Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32001L0113

    Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека

    OB L 10, 12.1.2002, p. 67–72 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

    Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 18/11/2013

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/113/oj

    13/ 33

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    118


    32001L0113


    L 010/67

    ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


    ДИРЕКТИВА 2001/113/ЕО НА СЪВЕТА

    от 20 декември 2001 година

    относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

    като взе предвид предложението на Комисията (1),

    като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

    като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

    като има предвид, че:

    (1)

    Определени вертикални директиви, отнасящи се до храните, следва да се опростят, с оглед да се вземат под внимание единствено съществените изисквания, на които следва да отговарят продуктите, които те обхващат, така че тези продукти да могат да се движат свободно в рамките на вътрешния пазар, съгласно заключенията на срещата на Европейския съвет в Единбург на 11 и 12 декември 1992 г., потвърдени и от тези на срещата на Европейския съвет в Брюксел на 10 и 11 декември 1993 г.

    (2)

    Директива 79/693/ЕИО на Съвета от 24 юли 1979 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно плодовите конфитюри, желета и мармалади и пюре от кестени (4) е била обоснована от факта, че различията между националните законодателства, отнасящи се до въпросните продукти, биха могли да доведат до условия на нелоялна конкуренция, които е възможно да заблудят потребителите и следователно имат пряко въздействие върху установяването и функционирането на Общия пазар.

    (3)

    Директива 79/693/ЕИО следователно бе изготвена да формулира определения и общи правила, уреждащи състава, производствените спецификации и етикетирането на въпросните продукти, така че да се осигури тяхното свободно движение в рамките на Общността.

    (4)

    Директива 79/693/ЕИО следва да бъде приведена в съответствие с общото законодателство на Общността в областта на храните и по-специално законодателството относно етикетирането, оцветяващите вещества, подсладителите и другите разрешени добавки и, с оглед на по-голяма яснота, следва да бъде преработена, за да направи по-достъпни правилата относно условията на производство и търговия с плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека.

    (5)

    Общите правила за етикетирането на храните, определени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета (5), следва да важат при определени условия.

    (6)

    За да се вземат под внимание съществуващите национални традиции при приготвянето на плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, е необходимо да се запазят съществуващите национални разпоредби, които разрешават търговията с такива продукти с намалено съдържание на захар.

    (7)

    В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, установени с член 5 от Договора, целта да се формулират общи дефиниции и правила за въпросните продукти и да се приведат разпоредбите в съответствие с общото законодателство на Общността в областта на храните не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради естеството на настоящата директива, може да бъде постигната по-добре от Общността. Настоящата директива не излиза извън рамките на това, което е необходимо, за да се постигне споменатата цел.

    (8)

    Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

    (9)

    За да се избегне създаването на нови пречки пред свободното движение, държавите-членки следва да се въздържат от приемането на национални разпоредби, свързани с въпросните продукти, които не са предвидени от настоящата директива,

    ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

    Член 1

    Настоящата директива се прилага за продуктите, определени в приложение I.

    Тя не се прилага за продуктите, предназначени за производството на фини печива, сладкарски изделия или бисквити.

    Член 2

    Директива 2000/13/ЕО се прилага за продуктите, определени в приложение I към настоящата директива, при следните условия:

    1.

    Наименованията на продуктите, изброени в приложение I, се отнасят единствено до продуктите, посочени в него, и се използват в търговията за тяхното обозначаване.

    Наименованията на продуктите, посочени в приложение I, може обаче да се използват като допълнение към наименованието и съгласно използваните практики за обозначаване на други продукти, които не могат да бъдат объркани с онези, определени в приложение I.

    2.

    Наименованията на продуктите се допълват от посочване името на използвания плод или плодове в низходящ ред според теглото на вложените суровини. При продуктите, произведени от три или повече видове плодове обаче, посочването на използваните плодове може да се замени с думите „смес от плодове“ или с друг сходен израз или с броя на използваните плодове.

    3.

    Върху етикета се посочва количеството вложен плод, означено с думите „приготвен от… g плод на 100 g“ за готовия продукт, когато се използват водни екстракти от плодове, масата на водата, използвана при приготвянето им, се изважда, ако е целесъобразно.

    4.

    Върху етикета се посочва общото захарно съдържание, означено с думите „общо захарно съдържание… g на 100 g“ за готовия продукт, като указаната цифра представлява стойността, определена рефрактометрично при 20 °С, с допустимо отклонение от ± 3 рефрактометрични градуса.

    Захарното съдържание обаче не следва да се посочва върху етикета, когато има хранителна претенция по отношение на захарите съгласно Директива 90/496/ЕИО (7).

    5.

    Данните, посочени в точка 3 и първата алинея на точка 4, се разполагат на едно зрително поле с наименованието на продукта и са написани по ясен и разбираем начин.

    6.

    Когато остатъчното количество на серния диоксид е над 10 mg/kg, неговото наличие се посочва в списъка на съставките чрез дерогация от член 6, параграф 4 от Директива 2000/13/ЕО.

    Член 3

    За продуктите, определени в приложение I, държавите-членки не приемат национални разпоредби, които не са предвидени в настоящата директива.

    Член 4

    Без да се засягат разпоредбите на Директива 89/107/ЕИО (8) или разпоредбите, приети с оглед тя да породи действие, само съставките, изброени в приложение II към настоящата директива и суровините, които отговарят на изискванията на приложение III, могат да бъдат използвани при производството на продуктите, определени в приложение I.

    Член 5

    Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, отнасящи се до въпросите, упоменати по-долу, се приемат в съответствие с регулаторната процедурата, посочена в член 6, параграф 2:

    привеждане на настоящата директива в съответствие с общото законодателство на Общността в областта на храните,

    адаптации към техническия прогрес.

    Член 6

    1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет по храните (наричан по-нататък „Комитетът“), учреден по силата на член 1 от Решение 69/414/ЕИО (9).

    2.   Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

    Съгласно член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя срок от три месеца.

    3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

    Член 7

    С настоящото Директива 79/693/ЕИО се отменя, считано от 12 юли 2003 година.

    Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива.

    Член 8

    Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 12 юли 2003 година. Те незабавно информират Комисията за това.

    Мерките се прилагат, за да се:

    разреши търговията с продукти, определени в приложение I, ако те са в съответствие с дефинициите и правилата, установени в настоящата директива, считано от 12 юли 2003 година,

    забрани търговията с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, считано от 12 юли 2004 година.

    Търговията обаче с продукти, които не са в съответствие с настоящата директива, но които са били етикетирани преди 12 юли 2004 година съгласно Директива 79/693/ЕИО, се разрешава до изчерпване на запасите.

    Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

    Член 9

    Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

    Член 10

    Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

    Съставено в Брюксел на 20 декември 2001 година.

    За Съвета

    Председател

    C. PICQUÉ


    (1)  ОВ С 231, 9.8.1996 г., стр. 27.

    (2)  ОВ С 279, 1.10.1999 г., стр. 95.

    (3)  ОВ С 56, 24.2.1997 г., стр. 20.

    (4)  ОВ L 205, 13.8.1979 г., стр. 5. Директива, последно изменена с Директива 88/593/ЕИО (ОВ L 318, 25.11.1988 г., стр. 44).

    (5)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

    (6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

    (7)  ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40.

    (8)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 27. Директива, изменена с Директива 94/34/ЕО (ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 1).

    (9)  ОВ L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.


    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    НАИМЕНОВАНИЯ, ОПИСАНИЯ НА ПРОДУКТИТЕ И ДЕФИНИЦИИ

    I.   ДЕФИНИЦИИ

    „Конфитюр“ е смес, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране), получена от захари, пулп и/или пюре от един или повече видове плодове и вода. Конфитюр от цитрусови плодове може да се получи и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени.

    Количествата пулп и/или пюре, които се влагат в производството на 1 000 g. готов продукт, не трябва да са по-малко от:


    — 350 g

    като общо правило,

    — 250 g

    за френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли,

    — 150 g

    за джинджифил,

    — 160 g

    за плодове на кашу,

    — 60 g

    за плод от пасифлора.

    „Конфитюр екстра качество“ е смес, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране), от захари, неконцентриран плодов пулп от един или повече видове плодове и вода. Конфитюр екстра качество от шипки и конфитюр екстра качество от безсеменни малини, къпини, касис, боровинки и френско грозде може да се получи изцяло или частично от неконцентрирани пюрета от съответните плодове. Конфитюр екстра качество от цитрусови плодове може да се получи и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени.

    При производството на конфитюр екстра качество не се допуска плодовете ябълка, круша, слива с неотделяща се костилка, пъпеш, диня, грозде, тиква, краставица и домат да се използват в смес с други плодове.

    Количеството пулп, което се влага в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от:


    — 450 g

    като общо правило,

    — 350 g

    за френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли,

    — 250 g

    за джинджифил,

    — 230 g

    за плодове на кашу,

    — 80 g

    за плод от пасифлора.

    „Желе“ е смес, получена от захари, сок и/или водни екстракти от един или повече видове плодове, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране).

    Количеството на сока и/или водния екстракт, които се влагат в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от посоченото за производството на конфитюр. Количеството се изчислява, след като се приспадне теглото на водата, която е използвана при приготвянето на водния екстракт от плода.

    В случая на „желе екстра качество“ обаче, количеството на плодовия сок и/или водния екстракт, които се влагат в производството на 1 000 г готов продукт, не трябва да е по-малко от посоченото за производството на конфитюр екстра качество. Количеството се изчислява, след като се приспадне теглото на водата, която е използвана при приготвянето на водния екстракт от плода. При производството на желе екстра качество не се допуска плодовете ябълка, круша, слива с неотделяща се костилка, пъпеш, диня, грозде, тиква, краставица и домат да се използват в смес с други плодове.

    „Мармалад“ е смес, получена от вода, захари и един или повече от следните продукти, получени от цитрусови плодове: пулп, пюре, сок, кора и водни екстракти, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране).

    Количеството цитрусов плод, което се влага в производството на 1 000 г готов продукт, не трябва да е по-малко от 200 g, от които най-малко 75 g. трябва да са получени от ядивната част на плода (ендокарп).

    Наименованието „желе-мармалад“ може да се използва за продукт, който не съдържа неразтворими вещества, при което се допускат незначителни количества фино раздробени кори от плода.

    „Подсладено пюре от кестени“ е смес, доведена до подходяща консистенция, от вода, захар и най-малко 380 г пюре от кестени (Castanea sativa) за 1 000 g готов продукт.

    II.   Показателят „сухо вещество“ за продуктите, дефинирани в част I, определен рефрактометрично, изразен в проценти, трябва да бъде не по-малко от 60, с изключение на тези, при които захарите са напълно или частично заменени с подсладители.

    Без да се засягат разпоредбите на член 5, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО, държавите-членки обаче могат, с оглед да вземат под внимание определени конкретни случаи, да разрешат запазените наименования на продуктите, дефинирани в част I, които са със съдържание на разтворимо сухо вещество по-малко от 60 %.

    III.   Когато плодове от различни видове се смесват заедно, минималното количество, определено в част I за различните видове плод, трябва да се намали пропорционално на използваните процентни стойности.


    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Следните допълнителни съставки могат да се използват в продуктите, дефинирани в приложение I:

    мед, както е определен в Директива 2001/110/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно меда (1): във всички продукти като пълен или частичен заместител на захари,

    сок от плодове: само в конфитюр,

    сок от цитрусови плодове: в продукти, получени от друг вид плод: само в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество,

    сок от червени плодове: само в конфитюр и конфитюр екстра качество, произведени от шипки, ягоди, малини, цариградско грозде, френско грозде, сливи и ревен,

    сок от червено цвекло: само в конфитюр и желе, произведени от ягоди, малини, цариградско грозде, френско грозде и сливи,

    етерични масла от цитрусови плодове: само в мармалад и желе-мармалад,

    масла и мазнини за хранителни цели като антипенители: във всички продукти,

    течен пектин: във всички продукти,

    кори от цитрусови плодове: в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество,

    листа от индрише (Pelarгonium odoratissimum): в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество, когато са направени от дюли;

    спиртни напитки, вино и винен ликьор, ядки, ароматични билки, подправки, ванилия и ванилови екстракти: във всички продукти,

    ванилин: във всички продукти.


    (1)  ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 47.


    ПРИЛОЖЕНИЕ III

    А.   ДЕФИНИЦИИ

    За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

    1.

    Плод:

    свежи, здрави, без развала плодове, които съдържат всичките си основни хранителни вещества и са достатъчно зрели, за да се използват след почистване, отстраняване на дефектите и външните обвивки,

    за целите на настоящата директива, доматите, ядивните части на стъблото на ревен, морковите, сладките картофи, краставиците, тиквите, пъпешите и дините се считат за плодове,

    „джинджифил“ е ядивният корен на растението джинджифил в прясно или консервирано състояние. Джинджифилът може да бъде изсушен или консервиран в сироп.

    2.

    (Плодов) пулп:

     

    Ядивната част на целия плод, когато е необходимо, без кора, кожа, семена, семки и други подобни, която може да нарязана или раздробена, но без да е доведена до пюре.

    3.

    (Плодово) пюре:

     

    Ядивната част на целия плод, доведена до пюре чрез прекарване през сито или подобен технологичен процес, когато е необходимо, без кора, семена, семки и други подобни.

    4.

    Водни екстракти (от плодове):

     

    Екстракти от плодовете, останали след неизбежните загуби при производството им, които съдържат всички водоразтворими съставки на използвания плод.

    5.

    Захари

     

    Разрешените захари са:

    1.

    захарите, както са определени в Директива 2001/111/ЕО (1);

    2.

    фруктозен сироп;

    3.

    захари, екстрахирани от плод;

    4.

    кафява захар.

    Б.   ОБРАБОТКА НА СУРОВИНИ

    1.

    Продуктите, определени в точки 1, 2, 3 и 4 от част А могат да се обработват по следните начини:

    термична обработка, охлаждане или замразяване,

    изсушаване чрез лиофилизация,

    концентриране до степен, зависеща от техническите възможности,

    с изключение на суровините, използвани при производството на продукти екстра качество: използването на серен диоксид (Е 220) или неговите соли (Е 221, Е 222, Е 223, Е 224, Е 226 и Е 227) като консервант при технологията на производство, при условие че максималното съдържание на серен диоксид, определено в Директива 95/2/ЕО не е надвишено в продуктите, дефинирани в част I от приложение I.

    2.

    Кайсии и сливи, които ще се използват при производството на конфитюр, могат да се обработват също така и чрез други процеси на сушене, различни от лиофилизацията.

    3.

    Кори от цитрусови плодове могат да се консервират в саламура.


    (1)  ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 53.


    Top