Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32004L0056

    Директива 2004/56/ЕО на Съвета от 21 април 2004 година за изменение на Директива 77/799/ЕИО относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, някои акцизи и облагането на застрахователните премии

    OB L 127, 29.4.2004, p. 70–72 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

    Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 01/01/2013; заключение отменено от 32011L0016

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2004/56/oj

    09/ 02

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    125


    32004L0056


    L 127/70

    ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


    ДИРЕКТИВА 2004/56/ЕО НА СЪВЕТА

    от 21 април 2004 година

    за изменение на Директива 77/799/ЕИО относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, някои акцизи и облагането на застрахователните премии

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 93 и 94 от него,

    като взе предвид предложението на Комисията,

    като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

    като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

    като има предвид, че:

    (1)

    Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, някои акцизи и облагането на застрахователните премии (3) определи основните правила за административно сътрудничество и обмен на информация между държавите-членки с цел разкриване и предотвратяване укриването на данъци и данъчните измами и правилно определяне на данъка от страна на държавите-членки. Усъвършенстването, разширяването и модернизирането на тези правила е от съществено значение.

    (2)

    Когато определена държава-членка провежда разследване, за да получи необходимата информация, с която да отговори на молбата за съдействие, се приема, че въпросната държава действа за своя сметка; по този начин ще има само едни правила, които се прилагат в процеса на събиране на информация и разследването няма да се затруднява от закъснения.

    (3)

    За да бъде ефективна борбата с данъчните измами, не е целесъобразно държавата-членка, която е получила информация от друга държава-членка да иска последващо разрешение за публичното ѝ разкриване.

    (4)

    Необходимо е да се поясни, че дадена държава-членка не е задължена да извършва разследване, за да получи необходимата информация, с която да отговори на молбата за съдействие, ако съгласно законодателството или административната ѝ практика, на компетентния орган не се разрешава да извършва разследване или да събира такава информация.

    (5)

    Възможно е компетентният орган на дадена държава-членка да откаже информация или съдействие, ако държавата-членка, отправяща молбата за информация не е в състояние да осигури информация от същия вид, както поради фактически, така и поради юридически причини.

    (6)

    С оглед законовите изисквания в определени държави-членки данъкоплатецът да бъде информиран за решенията и актовете относно данъчното му задължение и за произтичащите трудности за данъчните власти, включително и в случаите, когато данъкоплатецът се е преместил в друга държава-членка, е желателно при тези обстоятелства данъчните власти да могат да потърсят съдействие от компетентните органи на държавата-членка, в която той се е преместил.

    (7)

    Тъй като определена данъчна ситуацията при едно или повече данъчно задължени лица в някои държави-членки често представлява общ или допълващ интерес, необходимо е да се предостави възможност за извършване на едновременен контрол на тези лица от две или повече държави-членки по взаимно споразумение и на доброволен принцип, в случай че подобен контрол се оказва по-ефективен от този, осъществяван само от една държава-членка.

    (8)

    Комисията представи предложението си за директива на основата на член 95 от Договора. Съветът, като взе предвид, че предложението за директива е свързано с хармонизиране на законодателството в областта, както на прякото, така и на косвеното данъчно облагане, и актът следва да се приеме на основата на членове 93 и 94 от Договора, се консултира с Европейския парламент с писмо от 12 ноември 2003 г., като го информира за намерението си за промяна на законовата база.

    (9)

    Директива 77/799/ЕИО следва да бъде съответно изменена,

    ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

    Член 1

    Директива 77/799/ЕИО на Съвета се изменя, както следва:

    1.

    Член 1, параграф 5 се изменя, както следва:

    а)

    текстът, следващ думите „в Италия“, се заменя със следния:

    „il Capo del Dipartimento per le Politiche Fiscali или упълномощени представители“

    б)

    текстът, следващ думите „в Швеция“, се заменя със следния:

    „Chefen för Finansdepartementet или упълномощени представители“.

    2.

    В член 2, параграф 2 се добавя следната алинея:

    „За получаване на исканата информация, запитаният орган или административният орган получател действа така, както действа за своя сметка или по искане на друг орган от неговата държава-членка.“

    3.

    Член 7, параграф 1 се заменя със следния текст:

    „1.   Цялата информация, станала известна на държава-членка съгласно тази директива се пази в тайна от държавата по същия начин, по който и информацията, която се получава съгласно националното ѝ законодателство. Подобна информация:

    може да се предоставя само на лица, пряко участващи в определянето на данъка или в осъществяването на административен контрол върху това определяне;

    може да се разгласява само във връзка със съдебно производство или административно производство, което включва санкции, свързани с определянето или преразглеждането на данъка, и само на лица, които участват пряко в подобни производства; тази информация може обаче да се разкрива по време на публични заседания или в съдебни решения, ако компетентният орган на държавата-членка, предоставяща информацията няма възражения срещу това при първоначалното ѝ предоставяне;

    при никакви обстоятелства не може да се използва за други цели освен за данъчно облагане или във връзка със съдебни или административни производства, които включват санкции, свързани с определянето или преразглеждането на данъка.

    Освен това държавите-членки могат да предоставят информацията, предвидена в първата алинея при определянето на други такси, мита и данъци, посочени в член 2 от Директива 76/308/ЕИО (4).

    4.

    Член 8 се изменя, както следва:

    а)

    параграф 1 се заменя със следния текст:

    „1.   Настоящата директива не налага на дадена държава-членка, от която е поискана информация, задължението за извършване на разследвания или предоставяне на информация, ако това противоречи на законодателството или административната ѝ практика компетентният орган на тази държава да извършва такива разследвания или да събира исканата информация.“

    б)

    параграф 3 се заменя със следния текст:

    „3.   Компетентният орган на дадена държава-членка може да откаже предоставянето на информация, ако държавата-членка, отправяща искането не е в състояние да осигури информация от същия вид, както поради фактически, така и поради юридически причини.“

    5.

    Добавят се следните членове:

    „Член 8а

    Уведомяване

    1.   По молба на компетентния орган на дадена държава-членка, компетентният орган на друга държава-членка в съответствие с правилата за уведомяване относно подобни актове в запитаната държава-членка, уведомява адресата за всички актове и решения, издадени от административните органи на запитващата държава и отнасящи се до прилагането на територията ѝ на законодателството в областта на данъците, предмет на тази директива.

    2.   В молбите за уведомяване се посочва актът или решението, предмет на уведомяване, както и името и адресът, и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата.

    3.   Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за отговора си на молбата за уведомяване и го информира в частност за датата на уведомяване на адресата относно решението или акта.

    Член 8б

    Едновременен контрол

    1.   Когато данъчната ситуация на едно или повече данъчно задължени лица представлява общ или допълващ интерес за две или повече държави-членки, те могат да се договорят да извършат на териториите си едновременен контрол с оглед да обменят получената информация, винаги, когато такъв контрол би се оказал по-ефективен, отколкото този, извършен само в една държава-членка.

    2.   Компетентният орган на всяка държава-членка идентифицира независимо данъчно задължените лица, които възнамерява да предложи за едновременен контрол. Той уведомява съответните компетентни органи на другите заинтересовани държави-членки за случаите, които според него трябва да бъдат обект на едновременен контрол. Той посочва и причините за направения избор, доколкото това е възможно, като предоставя информацията, довела до това решение. Той определя и периода за извършване на контролните действия.

    3.   Компетентният орган на всяка държава-членка решава дали да участва в едновременния контрол. При получаване на предложение за едновременен контрол, компетентният орган потвърждава съгласието си или мотивира отказа си пред съответния орган.

    4.   Всеки компетентен орган на заинтересованите държави-членки определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на контролните действия.“

    Член 2

    1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 2005 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите и прилагат таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

    Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки.

    Член 3

    Настоящата директива влиза сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

    Член 4

    Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

    Съставено в Люксембург на 21 април 2004 година.

    За Съвета

    Председател

    J. WALSH


    (1)  Становище от 15 януари 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

    (2)  ОВ С 32, 5.2.2004 г., стр. 94.

    (3)  ОВ L 336, 27.12.1977 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Директива 2003/93/ЕО (ОВ L 264, 15.10.2003 г., стр. 23).

    (4)  ОВ L 73, 19.3.1976 г., стр. 18.“


    Top