осигурява високо равнище на защита, може да бъде постигнат, когато продуктите, направени от производителите на източници на оптични лъчения и свързаното с тях оборудване, са съобразени с хармонизираните стандартни, създадени за защита на здравето и безопасността на ползвателите от рисковете, присъщи на такива продукти; съответно, работодателите не са длъжни да повтарят измерванията или изчисленията, които вече са извършени от производителя за определяне на съответствието с основните изисквания за безопасност на такова оборудване, определени в приложимите директиви на Общността, при условие че оборудването се поддържа правилно и редовно.

(13)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(14)

Спазването на граничните стойности на експозиция осигурява високо равнище на защита по отношение на последиците за здравето, които могат да се появят в резултат от експозиция на оптични лъчения.

(15)

Комисията следва да разработи практическо ръководство в помощ на работодателите, по-специално управителите на МСП, за да разберат по-добре техническите разпоредби на настоящата директива. Комисията следва да положи усилия за завършване на това ръководство възможно най-бързо, за да улесни приемането от страна на държавите-членки на мерките, необходими за прилагането на настоящата директива.

(16)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законодателство (10) държавите-членки се насърчават да разработват за собствено използване и в интерес на Общността, таблици, показващи, доколкото това е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят публично достояние,

а)

оптични лъчения: всички електромагнитни лъчения с дължина на вълната между 100 nm и 1 mm. Спектърът на оптичните лъчения се разделя на ултравиолетови лъчения, видими лъчения и инфрачервени лъчения:

б)

лазер (усилване на светлината чрез стимулирана емисия на лъчения): всяко устройство, което може да произвежда или усилва електромагнитни лъчения в оптичния обхват с дължина на вълната предимно чрез процес на контролирана стимулирана емисия;

в)

лазерни лъчения: оптични лъчения от лазер;

г)

некохерентни лъчения: всички оптични лъчения извън лазерните лъчения;

д)

гранични стойности на експозиция: граници на експозиция на оптични лъчения, които се основават пряко на установените последици за здравето и биологични съображения. Спазването на тези граници гарантира това, работниците, изложени на изкуствени източници на оптични лъчения, да са защитени срещу всички известни неблагоприятни последици за здравето;

е)

излъчване (E) или плътност на мощността: лъчиста мощност за единица площ от повърхността, изразена във ватове на квадратен метър (W m–2);

ж)

лъчиста експозиция (H): времеви интеграл на излъчването, изразен в джаули на квадратен метър (J m–2);

з)

блясък (L): лъчист поток или резултатна мощност на единица пространствен ъгъл на единица повърхност, изразена във ватове на квадратен метър по стерадиан (W m–2 sr-1);

и)

равнище: комбинация от излъчване, лъчиста експозиция и блясък, на която е изложен работникът.

а)

равнището, дължината на вълната и продължителността на експозиция на изкуствени източници на оптични лъчения;

б)

граничните стойности на експозиция, посочени в член 3 от настоящата директива;

в)

всички последици за здравето и безопасността на работниците, спадащи към особено чувствителни рискови групи;

г)

всички възможни последици за здравето и безопасността на работниците в резултат от взаимодействие между оптични лъчения и фоточувствителни вещества на работното място;

д)

всички косвени последици, като: временно ослепяване, взрив или пожар;

е)

наличието на заместващо оборудване, предназначено за намаляване на равнищата на експозиция на изкуствени оптични лъчения;

ж)

подходящата информация, получена от здравното наблюдение, включително публикувана информация, по възможност;

з)

множествените източници на експозиция на изкуствени оптични лъчения;

и)

класификацията, прилагана към лазерите, съгласно определеното по съответния стандарт на IEC, и във връзка с всеки изкуствен източник, който е възможно да причини увреждане, подобно на това от лазер от клас 3Б или 4 – всяка сходна класификация;

й)

информацията, предоставена от производителите на източниците на оптични лъчения и свързаното с тях работно оборудване по съответните директиви на Общността.

а)

други работни методи, които намаляват риска от оптични лъчения;

б)

избор на оборудване, излъчващо по-малки количества оптични лъчения, като се отчете работата, която трябва да бъде извършена;

в)

технически мерки за намаляване на емисии на оптични лъчения, включително, при необходимост, устройства за блокиране, екраниране или подобни механизми за защита на здравето;

г)

подходящи програми за поддържане на работното оборудване, работните места и системите на индивидуалните работни места;

д)

устройство и организация на работните места и индивидуалните работни места;

е)

ограничаване на продължителността и равнището на експозиция;

ж)

наличие на подходящи лични предпазни средства;

з)

инструкции на производителя на оборудването, когато то е обхванато от съответни директиви на Общността.

а)

мерките, предприети за изпълнение на настоящата директива;

б)

граничните стойности на експозиция и свързаните с тях потенциални рискове;

в)

резултатите от оценката, измерването и/или изчисленията на равнищата на експозиция на изкуствени оптични лъчения, извършени в съответствие с член 4 от настоящата директива, заедно с обяснение на тяхната значимост и потенциалните рискове;

г)

как да се установят неблагоприятни последици за здравето в резултат на експозиция и как те да бъдат докладвани;

д)

обстоятелствата, при които работниците имат право на наблюдение на здравето;

е)

безопасните работни практики за свеждане до минимум на риска от експозиция;

ж)

правилното използване на личните предпазни средства.

а)

работникът следва да бъде уведомен от лекаря или от друго лице, притежаващо подходяща квалификация, за резултата, който лично го засяга. По-специално той получава информация и съвети за здравно наблюдение, на което трябва да се подложи след края на експозицията;

б)

работодателят следва да бъде уведомен за всяко важно заключение, произтичащо от здравното наблюдение, при спазване на лекарската тайна;

в)

работодателят:

а)

приемането на директиви в областта на техническото хармонизиране и стандартизиране по отношение на проектирането, изграждането, производството или изпълнението на работно оборудване и на работните места;

б)

техническия прогрес, промените в най-съществените хармонизирани европейски стандарти и спецификации и новите научни познания относно експозиция на оптични лъчения при работа,

Ελ (λ, t), Ελ

спектрално излъчване или спектрална плътност на мощността: лъчиста мощност за единица площ от повърхността, изразена във ватове на квадратен метър по нанометър (W m–2 nm–1); стойностите на Ελ (λ, t) и Ελ се получават от измервания или могат да бъдат предоставени от производителя на оборудването;

Eeff

ефективно излъчване (UV спектър): изчислено излъчване в UV спектъра с дължина на вълната от 180 до 400 nm, спектрално претеглено с S (λ), изразено във ватове на квадратен метър (W m–2);

H

лъчиста експозиция: времеви интеграл на излъчването, изразен в джаули на квадратен метър (J m–2);

Heff

ефективна лъчиста експозиция: лъчиста експозиция, спектрално претеглена с S (λ), изразена в джаули на квадратен метър (J m–2);

EUVA

общо излъчване (UVA): изчислено излъчване в UVA спектъра с дължина на вълната от 315 до 400 nm, изразено във ватове на квадратен метър (W m–2);

HUVA

лъчиста експозиция: времеви и спектрален интеграл на сумата от излъчването в UVA спектъра с дължина на вълната от 315 до 400 nm, изразен в джаули на квадратен метър (J m–2);

S (λ)

спектрално претегляне при отчитане на зависимостта между дължината на вълната и последиците за здравето от UV лъченията върху очите и кожата (таблица 1.2) (безразмерна величина);

t, Δt

време, продължителност на експозиция, изразено/а в секунди (s);

λ

дължина на вълната, изразена в нанометри (nm);

Δ λ

диапазон, изразен в нанометри (nm), на интервалите на изчисляване или измерване;

Lλ (λ), Lλ

спектрален блясък на източника, изразен във ватове на квадратен метър по стерадиан по нанометър (W m–2 sr–1 nm–1);

R (λ)

спектрално претегляне при отчитане на зависимостта между дължината на вълната и термичното увреждане, причинено на очите от видими и IRA лъчения (таблица 1.3) (безразмерна величина);

LR

ефективен блясък (термично увреждане): изчислен блясък, спектрално претеглен с В (λ), изразен във ватове на квадратен метър по стерадиан (W m–2 sr–1);

B (λ)

спектрално претегляне при отчитане на зависимостта между дължината на вълната и фотохимичното увреждане, причинено на очите от сини светлинни лъчения (таблица 1.3) (безразмерна величина);

LB

ефективен блясък (синя светлина): изчислен блясък, спектрално претеглен с B (λ), изразен във ватове на квадратен метър по стерадиан (W m–2 sr–1);

EB

ефективно излъчване (синя светлина): изчислена светлина, спектрално претеглена с B (λ), изразена във ватове на квадратен метър (W m–2);

EIR

общо излъчване (термично увреждане): изчислено излъчване в инфрачервения спектър с дължина на вълната от 780 nm до 3 000 nm, изразено във ватове на квадратен метър (W m–2);

Eкожа

общо излъчване (видими, IRA и IRB лъчения): изчислено излъчване във видимия и инфрачервения спектър с дължина на вълната от 380 nm до 3 000 nm, изразено във ватове на квадратен метър (W m–2);

Hкожа

лъчиста експозиция: времеви и спектрален интеграл на сумата от излъчването във видимия и инфрачервения спектър с дължина на вълната от 380 nm до 3 000 nm, изразен в джаули на квадратен метър (J m–2);

α

ъглова хорда: срещуположен ъгъл на видим източник, гледан от дадена точка в пространството, изразен в милирадиани (mrad). Видим източник е реален или виртуален обект, който образува възможно най-малко изображение на ретината.

dP

мощност, изразена във ватове (W);

dA

повърхност, изразена в квадратни метри (m2);

E (t), E

излъчване или плътност на мощността: лъчиста мощност за единица площ от повърхността, изразена във ватове на квадратен метър (W m–2). Стойностите на E (t), E се получават от измервания или могат да бъдат предоставени от производителя на оборудването;

H

лъчиста експозиция: времеви интеграл на излъчването, изразен в джаули на квадратен метър (J m–2);

t

време, продължителност на експозицията, изразено/а в секунди (s);

λ

дължина на вълната, изразена в нанометри (nm);

γ

граничен коничен ъгъл на измерване на зрителното поле, изразен в милирадиани (mrad);

γm

измервано зрително поле, изразено в милирадиани (mrad);

α

ъглова хорда при източника, изразена в милирадиани (mrad);

ограничаваща апретура: кръговата област, по отношение на която се осредняват излъчването и лъчистата експозиция,

G

интегриран блясък: интегралът на блясъка за дадено време на експозиция, изразен в лъчиста енергия на единица площ от излъчващата повърхност по единица пространствен ъгъл на емисия, в джаули на квадратен метър по стерадиан (J m–2 sr–1).

1.

Експозицията от всеки единичен импулс в серия от импулси не надвишава граничната стойност на експозиция за единичен импулс от продължителността на този импулс.

2.

Експозицията от всяка група импулси (или подгрупа импулси в серия), извършени за време t, не надвишава граничната стойност на експозиция за времето t.

3.

Експозицията от всеки единичен импулс в рамките на група импулси не надвишава граничната стойност на експозиция на единичен импулс, умножена по кумулативно-термичния коригиращ фактор CP= N–0,25, където N е броят на импулсите. Това правило се прилага само към границите на експозиция за защита срещу термично увреждане, когато всички импулси, извършващи се за време, по-малко от Tmin, се разглеждат като единичен импулс.