03/ 35

BG

Официален вестник на Европейския съюз

224

---

32000R2870

---

L 333/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2870/2000 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2000 година

относно определяне на референтни методи на Общността за анализ на спиртните напитки

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за установяване на общи правила за дефинирането, описанието и представянето на спиртни напитки (1), изменен с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, и по-специално член 4, параграф 8 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 4, параграф 8 от Регламент (ЕИО) № 1576/89 предвижда приемане на методи, които трябва да бъдат използвани за анализ на спиртни напитки. Референтните методи трябва да се използват, за да гарантират съответствие с Регламент (ЕИО) № 1576/89 и с Регламент (ЕИО) № 1014/90 на Комисията от 24 април 1990 г. за установяване на общи правила за дефинирането, описанието и представянето на спиртни напитки (2), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2140/98 (3), в случаите когато се извършва официален контрол или в случай на спор.

(2)	Доколкото е възможно, би било полезно да се приемат общоприетите методи и да се опишат като референтни методи на Общността за анализ.

(3)

С цел да се вземат под внимание научните постижения и различията в оборудването на официалните лаборатории, използването на методи, които се основават на принципи на измерване, различни от референтните методи, описани в приложението към настоящия регламент, се разрешава на отговорност на директора на лабораторията, когато тези методи предполагат наличието на достатъчни гаранции за резултатите и по-конкретно отговарят на критериите, включени в приложението към Директива 85/591/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно въвеждане на методи на Общността за вземане на проби и анализ с цел осъществяване на контрол на хранителните продукти, предназначени за консумация от човека (4), както и ако може да се докаже, че отклоненията в точността, повторяемостта и възпроизводимостта на получените резултати са в рамките на резултатите, получени с помощта на референтните методи, описани в настоящия регламент. Ако това условие е изпълнено, разрешава се използването на други методи за анализ. Въпреки това е важно да се уточни, че при наличие на спор другите методи не могат да заменят референтните методи.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Изпълнителния комитет по спиртните напитки,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Референтните методи на Общността за анализ на спиртни напитки, които имат за цел да гарантират съответствие с Регламент (ЕИО) № 1576/89 и Регламент (ЕИО) № 1014/90:

—	при наличието на официален контрол, или

—	в случай на спор,

са методите, представени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Чрез дерогация от член 1, първо тире се разрешава използването на други методи за анализ, на отговорност на директора на лабораторията, при условие че точността и прецизността (повторяемост и възпроизводимост) на тези методи са най-малкото равностойни на съответните референтни методи за анализ, съдържащи се в приложението.

Член 3

В случаите, когато не са установени референтни методи за анализ на Общността за откриване и квалифициране на вещества, съдържащи се в конкретна спиртна напитка, се използват следните методи:

а)	методи за анализ, които са потвърдени чрез международно признати процедури и по-конкретно отговарят на критериите, посочени в приложението към Директива 85/591/ЕИО;

б)	методи за анализ, които са в съответствие с препоръчваните стандарти на Международната организация по стандартизация (ISO);

в)	методи за анализ, които са признати от Общото събрание на Международната организация по лозята и виното (OIV) и публикувани от нея;

г)	при липса на метод, посочен в а), б) или в), и по съображения, свързани с неговата точност, повторяемост и възпроизводимост: — метод за анализ, одобрен от съответната държава-членка. — там, където е необходимо — който и да е друг подходящ метод за анализ.

Член 4

За целите на настоящия регламент:

а)

„граница на повторяемостта“ е стойността, по-малка от или равна на тази, при която абсолютната разлика между два резултата от проби, получени при повторяеми условия (един и същ оператор, една и съща апаратура, една и съща лаборатория и кратък интервал от време), може да бъде с вероятност от 95 % (ISO 3534-1);

б)	„граница на възпроизводимостта“ е стойността, по-малка от или равна на тази, при която абсолютната разлика между два резултата от проби, получени при условия на възпроизводимост (различни оператори, различна апаратура и различни лаборатории) може да бъде с вероятност от 95 % (ISO 3534-1);

в)	„точност“ е близост на съответствие между даден резултат от проба и приетата референтна стойност (ISO 3534-1).

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 януари 2001 г.

---

(1)  ОВ L 160, 12.6.1989 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 105, 25.4.1990 г., стр. 9.

(3)  ОВ L 270, 7.10.1998 г., стр. 9.

(4)  ОВ L 372, 31.12.1985 г., стр. 50.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОПИСАНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИТЕ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

I.	Определяне на алкохолното съдържание по обем Допълнение I: Подготовка на дестилата Допълнение II: Измерване на плътността на дестилата —   Метод А= пикнометрия —   Метод Б= електронна денсиметрия —   Метод В= денсиметрия с използване на хидростатични везни

II.	Определяне на общия сух екстракт чрез гравиметрия

III.	Определяне на летливите вещества и на метанола

III.1.

Общи бележки

III.2.

Летливи сродни вещества: алдехиди, висши алкохоли, етилацетат и метанол (чрез газова хроматография)

III.3.

Летливи киселини (p.m.)

IV.	Циановодородна киселина (p.m.)

V.	Анетол (p.m.)

VI.	Глициризова (glycyrrhizic) киселина (p.m.)

VII.	Халкони (p.m.)

VIII.

Захари, общо (p.m.)

IX.	Яйчен жълтък (p.m.)

I.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛКОХОЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СПИРТНИТЕ НАПИТКИ ПО ОБЕМ

Въведение

Референтният метод включва две приложения:

Допълнение I	:	Подготовка на дестилата
Допълнение II	:	Измерване на плътността на дестилата

1.   Обхват

Методът е подходящ за определяне на действителното алкохолно съдържание на спиртните напитки по обем.

2.   Нормативни референции

ISO 3696:1987: Вода за аналитична лабораторна употреба — Спецификации и методи на изследване

3.   Термини и дефиниции

3.1.   Референтна температура:

Референтната температура за определяне на алкохолното съдържание по обем, плътност и специфично тегло на спиртните напитки е 20 °С.

Бележка 1: Терминът „при температура °С“ се отнася за всяко определяне (на плътност или на алкохолно съдържание по обем), изразено в температура, различна от референтната температура от 20 °С.

3.2.   Плътност:

Плътността е масата на единица обем във вакуум на спиртните напитки при 20 °С и се изразява по следния начин: ρ20 °C или ρ20.

3.3.   Специфично тегло

Специфичното тегло е съотношението, изразено като десетично число, между плътността на спиртните напитки при 20 °С спрямо плътността на водата при същата температура. То се изразява със символа d20 °C/20 °C или d20/20′ или просто с d, когато се изключва възможността от грешка. Измерената характеристика трябва да бъде посочена изрично в удостоверението за анализ само чрез горепосочените символи.

Бележка 2: Специфичното тегло може да се получи и от плътността ρ20 при 20 °С:

или

където 998,203 означава плътността на водата при температура 20 °C.

3.4.   Действително алкохолно съдържание по обем:

Действителното алкохолно съдържание по обем на спиртните напитки е равно на броя на литрите етилов алкохол, съдържащ се в 100 литра смес от вода и алкохол със същата плътност, каквато е плътността на алкохола или спирта след дестилация. Референтните стойности за алкохолно съдържание по обем (% vol.) при 20 °С в сравнение с плътността при 20 °С при различни смеси от вода и алкохол, които трябва да се използват, са стойностите, посочени в международната таблица, приета от Международната организация по метрология в нейната Препоръка № 22.

Общото уравнение, което се отнася за алкохолното съдържание по обем и плътност в смес от вода и алкохол при дадена температура е посочено на стр. 40 в глава „Алкохолно съдържание по обем“ на приложението към Регламент (ЕИО) № 2676/90 на Комисията (ОВ L 272, 3.10.1990 г., стр. 1) или в наръчника по аналитични методи на МОВ (стр. 17).

Бележка 3: За ликьори и кремове, при които е много трудно да се измери точно обемното съдържание, пробата трябва да се претегли и алкохолното съдържание да се изчисли първо по маса.

Формула за превръщане:

където ASM	=	алкохолното съдържание по маса,
P20 (алкохол)	=	789,24 kg/m3

4.   Принцип

След дестилацията алкохолното съдържание на дестилата по обем се определя с пикнометрия, електронна денсиметрия или с денсиметрия с използване на хидростатични везни.

II.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩИЯ СУХ ЕКСТРАКТ В СПИРТНИТЕ НАПИТКИ ЧРЕЗ ГРАВИМЕТРИЯ

1.   Обхват

Регламент (ЕИО) № 1576/89 предписва този метод само за аквавит, в който сухият екстракт е ограничен до 15 g/l.

2.   Нормативни референции

ISO 3696:1987: Вода за лабораторна употреба — Спецификации и методи на изследване.

3.   Дефиниция

Общото количество сухо вещество или сух екстракт включва всички вещества, които не са летливи при конкретни физически условия.

4.   Принцип

Претегляне на утайката, останала след изпаряване на спирта на кипяща водна баня и сушене в пещ за сушене.

5.   Апаратура и оборудване

5.1.	Цилиндрична изпарителна ваничка с плоско дъно и с диаметър 55 mm.

5.2.	Кипяща водна баня.

5.3.	Пипета от 25 ml, клас А.

5.4.	Пещ за сушене.

5.5.

Сушилня.

5.6.	Аналитични везни с точност до 0,1 mg.

6.   Вземане на проби

Пробите се съхраняват на стайна температура преди анализа.

7.   Процедура

7.1.

С пипета се слага 25 ml спирт, съдържащ по-малко от 15 g/l сухо вещество, в предварително претеглена цилиндрична изпарителна ваничка с диаметър 55 mm. По време на първия час на изпаряването, изпарителната ваничка се поставя върху капака на кипяща водна баня, така че течността да не заври, тъй като това би довело до загуби чрез разплискване. Оставете да постои още един час в пряк контакт с парата на кипящата водна баня.

7.1.	Завършете сушенето, като поставите изпарителната ваничка в пещ за сушене при температура 105 °С, ±3 °С, в продължение на два часа. Оставете изпарителната ваничка да изстине в сушилня и претеглете изпарителната ваничка и нейното съдържание.

8.   Изчисление

Масата на утайката, умножена по 40, е равна на сухия екстракт, съдържащ се в спирта, и трябва да се изрази в g/l до първия десетичен знак след десетичната запетая.

9.   Характеристики на метода (прецизност)

9.1.   Статистически резултати от междулабораторното изследване

Следните данни бяха получени в резултат на международно проучване на изпълнението на метода, извършено в съответствие с международно приетите процедури [1] [2].

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	10
Брой проби	4

Проби	A	Б	В	Г
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	9	9	8	9
Брой на големите различия (лаборатории)	1	1	2	—
Брой на приетите резултати	18	18	16	18
Средна стойност ( ) g/l	9,0	9,1	10,0	11,8
		7,8	9,4	11,1
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) g/l	0,075	0,441	0,028	0,123
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	0,8	5,2	0,3	1,1
Граница на повторяемостта (r) g/l	0,2	1,2	0,1	0,3
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) g/l	0,148	0,451	0,058	0,210
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	1,6	5,3	0,6	1,8
Граница на възпроизводимостта (R) g/l	0,4	1,3	0,2	0,6

III.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛЕТЛИВИТЕ ВЕЩЕСТВА И МЕТАНОЛА В СПИРТНИТЕ НАПИТКИ

III.1.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

1.   Дефиниции

Регламент (ЕИО) № 1576/89 определя минималните нива на летливите съединения, различни от етанол и метанол, за няколко вида спиртни напитки (ром, спиртни напитки с лозарски произход, плодови спиртни напитки, и др.). Само за тази поредица от напитки, тези нива по принцип се считат за еквивалентни на сбора от концентрациите на:

1.	летливи киселини, изразени като оцетна киселина;

2.	алдехиди, изразени като етанал чрез сбора на етанал (ацеталдехид) и етаналовата фракция, съдържаща се в 1,1-диетилоксиетан (ацетал);

3.	следните висши алкохоли: пропан-1-ол, бутан-1-ол, бутан-2-ол, 2-метилпропан-1-ол при анализ с индивидуален алкохол и 2-метилбутан-1-ол, както и 3-метилбутан-1-ол при анализ с индивидуален алкохол, или сборът от двете;

4.	етилацетат.

Следните методи се считат за конвенционални за измерване на летливите съединения:

—	летливи киселини чрез летлива киселинност;

—	алдехиди (етанал и ацетал), етилацетат и алкохоли чрез газова хроматография (GPC).

2.   Анализ чрез газова хроматография на летливите съединения

Анализът чрез газова хроматография на летливи съединения, различни от тези, посочени по-горе, може да се окаже особено интересен като средство за определяне както на произхода на суровината, използвана при дестилацията, така и на действителните условия на дестилацията.

Някои спиртни напитки съдържат други летливи съединения, например ароматични съединения, които са характерни за суровините, използвани при получаване на алкохола, за букета на спиртната напитка и за специалните условия, характерни за подготовката на спиртната напитка. Тези съединения са важни за оценяване на изискванията, определени в Регламент (ЕИО) № 1576/89.

III.2.   ОПРЕДЕЛЯНЕ ЧРЕЗ ГАЗОВА ХРОМАТОГРАФИЯ НА СРОДНИТЕ ЛЕТЛИВИ СЪСТАВКИ: АЛДЕХИДИ, ЧИСТ АЛКОХОЛ, ЕТИЛАЦЕТАТ И МЕТАНОЛ

1.   Обхват

Този метод е подходящ за определяне на 1,1-диетоксиетан (ацетал), 2-метилбутан-1-ол (активен амилов алкохол), 3-метилбутан-1-ол (изоамилов алкохол), метанол (метилов алкохол), етилетаноат (етилацетат), бутан-1-ол (n-бутанол), бутан-2-ол (sec-бутанол), 2-метилпропан-1-ол (изобутилов алкохол), пропан-1-ол (n-пропанол) и етанал (ацеталдехид) в спиртните напитки чрез газова хроматография. Методът използва вътрешен образец, например пентан-3-ол. Концентрациите на аналитите се изразяват в грамове на 100 литра абсолютен алкохол; алкохолното съдържание на продукта трябва да се определи преди анализа. Спиртните напитки, които могат да бъдат анализирани с помощта на този метод, включват уиски, бренди, ром, бяло вино, плодови спиртни напитки и джиброва гроздова ракия.

2.   Нормативни референции

ISO 3696:1987: Вода за лабораторна употреба — Спецификации и методи на изследване.

3.   Дефиниция

Сродните съставки са летливи вещества, които се образуват заедно с етанола по време на ферментацията, дестилацията и зреенето на спиртните напитки.

4.   Принцип

Сродните съставки в спиртните напитки се определят с пряко инжектиране на спиртната напитка — или на подходящо разредена спиртна напитка — в системата за газова хроматография (GC). Преди инжектирането към спиртната напитка се прибавя съответен вътрешен образец. Сродните съставки се отделят чрез програмиране на температурата в подходяща колона и се откриват с помощта на газов йонизиращ сигнализатор (FID). Концентрацията на всяка сродна съставка се определя по отношение на вътрешния образец чрез фактори на реагирането, които се получават по време на калибриране при същите условия в хроматографа, както тези при анализа на спиртните напитки.

5.   Реактиви и материали

Освен ако не е постановено другояче, използвайте само реактиви с чистота, по-висока от 97 %, купени от доставчик, акредитиран по ISO, със съпътстващо удостоверение за чистота и за липса на всякакви сродни съставки при пробно разреждане (това може да се установи чрез инжектиране на индивидуални проби на сродни съставки при пробното разреждане в условията на GC, посочени в 6.4), само вода най-малко от клас 3, съгласно дефиницията по ISO 3696. Ацеталът и ацеталдехидът могат да се съхраняват на тъмно при температура < 5 °С; всички други реактиви могат да се съхраняват при стайна температура.

5.1.	Чист етанол (CAS 64-17).

5.2.	Метанол (CAS 67-56-1).

5.3.	Пропан-1-ол (CAS 71-23-8).

5.4.	2-метилпропан-1-ол (CAS 78-33-1).

5.5.	Приемливи вътрешни образци: пентан-3-ол (CAS 584-02-01), пентан-1-ол (CAS 71-41-0), 4-метилпентан-1-ол (CAS 626-89-1) или метилнонаноат (CAS 1731-84-6).

5.6.	2-метилбутан-1-ол (CAS 137-32-6).

5.7.	3-метилбутан-1-ол (CAS 123-51-3).

5.8.	Етилацетат (CAS 141-78-6).

5.9.	Бутан-1-ол (CAS 71-36-3).

5.10.

Бутан-2-ол (CAS 78-92-2).

5.11.

Ацеталдехид (CAS 75-07-0).

5.12.

Ацетал (CAS 105-57-7).

5.13.

40 % разтвор на етанол За да приготвите 400 ml/l разтвор на етанол, излейте 400 ml етанол (5.1) в еднолитрова мерителна колба, добавете дестилирана вода до нужния обем и разбъркайте добре.

5.14.

Подготовка и съхранение на разтворите образци (процедура, която се отнася за валидирания метод). Всички разтвори образци трябва да се съхраняват при температура < 5 °С и се приготвят всеки месец, за да бъдат пресни. Масата на съставките и разтворите се измерва с точност до 0,1 mg. 5.14.1. Разтвор образец — А С помощта на пипета поставете следните реактиви в мерителна колба от 100 ml, съдържаща приблизително 60 ml разтвор на етанол (5.13) с цел да сведете до минимум изпаряването, добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, на всеки прибавен компонент и общото крайно тегло на съдържанието. Компонент Обем (ml) Метанол (5.2) 3,0 Пропан-1-ол (5.3) 3,0 2-метилпропан-1-ол (5.4) 3,0 2-метилбутан-1-ол (5.6) 3,0 3-метилбутан-1-ол (5.7) 3,0 Етилацетат (5.8) 3,0 Бутан-1-ол (5.9) 3,0 Бутан-2-ол (5.10) 3,0 Ацеталдехид (5.11) 3,0 Ацетал (5.12) 3,0 Бележка 1: За предпочитане е ацеталът и ацеталдехидът да се прибавят последни, с цел да се сведат до минимум загубите от изпаряване. 5.14.2. Разтвор образец — Б С помощта на пипета поставете 3 ml пентан-3-ол или друг подходящ вътрешен образец (5.5) в мерителна колба от 100 ml, съдържаща приблизително 80 ml разтвор на етанол (5.13), добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на пентан-3-ол или на другия вътрешен образец, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието. 5.14.3. Разтвор образец — В С помощта на пипета поставете 1 ml разтвор А (5.14.1) и 1 ml разтвор Б (5.14.2) в мерителна колба, съдържаща приблизително 80 ml разтвор на етанол (5.13), добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на всеки отделен компонент, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието. 5.14.4. Разтвор образец — Г С цел да се осигури последователност на аналитичното измерване, подгответе разтвор образец за качествен контрол, като използвате предварително приготвения образец А (5.14.1). С помощта на пипета поставете 1 ml разтвор А (5.14.1) в мерителна колба от 100 ml, съдържаща приблизително 80 ml разтвор на етанол (5.13), добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на всеки отделен компонент, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието. 5.14.5. Разтвор образец — Д С помощта на пипета поставете 10 ml разтвор Б (5.14.2) в мерителна колба от 100 ml, съдържаща приблизително 80 ml разтвор на етанол (5.13), добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на всеки отделен компонент, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието. 5.14.6. Разтвор образец — Е Като използвате отделни мерителни колби от по 100 ml, съдържащи приблизително 80 ml разтвор на етанол (5.13), налейте с пипета 0; 0,1; 0,5; 1,0 и 2,0 разтвор А (5.14.1) и 1 ml разтвор Б (5.14.2), добавете разтвор на етанол (5.13) до необходимия обем и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на всеки отделен компонент, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието. 5.14.7. Разтвор образец QC С помощта на пипета поставете 9 ml разтвор образец Г (5.14.4) и 1 ml разтвор образец Д (5.14.5) в теглилка и разбъркайте добре. Отбележете си теглото на колбата, теглото на всеки отделен компонент, който сте прибавили, както и общото крайно тегло на съдържанието.

6.   Апаратура и оборудване

6.1.	Апарат, който може да измерва плътността и алкохолното съдържание.

6.2.	Аналитични везни, с които се измерва до четвъртия знак след десетичната запетая.

6.3.	Газов хроматограф с програмирана температура, снабден с газов йонизиращ сигнализатор и с интегратор или друга система за обработване на данни с цел измерване на върховите показания.

6.4.

Колони за газовия хроматограф, които могат да отделят аналитите по такъв начин, че минималната разделителна способност между отделните компоненти (различни от 2-метилбутан-1-ол и 3-метилбутан-1-ол) е най-малко 1.3. Бележка 2: Следните колони и условия на газовия хроматограф са подходящи примери: 1. Стабилизационен интервал 1 m × 0.32 mm i.d., свързан с колона CP-WAX 57 CB с размери 50 m × 0.32 mm i.d. 0.2 µm дебелина на слоя (стабилизиран полиетилен гликол), последван от колона Carbowax 400 с размери 50 m × 0.32 mm i.d. 0.2 µm дебелина на слоя. (Колоните са свързани с помощта на притискащи конектори.) Носещ газ и налягане: Хелий (135 kPa) Температура на колоната: 35 °С в продължение на 17 минути, 35 до 70 °С при 12 °С/мин., оставя се 25 минути на 70 °С Температура на инжектора: 150 °С Температура на детектора: 250 °С Обем на инжектора: 1 µl, деление 20 на 100:1 2. Стабилизационен интервал 1 m × 0.32 mm i.d., свързан с колона CP-WAX 57 CB с размери 50 × 0.32 mm i.d. 0.2 µm дебелина (стабилизиран полиетилен гликол). (Стабилизационният интервал е свързан с помощта на притискащ конектор.) Носещ газ и налягане: Хелий (65 kPa) Температура на колоната: 35 °С в продължение на 10 минути, 35 до 110 °С при 5 °С/мин., оставя се 2 минути на 190 °С Температура на инжектора: 260 °С Температура на детектора: 300 °С Обем на инжектора: 1 µl, деление 55:1 3. Пакет колона (5 % CW, 20 M, Carbopak B), 2 m × 2 mm i.d. Температура на колоната: 65 °С в продължение на 4 минути, 65 до 140 °С при 5 °С/мин., оставя се 3 минути на 150 °С Температура на инжектора: 65 °С Температура на детектора: 200 °С Обем на инжектора: 1 µl

7.   Вземане на проби.

7.1.	Лабораторна проба При приемане се измерва алкохолното съдържание на всяка проба (6.1).

8.   Процедура (използва се при валидирания метод)

8.1.

Вземане от пробата 8.1.1. Претеглете подходяща запечатана теглилка и отбележете теглото на съда. 8.1.2. Като използвате пипета, поставете 9 ml от лабораторния образец в съда и си отбележете теглото (Mобразец). 8.1.3. Прибавете 1 ml от разтвора образец Д (5.14.5) и си отбележете теглото (М15). 8.1.4. Разклатете енергично материала (най-малко 20 обръщания). Образците се съхраняват при температура, по-ниска от 5 °С преди анализа, за да се сведат до минимум всякакви загуби от изпаряване.

8.2.

Контролна проба 8.2.1. Като използвате везни, измерващи четири знака след десетичната запетая, (6.2), претеглете подходяща запечатана теглилка и си отбележете теглото ѝ. 8.2.2. Като използвате пипета, поставете 9 ml от 400-милилитровия разтвор на етанол (5.13) в съда и си отбележете теглото. 8.2.3. Прибавете 1 ml от разтвора образец Д (5.14.5) и си отбележете теглото. 8.2.4. Разклатете енергично материала (най-малко 20 обръщания). Образците се съхраняват при температура, по-ниска от 5 °С преди анализа, за да се сведат до минимум всякакви загуби от изпаряване.

8.3.	Предварителен тест Инжектирайте разтвор образец В (5.14.3), за да бъдете сигурни, че всички аналити са отделени с минимална разделителна способност, равна на 1,3 (с изключение на 2-метилбутан-1-ол и 3-метилбутан-1-ол).

8.4.

Калибриране Калибрирането трябва да се провери с помощта на следната процедура. Първо се уверете дали реагирането е линеарно, като анализирате последователно, по три пъти, линеарността на всеки един от разтворите образци (5.14.6), съдържащи вътрешния образец (IS). Въз основа на върховите точки на интегратора, получени при всяко инжектиране на разтвор, изчислете съотношението R на всяка сродна съставка и нарисувайте диаграма с кривата R противоположно на коефициента на концентрация на сродната съставка по отношение на вътрешния образец (IS), C. Трябва да се получи линейна диаграма с коефициент на съотношението най-малко 0,99.

8.5.

Определяне Инжектирайте разтвора образец С (5.14.3) и 2 разтвора образец QC (5.14.7). Продължете с непознати образци (приготвени съгласно 8.1 и 8.2), като вкарвате по един образец QC на всеки 10 образеца, за да осигурите стабилност на анализа. Инжектирайте по един разтвор образец В (5.14.3) след всеки пети образец.

9.   Изчисление

Може да се използва автоматизирана система за обработка на данни, при условие че данните могат да бъдат проверени с помощта на принципите, описани в дадения по-долу метод.

Измерете и отбележете всяка върхова точка или област на сродните съставки и върховете на вътрешната мостра.

9.1.

Изчисляване на фактора на реагиране От хроматограмата на инжектирането с разтвора образец С (5.14.3) изчислете факторите на реагиране на всяка сродна съставка с помощта на уравнението (1). където: IS = вътрешен образец Концентр. ср. съст. = концентрация на сродните съставки в разтвора С (5.14.3) Концентр. IS = концентрация на вътрешния образец в разтвора С (5.14.3) 9.1.2. Анализ на образеца С помощта на уравнението (2), дадено по-долу, изчислете концентрацията на всяка сродна съставка в образците. Mобразец = теглото на образеца (8.1.2); MIS = теглото на вътрешния образец (8.1.3); Концтр. IS = концентрацията на вътрешния образец в разтвор Д (5.14.5); RF = факторът на реагиране, изчислен с помощта на уравнение 1. 9.1.3. Анализ на разтвора образец за качествен контрол С помощта на уравнението (3), дадено по-долу, изчислете в проценти възстановяване на целевата стойност на всяка сродна съставка в разтвора образец за качествен контрол (5.14.7): Концентрацията на аналита в разтвора образец за качествен контрол се изчислява с помощта на уравнение (1) и (2), дадени по-горе.

9.2.	Окончателно представяне на резултатите Резултатите се обръщат от μ/g в g на 100 литра чист алкохол в образците с помощта на уравнение (4): където ρ= плътността в kg/m3. Резултатите се дават в три значещи цифри, най-много с един знак след десетичната запетая, например 11,4 g на 100 l чист алкохол.

10.   Качествен контрол и гаранция (при валидирания метод)

С помощта на уравнение (2) по-горе, изчислете концентрацията на всяка сродна съставка в разтворите образци за качествен контрол, приготвени съгласно процедурата, дадена в 8.1.1—8.1.4. Като използвате уравнение (3), изчислете процента на възстановяване на всяка целева стойност. Ако резултатите от анализа са в рамките на ± 10 % от теоретичните стойности на всяка сродна съставка, можете да продължите с анализа. Ако не, нещата трябва да се проучат, за да се разбере каква е причината за неточностите и да се предприемат последващи действия.

11.   Характеристики на метода (прецизност)

Статистически резултати от между-лабораторния анализ: дадените по-долу таблици съдържат стойностите на следните съставки: етанал, етилацетат, ацетал, чист етанал, метанол, бутан-2-ол, пропан-1-ол, бутан-1-ол, 2-метилпропан-1-ол, 2-метилбутан-1-ол, 3-метилбутан-1-ол.

Следните данни бяха получени в резултат нa междунаpодно проучвaне на изпълнението на метода, извършено в съответствие с международно приетите процедуpи.

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	етанал

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	28	26	27	27	28
Брой на големите различия (лаборатории)	2	4	3	3	2
Брой на приетите резултати	56	52	54	54	56
Средна стойност ( ) µg/g	63,4	71,67	130,4	38,4	28,6
				13,8 (*)	52,2 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	3,3	1,9	6,8	4,1	3,6
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	5,2	2,6	5,2	15,8	8,9
Граница на повторяемостта (r) µg/g	9,3	5,3	19,1	11,6	10,1
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	12	14	22	6,8	8,9
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	18,9	19,4	17,1	26,2	22,2
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	33,5	38,9	62,4	19,1	25,1

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	етилацетат

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	24	24	25	24	24
Брой на големите различия (лаборатории)	2	2	1	2	2
Брой на приетите резултати	48	48	50	48	48
Средна стойност ( ) µg/g	96,8	1 046	120,3	112,5	99,1
				91,8 (*)	117,0 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	2,2	15	2,6	2,1	2,6
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	2,3	1,4	2,1	2,0	2,4
Граница на повторяемостта (r) µg/g	6,2	40,7	7,2	5,8	7,3
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	6,4	79	8,2	6,2	7,1
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	6,6	7,6	6,8	6,2	6,6
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	17,9	221,9	22,9	17,5	20,0

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	ацетал

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	20	21	22	17	21
Брой на големите различия (лаборатории)	4	3	2	4	3
Брой на приетите резултати	40	42	44	34	42
Средна стойност ( ) µg/g	35,04	36,46	68,5	20,36	15,1
				6,60 (*)	28,3 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	0,58	0,84	1,6	0,82	1,9
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	1,7	2,3	2,3	6,1	8,7
Граница на повторяемостта (r) µg/g	1,6	2,4	4,4	2,3	5,3
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	4,2	4,4	8,9	1,4	3,1
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	12,1	12,0	13,0	10,7	14,2
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	11,8	12,2	25,0	4,0	8,7

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	чист етанал

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	23	19	22	21	22
Брой на големите различия (лаборатории)	1	5	2	3	2
Брой на приетите резултати	46	38	44	42	44
Средна стойност ( ) µg/g	76,5	85,3	156,5	45,4	32,7
				15,8 (*)	61,8 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	3,5	1,3	6,5	4,4	3,6
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	4,6	1,5	4,2	14,2	7,6
Граница на повторяемостта (r) µg/g	9,8	3,5	18,3	12,2	10,0
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	13	15	24,1	7,3	9,0
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	16,4	17,5	15,4	23,7	19,1
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	35,2	41,8	67,4	20,3	25,2

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	метанол

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	26	27	27	28	25
Брой на големите различия (лаборатории)	4	3	3	1	4
Брой на приетите резултати	52	54	54	56	50
Средна стойност ( ) µg/g	319,8	2 245	1 326	83,0	18,6
				61,5 (*)	28,9 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	4,4	27	22	1,5	1,3
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	1,4	1,2	1,7	2,1	5,6
Граница на повторяемостта (r) µg/g	12,3	74,4	62,5	4,3	3,8
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	13	99	60	4,5	2,8
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	3,9	4,4	4,6	6,2	11,8
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	35,2	278,3	169,1	12,5	7,9

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	бутан-2-ол

Проби	A	Б	В	Г
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	21	27	29	22
Брой на големите различия (лаборатории)	4	3	1	3
Брой на приетите резултати	42	54	58	44
Средна стойност ( ) µg/g	5,88	250,2	27,57	5,83
				14,12 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	0,40	2,2	0,87	0,64
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	6,8	0,9	3,2	6,4
Граница на повторяемостта (r) µg/g	1,1	6,1	2,5	1,8
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	0,89	13	3,2	0,87
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	15,2	5,1	11,5	8,7
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	2,5	35,5	8,9	2,4

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	пропан-1-ол

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	29	27	27	29	29
Брой на големите различия (лаборатории)	2	4	3	2	2
Брой на приетите резултати	58	54	54	58	58
Средна стойност ( ) µg/g	86,4	3 541	159,1	272,1	177,1
				229,3 (*)	222,1 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	3,0	24	3,6	2,3	3,3
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	3,4	0,7	2,3	0,9	1,6
Граница на повторяемостта (r) µg/g	8,3	68,5	10,0	6,4	9,1
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	5,3	150	6,5	9,0	8,1
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	6,1	4,1	4,1	3,6	4,1
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	14,8	407,2	18,2	25,2	22,7

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	пропан-1-ол

Проби	A	Б	В
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	20	22	22
Брой на големите различия (лаборатории)	4	4	6
Брой на приетите резултати	40	44	44
Средна стойност ( ) µg/g	3,79	5,57	7,54
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	0,43	0,20	0,43
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	11,2	3,6	5,6
Граница на повторяемостта (r) µg/g	1,1	0,6	1,2
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	0,59	0,55	0,82
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	15,7	9,8	10,8
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	1,7	1,5	2,3

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	2-метилпропан-1-ол

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	28	31	30	26	25
Брой на големите различия (лаборатории)	3	0	1	5	6
Брой на приетите резултати	56	62	60	52	50
Средна стойност ( ) µg/g	174,2	111,7	185,0	291,0	115,99
				246,8 (*)	133,87 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	2,3	1,6	2,5	1,8	0,74
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	1,3	1,4	1,3	0,7	0,6
Граница на повторяемостта (r) µg/g	6,4	4,5	6,9	5,0	2,1
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	8,9	8,9	9,7	6,0	6,2
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	5,1	8,0	5,2	2,2	5,0
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	24,9	24,9	27,2	16,9	17,4

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	2-метилбутан-1-ол

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	25	26	25	27	25
Брой на големите различия (лаборатории)	3	2	3	1	2
Брой на приетите резултати	50	52	50	54	50
Средна стойност ( ) µg/g	113,0	48,3	91,6	72,1	39,5
				45,2 (*)	61,5 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	2,1	1,5	1,7	2,3	2,3
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	1,9	3,1	1,8	3,9	4,5
Граница на повторяемостта (r) µg/g	6,0	4,2	4,7	6,4	6,3
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	7,4	3,8	6,6	4,7	4,5
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	6,6	7,9	7,2	8,1	8,8
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	20,8	10,7	18,4	13,3	12,5

Година на междулабораторното изследване	1997
Брой лаборатории	32
Брой проби	5
Аналит	3-метилбутан-1-ол

Проби	A	Б	В	Г	Д
Брой на лабораториите, останали след елиминиране на големите различия в стойностите	23	23	24	27	21
Брой на големите различия (лаборатории)	5	5	4	1	6
Брой на приетите резултати	46	46	48	54	42
Средна стойност ( ) µg/g	459,4	242,7	288,4	142,2	212,3
				120,4 (*)	245,6 (*)
Стандартно отклонение на повторяемост (Sr) µg/g	5,0	2,4	3,4	2,4	3,2
Относително отклонение на повторяемост (RSDt) (%)	1,1	1,0	1,2	1,8	1,4
Граница на повторяемостта (r) µg/g	13,9	6,6	9,6	6,6	9,1
Стандартно отклонение на възпроизводимостта (SR) µg/g	29,8	13	21	8,5	6,7
Относително отклонение на възпроизводимостта (RSDR) (%)	6,5	5,2	7,3	6,5	2,9
Граница на възпроизводимостта (R) µg/g	83,4	35,4	58,8	23,8	18,7

---